Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: По колко пъти на ден не умираме
A+ R A-
Списък на статии по етикет: По колко пъти на ден не умираме

По колко пъти на ден не умираме

Вторник, 28 Ноември 2017г. 00:07ч.

Срещали сме ви и преди с Тошка Иванова... Нейната борба със смъртоносния хепатит С завърши с хепи(титен)-енд и книгата Позитивно, а сега е време да разберем По колко пъти на ден не умираме – първият сборник с разкази на Тошка, който обединява 36 кратки истории, шарени и разнопосочни като живота, в идеята, че е по-важно да разберем по колко пъти на ден наистина живеем... Затова, днес, един от тези 36 разказа ще ви запознае с...

 

 

Чистачите на гузната ни съвест


Вторник сутрин. Вървя към спирката на трамвая, закъснявам за работа, пия кафе и пуша в движение.

Подлезът на Орлов мост. На стълбите стои човек с черни очила и бастун, проси. Винаги е там. Понякога ме кара да се съмнявам в слепотата му, заради навика му да обръща глава след млади момичета с къси поли. Но знам ли, може би някои момичета са привлекателни дори без да бъдат видени.

Мъжът пред мен се спира за момент, рови в джоба на сакото си, вади няколко монети и ги пуска в протегнатата ръка на слепеца. После продължава към парка.

Вървя след него – просто съм в същата посока – и неволно го разглеждам. Мъж на около 50–55, с оредяваща коса и спретнат, но леко овехтял костюм. Очевидно няма твърде големи възможности, но се опитва да изглежда добре.

На входа на метрото откъм парка е застанала жена с цигулка. Тук хората се сменят – цигулка, синтезатор, акордеон. Явно локацията е удобна – завет е, а и акустиката е чудесна. Човекът пред мен започва да рови в джоба си още преди да сме наближили. Прави лек завой от пътя си, за да пусне няколко монети в отворения калъф на цигулката. После продължава през парка.

Прекосяваме парка и влизаме в отсрещния подлез, към Левски и Гурко. Там е застанал дядо с акордеон, който се появи преди няколко месеца и оттогава редовно е там. Вече открито гледам към неизвестния благодетел, очаквайки отново да зарови ръце в джобовете си. И той го прави. Монетите издрънчават в шапката на дядото, акоредеонът изсвирва няколко благодарствени тона.

Излизаме от подлеза и пътищата ни се разделят. Аз си продължавам към спирката на трамвая, той тръгва по Гурко, но остава в главата ми. Не мисля за това колко е добър, благороден и човечен. Не знам дали е такъв.

Мисля за човека в спретнат, но овехтял костюм, излязъл, за да намери всички улични музиканти и всички просяци в София. Мисля си колко ли е натежало сакото му от всичките тези монети в бездънните джобове. И колко ли тежи на сърцето му, за да иска да дава, дава и дава, за да му олекне поне малко, да накара проклетата съвест да млъкне, и да се почувства отново добър.

 

 

 

cover-toshka   По колко пъти на ден не умираме (152 стр, цена 13 лева) е в книжарниците

онлайн