Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Прокуратор
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Прокуратор

Резиденцията | Георги Тенев

Неделя, 20 Декември 2020г. 20:20ч.

Фантазията често говори Истината... казвали сме го също както Георги Тенев многократно се е заигравал с не|случайни прилики и разлики с реални лица и събития – прави го и в Резиденцията (откъс от най-новия му роман ви очаква по-долу) като този път проектира тези прилики (или ситуационни метафори) в Бъдещето... Резиденцията ни пренася в 2051 година, в една утопична Държава на реда с върховен Прокуратор, който следи Всичко (дори от автомобила си) – свят на репресии от Министерството на последствията и Дома на истината, свят на младата контра-култура-опозиция Рилски урок... свят, колкото различаващ се, толкова и приличащ на Съвремието ни...

 

..........

 

– Ще ти кажа какво се случи с теб, Лука... Ще ти напомня къде и кога започна да се променяш, кога започна да ставаш непригоден за живеене в града и сред хората.

Младежът чу този глас като ехо, докато бавно извеждаше колата от квартала на резиденциите. Напускаше изолираното градче с жилищата на висшите чиновници на властта, прекосяваше невидимата и физическата граница. Движеше се по моста над сухите бетонни дерета, към шосето, водещо до околовръстния път.

– Да, Лука... Ще ти припомня и ти сам ще си спомниш.

Името Лука се процеди като неясна светлина, натрупана върху клепките на арестанта, в началото само като звук. Лука не беше пълно име, а само част от име, парче от някаква цялост. Двете срички лу-ка бяха откъс от нещо по-голямо, от фамилията Луканов? Той напускаше серпентините на града. Световодните мигачи в ъглите на колата сами насочваха автомобила по празната лента. Воланът от време на време потрепваше в ръцете му, сякаш за да провери дали посоката остава същата. Сградите секнаха, отляво нахлу слънце – значи движеше се на юг.

nievs

После естакадата направи плавен завой надясно, слънцето се измести и спря да блести в очите му. Равно подкастрените дървета хвърляха продълговати сенки, светлината и сивите сенчести острови се редуваха. Под предното стъкло имаше малко бакелитово прозорче, зад което фосфорните черти на часовника отбелязваха четири цифри, едно, нула, едно, седем. Десет часа и седемнайсет минути, но той не можеше да отгатне деня от седмицата. Занизаха се рехави поредици от малки бели автомобили, детски играчки, засилени от нечия невидима ръка в двете посоки на магистралното шосе. Във всяка от колите пътуваха различни хора, напълно чужди едни на други, отделени, непознати и взаимно недосегаеми. Само специалното информационно табло в служебния автомобил на прокуратора можеше да даде веднага сведение за това кой номер на какъв собственик отговаря. Ако знаеше как да използва устройството, арестантът би разбрал, че в най-близката кола пътуват дърводелски занаятчии, тръгнали някъде по работа. По-нататък в сивкаво камионче се бяха набутали няколко зидари, връщащи се от малките сателитни градове. Размина се с кола с пенсиониран военен, тръгнал да занесе на децата си ръчно направената детска люлка, подарък за новородения внук. Жените от млеконадойните ферми отиваха на сезонна работа. След ден стадата овце щяха да бъдат преместени в пасищните фабрики, щеше да има нужда от тези опитни доячки, които да се редуват на смени до изтощение. Търговецът на коси за перуки, изкупвачът на женски плитки, той също пътуваше, набутал своите торби в багажника на пикапа. Микробус с дървосекачи поемаше към сечището.

Дали знаеш, мила майко...

Народните певици от хор "Кълвач" се поклащаха задрямали на твърдите седалки в своя автобус. Бяха тръгнали призори чак от другия край на околията. Пътят през планината беше ги замаял със завоите си и сега жените придрямваха на топлата светлина на предобедното слънце. И кой знае защо, в главите на заспалите хористки като че по телепатия се процеждаше един и същ куплет от старата песен "Дали знаеш, мила майко". Тази скитско-македонска тема беше провлачена, тригласът навяваше неустоима тъга. Не бяха я изпълнявали от десетилетия.

Дали знаеш, мила майко,

що съм несрекна,

от другари ти ме делиш,

нà двор не смея,

от гората ти ме делиш,

нея сакам я...

"Дали знаеш, мила майко" беше от онези фолклорни мелодии, поставени под мълчалива забрана. Изпаднала беше от хоровите песнопойки и не я вписваха в програмите за концерти. Някъде в Регистъра на наследството ѝ беше сложена отметка "не". Процедурата след това беше проста, прилагаше се Осми принцип за предпазно намаляване на въздействието: "не-повтаряне, водещо към не-припомняне с цел прекратяване". Нечуто, сега ехото на песента се завихряше зад автобуса. Крайпътните антени за подслушване улавяха разговори от колите, регистрираха ключови думи, зададени от Министерството на последствията и Дома на истината, но не и песните в съня на едрите селски жени. Също така неуловима оставаше и мисълта в главата на Луканов. Младежът в прокураторския автомобил не изпускаше от ръце кормилото, макар че все още не се налагаше да управлява. Движението беше полуавтоматично, световодните датчици следяха пунктира върху крайпътната ограда. На третия разклон той избра единствения изход без табели. Не беше посочено къде отвежда асфалтовият ръкав, но Луканов без колебание насочи кормилото и машината прие нареждането на ръцете му.

 

 

 

cover-rezidenciyataРезиденцията (корица Мила Янева-Табакова, 240 стр, цена 18 лева) е в книжарниците

онлайн