Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Раду Михайлеану
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Раду Михайлеану

Какво искат Жените и...

Петък, 03 Февруари 2012г. 15:00ч.

Той и Тя тръгват на кино. Навън – студът те стяга като бучка лед във фризер. В киното – бушуват горещи тайфуни с женски имена: два филма с главни действащи лица – жените...

 

Южнячки/The Help е: горчив, като черен шоколад, манифест на чернокожите прислужнички в началото на 60-те в Щатите (в случая Джаксън, Мисисипи). Черни жени с черен живот – със статут на домашни роботи, без право на чувства и мнения, само със задължението да отдадат живота и силите си на белите семейства, докато господарките им цепят карти и въртят клюки, интрижки и благотворителни уж сбирки. Тези южняшки традиции обаче не са по вкуса на напъпващата млада журналистка Скитър (Ема Стоун) и тя (подтикната от личната драма на чернокожата бавачка, която я е отгледала) решава да даде глас на унижените и оскърбени прислужници. Гласът го намира в мъдрата Ейбълийн (Виола Дейвис) и избухливата Мини (Октавия Спенсър) и трите поемат по трудната пътека на опълчението срещу "системата". Много чаровно и без излишни отклонения режисьорът Тейт Тейлър, с книжката на Катрин Стокет под мишница, бродира изцяло женски свят от силни, по-слаби, приятни или крайно неприветливи личности, всяка от които просто иска да намери своето по-добро място в този свят. Или да намери признанието – с четири номинации за Оскар 2012!

 


Изворът на жените/La source des femmes е: тъжната, като пресъхнал извор, ода за равноправие на жените в арабския свят или вечният въпрос – могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално господство? В наши дни, в малко селце, някъде в Северна Африка, жените са заети с това да раждат, да носят вода (както повелява вековна традиция) от не много близкия планински извор и неуки да въртят къщата около полите си, докато мъжете се чувстват важни, събирайки парите на туристите и пиейки кафенце на площада. Всички са доволни, докато не се появява младата, образована и смела Лейла (младата надежда на френското кино Лейла Бехти) в челен опит да осигури по-добър живот за жените. Как? С любовна стачка естествено – никакъв секс за мъжете, докато не прокарат ток и вода в селото. С много хумор и тъжни истини, режисьорът Раду Михайлеану разказва брилянтно тази абсурдна история за жените в арабския свят, но по-тъжното е, че тя звучи напълно универсална за света и у нас, което й спечели миналата година и номинация за Златна палма.

 

 

Те излизат от киното. Той пали цигара, Тя кокетно отмята коса и разговорът неусетно се завърта около борбата-лайтмотив за надмощие между половете, расовата дискриминация и вечните въпроси за всичко "човешко, твърде човешко". Южнячки и Изворът на жените – две тотално различни общества, две далечни географски ширини, в различно време, но със същите проблеми. Легитимните силни на деня, слабите оставащи слаби, само ако това е техният избор и бунтът като път към промяна на цяла една система или вековна традиция. Ако Айнщайн беше жив, може би щеше да прегъне реалността по средата и да покаже, че всички горни различия са "относителни". Но дядо Алберт се занимава със сериозни въпроси, а ние не, така че...

 

Той: Чудно ми е колко още време ще правят филми като Южнячки за расовата дискриминация, за белите, черните, сините, зелените... Е, да, не е крайно популярен животът на слугините в началото на 60-те, но... ебаси, Щатите вече си имат чернокож президент?

hell Южнячки фотография Форум Филм

 

Тя: Да, ама Южнячки не е толкова за расовата дискриминация. По-скоро е за признанието, което искат тези жени... че и те са хора. Все едно... въпросът за равноправие между мъжете и жените в Изворът... е също толкова неадекватен сега, колкото този за расовата дискриминация?

Той: Не е неадекватен. Поне за арабския свят. И не само. Все още, колкото и да не ти се иска, It's a man's world, бейби...

Тя: Да бе, да, ще ти се... а не щеш ли да ти спретна секс стачка довечера?

Той: Хаха, давай... ще си взема друга жена, както арабите от селото или както белите си сменяха прислугата като износени дрехи...

Тя: Идиот... мислиш ли, че и аз не мога така да сменям мъжете?

Той: Можеш естествено..., но ще те нарекат курва. Да, не живееш като родилна машина в арабския свят. Да, свободна си да правиш, каквото искаш. Да, умна и образована си, но... дори мъжете напоследък наистина да се заприличали на хленчещи и врънкащи путки, дори, като в тия два филма, да са повече бездействащи фигуранти за цвят... Дори тогава те са официалната власт, като областният управител в Изворът..., който съветваше да не се прокарва ток и вода в селото, защото така ще може да се контролират жените и техните права. Малцина са тези като мен и Сами, мъжът на Лейла, които приемат наистина женската гледна точка. И искат жените да живеят по-добре и щастливи.

la-source-des-femmes-8 Изворът на жените фотография Pozor/A+ Cinema

 

Тя: И слава богу! Прав си, наистина и тук има такива семейства – мъжете се правят на шефове и си чешат топките, а жените са като техни слугини, нищо, че са образовани... но това е лицемерието в обществото – за това става въпрос и в Южнячки. Лицемерието не засяга само расите. Затова и се създават женски сайтове, канали, книги, списания. Пишат се и още по-зле – четат се безумни статии за това как разбират нещо мъжете, пък как жените, за това с какво трябва да се занимаваш, какво трябва да искаш от живота в зависимост дали имаш пишка или вагина... И жените, и мъжете се чувстват добре с това. Филми за мъже като Кешбол, филми за жени като Южнячки ... и това много добре се кльопа от хората, защото не са го надраснали в съзнанието си. Много по-лесно е когато имаш готови роли и модели, просто да се впишеш там. И двата пола се чувстват добре да има такова разграничение, защото иначе се объркват.

Той: Ти объркана ли си?

help Южнячки фотография Форум Филм

 

Тя: Аз съм като Лейла или Скитър, или не, по-скоро Силия от Южнячки – не ми пука за готовите формули за живот и предварително раздадените роли. Да, вярно е, че ако не се съобразяваш с правилата, дори и съвременното общество те отхвърля. Но какво от това? Нямам предразсъдъци и просто искам да живея, както намеря за добре. И ще съм щастлива, ако просто и ти вървиш до мен през целия този път.

Той: My kind of girl power... между другото тази, която играе Силия... Джесика Частейн... ще я емнат като новата Джулия Робъртс. Нищо чудно да и дадат Оскар за Южнячки... и заради Дървото на живота... А като говорим за равноправие между мъжете и жените... какво ли ще стане ако направят обща категория за най-добър актьор... без деление на мъжка и женска...

 

Южнячки и Изворът на жените са в кината от 3 февруари

История на любовта

Четвъртък, 12 Октомври 2017г. 12:00ч.

"Да се смееш, да плачеш, да пишеш и да чакаш"... ще напише един от героите на американската писателка Никол Краус в романа История на любовта (филмовата му адаптация от Раду Михайлеану е в конкурсната програма на CineLibri 2017) – и наистина тези думи сякаш обобщават чудесно История на любовта (откъс от романа, спечелил приза Сароян, ви очаква по-долу), този пъзел от съдбите на една изгубена книга, на Лео Гурски и неговия син, на две момичета на име Алма... и на дузина други герои, които протягат ръце един към друг, за да подредят своята История на любовта, защото всяка любовна история започва с протегната ръка, нали...

 

 

Стоях сам в онази стая, пълна с книги, и стисках книгата на сина си. Беше полунощ. Дори след полунощ. Бедният Бруно сигурно вече се бе обадил в моргата да провери дали не са намерили старец с картичка в портфейла, на която пише: ИМЕТО МИ Е ЛЕО ГУРСКИ НЯМАМ СЕМЕЙСТВО МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ В ГРОБИЩАТА ПАЙНЛОУН ТАМ ИМАМ ПАРЦЕЛ В ЕВРЕЙСКАТА ЧАСТ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО.

 

Обърнах книгата, за да видя снимката на сина си. Срещали сме се веднъж. Не че се запознахме, просто стояхме лице в лице. На едно литературно четене на Деветдесет и втора улица. Билети купих четири месеца предварително. Неведнъж се бях опитвал да си представя срещата ни. Аз като негов баща, той като мой син. И все пак. Знаех, че това никога няма да се случи, колкото и да ми се искаше. Бях приел, че мога да се надявам най-много на място сред публиката. Но по време на четенето ми стана нещо. Накрая се озовах на опашката, стиснал в трепереща ръка листче с името си. Той го погледна и го преписа на една книга. Опитах се да заговоря, но от устата ми не излезе нито звук. Усмихна се и ми благодари. И все пак. Не помръднах. "Има ли още нещо?", попита той. Аз плеснах с ръце. Жената зад мен ме изгледа нетърпеливо и ме избута. Ръкоплясках, като глупак. Какво можеше да направи? Надписа книгата на жената. На всички ни беше неудобно. Ръцете ми продължаваха да танцуват. Наложи се опашката да ме заобикаля. От време на време той ме поглеждаше изумено. Веднъж дори ми се усмихна. Както човек се усмихва на идиот. Ръцете ми обаче искаха да му кажат всичко. Или поне колкото успеят, преди един служител от охраната да ме хване здраво за лакътя и да ме изведе навън.

Беше зима. Тлъсти бели снежинки се носеха покрай уличните лампи. Чаках сина си да излезе, но той така и не се появи. Може би е имало заден изход, не знам. Взех автобуса към дома. Вървях по покритата със сняг улица. По навик се обърнах да се уверя, че оставям стъпки. Когато стигнах до блока, проверих за името си сред звънците. И понеже знам, че понякога виждам неща, дето ги няма, след вечеря се обадих на "Справки" да видя дали ме има в указателя. Преди да си легна, отворих книгата, която бях оставил на нощното шкафче. НА ЛЕОН ГУРСКИ.

hislove5

 

Продължавах да държа книгата, когато мъжът, чиято врата бях отключил, се появи зад мен.

– Чели ли сте я? – попита той.

Изпуснах я и тя се приземи с тъп звук върху крака ми, с лицето на сина ми към мен. Не знаех какво да правя. Опитах се да обясня.

– Аз съм баща му. – Или може би казах: – Той ми е син. – Не знам точно какво, но той очевидно ме разбра, защото първо изглеждаше смаян, после смутен, а накрая на лицето му се изписа недоверие. Нямах нищо против. В крайна сметка за кого се мислех – появявам се с лимузина, отварям ключалка, а после твърдя, че съм баща на известен писател?

Внезапно се почувствах уморен. Такава умора не ме бе връхлитала от години. Наведох се, вдигнах книгата и я върнах на лавицата.

Мъжът продължаваше да се взира в мен, но в този момент отвън се чу клаксон, което си беше жив късмет, защото вече достатъчно ме бяха гледали за един ден.

– Е – поех към вратата, – най-добре да тръгвам.

Мъжът извади портфейл, хвана една банкнота от сто долара и ми я подаде.

– Баща му?

Прибрах парите в джоба и му върнах ресто един ментов бонбон.

Набутах краката си в мокрите обувки.

– Не точно баща.

Не знаех какво друго да кажа.

– По-скоро нещо като чичо.

Изглеждаше достатъчно объркан, но за всеки случай добавих:

– Не точно чичо.

Той повдигна вежди. Грабнах кутията с инструментите и излязох на дъжда. Опита се да ми благодари отново, но аз вече слизах по стълбите. Качих се в колата.

Той продължаваше да ме гледа от прага. За да затвърдя впечатлението, че съм напълно откачен, му помахах като кралска особа.

 

Прибрах се в три сутринта. Шмугнах се в леглото.

Бях изтощен.

Но не можех да заспя. Лежах по гръб, слушах дъжда и мислех за книгата си. Така и не бях сложих заглавие, за какво ѝ е на една книга заглавие, ако няма кой да я чете?

Станах и отидох в кухнята. Пазех ръкописа в една кутия във фурната. Извадих го, сложих го на кухненската маса и навих нов лист в пишещата машина. Дълго време се взирах в празната страница и накрая с два пръста нащраках:

ДА СЕ СМЕЕШ И ДА ПЛАЧЕШ

Погледах го известно време. Не ставаше. Добавих още една дума:

ДА СЕ СМЕЕШ, ДА ПЛАЧЕШ И ДА ПИШЕШ

После още една:

ДА СЕ СМЕЕШ, ДА ПЛАЧЕШ, ДА ПИШЕШ И ДА ЧАКАШ

Смачках листа на топка и го пуснах на пода. Сложих чайника на печката. Дъждът беше спрял. На перваза на прозореца гукаше гълъб. Крачеше наежено напред-назад, после отлетя. Един вид, свободен като птица. Навих нов лист в машината.

ДУМИ ЗА ВСИЧКО

Измъкнах листа, преди да съм размислил, сложих го най-отгоре на купчината и затворих кутията. Намерих кафява хартия и я опаковах. Отгоре написах адреса на сина си, който знаех наизуст.

hislove7

Зачаках нещо да се случи, но нищо не последва. Пощата щеше да отвори след часове. За да убия времето, извадих проектора изпод канапето. Правя го само при специални случаи, например на рождения си ден.

Подпирам проектора върху кутия от обувки, включвам в контакта и натискам копчето. Прашен лъч осветява стената. Диапозитива пазя в буркан на една лавица в кухнята.

Издухвам прахта, пускам го и готово. Снимката бавно се избистря.

Къща с жълта врата в дъното на голяма поляна. Късна есен. Небето иззад черните клони преминава в оранжево, после тъмносиньо. От комина се издига дим, а през прозореца почти виждам майка си, наведена над масата. Тичам към къщата. Усещам студения вятър върху бузите си. Протягам ръка.

И понеже главата ми е пълна с мечти, за миг вярвам, че мога да отворя вратата и да вляза.

 

Навън вече просветляваше. Къщата на детството ми изчезна пред очите ми. Изключих проектора, изпих си дозата "Метамуцил" и отидох в банята. Свърших належащото, изкъпах се щателно и разрових гардероба за костюма. Намерих галошите, които толкова време бях търсил, както и едно старо радио. Най-отдолу, смачкан на дъното, беше и костюмът – белият летен костюм, в доста добро състояние, ако не се брои кафеникавото петно отпред.

Облякох се. Плюх на дланта и пригладих косата си. Седнах напълно облечен с кафявия пакет в ръка. Няколко пъти проверих адреса. В 8,45 облякох шлифера и пъхнах пакета под мишница. Огледах се за последен път. После излязох в утрото.

 

 

 

cover-istoria-na-lyubovta   История на любовта (превод Ралица Кариева, 304 стр, цена 17 лева) е в книжарниците


Филмът История на любовта е в конкурсната програма на фестивала CineLibri 2017


15 октомври – 20:30, Евросинема; 19 октомври – 19:00, РКИЦ; 21 октомври – 15:30, Люмиер Lidl; 22 октомври – 17:30, Одеон и Галерия Сан Стефано, 17:30

онлайн