Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Синята брада
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Синята брада

Синята брада

Вторник, 13 Януари 2015г. 16:10ч.

Всички познаваме приказката Синята брада на Шарл Перо, но на света винаги има място за още една нейна нова версия – особено когато се случва в съвременен Париж (и не е толкова ужасяваща, колкото атентатите наскоро) и особено когато е разказана с комичен финес от неуморната Амели Нотомб. Този път, в плен на хорър романтиката, са испанския мистъри аристократ дон Елемирио (с нездрав интерес към жените, Светата инквизиция, дневници на греховете, цветовете и фотографията) и университетската преподавателка с опасен чар Сатюрнин Пюисан, която търси удобно жилище под наем, а намира...

 

 

Изключителният комфорт на леглото изуми Сатюрнин. "За такъв разкош бих приела кое да е евтино обяснение в любов", успя да си помисли тя, преди да заспи. В тишина, каквато не би повярвала, че може да съществува в сърцето на Париж. Канапето от Марн-ла-Вале принадлежеше на един друг свят.

Като всеки човек, спал на канапе в продължение на месеци, тя веднага разбра, че повече никога няма да може да се лиши от лукса на удобното легло. Посред нощ трябваше да отиде до тоалетната, краката ѝ стъпиха на хладното дърво на паркета, после преминаха към затопления мрамор на банята. Този последен детайл я изуми.

Сутринта, щом се събуди, отиде да се погледне в огледалото – някаква непозната до момента мекота озаряваше лицето ѝ. За първи път откакто бе напуснала Белгия не изглеждаше като "грохнал жител на бедно предградие", както сама се наричаше. Дръпна въженцето, предназначено за повикване на прислужника. След пет минути на вратата ѝ се почука. Беше Мелен.

– Предпочита ли госпожицата да закуси в стаята си?

– Възможно ли е?

– Как искате закуската – в леглото или на масата?

– Обожавам закуска в леглото, но остават трохи.

– Чаршафите се сменят всеки ден. Кафе, чай, кроасани, яйца, плодов сок, мляко, мюсли?

– Черно кафе, ако обичате, и кроасани.

Тръгна към "Екол дю Лувр" в отлична форма. Проведе лекциите си с лекота и с убеждението, че студентите, повечето на нейната възраст, най-после се отнасят към нея с респект.

Работеше в стаята си, когато Мелен ѝ каза, че господинът я моли да сподели вечерята му.

– Какво би станало, ако откажа? – попита тя.

– Ваше право е. Искате ли да ви донеса поднос в стаята?

Щом се почувства свободна да решава, Сатюрнин се успокои.

– Идвам – каза тя.

 

Намери дон Елемирио до печката. Върху домашните си дрехи бе сложил дълга престилка.

– Добър вечер, госпожице. Приготвих руладини.

Тя се засмя.

– Какво, не обичате ли?

– Напротив. Но е толкова френско. Не очаквах един испанец да избере този класически френски специалитет.

– В Белгия не ядете ли руладини?

– Яла съм само веднъж у една стара моя леля в Турне. Тя ги наричаше обезглавени пиленца. Заради това название отказах да ги докосна. Бях десетгодишна, принудиха ме. Трябваше да призная, че са прилични на вкус.

– Пиленца без глави – това някакъв белгизъм ли е?

– Предполагам.

– Що за варварска страна е вашата!

– Не може всички да произхождаме от страната на Светата инквизиция.

– Така е – каза той, без да обърне внимание на иронията. – Надявам се, че моите руладини ще са нещо повече от прилични на вкус.

Той ги сервира, махна престилката си и седна на масата.

– Много е вкусно – заяви тя.

Обичам ви.

– Оставете ме да вечерям спокойно, моля ви.

– Цял ден чаках да ви видя отново.

– И за да запълните времето, сте прочели няколко присъди над вещици.

– Не. Тъй като съм влюбен, се почувствах в пълно съгласие със себе си и препрочетох няколко страници от дневника, който пишех като дете.

Той замълча с надеждата, че тя ще го разпитва, но нищо такова не се случи. Затова продължи:

– Знаех, че не мога да се изповядам, преди да навърша осем години. От страх да не пропусна някой грях, от четиригодишен придобих навика да си отбелязвам различни факти, постъпки и мисли. Ръководех се от принципа, че не бих могъл да разгранича доброто от злото, затова описвах всичко. На осем години, когато най-после можех да започна да се изповядвам, показах на свещеника моите многобройни тетрадки. За мое разочарование той отказа да ги прочете. "А ако пропусна да ви кажа за някой мой грях от миналото, ще отида ли в ада?", попитах го. Той ме увери, че не. "Преди осемгодишна възраст няма смъртни грехове", така ми каза. Вие как мислите?

– Не вярвам в ада.

– Колко лекомислено от ваша страна! Но въпросът ми беше друг. Вярвате ли, че преди да станем на осем години, не можем да извършим смъртни грехове? В моя дневник е пълно с такива след петата ми година – възрастта, на която открих мастурбацията.

– Може би не сте длъжен да ми разкривате всичките си тайни. Аз не съм изповедник.

– Освен това крадях. Харесвах един палавник от моето училище, който проявяваше симпатия към мен, когато му подарявах ценни неща. Затова измъквах сребърни вещи от къщи и му ги носех в междучасието. Един ден отидох да си играем в неговия дом и родителите му ме поканиха на вечеря. Приборите на масата бяха от неръждаема стомана. Попитах го какво е направил с моите подаръци. Той ми отговори, че ги е продал. Изпитах безкрайна тъга. Повече не откраднах нищо и престанах да го харесвам.

– Това ли препрочетохте днес?

– Не. Препрочетох пасажа, в който съм описал как открих златото. Дарохранителницата в параклиса беше и още е от злато. Бях на седем години и отидох да се помоля. Залязващото слънце блестеше в култовите предмети, които грееха по един нереален начин. В миг разбрах, че този блясък е знак за присъствието на Господ. Изпаднах в транс, от който излязох едва когато нощта погълна светлината. Моята вяра, и без това много силна, тогава достигна вселенски размери.

– Няма ли да се храните?

– Да, да. Вчера, когато възхвалявахте красотата на жълтото в златната чаша, изпаднах в транс, както когато бях на седем години, и разбрах, че ви обичам.

– Чудесно. Ще ми разкажете продължението, като изядете всичко от чинията.

– Говорите ми като на дете! – възкликна той.

– Дразня се, когато хората оставят вкусни неща да изстинат, само за да побъбрят.

– Тогава говорете вие, нали сте свършили.

– Съжалявам, нямам какво да кажа.

– Да не би да сте потайна личност?

– Отнасям се с подозрение към тези, които обявяват сами себе си за потайни. Повечето от тях пет минути по-късно си разказват живота с пълни подробности.

– Човек може да говори за себе си и пак да остане потаен.

– А може и да си мълчи.

– Надявате се да останете непозната за мен?

– Ще остана непозната за вас.

– Още по-добре. Аз сам ще ви измисля.

– Бях сигурна.

bluebarbe1

– Казвате се Сатюрнин Пюисан, на двайсет и пет години, белгийка. Родена сте в Иксел на 1 януари 1987.

– Прочели сте договора. Не можете да ме впечатлите.

– Учите в "Екол дю Лувр".

– Не уча, а преподавам.

– Какво може да преподава в "Екол дю Лувр" белгийка на вашата възраст?

– Нали щяхте да ме измисляте.

– Експерт сте по Кнопф. Преподавате на французите изкуството на Кнопф.

– Добра идея. Обичам този художник.

– Сякаш той е рисувал лицето ви.

– Преувеличавате.

– Не, вие сте хубава като творение на Кнопф. Представям си ви с тяло на гепард. Би ме очаровало да ме погълнете.

– Не ям какво да е.

Искате ли да се омъжите за мен?

– Мислех, че не смятате да се жените.

– За вас ще направя изключение. Обичам ви така, както никога не съм обичал.

– Сигурно сте го казвали на всички мои предшественички.

– Казвал съм го всеки път когато е отговаряло на истината. Но вие сте първата, на която предлагам брак.

– Знаехте, че ще откажа. Не рискувате нищо.

– Заради лошата ми репутация ли отказвате?

– Имате предвид изчезналите жени? Не, отказвам, защото нямам никакво желание да се омъжвам. Какво се е случило с тези жени?

– Това е дълга история... – прошепна дон Елемирио със загадъчен вид.

– Спрете. Не биваше да ви задавам този въпрос. Все едно ми е какво се е случило.

– Защо казвате това?

– Видях какво удоволствие изпитахте само при мисълта да ми разкажате приключенията си. Това ми беше достатъчно.

– Все пак ще ви кажа...

– Не, не искам нищо да знам. Ако започнете, ще си отида в стаята.

– Какво ви прихваща?

– Не сте избрали подходяща квартирантка. Всички останали кандидатки бяха дошли само от любопитсво, искаха да разберат нещо за изчезналите жени. А на мен просто ми беше нужно жилище.

Значи, правилно съм ви избрал.

 

 

 

cover-sinyata-brada   Синята брада (превод Светла Лекарска, 128 стр, цена 12 лв) е в книжарниците

онлайн