Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: метафора
A+ R A-
Списък на статии по етикет: метафора

Хазарски речник

Сряда, 21 Февруари 2018г. 14:14ч.

"Хазарски речник" може да се възприема като "метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии". – така описва дебютния си роман сръбският писател Милорад Павич, но едва ли това може да опише пъзел-играта с думи, със смисли, алегории, измислени митологии, исторически факти (като приемането на юдаизма от хазарите през VIII век) и жонглирането с балканска народопсихология в Хазарски речник. Игра, която се води на всички нива, между лявото и дясно мозъчно полукълбо, дотолкова сериозна, че Милорад я разделя на мъжки (откъс от него ви очаква по-долу) и женски екземпляр като разликата между двата се крие в 15 реда... или в думите на Павич: "Работата е там, че Мъжът усеща света извън себе си, а Жената носи вселената вътре в себе си. "...

 

 

РОМАН ЛЕКСИКОН В 100 000 ДУМИ

 

УПЪТВАНЕ ЗА РЕДА НА ЧЕТЕНЕ

Мъжете четат мъжкия екземпляр.

Жените четат женския екземпляр.

После се сменят.

Какво да четат в екземпляра на другия пол, е казано в Заключителната бележка.

Книгата не е унисекс!

КОНСТАНТИН ОРУШ

 

 

Сол и сън – буквите на хазарската азбука носят наименования според ястията, които се солят, цифрите имат имена според видовете сол, а хазарите познават седем вида сол. Само от соления поглед на Бога не се старее, иначе хазарите смятат, че се старее от погледи, било свои върху собственото тяло, било чужди, защото погледите орат и разпарят телата около себе си с най-различни и най-смъртоносни сечива, които създават техните страсти, омрази, намерения и копнежи.

Хазарската молитва е плач, защото сълзите са част от Бога, тъй като, подобно на бисерна раковина, винаги съдържат на дъното малко сол. Жените понякога вземат кърпа, навиват я колкото пъти могат и това им е молитвата. Хазарите са въздигнали съня в култ. Смята се, че онзи, който е изгубил сол, не може да заспи. Оттам е вниманието, което в техните среди се оказва на съня, но това не е всичко, има и нещо друго, което не можах да схвана, така както от колата не се чува пътят.

Те смятат, че личностите, които населяват миналото на всеки човек, лежат в спомените като пленени или прокълнати; не могат да се променят, не могат да направят друга крачка освен крачката, която някога вече са направили, не могат да се срещнат с друг освен с онези, с които някога са се срещнали, не могат дори да остареят. Единствената свобода, която е дадена на предците, на цели умрели народи от бащи и майки, съдържащи се в спомените, е периодичното отдъхване в нашите сънища. Тук, в сънищата, тези личности от спомените придобиват малко леко осребрена свобода, раздвижват се, срещат се с някое ново лице, сменят си партньорите в омразата и любовта и получават нищожна привидност на живот. Поради това сънят има видно място в хазарската вяра, защото миналото, затворено завинаги в себе си, получава малко свобода и нови възможности в сънищата.

haza3


Преселения – за старите хазарски племена се смята, че след всеки десет поколения са се преселвали и при всяко преселение от войнствен ставали търговски народ. Изведнъж вместо сръчност в сабята и копието добивали способност да си представят каква е цената на един кораб, къща или ливада в звъна на дукати, а каква – в сребро. Има различни обяснения, но на мене ми изглежда най-убедително онова, което казва, че ставали безплодни в този цикъл и трябвало да се преселват, за да запазят вида си и да възобновят плодовитостта. А след това, щом по пътя плодовитостта им била възстановена, се връщали в родината и отново хващали копията.

 

Верски обичаи – хазарският каган не позволява вярата му да се меси в държавните и военните работи. Той казва: "Ако сабята имаше два върха, щеше да се нарича търнокоп". Това становище е еднакво както според хазарската, така и според еврейската, гръцката или арабската вяра. Но от едно блюдо кой сит, кой гладен.

Защото, докато нашата или гръцката и арабската вяра са пуснали корен и в други държави и имат силната външна защита на нашите едноплеменници и на други народи, хазарската вяра е единствената в държавата, която няма външна защита, и така под един и същ натиск тя най-много страда, а това означава, че тези три вери се засилват за нейна сметка. Пример е неотдавнашният опит на кагана да намали монашеските владения в страната и да съкрати броя на храмовете с по десет за всяко вероизповедание. Тъй като хазарските черкви и досега са били по-малко от еврейските, арабските или гръцките, очевидно е, че и тук най-силно засегната е Хазарската църква. Това може да се види на всяка крачка. Хазарските гробища например загиват.

В онези части на държавата, където има гърци като в Крим, евреи като в Таматара или араби и перси на персийската граница, хазарските гробища все по-често се слагат под ключ, забранява се погребението по хазарски обред и пътищата са пълни с хазари смъртници, които пътуват, за да умрат в онази част на своята земя, където около столицата Итил хазарските гробища още са отворени. Душа в зъби носят, а целият път е пред тях. "Миналото за нас не е достатъчно дълбоко – оплакват се хазарските свещенослужители, които, разбира се, виждат всичко, – трябва да чакаме пълнолетието на нашия народ, за да увеличи миналото запасите си и да създаде по този начин достатъчно широка основа за успешно изграждане на бъдещето."

Любопитно е, че в хазарското царство има гърци и арменци, които са от същата, християнската вяра, но се карат непрекъснато. Последицата от тяхната кавга обаче винаги е една и показва мъдростта на скараните: след всеки сблъсък и гърци, и арменци искат отделни храмове. Тъй като хазарската държава одобрява тези техни разширения, от всяка разпра те излизат подсилени с удвоен брой християнски храмове, което, разбира се, е в ущърб на хазарите и на тяхната вяра.

 

Хазарски речник – обхваща книгите на Четците на сънища, една религиозна секта, твърде силна при хазарите. Този речник е един вид тяхно Свето писание – Библия. Пълен с биографии на различни личности от мъжки и женски пол, Хазарският речник представлява мозаечен портрет на една-единствена личност – на онзи, когото ние наричаме Адам Кадмон. Привеждам два откъса от този речник:

haza

"Истината е прозрачна и не се забелязва, а лъжата е непрозирна, не пропуска светлина, нито поглед. Има и трето нещо, където двете неща са смесени, и това е най-често. С едното око виждаме истината и този поглед се губи завинаги в безкрая, а с другото око не виждаме през лъжата нито на педя и този поглед не може да продължи нататък, остава на земята и е наш; така се промъкваме ребром през живота. Затова истината не може да се разбере направо като лъжата, а само чрез съпоставяне на истината и лъжата. Чрез съпоставяне на белите полета и буквите в нашата Книга. Защото белите полета на Хазарския речник отбелязват прозрачните места на божията истина и на името на Адам Кадмон. А черните думи между белите полета са местата, където нашите погледи не проникват по-дълбоко от повърхността...

Буквите може също така да се съпоставят с частите на облеклото ти. Както през зимата ще си сложиш вълнени дрехи или кожа, шал, шапка, обърната откъм зимната подплата, и здраво ще се опашеш, така лете ще се облечеш в лен, ще ходиш разгърден и ще отхвърлиш от себе си всичко тежко, а между лятото и зимата пък ще прибавяш или махаш по нещо от облеклото – така е и с четенето. В различните времена на годините ти съдържанието на твоите книги ще бъде различно, защото по различни начини ще съчетаваш облеклото. Засега Хазарският речник е още само купчина неподредени букви, имена и псевдоними (на Адам Кадмон). Но след време ще се облечеш и ще получиш повече... А сънят е петъкът на онова, което наяве се нарича Шабат. И се отнася за него, и е едно цяло с този ден и по-нататък така трябва да се подреждат дните (четвъртък с неделя, понеделник със сряда и прочее). Който умее да ги чете заедно, ще ги има и ще има част от тялото (на Адам Кадмон) в себе си..."

С надежда, че моите думи ще помогнат на раби Исак, толкова можах да кажа аз, който в петък се наричам Авел, в неделя – Тубалкаин, а само в събота – Юбал.

Сега, след този труд, ще си почина, защото споменът е непрекъснато обрязване...

 

 

 

cover-hazarski-rechnik-m Хазарски речник – мъжки и cover-hazarski-rechnik-f женски екземпляр (превод Христиана Василева, 360 стр, цена 20 лева) е в книжарниците

4 3 2 1

Понеделник, 23 Април 2018г. 12:12ч.

"За да разкажеш добре една история, трябва да знаеш кои точно бутони да натиснеш" казваше писателя Пол Бенджамин (алтер-его на Пол Остър), чувайки "коледния разказ" на Оги Рен | Харви Кайтел във филмовата класика Дим, а Пол Остър (сценарист именно на Дим) е доказал многократно, че идеално знае как става това... Всъщност, най-новия роман на Остър, миналогодишния 4 3 2 1 (откъс от книгата ви очаква по-долу) се "заиграва" с тайната страст на Оги Рен – всеки ден, в продължение на години, в точно определен час, Оги излиза пред магазина си за тютюн, поставя статив с фотоапарат и снима отсрещния ъгъл... и събира прилежно снимките в обемни фотоалбуми – снимките може и да изглеждат като един и същ образ, но не са (стига да се вгледаш). И именно тази чудна метафора за живота (и вечното му движение и кръговрат) използва брилянтно Остър като разказва житието на момчето Арчибалд Исак Фъргюсън (единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън) в четири различни (паралелни и възможни) версии – всяка една прилича на предишната, но не съвсем... всяка повтаря срещи с герои, ситуации и обстоятелства, но не съвсем... Всяка може да е самата истина (като истината за твоето истинско Аз), докато не започне обратното броене: 4 3 2...

 

 

ФЪРГЮСЪН СЕ ЧУВСТВАШЕ МНОГО ДОБРЕ в лагера. Винаги се беше чувствал много добре там в компанията на старите си нюйоркски приятели – половин дузина градски момчета, които също като него идваха в лагера всяка година. Беше му приятно да слуша вечните им саркастични забележки, както и светкавично изстрелваните им находчиви подмятания, които често му напомняха за начина, по който си говореха американските войници във филмите за Втората световна война – онези весели и духовити закачки, натрапчивия подтик да не приемаш нищо на сериозно, да превръщаш всяка ситуация в повод за поредната шега или насмешка. Разбира се, имаше нещо възхитително в това да се опълчиш на живота с остроумие и непочтителност, но понякога ставаше и досадно и когато Фъргюсън се наситеше на словесните еквилибристики на съквартирантите си, започваше да усеща липсата на Хауард, неговия близък приятел от последните две години, най-близкия му приятел, когото някога е имал, и тъй като Хауард беше много далеч, чак в мандрата на леля си и чичо си във Върмонт, където прекарваше всичките си лета, Фъргюсън започна да му пише през онзи един час, който им се полагаше след обяда – безброй кратки и дълги писма, в които споделяше всичко, което му минаваше през ума, защото Хауард беше единственият човек в света, пред когото можеше да си излее душата, единственият, с когото не се боеше да споделя или да му поверява тайните си, единственият безупречен приятел, с когото можеше да си говори за всичко – от критики към другите до коментари за прочетени книги, до разсъждения как да потискаш пръдня на обществено място и мисли за Бога.

 

Това бяха общо шестнайсет писма и Хауард ги държеше в дървена кутия, пазеше ги и след като порасна и започна живота си на зрял човек, защото тринайсетгодишният Фъргюсън, неговият приятел с равни зъби и лъчезарна физиономия, основателят на отдавна закрития, но незабравим "Калдъръмен кръстоносец", момчето, което си беше счупило крака на шест, беше получило голяма прорезна рана на стъпалото си на три и едва не се беше удавило на пет, което беше устояло на опустошителните набези на Бандата на деветимата и на Бандата на четиримата, което беше целувало Глория Долан, и Сузи Краус, и Пеги Голдстийн, което с нетърпение очакваше да прекрачи в царството на еротичното блаженство, което си мислеше и смяташе за съвсем естествено, че има дълги години живот пред себе си, не доживя края на лятото. Затова Хауард Смол беше запазил тези шестнайсет писма – защото те бяха последните следи от присъствието на Фъргюсън на тази земя.

cain3

"Вече не вярвам в Бог – беше му писал в едно от тях. – Или поне не и в юдейския или в християнския Бог, въобще в никаква религия. Библията казва, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. Но Библията е писана от хора, нали така? Което означава, че човек е създал Бог по свой образ и подобие. Което означава също така, че Бог не бди над нас и със сигурност пет пари не дава какво мислят, правят или чувстват хората. Защото, ако изобщо го беше еня, нямаше да сътвори свят, в който има толкова много ужасни неща. Мъжете нямаше да ходят на война и да се убиват един друг, нямаше да има и концлагери. Нямаше да лъжат, да мамят и да крадат. Не казвам, че Бог не е сътворил света (и никой човек не го е направил!), но щом си е свършил работата, той е изчезнал сред атомите и молекулите на Вселената и ни е оставил да се оправяме сами."

"Радвам се, че Кенеди спечели номинацията – пишеше в друго писмо. – Харесвам го повече от другите кандидати и освен това съм сигурен, че през есента ще пребори Никсън. Не знам защо съм толкова сигурен, но ми е трудно да си представя, че американците ще предпочетат човек, на когото викат Хитреца Дик, да им стане президент."

 

"В моята барака има още шест момчета – пишеше в друго писмо, – три от тях са достатъчно големи и вече "го правят". Правят чекии нощем в леглото и разправят на останалите какъв кеф е. Преди два дни организираха нещо, което нарекоха "групова чекия", и ни накараха да гледаме, така че най-накрая видях какво представлява онова нещо и колко надалеч изхвърча. Не е точно млечнобяло, по-скоро кремавобяло, прилича на майонеза или на тоник за коса. После един от тримата царе на чекиите, един здравеняк на име Анди, извъртя страхотен номер, с който сащиса не само мен, но и всички останали. Наведе се ниско и взе да си го смуче! Нямах представа, че подобно нещо изобщо е възможно. Искам да кажа, как може да си толкова гъвкав, че да прегънеш тялото си в подобна поза? Вчера сутринта се опитах да го направя в банята, но устата ми изобщо не успя да доближи оная ми работа. Както и да е. И без това не бих искал да ми излезе име на минетчия, нали така? Въпреки това, да го видиш, беше адски странно."

 

"Откакто съм тук, изчетох три книги – пишеше в последното си писмо с дата девети август – и според мен всичките бяха страхотни. Две от тях ми ги беше изпратила моята леля Милдред – малко томче от Франц Кафка, озаглавено "Метаморфозата", и една по-дебела книга от Дж. Д. Селинджър, озаглавена "Спасителят в ръжта". Третата ми я даде моят братовчед, съпругът на Франси, Гари – "Кандид" от Волтер. Книгата на Кафка е най-необичайната и най-трудната за четене, но на мен ми хареса. Както се събужда сутринта, един човек открива, че се е превърнал в огромно насекомо! Прилича на научна фантастика или история на ужасите, но не е. Става дума за човешката душа. "Спасителят в ръжта" е за един гимназист, който се шляе из Ню Йорк. Нищо особено не се случва, но начинът, по който Холдън (това е главният герой) говори, е много приятен и естествен и просто не може да не го харесаш и да не поискаш да ти стане приятел. "Кандид" е стара книга от осемнайсети век, но е ужасно смешна и налудничава, смял съм се с глас на почти всяка страница. Гари каза, че е политическа сатира. Аз казвам просто, че е страхотна! Трябва да я прочетеш, както и другите. Сега, след като съм ги изчел, единственото нещо, което ми прави впечатление, е колко различни са трите книги. Всяка написана по свой начин и всяка много добра, което означава, че има много начини да напишеш добра книга. Миналата година господин Демпси непрекъснато ни повтаряше, че има правилен и неправилен начин – спомняш ли си? Може би при математиката и точните науки е така, но не и с книгите. Пишеш си ги по свой начин и ако той се окаже добър, тогава и книгата става добра. Най-интересното е, че аз не мога да реша коя от трите харесвам най-много. Ще речеш, че би трябвало да знам, но не знам. И трите ги заобичах. Което, предполагам, означава, че всеки добър начин на писане е правилният начин. Като си мисля за тях, се чувствам щастлив. А все още не съм прочел стотици други, дори хиляди. Има толкова много неща, които да очаквам с нетърпение!"

 

Последният ден от живота на Фъргюсън, 10 август 1960 година, започна с кратко преваляване призори, но когато прозвуча лагерната тръба в седем и половина, облаците вече се бяха отправили на изток и небето се беше прояснило. Фъргюсън и шестимата му съквартиранти тръгнаха към трапезарията заедно с отговорника им Бил Кауфман, който през юни беше завършил втората си година в Бруклинския колеж, но само за онези трийсет или четиресет минути, през които закусваха овесена каша и бъркани яйца, облаците се бяха върнали обратно и когато момчетата тръгнаха към бараката си, за да я почистят и подготвят за проверка, отново заваля, но толкова слаб и незначителен дъждец, че изобщо нямаше нужда от мушамено пончо или чадър. Тениските им се нашариха с тъмни петна от капките, но това беше всичко – по-лекичко от всяко леко наквасване, толкова малко вода, че дори не успя да ги измокри. Но когато се заеха със сутрешния ритуал по оправяне на леглата и измитане на пода, небето отново притъмня и не след дълго заваля сериозно, вече големите капки биеха по покрива на бараката все по-силно. За миг-два се дочу нещо като съпровод от фалшиво звучащ синкопиран ритъм, поне така му се стори на Фъргюсън, но после дъждът се усили още повече и този ефект изчезна. Вече не кънтеше музика в дъжда. Беше се превърнал в плътна пелена от нечленоразделни звуци, в неясен тътен като от ударни инструменти. Бил им обясни, че от юг се придвижва нова въздушна маса, която заедно със студения фронт, който едновременно с нея се носи от север, може да донесе продължителен и проливен дъжд. Настанете се удобно, момчета, така ги посъветва. Чака ни голяма буря и вероятно ще останем в бараката почти през целия ден.

cloud1

Тъмното небе притъмня още повече и вътре в бараката вече нищо не се виждаше. Бил светна лампата, но дори и тя не разсея мрака, защото седемдесет и пет ватовата крушка беше окачена твърде високо върху подпокривните греди, за да осветява цялото помещение. Фъргюсън седеше на леглото си и прелистваше стар брой на списанието "Мад", което момчетата си прехвърляха от ръка на ръка, четеше с помощта на фенерчето си и се чудеше дали някога в живота си е виждал по-тъмна сутрин от тази. Дъждът чукаше по покрива, биеше с такава сила по застъпващите се летви, като че ли течните капки се бяха превърнали в камъни, като че ли милиони камъни се сипеха отгоре, и тогава, някъде в далечината, Фъргюсън долови глух басов тътен, сгъстен, стаен шум, който му заприлича на недоизкашляно ръмжене – гръмотевица, вероятно на много мили далеч от тях, може би някъде в планината, ала на Фъргюсън това му се стори много странно, тъй като от опит знаеше, че при електрическите бури гръмотевицата и светкавицата винаги вървят ръка за ръка с дъжда, докато в този случай вече валеше силно, същински порой, а гръмотевицата беше все още далеч, което накара Фъргюсън да реши, че по всяка вероятност две бури бушуват едновременно, не само една буря и студен фронт, както твърдеше Бил, а две отделни стихии, едната точно над тях, а другата приближава от север, и ако първата не се източи, преди да пристигне втората, тогава двете ще се сблъскат, ще се слеят и това ще произведе нещо адски мощно, така си каза Фъргюсън, някаква внушителна виелица, бурята на всички бури...

 

 

 

 

cover-4-3-2-1   4 3 2 1 (превод Иглика Василева, 784 стр; цена с меки корици: 30 лева, цена с твърди корици: 39 лева) е в книжарниците

онлайн