Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (167)

Вторник, 18 Юни 2019г. 16:16ч.

Албуми | PTU

Публикувана в Музика

cov-ptuPTU – Am I Who I Am

 

Кой?Алина Изолента и Кемил Еа, молодцы от набиращата скорост руска техно сцена и отличници в пост-техно-трип класа на Нина Кравиц.

 

Какво? – Пост Техно УтопияТот ли, кто я есть | Am I Who I Am е въпрос, който си задава всяко дете, израснало в бившия Източен блок (като Теб... или като Алина и Кемил в руския Казан) след като, само в рамките на няколко години, му се е наложило да изживее пост-соц реалност, пост-интернет революция и пост-истина времена... И ако PTU иронично взимат името си от съкращението на Професионално Техническо Училище (добре познатите техникуми), то Алина и Кемил изкласиха Професионалното Техно Училище (с профил аналогови синтезатори) и сега си търсят място под слънцето – първо бяха самиздат записи и малкия московски лейбъл Incompetence records, после влязоха в трип класа на Нина Кравиц с Taorak от компилацията When I was 14 и левъл-изпитното A Broken Clock Is Right Twice A Day ЕР, а сега е време за дипломиране с Am I Who I Am албума...

Дипломната им работа звучи като намерена, повредена черна кутия, свидетелстваща за изчезнало човешко общество насред декаденс техно|логичен парк – изкривените вокални семпли в Doc 22, Former Me, Оver, Skyscript, Copper Mines, New Machines and the Future Conspiracy и Which Word is the Coldest съхраняват фрагментарна база данни за човешко съществуване, а броукън техно бийта и синт обратите в After Cities, The Pursuit of a Shadow, Сastor and Рollux (чухме го в трип компилацията Don't Mess With Cupid), How Does it Feel и Sirocco осигуряват пост-техно-утопичния пейзаж... докато върху черната кутия не светне надписа Тот ли, кто я есть | Am I Who I Am – може би така се чувства всеки, чийто живот влиза от утопия в утопия и търси своето място под слънцето...

 

Кога? – след пост-техно-залеза...

 

Защо? – защото PTU може да се чете и като Пост Техно Утопия, и като Професионално Техно Училище, а Алина и Кемил го изкласиха с отличие...

 

Понеделник, 17 Юни 2019г. 10:10ч.

Албуми | Plaid

Публикувана в Музика

cov-plaidPlaid – Polymer

 

Кой?Анди Търнър и Ед Хендли, брит асове в IDM играта.

 

Какво? – Полимери с часовников механизъм – да, също като структурата на полимерите (да се чете като пълен списък на видовете пластмаса) и Plaid албумите са изградени от повтарящи се съставни части (като синкопатен бийт, например), но това изобщо не превръща музиката им в "пластмасова", напротив... Да, макроформулата на десетия, юбилеен Plaid албум се заиграва с пластмасовия/полимерен ковчег, в който живее днешния ни Свят (парчето Drowned Sea брилянтно определя нивата на замърсеност) и ако тази болно-актуална тема е широко дискутирана днес (дори дуото Matmos създаде албума Plastic Anniversary само от звуци, изцяло синтезирани от пластмасови обекти), то Анди и Ед имат своя отговор на синдрома на полимерната свръхконсумация...

Живите инструменти (китари, кларинет, цигулка, мандолина) на Бенет Уолш (с когото Plaid свирят не само по концерти, но и записват отново след албуми като The Digging Remedy и Rest Proof Clockwork) играят в симбиоза със синкопатни бийт плетки и игриви синт линии в Meds Fade, Nurula, The Pale Moth, Crown Shy, Praze... Всъщност, този юни маркира 20 години от издаването на албума Rest Proof Clockwork (неслучайно, парчето Dead Sea в него се превръща в Drowned Sea тук) и Анди и Ед отбелязват юбилея с едни от най-добрите екземпляри в Plaid дискографията като Drowned Sea, Maru, Los, Ops, All to Get Her, Dust и особено Dancers... Така се танцува Апокалипсиса на Полимера с часовников механизъм...

 

Кога? – когато жежкото лято удари градуса на полимерното топене...

 

Защо? – защото музиката на Plaid е вечна и неразградима... като макроформулата на Полимера с часовников механизъм...

 

Четвъртък, 30 Май 2019г. 00:00ч.

Албуми | Flying Lotus

Публикувана в Музика

flyflamaFlying Lotus – Flamagra

 

Кой?Стивън Елисън, върховен Ел Ей Бийт факлоносец и Кръстникът в Brainfeeder семейството.

 

Какво?ФилмИгра – "You're Different Now" нашепва семпълът от аниме сериите Dragon Ball в откриващото парче тук Heroes и наистина, Стивън FlyLo Елисън звучи/изглежда различно от това, което чухме/видяхме на живо преди точно 10 години в Аквариума в Барселона... И как иначе, след като бийт пъзелът за Стивън прие равно по значение визуално измерение – да, говорим и за сай-фай-3D-аудиовизуалното FlyLo лайв шоу, което ще промотира шестия албум Flamagra, но по-скоро става дума за филмова симбиоза между бийт и визия – да, FlyLo натрупа опит в озвучаване на филми като документалния LoveTrue, като сай-фай импресиите Blade Runner Black Out 2022, Blade Runner – Black Lotus и Carole & Tuesday на Шиничиро Ватанабе (да, режисьорът на аниме сериите Cowboy Bebop и Samurai Champloo, и видеото More тук), като арт акциите Fuckkkyouuu и предстоящата Perfect пълнометражна авантюра на Brainfeeder агента Еди Алказар, за да ескалира всичко в режисьорския FlyLo (противоречив) дебют Kuso...

Всъщност, Flamagra (ясна е играта на думи с Flame и "огнената" тема на албума) прилича повече на саундтрак на биографичен FlyLo филм, отколкото на музикален албум (неслучайно, най-дългия FlyLo такъв досега)... Всичко започва с героите, които оформят Света на главния герой или иначе казано Heroes – дали ще са вечни лични герои като Р-фънк Кръстникът Джордж Клинтън в Burning Down the House, като Хърби Хенкок в Pilgrim Side Eye, като Дейвид Линч във Fire Is Coming (неслучаен е Линч-рециталът, особено след FlyLo римейка на Туин Пийкс темата)... или ще са героите от неговото Brainfeeder семейство (отпразнувало 10-ти юбилей миналата година и събрано неслучайно в импресията Find Your Own Way Home тук) – Стивън Thundercat Брунър отново играе в почти целия Flamagra като този път се включва и брат му, барабанистът Роналд Брунър в компанията на струнните експресии на Мигел Атууд-Фъргюсън и на кийбордистът Брандън Коулман или на гласът на Тиера Уак в Yellow Belly...

Всъщност, FlyLo биографията често подсказва, че Бийт играта е за Двама – комбо-влизанията More (хит-рандеву с Anderson .Paak), Spontaneous (с Little Dragon), Black Balloons Reprise (с Denzel Curry), Actually Virtual (със Shabazz Palaces), 9 Carrots (с Toro y Moi) и Land of Honey със Solange продължават традицията на звездни CV бийт срещи като тези с Ерика Баду, Том Йорк, Snoop Dogg, Кендрик Ламар... Темата за Смъртта, която е неизменна за FlyLo героя от Cosmogramma, Until the Quiet Comes и тематичния You're Dead! албум насам, също се прокрадва тук с Thank U Malcolm (трибютът към Mac Miller), но Филмът сега е друг – има жизнеутвърждаващ груув, има бийт пламък в очите (неслучайно е избрано Flamagra заглавието), има и хепиенд – Всичко завършва с Hot Oct. (рожденият месец на FlyLo), а инструменталните моменти като Heroes, Post Requisite, Capillaries, Takashi, Pilgrim Side Eye, All Spies, Inside Your Home, Andromeda, Remind U, Say Something, Pygmy... не само свързват различните етапи от Света на героя, но и маркират (от Heroes до Hot Oct.) всичко случило се (и поддържащо Пламъка горящ) в почти 36-годишния FlyLo живот от 1983-а насам... Да, Flamagra е саундтракът на един FlyLo живот/филм в 27 глави...

 

Кога? – когато любимата ти бийт дъвка се върне на мода...

 

Защо? – ако Музиката е вечен Огън, то... не се Гаси туй, що не Бийт Гасне...

 

Четвъртък, 16 Май 2019г. 06:06ч.

Албуми | Канатица – Remixed

Публикувана в Музика

kanatitsaremixedКанатицаRemixed

 

Кой?Иван Шопов, (вече) дуо Авигея и 39 артисти от цял свят в търсене на връзките между минало, настояще и бъдеще... и ремикс откриването им в Канатица символа на Вечността..

 

Какво? – Нов Канатица Живот – да, след като се роди, всяко живо същество започва Собствен Живот, тръгва по Собствен Път, който не може да бъде особено контролиран от Създателите му... така е и с музикалните албуми... След като преди 2 години се "роди", албумът Канатица започна концертен Живот със Създателите си Иван Шопов и вокалната (вече дуо) формация Авигея, а сега тръгва по ремикс пътищата в търсене на... нов Живот... И ако Иван удобно е разграничил търсенето в три посоки (BASS, DEEP и ATMO), то гледните ремикс точки (42! на брой) са повече от бийт пътищата, които стоят пред парчета като Канатица, Бело Раде и Слънце Грее (най-ремиксираните тук), пред Момина Молитва, Яне, Ено Льо, Трака Трен, Чичовите Конье, Стара Планино и Либе...

И, както в Живота, първо ремикс Думата имат СъздателитеИван Шопов в (почти) всички свои бийт разклонения (Balkansky, Cooh, Ghost303 и The Third Man триумвирата); Стоимен Nocktern Стоянов, който пианодейства в оригинала на Момина Молитва, а глич-преобразява Бело Раде тук; Даян L 33 Куцаров, който дръменбейс-играе в Стара Планино, а задава нов ход на Чичовите Конье тук...

И ако в Музиката, Изборите на възможен друг Живот се наричат Ремикси, то можеш да избереш изцяло нов път, където да го търсиш – като SMYAH груува в Либе; като Roel Funcken, Mr. Smiff и r.m.ʝ ~ ʎ вариациите на Бело Раде; като при Мерлин Еторе, перкусионистът (играл комбина с Шопов в InFusion албума) преобразил Канатица без ни една перкусия; като Ion Driver в Трака Трен и мексиканецът Amotken в Стара Планино; като гличнатата Момина Молитва на The Ghost of 3.13 и тропикалното Яне на емблематичното бийтс дуо 1000 names – или пък може да намериш перфектния ход, с който да извървиш вече избрания път като руснаците Close Your Eyes и Ghostek в Ено Льо и Канатица; като The Science триото и Kliment в Яне; като британецът Kaya Project в Ено Льо (ала Bonobo) и alllone дъбстеп версията на Трака Трен... Така или иначе, Ремиксите, като Изборите в Живота, са субективно нещо и всеки сам трябва да намери точния, свой Канатица път, нали...

 

Кога? – ремикс срещата е ясна – 18 май, 22:00, клуб Music Jam (бившия Black Box), в чиито две зали те очакват Иван Шопов, дуо Авигея, The Science, 1000 names, Nocktern, Goro, Kliment, LQ, Ogonek, Betafuture, SMYAH, Mytrip и адреналиновата визия на Elektrick.me...

 

Защо? – ако душата ти сàка надалеко да гледа, нависоко да вижда... гледната ремикс точка е идеален вариант за Света около и в Теб...

 

Петък, 03 Май 2019г. 06:06ч.

Албуми | Snow Ghosts

Публикувана в Музика

a quiet ritual Snow Ghosts – A Quiet Ritual

 

Кой?Рос Throwing Snow Тоунс, Хана Картрайт а.к.а Augustus Ghost и челистът/китарист Оливър Ноулс, британско ритуално трио за здрачни електроакустични приказки...

 

Какво?Ритуали за Личния Апокалипсис – да, Рос, Хана и Оливър винаги са обичали да се вглеждат в здрачната страна на Нещата и да откриват катарзисно какво се крие в бездната на Мрака, но особено с втория албум A Wrecking (когато станаха пълнокръвно здрачно трио) и последвалото Husk ЕР (с красноречиви дарк оди като Decorate My Bones), те и звуково (да, все повече индъстриъл, ЕВМ и даркуейв мотиви ще чувате в съвременната електронна музика), и ментално (с текстовете на Хана) поеха по ритуалния път към In Death's Dream Kingdom (неслучайно лейбълът им Houndstooth издаде миналата година тази тематично-ювелирна компилация, вдъхновена от поемата на Т.С. Елиът)...

Да, A Quiet Ritual броди из Личния Апокалипсис и търси ритуали за превъзмогването му – дали ще е с катарзисния звук на ритуалния железен рог carnyx (да, уникален инструмент на 2000 години, който "проговаря" тук чрез Джон Кени) в Rip, Tear Your Eyes и Wraith; дали ще е с шепнат зов като "Hold Me Closer I'm Not Dead" в Horizon или с бурята от емоции в Heavy Heart, Ribcage, Black Widow, Threnody и Wraith, тук всичко е не съвсем тих и Silence ритуал за сбогуване с Ghosts на Страданието... до достигане на Възкресение на Духа... Все пак, нали знаете, Никой Никога Не Си Отива Завинаги...

 

Кога? – когато Здрачна Пролет пукне и Облаците открият катарзисния Изгрев на... Възкресението...

 

Защо? – защото Личния Апокалипсис е по-всепоглъщащ от колективния Световен, а Quiet Ritual тишината е по-оглушителна от Шума на Хаоса...

онлайн