Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (105)

Понеделник, 20 Ноември 2017г. 09:09ч.

WhoMadeWho | През Стените

Публикувана в Музика

Томас Барфод, Йепе Кйелберг и Томас Хьофдинг явно обичат да се връщат в България... Ние също обичаме датското WhoMadeWho трио да ни гостува, затова малко преди третата им визита на 23 ноември и шестия им албум Through The Walls си поговорихме с Йепе и Барфод за Стените, с които се обграждаме, за българската сватбена музика, за Индия, Сирия и Paloma, и за...

 

 

Как WhoMadeWho ще запомнят 2017?

2017-а беше интересна година, през която се случиха доста щури неща... Попътувахме доста. Бяхме на нови и много интересни места. Срещнахме най-страхотните хора и... сме готови с албума Through The Walls.

 

За трети път сте в България... Изглежда обичате да се връщате тук...?

Винаги съм обичал Духа на България. Например, една българска фолклор група свири цяла нощ на сватбата ми... Обичам енергията и ритъма на сватбената ви музика... Може би затова обичаме да се връщаме, хаха...

 

Как Through The Walls се различава от предишните ви албуми?

Прекарахме повече от две години в композиране и записване на албума... Искахме да експериментираме с нови вибрации, с нови, непознати, творчески усещания... Това беше идеята и... естествено, не се получи така както очаквахме! Мисля, че в това се крие магията на колективния дух... когато три различни индивидуалности се съберат и оставят Музиката да води, да диктува своя собствен път...

 


Тя ли ви отведе в Индия? Как така се случи, че Dynasty и I Don't Know, първите видеа от албума бяха заснети в Индия?

Имахме честта да работим с невероятни артисти по този албум. Например, нашият скъп приятел Mirko Borsche разработи цялата визуална идентичност на албума. Мирко е ангел и наш герой... и успя да открие много въздействащ артуърк от сирийския артист Ayham Jabr... успя да се свърже с него, което, на моменти, беше много трудно, защото често в дома на Ейхам нямаше ток, заради продължаващата война там... Бяхме очаровани от неговото изкуство и от това, че се докоснахме до неговия истински талант.

wmwhojabr1

Освен това, Мирко ни запозна и с швейцарския режисьор Йонас Мейер, който използва характерен сюрреализъм в работите си, което пасна идеално и на нашата идея, и на визията на Ейхам... Йонас е много вещ и отдаден в това, което прави така че му се доверихме напълно, от първия миг, също както с артуърка на Ейхам... и когато Йонас предложи да заснемем първите три видеоклипа в Индия ние не се поколебахме... Всичко някакси се навърза и придоби смисъл...

 

Любимото ви парче от Through The Walls е...?

Surfing on a Stone е любимото ми, за момента, защото много се различава от това, което сме правили досега... То е за онзи скъпоценен миг, когато всички грижи те напускат... Когато партито може би е свършило и в клуба блесва цялото осветление... Момент, в който всички тревожни мисли и емоции изчезват на мига...

 

 

Кои са Стените, за които говорите в Through The Walls?

Струва ми се, че в живота си се обграждаме с всякакъв вид Стени... Всякакви препятствия, които потискат нашата истинска същност... Всякакви бариери и емоционални ограничения..., които трябва да прекрачим, да разрушим... Това е WhoMadeWho посланието и целта – да вярваш в себе си и мечтите си... да се издигаш над посредствеността... Поне от време на време...

 

Кой албум слуша най-често през 2017?

James Blake: The Сolour in Еverything – просто обожавам начина на продуциране в него и тъжните, чувствени вокали...

 

А хареса ли Paloma... новият соло албум на Томас Барфод? И как неговите соло акции се отразяват на WhoMadeWho продуцирането?

Да, хареса ми, наистина, този албум на Томас... А и участвах в създаването му... Свирих синтезатори, бас и китарни рифове, записвах струнни секции... С Томас работим заедно по много проекти... Трябва да знаете, че Той е основен продуцент в WhoMadeWho, така че сигурно откривате известни прилики между соло работата му и тази в бандата. Но... в WhoMadeWho му се налага да работи с двама хаотични партньори, хаха... с всичките ограничения, които се правят в името на Силата на Триото. В името на Красотата, която възниква при общите усилия на трима души, когато Енергията на всеки поотделно се събере и се превърне в нещо по-голямо и от тримата...

 


А ти какво мислиш Томас – как работата с WhoMadeWho влияе на твоите соло албуми, на начина ти на продуциране?

Обикновено, WhoMadeWho е семейство, с което правя студийни записи за соло албумите ми... В този случай с Йепе... Най-често пробвам и експериментирам с неща, които не биха паснали в WhoMadeWho света, така че основно се заигравам с темпо, с ритмика и... си избирам измежду най-различни вокалисти, с които мога да работя.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме: това, че няма ограничения за звуците, които човек може да извади от компютъра;

Това, че за електронното продуциране няма географски граници – всеки ден чувам талантливи продуценти от кътчета по света, където дори не е имало сцена преди 10 години;

Това, че когато електронната музика е създадена по правилния начин може да въздейства на хората, наистина, много дълбоко;

 

Не харесваме: това, че има прекалено много имитатори или продуценти, които залагат на хайп звука на деня;

Това, че има прекалено много "Боклук", което означава, че понякога добрите неща се губят в общия Шум;

Не харесваме пуристите – всички онези, които се придържат към определена жанрова ниша и мразят всичко останало...

 

wmwho4

© фотография Klaus Thymann


 

WhoMadeWho свирят на 23 ноември в клуб City Stage

Вторник, 14 Ноември 2017г. 00:00ч.

3 в 1 | Call Super vs Special Request vs Daphni

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е Fabric – трима артисти, които тази година забъркаха Fabric микс компилации като гурме тийзър за основното в Менюто – авторски албуми!

 

callcovCall Super vs specovSpecial Request vs daphcovDaphni

 

Кой?Джо Сийтън, мастерът на сънуваното бриТехно; Пол Уолфорд, спец естетът на джънгъл носталгията; Дан Снейт или крал Caribou с афробийт алтерего


Какво?Фабрика за Танци, Дансинг за Сънища – да, и трите албума тук (Arpo, Belief System и Joli Mai) бяха предшествани тази година от генерална микс репетиция – Джо Call Super се разписа с Fabric 92, Пол Special Request маркира Fabriclive 91, а Дан Daphni рамкира Fabriclive 93 – като и трите микс оферти някак концептуално даваха жокери (особено тази на Daphni) как ще звучат албум авантюрите и на тримата... И неслучайно... Всъщност, и Arpo, и Belief System, и Joli Mai са втори албуми за съответните проекти и на тримата... а като знаете клишето за "трудния втори албум", нищо чудно, че Джо, Пол и Дан Fabric-тестваха очаквания, вибрации, усещания, идеи, сънища...

 

Да, със Suzi Ecto дебюта си Джо Сийтън ни гмурна в аквариума на техносънищата, а продължението Arpo дори влиза още по-дълбоко... там, сред подводните течения на рейв подсъзнанието – Arpo Sunk, Trokel, Korals, Music Stand, Ekko Ink (намигащо към Okko Ink), No Wonder We Go Under и Out To Rust не само те отпращат (в комбина с арт книжката с 300 рисунки от самия Джо) в паралелен пост-рейв-вътрешен Мир, но и пресъздават, някак сензитивно, атмосферата на Fabric 92 компилацията (особено в първата ù част)... започваща, неслучайно, с трака The Same River Twice на Beatrice Dillon – ако се сетите и за общото им Inkjet/Fluo тазгодишно издание картинката ще стане още по-цветна и дълбока... не като The Same River, а като Ocean Twice направо...

 

А Call Super и Special Request споделят нещо далеч повече от факта, че албумите им излизат от Houndstooth (страхотният сублейбъл на Fabric) и това е страстта към... ембиънта – да, Пол Уолфорд измисли Special Request алтерегото си точно навреме, за да яхне ретрошик-джънгъл вълната преди години с дебютния Soul Music... да, тракове като Adel Crag Microdot, Catacombs, Sanctuary, Change, Scrambled In LS1, Replicant (Nexus 7 VIP) и Brainstorm са съвършени образци на ретро-футура-рейв естетиката с адреналиновия микс от джънгъл, 2-step, броукън бийт, дръменбейс, електро, геридж, техно, но в рязко отделената втора част на Belief System царува Transmission и Advent ембиънта...

Нещо, което Пол подсказа в еклектичния си Fabriclive 91 със собственото Telepathic Dog, с Aleksi Perälä и Mika Vainio включванията и двукратното намигване с Desires Are Reminiscences By Now на Abul Mogard... нещо, което Пол плете ЕР след ЕР и тества с всяко следващо издание (вижте Fabriclive 91 траклиста), за да се сглоби накрая пълната Special Request-калейдоскоп мозайка... Разширяване на кръгобийтзора – това е Belief System веруюто на Special Request.

 

А какво да кажем за бийт пъзела на Дан Снейт – започнал с електро-фолк и психеделичен соул, минал през инди-хаус-трип съвършенството с Caribou, Daphni алтерегото му се появи, за да задоволява афробийт страсти и диджей обсесии по редки етно и диско записи... докато всичко това не се сля в една обща Бийт Мозайка, която Дан тества с Fabriclive 93. Да, повечето Joli Mai парчета са нълнометражни едити на тази Fabric сесия (като Face To Face, Carry On, Tin, Joli Mai, The Truth и Hey Drum) или разширени версии, напомнящи дебютния JIAOLONG като Vulture, Vikram и Xing Tian, но както казва Дан: Dance's What You Make It!...

 

Кога? – когато Фабриката за Сънища отвори Дансинга...

 

Защо? – защото ако подредиш правилно Arpo, Belief System и Joli Mai ще получиш идеалния саундтрак на Нощта.

 

Понеделник, 06 Ноември 2017г. 18:18ч.

3 в 1 | Ben Frost vs Alessandro Cortini vs Not Waving

Публикувана в Музика

След срещата с три силни и оригинални фемина-синт образи, сега е време да разберем как мъжката ръка пипа синт кийборди, осцилатори... и други 3 в 1 генератори на електросигнали.

 

bfrostcov Ben Frost vs corticov Alessandro Cortini vs notwavingcov Not Waving

 

Кой?Бен Фрост, австралийският нойз шаман; Алесандро Кортини или синт мастерът в Nine Inch Nails институцията; Алесио Наталиция или бриталианският синт двигател с вътрешно Not Waving горене.

 

Какво?Синт Дисторшън на Света – да, и трите албума тук – The Centre Cannot Hold (на Бен Фрост), Avanti (на Алесандро Кортини) и Good Luck (на Not Waving) – използват синтезаторни трикове, за да изразят изкривяването и криворазбраността на Света около нас... Дотолкова, че ако подредиш заглавията на трите албума може и да намериш ПостАпокалиптичен път към... Нов Живот.

 

Достатъчно е дори само да погледнеш заглавията в The Centre Cannot Hold, за да разбереш (без да си на "ти" със силно-социалната ангажираност на Бен) отношението на австралийския нойз шаман към Света наоколо – импресията A Single Hellfire Missile Costs $100,000 и мускулните инжекции Threshold Of Faith, Trauma Theory, All That You Love Will Be Eviscerated и Entropy In Blue са достатъчно красноречиви, а drone нойз аргументите в тях в комбина с китарен дисторшън и ембиънт размисли в A Sharp Blow In Passing, Eurydice's Heel, Meg Ryan Eyez, Healthcare и Ionia не само казват (без думи) повече от всички думи за състоянието на Света, но и... намигат към идеята, че всичко на този свят е циклично... вълна след вълна... като аудио-визуалните вълни в лайв шоуто на Фрост.

 

Идеята за цикличност живее и в Avanti – проектът, който Алесандро Кортини представи миналата година на фестивала Berlin Atonal – идеята за израстването, от детските спомени (и логично със заглавия на родния за Алесандро италиански език) с преминаващите през всички цикли на живота Iniziare, Perdonare, Aspettare, Non Fare, Vincere и Perdere до синт кресчендото на финала на Finire... като безкрайно равна ЕКГ линия на Живота.

 

Кривите Синт линии на Живота вълнуват и Алесио Наталиция – да, той използва повече вокали от дебютния си Animals като в Where Are We, ювелирната комбина с Marie Davidson, но често гласовете при него играят като ритъм пулс в еклектичния му синт калейдоскоп – Me Me Me, Children Are Our Phuture, Her Quality и Tool [I Dont Give A Shit] разиграват по този начин сцени от изкривения технопоп живот наоколо, достигащи до синт нойз откровенност в Walk Of Shame и Watch Yourself, а синт съвършенството в Teach Me и Roll Along With The Pain Of It All [I'll Text U] разкрива как да се справиш с... Хаоса наоколо.

 

Кога? – идеален саундтрак за справяне с предзимната депресия... или както се казва Roll Along With The Pain Of It All.


Защо? – защото когато The Centre Cannot Hold, даваш Avanti и си пожелаваш Good Luck... така е в Живота... Вълна след Вълна...

 

 

Петък, 03 Ноември 2017г. 09:09ч.

Албуми | KiNK

Публикувана в Музика

kinkplaycov KiNK – Playground


Кой?Страхил Велчев... или просто род(е)ният King KiNK.

 

Какво?Страхил Бийт Плете, през Три Бийта Преплита – "Едва ли много диджеи ще пускат тракове от албума в сетовете си" казваше Страхил, когато си говорихме за дебютния Under Destruction, който, наистина, пое по модуларен синт път към аванюристичен чуден трип на подсъзнанието. Сега, обаче, няма да е така, защото Страхил се завръща в Началото на Играта – там, в клубния Playground на Нощта и моментите, които му носят няколко години поред титлата #1 Live Act в RA класацията... там, където семплирания ретрошик есид хаус и техно се превръщат в авторски, съвременни клубни оръжия за масово денс поразяване... Да, това е "денс" албума на KiNK, който всички очакваха от него, а той ги изненада с Under Destruction... Да, неведнъж сме казвали, че Страхил играе като малко дете (неслучайно невръстният Страхо ви гледа от корицата на албума) в еуфория от новите си играчки зад пулта...

И ако Играта в Playground започва с мост към Under Destruction в Soar, A Taste of Metal, Peter Plet Plete и завършва подобно с The Universe In Her Eyes, то Samodiva (с Рахел/Rachel Row, естествено), Perth, Yom Thorke, Suncatcher, Organ и Five са играчките за масово денс поразяване, които, в последните две години, се превръщат в епицентър на KiNK лайв акциите... точно толкова епични, колкото моментът, в който The Russian завъртя Big Wheel сцената на Melt! в лудешки танц преди две години.

 

Кога? – в Playground-а на Нощта, когато може да срещнеш Samodiva и The Russian с A Taste of Metal в устата и неусетно да се озовеш в Perth по изгрев слънце и да играеш Suncatcher на плажа.

 

Защо? – защото, който Бийт Plet Plete печели... Samodiva с The Universe In Her Eyes.

kinkl1

KiNK Live © фотография MIR


Събота, 28 Октомври 2017г. 15:15ч.

3 в 1 | Kaitlyn Aurelia Smith vs Colleen vs Fever Ray

Публикувана в Музика

Неслучайно гост на втория mir-logo-black-50x25 концерт бе Emika – дискусията за мястото и правата на жените в Музиката малко позакъсня, но ето че, вълна след вълна, бийтфемина естетиката е в апогея си, а сега, 3 в 1 се срещаме с трима артисти, които дават на електронната музика това, от което винаги има нужда – силни и оригинални фемина-синт образи.

 

kacovKaitlyn Aurelia Smith vs collcovColleen vs feveraycovFever Ray

 

Кой?Кейтлин Аурелия Смит, Синт ангел от Градът на Ангелите; Сесил Шот или френският Captain Of Синт адаптацията на Colleen; Карин Дрейер Андерсон, шведската The Knife Сестра и Синт Майка на Fever Ray.

 

Какво?No Man Is Big Enough For My Synth – да, говорим за синтезатори – Buchla модулации, Roland и Rhodes вариации, джобни синт модификации и всевъзможни MIDI кийборд асоциации, но... говорим за "звуците, музиката, която идва от дъното на тялото, дори не на душата", както го описа най-добре Емика... говорим не само за синт спектъра на женската Душа... говорим за синт призмата на Утробата – това, което винаги ще отличава Жените от Мъжете... защото и трите албума тук – The Kid (на Kaitlyn Aurelia Smith), A Flame My Love, A Frequency (на Colleen) и Plunge (на Fever Ray) – се раждат именно там...

"This Country Makes It Hard To Fuck" ехти гласът на Карин в This Country и разказва мястото в Света на Жената днес... маркира правата, очертава сексуално насилие (и други вечно актуални фемина проблеми днес), но... всъщност всяко от 11-те парчета (дори инструменталното и заглавно Plunge) във втория Fever Ray албум разкрива отделна фемина история, за да се получи... нещо като колективен портрет. Нещо, което напомня унифицираните, безполови карнавално-шамански кожи-костюми, в които Карин обличаше лайв бенда си преди 8 години (о, да убедихме се с очите си колко са впечатляващи наживо) – разликата е, че сега всичко е оголено (езотеричните и метафорични костюми падат) и има подчертано фемина образ, заради което очакваме с нетърпение сценографията на Fever Ray турнето през 2018.

И така оголеното тяло танцува по ръба на последния The Knife албум (Wanna Sip, A Part of Us, IDK About You, An Itch и емблематичното This Country) и дори залита в Silent Shout спомени (Plunge, Falling и To The Moon and Back звучат така сякаш Peder Mannerfelt е искал да избяга от работата си по Fever Ray дебюта и да я замени с ко-продуциране на The Knife теми), докато търси синт утробата на дебютния Fever RayMustn't Hurry, Red Trails и Mama's Hand убеждават, че Paula Temple е помогнала на Карин да открие своята пораснала Fever Ray синт версия и най-вече образа на Синт Майка за пример и разкош.

 

А когато Кейтлин Аурелия Смит среща Buchla, Бащата на всички модуларни синтезатори, едва ли е вярвала, че един ден ще изпее "I Feel Everything At The Same Time" – емблематичният припев от An Intention не само чудесно обобщава епичната хармония от контрастни синт генерирани усещания за Света наоколо в новия ù албум The Kid, но и се превръща в чудна метафора за Душата на жената като кошер от емоции.

В този кошер Кейтлин Аурелия е Кралицата-Майка, а нейните синт-пчели-работнички (в това число и берлинския оркестър Stargaze – да, Смит надгражда миналогодишния шедьовър EARS с флейта, тромпет, чело...) не просто жужат и звукомедничат, ами с I Am A Thought, An Intention, In the World, To Follow And Lead, I Am Curious I Care и I Will Make Room For You изграждат основите на душевната пита на Жената, която не просто се пита Who I Am & Why I Am Where I Am, а знае, че ще даде всичко To Feel Your Best, защото е убедена, че е In The World But Not Of The World.

 

Да, за един възможен, по-добър Another World говори и Сесил Шот в A Flame My Love, A Frequency – наистина, минималистичните синт епоси като November, Separating, Winter Dawn и заглавното A Flame My Love, A Frequency директно, искрено и минорно възкресяват апокалиптичната атмосфера след терор атаките в Париж през ноември 2015, но, всъщност... из целия албум на Сесил става дума за адаптация...

Адаптиране към различните честоти на чувствата и емоциите... също като адаптирането към нови, променящи се светове... също като адаптирането към нови изразни средства (всеки нов Colleen албум, дори предишният Captain Of None, е записван с различни инструменти – актуалният е с два мини-синтезатора)... А в Another World, The Stars Vs Creatures, One Warm Spark и Summer Night (Bat Song) способността на женската Душа да се адаптира, но и да променя/да моделира по свой вкус неблагоприятната среда на Живот достига семпло съвършенство... до момента, в който "The Stars Will Have The Last Word / And Outshine Us"...

 

Кога? – в November дните и нощите, когато усещаш, че си In The World But Not Of The World и искаш да отлетиш To The Moon and Back.

 

Защо? – "It's Not Hard To Love Me" както казва Карин и наистина, никак не е трудно да обичаш Fever Ray, Kaitlyn Aurelia Smith и Colleen, и тяхната Музика, която идва от дъното на Тялото, дори не на Душата...

 

онлайн