A+ R A-

365 дни... 365 албума – всеки един ден от годината може да бъде озвучен с (най-малко) един различен албум, но колко от тях остават близо до ухото и сърцето ти и далеч от бутона delete? Особено сега, когато меним настроенията, желанията и интересите си по-често, отколкото се сменят прилива с отлива в морето. Сигурното е, че не обичаме всякакви годишни класации от сорта на best of... fuck off, затова тук просто ще видиш (мда, видеоклипове ще има) част от музиката, която извървя с нас, като добър приятел, тази 2011 година. Не обичаме и да номерираме любимите неща, затова тук албумите и видеата към тях ще следват естествения ред, в който са се появявали на бял свят през месеците януари, февруари, март, април, май...

 

Jay Haze – Love=Evolution

Започваме с Джей, не само защото Love=Evolution е основен mir-logo-black-50x25принцип, който следваме. Не само, защото Хейз, известен и като Fuckpony, в началото на годината каза fuck off на музикалната индустрия като пусна последния си албум изцяло за безплатно теглене, затвори лейбълите си Tuning Spork и Contexterrior и ги посвети на благотворителни инициативи. Просто извън цялостната си гранде концепция, Love=Evolution е невероятно емоционална човешка история, течаща в музикален филм, в който жанровете нямат никакво значение.

 

 

 

Nicolas Jaar – Space Is Only Noise

Ако музиката беше живопис, дебютният албум на Нико Жаар щеше да е абсолютен шедьовър – гласове-светлосенки, стичащи се една върху друга пиано шарки, перкусии за акцент между леещите се бийт цвят след бийт цвят и пред очите ти изплува тооолкова въздействаща картина, че чак може да чуеш как светът шепти – още, искам още... encore, encore, encore...

 

 

 

Radiohead - The King Of Limbs

Том Йорк и компания винаги са били напред с материала, но честно казано нямаше да им обърнем толкова внимание, ако през цялата година не поддържаха интригата с издаването на ремикс серия сингли, която кулминира в първия им официален (и то двоен) ремикс албум TKOL RMX 1234567. Не че и той беше особено новаторски... но пък, кой по дяволите, може да танцува като Том?!

 

 

 

Agoria – Impermanence

Трети албум и миксът Fabric 57 – годината за Себастиен Дево наистина беше повече от добра. И така ще е като напипаш сърцетупа на златната среда между чувствени соул вокали и адреналинов дийп тек-хаус.

 

 

 

Gil Scott-Heron & Jamie ХХ - We're New Here

И тази година, за жалост, не изтече в отвъдното без да вземе със себе си няколко страхотни певци и музиканти. Един от тях беше Гил-Скот, който в своята лебедова песен пророчески твърдеше I'm New Here, а ние със скръб и почитания може само да му отвърнем (пак с негова песен от албума) – Не'll Take Care Of You! Почивай в мир!

 

 

 

FaltyDL - You Stand Uncertain

Дрю Лъстман може и да е американец, но в момента е абсолютният властелин на британския garage и 2-step бийт. Дебютният му You Stand Uncertain демонстрира, че въобще не се чувства несигурен в тази си кралска позиция, а Atlantis EP-то, с което завърши годината повече от безапелационно доказа, че скоро няма и да потъне, като Атлантида за една нощ, от UK garage трона си.

 

 

 

Pearson Sound / Ramadanman - FabricLive.56

Доста неща изписахме тук за Дейвид Кенеди. За щастие, и наживо чухме как този скромен бас вундеркинд умее да забърква емоционални, еклектични и влудяващи парти коктейли като този микс от прочутите Fabric серии, или като Essential Mix-а му за BBC Radio 1. Да, силна година имаше Дейвид, но догодина ще бъде още по-добра... Желаем му го от все сърце!

 

 

 

Jamie Woon – Mirrorwriting

Гласът на душата, звукът на сърцето... мисля, че сами се убедихте колко много вътрешен мир и хармония има в неговите шепнати приказки за душата, нощта и града. Ако и вие, като се погледнете в огледалото, виждате по-добра версия на себе си, значи идеята на Джейми е постигната, а нашата mir-logo-black-50x25мисия е постижима.

 

 

 

The Weeknd - House of Balloons/Thursday/Echoes of Silence

Докато търсите по-добрата версия на себе си обаче, много по-вероятно е в огледалото да видите лошата – героят на 21 век. Тотално объркан, минаващ през света без цел и посока, изпълнен с болка и отчаяние, залъгващ се със заместители (алкохол, дрога, безразборни оргии), докато търси истинските чувства и мира със себе си. Това е концептуалната трилогия от фрий микстейп албуми на канадеца Абел Тесфайе – цинична, сладникава на моменти за контраст, но натуралистична визия за съвременния човек, уж небрежно видеодокументирана. Именно затова се превърна и в тотален нет феномен и перфектен образец за PR кампания в социалните мрежи.

 

 

 

The Kills – Blood Pressures

Мръснишкият готик блус на Алисън Мосхарт и Джейми Хинс винаги е вдигал кръвното налягане на благопристойните майки и полите на техните благородни девици. Именно затова го обичаме, а в този четвърти поред албум двамата го раздават по-палаво отвсякога.

 

 

 

Dominik Eulberg – Diorama

Доминик знае как би трябвало да звучи органичното техно – малко олд скуул, малко ню скуул и мнооого мелодия, за да озвучи химново живота във флората и фауната.

 

 

 

Hyetal – Broadcast

През 90-те името на мъничкия град Бристол се шепнеше като мантра за класна и интересна нова музика... Сега продължава да бъде така с цялата дъбстеп и пост-всичко вълна. И как няма да е така след като там се пръкват продуценти като Hyetal, които така си играят с жанровете, че не ти остава нищо друго освен да разпериш от кеф ръце и да прегърнеш Музиката.

 

 

 

Lamb – 5

Лу Роудс и Анди Барлоу направиха каквото трябваше и стана, каквото всички искаха – събраха се отново и записаха пети страхотен албум, който на мига запали искрата в нас.

 

 

 

When Saints Go Machine – Konkylie

Представи си чаровно клатушкащ се и пеещ пингвин, който излиза от банята и пръска вода наоколо... или пък вземи парче лед и погледни през него към слънцето, за да видиш как всичко пука, бълбука и блещука под ледената обвивка... и ще си една идея повече във филма на тези симпатяги от Дания. Те могат да ти изпеят и най-скучния ден, така че да се превърне в ода на радостта от живота.

 

 

 

SBTRKT – SBTRKT

Африкански маски, шлифован UK bass саунд, зарибяващи поп мелодии и чувствени соул вокали – Аарън Джероум знае как се прави музика, хем за душата, хем за краката. Един от най-силните дебютни албуми тази година, а лятото скоро не е звучало толкова секси и емоционално едновременно.

 

 

 

Little Dragon – Ritual Union

Вокалистката Юкими Нагано попя в албумите на SBTRKT и DJ Shadow, но истински разпери крила в третия диск на шведската си банда. Шарено, емоционално и разчупено – най-добрият албум досега на "малките дракони".

 

 

 

Joakim - Nothing Gold

Ето, че остаряхме с още една година, а Жоаким Буазиз ни хвърля един-два готини жокера по въпроса как да остаряваме златно и достойно - You used to be young, now where do you belong?

 

 

 

Death in Vegas - Trans-Love Energies

Всред големите завръщания на музикалната сцена тази година особено се откроява това на британците Death in Vegas – не само, че не са сдали фронта, ами психеделичния им trans-love електро поп е по-жив и силен отвсякога.

 

 

 

Blue Daisy - Sunday Gift

Квес Дарко не прилича на типичния млад и нахакан лондончанин, който иска да разцепи дансинга. Докато слушаш как дебютния му албум се вие като дим от цигара може да кажеш, че е зрял мъж, който е чул тишината и красотата на нощта в цялата им прелест и е поискал да ти я подари. Вземи я!

 

 

 

Apparat – The Devil's Walk

Най-големият трик на Дявола е да те убеди, че той не съществува, а най-големият трик на Саша Ринг е да те убеди колко непосилно леко и красиво ни е тегавото битие.

 

 

 

Modeselektor – Monkeytown

Monkeytown е градът на Кинг Бас Конг или мястото, където Герно Бронсер и Себастиан Цари правят каквото си искат с баса, а ти само размяташ в еуфория ръце и крака.

 

 

 

Emika – Emika

Ема Джоли не е Анджелина Джоли, но знае как да ти запали фитила, а дълбокият ù (като Марианската падина) бас ще тупти в корема ти, докато рояк пеперуди не изхвърчи оттам.

 

 

 

Florence + The Machine – Ceremonials

Много неща се изговориха за Флорънс Уелш и нейната времева Machine, но едва ли тази година има по-епичен и химново звучащ албум от нейния – истински апотеоз на Музиката и живота.

 

 

 

Sepalcure – Sepalcure

Годината за Травис Стюърт а.к.а Machinedrum бе особено добра след като издаде страхотния соло албум Room(s), но именно тук в комбина с Правийн Шарма а.к.а Braille достигна абсолютния си пик – албум, който събира в едно неразривно цяло всичко, което обичаме в електронната музика.

 

 

 

1000names – Invisible Architect

Невидимо се ражда музиката в света. Невидимо се просмуква и озвучава живота ни. Невидимо ни влизат под кожата бийтовете на Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster, но резултатът от тази странна магия е доста видим, нали?

 

 

 

И накрая, за финал, ще направим едно изключение, но кой не би го направил когато става дума за Burial, който сам по себе си е изключение!

Принципно тук си припомнихме само албуми издадени през 2011 - без ЕР-та, без сингли... но Burial не само, че напомни по своя неподражаем начин за себе си тази година, но и издаде достатъчно песни за цял албум - първо извъртя страхотното Street Halo EP, после дойде ред на колаборацията Ego/Mirror с Four Tet и Том Йорк, за да сложи гранде финала с ремиксите си за Massive Attack. Очакваме догодина и новото му Kindred EP, а защо не и цял албум...

До тогава... забравете своето его, намерете mir-logo-black-50x25 със себе си и околните и... може би ще стигнете до своя личен Рай!

 

 

mir-logo-black-50x25-на и щастлива 2012 година!

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн