Home / Рубрики / Музика / Primavera лято
A+ R A-
19 Юни

Primavera лято

Оценете статията
(12 оценки)
   
Primavera лято фотография © Невяна Бойчева

Лятната фест лудница вече жари и пари, а нашият агент в Порто, Невяна Бойчева, има какво (искрено и фенски) да разкаже за първото португалско издание на престижния испански инди фестивал Primavera SoundThe XX, The Weeknd, M83, Kings of Convenience, The Flaming Lips, Suede, Beach House, Washed Out, Forest Swords, john Talabot, Deadboy... и още хиляди хора от всякакви точки по света в четири дни (от 7 до 10 юни), изпълнени с музика, усмивки и нереално добро настроение.

 

porto - ocean

 

Какво, къде, защо?

Порто е вторият най-голям и важен град в Португалия и спокойно мога да твърдя, че в него има почти всичко, което може да ви потрябва. Има река, има океан, има богато архитектурно наследство, много вино и очевидно, има и интересни културни събития. Optimus Primavera Sound се състоя в Parque da Cidade (или просто Градският парк), в който могат да се видят красиви езера, гъмжащи от птици и безкрайни зелени поляни, които са перфектната среда за няколкото хиляди музикални фена да се почувстват все едно са в Рая.

parque da cidade

 

7 юни – ден Прима

Програмата за първия фестивален ден изглеждаше празна и не съвсем интересна, особено след като Björk отмени участието си и разочарова сериозен брой хора. Ние не бяхме сред тях и затова съвсем без да ни пука за отсъствието на исландската певица се отправихме към парка, чудейки се ще ни завали ли неспиращия по тези георграфски ширини дъжд или не. Пристигнахме точно навреме за това, което бяхме планирали да чуем – изпълнението на брит поп бандата Suede, които веднага успяха да ме вкарат в щастливо и безгрижно фестивално настроение. Не бих казала, че съм особено запозната с творчеството им, но въпреки това беше изключително впечатляващо и вдъхновяващо да се наблюдава вокалистът Брет Андерсън, който пееше, танцуваше и подскачаше по сцената, пълен с енергия и многогодишен опит.

 

8 юни – Flame Numbers

primavera sound 2012 - porto - audience

 

Този път отидохме по светло, така че успяхме и да поогледаме миниградчето, което организаторите бяха направили. Времето беше изключително приятно и страховете за дъжд бързо се изпариха. Стъпихме на поляната пред едната от големите сцени точно навреме, за да чуем как Rufus Wainwright пее Hallelujah като край на изпълнението си. Кратко помотаване, бира и става 9 и 30 – време за The Flaming Lips. Може би сега е моментът да вмъкна, че всичко се случваше точно в определения час, почти без минутка заскъснение. Кой би очаквал това точно от португалски фестивал?

 

The Flaming Lips не са от бандите, за които бих могла да дам "експертно мнение", но ако се чудите, ще ви кажа, че тези хора не са добре. Q Magazine ги включва през 2002 в списъка си с "50-те банди, които трябва да видите, преди да умрете" и сега вече знам защо. Въпреки че музиката им не е от най-любимите ми, шоуто, което правят определено е изключително забавно (дори Ерика Баду го признава въпреки пресния скандал между двамата) – фронтменът Уейн Койн, който се оставя публиката да го понесе, докато е в огромна прозрачна надуваема топка, балоните, танцьорките на сцената, цялото еуфорично настроение. Спазвайки определена дистанция през по-голямата част от лайва, решихме да се приближим до сцената точно навреме за двете бис изпълнения, второто от които беше парчето Do You Realize?, което не можах да спра да тананикам с дни след това.

Уейн Койн беше крайно щастлив от факта, че се намира в Порто, в прекрасния парк, с прекрасните дървета, което може и да е било резултат от дадени субстанции, но каквото и да е – доброто настроение беше заразно и когато със забиването на чудесната песен португалската нощ се изпълни с цветни конфети, мисля, че нямаше човек пред тази сцена, който да не пееше и танцуваше, ухилен до уши. Определено гледка, която не се забравя лесно.

 

 

След два абсолютно случайно избрани концерта (Wilco и The Walkmen) и лек питстоп на шоуто на M83, най-накрая стана 2:30 и с ужасно вълнение се отправихме към полупразната Club Stage, където момчетата от шотландския електронен лейбъл Numbers трябваше да направят своя showcase. Умората започваше да се натрупва малко по малко, но това просто нямаше как да се пропусне. Началото беше отредено за около 30-минутното живо изпълнение на Redinho, което се състоеше от опияняващи бийтове, пристрастяващи синтове и неговите собствени вокали, които оставиха съвсем малкото в този момент присъстващи, способни единствено да танцуват, викат и ръкопляскат с усмивки на лицата. Пространството зад нас се пълнеше неусетно, докато в един момент вече място за танцуване практически нямаше, но на никого не му и пукаше, защото следващото нещо в програмата не оставяше друг избор.

Back 2 back сетът на Deadboy и Spencer беше със сигурност един от най-добрите, на които съм присъствала, стартиращ с ремикси на стари диско парчета и продължаващ с модерни "техно класици" като Omar-S, а накрая финиширащ с Nicki Minaj. Целият 1 час беше изпълнен със 100-процентови гъдели в стилове като dubstep, uk garage, house, techno и някои други, съвсем невъзможни за поставяне под етикети. Едно мога да кажа със сигурност – имаше много бас, много танци и малко след като Jackmaster и Oneman се включиха, ние си тръгнахме, защото не ни беше възможно да си стоим на краката повече. Поемайки по дългия път към вкъщи в ранните часове на сутринта под развиделяващото се небе, нямаше как да не се чудя как така тази вечер щеше да прерасне в афтърпарти, в един от клубовете в центъра на града, продължаващо от 6 до 11. Със сигурност не е било много красива гледка, като имаме предвид в какво състояние оставихме повечето фенове пред сцената. No sleep till... Porto!

 

9 юни – Dream XX Weekend

Абсолютното изтощение и фактът, че денят беше по-мрачен и дъждовен от обикновено, по принцип биха ме накарали да не изляза от леглото, но истината е, че тази събота, 9 юни, беше Вечерта за сбъдване на мечти. В нея бяха двата лайва, които първоначално ме накaраха да си купя билет за фестивала, при това на супер актуални, нашумели, извънземно талантливи артисти. Още с влизането чухме как The Weeknd започва чувственото си изпълнение на High For This. Мога с ръка на сърцето да ви кажа, че гласът на този човек е точно толкова мощен и впечатляващ на живо, колкото е в записаните тракове. Мрачната му сексуална и наркотична музика беше прелетяла чак от Канада, за да зарадва толкова много фенове в различни точки от Европа и фактът, че в момента живея в една от тях ме прави прекалено благодарна. Преди да започна да звуча мелодраматично, ще кажа, че чухме на живо всичко, за което мечтаехме, като личните ми фаворити са кавъра на Dirty Diana и Wicked Games.

 

 

Следващата част от програмата беше и най-голямата изненада за мен – норвежката свежест Kings of Convenience. Двама души, две акустични китари, а резултатът, който излиза от колоните е спокойна, нежна и искрена музика, точно това, от което имахме нужда в онзи момент. Истинската изненада обаче беше, когато на сцената все пак излязоха барабанист, китарист и басист и атмосферата стана толкова заразително фънки, че дори хора като мен, които никога преди не бяха чували бандата, не можеха да спрат да танцуват и пеят. Определено екзалтираното настроение от красиво лайв изпълнение е нещо, което искам да усещам по-често в душата си, защото когато дойде време публиката да си заслужи бис, осъзнах, че ръкопляскам и викам наравно с най-заклетите фенове. Тези хора просто бяха истински предаватели за позитивно настроение, освен това тънко се подмазаха на португалските фенове, благодарейки им, че са прародителите на бразилската боса нова, която явно инспирира сериозно част от творчеството на групата.

 

Най-важното за мен от целия фестивал, обаче, все още предстоеше. Това бяха The xx и без срам мога да кажа, че може би за пръв път слушах на живо група, която да ми е толкова близо до сърцето. Което, разбира се, направи преживяването още по-специално. Невероятно е колко са спокойни, сякаш отчуждени от публиката, дори студени, а музиката им е обвързана с най-съкровените човешки чувства и изпълнена с най-сърцераздиращите акорди. Би трябвало да мога да кажа най-много за тях, след като те определено бяха любимата ми банда за целите четири дни, но истината е, че музиката на The xx е от тези, които оставят слушателя абсолютно безмълвен и хипнотизиран.

 

 

Чухме почти всичко от дебютния албум и няколко нови песни от очаквания на 11 септември Coexist и ще призная, че дори седмица по-късно не спирам да преглеждам видеоклиповете в YouTube, за да се върна поне за миг в онази хладна нощ, където под облачното Порто небе се сбъдна една наистина съкровена мечта. Затова, просто, Роми, Оливър, Джейми – благодаря ви, че ви има!

1 Коментар

  • joseov

    ужас, изпуснала си много други интересни банди, язък!
    другия път се запознай с лайн ъпа по-добре

    joseov Понеделник, 31 Декември 2012г. 10:22ч. Връзка към коментар

Напишете коментар

онлайн