Home / Рубрики / Музика / През очите на Pearson Sound
A+ R A-
01 Мар

През очите на Pearson Sound

Оценете статията
(31 оценки)
   
През очите на Pearson Sound Pearson Sound © фотография MIR Тихомир Рачев

Дейвид Кенеди, иначе казано Pearson Sound, отново е тук – след паметното участие на първия mir-logo-black-50x25 концерт (което съвпадна с Essential Mix дебюта му), Дейвид се завръща у нас, този път на фестивала Horizon (7-13 март, Банско) и то дни преди излизането на дългоочаквания му дебютен албум. Затова и си поговорихме с мистър Кенеди за корените на дебютния му албум, за нивата на автоцензура, за Hessle Audio философията и за...

 

 

Какво ще разкажеш на Ben UFO за България? Какво си спомняш от последната ти визита у нас?

Тогава имах шанса да свиря в среда, различна от тази, с която съм свикнал, тъй като диджействах след живото изпълнение на Джейми Уун, а това не ми се случва често. Спомням си, че хората бяха доста ентусиазирани, така че съм сигурен, че Бен ще си изкара страхотно на Horizon.

 

При последната ни среща сподели, че слушаш доста странни ембиънт записи на терен от 60-те и 70-те години, оказаха ли те някакво влияние върху създаването на дебютния ти албум и в тази връзка, откъде взе вокалния семпъл в парчето Headless?

Вокалът в Headless открих в някакъв фрий пакет със семпли. Веднага ме привлече, защото ми напомни на семпъл, който Coki използва в един от своите ранни DMZ записи. Звучи доста злокобно, така че от момента, в който го чух вече знаех, че искам около тази основа да изградя цял трак. Иначе, създаването на целия албум е по-скоро свързано с машините, които имах по онова време в студиото и най-вече с новата ми концепция за правене на музика, която започнах да използвам от 2011 насам.

 

Напоследък се забелязва тенденция артисти, познати с мощни клубни тракове, да издават студийни албуми, изцяло базирани на саунд дизайн, на минималистична естетика, а и твоят дебютен албум не е съвсем клубно ориентиран...?

Да, исках да избегна това, но... като цяло, не мисля, че адски много се отклонява от предишните ми записи, защото винаги съм правил и издавал много различни и разнообразни стилове музика. Освен това, голяма част от траковете звучат доста добре и в клуб, пускам ги от известно време насам и реакциите ме радват... Основната ми идея бе да представя цялостен, подчинен на обща тема, албум, вместо просто да събера няколко парчета или сингли заедно – нещо, което много добре улови в артуърка на обложката и дизайнера Andrew Stellitano.

 


Как се стигна до създаването на парчета като Glass Eye и особено на Rubber Tree, което ми напомня (като груув и структура) на класиката Timber на Coldcut & Hexstatic... и въобще, налагаш ли си автоцензура, ако усетиш, че в един момент дадено парче ти звучи като твои по-стари работи или като трак на друг артист?

Да, нивото ми на автоцензура в студиото е много високо. Случвало се е, в миналото, да изтривам цели тракове и проекти, ако усетя, че наподобяват или са близки по звучене до работата на други продуценти. Оригиналността е нещо много важно за мен, а и ми се е случвало да бъда от другата страна, когато други хора копират моята работа. Не съм много запознат с парчето на Coldcut, за което говориш, но определено понякога е възможно двама души, дори без да подозират за съществуването на другия, да достигнат до едни и същи заключения и резултати.

 

През последните 2-3 години имаш доста участия заедно с Four Tet и Caribou/Daphni, изглежда сте добри приятели... Някога хрумвало ли ви е да работите заедно и приятелството с тях оказва ли влияние, по някакъв начин, на твоята визия за създаване на музика?

Страхотно е, че през последните няколко години се опознахме с Дан (Caribou) и Киерън (Four Tet). Те са невероятни хора, които се занимават толкова отдавна с музика и винаги са на линия, ако имаш нужда от съвет или просто от второ мнение. Полезно е за мен, защото всеки понякога има нужда да обмени идеи по проекти в развитие, но не, не работим заедно по какъвто и да било музикален проект.

 

В тези трудни времена за независимите музикални лейбъли, в които доходите идват от участия, а не от продажба на музика, в Hessle Audio все още ли важи правилото "качество, а не количество" или...?

Да, тази, да я наречем "концепция" не се е променила особено – не прибързваме да издаваме музика, предпочитаме да изчакваме "точната музика", вместо да усещаме натиск да издаваме на всяка цена, за да заявяваме присъствие на сцената. Иначе, всеки един от тримата ни, се занимава паралелно и с други неща, така че не разчитаме само на лейбъла за приходи.

 

Мислил ли си някога да представяш своята музика на живо? И как би се случило, как би изглеждало това?

Начинът и оборудването, с които правя музика в момента не са съвместими със свиренето на живо и по тази причина аз и не търся такива възможности. Поне засега, може би, в бъдеще. Все пак, мисля, че свиренето на живо трябва да предлага нещо коренно различно от DJ сета, така че хич не бих бил доволен, ако просто си пусках собствените парчета през Ableton.

 

pearsonsound

© фотография MIR Тихомир Рачев


Pearson Sound е на фестивала Horizon 2015 на 7 март в клуб Jack's House

Билети тук

Още в категорията: « Lamb is More Week & Mix #3 »

Напишете коментар

онлайн