Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Бalkansky
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Бalkansky

MIR 14 by Balkansky

Сряда, 14 Ноември 2012г. 07:29ч.

Иван Шопов е бийт герой с много имена (Balkansky, Cooh, Drum Kid) и едно призвание – хубавата музика. Преди време, заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов, те вдъхнаха живот на аудиовизуалния проект Бalkansky и ето, че скоро издадоха втория си албум Оренда, който ще представят тази събота (17 ноември) на седмото издание на фестивала Drum and Jazz. Затова сега е време за една балканска история, тиха и величествена като нощта и планината, в която се срещат малко дръм, много дълбок бас, малко етно джаз, много Оренда емоции и...

 

Защо точно Бalkansky?

Бalkansky се роди една сутрин след продължително търсене на име за нов проект, различен от този, с който бях познат тогава – Cooh. В себе си трябваше да носи смисъла на това откъде идвам и тъй като родният балкан (Троян) винаги е бил най-голямото вдъхновение, той трябваше да бъде замесен. Също трябваше да отговаря и на музиката по някакъв начин, и понеже тя е доста по-пространствена и извисена "sky" пасна много добре като игра на думи и като цяло за смисъла на проекта. Впоследствие решихме да разграничим моите солови парчета и изпълнения на живо от тези на проекта с Иво Христов и Теодосий Спасов, като за целта Бalkansky остана името за проекта, а когато съм само аз името е Balkansky. Започнах да издавам и доста по-груба музика от тази на проекта, и за това смяната на първата буква от кирилица на латиница се получи естествено, за да може българското "Б" да показва корените в музиката.


Откъде идва тази любов към фолклора? С какъв ВРМ е твоето сърце?

Любовта ми към фолклора идва още от дете, когато баба ми ме учеше на народни песни от варненския край. Също много обичах да пея и народните песни, които учехме в училище. А ВРМ-а е различен за различните настроения, в които попадам. Например с Cooh и бързите ритми успявам да укротя агресивната ми страна, докато с Бalkansky показвам по-спокойната и уравновесена част у мен.

 

Как намери общ език с Теодосий Спасов и Иво Христов, така че емоциите и желанията на трима души от различни поколения да звучат като едно цяло?

Това може да се получи само между хора, които имат общи желания и идеи. При нас стана точно така като най-важното беше, че и тримата намерихме общ език чрез любовта си към музиката и изкуството. Също така, подобна комбинация от поколения и емоции нямаше как да се получи, ако и тримата не бяхме отворени към света на технологиите и готови да експериментираме с отделните елементи от нашата музика. Но като цяло всеки един от нас се е занимавал с множество колективни идеи и е наясно как се прави нов общ проект без да има по-важен в отбора и с ясното съзнание, че само заедно можем да направим тази музика.

 

balkansky live фотография © Addminimal creative studio


Стана традиция да представяте новите албуми на Бalkansky на изданията на фестивала Drum and Jazz? Случайно ли е или не, и с какво ще се различава сега представянето на новия албум Оренда от първия, Кукер, например?

Като цяло фестивалът Drum and Jazz беше измислен заради проектите, в които съчетаваме електронен звук с джаз и фолклорна музика, така че е най-нормално да представяме новия ни албум на него. Разликата от първия албум Кукер е, че там Теодосий беше гост-музикант в повечето композиции, докато в новия албум Оренда, той пожела да е неделима част от проекта и участваше активно в композирането и аранжирането на новите неща. В албума участват и много различни гост-музиканти като за концерта в събота на сцената ще излезе Янка Рупкина, която пее в композицията Тудора и Иван Георгиев, който със своята гайда ще изпълни парчето Ручило, както ще има и още няколко изненади.

 

Какво означава Оренда и кои са емоциите, които стоят в основата на този втори албум? Има ли някаква символика в червения цвят, който сте избрали за винила?

Оренда е силата, която е във всеки от нас и която може да преминава от човек в предмет и обратно. Може да се определи и като "светия дух", а в някои народи я наричат още "чи". Основната идея зад това да кръстим албума така беше желанието ни да успеем да предадем положителните емоции вплетени в музиката ни на хората, които я слушат и изговаряйки думата Оренда да се зареждат със силата, която се крие в нея. Една от интересните истории в албума е начина, по който осъществихме последната композиция – Тудора. За нея, нашият приятел Милен Киров записа пианото и ни го изпрати от Лос Анджелис, където живее, а преди това бяхме записали Теодосий и Янка в студиото. След това заедно с Иво седнахме и от това, което имахме записано като материал сглобихме композицията така, както е сега, без Милен да се е виждал с Теодосий и Янка. Символиката на червения цвят, който избрахме за винила е кръвта, която се раздвижва когато хубавата музика достигне и до най-фините елементи в един човек.

 

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Крещейки шепнешком. Не се самоизтъквай, но и не бъди скрит от света. Чувството за мярка е много важно.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках да покажа, че композициите от албумите на Бalkansky могат успешно да бъдат съчетани с други стилове музика и така да се види връзката между корените и звука от днешния ден. Историята, която исках да разкажа с него е лежерна, с картини от планината и няколко летящи чинии, които се появяват от време на време по билото. :)

 

Ако можеше да изпратиш песен в Космоса, то тя ще е...?

Бих изпратил цял диск с песни от целия свят, за да покажа на другите интелигентни цивилизации различните послания, които всяка една култура на Земята би могла да изпрати.

 

Пуста младост... ?

Бих цитирал Теодосий, който много пъти ни е казвал как в тази песен вижда живота и неговата красота, като винаги за последен куплет изпява неговата версия за нещата, и тя звучи нещо като..."и старост дебне като сенкя, но на мен ми е все едно".

 

 

Кои са Lights & Shadows моментите в живота ти?

За мен светлите и тъмни части от живота са свързани по определен начин. Като основен закон си остава светлината и сянката, която тя хвърля върху всичко покрай нас. Ако нямаше светлина, нямаше да виждаме контурите на заобикалящия ни свят, както и неговите контрасти. Моята житейска философия е изградена на това, че винаги където има сянка, има и светлина, която да я сътвори. В живота си съм видял доста мрак, но винаги желанието да видя светлата страна на нещата, ме е изкарвало от задънената улица. Като визуален артист, с който виждаме живота по сходен начин, мога да посоча Иво Христов, който винаги е стоял зад мен и ми е посочвал правилния път. Също така, той беше и инициатора да сътворим заедно книгата с мои картини и музика и да я наречем Светлини и Сенки, и по този начин тя изобразява моя и неговия поглед към света на изкуството, музиката и тяхното единство.

 

Парти девиз за финал? Или философия за живота, която следваш?

Внимавай какво казваш и мислиш, защото думите и мислите се превръщат в реалност. А парти девиз – Да нахраним Африка с бас!




01. Бalkansky feat. Haig YazdjianPusta Mladost

02. БalkanskySons Of The Flame

03. БalkanskyIda Ida

04. TwerkFrom Brown To Green

05. БalkanskyShadows

06. Jon HopkinsVessel

07. БalkanskyAt Dawn

08. БalkanskyDub

09. BalkanskyDen

10. AerocPlease Go Wrong

11. Valance DrakesLife Is Short, Art Is Longer

12. БalkanskyRada

13. Koan Sound x Gemini x Culprate x AsaBeyond The Shadows

14. БalkanskyWind

15. Histibe & Balkansky - Late Night 2.0

16. Бalkansky feat. Peyo PeevThe Ninth Guest

17. БalkanskyMana

18. BalkanskyThoughts Filter

19. Jon HopkinsThe Low Places

20. БalkanskyThe Bells Of The Stars

21. LambButterfly Effect (Balkansky Remix)

22. Kilimanjaro Darkjazz EnsembleXtabay (Balkansky Remix)

23. Seven ArkSixteen

24. Qebrus & Valance DrakesChapter One

25. Orkestar MezzeEderlezi (Бalkansky Remix)

26. Бalkansky feat. Milen Kirov & Yanka RupkinaTudora


MIR 28 by One Man Show

Петък, 03 Април 2015г. 07:07ч.

Ivan Shopov, Cooh, Balkansky, Drum Kid – когато тези имена са изредени едно след друго веднага става ясно, че зад тях стои един-единствен човек, а именно Иван Шопов. Какво става, обаче, когато всички тези проекти са събрани в една вечер – бийт шизофрения или One Man Party? Това ще разберем на 4 април в Студио Орфей, а повече светлина, музика и визия по въпроса хвърля самия One Man Show a.k.a Иван Шопов или...

 

 

Всички знаем, че всяка личност има няколко (поне две) страни, но при теб явно са повече? Как и защо стана така? Има ли някое алтерего, което взима връх над останалите или такова, което обединява всички?

Всичко започна с името Cooh, което си бях избрал още през '98-а, когато за първи път се докоснах до създаването на електронен звук. Тогава стремежът ми беше да създавам основно дръм и бас музика, но с времето се плених и от създаването на други стилове, а вече ме знаеха с дръм и баса под това име, така, че се наложи да измисля и нови псевдоними за всеки отделен стил, за да не се объркват хората. Не мисля, че има алтерего, което да взима връх над другите, но определно Cooh и Balkansky са с най-солидна аудитория, понеже съм издал най-много музика с тези имена.

 

Обичаш да работиш с други музиканти и продуценти, но сега ще си сам зад пулта – така по-лесно ли е, по-трудно ли е и въобще как се роди идеята зад One Man Party?

За мен това е като сбъдната мечта – да мога да покажа всички мои страни в една вечер или по-скоро личните ми проекти, тъй като имам още много други имена, под които работя с колеги от цял свят. Идеята за това парти се роди когато правех уебсайта ми www.ivanshopov.com преди години и там исках да събера всичките ми проекти под един покрив заедно с картините, които рисувам. Когато ги наредих един до друг, проектите ми заприличаха на интересен лайнъп, който реших да превърна в парти с тях, изредени един след друг. След успеха на първото такова събитие се амбицирах да направя още такива и сега времето дойде за още по-изчистена концепция.

 

Какви са предизвикателствата (освен чисто физическите) пред такава концепция за One Man Party? И какво го различава от така наречените All Night Long диджей маратони, които правят някои артисти?

За мен няма физически предизвикателства в това да пускам 7 или 10 часа музика – енергията, която получавам от хората ме държи постоянно в кондиция. Предизвикателствата са основно музикални, минавайки през толкова много различни стилове да успея да задържа вниманието на публиката от начало до край. Обикновено, диджей маратоните, за които съм чувал преминават под един стил музика, докато при мен нещата започват от ембиънт, минават през техно и дъбстеп и стигат до дръм и бас и хардкор.

 

Освен над музикалната страна, работиш и върху визуалната част на нещата, та One Man Party ще има ли и своя специална визуална концепция?

Да, но този път ще е основно насочена в специалното светлинно шоу, което подготвяме от 2 седмици. За следващите издания искам да има още повече от моето изкуство, замесено в изпълнението на визуалната част и така да се получи още по-пълна картина.

onemanshow

Сравнително непозната е работата ти по музиката за танцови театрални представления, какво те провокира да се заемеш И с това? По-различно ли подхождащ към създаването на такава музика? Има ли музика към танцово представление, която би искал и да издадеш като самостоятелен албум?

Провокацията дойде от хореографа Живко Желязков, който ме покани да работя по музиката на неговия спектакъл ARTeFACT, създаден в Дерида Денс Център. Там се запознах с материята на музиката за представления със съвременни танци. Определено ми стана много интересно да навляза в тази сфера на театралното изкуство и да се сблъскам с проблемите на звуковата среда за такова представление. За създаването на музиката към тези представления подхождам повече като художник, създавайки звукови картини и внушения, които да подкрепят визуалната част на спектакъла. За целта много често се налага да записвам най-различни звуци идваши от външния свят, а не само от компютъра. Живко винаги ме изненадва с предизвикателни задачи за намиране на звуци, подходящи за определени сцени и това наистина развива въображенито ми.

Мисля, че едно от любимите ми представления, по които работих се казва Monocrossing. Музиката от него също би била много подходяща за издаване като самостоятелен албум, но това още го обмисляме като опция. За последното представление в Дерида Денс Център работих с дебютиращата хореографка Петя Мукова, като музиката за него е запланувано да излезе в мое EP за лейбъла Abstract Reflections. Четирите парчета от спектакъла ще се появят скоро под името на спектакъла Graviton.

 

Имаш ли усещането, че в България всеки се стреми към one man show, а не търси обединение?

Ами, има го това нещо донякъде, но това е защото всеки иска да е най-отгоре, вместо да иска да развива музиката заедно с другите трудещи се в тази посока. Все пак има много потенциал и аз съм оптимист в тази посока :)

 

Редовно правиш фрий Ableton уъркшопи за споделяне на опит и насърчаване на млади бийтмейкъри, какви са начините според теб за подпомагане и развитие на прохождащите български продуценти на електронна музика? От какво има нужда българската електронна сцена?

Електронната ни сцена има нужда от още повече млади таланти, които да достигнат световно ниво на звук и идеи и така да допринесат за по-добра конкурентна среда, в която да се отворят вратите за още повече хубава музика. Аз помагам с каквото мога – давам всичките си знания безвъзмездно и помагам на всеки, който се е свързал с мен с въпроси или съвет. А за още по-бързо развитие, според мен, е нужно да се отворят още учебни програми за обучение по електронна музика – все пак това е бъдещето за много млади музиканти, а сега те са принудени да се развиват сами, без помощта на учебните заведения.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках микса да мине през някой от вълнуващите ме парчета в момента, създадени от мен в различни състояния на духа. Надявам се това да се усети в микса, който макар и къс като времетраене трябва да даде посока и за случващото се на One Man Party-то.

 

В дневника на Иван Шопов следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Много заети с различни начинания, вариращи от новия ми проект с Айше Денис Гочин, който съчетава виртуозно пиано с моите електронни звуци до нова съвместна изложба с художничката Ели Жотева, където ще експериментираме със смесването на фотография, графика и интерактивен звук и светлина. Също така работим усилено и по третия албум на Бalkansky заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов. Ще е интересна година от много гледни точки за мен :)

 

One Man Party девиз за финал?

Слушайте разнообразна музика и настройте антените си за всичките цветове на света. Вдъхновението е навсякъде!

 

2016 | Концерти

Четвъртък, 22 Декември 2016г. 14:14ч.

Това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 10 от най-интересните концерти през 2016, така както изглеждат през обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25 – о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития.

Да, 2016 беше ужасна, във всички аспекти, година... никога повече няма да срещнем наживо нито Дейвид Боуи, нито Принс, нито... по дяволите, списъкът е адски дълъг... Все пак, за баланс, няколко изключителни банди се завърнаха на сцена – Radiohead, LCD Soundsystem, Kraftwerk, The Cure, The XX... дори Aphex Twin разцепи тишината. Уви, засега нямахме шанса да ги срещнем, но времето и 2017 са пред нас, така че...

 

 

10. GusGus @ Hippielandia Festival

gushipp1

Защо исландското дискохаус кабаре винаги е добре дошло у нас? Ами, защото, независимо дали се завръщат с един член по-малко или с една-две-три различни песни от предишния им концерт, GusGus правят музика, която те кара да захвърлиш черната кутия на проблемите си и да се пуснеш без предразсъдъци по течението на радостта от живота. Защото Даниел Огуст Харалдсон и Хогни Егилсон така си играят с поп кич естетиката и drama queen страстите на сцената, че всичко се превръща в шарено хепи-хипи-хаус кабаре, от което днешният, потънал в апокалиптична безнадеждност, свят има нужда... За цвят и усмивка.

 

 

9. Skepta @ Melt! Festival

skeptal5

Да, Джоузеф Аденуга прибра Mercury Prize тази година за албума Konnichiwa, но не толкова заради хитовите Shutdown, That's Not Me, Man и Detox всред пълнежа в него... Не и защото за нула време се превърна в Top Bоy на грайма, начело на лейбъл крюто Boy Better Know, и то въпреки или именно заради нихилизма му към поп културата... причината се крие в лайв акциите му – сурови, минималистични (е, не колкото тези на Sleaford Mods, например) с диджей, две емсита и гост-изненади (в случая бе ILoveMakonnen), но винаги напомпани с адреналин, Boy Better Know хъс и социални батъли, така че всичко да звучи просто и ясно: Man shutdown 2016, then I walked home in the rain.

 

 

8. Saul Williams @ The Word – Mixtape 5

saulive4

През тази смъртоносна година светът, повече от всякога, имаше нужда от бийт поемите за социална революция на Сол Уилямс. Концептуалният албум MartyrLoserKing казва почти всичко, за което си струва да си отвориш ушите и очите през 2016, а в пърформанса му наживо Сол и Thavius Beck са като шамани, които знаят как да бъдат проводници на The Message – от класическия List of Demands през Down For Some Ignorance и реверанс към Боуи (неслучайно Сол има албум The Inevitable Rise and Liberation of NiggyTardust!, нали) до ударните Horn of the Clock-Bike и Burundi (а.к.а The Name of the Song is...), след които дълго душата ти ще шепти или крещи: I'm a Candle-вирус, който може да опита да промени Системата, която не харесва.

 

 

7. Peaches @ Melt! Festival

peachesm

Освен всичко друго, 2016 бе и годината, в която transgender културата влезе по-мащабно на фокус, а дискусиите за равноправно присъствие на жените и в музиката, и във всички социални, икономически и политически сфери на живота въобще, получиха заслужения по-широк отзвук – две полета на борба, в които Мерил Бет Нискър е вечен активист и които тя слива натурално и карнавално в хем зрелищното, хем минималистично лайв шоу – от най-въздействащото интро на концерт през тази година (на който сме били) с Four Women на Нина Симон през сексуалните и transgender провокации на танцьорите ù (естествено продължение на неповторимите ù клипове от миналогодишния Rub албум като Close Up, Dick in the Air, Vaginoplasty, How You Like My Cut и I Mean Something) до стейдждайвинга, куфара, с който си тръгва на финала и абсолютната класика Fuck The Pain Away, Peaches диша, играе и живее света, за който се бори.

 

 

6. Bob Moses @ Melt! Festival

bobmo7

Том Хауи и Джими Валънс успяха да стигнат тази година до Essential Mix дебют и Grammy номинация за парчето Tearing Me Up, но по-важното е, че преди това стигнаха до самотните денс сърца с Hands To Hold, It's Gone, Too Close For Comfort, All I Want, Grace и I Ain't Gonna Be The First To Cry. А комбинацията от чувствената им електроника (приятно китарно-агресивна наживо) в дебютния албум Days Gone By със залез слънце е равна на Never Enough кеф. Да, романтичната меланхолия понякога е здравословна!

 

 

5. Бalkansky @ Mixtape 5

balkanskylive4

Както всички идеално знаем Иван Шопов има (пре)много музикални лица, но ако има нещо, което да съчетава всичките му проекти в едно хармонично цяло, то това е триумвирата му с Теодосий Спасов и Иво Христов. Дали заради аурата на смирението на Теодосий на сцената или заради неповторимия му акустичен инструментариум в комбина с тех триковете на Иван, но синергията между тях двамата създава магична картинка, в която няма нужда някой от публиката да подвиква "вдигай, вдигай", за да се извиси душата в реещ се полет високо над гротеската наоколо.

 

 

4. Floating Points @ Melt! Festival

flopo

Неслучайно, освен виртуозен музикален продуцент, Сам Шепърд е и доктор по неврологични науки – той идеално знае как да провокира невроните на музикалното удоволствие с дебютния си опус на безкрайността Elaenia, в който аксоните на кефа се преплитат (като кабелите на корицата му) или като пипалата на медуза (точно като за Medusa Stage на Melt! Festival), така че по цялото ти тяло да премине парализираща вълна от тих екстаз на сетивата. А в тези смутни времена е наложително да откриваме лични минипортали към паралелна, по-добра реалност, нали!?

 

 

3. Jamie Woon @ Melt! Festival

jamiewm

Като заговорихме за портали към една по-добра паралелна реалност, гласът на Джейми Уун отваря такива – вечният mir-logo-black-50x25герой не прилича по нищо на своите съвременници, не търси евтина слава и нет виралност (въпреки тазгодишната Mercury Prize номинация), не залага на провокации и ексцентрично поведение на сцената, а използва само глас, смислени послания и добрия стар груув, за да постига масово соул поразяване. И въпреки малкото сетлист изненади в сравнение с миналогодишния му концерт, неслучайно Джейми е единственият, който попада за втори пореден път в нашата годишна концерт панорама – винаги е хубаво да срещнеш стар приятел на мощно голяма сцена, с епично добра саундсистема, който да разпръсне облаците (буквално) и слънцето да блесне по залез на Melt! Festival.

 

 

2. Nasekomix @ Младежки театър Николай Бинев

nasekomixlive

Да, повечето хора днес са Великани, а Сърцата им – Джуджета, но при Nasekomix е точно обратното – Андрония Попова-Рони, Михаил Йосифов, Георги Дончев и Александър Даниел не само имат музикално-великански сърца, не само, че не те оставят "сам да се разчиташ между редове и думи", не само обрисуват идеално родния болен пейзаж в тазгодишния си албум, но и създават такава магична атмосфера на концертите си (неслучайно техните в Младежкия театър са специални и дано се превърнат в традиция), че имаш усещането и надеждата, че наистина Идва Ново Време наоколо.

 

 

1. Moderat @ Gazi Music Hall, Атина

moderatg4

"This Is Not What You Wanted" приглася тълпата на Саша, Гернот и Себастиан в нещо като вселенски хор на недоволството от това как изглежда Света през 2016 – да, Bad Kingdom от втория албум не само може да бъде химн на изминалата апокалиптична година, не само е епицентър (заедно с вечната класика Rusty Nails с аварийно светещия ù надпис Hell is Above) на технопоп урагана в глобалното Moderat турне през 2016, но и наред с неповторимо епичната Pfadfinderei визия, трите + Moderat албума (тази година берлинските титани издадоха не само последния от трилогията, но и специалния Live албум), изпълнени за два часа, два биса и двойно вътрешно, интимно бийт земетресение на сетивата могат да бъдат описани така: This Is What We Wanted от всеки концерт през 2016.

 

онлайн