Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Лиъм Айвъри
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Лиъм Айвъри

4 в 1 | Jungle vs Maribou State vs The Blaze vs Bob Moses

Вторник, 18 Септември 2018г. 12:12ч.

Днес, 3 в 1 става... 4 в 1 – паролата е сменена на Фючър-Поп от 4 дуо формации, които разкриват как звучи настоящето и бъдещето на Поп музиката...

 

jungle-for-everJungle vs Maribou Statemstate-kingdoms-in-colour


                                                         vs The Blazeblaze-dancehall vs Bob Mosesbmoses-cover

 

Кой?Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд, британски буги хулигани и тяхната Jungle банда за неосоул поразяване; Крис Дейвидс и Лиъм Айвъри, британски портретисти на Душата на дансинга; Гийом и Джонатан Алрик, парижки братовчеди по паспорт и The Blaze-братя по видео-електро-поп орбита; Том Хауи и Джими Валънс, канадските пазители на ключа за Клуба на самотните денс сърца.

 

Какво?Поп-минало в Бъдеще време – да, Jungle, Maribou State, The Blaze и Bob Moses имат различен бекграунд и различна мисия, но в албумите For Ever, Kingdoms In Colour, Dancehall и Battle Lines, всички използват поп (да се чете соул, фънк, аренби, рок...) трикове в бъдеще време; Всички залагат на модулирани вокали и мъжки фалцето ефект; Всички (с изключение на The Blaze дебютантите) носят бремето на втория, по-труден албум; Всички (с изключение на диджей сета на Maribou State) са ни разказвали своята история наживо, която звучи като... пищно Поп-минало в Бъдеще време...

 

Да, ако сте слушали великолепната буги седморка на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд край морето, Right on Time, Back by the Beach, то сте наясно, че слънчевата им буги история е Heavy, California, сякаш родена под палмите на House in LA, в която живее Happy Man в ритъма на Beat 54...

Да, вторият албум на Джош и Том започва със Smile препратка към дебютната Jungle авантюра, за да е ясно, че в картинката отново има море, слънце и Cherry | Cosurmyne емоции, които да си припомняш когато в края на лятото се завърнеш у Home... Истината, обаче, е в Mama Oh No и Pray – два носталгични бисера, които (заедно със саморежисурата на Jungle клиповете) вещаят на ретро-буги-шик естетиката на Джош и Том светло бъдеще време... или както се казва, Jungle 4 Ever!

 

Иначе, братовчедите Гийом и Джонатан Алрик дължат част от звездната поп орбита, в която навлязоха с космическа скорост, на саморежисираните си (също като Jungle) брилянтни видеоклипове – Virile зададе тона, после набраха Territory (вайръл подплатено с Cannes Lions награда), за да стигнат до Heaven-а на електро-попа – да, само последното играе и в дебютния им албум Dancehall, който продължава формулата за комбо кръстоска на вокодерно-модулирани вокали с епичен синт-поп ала Justice...

Всъщност, на живо, Гийом и Джонатан Алрик (също като парижките им Justice съграждани) застават един срещу друг (разделени от аналогов инструментариум), а видеоклиповете се превръщат в епични видеостени (с кадри, режисирани пак от самите тях), които да подсилят хит въртележката в Queens, Breath и Places или да компенсират липсата на такава The Blaze яркост в бийт-цветовата гама.

 

Крис Дейвидс и Лиъм Айвъри, от своя страна, никога не са имали проблем с мултиколорния бийт калейдоскоп за портретиране на Душата на дансинга – доказаха го с дебютните Portraits, доказват го и с настоящия Kingdoms In Colour – дали ще е с мед-гласа на абонираната за техните акции Холи Уокър (в Nervous Tics и Slow Heat), дали ще е със собствени вокали (Kingdom, Part Time Glory) или в ювелирни комбо игри (Feel Good одата с Khruangbin) и изкусно семплиране на акустични инструменти (в Beginner's Luck, в Bonobo-оцветеното, посветено на едноименния лондонски клуб Turnmills, в Kāma и в Glasshouses), картинката за Крис и Лиъм вече не е Part Time Glory, а фул спектър от цветовете на даунтемпо хауса, който обрисува най-добрия портрет на Душата на дансинга, който Maribou State са постигали.

 

Том Хауи и Джими Валънс също умеят да скицират живописни портрети на клубния романтизъм за самотни денс сърца (убедили сте се на живо, може би) – иначе, дебютния им албум Days Gone By така и не успя да надскочи (поне за нас) All in All сборника им с хитове, но колкото повече дни (и концерти) отминават, толкова повече китарата на Том надига глас и се засилва неговия поп фалцет – заглавното Battle Lines и The Only Thing We Know са идеални доказателства, а прогресив хаус миналото на Джими изплува на повърхността в Heaven Only Knows, Enough To Believe и Listen To Me ... Така или иначе, Том и Джими са екстра комбина за самотни денс сърца, която в Back Down и Selling Me Sympathy играе почти перфектно Поп-минало в Бъдеще време.

 

Кога? – докато Припева на Лятото ехти в съзнанието ти... което може да продължи For Ever, Ever...

 

Защо? – защото миналото държи козовете и на настоящето, и на бъдещето...

 

онлайн