My Mir

Ólafur Arnalds – re:member

Кой? – Олафур Арналдс, исландски властелин на нео-класиката, Kiasmos половинка и брат по орбита на Нилс Фрам.

Какво? – В Stratusферата на Лятото – след третия (и най-поп ориентиран) албум For Now I Am Winter, Олафур влезе в сезона на колаборациите – то не беше Kiasmos денс авантюрата с Янус Расмусен, то не бяха The Chopin Project вариациите с Alice Sara Ott, то не бяха клавишните Collaborative Works игри с Нилс Фрам, то не бяха Island Songs дуети по исландски...

И всичко това оказа влияние (дори в re:member да има само една-единствена вокална unfold импресия от SOHN), затова и в четвъртия албум ще откриете цял струнен оркестър, например, но най-важната комбо акция в re:member се нарича Stratus – пиано-базирания софтуер (разработен от Олафур с дългогодишния му приятел Халдор Илдярн), който от една изсвирена нота може да генерира пъзели от звуци... Stratus може да синтезира и образ на генерираните ноти, и така се ражда и цианотипната обложка на re:member...

Всъщност, процесът на цианотипия (със слънчева UV светлина или кварцови лампи) е като метафора на Stratus-композирането на Олафур тук – една нота | образ може да се разклони в нови, (не)повтарящи се вариации и това надграждане е ювелирно в re:member, brot, inconsist, partial, undir и особено в ekki hugsa – иначе (на исландски) казано – "Не Мисли", а се остави на Музиката | Лятото да генерира нови и нови, (не)повтарящи се емоции...

Кога? – идеален епилог на лятото, re:member е като звука от есенно листо, падащо в морската вода.

Защо? – за да re:member Лятото...

Ólafur Arnalds – some kind of peace

Кой? – Олафур Арналдс, исландски шаман на 88-те клавиша...

Какво? – For Now I Am... Peace – неслучайно, описахме предишния re:member албум на Олафур като "звука от есенно листо, падащо в морска вода" – трябва да чуеш наживо медитацията му за 88 клавиша и струни, за да повярваш на какви дзен нива на вътрешен мир е способно съзнанието ти...

Да, точно преди година ни се случи, случва се и в новия му албум, тематично търсещия some kind of peace – заглавието идва от припева на исландската кадифе певица JFDR в Back To The Sky мантрата, която ни връща в атмосферата на For Now I Am Winter албума...

Там ни отвеждат и другите вокални комбо акции тук като шаман-шепнещата Woven Song, Loom с вокалното-трик-семплиране от Bonobo и грациозно-ефимерното The Bottom Line с Josin (липсва само Oceans вълната с Rу X), които в компанията на медитативните импресии (ала re:member) като New Grass, Spiral, Still/Sound, Zero и We Contain Multitudes (помним го от концерта, о, да) сякаш чертаят карта на Пътя (да, за него става дума в Back To The Sky) към Дома (онзи, в който те очаква телефонния монолог в епично-финалното Undone) на... вътрешния Мир...

Кога? – в моментите когато търсиш some kind of Мир...

Защо? – защото само когато откриеш Мира в/със себе си, само тогава може да бъдеш в Мир с пандемичния Свят наоколо...