Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Паул Фрик
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Паул Фрик

Интервю | Paul Frick на 180°

Петък, 20 Юли 2018г. 07:07ч.

Паул Фрик винаги е знаел какво е да си част от неделимо цяло и тяло с обща идея – и като една трета от нео-класическата формация Brandt Brauer Frick, и дори миналата година, като част от Ансамбъл 180°, специално създадения камерен музикален съюз на фестивала-лаборатория за съвременно изкуство 180°. Сега, Фрик се завръща в София, за да представи предпремиерно (о, да, излиза на 3 август) дебютния си солов албум Second Yard Botanicals на фестивала 180°, затова по-добре самият Паул да ви разкаже за срещите във вътрешния двор на неговото студио, за комбо пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез от школата на Пина Бауш, за братя Карамазови, за Emika, за Джани Версаче, за новия Brandt Brauer Frick албум и...

 

 

Днес... Най-важното нещо в света на Паул Фрик е...?

Студиото ми... И албумът, който издавам е посветен на него.

 

Защо точно Second Yard Botanicals?

Заглавието на албума отдава почит към вътрешния двор на нашето студио, който, през годините, се превърна в прекрасен оазис с всевъзможни растителни видове и дървени конструкции, благодарение на нашия съсед, музикантът и художник Ханс Унщерн. Потапя те в тотално различен свят, толкова далеч от напрежението на улицата, която се намира съвсем близо отпред... Така че, в общи линии, заглавието означава: "Благодаря, че мястото, в което работя е мое Убежище"...

 

Участваш на фестивала 180° за втора поредна година... Какво е усещането и използва ли някои от сесиите в София за създаването на Second Yard Botanicals?

Приятно ми е, че имам възможността да се завърна в София за 180°, защото миналогодишното участие беше много вдъхновяващо за мен... Музикантите и танцьорите, с които си партнирах бяха много различни, но имах чувството, че си паснахме и се обединихме около една идея по много естествен начин... Освен това, в края на пърформанса, имаше част, която изпълнявах съвсем соло, което не ми се беше случвало от векове... от 2010 насам, мисля... И сега, една година по-късно, нещата еволюираха и ще представя абсолютно соло концертно изпълнение.

 

Има ли композиция от Second Yard Botanicals, която обичаш да свириш на живо? Защо?

Особено се забавлявам с Neo Biedermeier – по принцип, албумната версия е кратка и нежна пиано миниатюра, но когато я свиря на живо се разгъва в техно трак с много арпежио лудост, благодарение на Moog Minitaur синтезатора.

 

Споменаваш, че романът Anniversaries на Уве Йонсон вдъхновява отчасти създаването на Second Yard Botanicals, но композиции като Karamasow веднага намигат към Достоевски? Как се получи така и възможно ли е музиката да предава литературни идеи или такива от другите изкуства?

Написах Karamasow в деня, след като бях гледал 6-часовата театрална версия на Франк Касторф по романа на Достоевски в театъра Volksbühne. Отразява част от това, което усетих, но съвсем не е музикален "превод" на идеи... По-скоро е нещо като инстинктивно емоционално размишление. Театралната версия беше много по-агресивна и енергична, като катарзис за Изгубения Човек, който не може да открие своето място в едно променливо и променящо се общество. В моята композиция, тази борба все още се усеща да ври и кипи някъде, но усещането е като упоено с анестезия, което изкривява възприятието и го хвърля към дребните детайли.

 

Кой създаде артуърка за Second Yard Botanicals и защо точно такъв колаж – овца, кола, гълъб... – отразява най-добре албума?

Всъщност, това е случайна снимка от мобилния ми телефон, колкото и странно да звучи... Мисля, че е точно като музиката в албума – естествен и шарен колаж от звуци... А и тази овца изглежда така сякаш знае нещо, което ние не знаем, хаха...

 

Може ли да разкажеш повече за пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез на фестивала 180° – тази колаборация ще бъде ли част от лайв презентацията на Second Yard Botanicals?

Ще бъде страхотно, но... нека бъде изненада... И да, пърформансът е част от концертното представяне на албума.

 

 

Два пъти (веднъж соло и веднъж с Brandt Brauer Frick) си записвал с Emika, която е почетен mir-logo-black-50x25 гост... Как избираш артистите, с които да колаборираш, особено за запис сесиите в Second Yard Botanicals?

О, радвам се, че Emika ви е гостувала... Срещнах я случайно в един клуб в Берлин, през 2010-а... Носех разни плочи и така се разговорихме за музика, после за записи... И, все пак, не съм я виждал от години...

Иначе, в Second Yard Botanicals, съм семплирал звуци от много неизползвани запис сесии, както и от концертни изпълнения на моите камерни музикални проекти... И по този начин се появи дългия списък с музиканти в албума... Някои обичайни заподозрени като колегите ми Ян Брауер и Даниел Бранд от Brandt Brauer Frick и членове от разклонението му Ensemble Adapter, певци от хора Neue Vocalsolisten и много други познати, които се отбиват в двора ни... може да прочетете списъка на гърба на винила или в discogs инфото, ако ви интересува...


Даниел Бранд издаде соло албум миналата година, сега и ти правиш соло дебют... Не е ли време за нов Brandt Brauer Frick албум?

О, да, време е... И, всъщност, е почти завършен... Ще бъде нашия пети и, надявам се, най-добър албум – очаквайте го през ранната 2019-а...

 

Музиката, която правиш е доста кинематографична... има ли филм или друга арт форма, която наистина ти е въздействала в последно време?

Скоро не съм гледал много нови филми, но Blade Runner 2049 ме впечатли... Не само визуално... намирам историята за адекватна и умно изградена с хитри обрати...

 

Технически погледнато, кой от твоите музикални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

През 2016-а, с Brandt Brauer Frick написахме опера заедно с британския режисьор Мартин Бътлър, специално за Deutsche Oper в Берлин... Казваше се Gianni – историята е за Джани Версаче, но още повече за неговия убиец – един лабиринт през хоръра на модата и селебрити индустрията, разказан като гръцка трагедия, която включва дори Voguing... Работата е там, че нито един от трима ни има хубав глас или може, въобще, да пее, но ни се наложи... за пръв и последен път, хаха... Тъй като бяхме подбрали основно певци без класическо музикално образование, които не можеха да четат ноти, ни се наложи да изпеем цялата опера, за да може те да я научат наизуст... Понякога ползвахме autotune или доста монтаж... Цялата работа беше абсурдно смешна и добре, че никой никога никъде няма повече да чуе изпятата от нас версия на Gianni, хаха...

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Не съм баща, все още, но мога да си представя, че това би било когато чуеш писъка на собственото дете... или, може би, гласовете на твоите родители... или на членове на семейството и на близки хора...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш, но много близо до ушите на хората, които наистина са до теб!

 

 

Паул Фрик представя Second Yard Botanicals на 27 юли във Фабрика 126

онлайн