Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албум
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албум

MIR 17 by Help Me Jones

Четвъртък, 14 Март 2013г. 08:11ч.

Мракът винаги свети, когато става дума за Help Me Jones – синтпоп комбината, заформена (преди години на видеоарт уъркшоп в Естония) между продуцента, диджей и обсебен от прашни диско едити Константин Тимошенко и фронтменът-театрален режисьор/актьор и поетичен жонгльор Марий Росен. Първо бяха парчета като Rage of Mine и Skype Me Over, после Андрония Попова (от Nasekomix и Sentimental Swingers) влезе с чудни беквокали и уейв танцът стана за трима, а след това Мракът (за)свети, така все едно е Made In China – дебютният албум на триото, който ще бъде представен със специален фрий концерт на 17 март в Sofia Live Club. Затова, в тон с новото представление Очите на другите на Марий Росен с музика от Костя Тимошенко, решихме да проверим как изглежда един свят Made In China през очите и ушите на...

 

Защо точно Help Me Jones и кой е мистър Джоунс?

Аз съм мистър Джоунс!

 

С какъв ВРМ бият вашите сърца?

От 90 до 150 в зависимост от настроението.

 

Започнахте като дуо, но трайно и неусетно към вас се присъедини и Рони... Защо?

Защото добре работим заедно и се обичаме. С Рони сме свързани от много години. Работили сме в различни проекти и сме развили нещо като шесто чувство един към друг.

 

Това отрази ли се на начина, по който създавате и записвате песни?

Не, но се отрази на концертните ни изпълнения. Освен това тя участва активно и в студийната работа. А и ние станахме по-опитни. Много песни направихме. Много концерти. Излезе миниалбума Мракът свети... И ето, че дойде ред и на албума.

 

help me jones 1

фотография © Мария Арангелова и Владо Зенкевич

 

Мракът свети ли в една страна Made In China и защо избрахте това заглавие за дебютния албум?

Мракът свети навсякъде. А заглавието Made In China изразява същността. Песента е една от любимите ни. Има си дълга история. Първо Марий написа текст, който с Неда Цветкова направиха на песен за техния проект Унмани, а с Help Me Jones песента имаше свое второ рождение.

 

С какво ще запомните създаването на албума?

Мина се през много препятствия. Пътят беше дълъг и още не е свършил. Свърза ни с Ангелина Кънчева, която инвестира много в нас. Запознахме се с много интересни хора. С всеки от тях имаме поне по една интригуваща история, но коя по напред да ви разкажем. При всички случаи беше силно и дълго преживяване.

 

А заснимането на клипа за Made In China?

О да, голямо веселие падна. И тримата бяхме мустакати булки. Чакаме с нетърпение да видим готовия клип. Негови автори са Борис Кънчев и Биляна Кирилова. И както те казват: "Клипът е за Човека като китайско божество на сврУхконсумацията."

 

 

За кой концерт става дума в документалния филм Help Me Jones: One Concert in Sofia и защо той беше толкова специален за вас?

Беше просто пореден концерт, който стана специален, защото Мария Арангелова и Владо Зенкевич избраха да го заснемат. Беше чудесен процес и на всички ни беше приятно. Те двамата ни направиха и прекрасна фотосесия. Благодарим им.

 

Коя е най-важната част в лайв изпълненията на Help Me Jones и какво да очакваме от концерта ви на 17 март – все пак винаги криете по някоя костюмна или сценографска изненада в ръкава?

Този път нищо не крием. Ще се качат при нас чудесни гост музиканти. Ще имаме интерактивна мултимедия благодарение на Runabout project. Ще имаме три премиери. На албум. На клип. На документален филм. Програмата е пълна и няма нужда от други екстри : ) Но, да, винаги сме искали всеки концерт да е различен. Така е интересно и за нас, и за публиката ни.

 

Работата като режисьор и актьор по различни театрални пиеси, изкушава ли Марий да използва елементи и теми от тях в песните на Help Me Jones или да режисира визуалното представяне на групата?

Марий няма проблем с това. Все още вижда разделно : ) Е, неизбежно е различните неща, които прави да си влияят взаимно.

 


Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Няма нищо скрито. Това е любимия ни звук. Миксът дават представа за нашето чувство за музика. Включили сме и няколко неща от наши проекти.

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ту да крещиш, ту да шепнеш. Еднообразието убива.

 

Ако можеше да изпратите песен в Космоса, то тя ще е...?

Песента се казва Много важно лайно съм изял. Но засега я пеем само на живо.

 

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Простотията.

 

В дневника на Help Me Jones за следващите няколко месеца пише...?

Концерти, фестивали, нови песни, записи, клипове. Амин!

 

Парти девиз за финал?

Добре ни е така!

 

MIR 17 by Help Me Jones by Mir on Mixcloud

 

01. Help Me Jones – Kill Them All

02. Yazoo – Situation

03. Azul Y Negro – El Misterio De La Piramide (Alkalino Re-Edit)

04. Osinski Ensemble – Safari (KMTR Re-Edit)

05. Comateens – Pictures On A String

06. One Two Three – Runaway

07. Telex – Radio-Radio (Forgotten Disco Star's Psycho Dub)

08. Kraftwerk – Metropolis

09. Orlando Riva Sound – Indian Reservation

10. Paul Young – Love Will Tear Us Apart

11. Kristian Anttila – Vykort Från Ingestans (Help Me Jones "New Romantic" Remix)

 

MIR 20 by Emika

Четвъртък, 09 Май 2013г. 14:52ч.

Отново е май и Emika отново ни е на гости... този път виртуално. Една година след mir-logo-black-50x25 концерта ù, срещите с Ема Джоли продължават, защото сега е време за... Dva – вторият ù албум, който излиза на 10 юни. Миналата година чухме на живо Dem Worlds, едно от парчетата в Dva, а сега в специален минимикс ще се леят хитови сингли от него като Searching, She Beats, Sing To Me, Sleep With My Enemies, Centuries и Fight For Your Love. Да, Ема се бори (почти като в Боен клуб) за любовта към музиката (и не само), затова и ни е толкова присърце и обичаме да се срещаме с нея, да не говорим, че винаги може да извади един-Dva жокера по интригуващи теми като сексизма в музиката, начина на живот по бас ноти и... просто казано с две думи – She Beats!


 

С какво ще запомниш концерта в София?

Много приятни спомени... Първият ми концерт в този град, който ми се стори доста интересен. Срещнах страшно готини фенове на моята музика и си прекарах невероятно добре с тях. А и звукът в клуба беше дълбок и мощен... Помня, че исках да си купя една от картините, изложени във фоайето на хотела, но не можех да я взема в самолета и така съжалявам, защото все още сънувам тази картина... Но пък тогава получих друга невероятна картина като подарък от една много специална дама:).

 

Новият ти албум се казва Dva. Защо?

Dva означава "две" на чешки. Освен, че е втория ми албум, специално за него записах струнни аранжименти с оркестър в Прага и така се завърнах към чешките си корени. Майка ми е от Прага, а когато е била на 17 е заминала за Англия и така чешкото ми семейство е било разделено от политиката и историята. Като дете разбрах, че съществуват два различни вида Европа – Източна и Западна, и осъзнах, че историята винаги звучи различно, в зависимост от това кой я пише.

Албумът Dva е моя лична, интимна гледна точка, която изразява много форми на подтискане и тъмни сили, но и открива път към освобождаване от тях и достигане на вътрешна сила, мир... Това не е поп музика. Не е сантиментален, романтичен албум... Това е нов начин на композиране, на изразяване за мен.

 

 

Dva наистина е доста различен от дебютния ти албум и най-вече от Chemical Fever EP, но и те сякаш отразяват, като огледало, различни периоди от живота ти... Защо Emika изглежда променена днес?

Музиката, която правя е като запис на това, което чувствам, на вибрациите, които усещам с душата си. А всичко това идва от самия живот. Музиката ми не е като огледало, тя е начина, по който живея. Не познавам друг живот... С първия албум доста попътувах по турнета, а когато представяш музиката си на живо и си отворен към директната среща с публиката, научаваш постоянно нови и нови истории, гледни точки... Това ме промени, накара ме да израсна като жена, а и винаги съм влагала това, което се случва в душата ми в музиката. Затова и тя не зависи от състоянието на музикалната индустрия, а звучи по начина, по който самата аз живея тук и сега.

 

Едно от новите парчета се казва Searching... какво търсиш в Музиката, в живота днес?

Своята публика... Искам да я срещна и да погледна през очите ù. Напоследък мисля доста за истинската свобода на креативност... за изграждането на музикален лейбъл. Изучавам отблизо музикалния бизнес сега и се боря да получа признание за своята работа... Опитвам се с всички сили да променя сексисткото отношение към жените-музикални продуценти днес.

 

 

Защо реши да направиш римейк точно на Wicked Game? И кои са твоите wicked games в живота?

Изпълнителният ми продуцент Ханк Шоклий, който е мой ментор в развитието ми като продуцент, предложи да направя такъв римейк, за да покажа, че притежавам свой собствен саунд, който дава свободата да пренаписваш чужда и добре позната музика като своя. Беше си експеримент, тест и предизвикателство за мен, защото ми е лесно да пиша своя нова музика, но ми е трудно да пренаписвам някой друг и то да го правя по правилния начин, с респект към оригинала. Избрах Wicked Game, защото, за мен, тази песен притежава най-въздействащата и в същото време най-простата мелодия писана някога в поп музиката. Нещо като да събереш всички емоции в три акорда, които може да слушаш цяла вечност. Та, реших да пробвам как звучи по моя начин и май се получи прилично, а:)!?

Иначе такива wicked games има доста в живота ми... даже прекалено много, та да ги изброявам тук... Един ден може и да напиша книга с всички абсурдни мейли, които съм получавала и с игричките, които разни хора са се опитвали да ми въртят:).

 

Имаш ли си вече любимо парче от Dva?

Всеки ден е различно. Днес, например, съм на вълна Fight For Your Love.

''You can undress me,

You can break my bones,

You can make me bleed,

You can take my dreams.

When I die, I take nothing with me,

When I die, I leave you here.''

Просто песен за това да не се отказваш никога от страстта, да се бориш за нея неуморно, да понасяш всички удари и да не ти пука, че боли от тях, защото страстта е това, което те прави жив и за което си заслужава да живееш.

 


Някои от текстовете ти звучат доста феминистки... кои са Жените, на които се възхищаваш и с които (ала сцената в Боен клуб) би премерила сили?

Да, феминистки са, но не нарочно, а по простата причина, че съм Жена, която пее, пише и композира песни, в които гледната ми точка винаги ще заема основно място. Повечето поп песни, с които всеки ден ни облъчват, са написани от мъже. Повечето поп певици се държат като сексуални обекти за мъже... Това е нещо адски скучно и досадно в музиката за мен и се опитвам да го променя с това, което правя.

Иначе харесвам фотографката Бетина Реймс, с нея бих премерила сили:)...

 

В дневника на Emika за следващите месеци пише...?

Масивно световно турне, на което ще хвърлям забавни Emika значки в публиката, докато свиря на сцената:)... Има толкова много неща, които да подготвя и да репетирам сега, преди началото. И да живея с музиката на 1000%...

 

Парти девиз за финал?

Keep On Keeping On :))))

 

 

 

Under KiNKstruction

Петък, 18 Април 2014г. 00:28ч.

"Винаги може и по-добре..." казва Страхил Велчев (или KiNK), докато влизаме в аналогово дишащото му студио "... понякога си мисля, че още не съм постигнал нищо, но... може би не е съвсем така..." – едва ли някой ще отрече, че той е постигнал достатъчно, за да бъде най-успешния български продуцент на електронна музика. Достатъчно с парчета като Bitter Sweet, Е79, Hand Made, Express... и вселенския хит Follow the Step... Достатъчно, за да стигне до дебютния си албум Under Destruction през май и до BBC Essential Mix... , но достатъчно... по-добре самият KiNK да ви разкаже за:..

 

 

Албумът или как след повече от 10 години "Време на Construction" с десетки сингли, ЕР-та се стигна до... Under Destruction...

Идеята за албум винаги е съществувала... Първо Джош Уинк предлaгаше да запиша такъв за лейбъла му... после се стигна до издаване на нещо като дебютен албум от американския лейбъл Kolour Recordings... Казваше се Nostalgia, изпратих им материал за цял албум, но от Kolour, без мое знание, започнаха да издават парчета от него под формата на няколко ЕР-та, което тотално разми идеята за цял албум... В последвалите години, графикът ми с диджей и лайв участия адски се натовари и така и не намерих време да обединя няколко идеи в цял албум... В същото време непрестанно си купувах всевъзможни аналогови машини и в един момент студиото ми се оказа претрупано с тях... някои ползвах в лайв сетовете, други не, а трябваше да им намеря някакво приложение... Затова се заиграх с машинките и записвах всички звуци, които можех да извадя от тях... Сравнително си освободих от участия юли през миналата година и с Рахел (a.k.a Rachel Row) се затворихме в студиото... жега, соц блок, няма климатици... само звуци, десетки часове на запис на 4 канала... и така цял месец... Когато събрах всичко записано в тези сесии, сглобих от него един доооста дълъг микс, който разпратих на няколко приятели (на чийто слух се доверявам) да споделят дали нещо в него ги грабва или не... Имаше доста противоречиви реакции... С общи усилия, взимайки предвид и техните мнения, от целия този микс с раздробени на различни съставки звуци, сглобих 18 демо версии на парчета... Като ги преслушвахме със Стефан Голдман (стар мой приятел и собственик на лейбъла Macro, който издава албума) постепенно отсяхме идеите и стигнахме до 12 завършени трака...

Затова Destruction не е само в негативен смисъл – все пак, за да построиш нещо ново трябва да разрушиш нещо старо... Това ме накара и да представям Under Destruction като дебютен албум – за разлика от Nostalgia (който беше раздробен на части от лейбъла), тук има една цялостна, обединяваща идея. Името на албума дойде случайно... Взех го от заглавието на серия фотографии на моя близък приятел Никола Михов, който е заснел един от кварталите на китайския град Шенджън, строен в началото на 80-те, с блокове в соц стилистика... напомнят ми на този, в който и аз живея... наскоро, обаче, било взето решение този квартал да бъде разрушен и на негово място да бъде изграден модерен градски комплекс, но част от жителите не желаели да продадат апартаментите си... Властите разрушили всичко наоколо с идеята да накарат хората да напуснат... и така се стигнало до тази гледка на разруха на фона на лъскавите, неонови небостъргачи отзад... Чисто визуално ми хареса, а и се доближава до моята идея за музика – да я разрушиш на съставните ѝ части и да изградиш нещо ново.

 

 

Трак Under Destruction или защо повечето KiNK парчета винаги имат заглавия от по една дума...

Харесва ми, когато траковете имат кратки и ясни имена... Първоначално им слагам заглавия като "Вторник" или "Track 25", но впоследствие като ги преслушвам винаги си представям картини, образи... може и художественото ми образование да си казва думата...

Dama – е най-шантавото от албума... отначало напомня на ранни парчета на LFO, Aphex Twin..., в средата става доста буйно и откачено, а накрая остава само дисторшън и запис как пляскам с ръце... на Рахел ѝ дойде идея за вокал, изпят с детски глас и го насложихме няколко пъти... хем весело, хем злокобно звучи... както тя каза: "все едно отвън някакви деца играят на дама"... и така дойде заглавието. Въобще не е свързано с нея, то е доста грубиянско такова,... но ми е любимо, най-силното парче от албума... едва ли някой диджей ще го пуска, де, хаха...

Vodolaz – винаги си представям някакви подводни картини, докато го слушам... има такъв ритъм и енергия и какви ли не заглавия му мислех... като "Подводница", например... но Vodolaz е най-звучното и точното...

Sintezator – е, това е ясно откъде идва... пълен буквализъм, хаха...

Tok – то така и звучи... бълбука, сякаш ток преминава през него... , а парчета с името electricity има толкова много, че... на български не е никак срещано...

Summa Technologiae – това пък е заглавие на един разказ от Станислав Лем...

 

Follow the Step или как Step след Step стана С Теб...

kinkin1

Никога не ми е хрумвало, че повтарянето на Step... Step... звучи като "С Теб"... Може и подсъзнателно да сме го направили така, хаха... Истина е, че ако музиката не ни свързваше, надали щяхме да сме заедно... Запознахме се в края на 1999... Паднах си по нея и известно време я преследвах... в крайна сметка нещата се получиха и музиката ни даде много, за да сме заедно от толкова дълго време, но и ни взима доста... Например, ако искам да се оженя (не че съм тръгнал да го правя, нали) това няма да може да се случи в близката една година... невъзможно е с този график... Опитваме се да бъдем повече време заедно, защото дори и да не записваме, обсъждаме идеи за музика... това малко поглъща отношенията ни и ни отдалечава, затова сега търсим баланса, златната среда... Всичко се случва когато добрата подготовка срещне добрия шанс... Може да се каже, че кариерата ми (и тази на Рахел) е плод на случайности, но и двамата сме работили здраво за това много години преди да се стигне до етапа, в който Follow the Step придоби значителен успех... не е случайно... Направихме го през 2005, тогава записахме доста парчета с нея, но на момента не можахме да го издадем в първата му версия... По-късно, издадох плочата Express за Rush Hour... на Б-сайда е само нейния глас, без текст... плочата беше доста успешна и ми просветна, че от толкова дълго време правим музика заедно, а не използвам гласа ѝ достатъчно... Тогава преслушахме старите неща, които сме правили и тя избра Follow the Step, аз не бях толкова сигурен за него... Коригирахме някои неща, естествено, все пак основата я бяхме записали през 2005, а го издадохме чак в средата на 2012...

Рахел е и единствения външен участник в албума... В момента, повечето артисти записват албуми с възможно най-много колаборации с всякакви звезди... диджеите-продуценти пък искат да включват студийни музиканти в записите, пък ако може и лайв шоу с цяла банда да направят... Аз имам тотално различен подход... камерен... и като инструменти, и като вокалисти... Рахел пее в Dama, най-важното парче от албума, а нейни вокални семпли има в още два-три трака... За мен, за съжаление, текстовете са малко по-второстепенни... Това е нашата драма с Рахел... тя е певица, за нея са важни текста, мелодията... Аз считам, че мога да кажа много повече без думи, само с музика...

 

Hand Made или защо Ограничението носи Свобода...


Ограничението наистина може да бъде много креативно... В днешно време е много лесно да си артист... има информация, има и изразни средства... единственото, което има нужда да притежаваш е усет за естетика, дори просто усет за нещата... В началото, аз просто нямах достъп до информация за това как наистина се прави електронна музика. Сега, с видеолекциите в YouTube, за една седмица човек научава това, което аз съм научил за няколко години на принципа проба-грешка... Това ме научи да мисля, да осмислям нещата и да се справям в най-различни ситуации... И досега ползвам един софтуер, който има ограничения в размерите на бийта... Правех изчисления с какъв процент да забързам темпото, за да направя ритъма по-жив (да се получи така, че вместо 16 ноти в един такт да имам 24)... умножение... деление... имах си груув коефициент за ритъма, хаха... Сега всичко идва наготово като софтуер и на артиста не му се налага много-много да мисли, да се развива, ако иска да прави музика подобна на тази, която харесва... Когато сам извървиш този път, сам решаваш проблеми, оттам ще се родят и идеи как да създадеш нещо оригинално, нещо ново... Има и друг момент... когато си взех първите хардуер машини, тогава настъпи истинското ограничение... купуваш си някакъв инструмент и осъзнаваш, че с него не можеш да направиш точно това, което искаш... в хардуерния свят нещата не са толкова гъвкави и ти трябва да намериш решение... Именно това ми хареса, а когато опознаеш достатъчно добре този ограничен инструмент, това може да те провокира да стигнеш до неща, за които не би се сетил сам... Това беше и водещото за дългите сесии при записването на Under Destruction... имах малък, ограничен setup, който в никакъв случай не е идеален и си казах, че вместо да се чудя коя от хилядите музикални посоки в компютъра да избера, по-добре просто да седна с тези няколко аналогови машини и те да ме отведат в някаква посока... И така се получи...


Teleport техно блок или кое е най-важното за българските продуценти, които искат да пробият...

kinkin2

За съжаление, Музиката, която правиш, не е достатъчна в днешно време... Най-важното за един артист е да притежава индивидуалност, защото всеки има различен път... при мен винаги е било една такава въртележка – рисуване-музика-рисуване-музика... в момента, когато едното нещо като рисуването в училище (учил съм в паралелка с изобразително изкуство и по-късно анимационно кино в НБУ) станеше задължително, преминавах към другото... Те не бяха много различни... Естетика има и в музиката, и във визуалното изкуство... баланс между тъмно и светло, топло и студено... както в цветовете, така и в музиката с различните тоналности... Но страстта към електронната музика и манипулирането на звука продължи най-дълго... от '91, '92-а досега не съм изгубил интерес... дори след като се прибера смазан от участие, все още първото нещо, което правя е да пусна синтезаторите... Това изгради моя характер, моята идентичност, защото когато и другите притежават същите качества като теб, тогава трябва да намериш нещо, което да те отличава... Нещо, с което да бъдеш запомнен... Дали ще си шоумен или ще залагаш на техниката, на любовта към машините като при мен... няма значение... просто трябва да изградиш своя оригинална идентичност, запазена марка, която да те отличава от другите... Аз съм относително срамежлив, даже не бях особено комуникативен в началото, но чрез техниката, машините, с които свиря се чувствам уверен и така успях да намеря нещото, в което се чувствам най-силен... Именно това е нещото, което ме оформи и като човек, и като артист...

 

Уморените коне убиват ли ги или Bitter Sweet истината за шоубизнес изстисквачката...

Да, така е... никой няма нужда от тях... Доскоро не се замислях колко много нашата работа прилича на тази на спортистите (въпреки, че аз въобще не обичам да спортувам) – не може да я работиш цял живот, а колко сезона ще изкараш... В днешно време е възможно колкото бързо си пробил на сцената, толкова бързо и да изчезнеш от нея... Има от всичко по много и за да бъдеш забелязан трябва да си много активен... Ако си дадеш по-голяма почивка, може и бързо да те забравят... В началото изобщо не мислех за това, защото ако едно нещо ти е страст, като музиката за мен, ти така или иначе го правиш без да се замисляш за пари, кариера... И аз не усещах умора допреди миналата година... беше много интензивна... много натоварена... Destruction година, оттам и заглавието на албума, хаха... Истина е, че дори в електронната музика, схемата е така устроена, че да те тласка към мейнстрийма... Например, моите най-успешни (като продажби) парчета, за мен, не са най-доброто, на което съм способен... В същото време ми осигуряват участия, успехи, доходи... Аз не искам да ставам комерсиален артист, който с по-малко усилия и с некачествена продукция да поддържа висок стандарт на живот. Затова, в момента, търся отговор как да се задържа на сцената, без да допускам компромис с музиката, която правя... Не съм го измислил още, но всичко е въпрос на личен избор и подход...

 


Povreda или защо когато толкова много българи искат да напуснат страната, KiNK продължава да работи и живее в нея...

Има много неща, които ме карат да не живея тук... Имам и доста приятели и познати, които напуснаха България, но личното, при мен, винаги надделява – семейството ми е тук... животът ми тук не е кой знае колко труден... има и доста хора, които ми помагат... икономически също е доста по-изгодно, а и половината време от месеца прекарвам в пътуване... И все пак основното е, че се чувствам свързан с България и не искам да забравям, че съм българин, че съм се родил тук... и това, с всички позитиви и негативи, е нещото, което ме е оформило и като човек, и като артист. Това е най-важното за мен, дори и да се чувствам като гражданин на света...

Да, нещата в България не се случиха така, както се надявахме... дори в електронната музика... Може би трудно се радваме на успеха на другите хора, може би ако погледнем по-отгоре на нещата, над ежедневните проблеми, сигурно ще спрем да се делим на групички... В момента, обаче, времето е такова, че всеки се спасява поединично... Разделяй и владей е стара максима, която се потвърждава всекидневно... много по-лесно е хората да бъдат контролирани, когато не са заедно... и много фактори има за това, много по-големи от техно музиката... но всъщност музиката, независимо как я наричаме и на какви стилове я делим, трябва да ни обединява, а не да ни разделя!

Интервю | Paul Frick на 180°

Петък, 20 Юли 2018г. 07:07ч.

Паул Фрик винаги е знаел какво е да си част от неделимо цяло и тяло с обща идея – и като една трета от нео-класическата формация Brandt Brauer Frick, и дори миналата година, като част от Ансамбъл 180°, специално създадения камерен музикален съюз на фестивала-лаборатория за съвременно изкуство 180°. Сега, Фрик се завръща в София, за да представи предпремиерно (о, да, излиза на 3 август) дебютния си солов албум Second Yard Botanicals на фестивала 180°, затова по-добре самият Паул да ви разкаже за срещите във вътрешния двор на неговото студио, за комбо пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез от школата на Пина Бауш, за братя Карамазови, за Emika, за Джани Версаче, за новия Brandt Brauer Frick албум и...

 

 

Днес... Най-важното нещо в света на Паул Фрик е...?

Студиото ми... И албумът, който издавам е посветен на него.

 

Защо точно Second Yard Botanicals?

Заглавието на албума отдава почит към вътрешния двор на нашето студио, който, през годините, се превърна в прекрасен оазис с всевъзможни растителни видове и дървени конструкции, благодарение на нашия съсед, музикантът и художник Ханс Унщерн. Потапя те в тотално различен свят, толкова далеч от напрежението на улицата, която се намира съвсем близо отпред... Така че, в общи линии, заглавието означава: "Благодаря, че мястото, в което работя е мое Убежище"...

 

Участваш на фестивала 180° за втора поредна година... Какво е усещането и използва ли някои от сесиите в София за създаването на Second Yard Botanicals?

Приятно ми е, че имам възможността да се завърна в София за 180°, защото миналогодишното участие беше много вдъхновяващо за мен... Музикантите и танцьорите, с които си партнирах бяха много различни, но имах чувството, че си паснахме и се обединихме около една идея по много естествен начин... Освен това, в края на пърформанса, имаше част, която изпълнявах съвсем соло, което не ми се беше случвало от векове... от 2010 насам, мисля... И сега, една година по-късно, нещата еволюираха и ще представя абсолютно соло концертно изпълнение.

 

Има ли композиция от Second Yard Botanicals, която обичаш да свириш на живо? Защо?

Особено се забавлявам с Neo Biedermeier – по принцип, албумната версия е кратка и нежна пиано миниатюра, но когато я свиря на живо се разгъва в техно трак с много арпежио лудост, благодарение на Moog Minitaur синтезатора.

 

Споменаваш, че романът Anniversaries на Уве Йонсон вдъхновява отчасти създаването на Second Yard Botanicals, но композиции като Karamasow веднага намигат към Достоевски? Как се получи така и възможно ли е музиката да предава литературни идеи или такива от другите изкуства?

Написах Karamasow в деня, след като бях гледал 6-часовата театрална версия на Франк Касторф по романа на Достоевски в театъра Volksbühne. Отразява част от това, което усетих, но съвсем не е музикален "превод" на идеи... По-скоро е нещо като инстинктивно емоционално размишление. Театралната версия беше много по-агресивна и енергична, като катарзис за Изгубения Човек, който не може да открие своето място в едно променливо и променящо се общество. В моята композиция, тази борба все още се усеща да ври и кипи някъде, но усещането е като упоено с анестезия, което изкривява възприятието и го хвърля към дребните детайли.

 

Кой създаде артуърка за Second Yard Botanicals и защо точно такъв колаж – овца, кола, гълъб... – отразява най-добре албума?

Всъщност, това е случайна снимка от мобилния ми телефон, колкото и странно да звучи... Мисля, че е точно като музиката в албума – естествен и шарен колаж от звуци... А и тази овца изглежда така сякаш знае нещо, което ние не знаем, хаха...

 

Може ли да разкажеш повече за пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез на фестивала 180° – тази колаборация ще бъде ли част от лайв презентацията на Second Yard Botanicals?

Ще бъде страхотно, но... нека бъде изненада... И да, пърформансът е част от концертното представяне на албума.

 

 

Два пъти (веднъж соло и веднъж с Brandt Brauer Frick) си записвал с Emika, която е почетен mir-logo-black-50x25 гост... Как избираш артистите, с които да колаборираш, особено за запис сесиите в Second Yard Botanicals?

О, радвам се, че Emika ви е гостувала... Срещнах я случайно в един клуб в Берлин, през 2010-а... Носех разни плочи и така се разговорихме за музика, после за записи... И, все пак, не съм я виждал от години...

Иначе, в Second Yard Botanicals, съм семплирал звуци от много неизползвани запис сесии, както и от концертни изпълнения на моите камерни музикални проекти... И по този начин се появи дългия списък с музиканти в албума... Някои обичайни заподозрени като колегите ми Ян Брауер и Даниел Бранд от Brandt Brauer Frick и членове от разклонението му Ensemble Adapter, певци от хора Neue Vocalsolisten и много други познати, които се отбиват в двора ни... може да прочетете списъка на гърба на винила или в discogs инфото, ако ви интересува...


Даниел Бранд издаде соло албум миналата година, сега и ти правиш соло дебют... Не е ли време за нов Brandt Brauer Frick албум?

О, да, време е... И, всъщност, е почти завършен... Ще бъде нашия пети и, надявам се, най-добър албум – очаквайте го през ранната 2019-а...

 

Музиката, която правиш е доста кинематографична... има ли филм или друга арт форма, която наистина ти е въздействала в последно време?

Скоро не съм гледал много нови филми, но Blade Runner 2049 ме впечатли... Не само визуално... намирам историята за адекватна и умно изградена с хитри обрати...

 

Технически погледнато, кой от твоите музикални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

През 2016-а, с Brandt Brauer Frick написахме опера заедно с британския режисьор Мартин Бътлър, специално за Deutsche Oper в Берлин... Казваше се Gianni – историята е за Джани Версаче, но още повече за неговия убиец – един лабиринт през хоръра на модата и селебрити индустрията, разказан като гръцка трагедия, която включва дори Voguing... Работата е там, че нито един от трима ни има хубав глас или може, въобще, да пее, но ни се наложи... за пръв и последен път, хаха... Тъй като бяхме подбрали основно певци без класическо музикално образование, които не можеха да четат ноти, ни се наложи да изпеем цялата опера, за да може те да я научат наизуст... Понякога ползвахме autotune или доста монтаж... Цялата работа беше абсурдно смешна и добре, че никой никога никъде няма повече да чуе изпятата от нас версия на Gianni, хаха...

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Не съм баща, все още, но мога да си представя, че това би било когато чуеш писъка на собственото дете... или, може би, гласовете на твоите родители... или на членове на семейството и на близки хора...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш, но много близо до ушите на хората, които наистина са до теб!

 

 

Паул Фрик представя Second Yard Botanicals на 27 юли във Фабрика 126

онлайн