Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Албуми | Amon Tobin

Понеделник, 29 Април 2019г. 14:14ч.

amon-coverAmon Tobin – Fear in a Handful of Dust

 

Кой?Амон Адонай Сантос де Арауйо Тобин, бразилски IDM виртуоз и саунд дизайн скулптор.

 

Какво?Модулара Синт Игра – да, изминаха 8 години от последния ISAM албум и точно като неговата абревиатура (Invented Sounds Applied to Music), и също като микро саунд пейзажа в предишния Foley Room (в чиято макро магия се убедихме на живо), и тук всичко е въпрос на саунд дизайн игра...

Името на "филма" е Модулара Синт, а саундтракът идва от Freeformed игри с модуларни синтезатори (On A Hilltop Sat The Moon, Heart Of The Sun, Velvet Owl, Milk Millionaire, Three Different Hat Sizes...), гарнирани с ханг-семплиране (хипнотичното Vipers Follow You) и вокални ефекти (Fooling Alright), за да изникне пред очите, същинска Pale Forms Run By, аудио дизайн скулптура, която "играе" само пролога във "филма", който Amon Tobin ще разкаже с новосъздадения за целта лейбъл Nomark...

 

Кога? – в следобедите на Микро Пролетни Тайнства...

 

Защо? – защото Амон Тобин има Three Different Hat Sizes, но всяка от тях е по кефбийт мярка...

Албуми | Snow Ghosts

Петък, 03 Май 2019г. 06:06ч.

a quiet ritual Snow Ghosts – A Quiet Ritual

 

Кой?Рос Throwing Snow Тоунс, Хана Картрайт а.к.а Augustus Ghost и челистът/китарист Оливър Ноулс, британско ритуално трио за здрачни електроакустични приказки...

 

Какво?Ритуали за Личния Апокалипсис – да, Рос, Хана и Оливър винаги са обичали да се вглеждат в здрачната страна на Нещата и да откриват катарзисно какво се крие в бездната на Мрака, но особено с втория албум A Wrecking (когато станаха пълнокръвно здрачно трио) и последвалото Husk ЕР (с красноречиви дарк оди като Decorate My Bones), те и звуково (да, все повече индъстриъл, ЕВМ и даркуейв мотиви ще чувате в съвременната електронна музика), и ментално (с текстовете на Хана) поеха по ритуалния път към In Death's Dream Kingdom (неслучайно лейбълът им Houndstooth издаде миналата година тази тематично-ювелирна компилация, вдъхновена от поемата на Т.С. Елиът)...

Да, A Quiet Ritual броди из Личния Апокалипсис и търси ритуали за превъзмогването му – дали ще е с катарзисния звук на ритуалния железен рог carnyx (да, уникален инструмент на 2000 години, който "проговаря" тук чрез Джон Кени) в Rip, Tear Your Eyes и Wraith; дали ще е с шепнат зов като "Hold Me Closer I'm Not Dead" в Horizon или с бурята от емоции в Heavy Heart, Ribcage, Black Widow, Threnody и Wraith, тук всичко е не съвсем тих и Silence ритуал за сбогуване с Ghosts на Страданието... до достигане на Възкресение на Духа... Все пак, нали знаете, Никой Никога Не Си Отива Завинаги...

 

Кога? – когато Здрачна Пролет пукне и Облаците открият катарзисния Изгрев на... Възкресението...

 

Защо? – защото Личния Апокалипсис е по-всепоглъщащ от колективния Световен, а Quiet Ritual тишината е по-оглушителна от Шума на Хаоса...

Албуми | Plaid

Понеделник, 17 Юни 2019г. 10:10ч.

cov-plaidPlaid – Polymer

 

Кой?Анди Търнър и Ед Хендли, брит асове в IDM играта.

 

Какво? – Полимери с часовников механизъм – да, също като структурата на полимерите (да се чете като пълен списък на видовете пластмаса) и Plaid албумите са изградени от повтарящи се съставни части (като синкопатен бийт, например), но това изобщо не превръща музиката им в "пластмасова", напротив... Да, макроформулата на десетия, юбилеен Plaid албум се заиграва с пластмасовия/полимерен ковчег, в който живее днешния ни Свят (парчето Drowned Sea брилянтно определя нивата на замърсеност) и ако тази болно-актуална тема е широко дискутирана днес (дори дуото Matmos създаде албума Plastic Anniversary само от звуци, изцяло синтезирани от пластмасови обекти), то Анди и Ед имат своя отговор на синдрома на полимерната свръхконсумация...

Живите инструменти (китари, кларинет, цигулка, мандолина) на Бенет Уолш (с когото Plaid свирят не само по концерти, но и записват отново след албуми като The Digging Remedy и Rest Proof Clockwork) играят в симбиоза със синкопатни бийт плетки и игриви синт линии в Meds Fade, Nurula, The Pale Moth, Crown Shy, Praze... Всъщност, този юни маркира 20 години от издаването на албума Rest Proof Clockwork (неслучайно, парчето Dead Sea в него се превръща в Drowned Sea тук) и Анди и Ед отбелязват юбилея с едни от най-добрите екземпляри в Plaid дискографията като Drowned Sea, Maru, Los, Ops, All to Get Her, Dust и особено Dancers... Така се танцува Апокалипсиса на Полимера с часовников механизъм...

 

Кога? – когато жежкото лято удари градуса на полимерното топене...

 

Защо? – защото музиката на Plaid е вечна и неразградима... като макроформулата на Полимера с часовников механизъм...

 

Албуми | PTU

Вторник, 18 Юни 2019г. 16:16ч.

cov-ptuPTU – Am I Who I Am

 

Кой?Алина Изолента и Кемил Еа, молодцы от набиращата скорост руска техно сцена и отличници в пост-техно-трип класа на Нина Кравиц.

 

Какво? – Пост Техно УтопияТот ли, кто я есть | Am I Who I Am е въпрос, който си задава всяко дете, израснало в бившия Източен блок (като Теб... или като Алина и Кемил в руския Казан) след като, само в рамките на няколко години, му се е наложило да изживее пост-соц реалност, пост-интернет революция и пост-истина времена... И ако PTU иронично взимат името си от съкращението на Професионално Техническо Училище (добре познатите техникуми), то Алина и Кемил изкласиха Професионалното Техно Училище (с профил аналогови синтезатори) и сега си търсят място под слънцето – първо бяха самиздат записи и малкия московски лейбъл Incompetence records, после влязоха в трип класа на Нина Кравиц с Taorak от компилацията When I was 14 и левъл-изпитното A Broken Clock Is Right Twice A Day ЕР, а сега е време за дипломиране с Am I Who I Am албума...

Дипломната им работа звучи като намерена, повредена черна кутия, свидетелстваща за изчезнало човешко общество насред декаденс техно|логичен парк – изкривените вокални семпли в Doc 22, Former Me, Оver, Skyscript, Copper Mines, New Machines and the Future Conspiracy и Which Word is the Coldest съхраняват фрагментарна база данни за човешко съществуване, а броукън техно бийта и синт обратите в After Cities, The Pursuit of a Shadow, Сastor and Рollux (чухме го в трип компилацията Don't Mess With Cupid), How Does it Feel и Sirocco осигуряват пост-техно-утопичния пейзаж... докато върху черната кутия не светне надписа Тот ли, кто я есть | Am I Who I Am – може би така се чувства всеки, чийто живот влиза от утопия в утопия и търси своето място под слънцето...

 

Кога? – след пост-техно-залеза...

 

Защо? – защото PTU може да се чете и като Пост Техно Утопия, и като Професионално Техно Училище, а Алина и Кемил го изкласиха с отличие...

Албуми | Goro

Вторник, 25 Юни 2019г. 21:21ч.

goro-covGoro – Unbound Forever

 

Кой?Горазд Попов, половин Big Tiger и WTF is SWAG законодател на родния клубен деструктивизъм...

 

Какво? – Идентичност Без Граници"Everyone has Power but It will be your Curse until You learn how to Breaks it" реди Исадора Марлоу като философска мантра (екзистенц размислите на Горазд) в Big Boi Tearz и... наистина, дебютният соло Goro албум сякаш надскача границите на проклятието, наречено синдром-на-българския-комплекс-за-културна-малоценност... или поне се опитва да го прави със солидни дози искреност и бийт ирония...

Всъщност, Unbound Forever прилича на средностатистически FB-българин, сблъскал се с глобализма на Европейския съюз (неслучайно има ироничен трак European Union, нали) – от една страна е балканската екзотика а.к.а чалга ритмите в заглавното Unbound Forever (със синтезатор-чупката на Красьо Кристала от ромския, сватбарски хит оркестър Кристал) и в Shining Eyes (със синт-кючека на белгиеца Sattva от бандата Collective Conscience), а от друга страна са европейските хард транс, габа акции и клубен деструктивизъм (ала Sinjin Hawke) в This is a Moment in the Matrix, Always Protected (с холандското дуо Know V.A.) и European Union...

Последното наистина звучи като европейска среща на върха между българина Горазд, белгиеца Sattva и французойката Moesha 13, обобщавайки чудесно що е то глобализъм-бийт в съвременния музикален свят... Българският проблем с глобализационната-бийт-формула, обаче, е че българинът е екзотичен, но не прекалено, за да бъде интересен (светът е свикнал със синт-мазнотията на Омар Сулейман или с араб-техното на Deena Abdelwahed), нито е стандартен (7/8 фолклор плетките в Big Boi Tearz), за да се впише в каноните на евро лейбъли като Fade To Mind, например...

Goro идеално знае това и прави възможно най-доброто... просто е честен и ироничен – като в Unbound Forever припева "They Try to Change Me" (неслучайно, едни от последните му ЕР творения са Remember Who You Are и BEYONCI KIUCHEK)... или като в Raw Feelin, Big Boi Tearz и рамковите Intro (Becoming), Conclusion, където не робува на проклятието балканизация vs глобализация и далеч от границите на предразсъдъци и комплекси търси своята идентичност (както е модерно да се нарича), така че смело да заяви: "I'm Free Now... This Has Been Who I Am All Along..."

 

Кога? – когато Изгрева на Глобализацията срещне Залеза на Балканизацията...

 

Защо? – защото всеки сам трябва да открие своя Път без Граници... Goro го е направил...

Страница 11 от 11

онлайн