Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Week & Mix #4

Неделя, 29 Март 2015г. 15:15ч.

В седмичния ни 4x4 джубокс електроника се въртят:..

 

 

porticover Portico – Living Fields

Кой?Джак Уайли, Дънкан Белами и Майло Фицпатрик или еволюцията на Portico Quartet в електро-акустично трио на съвършенството.

 

Какво?бийт-вокална хипноза за преинсталация на екзистенц чакрите – когато Ник Мълви напуска Portico Quartet на Джак, Дънкан и Майло не им остава нищо друго освен да се измислят наново като бенд, а третият им албум (и ремикс изданието му) явно не бяха достатъчни за нов живот. Катарзисът (след като тримата изглеждат чилийския документален филм Nostalgia For The Light), новата обединяваща тема и спомените за промяната идват с Memory Of Newness и техният екс-съквартирант (и наш добър познат) Джейми Уун, който пък ги среща с Джоно Маклиъри, вокалът, който тук фиксира брилянтно новата посока (затова и ще бъде неизменна част от лайв турнето им) с парчета като Bright Luck, Living Fields, Сolour Fading и Where You Are, за да може гласът на Джо Нюман (от Alt-J) да постави финалните щрихи в картинката за нов живот с Brittle, 101 и Atacama.

Кога? – в онези сюрреалистични следобеди, когато зимата за секунди преминава в пролет и обратно.

 

Защо? – и в живота, и в музиката, за да се подредят идеално нещата, първо трябва да се разпаднат на съставните си части или поне така гласи основният закон в Living Fields.

 

 

 

flakover Flako – Natureboy

Кой?Дарио Рохо Гера, лондонски бийтмейкър с чилийски корени и със запазено място в бийт сърцата ни след Horizon Festival 2014 и грууви колаборациите с Fatima.

 

Какво?еко бийт ритуали за сливане с Майката Природа – от дръм шаманското Shipibo Icaro (Shipibo е етнос, живеещ в амазонските гори между Перу и Бразилия) до хипнотичните Shape Of Things To Come, Lyrebird, Payaso, The Odd & Beautiful и With Me Now, всичко напомня на тропикана трип към изгубения рай на човечеството и към южноамериканските корени на Flako – да, кръвта вода не става, ами се превръща в синт потоци, които ни заливат в Kuku, за да се питаме философски накрая Who Do You Think You Are.

flako3

Кога? – идеално за пролетно събуждане на сетивата, които тръпнат за лятото.

 

Защо? – равновесието между човек и природа е особено важно... особено днес... особено когато хората не са просто Солта на Земята, ами направо са пресолили Майката Природа.

 

 

 

shlohmocover Shlohmo – Dark Red

Кой?Хенри Лофър, Ел Ей бийтмейкър и лейбъл бос на колектива WeDidIt, за когото е измислен термина Shlo-Fi ритъм.

 

Какво?бийт реквием за тъмната страна на Живота – една идея по-минорен от дебютния Bad Vibes, новият Shlohmo албум броди из мрачните тунели на скръбта от загубата на близки хора с реквиеми като Buried, Remains и Emerge From Smoke, но ако цялостното усещане е такова сякаш е Rained the Whole Time, то жежкото Ел Ей слънце пробива с МРС лъчи на надеждата в Beams, Fading, Slow Descent и Meet Ur Maker.

Кога? – в дъждовния здрач на нощта, когато изплуват сенките на загубите ни от деня

.

Защо? – няма по-добър начин да погребеш призраците и мъката на миналото от бийт терапията, нали?!

 

 

 

eskmosol Eskmo – SOL

Кой?Брендън Ангелидис, Уест Коуст бийтмейкър със страст към саунд дизайна и епичната визия.

 

Какво? – триединство (Слънце, Луна и Земя) на бийт терапията – да, заглавието на втория Eskmo албум означава (на испански) именно Слънце и звучи като естествено продължение на последното му Terra ЕР – дали ще са ритмичните вокални скици Mind of War, The Sun Is a Drum, Feed Fire и Blue and Grey, или запазената му марка епични инструментали като The Light of One Thousand Furnaces и Combustion, но тук Eskmo рисува картина, в която Слънцето и Луната дърпат конците на живота на Земята.

eskmo1

Кога? – когато Слънцето изгрее и се превърне в The Light of One Thousand Furnaces.

 

Защо? – "It's Good to See You Mind", както пее Брендън или друго си е да излезеш от сянката на Cloudlight и да полетиш като Икар към Слънцето.

 

 

 

pscover Pearson Sound – Pearson Sound

Кой?Дейвид Кенеди, добре познатият герой от първия mir-logo-black-50x25 концерт и оригинален бас вундеркинд.

 

Какво?бас сънища в капана на саунд дисторшъна – ако има нещо, което най-добре описва дебютния Pearson Sound албум, то това е неговата обложка – изкривеният до неузнаваемост портрет на Дейвид разкрива идеално ефекта на кривото огледало, който той прилага тук върху еклектичния си саунд. Фрагментарно вгледани в детайла, абстрактни като форма, траковете тук са родени от здрачното бас подсъзнание на сънищата, от които изплуват Glass Eye, Rubber Tree, Asphalt Sparkle и Headless, за да се превърнат в силно емоционални спомени.

cover1

Кога? – когато падне мрака на нощта и съзнанието ти стои объркано на ръба между реално и сънувано.

 

Защо? – понякога кривото огледало дава по-точен образ от представите ни за реалността... и в музиката, и в живота...

 

 

 

lpvincent Levon Vincent – Levon Vincent

Кой?Левон Винсънт, Ийст Коуст мастер на late night jam-ове на дансинга.

 

Какво?метро техно трип от Ню Йорк до Берлин – с дебютния си албум и гранде опуса в него Launch Ramp To Tha Sky, Левон Винсънт не само свързва две прочути "метробийтстанции" на електронната музика, но и намира дом (в Берлин) по мярка за новата си колекция от спейс синт вакханалия (Woman Is An Angel като намигване за промяна към заявеното нaвремето Woman Is The Devil) и хипнотични дъб мелодии (Her Light Goes Through Everything и Phantom Power), така че слогани като парчето Anti-Corporate Music да му лепват идеално за името и неговия лейбъл Novel Sound.

lvincent

Кога? – в последните часове на метрото, безлюдно и призрачно, когато последната спирка не е това, което е.

 

Защо? – всеки би искал да тръгне на трип, започващ от Launch Ramp To Tha Sky, нали!?

 

 

 

jamcity Jam City – Dream A Garden

Кой?Джак Летъм, британски бийтмейкър, владеещ Classical Curves на дансинга, но с усет към дисторшън соула в битието ни днес.

 

Какво?тайна бийт градина, таен прозорец на (не)доволството – не един и двама са бийт продуцентите, които са Unhappy с електронната сцена в момента и се обръщат към душата на електрониката, изсвирена на живо – Джак (също като Пол Уайт, например) грабва китара и отпуска глас, за да създаде нещо като бас стероидна версия на Kindness албума Otherness, а парчета като Unhappy, Today, A Walk Down Chapel, Crisis и Damage се превръщат в манифест на промяната, маркиращ не само новия Jam City саунд, но и социалните проблеми на съществуването ни – все неща, с изразяването на които Джак Летъм може да се чувства Proud като в едноименното интимно гранд финале на албума.

jamcity0

Кога? – в онези призрачно-мъгливи следобеди, когато социалната грозота на съществуването ни все още избива на повърхността, преди сянката на нощта да я скрие на дъното.

 

Защо? – защото какво е бийт вселената ни без душа и послание!?

 

 

 

vessels Vessels – Dilate

Кой?Лий Малкълм, Мартин Теф, Питър Райт, Тим Мичъл и Том Евънс, електронен квинтет от Лийдс с двама барабанисти (ала Hidden Orchestra) и уклон към пост-рока и бийт плетките на Jon Hopkins.

 

Какво? лайв електроника за нощна наслада – когато свириш адреналинови лайв кавър версии на електронни хитове като The Sky Was Pink на Nathan Fake и Blue Clouds на Modeselektor няма как да не загърбиш пост-рока от предишните си два албума и да не дадеш фул електроника газ напред – именно това правят парчета като Elliptic, Echo In, On Monos, Attica, Glass Lake и Beautiful You Me, които разкриват лайв електроника арсенала, с който Vessels докарват ремикси на Nils Frahm и Rival Consoles до пълна еуфория.

Кога? – по залез слънце, когато световете на деня и нощта се сблъскват... понякога в еуфория, понякога в меланхолия.

 

Защо? – ако харесваш това, което правят BadBadNotGood за хип-хопа, то ще оцениш подобаващо и това, което правят Vessels за електрониката.

 

 

 

model500 Model 500 – Digital Solutions

Кой?Хуан Аткинс или просто една икона на детройтското техно и Моторния град.

 

Какво? ретро-футуризъм за олдскул кеф – първият албум на Хуан Аткинс от 16 години насам звучи като рейв парти, записано на VHS касета – създаден именно като машина на времето, прото-техно модулите в него като Electric Night, Hi NRG, Control, The Groove и Standing in Tomorrow имат една-единствена цел – да те върнат във времето когато електрото се превърна в техно, когато вокодерното ала Kraftwerk пеене все още не бе превърнато в кич от съвременната поп музика, когато Digital Solutions не беше израз лишен от смисъл, а беше мечтана визия за бъдещето...

model500juan

Кога? – когато ви подгони носталгията по доброто старо VHS техно от края на 80-те и началото на 90-те.

 

Защо? – да се връщаш към извора носи особена наслада и Egyptian Lover ни показа защо е така тази година на фестивала Horizon.

Week & Mix #5

Вторник, 28 Април 2015г. 10:10ч.

В седмичния ни (ала месечен) джубокс обороти въртят:..

 

 

yflp Young Fathers – White Men Are Black Men Too

Кой?Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, неортодоксалното инди-хоп трио, спечелило Mercury Prize миналата година.

 

Какво?екзистенц катарзис – когато Young Fathers спечелиха Mercury Prize миналата година с дебютния си албум Dead, веднага заявиха, че ще използват паричното ѝ измерение, за да запишат следващия. И удържаха на думата си. А техните думи тежат на мястото си, удрят право в целта, рисуват от натура картината на живота и въобще са (също като на spoken word артистите) най-силното им оръжие – Shame, Feasting, 27, Rain or Shine, Sirens, Nest, Liberated, Dare Me, Get Started и Old Rock'n'Roll възпроизвеждат адреналиново и искрено света ни с всичките му екзистенц проблеми, пред които всички сме равни или както се казва White Men Are Black Men Too.

Кога? – когато безпомощно се мяташ в мрежата на хаосното битие, а душата ти пее "Inside I'm Feeling Dirty, It's Only Cos I'm Hurting..."

 

Защо? – "What you do to feel better, What you do to feel good" питат Young Fathers и ти изпяват отговора.

 

 

 

roisinmurphylp Róisín Murphy – Hairless Toys

Кой?Роушийн Мърфи, ex-Moloko дива в Огледалния диско свят, майка на две деца и на безброй електро-кабаретни хитове.

 

Какво?приказки за пораснали момичета – идеята за улегналост на Роушийн (все пак вече е майка на две деца) е все едно Питър Пан да се откаже от летенето – може и да забави, но не и да забрави да лети. След майчинството, през което Мърфи с(т)имулира като гост няколко диско хаус парчета и след лиричното ѝ обяснение в аморе към всичко италианско с Mi Senti ЕР (посветено на новата ѝ изгора Себастиано Проперци и детето от него Tadhg), сега Мърфи се завръща към летенето, на крилете на Ruby Blue и Overpowered спомените си – Exploitation, Evil Eyes, Uninvited Guest, House of Glass и Gone Fishing звучат като изкусителна амалгама от предишните ѝ два албума, а Unputdownable и Exile разкриват, че диско играчките ѝ вече са Hairless и ненужни (събрани в кашона на миналото), докато порасналата Мърфи им пее приспивна песен точно като Hairless Toys (Gotta Hurt).

Кога? – идеално за следобедно соаре, на което се срещат порасналите Уенди и Питър Пан (a.k.a кийбордиста ѝ Еди Стивънс), но в това ще се убедим на живо на 17 септември.

 

Защо? – "Who's Exploiting Who" е въпрос с много отговори, а Роушийн Мърфи добре знае дали носталгията дава криле на желанията или ги орязва.

 

 

 

lapaluxlp Lapalux – Lustmore

Кой?Стюърт Хауърд, реномиран британски бийтмейкър от задокеанското Brainfeeder семейство на Flying Lotus.

 

Какво?бийт сън в летен ден – дебютният албум Nostalchic на Хауърд доказа, че владее бийт шика на хамачния живот, потънал в лятна омара (или в психеделия кинотрип), а продължението идва със същата дзен бас естетика, шепната (този път) от изкусителните гласове на Андрея Триана (U Never Know и Puzzle) и Szjerdene в Closure, на фона на бийт игри за нощна разтуха като Push 'n' Spun, Bud, We Lost, 1004, Make Money и Don't Mean A Thing.

lapalux2

Кога? – по залез слънце, когато на хоризонта изгрее житейската бар мантра LustForMore...

 

Защо? – "Lust For Beats, Lust For More" е колкото Lapalux мото, толкова и твоя шик версия на лятото.

 

 

 

mypsf My Panda Shall Fly – Too

Кой?Сурин Сенивирати, британски бийт агент с индийски корени, уважил и нашия Horizon 2014.

 

Какво?бийт мантри за душата Too – въпреки, че изгради реноме на инструментален бийтмейкър, изборът на Сурин за гост-вокалисти никога не е случаен – шепнещите гласове на Deptford Goth, Rudi Zygadlo, Troels Abrahamsen, Katherine Joyce, Finn Ryder се сливат перфектно с неговите броукън ритъм плетки в парчета като True, Light Under The Door, Adhesive, Asylum, No Reason и Nice, така че накрая да се получат хипнотични бийт мантри за полет на душата.

Кога? – по залез слънце, на един хамак разстояние от нощта.

 

Защо? – нищо ново под слънцето, но My Panda Shall Fly с него.

 

 

 

drewlustman Drew Lustman – The Crystal Cowboy

Кой?Дрю Лъстман, по-познат като FaltyDL или иначе казано The Broken Beat Cowboy.

 

Какво?броукън бийт родео – неслучайно второто парче от новото творение на Дрю се нарича Time Machine – точно като с машина на времето той се връща не само към ранните си FaltyDL записи, но и към годините, в които границите между broken beat, jungle и 2step тотално се размиха. И ако в Watch A Man Die, Time Machine, Green Technique и The Crystal Cowboy Дрю обяздва бийтовете със стари, обичани трикове, то ласото му улавя интересни екземпляри (ала последните му албуми Hardcourage и In The Wild) като Onyx, Angel Flesh, Wolves и Blueberry Fields.

Кога? – подходящо за нощен галоп из Blueberry Fields на броукън бийта.

 

Защо? – алтерего имената на Дрю Лъстман може и да се сменят, но бийт качеството му винаги е константа.

 

 

 

braillelp Braille – Mute Swan

Кой?Правийн Шарма, половината от дуото (с Machinedrum) Sepalcure, за когото няма тайни в четенето на бийт азбуката.

 

Какво?крайморска бийт идилия – дебютният соло албум на Шарма наистина се носи грациозно като лебед в бийт морето, улавящ различните крайбрежни течения/жанрове с гласовете на Seafloor, Анджелика Бес, Джеси Бойкинс, Оливия Шолър и куп семплирани вокали – и ако фючър соул парчета като The Cat's Gone Nuts, Better Than Nothing, Ports, It's All Right и I Assume дават крилете на Mute Swan желанията, то Everyone's Crazy, Stop Drop & Roll, An Oceanic Escape и Ended Up In NY задават посоката на Gee Whiz полета – към лятната меланхолия.

braille

Кога? – по залез слънце, когато море, небе и неми лебеди се сливат на бийт хоризонта.

 

Защо? – немите лебеди са моногамни, но полибийтгамата на Braille не е за пренебрегване.

 

 

 

jamespants James Pants – Savage

Кой?Джеймс Пантс, американски мултиинструменталист и бийтмейкър с андроид фънк ДНК.

 

Какво?буги нощи ex machina – маркиран с отброяване в откриващото Draghi Race и с подканящата реплика "time" във финалното Mechanique, новият албум на синт лавъра и бийт факир Пантс сякаш рамкира съня на андроид, който удивително прилича на всички нас, а бийт фрагменти като Designated Driver, Artificial Lover, Shantay, Dreams Be True, Black, Broth и My Body отговарят на въпроса сънуват ли андроидите розови сънища.

Кога? – нощем в дигиталната градина на бийт удоволствията.

 

Защо? – а нима не си искал да знаеш дали андроидите сънуват розови сънища?!

 

 

 

dylans Dylan Stark – Heartland

Кой?Дилън Старк, американски бийтмейкър със страст към семплите и звуците на Природата.

 

Какво?еко бийт колаж – изграден като пъзел от семплирани натура звуци, откъси от видеоигри и детски тв предавания, дебютният албум на Старк рисува по детински-еуфорично пъстра еко панорама на живота ни, в която парчета като Shelter, Heartland, Parade, Daydream, Near Dawn и Now свързват точките на единението между Човек, Природа и Музика, почти като в клип на NG Wild.

Кога? – целодневен еко бийт саундтрак до посрещане на нощта с фойерверки.

 

Защо? – хубаво е да живееш в хармония със сърцетупа на нашия Дом, нашия Shelter, нали?!

 

 

 

hiatuskaiyote Hiatus Kaiyote – Choose Your Weapon

Кой?Ней Палм, Пол Бендър, Перин Мос и Саймън Мейвин, австралийски неосоул квартет за шамански фестивални фиести.

 

Какво?фънк арсенал за фючър соул поразяване – "оръжията" в арсенала на втория албум от Ней Палм и компания не са се променили особено от дебютния Tawk Tomahawk насам – фънк и соул, танцуващи в броукън бийт ритъм, задвижвани от изпетите като заклинание екстатични вокали на Палм, така че парчета като Breathing Underwater, Swamp Thing, By Fire, Borderline with My Atoms, Shaolin Monk Motherfunk, Atari и Molasses да те разходят из емоционалния калейдоскоп на пустинята на живота.

Кога? – следобеден саундтрак за слънчеви разходки.

 

Защо?Choose Your Weapon, Choose Your Life...

 

 

 

blur Blur – The Magic Whip

Кой?Деймън Олбърн, Греъм Коксън, Алекс Джеймс и Дейв Раунтрий, отговорни за Song(or)2 от музикалното ти съзряване.

 

Какво?блърнати в превода – от последния Blur албум Think Tank изминаха 12 години, през които и Деймън Олбърн, и Греъм Коксън завъртяха толкова много странични проекти, че появата на нов албум сякаш можеше да се случи само на магия. И The Magic Whip звучи точно като историята на създаването му – Олбърн и компания прекарват в Хонконг няколко свободни дни (останали им след непредвидено отлагане на фестивал в Токио), през които се реят из азиатския мегаполис и записват в малко студио, като контраста в преживяванията се превръща във фрагментарен (като нахвърляни мисли) и съзерцателен музикален трип, в който класически Blur парчета (Go Out, Thought I Was a Spaceman, There Are Too Many of Us и My Terracotta Heart) се срещат с Коксън носталгия (I Broadcast) и изгубени в превода моменти, сякаш взети от последния Олбърн албум Everyday Robots като Lonesome Street, Ice Cream Man, Mirrorball и особено Pyongyang, което доказва за пореден път страстта на Деймън към Изтока.

Кога? – когато се чувстваш изгубен в превода между днешните времена и онези parklife години през 90-те.

 

Защо? – носталгията е... магическия бич на съвремието ни, нали?

Week & Mix #6

Неделя, 31 Май 2015г. 20:00ч.

Цял месец джубокс обороти при нас въртят:..

 

 

funkstorunglp Funkstörung – Funkstörung

Кой?Михаел Факеш и Кристиан Де Лука, бийт ветерани с верен усет към броукън ритъм кефа.

 

Какво?китна бийт среща след 10 години – да, причината Михаел и Кристиан да се срещнат отново зад микс пулта след последния им албум от 2006 се нарича Bon Djerry, парчето, което записват специално за годишнината на Mouse on Mars.

И ето, че тогава нахлуват хубави студио спомени и се раждат свежи нови тракове – Who Is Who? (с изгряващата вокал звезда на Adi), Fall Into You (изкушава с глас Audego), Killers (със стария им авер Taprikk Sweezee), So Simple (или Джейми Лидъл на груув ниво) и комбините с вокалиста Anothr като Laid Out, Drown In Time и All The Things, които допълват сладко Funkstörung мелбата на лятото.

 

Кога? – от изгрев до залез.

 

Защо?Михаел Факеш и Кристиан Де Лука знаят две и двеста по въпроса Who Is Who на немската броукън бийт сцена.

 

 

 

howling Howling – Sacred Ground

Кой?Ри Къминг и Франк Видеман, или Ry X а.к.а 1/3 от The Acid + ½ от дуото Âme = свещен бийт съюз.

 

Какво?земя на хипнотични мантри и бийт сънища – да, всичко започна от онзи вселенски Howling хит (дал и името на проекта), но Ry X се оказа особено хиперактивен агент и паралелно с дуото Howling задвижи и триото The Acid – неслучайно преработените и добре познати парчета като Howling, Signs, Short Line, Litmus и Stole The Night звучат като близнаци на тракове от Liminal дебюта на The Acid, но това, което тук маркира границата между различните проекти на Ry X носи имената X Machina, Quartz, Lullaby и Forest – дзен-хаус поеми, в които хипнотично шепнатите като мантра вокали на Ри се сливат перфектно с епичните Innervisions мелодии на Франк до постигане на Sacred Ground мир.

Кога? – на свещената земя, лежаща между залеза и изгрева – неслучайно Howling питат Who Stole The Night, нали!?

 

Защо?Sacred Ground е хубав край с хубави хора.

 

 

 

jamiex Jamie xx – In Colour

Кой?Джейми Смит, по-познат като вундербийт Х мастера на The xx.

 

Какво?спектрален бийт анализ – в дебютния соло албум на Jamie xx има всичко – от тракове, очертаващи лимитите на хипер претрупания му диджей график напоследък, като SeeSaw (с Four Tet и Роми хх), добре познатите Sleep Sound, Girl и Gosh (чиято втора част сякаш питчва Orbital класиката Belfast), през кич недоразумението I Know There's Gonna Be (Good Times) и моментите, напомнящи Far Nearer и работата му с покойния Гил-Скот Херън като Obvs и Hold Tight до най-епично поп звучащите The xx песни досега като Loud Places (претендент за летен фестивален хит) и Stranger In A Room (с Оливър хх) – а това означава, че следващият The xx албум ще бъде или техния гранде денс опус евър, или... разочарование.

Кога? – след летен дъжд, когато на хоризонта изплува дъга с целия спектър на бийт цветовете на нощта.

 

Защо? – за да знаем каква окраска придобива следващия The xx албум.

 

 

 

prefuse Prefuse 73 – Rivington Não Rio

Кой? Гилермо Скот Херен, бийт иноватор с глич-хоп ДНК.

 

Какво?триптих бийт прераждане – може да са минали 20 години от първите записи на Гилермо Херен, но те все още звучат актуално, може би, защото стоят в основата на съвременната бийт сцена – специфичното му усещане за ритъм живее нов живот в последното му творение (допълнено от двете ЕР-та Forsyth Gardens и Every Color of Darkness) с тракове като Through A Lit And Darkened Path, Applauded Assumptions, 140 Jabs Interlude, Mojav Mating Call, Ages Upon Ages Upon You, What They Got и Search the Sky, а дзенбийт поеми (изпети от Сам Дю, Роб Кроу и Helado Negro) като Infrared, Quiet One, See More Than Just Stars и Inside разкриват, че Prefuse 73 е открил както нови форми за изразяване, така и вътрешния мир и хармония след раздялата с лейбъла Warp.

prefuse73

Кога? – в моментите на редене на следобедните пъзели на бийт удоволствието в очакване на нощта.

 

Защо?See More Than Just А Beat е картинката, когато звучи Prefuse 73.

 

 

 

herbert Herbert – The Shakes

Кой?Матю Хърбърт, всепризнат концепт гений на хиперреализма в музиката.

 

Какво?летен видеоShake дневник – ясно е, че Матю Хърбърт може да създаде музика от всеки одушевен и неодушевен обект – запазената му марка семплиране на звуци от живота отново е тук (протестни шествия в Strong, използвани куршуми в Safety...), но този път фокусът не пада върху границите на експеримента, а върху денс продължението на албумите му Bodily Functions и Scale.

Фриволната бийбопхаус вакханалия на Smart, Stop, Middle и ефирното Even с кръшни стъпки се покланят пред класики като The Audience, Something Isn't Right и The Movers and The Shakers, докато Strong, Battle и Bed (с гласа на Ade Omotayo) вървят по следите на Moving Like a Train и It's Only. Ако не ви е достатъчно, Хърбърт допълва концепцията с хитър минимъл видеосериал за всеки трак, който пасва идеално на ембиънт наблюденията на живота в Warm, Safety и Silence, за да може пълната The Shakes концепт картинка да изгрее на хоризонта с епичното Peak.

 

Кога? – ако подредиш 12-те парчета (със заглавие от по една дума) в списък с нещата, които правиш през деня, то вече ще имаш (описан в аудиодневник) и един летен ден на...

 

Защо?Матю Хърбърт винаги е знаел как (може да) звучи Живота.

 

 

 

werkha Werkha – Colours Of A Red Brick Raft

Кой?Том Лий, манчестърски агент с кръвна група броукън бийт положителна.

 

Какво?шарен пикник в бийт парка – дебютният Werkha албум прилича на слънчева игра на открито с жанровете на броукън бийта и топлия соул глас на Бриони Джармън-Пинто – от фънк съзерцателните Dusk и City Shuffle, през афробийт игривите Sidesteppin', Dim The Light, Flinch/Quiver и Highwaves до броукън груува на Border Kite и А Revolution Blue, всичко звучи сякаш Том и Саймън Bonobo пускат хвърчила в парка заедно.

Кога? – в следобедните часове на залеза, когато всичко плува в керемиденочервения изгрев на нощта.

 

Защо? – нищо ново под слънцето, но под Werkha слънцето лятото ще звучи още по-добре.

 

 

 

glennastro Glenn Astro – Throwback

Кой? – немски бийтмейкър от Есен, със страст към винтидж хип-хоп, фънк и соул семпли, точно по вкуса на най-добрия му авер Max Graef.

 

Какво?с бийт бриз на море – първите акорди на Gonville, откриващото парче в Throwback може и да звучат носталгично (като музиката от стар български филм-класика), но есенцията от винтидж хип-хоп, фънк и соул семпли в хаус фонотеката на дебютния албум на Glenn Astro служи единствено за отправна точка на носталгията към... лятото – Throwback, Computerkiller, Bochum, You Can't Groove, Long Live Human (One for Sveta), Gonville и Kilometer Disco (последните две в комбо с Max Graef) рисуват така калейдоскопично цветовете и звуците на лятото, че като затвориш очи бриза и морето ще са с теб целогодишно.

glennastro3

Кога? – когато свериш часовника си по лятно хамачно време и си готов за Kilometer Disco през нощта.

 

Защо? – защото You Can Groove в компанията на Glenn Astro.

 

 

 

becomingreal Becoming Real – Pure Apparition

Кой?Тоби Ридлър, британски бийт агент, свързан колкото с пост-грайм вълната, толкова и с всяка кръстопътна бас-техно ситуация

.

Какво?ноктюрно в техно-грайм мажор – от sinogrime мотивите в Tibetan Moves и The Deal Set Adrift, през хибридната техно-грайм игра в Bleach, Sps 7 и Pure Apparition до footwork закачките в D.A.R.E. и Only In Real (вокалният семпъл в него сякаш казва "щастие" на чист български) – всичко в дебютния албум на Тоби Ридлър води към Pure бийт шастие в нощната сянка на града.

Кога? – по залез слънце, когато на парти хоризонта изгрява луната на счупения бийт.

 

Защо? – защото Only In Real със семплираното в него "щастие" е достатъчно за Becoming Real симпатия.

 

 

 

lakker Lakker – Tundra

Кой? Дара Смит и Йън Макдонъл, ирландско дуо, чието хибридно техно влиза като ирландско уиски.

 

Какво?техно хипноза в летен сън – тундрата през лятото се превръща в безбрежно място, където животът кипи и разпуква скованата от лед и хибернация земя за нов битие цикъл – по същия начин звучат вокалните семпли (от женски хор, от гърленото пеене на ескимоси, камбанен звън...), които Lakker използват (ала постхуманистичния груув на Holly Herndon) в компанията на ембиънт техно бас пейзажа на парчета като Milch, Three Songs, Ton'neru и Halite, за да може природните сили да рукнат в Mountain Divide, Tundra и Pylon, оставяйки далеч назад в съзнанието индустриалното ехо на Цивилизацията.

Кога? – на ръба между деня и нощта, на границата между Града и Природата.

 

Защо? – животът е вечен кръговрат и това идеално звучи от музикалната картина на Lakker.

 

 

 

mbos Mbongwana Star – From Kinshasa

Кой?Коко Нгамбали, Тео Нзонза, Ранди Каламбаи, Жан-Клод Камина, Родрик Матузолеле, Лиъм Фаръл a.k.a Doctor L – афробийт ансамбъл за промяна или From Kinshasa to the Moon.

 

Какво?афробийт лятото на нашето доволство – когато Коко Нгамбали и Тео Нзонза изсвирват последния акорд на предишния си проект Staff Benda Bilili, те вече се оглеждат за Mbongwana (или "промяна", както се превжда) и я намират в лицето на бийт продуцента Лиъм Фаръл a.k.a Doctor L (записал Black Voices албума с легендата Тони Алън).

Срещата им се превръща в песни като Malukayi, Kala, Shegue и Nganshe, които гледат на живота през призмата на шарен афробийт калейдоскоп, който събира характерни Конго ритми и мелодии с хип-хоп, електро и постпънк нюанси до оформяне на афропанорама без граници, която (и думичка да не разбираш) пак ще припяваш.

 

Кога? – когато си настроен за авантюристичен трип From Kinshasa to the Moon.

 

Защо? – глобализмът не е това, което беше, време е за Mbongwana...

Week & Mix #7

Петък, 26 Юни 2015г. 07:07ч.

По URL вълните на летния джубокс сърфират:..

 

 

1kozed DJ Koze – DJ-Kicks

Кой?Щефан Козала, кралят на бийт иронията в кросоувър хаус царството.

 

Какво?юбилейно DJ-Kicks лято на нашето доволство – едва ли има по-подходящ разказвач на истории от Kosi Kos, когато става дума за юбилейно 50-то издание на микс серията DJ-Kicks на берлинския лейбъл !К7, който догодина навършва 20 години. А Щефан Козала наистина умее да разказва бийт истории, както никой друг – с неподражаем хумор и ирония (като в типичното Kosi интро I Haven't Been Everywhere But It's On My List), с едит храна за душата (като в брилянтните Holiday и It Hasn't Happened Yet изповедта на Уилям Шатнър/капитан Кърк от Стар Трек), с точните връзки между своето хип-хоп минало и кросоувър хаус настояще (едит тракове от Dimlite, Madlib, Mndsgn, Homeboy Sandman се сливат перфектно с Boards Of Canada, Efdemin, Session Victim, Frank & Tony, Portable...), така че да се получи авторска (като DJ Koze албумите) хем интимна, хем комплексна и универсална бийт история, която ще влезе в DJ-Kicks архивите с етикета класика.

Кога? – от изгрев до залез, идеалният саундтрак за летния Holiday филм, в който се пее: "You call me who You are and say You love me".

 

Защо? – всеки диджей на тази парти земя се кълне, че иска да разказва истории, но малцина го правят наистина... като DJ Koze.

 

 

 

2leftfield Leftfield – Alternative Light Source

Кой?Нийл Барнс, поел управлението на техно кораба Leftfield след напускането на ко-пилота Пол Дейли.

 

Какво?техно здрач носталгия – в годината, белязана от завръщането на 3 банди от голямата UK рейв петорка (Orbital и Underworld пасуват), третият Leftfield албум (точно 20 години след дебютния Leftism) може да се окаже по-добрата оферта от тази на The Chemical Brothers и The Prodigy – със сигурност Head And Shoulders комбината на Нийл със Sleaford Mods хваща повече ухото от тяхната Ibiza авантюра с The Prodigy.

И докато формулата за завръщане и на трите банди включва много гост-вокалисти (в Leftfield случая освен Sleaford Mods влизат Шани от Poliça, Тунде Адебимпе и Ofei), то тук едноличните тракове като Alternative Light Source, Shaker Obsession, Storms End и Universal Everything обират лаврите при липсата на очевадни хитове като в Rhythm And Stealth.

 

Кога? – в здрача на деня, когато изгрява alternative light source.

 

Защо?Levitate For You казва Нийл Барнс на финала и Leftfield го постигат.

 

 

 

3asc ASC – Imagine The Future

Кой?Джеймс Клеменц, британски мастер на дъб-техно пейзажа.

 

Какво?хипноза в дъб зоната на техно здрача – цикличен като самия живот, новият ASC албум започва и завършва с вариации на опус парчето Sunspots, а между тях се разкрива цялата прелест на пейзажа – също като море, което изглежда хем статично, хем в перпетуум мобиле движение, така и в дъб приливи и отливи се носят Dark Matter и Cosm, а бълбукащото под повърхността техно на Bell Curve, Unfriendly Waters и Axis Shift се превръща в носещите ембиънт вълни на Imagine The Future и The Secret Society.

Кога? – в следобедните часове на залеза, когато изгрява бъдещето на нощта.

 

Защо? – винаги е хубаво да имаш визия за бъдещето, особено когато е балансирана на ръба на техно утопията и дъб реалността.

asc

 

 

 

4matrixx Matrixxman – Homesick

Кой?Чарли Дъф, американски техно агент от Сан Франциско с уклон към сай-фай бийтове и теми.

 

Какво?techno ex human machina – дебютният албум на Чарли звучи като сай-фай трилър със заглавие точно като артистичното му амплоа Matrixxman – в него има пост-индъстриъл пейзажи (Packard Plant и Earth Like Conditions), кибер есид забавления (Red Light District, Opium Den и HMU (Hit Me Up)), драми с изкуствен интелект (Annika's Theme и Augmented) до получаване на пълна скенер картина на едно възможно пост-human бъдеще.

Кога? – в кибер нощите на самотното пътуване към тъмните дебри на съзнанието.

 

Защо? – за да излезеш от матрицата, първо трябва да опознаеш Matrixxman измеренията ѝ.

matrixxman

 

 

 

5orb The Orb – Moonbuilding 2703 AD

Кой? Алекс Патерсън и Томас Фелман, двама бийт ветерани в постоянно променящия се Космос (и състав) на The Orb.

 

Какво?до Луната и обратно – точно 10 години след общия им албум Okie Dokie It's the Orb on Kompakt и 20 години след като за първи път работят заедно по Orbus Terrarum, Алекс и Томас отново поемат на ембиънт-спейс-техно авантюра.

В хипнотичните епоси God's Mirrorball, Moonscapes 2703 BC, Lunar Caves и Moonbuilding 2703 AD се преплитат минимъл техно лууп перфекционизъм (специалитет на Фелман) и грууви бийт фантазия ала Патерсън (дори има време за J Dilla трибют с бонус трака Dilla's Moon Quake), така че пътуването в Космоса никога да не ти звучи като занимание самотно.

 

Кога? – когато Луната те погледне в очите, естествено.

 

Защо? – всички сме деца в орбитата на планетата... Луна.

 

 

 

6silkie Silkie – Fractals

Кой?Соломан Роуз, пост-дъбстеп герой със страст към спейс-фънк фантазии.

 

Какво?футура-фънк одисея – когато прозвучат първите акорди на Limits става ясно, че Соломан е загърбил дъбстеп ограниченията от първите си два албума City Limits и се е впуснал в спейс-фънк авантюра (перфектно комиксово визуализирана от аржентинския артист Freshcore), в която има място за ретро-футуризъм (Love Affair, Moda и Escape Route) с пост-дъбстеп отклонения (Majik, Swank и Cascada), но винаги гравитираща към левитиране на тялото с Limits.

Кога? – в орбитата на летните морски нощи, когато звездите изглеждат по-близко.

 

Защо? – въображението е по-важно от знанието, казват някои умни хора.

 

 

 

7fourme Four Tet – Morning/Evening

Кой?Киерън Хебдън, неуморният бийт маестро, абониран за хайп машината.

 

Какво?един ден на... – едва ли има изненадани от факта, че Morning/Evening се появи внезапно и (не)очаквано, също като предишните три Four Tet албума; едва ли някой се изненадва, че съдържа само два опус трака (по 20 минути) със сродни елементи – Morning Side и Evening Side; едва ли е изненада и обилното напояване тук с индийски мотиви, особено като се има предвид индийските корени по майчина линия на Киерън и минорните сантименти след кончината на индийските му дядо (преди години) и баба (току след издаването на Beautiful Rewind);

Затова едва ли е изненада, че Morning/Evening няма нищо общо с jungle/грайма на Beautiful Rewind албума, а е по-скоро роднина на Percussions проекта му. Ако следите отблизо и диджей сетовете на Киерън, то едва ли ще е изненада, че напоследък Four Tet е в live амплоа, както няма да се изненадате, ако с Morning Side посрещнете не един и два летни фест изгрева.

 

Кога? – заглавието на албума е достатъчно красноречиво – от Morning до Evening.

 

Защо? – утрото е по-мъдро от вечерта, особено след Four Tet диджей маратоните.

 

 

 

8url VA – URLife

Кой? – интернационална агитка от бас роднини в нет семейството WTF is SWAG.

 

Какво?URL парти в дигиталния бийт свят – няма как нет лейбъл да не залага на кибер естетика, но в четвъртата WIS компилация тази мрежова обвързаност е най-силна като се започне от хитрото заглавие и се стигне до музиката.

И ако добре познати агенти като Mojo Goro, Drum Kid, Qaseo/Tone Deaf Junkies и Alis офертират на добро технобас ниво, то изненадите идват от Cyberian (с Den Haag), от Kepikei (с Lovely youth), KODEK и Fingalick, чийто Birden може да докара лятото и на твоето РС.

 

Кога? – от логване до разлогване или в каквото там измерваш своя URL живот.

 

Защо? – всички ние живеем в URL свят, нали?!

 

 

 

9nozinja Nozinja – Nozinja Lodge

Кой?Ричард Мтетуа, властелинът на южноафриканското shangaan electro.

 

Какво?shangaan боговете сигурно са полудели – лицемерно или не, факт е, че както светът кърши снага под афроекзотични ритми ала вайръл модата на деня, така и в същото време гони и ограничава милионите мигранти от същите тези африкански страни.

Факт е и, че южноафриканският крал и законодател на shangaan електрото Nozinja създаде от местни Совето/Лимпопо денс ритуали империя от Tshe-Tsha артисти (които продуцира и менажира), за да може бълбукащи афро-калейдоскоп (или просто Makwaya) парчета като Tsekeleke, Mitshetso, Baby Do U Feel Me, Xihukwani, Nyamsoro и Vomaseve Hina да се превърнат от начин на живот във философия и надежда за по-добро shangaan бъдеще.

 

Кога? – в моментите, когато слънцето напича като в Южна Африка.

 

Защо? – винаги има време за ритъм екзотика без виза.

 

 

 

10debruit Débruit – Outside The Line

Кой?Ксавие Тома, френски бийт фаворит с верен усет за екзотични етно мотиви и истории.

 

Какво?афро синт хипноза – когато за пръв път слушах на живо Débruit на Sónar 2009, той започна оттам, където свърши свирилия преди него етиопски титан Мулату Астатке с неговия шарен бенд – да, Ксавие така брилянтно оплита синт линии и бийт плетки с обсесията си по афро перкусии и напеви, че да се получат образци като Separated Together, Stand Up (и характерното свирене с език на берберите), Shock, Percute, MZB, Synthetic Dust и Am Am, с които да изживееш тук (както се казва новосъздадения лейбъл ICI на Ксавие) и сега своята афротрип мечта.

Кога? – в залезните часове на деня, когато усещаш върху лицето си едновременно влажния морски бриз и сухия пустинен вятър.

 

Защо? – хубаво е да живееш Outside The Line на клишетата.

 

 

 

11sonlux Son Lux – Bones

Кой?Райън Лот, американски герой на инди-електрониката.

 

Какво?екзистенц терапия Вдишай-Издишай – четвъртият албум на Райън Лот (този път в компанията на китариста Батия и барабаниста Чанг) не само е рамкиран от импресиите Breathe In в началото и Breathe Out в края, но и лирика фрагментите като "Close Your Eyes, Swallow The Sun" и "This Moment Changes Everything" се повтарят като мантра из целия албум в Change Is Everything, This Time, I Am The Others, Your Day Will Come..., така че заедно с Flight, You Don't Know Me и Now I Want, заедно да се превърнат в амбивалентна поп терапия, в която животът не се измерва просто с броя на вдишванията и издишванията.

Кога? – в следобеда на личния Апокалипсис, когато Change Is Everything.

 

Защо?Are We Fixed or Free е въпрос, който не само Son Lux си задава, а заедно може да стигнете и до задоволителен отговор.

 

 

 

12purple PURPLE – Silence & Remorse

Кой?Луис Дурадо, бийт агент от WeDidIt семейството на Shlohmo.

 

Какво?сто летни нощи самота – записан миналото лято във време на любовни разочарования и изолация в Берлин, дебютният албум на Луис Дурадо звучи като дарк нео-соул изповед, каквато би направил Том How To Dress Well Крел под бийтовете на Shlohmo.

Фрагментарните Extinction, Let Me Stay, Secretly, Never Come Back и заглавното Silence & Remorse звучат точно като заглавията си, пропити с минорния дигитален бас, извиращ от дебрите на душата в дилема.

 

Кога? – саундтрак за дългите часове на The Deepest Night.

 

Защо? – ако "there's a sin in my heart", както шепти PURPLE, то има и лек.

 

Week & Mix #8

Четвъртък, 15 Октомври 2015г. 15:11ч.

В mir-logo-black-50x25джубокса ни есента дойде със:..

 

 

stgermain St Germain – St Germain

Кой?Людовик Навар, култов French Touch агент, който построи House Of Blues, в която живеят вечни класики като Rose Rouge, Sure Thing, So Flute, Deep In It, Alabama Blues...

 

Какво?да си Tourist в Мали – да, 20 години след дебютния Boulevard и 15 години след култовия Tourist, Людовик Навар се завърна от "ваканция" в... Африка, и по-специално Мали. Нещо, което не би било изненада, ако сте запознати с продуцирания от него проект Soel – още там Людовик се заигра с любовта си към африканската музика, но тук афро страстта вече блика в пълно великолепие с помощта на автентични инструменти (балафон, кора...) и музиканти от Мали (китаристът Гимба Куяте и прекрасни вокалисти) в чуден синхрон със семплите и композирането ала запазената St Germain марка – Real Blues, Sittin' Here, Hanky-Panky, Voilà, Mary L и Forget Me Not са като емоционални капсули на времето, които връщат към един позабравен блус хаус кеф, точно какъвто се разливаше по Tourist тялото преди 15 години.

Кога? – когато лятото срещне есента, а слънцето – дъжда – идеално време за малко Real Blues.

 

Защо? – защото St Germain е емоционална марка за цял живот, която не се влияе от години, трендове и стилове.

 

 

 

rivalconsoles Rival Consoles – Howl

Кой?Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.

 

Какво?техносоул трип в нощта – подобно на работата на Олафур Арналдс в комбо проекта Kiasmos, Райън Лий тръгва от акустичните инструменти, за да стигне до емоционално броукън техно, движещо се по спиралата на денс удоволствието – Howl, Ghosting, Afterglow, Walls, Low, Morning Vox и Looming не само са идеални наследници на брилянтните Odyssey EP и Sonne EP, но и описват без думи всички синт състояния на душата.

rc

Кога? – от здрач до зори, когато призраците на деня се губят в черните дупки на нощта.

 

Защо? – понякога инструменталната музика описва по-добре от думите човешките емоции.

 

 

 

kmsf King Midas Sound / Fennesz – Edition 1

Кой? Кевин The Bug Мартин, Роджър Робинсън, Кики Хитоми и Кристиан Фенеш или дрийм тийм квартет с мисия за екзистенц терапия на душата.

 

Какво?дъб приказки за лека нощ – случайно или не, през тази година, Кевин Мартин и Роджър Робинсън станаха бащи за първи път и (може би) неслучайно замениха здрачния бас живот с ембиънт приказки (за приспиване на децата) в компанията на австрийския класик Кристиан Фенеш и вярната им KMS дружка Кики ХитомиMysteries, On My Mind, Lighthouse и особено Loving Or Leaving и We Walk Together наистина разказват съновидения по ръба на нощта, но не за деца, а за зрели хора, които да лекуват рани и грешки от миналото до достигане на катарзис... и до още три KMS концептуални албума, всеки с различен колаборатор и цвят.

Кога? – в мъглив есенен следобед и след залез слънце, когато сенките на нощта разказват приказки за душата и скриват раните от деня.

 

Защо? – няма по-добра екзистенц терапия от музиката и King Midas Sound и Fennesz го доказват брилянтно.

 

 

 

darkstarf Darkstar – Foam Island

Кой?Ейдън Уали и Джеймс Йънг, британски фючър соул агенти с уклон към счупения бийт и счупените социални взаимоотношения.

 

Какво?ърбан бийтдневник на битието – и първите два Darkstar албума North и News From Nowhere носеха референции към живота в северна Англия (където са израснали Ейдън и Джеймс), но в актуалния Foam Island картинката вече е най-пълнокръвна и почти документална (с включване на архивни записи и интервюта с хора от региона на Хъдърсфийлд) – така парчета като Stoke The Fire, Pin Secure и Through The Motions се превръщат в истински саундтрак на битието, допълнени от документалните интерлюдии Javan's Call, A Different Kind Of Struggle, Cuts и Basic Things.

А с помощта на Джейми Уун (в Inherent In The Fibre) и завета на екс-Darkstar вокалиста Джеймс Батъри за това как се постига емоционална драма в поп музиката, гласът на Ейдън в хармония с броукън соул бийт превръщат Foam Island, Go Natural и Days Burn Blue в епични оди на декаденса – и социален, и политически.

 

Кога? – когато искаш да чуеш непосилната лекота на пяната на дните.

 

Защо? – много важно е да не забравяш, откъде си тръгнал, както и да помниш, че музиката не е само забава, а може да бъде и силно социално послание.

 

 

 

damfunk Dâm-Funk – Invite The Light

Кой?Деймън Ридик, посланик на обединените D-Funk щати по света и у нас.

 

Какво?G-точката на фънкаDâm-Funk я е открил отдавна, още като студиен музикант в златната G-Funk ера на Уест Коуст хип-хопа – намира се в златното сечение между P-фънка на Джордж Клинтън, G-фънка на Уест Коуст рапърите и синтезаторния соул – точно в зоната на удоволствие на парчета като We Continue, I'm Just Tryna' Survive (In The Big City) с Q-Tip, Surveillance Escape, Floating On Air, The Hunt & Murder Of Lucifer, O.B.E., Virtuous Progression и емблематичното Just Ease Your Mind From All Negativity, където Snoop Dogg връща жеста от общия им албум 7 Days of Funk.

d-funk3

Каква е разликата от дебютния Toeachizown, ли – ами, Деймън е овладял пеенето (почти) толкова добре, колкото синтезаторите, а това е гаранция за D-Funk шоу във висока резолюция.

 

Кога? – когато слънцето залязва на Sunset булевард в Ел Ей или когато D-Funk кадилака паркира в София.

 

Защо?I Suggest We Find a Way to Break All NegativityDâm-Funk изпява възможно най-добрия отговор на въпроса #Защо.

 

 

 

visionist Visionist – Safe

Кой?Луис Карнъл, бас революционер от южен Лондон, пренаредил кодовете на грайм музиката.

 

Какво?grime-ex-machinaЛуис Карнъл никога не е играл на сигурно и силната серия ЕР-та, предшестващи дебютния му албум са неоспоримо доказателство – запазената му марка от манипулиране на вокали до превръщането им в призрачно ехо от човешки емоции, легнали върху студената, метална операционна бас маса превръщат парчета като Vffected, Safe, Let Me In, 1 Guarda, Sin-cere и Sleep Luxury в събудено от криогенен сън грайм тяло с ново ДНК и нов живот като във филм на Arca.

visionist1

Кога? – в бездната на съня, когато се питаш: "аз ли съм или не съм, кой съм, къде съм и какво от това"...

 

Защо? – винаги е хубаво да има някой, който не следва познати, сигурни пътеки...

 

 

 

lvam LV – Ancient Mechanisms

Кой?Саймън Уилямс и Уил Хоръкс, мултижанрово UK bass дуо, този път в компанията на арменския пианист Тигран Хамасян.

 

Какво?есенна соната за бас и пиано – да, LV концепцията е ясна, семпла и въздействаща – всеки нов албум да поема в различна посока, в зависимост от натурата на гост-артиста, с когото е записан. След ърбан поезията на Джошуа Идехън (в Routes и миналогодишния Islands), сега характерно начупения LV бас ритъм се слива органично с пиано импресиите на Тигран Хамасян до достигане на едно хем познато, хем коренно различно усещане – от Carillon и Ruiselede (записано в Музея на пианата в едноименния белгийски град), през сглобените като грууви аналогово-дигитални пъзели Dansaetstraat, Transition, Hammers And Roses, Dar Souiri и Jump And Reаch до ембиънт поемите Infinite Spring и Yarimo (в които Хамасян, освен с клавиши, се включва и с глас), всичко тук преоткрива древните механизми, с които звукът въздейства на душата.

Кога? – в дъждовен есенен следобед, когато капките и клавишите барабанят еднакво силно по дъното на душата.

 

Защо? – кой не обича пиано и бас в очаквано добра комбинация?!

 

 

 

tman The Third Man – Monochrome Fantasies – Chapter I

Кой?Иван Шопов, Антон и Иван Литовченко или дъб задругата за вътрешен мир на Balkansky, Mloski и Litheo.

 

Какво?дъб сън в есенна нощ – макар, че общият проект на Иван Шопов с братята Литовченко излезе в края на лятото, ако си пуснете монохромните им фантазии, докато наблюдавате как навън пристъпва есента, не след дълго ще забележите, че листата (и капките дъжд) падат в абсолютен синхрон с леещите се дъб и ембиънт бийтове в парчета като Floating, Monochrome Vision, Burn, Shipwrecked, Run и Way Out.

Да, фантазиите им може да напомнят лиричните ембиънт отклонения на Phaeleh или Changes албума на Synkro, например, но тук става дума за вътрешния мир на трети човек, на The Third Man и ние вече очакваме Chapter II от него.

 

Кога? – когато денят целува нощта в здрача на мига преди залез/изгрев, когато е нито светло, нито тъмно или точно времето за монохромни фантазии.

 

Защо? – българските електронни албуми са толкова чести явления, колкото слънчевите и лунните затъмнения, а когато са продуцирани с такава прецизност, хармония и бийт чистота просто не са за изпускане.

tman1

 

 

 

nf Nils Frahm – Late Night Tales + Collaborative Works no

Кой?Нилс Фрам, немски пианист-космолог, открил под клавишите на куп модифицираните си инструменти нови планети и галактики + неговият исландски брат по орбита, душа и звук Олафур Арналдс.

 

Какво?нощни приказки от другата страна на Луната – за пръв път си позволяваме да разглеждаме две различни компилации от един артист под общ знаменател и то не защото Нилс Фрам е толкова продуктивен и креативен през последната година, че не можем да му насмогнем, не и защото перфектния му Late Night Tales микс се слива органично с общите му упражнения по стил с Олафур Арналдс в Collaborative Works, от 2011 до лятото на тази година.

Правим го, защото комбинацията от двете брилянтно (и без излишни думи) описва всички състояние и емоции, през които човек преминава на негов концерт – някъде там, където Майлс Дейвис, Джон Кейдж, Нина Симон, Джордж Отри, Boards of Canada, Baka Forest People, Rhythm & Sound и Колин Стетсън живеят заедно на една планета и слушат Trance Frendz (а.к.а Ólafur Arnalds и Nils Frahm) с техните парчета Four, Wide Open, М, А2 и Life Story/ Love And Glory.

 

Кога? – от зори до здрач и от здрач до зори, докато неусетно се сменят сезоните изпод клавишите на живота.

 

Защо? – защото пиано вселената е толкова необятна, примамлива и мечтана, колкото един астротрип до Марс и обратно.

 

 

 

gwilymgold Gwilym Gold – A Paradise

Кой?Гилъм Голд, британски глас и пианист, играещ важна роля в студийни бенд колаборации, но вече и със соло звезда в алеята на поп славата.

 

Какво?пиано мантра терапия – дебютният албум на Гилъм носи следи от всички артисти, с които някога е записвал – от дългогодишния му продуцент Lexxx (работил по синт композиции на Darkstar и Wild Beasts, и по новия албум на Джейми Уун) до свежи колаборации с Hyetal (адреналиновото Triumph) и Bullion (хипнотичното I Know, I Know), за да се превърнат парчета като Greener World, Breathless и Flex в калейдоскоп поп компилация, в която вътрешният мир носи личен рай в ада на земята.

Кога? – когато денят се сгушва в леглото на нощта, за да се събуди свеж на сутринта.

 

Защо? – ако пътят към Ада е постлан с добри намерения, то пътят към Рая е павиран с екипна работа.

 

 

 

blued Blue Daisy – Darker Than Blue

Кой?Квес Дарко, задгробният глас на британския трип-хоп.

 

Какво?притча за тъмната страна на живота – още в дебютния си албум Sunday Gift, Квес се заигра със смъртта, страховете човешки и мрачните демони, обитаващи най-здрачните кътчета на душата, но сега картинката е още по-контрастна и по-Darker Than Blue Daisy – парчета като Gravediggers, Alone, My Heart, Daydreaming и You & Me бродят по ръба на бездната от светлина и мрак в живота, а участията на Дарко в албуми на Snow Ghosts и Tricky се вият като призрачно ехо в Darker Than Blue, Six Days и We're All Gonna Die.

Кога? – в мрака на нощта, когато зората изглежда по-Darker Than Blue.

 

Защо? – бездната на живота наистина е необятна като черна дупка, но Дарко знае изхода от нея.

 

 

 

aidevi Aïsha Devi – Of Matter And Spirit

Кой?Аиша Деви или позната преди като Kate Wax, здрачната лейди на техно експеримента.

 

Какво?техноар мантра за душата в материалния ни свят – ако има нещо, което най-добре да описва музиката на Аиша Деви, то това е името на собствения ѝ лейбъл Danse Noire, но дори то не може и бегло да обхване калейдоскопичната ѝ амалгама от контрастни звуци и влияния.

aishadevi

Затова пък парчетата от дебютния ѝ албум звучат досущ като екзотичния ѝ швейцарско-непалски произход – Mazdâ, Initiation To An Illusion, Numen J, Aurat (Tool), 1%, Anatomy Of Light и O.M.A съчетават абсурдно техноар бийт с вокали ала непалски мантри, така че душата (и тялото) да стигнат до пълен катарзис или... пълно изтощение.

 

Кога? – в здрача на вечната борба за надмощие между духа и материята.

 

Защо? – ако Initiation To An Illusion ти звучи като ноар римейк на Мистерията на българските гласове, то значи духът и бийт материята на Аиша Деви ще ти легнат на сърцето.

Week & Mix #9

Понеделник, 15 Февруари 2016г. 15:15ч.

mir-logo-black-50x25 джубоксът забавя, но не забравя, а новата година отлепи с:

 

 

alexsmokelow Alex Smoke – Love Over Will

Кой?Алекс Минзис, шотландски техно герой с много имена.

 

Какво?техно мантри за душата – да, Алекс експериментира с гласа си в алтерего амплоато си Wraetlic, но тук постига онова, което не е правил досега – използването на вокали като пълнокръвен, психеделичен инструмент за терапия (вдъхновена от спиритуалното учение Thelema), което придава на техносоул поеми като All My Atoms, Lossgain, Dire Need, Dust и Astar Mara онзи необходим акцент, водещ до вътрешен мир в условията на външния Ад на екзистенца.

Кога? – в здрачните часове на самота, когато светът има нужда от повече Любов и повече Воля за промяна.

 

Защо? – "Love is the Law, Love Over Will" е мото, което може да замени третия закон на физиката на световната омраза, нали!?

 

 

 

anchorsong Anchorsong – Ceremonial

Кой?Масааки Йошида, МРС самурай без господар.

 

Какво?бийт поезия без думи – още с първите Eve акорди на втория си албум Йошида подсказва, че е потеглил на афротрип със своя семплер MPC2500 – усещане, което се засилва с фрагментарни поеми като Oriental Suite, Mother, Rendezvous, Butterflies, Last Feast и Ceremony, в които афробийт семпли, вокални изрезки и пръстите на Йошида създават бийт поезия в движение и цвят, превръщайки се в ритуална церемония за възхвала на живота.

Кога? – когато имаш нужда от headbang церемония за рифреш на сетивата.

 

Защо? – японците владеят до съвършенство ритуалните церемонии, а МРС ритуалите на Anchorsong не са за изпускане.

 

 

 

juniorboysbbc Junior Boys – Big Black Coat

Кой?Джеръми Грийнспан и Матю Дидемъс, канадски герои на електросоул меланхолията.

 

Какво?неонова електропоп носталгия – да, Джеръми и Матю вече може и да не са нито Junior, нито Boys, може и никога повече да не напишат класики като In The Morning и Like a Child.

Обаче, все още, идеално знаят как игриви синт линии, броукън ритъм, соул фалцето и нео(н)поп естетика може да работят в перфектното цяло на парчета като Love Is A Fire, Over It, M & P, No One's Business, C'Mon Baby, Baby Give Up On It и And It's Forever, така че всички да искат да носят тяхното Big Black Coat, а Jessy Lanza неслучайно да залага отново и отново на Джеръми Грийнспан продуцирането.

 

Кога? – в нощ на неонови сънища, когато желанията са повече от измамните обещания на утрешния ден.

 

Защо? – защото всеки иска Big Black Coat през зимата, нали!?

 

 

 

ggpenguin GoGo Penguin – Man Made Object

Кой?Крис Илингуърт, Роб Търнър и Ник Блака, манчестърско трио, което рисува електронна музика с акустични инструменти.

 

Какво?пост-джаз панорамаGoGo Penguin концепцията не е нова, дори е до сладка болка позната, но пианото на Крис, ударните на Роб и контрабасът на Ник сякаш са създадени да говорят помежду си и от живописния им разговор без думи неусетно се оформя емоционален портрет на света наоколо, с всичките му нюанси и ремикс цветове от Матю Хърбърт и Dabrye, така че след като чуеш All Res, Smarra, Unspeakable World, Weird Cat, Initiate, Surrender to Mountain и Protest не остава нищо друго освен да извикаш: "Go! Go Penguins!"

Кога? – от зори до здрач, от Луна до Слънце, както всичко тече, всичко се променя в картинката на Man Made Object света.

 

Защо? – защото не се описва с думи туй що говори без думи.

ggpenguinp

 

 

 

nonkeen Nonkeen – The Gamble

Кой?Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд или трима приятели от детството, чиято любов към записването на звуци ръжда не хваща.

 

Какво?пъзел на приятелството – да, 27 години са минали, откакто учениците Нилс, Фредерик и Себастиан са си играли извънкласно на саунд лаборатория в Хамбург, записвайки всичко – от спортни състезания до градски случки и разходки. И ако Нилс израства като реномиран авангард композитор, то нито Фредерик (отговорен за артуърка на албума), нито Себастиан захвърлят страстта към звуците и се събират за спонтанна по детски саунд игра, напомняща реденето на пъзел от различни по емоция ембиънтех парчета с красноречиви имена като Saddest Continent On Earth, Animal Farm, Ceramic People, Re: turn! и Chasing God Through Palmyra.

Кога? – в следобедните часове на залеза, когато е време за this beautiful mess.

 

Защо? – приятелството е като живота – прилича на пъзел от несъвпадащи на пръв поглед парчета, чието точно място и връзка с другите части откриваш чак след като мине известно време.

nonkeenp

 

 

 

6nasekomix Nasekomix – Великани и Джуджета

Кой?Андрония Попова-Рони, Михаил Йосифов, Георги Дончев и Александър Даниел или великански квартет за терапия на джуджански сърца.

 

Какво?екзистенц приказки с поука – "Великан Хей Хей, а Сърцето му Джудже Хей Хей" шепне неподражаемо Рони и ако заслугата за повечето приказки с поука е за фрагментарните нон-ама пълен сенс текстове на Марий Росен, то Насекомикс квартета умее да ги облича в най-подходящия звуков образ, да ги редува (като живота) такива тихи, мъдри като Великан Хей Хей и Грее Нощта с бурни истини като Заспах Дете, Middle Finger Class, Mr God и Тину Нину Пипе, така че да не се чувстваш самотно с разчитането "сам да се разчиташ между редове и думи", а да живееш с надеждата и увереността, че Идва Ново Време по болните родни ширини.

Кога? – в дъждовни следобеди (като концерта им на 11 февруари), когато дъждът разказва чудни приказки в съня на зимата и живота.

 

Защо? – защото повечето хора днес са Великани, а Сърцата им – Джуджета... Уви!

 

 

 

akase AKASE – Graspers

Кой?Хари Еджиъс (или Midland) и Роби Редуей, британски агенти, бродещи по ръба между клубната електроника и поп чартовете.

 

Какво?на юг от хауса, на запад от поп границата – "The Borderlines are Lost" пее Роби Редуей и ако Хари Midland досега ювелирно пресичаше границите между хаус, техно и бас в бийт продукцията си, то сега реши да прекрачи и прага на поп музиката, нещо обичайно за електронната музика в последните 5 години.

Някъде се получава брилянтно (Rust и Is It Because), другаде не толкова (Borderlines и Call), но бавно и с Murmur, Хари и Роби може да стигнат и до сърцето, и до краката ти.

 

Кога? – в залезните часове на зимата, когато Another Day of Your Life Has Turned to Rust.

 

Защо? – да танцуваш по ръба е несигурно, но и сладко, особено когато го правиш с финес, така че да изглежда като детска игра.

 

 

 

martyrloserking Saul Williams – MartyrLoserKing

Кой?Сол Уилямс, американо поет на социалния бунт.

 

Какво?поеми за социална революция – да, Сол Уилямс винаги е имал активна социална позиция – от дебютните му spoken word творения, през участията в кинопроекти до последния му албум с красноречивото и концептуално заглавие MartyrLoserKing.

Словото винаги е било най-силното му оръжие и тук думите му удрят по-силно от тоталната агресия завладяла целия свят като изричат всичко тегнещо в душата на съвременния човек, борещ се за оцеляване и достоен живот – Horn of the Clock-Bike, Burundi, All Coltrane Solos At Once, Ashes, Roach Eggs, Homes/Dones/Poems/Drums и The Bear/Coltan as Cotton са нищо повече от оди за хакване на гнилото политическо, социално и културно съзнание.

 

Кога? – когато осъзнаеш спешната нужда от глобална социална революция.

 

Защо? – защото както казва Сол, всеки от нас е Candle-вирус, който може да опита да промени Системата, която не харесва.

 

 

 

beacon Beacon – Escapements

Кой?Томас Мъларни и Джейкъб Госет, нюйоркско дуо на задушевната електроника ала съседите им от Bob Moses.

 

Какво?бийт екзистенц терапия – ако в дебютния си албум Томас и Джейкъб говореха за The Ways We Separate, то във втория идва време за Escapements – да, тракове като IM U, Running Out, Escapements, Hollow, L1 и Cure водят към изхода от здрачната страна на живота (не без помощта на Tycho барабаниста Рори O'Конър) като мекият баритон на Томас осигурява вътрешен мир и утеха в хармония с лепкавия електросоул бийт за душата.

Кога? – тих, нощен саундтрак за самотни и разбити сърца на дансинга.

 

Защо? – времето и музиката лекува всичко за Better Or Worse.

 

 

 

tortoise Tortoise – The Catastrophist

Кой?Дан Битни, Джон Херндън, Дъг Маккомбс, Джон Макинтайър и Джеф Паркър или чикагски квинтет за ембиънт одисеи.

 

Какво?ембиънт походът на костенурката – първият Tortoise (или костенурка на френски) албум от близо 7 години насам намира чикагския квинтет в интересно време за инструменталната музика, която придоби всевъзможни форми и все по-въздействащи измерения на живо – точно като в композициите The Catastrophist, Hot Coffee, Gesceap, Shake Hands With Danger, Gopher Island и At Odds With Logic, които се нуждаят от точните вокални акценти (в епичния кавър Rock On и медитативното Yonder Blue с гласа на Джорджия Yo La Tengo Хъбли), за да опишат непосилната красота на ежедневието.

Кога? – в зимните следобеди, когато ембиънт дъб ритъмът те понася към съновиденията на нощта.

 

Защо? – понякога животът има нужда само от мелодия и ритъм, за да бъде това, което е.

tortoisep1

 

 

 

etruffazdd Erik Truffaz Quartet – Doni Doni

Кой?Ерик Трюфа, Марсело Джулиани, Беноа Корбо и Артур Натек или джаз квартет за чудо и приказ.

 

Какво?афротрип за тромпет, глас и квартет – ако сте били на първия концерт на Ерик Трюфа в НДК през 2003, то добре знаете, че той може да ви отведе с тромпета си до всяко кътче на душата и света – в случая, посоката е Африка, с мекия глас на певицата от Мали Рокиа Траоре (в Comptine, Djiki'n, Seydou и заглавното Doni Doni) и ърбан граматичната акция на Oxmo Puccino в Le Complement du Verbe, но по стара Трюфа традиция именно инструменталните поеми като Kudu, Szerelem и Fat City обират овациите.

 

Кога? – в следобеда на зимната меланхолия... а защо да не чуем и някои от Doni Doni композициите и на трио концерта на Ерик Трюфа със Зигфрид и Артис Орубс на 13 март в Sofia Live Club.

 

Защо? – защото Трюфа може да ви отведе с тромпета си до всяко кътче на душата и света.

 

 

 

aya Adrian Younge – ...Presents Something About April II

Кой?Ейдриън Йънги, кинематографичен композитор със страст към шейсетарския бигбенд соул, работил с Jay-Z, Bilal и Ghostface Killah.

 

Какво?соул носталгия в зимна нощ – ако чуеш първите акорди на композиции като Sea Motet, Sittin' By The Radio, Winter Is Here, April Sonata и Memories of War нищо чудно да помислиш Ейдриън за преродена душа, работила някога като диригент на европейски бигбенд оркестър, озвучаващ класически филми.

Лесно е, обаче, да влезеш в неговия аналогов соул филм, богат на красиви струнни аранжименти и ретрошик естетика, и неслучайно Bilal и Летиция Садиър (от Stereolab) влизат с дует в Step Beyond и La Ballade, Raphael Saadiq оцветява с Magic Music, израелката Karolina изпява Hear My Love, а оди като Psalms и Hands of God поставят акцент, така че накрая да се получи епична ретрошик соул панорама.

 

Кога? – когато душата ти плаче за соул топлина в зимната нощ.

 

Защо? – защото Ейдриън Йънги прави музика като на кино.

 

 

 

nevermen Nevermen – Nevermen

Кой?Майк Патън + Тунде Адебимпе + Адам Doseоne Дръкър или славен триумвират за иронична и жанрова забава.

 

Какво?бийт вокалпъзел с (не)съвпадащи парчета – мястото никога не стига, ако трябва да се изброяват всички странични проекти на Майк Faith No More Патън.

nevermenp

A колкото и тримата с Тунде TV On The Radio и Адам Doseоne (от cLOUDDEAD формацията) да твърдят, че Nevermen е супергрупа без лидер, в която фронтмени загърбват еготрипа в името на тотално хомогенен и жанров бийт мегамикс (изпълнен на макс в тракове като Hate On, Treat Em Right, Mr Mistake, Shellshot, Non Babylon и Fame II The Wreckoning), то всичко тук напомня на Peeping Tom вакханалията на Майк Патън (където се включва и Адам Doseоne) за разюздана забава с жанрове и клишета.

 

Кога? – в меланхолични зимни следобеди, когато не очакваш, че музиката може и пак да те изненада.

 

Защо? – няма нищо по-хубаво от полифонична забава, лишена от еготрип.

 

 

 

daughter Daughter – Not To Disappear

Кой?Елена Тонра, Игор Хефели и Реми Агийела или интернационално индисоул трио за душата.

 

Какво?балада за самотата – след суперуспешният дебютен албум If You Leave Елена, Игор и Реми изиграха всичките си карти при второто раздаване повече от екстра – не само, че не изчезнаха от поп небосклона (повече от чудесен избор на заглавието Not To Disappear), но и опитите за New Ways и No Care им дадоха ноу-How, за да бъдат Made of Stone и To Belong към нещо, към което се стреми самотното сърце на съвременния човек – Doing the Right Thing в объркания ни свят, така че да не се чувства Alone/With You.

Кога? – във времето, когато "I Hate Sleeping/Living Alone" както Елена иронично намира квинтесенцията на съвременния екзистенц.

 

Защо? – за да дадеш на самотното сърце the Right Thing.

 

 

 

bowieblack David Bowie – Blackstar

Кой?Дейвид Робърт Джоунс (8 януари 1947 – 10 януари 2016)


Какво?реквием за един Starman – когато казахме, че е "най-добре да слушаш какво самият Боуи казва, отколкото някой друг да ти говори за него" не сме и предполагали, че ще ни разкаже и самата си смърт, каквото прави в откровено реквиемни оди като ювелирните Lazarus, Blackstar, Dollar Days и прощалното I Can't Give Everything Away.

И докато светът все още се опитва да разгадае и подреди пъзела, наречен Blackstar, Боуи отвръща иронично със саксофон монолог и реплики като "I've Got Drama Can't Be Stolen, Everybody Knows Me Now" и с планирано (пост-мортем) издаване на записи от сесиите със Sue (Or in a Season of Crime), Tis a Pity She Was a Whore и Girl Loves Me – явно неслучайно предходният Боуи албум носеше името The Next Day, нали!?

 

Кога? – когато искаш да се срещаш отново и отново със Ziggy Stardust сред звездите.

 

Защо? – за да може онази свещ, за която пее Боуи в Blackstar, да не изгасва... никога. Love Is Not Lost!



Албуми | The XX

Четвъртък, 12 Януари 2017г. 14:14ч.


xisy The xx – I See You


Кой? Джейми, Роми и Оливър или трио вундеркинд на британския индипоп, вече с хит трилогия в актива си.

 

Какво?Did I See you See me (Never not Ever) in a New Light? – да, много неща се промениха за "хиксовете" от епичното Intro насам, в каква ли светлина не ги видяхмеДжейми развихри соло кариера за чудо и приказ, пълнейки арени за The xx капацитета (неслучайно самият той сподели, че соловият In Colour дава жокер за звученето на I See You), Роми се сгоди по женски..., но ако имаше нещо, което да не се промени, това бе приятелството между тримата и запазената марка дуетни (ала без да се превръщат в поп кич) меланхоле вокални разговори между Роми и Оливър, също като при любовници или стари дружки, които си довършват изреченията.

Всъщност, I See You е изграден точно като среща между двама души, които преминават през тестовете на емоциите, на времето и на света наоколо, за да се превърнат в сродни души в едно тяло, които споделят... всичко – Dangerous идва фанфарно (бройте го за концертен пик вече) и ударно (като Gosh), за да озвучи емоциите от първата, незабравима среща, после идват любовните обещания (Say Something Loving), парещите, лепкави желания (Lips, семплиращо минималистичната красота на Just (After Song of Songs) на David Lang от Младост на Сорентино);

после идват споровете, проблемите (A Violent Noise, Performance и Replica), изпитанията (Brave for You и тур пилотното On Hold, със семпъла от Hall & Oates), за да се стигне до есенцията на споделения екзистенц с I Dare YouI Can Hear It Now, Like I Heard It Then... и Test MeYou Look But You Never See...

Кога? – от изгрева до залеза на всеки следващ ден, когато изгрява надеждата, че ще срещнеш Човекът/Душата, с когото ще споделяте... всичко.

 

Защо? – защото поп музиката може да звучи и така, а не от типа: I See You Baby Shakin' That Ass.

Албуми | Bonobo

Четвъртък, 12 Януари 2017г. 23:00ч.

 

bonmigration Bonobo – Migration


Кой?Саймън Грийн или броукън бийт мастерът на соул темпо насладата.

 

Какво?на север от границата, на запад от Bonobo – не, във формулата за Migration не влизат нито бежански кризи, нито миграционни политики, нито социални послания. Нито Саймън Грийн има предвид житейската си миграция към Ел Ей или визитацията си на стотиците места (едно от които България) при най-епичното му досега турне The North Borders, въпреки директните ърбан препратки с тракове като Kerala (не че едноименният индийски град има нещо общо с тази Brandy-семплирана Cirrus версия), Ontario и Outlier (по името на фест платформата на Саймън, обиколила Лондон, Рим, Мадрид и Ню Йорк миналата година).

Просто, с Black Sands и особено с The North Borders, Саймън намери зона на безграничен комфорт, в която обича да се връща след околосветски трип и затова формулата се повтаря, но в по-минорен (заради света наоколо ли, що ли) акорд – отново имаме четирима гост-вокалисти: Rhye в медитативното Break Apart, Ник Chet Faker Мърфи в хипнотичното No Reason, Никол Hundred Waters в Surface и най-добрата комбина тук (лайв тур фаворит отсега) Bambro Koyo Ganda с мароканската гнава банда Innov Gnawa;

отново имаме вокални семпли с мантра бийт (Migration, Grains и Figures)... проблемът е, че запазения Bonobo звук вече е толкова копи/пейст-ван и дори доведен до по-голямо съвършенство от други саунд агенти, че в един момент гражданинът на бийт света Саймън Грийн може да се почувства като миграционно дърво без корен.

 

Кога? – когато денят мигрира към нощта, там, където Figures на здрача живеят в Grains сенките на удоволствието.

 

Защо? – шестият Bonobo албум не е за шестица, нооо... Саймън Грийн винаги е знаел как да раздвижи скованите от студа тазобедрени стави... или както нашепва Ник Мърфи: Body Knows!

Албуми | SOHN

Неделя, 15 Януари 2017г. 15:15ч.

 

sohnrennen   SOHN – Rennen


Кой?Кристофър Тейлър, бардът с електрическото пиано и виртуозния фалцет, завъртял колелото на дриймпоп късмета.

 

Какво?бягство от затвора на вътрешните демониКристофър никога не е криел, че живее във Виена (което, може би, обяснява немското заглавие на втория му албум, означаващо "бягам"), както никога не е криел, че използва музиката от дебютните Tremors до днес за бягство от вътрешните си демони.

Бягство от удавен в алкохол романс (ударното Hard Liquor), бягство от призраците на бъдещия апокалипсис (с Conrad и припева We Can Never Go Back), бягство от света наоколо в търсене на себе си и вътрешния мир (епицентърът на албума със Signal, Dead Wrong, Primary, Falling и особено Proof), за да се стигне до промяната с двуполюсното Harbour – там, на кея стои прероденият SOHN, преодолял екзистенц треморите първо акапелно, а после с електрическо пиано, което звучи по-уверено, по-мощно, по-разнообразно и въобще по-по-най...

sohnren 

Кога? – когато зимната депресия удари, как с Proof ала Джеймс Блейк се лекува – I Hope I Proof Myself Wrong...

 

Защо? – забавното е, че има и марка автомобилни гуми Rennen, а тези от SOHN бранда със сигурност ще оставят следи по душевната ти магистрала.

 

 

Албуми | Throwing Snow

Вторник, 17 Януари 2017г. 20:00ч.


tsnowce Throwing Snow – Embers


Кой?Рос Тоунс, броукън техно ювелир, който знае къде летуват Snow Ghosts.

 

Какво?на една пост-human планета в една (не толкова) далечна галактика – вторият соло албум на Рос не просто се заиграва със сай-фай тематиката (обложката намига с хептапод символите от Arrival, например), не просто се движи в синт орбитата на Rival Consoles и Джон Хопкинс, а преливайки плавно и виртуозно от космологична тема в тема те отвежда на лайв техно-интергалактик трип – от първия ембиънт контакт с Cantor's Dust Pt 1 и пост-апокалиптичната панорама на Cantor's Dust Pt 2 (с дъбстеп призраците от Throwing Snow миналото на Земята), през изгряването на нова надежда (с Helical и чуруликащата Allegory), родила се от пепелта на съвършенството в Ruins и Gossamer's Thread, но водена от синтик-такащите двигатели Klaxon, Recursion и Pattern Forming към неидентифицираните съзвездия (ювелирните Prism Pt 1 и Prism Pt 2) от космоса на новия живот в епичното Cosms и лайв-дръм-пулсиращото Tesseract.

Кога? – щом на хоризонта изгрее Луната във формата на Prism, тогава ще отлетите от Планетата на политическия нонсенс, социалното невежество, FB скролването и алчността Човешка.

 

Защо? – ами, не че виждаме бъдещето, но това е най-добрият интергалактик трип в орбитата на Throwing Snow.

tsnowe1

онлайн