Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Албуми | Sampha

Събота, 21 Януари 2017г. 21:21ч.

 

samphapro Sampha – Process


Кой?Сампа Сисе, пианото-глас на британския неосоул.

 

Какво? (No One Knows Him) Like The Piano – винаги сме свързвали кадифе-гласа на Sampha със SBTRKT, а явно и не само ние, защото процесът по излизането от сянката на брилянтен гост-вокалист (за SBTRKT, FKA twigs, Solange, Джеси Уеър, Frank Ocean...) за Сампа беше дълъг и с две ЕР-та напоителен.

Добре познатите Plastic 100°C, Timmy's Prayer и Blood On Me продължиха ЕР тенденцията от Sundanza и Dual със зарибяващо смесване на деликатно пиано с перкусивен поп за интимни разговори под свещите на нощта, но новите соул оферти като Kora Sings, Reverse Faults, Under, Incomplete Kisses и особено ефирния претендент за хит на годината No One Knows Me (Like the Piano) превръщат Sampha в пълноценен солов артист с глас, който има какво да каже и да бъде чут... и въобще, каквото и да кажем за него, пианото го знае най-добре: You would show me I have something, some people call a soul...

Кога? – подходящо за събуждане с Нийл Армстронг в Plastic 100°C, за разходки с Kora Sings, за любовни срещи с Incomplete Kisses и за откриване на себе си с Under и No One Knows Me (Like the Piano)...

 

Защо? – защото и Елтън Джон би завидял, че не е написал нещо като No One Knows Me (Like the Piano) in My Mother's Home...

sampha6

Албуми | Thundercat

Сряда, 22 Февруари 2017г. 19:19ч.

thundercatdrunk Thundercat presents Drunk

 

Кой?Стивън Брунър, бас китарата с кадифе глас на Flying Lotus, Кендрик Ламар, Камаси Уошингтън и на кого ли още не...

 

Какво?без едно може, но само с три не може – след дебютния The Golden Age of Apocalypse и Apocalypse, Thundercat издаде миниалбума The Beyond / Where the Giants Roam, който намери пресечната точка на всичко, което вълнува Стивън в момента – броукън джаз, нюскул хип-хоп и крива електроника (неслучайно хитовото Them Changes е включено и в Drunk) като маркира мига, в който Thundercat вече е напълно готов за ярките светлини на прожекторите.

И Drunk е логичното продължение – всичко започва типично във FlyLo ритъма (Uh Uh, Bus in These Streets, Lava Lamp, Jethro, Tokyo, Them Changes, Inferno...), минава през хип-хопа (Walk On By с Кендрик Ламар и Drink Dat с Wiz Khalifa), за да стигне нови хоризонти с Friend Zone, Show You the Way (сатенената романтика с Майкъл Steely Dan Макдоналд и Кени Логинс) и финалните Drunk и DUI, които отмиват махмурлука от срещата с Pharrell в The Turn Down.

Кога? – сùпи си по всяко време на денонощието, а Friend Zone е идеално като вечерно питие за разпускане с приятели.

 

Защо? – защото както казва Амели Нотомб: "Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание"... като музиката на Thundercat.

 

Албуми | Moiré

Сряда, 01 Март 2017г. 14:14ч.

moirecoverfuture   Moiré – No Future

 

Кой? – лондонски мистъри агент, чието векторно графично техно живее като blade runner на ръба между деня и нощта.

 

Какво?тех-ноар утопия между миналото и бъдещето – да, музиката на Moiré е колкото концептуална, толкова и визуална – достатъчно е да хвърлите едно око/ухо на интерактивното приложение Monolith, с което Moiré дава ключа от вратата за втория си албум, за да усетите как са разположени нещата по векторите на неговото графично броукън техно.

От една страна "I don't even wanna get into the bullshit the most people talk about" реди социалния пъзел класикът DRS в ударното Lost You, за да продължи с "You're making statements I've heard before" и пред очите ни сякаш изплува едно общество, което прави все същите избори и грешки от миналото и се върти без бъдеще в омагьосан (като бийт лууп) кръг. От друга страна, именно социално-вокалните акции на DRS (пак в Bootleg) и на Джеймс Масия (в хипнотичното Façade) обогатяват здрачния броукън техно арсенал със запазен сай-фай привкус на Moiré (Monolith приложението си е направо препратка към Космическа одисея 2001, а Jupiter, Magma Dream, Opium и System 100 са достатъчно красноречиви), но ако искате да чуете един свят, в който No Future не е просто винтидж пънк лозунг, готов за рестарт в декаденс времена, то изчакайте финалния епос Auteur (Outro).

Кога? – помните ли какво казахме за дебютния му Shelter – да се слуша тогава когато денят целува нощта, точно в здрача на мига преди залез/изгрев, когато светлина и мрак се оплитат неузнаваемо и раждат оптически илюзии...

 

Защо? – в комплект, Shelter и No Future, двата Moiré албума са като двете очи на Вайша... ако ги събереш може и да видиш звука на настоящето.

 

Албуми | Talaboman

Четвъртък, 02 Март 2017г. 10:00ч.

talabomancover Talaboman – The Night Land

 

Кой?Джон Талабот и Аксел Боман, двама неортодоксални хаус шамани в очаквано добра комбинация.

 

Какво?бийт сънища нощем в градината на хедонизма – да, всичко започна от онази обща Sideral авантюра в брилянтната DJ-Kicks компилация на Талабот, но ако си усетил дебютните албуми и на двамата, ƒin (на Джон) и Family Vacation (на Аксел), то вече си видял как тази ритуална среща в хаус Рая се случва в бъдещето.

The Night Land наистина събира най-доброто от двата свята, синт еманациите на Талабот и гений семплирането (от кинодиалози, звуци от природата) на Боман, през призмата на общата им страст към игриви перкусии, които звучат като спиритуални мантри в Midnattssol, Safe Changes, Six Million Ways, Dins El Llit и Brutal Chugga-Chugga. Целта е шамански ритуал в търсене на душата във вселената на Нощта сред Млечния път на електронната музика, а епосите Loser's Hymn и The Ghosts Hood ще ви покажат пътя към нея.

talaboman

Кога? – когато звездите на ясното небе чертаят пътя към хедонизма, който живее в бездната на нощта между сънищата и мечтите.

 

Защо? – ако на химновите Loser's Hymn и The Ghosts Hood не пуснеш поне една сълза по дансинга, значи си мъртъв отвътре...

 

Албуми | Blanck Mass

Неделя, 05 Март 2017г. 13:13ч.

blanckmasscover Blanck Mass – World Eater


Кой?Бенджамин Пауър... или половината от дрон-техно дуото Fuck Buttons, вече с три солови акции в нойз актива си.

 

Какво?Hell is Above... and All Over – да, Бенджамин Пауър винаги е знаел как звучи апокалипсиса на днешния ден, а и светът наоколо доста го улеснява напоследък (неслучайно от корицата на албума ни се зъби дзвер), нали!? Самоизяждането на света, обаче, не е новина, също както озвучаването на този глобален пир е сервирано в типичните за Fuck Buttons (комбината с Андрю Хънг) епични синт-дрон атаки...

Новостите са поднесени от изобилието (и разнообразието) от вокални семпли като във всичките композиции (с изключение на епохалните синт импресии The Rat и Minnesota/Eas Fors/Naked) вокалните фрагменти играят важна роля – сподавено разказват хаотичния ад на днешния ден (John Doe's Carnival Of Error, Rhesus Negative и Silent Treatment), но и (за разлика от Dumb Flesh, предният Blanck Mass албум) канят надеждата и катарзиса на масата като почетни гости – Hive Mind и особено Please са причината да очакваш повече от менюто на декаденс гурме битието.

 

Кога? – в залеза на настоящето, когато падне непрогледен мрак, разпръскван от искрици лунна надежда и вяра в утрешния ден.

 

Защо? – стига с тва самоизяждане, Please... нека светът е на диета от глупостите, които го ядат отвътре, Please...

Албуми | Depeche Mode

Вторник, 14 Март 2017г. 19:19ч.

dms Depeche Mode – Spirit


Кой?Дейв Гахан, Мартин Гор и Анди Флетчър, триумвиратът, с който си израснал, ако си отгледан в духа на електропопа.

 

Какво?Dum Spiro Spero / Докато дишам, се надявам – да, Depeche Mode навършват 37 години, което си е... половин човешки живот, направо. А когато си достигнал такава възраст имаш трайно изградени навици – също както Дейв, Мартин и Анди на всеки 4 години са готови с нов албум. Когато си на такава възраст знаеш, че само промените могат да те спасят от пропадане в монотонните коловози на живота, затова Depeche Mode заменят Бен Хилиър (продуцирал последните три албума Playing the Angel, Sounds of the Universe и Delta Machine) с Джеймс Форд (половината от електронното дуо Simian Mobile Disco и от триото The Last Shadow Puppets, и продуцент на албуми на Florence + the Machine, Arctic Monkeys, Peaches, Klaxons, Джеси Уеър...) – всъщност, тотален електроника агент, също като Марк LFO Бел (стояш зад Exciter) и Тим Bomb The Bass Сименън (отговорен за Ultra), а може би, точно такова преобразяване търсят и самите Дейв, Мартин и Анди.

А когато си навършил 37 години знаеш, че можеш да разчиташ винаги само на семейството си и всеки един от техните гласове е важен – неслучайно от Playing the Angel насам, освен традиционните соло акции на Мартин, като здрачните тук Eternal и Fail, Гор споделя писането на парчета с Дейв, отговорен за Cover Me, Poison Heart и No More (This Is the Last Time). Вярата и доверието между двамата се усеща най-силно в общото You Move, както вслушването в нови гласове, чужди мнения и търсенето на нови членове на DM семейството се усеща в So Much Love и Scum (особено в алтернативните им миксове, където се набива на ухо бийт програмирането на Matrixxman, а с особен интерес очакваме и двойната ремикс метаморфоза на Where's the Revolution от mir-logo-black-50x25 героя Pearson Sound).

И все пак, когато си изживял половин живот знаеш, че духът на времето се отразява в твоята душа, в твоите очи и съзнание и... можеш спокойно да заявиш, че не си станал свидетел на грам еволюция (feel nothing inside факт, наистина) като в Going Backwards, Poorman и Where's the Revolution; можеш да се обърнеш назад и да видиш, че човечеството (а и ти самия) вършите все едни и същи грешки (като в The Worst Crime, Scum, No More (This Is the Last Time) и Fail), но пък може да отсееш и нещата, които наистина обичаш и на които държиш (в Eternal, You Move, Cover Me и So Much Love), така че накрая латинската поговорка Dum Spiro Spero да звучи като рефрена от Завръщането (не съвсем като това на Depeche Mode): Докато дишаш, се бориш... за духа на промяната. Докато си жив и Той е жив.

Кога? – в бурни дни на равносметки и разочарования от статуквото или в нощите на 14 май (Любляна), 17 май (Атина)... или която спирка си избереш от Global Spirit Tour-а, стартиращ на 5 май.

 

Защо?Get on Board крещят отвсякъде изборни кампании и плакати, но най-вероятно ще им отвърнеш с Where's the Revolution, изпявайки им We're Going Backwards, но какъвто и живот да водиш важното е здрав Spirit в здраво тяло да има.

dmode6

Албуми | Иван Шопов & Авигея

Четвъртък, 16 Март 2017г. 21:21ч.

kanatcover Иван Шопов & Авигея – Канатица


Кой?Иван Шопов, Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова... или мъжкото и женското начало в етнобас хармонията.

 

Какво?крилете на Канатица терапията – да, канатицата е фолклорен символ за вечността, преплитащ женското и мъжкото начало с връзките между минало, настояще и бъдеще – по същия начин както в 10-те композиции тук бийт светът на Иван Шопов се преплита с вокалната вселена (събрала фолклорни техники от цяла България – от Западна до Източна, от Северна до Южна) на момичетата от Авигея;

да, идеята за всичко българско, мило, родно, традиционно и изконно доста се разми и опорочи в последните години (фюжън стана мръсна дума, а дори не е нужно да си припомняме нелепите опити от края на 90-те за всевъзможно комбиниране на български фолклор с "модерна музика" с цел доброто му продаване "на Запад"), но едни от първите, които полетяха наистина красиво на крилете на желанието да дадат нов глас (и ритъм, и визия) на родния фолклор, бяха Бalkansky – не само, че Иван умело използва тук придобития опит, но и въпреки участието на Теодосий Спасов в Яне и заглавното Канатица, те не преповтарят общите им проекти, а си имат своя, собствен полет;

да, усеща се желанието и на Иван, и на момичетата от Авигея да запазят концертната тръпка в записите (все пак Канатица се ражда именно от общото им участие в One Man Party парти концептуалната серия) и ако сте наясно с масовото лайв поразяване в Ено Льо, Трака Трен, Чичовите Конье и Стара Планино (комбинираща пианото на Димитър Бодуров и L 33 акция като от каталога на Hospital), то изненадите тук идват от Либе (доста напомнящо триковете на Макс Купър) и особено интимните епопеи Бело Раде, Момина Молитва (със Стоимен Стоянов от ембиънт проекта NOCKTERN) и Слънце Грее (отново с пианиста Димитър Бодуров);

да, Канатица преплита символно глас и бийт, и акустичен фолклор с електроника, но по-важното е, че търси симбиозата между човека и природата – от средата на албума (Слънце Грее / Трака Трен) започва да се прокрадва нишка от птичи песни, шепоти на вода..., а това, че всичко започва (в Чичовите Конье) и завършва (в Канатица) с жуженето на щурци не само създава рамкова композиция, но и намига към кръговрата на живота... и на душата.

Кога? – когато душата ти сàка надалеко да гледа, нависоко да вижда... или на 18 март в Пространство 108 на ул. Раковски №108 от 22:00 в компанията на Иван Шопов, Авигея, Теодосий Спасов, Стоимен Стоянов (от проекта NOCKTERN), Даян L 33 Куцаров и визията на Elektrick.me.

 

Защо? – крилете на Канатица са като очите на Вайша – едното замахва към миналото, другото към бъдещето, но Иван Шопов и Авигея ги събират в полет на душата в настоящето.

 


Да, всичко това са наши думи, наши Канатица интерпретации... на 18 март и вие ще имате своите, а сега чуйте премиерата на песента Либе от Канатица, защото ето как звучи всичко от извора – имат думата Иван Шопов и Ралица Кирилова от Авигея:

 

Как всеки от вас би представил другия и какво харесвате в него?

Ралица: Иван е много широкоскроен човек, страхотен артист и изпълнител. Има силен творчески импулс в него, въображение и любов към това, което прави. Удоволствие е да се работи с него.

Иван: Авигея са вдъхновяващи музиканти и изпълнители, заредени с любов към българската култура и традиции. Истинско удоволствие е да се твори с тях и да споделяме една сцена.

 

Къде се срещат световете на Иван Шопов и Авигея и как се роди идеята за съвместен албум? Да, всички знаем първата ви среща от One Man Party сериите, но... как започна всичко?

Ралица: Всичко започна преди вече почти две години, когато имахме съвместно участие с Иван на Мини Арт Фест. Творческият ни път ни събра отново на една сцена преди година на One Man Party. Това, което бяхме подготвили се хареса много на публиката и всички искаха още и още. Ние се вдъхновихме също и създадохме още съвместни композиции, които сега са част от Канатица. Така се роди идеята за албума ни.

Иван: Аз винаги съм търсил начин как да съчетая електронния звук с българските магични гласове и когато се запознах с момичетата, видях в това реализирана мечта и нямаше как да не се стигне и до съвместен албум. Взаимното ни търсене на нови посоки и разширяване на кръгозора помогна много идеята ни да се реализира по този начин.

 

Защо Канатица... какво означава тази дума от фолклора и какъв смисъл влагате самите вие в нея?

Дълго време мислехме и търсихме подходящото име. Един ден "канатица" се появи и значението ù събра в едно всичко, което влагаме в този албум, а също и любовта ни към българския фолклор. "Канатица" е древен и универсален символ, разпространен в различни култури по цял свят. Той е преплетен и в българските шевици. Думата се свърза с "крилете" на безсмъртието като интерпретация на вечността... знак, преплитащ женското и мъжкото начало, символизиращ връзката между миналото, настоящето и бъдещето, свързвайки ги в едно цяло. По този начин искахме албумът да увековечи мистерията на фолклора, на времето, измеренията, началото и безкрая.

 

История, с която ще запомните създаването на албума или такава в определена композиция от него?

Ралица: Целият ни път до тук е история. Последната песен от албума, която носи името Канатица, разказва до голяма степен историята и на целия албум. Тя носи свободата в себе си, озвучена чрез крилете на птица, свързва божественото на земята и небето. Това, което си представих, когато всички заедно слушахме албума за първи път и когато дойде ред на тази песен, беше една планета, която виждах много ясно пред очите си.

Иван: За мен най-силния момент от работата по албума си остава създаването на Чичовите Конье. Имахме една версия, която беше създадена за първото ни съвместно участие на One Man Party през 2016, но в процеса по създаване на албума, тя не успяваше да се върже по никакъв начин в него и аз лично дори не исках да влиза в албума. Един ден през декември трябваше да летя до Линц (Австрия) за премиерата на спектакъл със съвременен танц, за който бях създал музиката. В самолета до Виена реших, че ще пробвам да направя нещо ново с тази песен и в нов файл копирах вокалите от предишния вариант и започнах да подреждам нови звуци и мелодии под тях. Вдъхновен от полета, целта на пътуването и влюбен в момента, за по-малко от час създадох новия аранжимент и вид на парчето – такова, каквото го слушаме сега. Всичко зазвуча толкова силно в главата ми, че след като го довърших във влака от Виена до Линц осъзнах как то ще промени облика и посоката на целия албум. Това наложи да променя абсолютно всички аранжименти в останалите композиции, за да се създаде сегашния облик и звук на албума.

Със сигурност, създаването на албума е повлияно от общите ви лайв изяви... искахте ли да запазите това усещане, тази концертна енергия или се стремяхте към друго, други идеи при записите в студио?

Преди да се роди албума в сегашния му вид, ние имахме просто една компилация от парчета, създадени за концерти и партита. За да се стигне до този му вид всичко трябваше да поеме съвсем друга посока и да се навлезе в друг вид процес. За целта бяха поканени и редица гост музиканти, които да добавят правилните нюанси към цялата картина. Така се получи албум, който те кани на едно приятно пътешествие из светове от звуци и музикални картини.

 

Да, в албума присъстват доста гост музиканти, с които записваш по други проекти (като Теодосий Спасов, Даян L 33 Куцаров, Димитър Бодуров, Стоимен NOCKTERN Стоянов, Бурак Малчок)... различаваше ли се по нещо работата ви по този проект в сравнение с предходните... като в Бalkansky, например?

В този албум подходът е сходен с предишните ми проекти, но в случая аз съм продуцент на албума и всичко беше в мои ръце... едно предизвикателство, с което се срещам за първи път в такава степен. Работата по записите мина много леко и вдъхновено. Всеки от участниците беше зареден положително от идеята, че ще се съчетават български гласове със съвременно звучене и всеки беше свободен да експериментира и да даде каквото пожелае в процеса.

 

Как се чувстваха Авигея в тази компания – все пак за първи път работите по подобен мащабен проект... чувствахте се като гласове върху бийт или като част от цялата картинка?

Ралица: Да, това беше нещо ново за нас, но определено ни хареса и ни харесва все още. Това, което се получи в Канатица определено се чувства като едно голямо цяло.

 

Иван, имаш ли любим текст всред 10-те песни в албума?

Момина Молитва ме изпълва с вълнение всеки път когато слушам текста и музиката, която създадохме покрай него.

 

А Авигея имат ли си любим бийт от арсенала на Иван, върху който обичат да пеят?

Ралица: Имам повече от един любим... като почнем от Либе, Трака Трен и така нататък.

ivanshopovavigeya

В съчетанието на фолклор и електроника има много клишета – какво искахте да избегнете при записите на Канатица?

Ралица: Искахме да избегнем комерсиалното звучене. Интересното е, че успяхме да не звучи комерсиално, но същевременно, като изслушаш веднъж албума, те грабва и искаш да го слушаш пак и пак. Различен е...

Иван: Аз исках да създам албум, който да мога да слушам докато се пускам с колелото си от билото на Балкана до родния Троян. Бях много искрен със себе си за това, което наистина искам да създам, без да угаждам на всички вкусове и прищевки на съвременния слушател. Със сигурност не искахме да звучим като детска дискотека, а по-скоро като епична гледка от някой висок планински връх, от която ти секва дъха и не искаш никога да спреш да я гледаш/слушаш.

 

Кой е отговорен за артуърка на албума? И смятате ли, че днес опаковката и цялостната концепция са по-важни от съдържанието на един културен продукт?

За облика на албума се погрижиха фотографът Ивайло Петров и арт директорът Емануела Беловарски от студио Whaleworx. След редица общи срещи в обсъждане на концепцията и посоката на обложката, се стигна до тази версия, за която екипът се увеличи с още много талантливи хора, заставащи зад проекта с огромна радост. Музиката ни водеше в процеса и през цялото време присъстваше в създаването на визията. В днешно време е много важно да заявиш музиката си с ясно изградена визия и концепция. Така можеш да достигнеш до много по-дълбоките културни пластове и да останеш за по-дълго там. Ние стъпваме на българския фолклор, но се чувстваме добре в сегашното ни време и искаме творбата ни да оживее и в бъдещето.

 

Понятията за патриотизъм и усещането за българин, българско... радикално се размиха в последните години... Какво означават те за вас? И как тези разбирания се отразяват в албум като Канатица?

Ралица: Чрез фолклора ни ние се доближаваме по-близо до сърцето на българина. В Канатица сме запазили автентичното звучене на песните. По този начин искаме да запазим нашето, българското.

Иван: В България стъпваме по земя с хилядолетна история и култура, за която ни завиждат по цял свят, но не сме напълно щастливи с това, което имаме, защото не сме имали възможността да го опознаем. Това е и нашата цел с Канатица – да запознаем повече хора с безкрайната красота на корените ни и по този начин да вдъхнем усещане за национална идентичност.

Албуми | Jacques Greene

Понеделник, 20 Март 2017г. 16:16ч.

jgreenecover Jacques Greene – Feel Infinite

 

Кой?Филип Обен, канадски кросоувър хаус посланик.

 

Какво?пулсът на безкрайния празник – в последните години канадската електронна сцена има почти толкова агенти за експорт, колкото българи искат да имигрират в Канада. И неслучайно. Филип не само е от онези, които напипват пулса на безкрайния празник на дансинга, но и може да го превърне в утопично-привлекателна среда за живот. Неслучайно, той твърдеше, че After Life, After Party е 1 4 MЕ, нали!?

Дебютният му албум Feel Infinite е безгранична смесица от бас хаус бийт и характерно-питчнати аренби вокални семпли (To Say, Dundas Collapse, Real Time, You Can't Deny и продължението, след On Your Side, на нео-аренби комбината с Том How To Dress Well Крел в True), за да се стигне до образците Fall, Feel Infinite и Afterglow, които убеждават, че за емиграция от реалността не ти трябва виза.

 

Кога? – когато нощта скрие следите на грозната действителност, а музиката в главата може да те накара да се почувстваш... Infinite.

 

Защо? – не е нужно да емигрираш за музика, просто превърни Музиката в свой дом.

 

Албуми | Shed

Сряда, 22 Март 2017г. 17:17ч.

shedcover Shed – The Final Experiment


Кой?Рене Павловиц, берлински техно експерт, чийто бийт плетки са еклектични и многобройни като псевдонимите му Head High, WK7, The Traveller, EQD...

 

Какво?техно машина на времето – неслучайно четвъртият Shed албум носи името едновременно и на негов трак, и на негов винил лейбъл – Рене винаги е обичал смисловите игри и препратки, както тук се заиграва с винтидж техно и IDM-ретрошик-брекбийта.

Call 32075!, Razor Control, Outgoing Society, Black Heart, Flaf2, ER1761 и Taken Effect не само наистина те телепортират в златните времена когато Техното беше Наше, но и с ембиънт отклоненията Xtra, Extreme SAT, System Azac (напомнящи саундтрак синхрона на Shed в Nosferatu) и визуалните акценти на колектива Transforma, се очертава аудиовизуален лайв трип, на който няма да искаш да му се види края.

Кога? – в пролетно-уморните нощи, в залезните часове на носталгията, когато не правеха banger-и, а добро, старо техно за Душата – набери Call 32075!


Защо? – Добре, че е източногерманецът Shed, че тази "демокрация" и Техното (дет си беше Наше) ни отне.

 

Албуми | Kayno Yesno Slonce

Неделя, 26 Март 2017г. 21:21ч.

kyscover Kayno Yesno Slonce – Mare Verborum

 

Кой?Алексей Цветанов, Веселин Митев, Евгени Чакалов, Петър Делчев, Тони Хоро и Юлия Узунова, отбор етноембиънт герои в чело компанията на Магдалена Петрович.

 

Какво?Морето на Думите, Океана на Душата – да, петият албум на Кайно Йесно Слонце отмерва шест композиции, чиито заглавия означават море на съответните езици; да, в Mare Verborum (Море на Думите от латински) няма думи (само фрагментарни мантроподобни напеви), но може ли да се опише Морето с думи!?!; да, на пръв поглед, гайдата на Веселин Митев може и да звучи необичайно-контрастно (като в онзи епизод от Кецове с африканския студент, влюбен в родния фолклор), но ако сте прекарвали достатъчно време в съзерцание, насаме с морето, то ще усетите, че Mare Verborum говори езика на морето, с всичките му гласни и съгласни (неслучайно Кайно Йесно Слонце записват гласа му на 7 места по родното Черноморие);

да, морето винаги е свързвало и ще продължи да свързва различни раси, народи... също както го прави музиката – неслучайно, откриващото THALASSA (от гръцки) се заиграва с бузуки елементи и други любими мотиви на южните ни съседи, SJÖ (от шведски) пък леко навява скандинавска мистика, DENIZ (от турски) ходи по ръба на Ориента, загледано към Босфора или поне застанало за медитация на граничния плаж в Резово, FARRAIGE (от ирландски) е бурно като скалистите брегове на Ирландия и келтските легенди, MER (от френски) е хем интимно, хем епично като френски шансон, а DET (от албански) е загадъчно-смесващо всякакви балкански фрагменти като самата Албания.

По-важното е, че макар да имаме различни думи за Море, до дъното на душата достига един и същи негов глас. И ако морето (също като думите) е перфектната метафора за перпетуум мобиле природата (всичко тече, всичко се променя) на живота, то най-важното е да чуеш онова, което достига отвъд... до дъното на душата.

 

Кога? – идеално за терапия, медитация, йога за душата... или за The Bridge нощта на 30 март в Sofia Live Club, където Mare Verborum ще разплиска премиерно звуци на хоризонта в афроджаз прилива на Shabaka & The Ancestors.

 

Защо? – защото водите на Mare Verborum могат да те отведат до дъното на душата... шнорхел не ти трябва, гмуркай се смело!

kys1

онлайн