Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Албуми | Goldfrapp

Понеделник, 03 Април 2017г. 16:16ч.

gcover Goldfrapp – Silver Eye


Кой?Алисън Голдфрап и Уил Грегъри, гласът и бийтът на британското електропоп дуо, озвучило част от ранната младост на XXI век.

 

Какво?Systematic поп Magic – "Recognise. Synchronise. Harmonise." шепти заклинателно Алисън Голдфрап в Become the One и някъде там, по средата на седмия Goldfrapp албум, вече разпознаваш звуците, изградили предишни техни творения като Supernature и Seventh Tree (дали е случайно, че като Silver Eye и те започват с S)...

... вече синхронизираш и вибрациите на парчета като Anymore, Systemagic, Tigerman, Everything Is Never Enough и Ocean (с техните хедонистични "братя и сестри"от Supernature) или намираш в Zodiac Black, Faux Suede Drifter, Moon in Your Mouth и Become the One сродните души от албуми като Seventh Tree (и дори Black Cherry), за да усетиш накрая, че Алисън, Уил и The Haxan Cloak (основен ко-продуцент тук, разписал се с точни синт-ноар попадения и в последните творения на Бьорк и WIFE) са намерили перфектната симбиоза и хармония за нов, изписан със златни букви (добре де, сребърни, все пак е Silver Eye) класически Goldfrapp албум.

Кога? – в следобеда на електропоп носталгията, когато в епичния ти Zodiac Black хороскоп пише, че щастието е Faux Suede Drifter.

 

Защо? – защото както пее Алисън: "I Can't Wait, I Can't Wait Anymore..." за гмуркане в летния Ocean на електропопа.

 

Албуми | Kelly Lee Owens

Сряда, 05 Април 2017г. 21:21ч.

klocover Kelly Lee Owens – Kelly Lee Owens


Кой?Кели Лий Оуенс, британската реплика на Kaitlyn Aurelia Smith.

 

Какво?фючър соул хипноза – още първите S.O акорди на дебютния албум на уелската хаус самодива Кели Лий те отвеждат в онова дзен-гранично измерение, където душата ти хем намира вътрешен мир (с мантроподобни внушения), хем игриво пристъпва на дансинга (със синт бийт, обвит в натурални природни звуци и перкусии).

Истината е, че Кели хем идеално знае как работи клубния хедонизъм (неслучайно изпява повечето вокали в Drone Logic албума на Даниъл Ейвъри, с когото продуцират общото Knowing We'll Be Here и който тук ù връща услугата със CBM, в компанията на Джеймс Ghost Culture Грийнууд), хем усеща интуитивно какво жадува душата – вокално-бийт симбиозата в Arthur (посветено на диско-соул-иконата Артър Ръсел), в Anxi (втората ù колаборация с Джени Хвал след Kingsize), в Lucid, Bird и медитативното Keep Walking достигат хипнотично-кеф-висини в епичния финал 8, за да намери душата ти безкрайността... на Мира. Вътрешният, де.

Кога? – в пролетния залез на Lucid сънуването, където всичко е Colors Beauty Motion... или просто CBM.

 

Защо? – както лее мантри Кели Лий в 8: See it... grow... See it... grow... така и ще цъфти пролетта и лятото пред очите ти с Kelly Lee Owens.

 

Албуми | Clark

Понеделник, 10 Април 2017г. 15:30ч.

cladp Clark – Death Peak

 

Кой?Крис Кларк, британски техно мастер, който знае две и двеста за Peak Magnetic времената във Вселената.

 

Какво?Living техно Fantasy – да, след лайв шоу на Clark и душата е сита, и краката са морни, но в осмия албум Death Peak Крис не само обогатява многопластовата формула за Clark хедонизъм (с мантроподобни вокали, семплирани като инструменти със собствен глас, мелодия, ритъм...), но и я обръща на 180°.

Ако в предишния си албум Кларк семплира света около нас в своята сай-фай-техно лаборатория, то сега семплира света вътре в нас – Peak Magnetic, Butterfly Prowler, Hoova и Slap Drones не са просто образци за вокално-семплирано техно, извиращо от сантименталното дъно на душата, а химновото Catastrophe Anthem (с хоровото We Are Your Ancestors напомняне, че човечеството все още се намира в детската си възраст, без следи от бъдещо съзряване), интимното Aftermath и епично-финалните Living Fantasy и Un U.K. (намигване към настоящото Брекзит разединение) са всичко онова, което душата жадува и се страхува да изкаже на глас, докато живее в Хаоса на Тук и Сега.

 

Кога? – в Spring But Dark нощите, когато всичко е Living Fantasy докато не се събудиш с Catastrophe Anthem ехо в главата.

 

Защо? – защото We Are Your Ancestors, а Clark е възможен изход от Death Peak времената, в които живеем по наследство.

3 в 1 | Hauschka vs Sakamoto vs Hamasyan

Вторник, 11 Април 2017г. 19:19ч.

Да, 88-ят ден (а.к.а Piano Day) от годината отмина и замина, но в новата ни рубрика 3 в 1 поглеждаме към новите албуми на трима от властелините на 88-те клавиша на нашето време.

 

 

hauschkawi Hauschka vs asyncover Sakamoto vs hamasyanao Hamasyan

 

Кой?Волкер Бертелман, Рюичи Сакамото и Тигран Хамасян – трима пиано виртуози от три различни поколения в една обща мисия с 88 каузи.

 

Какво?Концерт за три пиана и Вселената... вътре и извън нас – да, новите албуми What If (на Hauschka), async (на Рюичи Сакамото) и An Ancient Observer (на Тигран Хамасян) се различават като утрото, деня и нощта, различни са и като концепция, и като подход към пианото, но се обединяват в едно – търсенето на бъдещ Живот отвъд смисъла на съществуването ни в Хаоса и Ада на съвремието.

Достатъчно е да чуете, подредени като на броеница, We Live A Thousand Years (неслучайно всяка от композициите на Hauschka е концептуално продължение на заглавието What If като утопичен поглед напред във времето), Life, Life (все пак, Сакамото пребори рака на гърлото и уравненията на екзистенца го вълнуват, още от времето на сай-фай инсталацията и опера Life) и The Cave of Rebirth (Тигран винаги е търсил нов живот за арменската фолк музика през призмата на всевъзможни жанрове), за да уловите свързващата нишка – Животът като дзен-медитация върху момента/детайла/звука с минималистичната (ала саундтрака на Завръщането) дизайн естетика на Сакамото в ZURE, solari, walker, stakra, ubi и във fullmoon (нещо като екзистенц дискусия във Вавилонската кула);

или Животът като What If поглед в бъдещето, където манипулираните пиано и синт машини в Constant Growth Fails, My Kids Live On Mars, Nature Fights Back, Knowledge Is Passed On и Familiar Things Disappear просто служат за прелюдия към универсална Abandoned City реалност;

или пък Животът като пътуване през вековете, в което гласът, пръстите и душата на Тигран са субективна пиано машина на времето, преминаваща през миналото, настоящето и бъдещето в Nairian Odyssey, Egyptian Poet, Etude No. 1 и Fides Tua като истински Ancient Observer изследовател на познатата ни Вселена.

Кога? – хубаво е утрото да те отведе на Nairian Odyssey, а през деня да си кажеш What If I Need Exile, за да може в тишината на нощта да откриеш fullmoon смисъла на Life, Life и да положиш душа и тяло в The Cave of Rebirth...

 

Защо? – защото Животът е като пиано – в него има поне 88 (или ∞∞) чернобели версии на битието и в една от тях все ще откриеш Смисъла и Бъдещето.

Албуми | Gorillaz

Неделя, 23 Април 2017г. 11:11ч.

gorillazhcover Gorillaz – Humanz


Кой?2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел, аниме аватарите на Деймън Олбърн и Джейми Хюлит в паралелната Gorillaz реалност.

 

Какво?Humanz After All – да, и 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел си имат вече биография като всеки човек след миналогодишните The Book Of... серии (направо 4 евангелия от Новия Gorillaz завет); да, като всеки човек, и 2-D и Мърдок имаха своето първо интервю наживо; да, и те използват приложения за разширена реалност; да, скоро ще имат свой собствен Demon Dayz фестивал, ТВ сериал за живота им и... въобще целият пети Gorillaz албум има една-единствена цел – да обяви финалния етап от успешното създаване на пълнокръвна паралелна Gorillaz реалност, зачената през далечната 1998 и родила се през 2001 – и Джейми Хюлит, и технологиите са се справили чудесно с отпечатъка на времето върху 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел.

Иначе, и Gorillaz, като човечеството, страдат от съвременния синдром на усъвършенстване на опаковката, а не на съдържанието – "I Promise To Be Different; I Promise To Be Unique; I Promise Not To Repeat Things Other People Say" кънти пропагандата в интерлюдията The Non-Conformist Oath (със семпъла от A Wild and Crazy Guy на Стив Мартин), но всъщност Gorillaz повтарят 15-траковата броукънхипоп формула от предишните албуми (изключете интерлюдиите тук и ще получите точно толкова парчета). Отново имаме De La Soul акция (Momentz, обаче, е бледо копие на Feel Good Inc. и на Superfast Jellyfish) и комбоселекция от "хипхопърите на деня" (само Ascension с Vince Staples, Andromeda с D.R.A.M, Saturnz Barz с Popcaan и Let Me Out с Mavis Staples & Pusha T, обаче, удрят в десетката);

отново имаме тандеми с иконични фигури – Charger с Грейс Джоунс (който я е гледал наживо ще оцени иронията и контекста в трака) и Strobelite с Peven Everett; отново имаме знаков автофокус – Busted and Blue (с далеч по-перфектна Kelela отколкото в Submission) сякаш е излязла от Everyday Robots албума на Деймън, а We Got the Power (дългообсъжданото трио на Олбърн, Ноел Галахър и Джени Savages Бет) и обобщаващото Hallelujah Money (с Бенджамин Клемънтайн) поставят философската екзистенц поанта – We Are Still Humanz и нищо човешко (и грешно) не ни е чуждо!

 

Кога? – в залеза на разширената The Lenz реалност, когато ти трябва Charger, за да видиш, че човечеството не върви към Ascension, защото в Busted and Blue живота всичко се върти около Hallelujah Money.

 

Защо? – защото Деймън Олбърн и Джейми Хюлит най-накрая осигуриха на 2-D, Мърдок, Нуудъл и Ръсел Живот като на всеки човек, а той... се различава от вашия, нашия, но не и от Humanz реалността като цяло.

Албуми | Colin Stetson

Сряда, 26 Април 2017г. 10:10ч.

cstetsoncover Colin Stetson – All This I Do For Glory


Кой?Колин Стетсън, северноамериканският Бог на саксофона, чиито бели дробове са давали въздух на Arcade Fire, Bon Iver, Animal Collective, BADBADNOTGOOD, TV on the Radio, Том Уейтс и на новата му банда Ex Eye.

 

Какво?All This I Do For Sax – да, невероятно е това, което правят белите дробове на Колин, но всъщност той използва цялото си тяло като инструмент без ограничения (като тези, които сам сглобява и ъпгрейдва), откривайки измерение, където термини като "акустично", "вокално" и "електронно генерирано" нямат никакво значение и смисъл.

Between Water And Wind е идеалната метафора, описваща това гранично измерение – централната композиция в албума не само съчетава прочутата техника на дишане на Колин (ювелирно изразена в Spindrift и заглавното All This I Do For Glory) и използването на гласните струни като ритмичен елемент (в In The Clinches и Like Wolves On The Fold) с усета за нови физически звуци и натурални перкусии в епохалното The Lure Of The Mine, но и описва чудесно онзи миг, в който тялото ти се превръща в инструмент, а душата в музика – също като при Колин Стетсън.

Кога? – в граничната зона Between Water And Wind, където душата ти в Spindrift се разлива и се кълне, че All This I Do For Glory.

 

Защо? – защото човешкото тяло е инструмент, на който Колин Стетсън свири... божествено.

 

Албуми | Sevdaliza

Четвъртък, 04 Май 2017г. 19:00ч.

sevcover Sevdaliza – ISON


Кой?Севда Ализадех, родената в Техеран естет-софистицирана и фючър поп концептуална реплика на FKA twigs, открита за света, също като кометата ISON, през 2012.

 

Какво?Amandine ISONnsible от галактика Фемина – "There's a Woman She's Every Fantasy And No Reality In One" шепне Севда, като във филм на Алмодовар, формулата на Фемина вселената и пред очите/ушите ти започва да се разкрива мита за ISON и женското начало – да, ISON е жена-воин, амазонка, която се бори за вечното равноправие между половете (не само в перфектните Amandine Insensible, Libertine, Marilyn Monroe, Loves Way, Replaceable и сърцераздирателното Angel);

да, ISON разплита мрежата на предразсъдъците с помощта на саунд минимализма на ротердамския бийтмейкър Mucky и визуалната фантазия на Hirad Sab и скулптора Сара Ситкин (отговорни за блестящата концепт визия на албума), така че Фемина митология и социални послания да се сливат органично в Hero, Hubris, Shahmaran, Bluecid, Do You Feel Real, The Language of Limbo, Grace и When I Reside, защото ISON е nothing more than Human – съществото-есенция не само на фючър попа, но и на Бъдещето на човечеството – без ограничения, без разделения, без страх, без омраза...

Кога? – в пролетни ритуални нощи, когато на ясното небе изгрее съзвездието ISON от галактика Фемина.

 

Защо? – защото, както изповядва Sevdaliza: It Shouldn't Hurt This Much To Be Your Angel...

 

Албуми | Forest Swords

Понеделник, 08 Май 2017г. 12:12ч.

fswordscover Forest Swords – Compassion


Кой?Матю Барнс, ливърпулски бийт хипнотизатор, освен всичко друго, замесен и в бъдещия албум на Massive Attack.

 

Какво?Душа като Дрон – неслучайно, Барнс озвучи първия, изцяло заснет с дронове, филм In The Robot Skies – музиката на Матю винаги е звучала сякаш се носи из въздуха, сякаш левитира и попива от/във всичко наоколо. И ювелирните The Highest Flood, War It, Exalter наистина напомнят като ехо вибрациите от дебютния Engravings албум, но докато с него се гмурваш в необятен океан от мистика и древна (като света) митология, то с Compassion сякаш правиш бейсджъмп скок в бездната (като света) на човешката Душа.

Със запазената Forest Swords щампа от семплирани, като мантри, вокали (обогатени сякаш от работата на Матю по съвременния танцов пърформанс Shrine), с панорамно разгърната докрай гама на бийт емоциите (от епично-хорова оркестрация, през натурални дзен перкусии и пиано-сакс-блус моменти) Panic, Arms Out, Vandalism, Sjurvival, Knife Edge и Raw Language те отвеждат до съкровените кътчета на онова, единственото непреходно в нашия декаденс материален свят (неслучайно, в артуърка на албума ще откриеш не само фотографии на хора приели, като Сизиф, да бутат Камъка на битието си, но и фразата We'll Be Dust One Day) – да, целта е Душата, пътят е емпатия, за да има Хора и Утре...

Кога? – в Dense Truth нощите на Panic атаки, Exalter страсти и Arms Out истини, докато Raw Language на смирението не те събуди за нов Живот.

 

Защо? – защото Светът ни стои на Knife Edge, а пътят към Sjurvival минава през Compassion.

Албуми | Johnny Jewel

Вторник, 16 Май 2017г. 19:16ч.

jewelwindswept Johnny Jewel – Windswept


Кой?Джон Паджит, американски синтпоп Jewel, който, същински Принс в Пейсли парк (само че неговият лейбъл се казва Italians Do It Better), дирижира, продуцира и менажира ритуален кръг от групи като Chromatics, Glass Candy, Symmetry, Desire и Heaven.

 

Какво?Любимата ти дъвка отново ще се върне на мода – да, тази реплика от Туин Пийкс сигурно не е толкова емблематична като "Совите не са...", но сигурното е, че агент Купър и компания отново ще се върнат на мода, както е сигурно, че синтпоп мистиката с марката Johnny Jewel не отстъпва на Бадаламенти класиката. Да, неслучайно, Дейвид Линч избра именно ретрошик синт естетиката на Джони за освежаване на музикалния свят на Туин Пийкс – и двамата обичат мистиката и съспенса (енигмата с издаването на Dear Tommy, дългоочакваното продължение на Kill for Love албума на Chromatics все още не е разплетена и е дълбока почти колкото Черната дупка в Туин Пийкс), и двамата не устояват на винтидж изкушенията (връзката на Джони с аналоговите синтезатори е като тази между Купър и Даян), а Червената стая сякаш е перфектния мизансцен за Chromatics страстите.

Затова, съвсем естествено, заглавното Windswept сакс-инжектира с нов живот началната Туин Пийкс тема, Motel и The Crimson Kiss сякаш хореографират танца на Джуджето; Missing Pages, Between Worlds, The Flame, Heaven и Stardust (неслучайно завършва с надписа Last Night I Had The Strangest Dream) извикват като ехо драмата с дневника на Лора Палмър; Strobe Lights и Insomnia обещават зловещи инвазии от Духа Боб, а Blue Moon не само слага поантата, с любимия Chromatics глас на Рут Радлет (която ще ни радва и очите в новия Туин Пийкс сезон), но и обявява, че Синьото е новото Червено... поне в новата Туин Пийкс колекция.

 

Кога? – в Blue Moon нощите, когато Windswept ти шепне саксофонично, че Motel авантюрите не завършват със Stardust сънища, а с думите: Flame, Walk with Me!

 

Защо? – ако за Дейвид Линч идеите са риби, то Johnny Jewel знае как да плува с тях и да ги лови.

 

Албуми | London Grammar

Четвъртък, 08 Юни 2017г. 19:19ч.

lgrammarcover London Grammar – Truth Is a Beautiful Thing

 

Кой?Хана Рийд, Доминик Dot Мейджър и Дан Ротман, ню скул бритпоп трио, с което вече няколко години подред припяваме Wasting My Young Years по най-добрия възможен начин.

 

Какво?Truth Or Dare – да, всички знаем за тежкия "синдром на втория албум", но на принципа Truth Or Dare Хана, Dot и Дан са се осмелили да го преодолеят с Truth Is a Beautiful Thing. Истина е, че мина доста време от юлското Melt лято 2015, когато чухме на живо световната премиера на Hell To The Liars с обещанието за нов албум, но хубавите неща стават бавно, нали знаете (неслучайно дебютния London Grammar албум се казваше If You Wait).

Истина е, че елф-ефирния глас на Хана все още събужда важните Truth Or Dare решения в Живота, особено в интимни епоси като Oh Woman Oh Man, Hell To The Liars, Big Picture, Rooting For You, Who Am I, Leave The War with Me и Truth Is a Beautiful Thing.

Истина е, че и минималните кийборд, перкусии и китара трикове на Доминик Dot Мейджър и Дан Ротман са достатъчни за масово соул поразяване (като в бонус траковете What a Day, Trials и May The Best), но когато се намесят и гост-продуценти (като Джон Хопкинс в Big Picture) London Grammar картинката става тотално Big & Beautiful като... Истината.

Кога? – в онези Oh Woman Oh Man следобеди, когато е време да кажеш Hell To The Liars и да си вземеш лятна отпуска от дежурното лицемерие наоколо, защото Truth Is a Beautiful Thing...

 

Защо? – истината е, че Хана, Dot и Дан винаги са успявали от малките, интимни, горчиви, болезнени истини да сглобят голямата картинка на насладата от Живота.

unknown2590

London Grammar Live © фотография MIR


онлайн