Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Албуми | Mount Kimbie

Сряда, 20 Септември 2017г. 16:19ч.

mokimbie Mount Kimbie – Love What Survives

 

Кой?Доминик Мейкър и Кай Кампос, бритстеп дуото, което изкласи пост-дъбстеп училището и завърши с отличие.

 

Какво?(п)есента на Mount Kimbie зрелостта – когато заявихме, че с втория албум Cold Spring Fault Less Youth идва лятото на тяхната бийт зрялост, можехме само да предполагаме, че Mount Kimbie ще продължат точно оттам, където спряха – откриващото Four Years And One Day не само маркира периода, разделящ втория от третия им актуален албум, но и задава тона за всичко, което ни очаква. Да, в Love What Survives няма тотално епичен хит като Made To Stray, няма я и минимъл дъбстеп естетиката от дебюта им Crooks & Lovers (Love What Survives, все пак...), но има изобилие от песни (да, песни), които да припяваш на техен концерт.

Всъщност, Love What Survives напомня точно енергията на техен лайв – екстатична смяна на контрастни настроения и усещания (силните колаборации Marilyn с Micachu, Blue Train Lines с по-добрия King Krule и закриващото How We Got By с Джеймс Блейк), умела и постепенна градация на съспенса (SP12 Beat, Audition и чудесните "дуети" с беквокала на щат Андреа Баленси в You Look Certain (I'm Not So Sure) и T.A.M.E.D, напомнящо добрите Деймън Олбърн дни) до достигане на пика на хедонизма в Delta... Направо, Made To Love What Survives...


Кога? – в следобедите на (п)есенно доволство, когато припева на Дом Мейкър в T.A.M.E.D: "Think About Me Every Day" няма да ти излезе от главата... Forever...

 

Защо? – защото Δ Delta може и да е четвъртата буква от пост-дъбстеп Азбуката.

 

3 в 1 | Jordan Rakei vs Jabu vs Moses Sumney

Понеделник, 25 Септември 2017г. 18:18ч.

Рубриката ни 3 в 1 този път се гмурва дълбоко в Бермудския триъгълник на нео-соула, където Гласът е Компас, а Душата – Кораб.

 

jorakeic Jordan Rakei vs jabuc Jabu vs mosumneyc Moses Sumney

 

Кой?Джордън Ракай, новозеландец по рождение, нео-соул гражданин на света по призвание; Моузис Съмни, черният Гана ангел на соула от Ел Ей; Jabu или Бристол соул триото на Алекс Рендъл, Джасмин Бът и Амос Чайлдс – географско-музикално погледнато, три посоки на света и на фючър соула, очертаващи Бермудски бийт триъгълник, където Душата ти ще се загуби... с кеф.

 

Какво?Гласовете Ви Чувам – да, на пръв поглед/слушане албумите Wallflower (на Rakei), Aromanticism (на Sumney) и Sleep Heavy (на Jabu) се движат по различна нео-соул траектория, но ако се вслушате/вгледате по-внимателно ще усетите как всичко се събира в една точка – Гласът.

 

Онзи Глас, който води за ръка бийт и инструментариум в една обща посока и цел... Онзи Глас, който е последен пристан за всичко най-лично, интимно, съкровено и далеч от колективните илюзии, лъжи и драми – неслучайно и трите албума са интровертни, развенчаващи Любовта като мит и злоупотребата с емоджита, тази душевна анестезия на нашето време... Онзи Глас, който е компас за Душата в Океана на Хаоса...

Сякаш затова след еклектиката на дебютния Cloak, Джордън се лишава от гост-музиканти като Ричард Спейвън (чийто соло албум също е бисер, та свети) и Remi, ограничава колаборациите до заглавното Wallflower (с Kaya Thomas-Dyke), фокусира се жанрово ала Джейми Уун и излива света си в Goodbyes, Nerve, Sorceress, Chemical Coincidence и May, а това е свят, който ще поискаш да бъде и твой Hiding Place.

 

Именно нещо такова прави и Моузис Съмни в дебюта си Aromanticism, далеч от сравнения с Принс и Ник Хаким, например, далеч от емоджитата, имитиращи емоции и чувства (оттук и заглавието, нали) – Don't Bother Calling, Plastic, Stoicism, Make Out in My Car и емблематичните Doomed, Indulge Me и Lonely World са истински, неподправени, понякога епични, понякога интимни... също като Гласът, който ги изпява.

 

Всичко казано дотук се събира перфектно в здрач-соул триото на вокалистите Алекс Рендъл и Джасмин Бът (да, хармонията не е дуетна, а в едно прекрасно ин и ян цяло) и бийт ноар усета на продуцента Амос ЧайлдсLet Me Know, Fool If, On, Wounds, Which Way, Give и брилянтното Get To You следват Кораба на Душата като делфини (с винилов пук и шепот), за да откриеш Бермудския триъгълник между Джейми Уун, Massive Attack и техния роден бристолски колектив Young Echo, където да се изгубиш... с кеф.

jabu

Jabu ®


Кога? – когато разцъфне Wallflower и замирише на Aromanticism, та Душата ти да полегне и да Sleep Heavy... или иначе казано, в онези есенни следобеди когато търсиш с поглед брега на Другия, но за да стигнеш до него първо трябва да опознаеш добре себе си.

 

Защо? – защото Гласът е компасът, който ще те води през Океана на Хаоса до бреговете на Другия.

 

3 в 1 | Four Tet vs Bicep vs Guy Andrews

Понеделник, 02 Октомври 2017г. 20:20ч.

В Брекзит времената разделни нашата рубрика 3 в 1 събира три от лицата на съвременната брит електронна сцена, които... се обръщат с любов към UK саунда от средата на 90-те – златната ера на брит електронната музика, която грабеше с шепи чужди влияния и звуци и ги превръщаше в свой връх из поп чартовете.

 

ftetne Four Tet vs biceplp Bicep vs andrewslp Guy Andrews

 

Кой?Киерън Хебдън, математическия гений на груува в UK техното; Мат Макбрайър и Анди Фъргюсън или Белфаст дуото, което казва Feel My Bicep на UK хауса и техното; Гай Андрюс, който кара UK техното да звучи като пост-рок и обратното.

 

Какво?Техното е Наше – да, и трите албума тук, New Energy на Four Tet, едноименния дебют на Bicep и Tåke на Гай Андрюс, тръгват от различни гари на UK техното, но пътуват към една и съща дестинация – средата на 90-те години на миналия век, когато брит електронната музика вземаше интернационално хаус, техно, електро и транс, миксираше ги с местно отгледани брекбийт, геридж, джънгъл, трипхоп и... се раждаха и нови термини като IDM, а брит електронни банди и продуценти се качваха на върха на поп класациите.

 

Всъщност, Киерън Хебдън винаги е гледал носталгично с едно око назад и албуми като Beautiful Rewind го доказват – само дето тракове като Two Thousand And Seventeen (добро заглавие-играчка с времево-пространствения континуум и индийските корени на Киерън, онагледени в Morning/Evening), Lush, Scientists и емблематичните LA Trance (с брилянтното синт интро от Кейтлин Аурелия Смит) и You Are Loved не гледат към джънгъл Beautiful Rewind миналото, а към класически албуми на FSOL, Orbital и AFX...

Дори най-силно напомнящите UK техно вибрации тук, SW9 9SL, Memories и Planet, звучат така сякаш са родени през 1995-96-а, например... Златно време, но с New Energy, инжектирана от Four Tet, който стана на 40 и трябва да ретроспектира живота си, нали...

 

Мат Макбрайър и Анди Фъргюсън от своя страна, въпреки че издават музика от 2010-а насам, демонстрират завидни познания за прогресив хауса и транса, рулирали през 90-те – и в блога си Feel My Bicep (еволюирал в лейбъл и клубна серия ивенти), и в дебютния си албум, чийто тракове Orca, Glue, Kites, Spring, Rain, Opal, Vale и емблематичната Aura сякаш клонират най-доброто от UK прогресив саунда от 90-те за нов, по-добър живот.

 

Нов, по-добър живот за UK техното иска да осигури и Гай Андрюс – направи го в дебюта си Our Spaces, прави и го във втория Tåke – да, заглавието е норвежката дума за "мъгла", вдъхновен е от фиордите край Берген и е записан в компанията на немската певица с турски корени Алев Ленц.

Ала бийтовете и китарните рифове (ала Mogwai) в The Clearing, Trails, Fjell, Feelings, It Cannot Surface и There Was Nothing You Could Have Done са типично брит техно с носталгична деведесетарска нотка – идеалната анти-пропаганда срещу Брекзит в полза на богатството на Музиката.

 

Кога? – в есенните Two Thousand And Seventeen нощи, когато You Are Loved и опиянен от този LA Trance тръгваш с непукизъм под Rain, облян в Aura-та на Любовта (към 90-те... и не само) и поемаш по неизвестните Trails на Нощта и Бъдещето.

 

Защо? – в Брекзит времената разделни ни трябва New Energy за рестарт и The Clearing на Мъглата от предразсъдъци, страхове, разделения и илюзии, която тегне над нас.

 

3 в 1 | King Krule vs Benjamin Clementine vs Högni

Четвъртък, 26 Октомври 2017г. 09:09ч.

3 в 1 събираме трима неподражаеми артисти, които дават на Музиката театрален мизансцен, на който да се вихри Кабарето на Битието...

 

kkrulecover King Krule vs benclecov Ben Clementine vs hognicover Högni

 

Кой?Арчи Маршъл, пънк-гласът на spoken word поезията; Бенджамин Клемънтайн, декаденс-гласът на номад поезията; Хогни Егилсон или гласът зад не един и два GusGus и Hjaltalín хита, бликащ като поезия, родена от лава, застиваща върху исландски лед.

 

Какво?Кабаре Да Да – да, гласовете и на тримата – Арчи, Бен и Хогни – са толкова контрастни, колкото различни един от друг са и техните нови албуми, но достатъчно е да чуеш дори първите песни от The OOZ (на King Krule), I Tell a Fly (на Бенджамин Клемънтайн) и от соловия дебют Two Trains на Högni, за да осъзнаеш, че все пак те споделят нещо общо – и трите албума сякаш са родени на сцената на кабаре, като онова Cabaret Voltaire, родило Dada движението, защото също като в Dada естетиката и трите албума забъркват толкова контрастни и еклектични елементи в едно, че се получава нещо... което няма еквивалент и трудно влиза в измислените досега жанр-рамки...

Арчи Маршъл опита да смеси поезия, музика, рисунки и видео в предишния си проект A New Place 2 Drown, но сякаш именно в света на The OOZ това вече се получава натурално и перфектно – Dum Surfer, Slush Puppy, Logos, Lonely Blue, Cadet Limbo, Czech One, Half Man Half Shark и La Lune рисуват лабиринта на съвременния свят, с трипхоп-блус-пънк-боса нова щрихи, в който се лутаме като лабораторни мишки, които в края на работния ден се забиват в The OOZ кабарето, за да забравят докъде са стигнали и... утре да започне всичко отначало.

 

Не по-малко метафорична и символистична е картинката и при Бенджамин Клемънтайн – пътят по който достигна до Mercury Prize наградения си дебют At Least for Now и номадския (все още) живот, който води му помагат да усети контрастите по света и бездните, делящи хората, така че да ги превърне в театър на сетивата, в който неподражаем глас, пиано, клавесин, хор и барабани разказват нео-ноар-оперета за Света и... личното спасение – Farewell Sonata, God Save the Jungle, Better Sorry Than a Safe, Phantom of Aleppoville, Jupiter, One Awkward Fish и By the Ports of Europe водят отвъд земните кръгове на Ада... поне докато си в Ave Dreamer кабарето на Бен.

 

В кабарето на Хогни Егилсон (неслучайно в актива му, освен всичко, се броят и няколко саундтрака за театрални представления) картинката е малко по-различна, но отново става дума за лично спасение – когато единствените два локомотива, набраздявали някога исландската земя, Minør и Pionér (откъдето идва и заглавието на албума) са спрени от движение (изпълнили задачата си по пренасяне на материалите за строежа на пристанището в Рейкявик), тогава Хогни не е бил дори роден, но... затова метафорите са ни подръка. Все пак, всеки някога се е чувствал "спрян от движение", потънал в забвение след като е изпълнил мисията си, нали...

А Хогни изпълни перфектно мисията си и в GusGus, и в Hjaltalín, и сега дойде момент за най-личното, най-интимното, най-скъпоценното... време за себе си. За личното кабаре на емоциите... шарено и амбивалентно, колкото Живота... Време за раздяла с миналото (Break-up и Parallel), за сбогуване със страховете (Crash и Shed Your Skin), време за хорова полифония на Мечтите с Komdu með, Andaðu, Óveðursský и Enn næða orð, които да поставят релсите за нов Живот.

 


Кога? – в есенните следобеди на непримиримост към статуквото, за да се събудим в зимата на нашето доволство.

 

Защо? – защото Кабарето на Живота кара Битието на Поезията да звучи непосилно леко... или както казват исландците: Andaðu/Диша се!

3 в 1 | Kaitlyn Aurelia Smith vs Colleen vs Fever Ray

Събота, 28 Октомври 2017г. 15:15ч.

Неслучайно гост на втория mir-logo-black-50x25 концерт бе Emika – дискусията за мястото и правата на жените в Музиката малко позакъсня, но ето че, вълна след вълна, бийтфемина естетиката е в апогея си, а сега, 3 в 1 се срещаме с трима артисти, които дават на електронната музика това, от което винаги има нужда – силни и оригинални фемина-синт образи.

 

kacovKaitlyn Aurelia Smith vs collcovColleen vs feveraycovFever Ray

 

Кой?Кейтлин Аурелия Смит, Синт ангел от Градът на Ангелите; Сесил Шот или френският Captain Of Синт адаптацията на Colleen; Карин Дрейер Андерсон, шведската The Knife Сестра и Синт Майка на Fever Ray.

 

Какво?No Man Is Big Enough For My Synth – да, говорим за синтезатори – Buchla модулации, Roland и Rhodes вариации, джобни синт модификации и всевъзможни MIDI кийборд асоциации, но... говорим за "звуците, музиката, която идва от дъното на тялото, дори не на душата", както го описа най-добре Емика... говорим не само за синт спектъра на женската Душа... говорим за синт призмата на Утробата – това, което винаги ще отличава Жените от Мъжете... защото и трите албума тук – The Kid (на Kaitlyn Aurelia Smith), A Flame My Love, A Frequency (на Colleen) и Plunge (на Fever Ray) – се раждат именно там...

 

"This Country Makes It Hard To Fuck" ехти гласът на Карин в This Country и разказва мястото в Света на Жената днес... маркира правата, очертава сексуално насилие (и други вечно актуални фемина проблеми днес), но... всъщност всяко от 11-те парчета (дори инструменталното и заглавно Plunge) във втория Fever Ray албум разкрива отделна фемина история, за да се получи... нещо като колективен портрет. Нещо, което напомня унифицираните, безполови карнавално-шамански кожи-костюми, в които Карин обличаше лайв бенда си преди 8 години (о, да убедихме се с очите си колко са впечатляващи наживо) – разликата е, че сега всичко е оголено (езотеричните и метафорични костюми падат) и има подчертано фемина образ, заради което очакваме с нетърпение сценографията на Fever Ray турнето през 2018.

И така оголеното тяло танцува по ръба на последния The Knife албум (Wanna Sip, A Part of Us, IDK About You, An Itch и емблематичното This Country) и дори залита в Silent Shout спомени (Plunge, Falling и To The Moon and Back звучат така сякаш Peder Mannerfelt е искал да избяга от работата си по Fever Ray дебюта и да я замени с ко-продуциране на The Knife теми), докато търси синт утробата на дебютния Fever RayMustn't Hurry, Red Trails и Mama's Hand убеждават, че Paula Temple е помогнала на Карин да открие своята пораснала Fever Ray синт версия и най-вече образа на Синт Майка за пример и разкош.

 

А когато Кейтлин Аурелия Смит среща Buchla, Бащата на всички модуларни синтезатори, едва ли е вярвала, че един ден ще изпее "I Feel Everything At The Same Time" – емблематичният припев от An Intention не само чудесно обобщава епичната хармония от контрастни синт генерирани усещания за Света наоколо в новия ù албум The Kid, но и се превръща в чудна метафора за Душата на жената като кошер от емоции.

В този кошер Кейтлин Аурелия е Кралицата-Майка, а нейните синт-пчели-работнички (в това число и берлинския оркестър Stargaze – да, Смит надгражда миналогодишния шедьовър EARS с флейта, тромпет, чело...) не просто жужат и звукомедничат, ами с I Am A Thought, An Intention, In the World, To Follow And Lead, I Am Curious I Care и I Will Make Room For You изграждат основите на душевната пита на Жената, която не просто се пита Who I Am & Why I Am Where I Am, а знае, че ще даде всичко To Feel Your Best, защото е убедена, че е In The World But Not Of The World.

 

Да, за един възможен, по-добър Another World говори и Сесил Шот в A Flame My Love, A Frequency – наистина, минималистичните синт епоси като November, Separating, Winter Dawn и заглавното A Flame My Love, A Frequency директно, искрено и минорно възкресяват апокалиптичната атмосфера след терор атаките в Париж през ноември 2015, но, всъщност... из целия албум на Сесил става дума за адаптация...

Адаптиране към различните честоти на чувствата и емоциите... също като адаптирането към нови, променящи се светове... също като адаптирането към нови изразни средства (всеки нов Colleen албум, дори предишният Captain Of None, е записван с различни инструменти – актуалният е с два мини-синтезатора)... А в Another World, The Stars Vs Creatures, One Warm Spark и Summer Night (Bat Song) способността на женската Душа да се адаптира, но и да променя/да моделира по свой вкус неблагоприятната среда на Живот достига семпло съвършенство... до момента, в който "The Stars Will Have The Last Word / And Outshine Us"...

 

Кога? – в November дните и нощите, когато усещаш, че си In The World But Not Of The World и искаш да отлетиш To The Moon and Back.

 

Защо? – "It's Not Hard To Love Me" както казва Карин и наистина, никак не е трудно да обичаш Fever Ray, Kaitlyn Aurelia Smith и Colleen, и тяхната Музика, която идва от дъното на Тялото, дори не на Душата...

Албуми | KiNK

Петък, 03 Ноември 2017г. 09:09ч.

kinkplaycov KiNK – Playground


Кой?Страхил Велчев... или просто род(е)ният King KiNK.

 

Какво?Страхил Бийт Плете, през Три Бийта Преплита – "Едва ли много диджеи ще пускат тракове от албума в сетовете си" казваше Страхил, когато си говорихме за дебютния Under Destruction, който, наистина, пое по модуларен синт път към аванюристичен чуден трип на подсъзнанието. Сега, обаче, няма да е така, защото Страхил се завръща в Началото на Играта – там, в клубния Playground на Нощта и моментите, които му носят няколко години поред титлата #1 Live Act в RA класацията... там, където семплирания ретрошик есид хаус и техно се превръщат в авторски, съвременни клубни оръжия за масово денс поразяване... Да, това е "денс" албума на KiNK, който всички очакваха от него, а той ги изненада с Under Destruction... Да, неведнъж сме казвали, че Страхил играе като малко дете (неслучайно невръстният Страхо ви гледа от корицата на албума) в еуфория от новите си играчки зад пулта...

И ако Играта в Playground започва с мост към Under Destruction в Soar, A Taste of Metal, Peter Plet Plete и завършва подобно с The Universe In Her Eyes, то Samodiva (с Рахел/Rachel Row, естествено), Perth, Yom Thorke, Suncatcher, Organ и Five са играчките за масово денс поразяване, които, в последните две години, се превръщат в епицентър на KiNK лайв акциите... точно толкова епични, колкото моментът, в който The Russian завъртя Big Wheel сцената на Melt! в лудешки танц преди две години.

 

Кога? – в Playground-а на Нощта, когато може да срещнеш Samodiva и The Russian с A Taste of Metal в устата и неусетно да се озовеш в Perth по изгрев слънце и да играеш Suncatcher на плажа.

 

Защо? – защото, който Бийт Plet Plete печели... Samodiva с The Universe In Her Eyes.

kinkl1

KiNK Live © фотография MIR


3 в 1 | Ben Frost vs Alessandro Cortini vs Not Waving

Понеделник, 06 Ноември 2017г. 18:18ч.

След срещата с три силни и оригинални фемина-синт образи, сега е време да разберем как мъжката ръка пипа синт кийборди, осцилатори... и други 3 в 1 генератори на електросигнали.

 

bfrostcov Ben Frost vs corticov Alessandro Cortini vs notwavingcov Not Waving

 

 

Кой?Бен Фрост, австралийският нойз шаман; Алесандро Кортини или синт мастерът в Nine Inch Nails институцията; Алесио Наталиция или бриталианският синт двигател с вътрешно Not Waving горене.

 


Какво?Синт Дисторшън на Света – да, и трите албума тук – The Centre Cannot Hold (на Бен Фрост), Avanti (на Алесандро Кортини) и Good Luck (на Not Waving) – използват синтезаторни трикове, за да изразят изкривяването и криворазбраността на Света около нас... Дотолкова, че ако подредиш заглавията на трите албума може и да намериш ПостАпокалиптичен път към... Нов Живот.

 

Достатъчно е дори само да погледнеш заглавията в The Centre Cannot Hold, за да разбереш (без да си на "ти" със силно-социалната ангажираност на Бен) отношението на австралийския нойз шаман към Света наоколо – импресията A Single Hellfire Missile Costs $100,000 и мускулните инжекции Threshold Of Faith, Trauma Theory, All That You Love Will Be Eviscerated и Entropy In Blue са достатъчно красноречиви, а drone нойз аргументите в тях в комбина с китарен дисторшън и ембиънт размисли в A Sharp Blow In Passing, Eurydice's Heel, Meg Ryan Eyez, Healthcare и Ionia не само казват (без думи) повече от всички думи за състоянието на Света, но и... намигат към идеята, че всичко на този свят е циклично... вълна след вълна... като аудио-визуалните вълни в лайв шоуто на Фрост.

 

Идеята за цикличност живее и в Avanti – проектът, който Алесандро Кортини представи миналата година на фестивала Berlin Atonal – идеята за израстването, от детските спомени (и логично със заглавия на родния за Алесандро италиански език) с преминаващите през всички цикли на живота Iniziare, Perdonare, Aspettare, Non Fare, Vincere и Perdere до синт кресчендото на финала на Finire... като безкрайно равна ЕКГ линия на Живота.

 

Кривите Синт линии на Живота вълнуват и Алесио Наталиция – да, той използва повече вокали от дебютния си Animals като в Where Are We, ювелирната комбина с Marie Davidson, но често гласовете при него играят като ритъм пулс в еклектичния му синт калейдоскоп.

Me Me Me, Children Are Our Phuture, Her Quality и Tool [I Dont Give A Shit] разиграват по този начин сцени от изкривения технопоп живот наоколо, достигащи до синт нойз откровенност в Walk Of Shame и Watch Yourself, а синт съвършенството в Teach Me и Roll Along With The Pain Of It All [I'll Text U] разкрива как да се справиш с... Хаоса наоколо.

 

Кога? – идеален саундтрак за справяне с предзимната депресия... или както се казва Roll Along With The Pain Of It All.


Защо? – защото когато The Centre Cannot Hold, даваш Avanti и си пожелаваш Good Luck... така е в Живота... Вълна след Вълна...

 

3 в 1 | Call Super vs Special Request vs Daphni

Вторник, 14 Ноември 2017г. 00:00ч.

Днес, 3 в 1 паролата е Fabric – трима артисти, които тази година забъркаха Fabric микс компилации като гурме тийзър за основното в Менюто – авторски албуми!

 

callcovCall Super vs specovSpecial Request vs daphcovDaphni

 

Кой?Джо Сийтън, мастерът на сънуваното бриТехно; Пол Уолфорд, спец естетът на джънгъл носталгията; Дан Снейт или крал Caribou с афробийт алтерего


Какво?Фабрика за Танци, Дансинг за Сънища – да, и трите албума тук (Arpo, Belief System и Joli Mai) бяха предшествани тази година от генерална микс репетиция – Джо Call Super се разписа с Fabric 92, Пол Special Request маркира Fabriclive 91, а Дан Daphni рамкира Fabriclive 93 – като и трите микс оферти някак концептуално даваха жокери (особено тази на Daphni) как ще звучат албум авантюрите и на тримата... И неслучайно... Всъщност, и Arpo, и Belief System, и Joli Mai са втори албуми за съответните проекти и на тримата... а като знаете клишето за "трудния втори албум", нищо чудно, че Джо, Пол и Дан Fabric-тестваха очаквания, вибрации, усещания, идеи, сънища...

 

Да, със Suzi Ecto дебюта си Джо Сийтън ни гмурна в аквариума на техносънищата, а продължението Arpo дори влиза още по-дълбоко... там, сред подводните течения на рейв подсъзнанието – Arpo Sunk, Trokel, Korals, Music Stand, Ekko Ink (намигащо към Okko Ink), No Wonder We Go Under и Out To Rust не само те отпращат (в комбина с арт книжката с 300 рисунки от самия Джо) в паралелен пост-рейв-вътрешен Мир, но и пресъздават, някак сензитивно, атмосферата на Fabric 92 компилацията (особено в първата ù част)... започваща, неслучайно, с трака The Same River Twice на Beatrice Dillon – ако се сетите и за общото им Inkjet/Fluo тазгодишно издание картинката ще стане още по-цветна и дълбока... не като The Same River, а като Ocean Twice направо...

 

А Call Super и Special Request споделят нещо далеч повече от факта, че албумите им излизат от Houndstooth (страхотният сублейбъл на Fabric) и това е страстта към... ембиънта – да, Пол Уолфорд измисли Special Request алтерегото си точно навреме, за да яхне ретрошик-джънгъл вълната преди години с дебютния Soul Music... да, тракове като Adel Crag Microdot, Catacombs, Sanctuary, Change, Scrambled In LS1, Replicant (Nexus 7 VIP) и Brainstorm са съвършени образци на ретро-футура-рейв естетиката с адреналиновия микс от джънгъл, 2-step, броукън бийт, дръменбейс, електро, геридж, техно, но в рязко отделената втора част на Belief System царува Transmission и Advent ембиънта...

Нещо, което Пол подсказа в еклектичния си Fabriclive 91 със собственото Telepathic Dog, с Aleksi Perälä и Mika Vainio включванията и двукратното намигване с Desires Are Reminiscences By Now на Abul Mogard... нещо, което Пол плете ЕР след ЕР и тества с всяко следващо издание (вижте Fabriclive 91 траклиста), за да се сглоби накрая пълната Special Request-калейдоскоп мозайка... Разширяване на кръгобийтзора – това е Belief System веруюто на Special Request.

 

А какво да кажем за бийт пъзела на Дан Снейт – започнал с електро-фолк и психеделичен соул, минал през инди-хаус-трип съвършенството с Caribou, Daphni алтерегото му се появи, за да задоволява афробийт страсти и диджей обсесии по редки етно и диско записи... докато всичко това не се сля в една обща Бийт Мозайка, която Дан тества с Fabriclive 93. Да, повечето Joli Mai парчета са нълнометражни едити на тази Fabric сесия (като Face To Face, Carry On, Tin, Joli Mai, The Truth и Hey Drum) или разширени версии, напомнящи дебютния JIAOLONG като Vulture, Vikram и Xing Tian, но както казва Дан: Dance's What You Make It!...

 

Кога? – когато Фабриката за Сънища отвори Дансинга...

 

Защо? – защото ако подредиш правилно Arpo, Belief System и Joli Mai ще получиш идеалния саундтрак на Нощта.

Днес, 3 в 1 паролата е Джемсешън – трима електронни артисти, които не само са на "Ти" с лайв бенд колаборациите, но и отвеждат live jam музицирането до електро-акустичното съвършенство.

 

jholdenaspirits James Holden & The Animal Spirits vsmoricovMoritz Von Oswald & Ordo Sakhna


                                                                                                       vs matdescov Matias Aguayo & The Desdemonas

 

Кой?Джеймс Холдън, IDM via техно шаман със страст към live jam психеделията; Мориц фон Освалд, дъб техно титан с Basic Channel и Rhythm & Sound минало, и електро-акустично jam настояще; Матиас Агуайо, тропикана-техно гуру със страст към live jam разбиването на културни/жанрови рамки и клишета.

 

Какво?Един за Всички, Всички за... Джемсешъна – да, и трите албума тук – The Animal Spirits, Moritz Von Oswald & Ordo Sakhna и Sofarnopolis – хващат Джеймс, Мориц и Матиас начело на акустични ансамбли, с които да преоткрият Together is Better формулата на електро-акустичното съвършенство.

 

Всеки, който е слушал/гледал лайв акцията на Холдън за албума The Inheritors (ние, уви, хванахме само втората част от сета му в Хърватия) трябва да е бил наясно, че е въпрос на време Джеймс да оглави акустичен квинтет, който да дирижира също като синт машините си – в случая говорим за The Animal Spirits (Етиен Zombie Zombie Жуме, Том RocketNumberNine Пейдж, Маркъс Хамблит, Лиза Бек и Ласел Гордън) и става дума за нещо повече от синт оркестрация на аналогова джемсешън психеделия...

Става дума за спиритуално, епично електро-акустично обединение, в което всеки елемент като Spinning Dance, Pass Through The Fire, Each Moment Like The First, Thunder Moon Gathering (усеща се като синтвариации по български фолклор, честно), The Neverending и Go Gladly Into The Earth води до свой микрокосмос на... душевния кеф и вътрешния мир със средата наоколо... и така до The Beginning & End Of The World.

 

Мориц фон Освалд, пък, винаги е обичал live jam колаборациите – като оставим настрана комбо-легендарните Basic Channel и Rhythm & Sound с Майк Ернестъс, Мориц прекара последните години в усъвършенстване на своето Moritz Von Oswald Trio (с Max Loderbauer и Vladislav Delay) и проектите с афробийт легендата Тони Алън и (Borderland последно) с Хуан Аткинс, без да забравяме авантюрата му със симфоничен оркестър и La Mer вариации по Дебюси от тази есен.

Сега, на дъб-дневен ред, е екзотичната среща с киргизкия фолк ансамбъл Ordo Sakhna – резултатът е live jam записаното (в столицата на Киргизстан, естествено) Bishkek, May 2016, напомнящите нашенски фолклор в дъб мутации Draught, Drums, Talasym и игривото импромтю с устна арфа Improvisation до достигане на изток от Рая на електро-акустичното съвършенство с епичното Facets.

 

Матиас Агуайо сякаш е роден за колаборации и шарената му дискография го доказва, но сега, за пръв път (без да броим спорадични представяния на соло албумите му с бенд), играе комбо-акция с цял лайв бенд – The Desdemonas са кийбордистът Хенинг Спехт, китаристът Грегорио Гомез и барабанистът Матео Скримали, а в утопичния Sofarnopolis свят с вещи сакс сола, ню уейв вокали, еклектични рисунки (като в обложката и видеата) и краутрок психеделия ги води Матиас – да, Агуайо е човек с много таланти и After Love, Walk On By, The Rabbithole и I Was A Star (с типична Cómeme перкусия) го доказват, а Nervous, Antidoto, Boogie Drums, Amiga и емблематичното Cold Fever подчертават, че колективният дух винаги е най-важен, за да се случи live jam магията.

 

Кога? – в зимни дни и нощи на Cold Fever, когато е нужен Antidoto с малко Improvisation и Thunder Moon Gathering, за да усещаш отново Each Moment Like The First.

 

Защо?Together is Better е формула, която важи не само за лайв джемсешън магията, а и за... Всичко на този свят, нали!?

Албуми | WhoMadeWho

Петък, 19 Януари 2018г. 07:00ч.

wmw-cover WhoMadeWho – Through The Walls


Кой?Томас Барфод, Йепе Кйелберг и Томас Хьофдинг... датското трио, което вярва в електро-поп-хедонизма.

 

Какво?Поп синтез Through The Walls – неслучайно, преди миналогодишната WhoMadeWho визита, Йепе Кйелберг ни каза, че Surfing On A Stone е фаворита му от шестия албум Through The Walls – когато го чухме на живо се убедихме, че датското трио наистина не е вадило нещо подобно, така деликатно, така градиращо до синт епос (ала Вангелис) на финала.

Всъщност, всеки попадал на WhoMadeWho концерт, идеално знае каква важна роля играят китарните рифове в лайв акциите на датското трио, но сега Барфод, Кйелберг и Хьофдинг обръщат плочата и фокусът пада върху синт линиите – Surfing On A Stone, епичното I Don't Know и интимните Crystal, Goodbye To All I Know, Belong и Keep On изграждат опорните точки в Through The Walls Живота, който все повече заприличва на соло акциите на Барфод (дори заглавното Through The Walls е не толкова успешен дует с любимата му певица Nina K), а като добавим артуърка на сирийския артист Ейхам Джабр, клиповете, снимани в Индия и социалните послания (If This is Your Love, Don't Wanna Know Your Hate), то се получава чуден синтез Through The Walls на най-доброто в поп музиката, в момента.


Кога? – идеално за соаре консумиране с приятели, с които никога не възниква въпроса If This is Your Love, Don't Wanna Know Your Hate.

 

Защо? – както се пее в Surfing On A Stone:"It Might Be Time To Go Home", а с WhoMadeWho може да се почувстваш като у Дома си.

 

онлайн