Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Албуми | tUnE-yArDs

Понеделник, 22 Януари 2018г. 12:12ч.

tuneyards-cov tUnE-yArDs – I Can Feel You Creep Into My Private Life

 

Кой?Мерил Гарбъс, кукловодът на карнавалния броукън поп в дуо комбина (вече официално) с басиста и ко-продуцент Нейт Бренър.

 

Какво?коментарно броукън поп студио – ако искате да разберете всичко най-важно, което се върти в главата (като кошер с идеи) на Мерил Гарбъс, то трябва да чуете Now as Then, Colonizer и Home от четвъртия ù поред албум с концептуалното заглавие I can feel you creep into my private life...

И преди (албумът Nikki Nack за справка) Мерил е хвърляла иронични и хапливи социални коментари към всичко случващо се в света около нас, но сега, нейните "white woman's voice" и "white woman's comments" в Colonizer са повече от директни и язвителни към целокупните предразсъдъци, тресящи в момента съвременния ни свят. А Мерил идеално знае, че хората са като кукли, чиито конци са дърпани умело от кукловодите на предразсъдъците и това си личи ясно и в песни като Coast to Coast, Now as Then, Honesty, Free и Home...

И преди Мерил и Нейт са забърквали калейдоскоп амалгама от всевъзможни звуци, но сега, вдъхновени (като че ли) от българското фолклор полифонично пеене (и берберското свирене с език) в Colonizer и Hammer, и изобилието от синтезатори и МРС машини в Heart Attack, ABC 123, Look at Your Hands, Who Are You (с чудно сакс соло) и Free, те създават едни от най-авантюристичните, калейдоскопични и шлифовани tUnE-yArDs творения евър.

 

Кога? – когато усетиш, че в твоя Private Life липсва Honesty или е препълнен с Colonizer-и и няма място, което да наречеш Свой Home.

 

Защо? – защото Животът е безкрайна игра с Предразсъдъците... или както казва Мерил: "Killing It Down But You're Not Telling My Story, Man!"

Албуми | Nils Frahm

Четвъртък, 25 Януари 2018г. 17:17ч.

frahm-cover Nils Frahm – All Melody


Кой?Нилс Фрам, виртуозът на 88-те клавиши на... Живота.

 

Какво?Пианото като Вселена... на Емоциите – да, след две интензивни години (2015 и 2016), наситени с най-различни проекти, турнета и Piano Day инициативи, Нилс Фрам си даде заслужена почивка – дали заради изтощението, дали заради кончината на член от семейството, дали заради изграждането на чисто ново студио (Saal 3, увековечено на корицата на албума), което да приюти всички негови музикални изобретения (като хибридния дървен орган, например) – и всичко това си личи в начина (и различните периоди) на създаване на новия албум.

Заглавното All Melody и #2 продължиха оттам, където заглъхна предишния албум Spaces (при все, че и двете епични композиции вече си бяха перли в лайв соло акциите му)... Harm Hymn, Momentum, My Friend The Forest, Forever Changeless, Fundamental Values и Human Range шепнат загуба, меланхолия и търсене на нов път, намерен в... колаборацията – дали заради честите джемове с исландския си брат по нео-пиано орбита Олафур Арналдс, дали заради вокалните пъзели с трио комбината от детството в nonkeen, но Нилс, за пръв път, се заиграва с цял хор (камерният ансамбъл Shards в The Whole Universe Wants To Be Touched, Human Range и A Place), със звуци от тромпет (медитативните Human Range и Fundamental Values) и маримба (мистично-отговарящото на името си Sunson), за да може разширението на 88-клавишната Вселена на Фрам да блесне в пълната си прелест в Kaleidoscope.

 

Кога? – с All Melody всеки ден може да бъде Piano Day.

 

Защо? – както казахме, някаква магия витае във въздуха, когато Нилс Фрам положи пръсти върху 88-те клавиша на пианото на Живота, за да ни отнесе в астралната симфония на Вселената на Емоциите.

frahm7

Nils Frahm Live © фотография MIR

Албуми | Rhye

Неделя, 04 Февруари 2018г. 12:12ч.

bloodcover Rhye – Blood

 

Кой?Майк Милош, онзи канадски Wo(W)Man-Глас и почетен гост-вокалист в албуми на DJ Koze, Bonobo и сие...

 

Какво?Синдрома на Милош – да, блусоул дуото Rhye вече не е дуо, но раздялата между Майк и продуцента Робин Ханибал може би бе леко предвидима, особено след като в края на годината, в която излязоха с дебютния Woman, Милош влезе със соло микстейпа Jetlag (с любовното участие на жена му Алекса), а после се впусна в комбо авантюри с DJ Koze, Bonobo...

Така или иначе, 5 години по-късно, ефектът от раздялата си личи още в красноречиво-откриващото тук Waste (с припева I'm Going Through The Changes, Baby), както и в повтарящите Woman-формулата Taste, Feel Your Weight, Please и Count To Five.

Промяната, обаче, се усеща във втората част на Blood (напомняща Jetlag времената), заявена с реплики като "I Can Do This On My Own", а сърцетуптящите Blood Knows, Stay Safe, Softly, Sinful и особено Phoenix доказват, че всички с кръвната група на Милош страдат от неизлечимия (слава богу) синдром на еротичния романтизъм и ще припяват под свещите на нощта докрай: "This Kind Of Love Is Stable"!

 

Кога? – когато кръвната група ти подскаже, че е време за "Make Love All Day"...

 

Защо? – неслучайно Майк Милош шепне: "This Kind Of Love Is Stable" – вярваме му.

Албуми | Son Lux

Понеделник, 12 Февруари 2018г. 14:14ч.

brighterwounds-cov Son Lux – Brighter Wounds

 

Кой?Райън Лот, Рафи Батия и Йън Ченг, американското броукън-соул (вече официално) трио с Вдишай-Издишай екзистенц терапия за Живота.

 

Какво?Is This What The Resurrection Feels Like... – в последния си албум Bones, Райън Лот често шепнеше, като мантра, "This Moment Changes Everything" убеждавайки, че Change Is Everything – е, сега, именно два момента на промяна определят петото му творение, също като двете ръце (на обложката), вкопчени в хватката-метафора на Живота.

 

Първият момент е появата на първия син на Лот (откриващото Forty Screams с красноречивия рефрен "I Had Wanted A Better World For You"), вторият момент е кончината на негов добър приятел (усещаща се в интимно-епични оди като All Directions, Aquatic и закриващата Resurrection) – останалото е онзи синт-броукън Dream State, в който живеем...

Онези Slowly (Lie To Me Like You Do When You Tell The Truth) моменти, онези Labor емоции, от които сме Surrounded (най-авантюристичният трак на Лот, Батия и Ченг тук, стигащ до аналогов дръменбейс!) в търсене на онзи, който ще изиграе The Fool You Need, защото Brighter Wounds е именно това, което се случва между протягащите се една към друга, Ръка на Живота и Ръка на Смъртта (да, онези от обложката), за да се вкопчат в хватката на Екзистенца.

 

Кога? – в зимните Slowly следобеди, когато Животът може да поеме All Directions стига да желаеш Resurrection, а не да живееш в постоянен Dream State.

 

Защо? – защото, може би, This Is What The Resurrection Sounds Like...

 

3 в 1 | GoGo Penguin vs Poppy Ackroyd vs Niklas Paschburg

Понеделник, 19 Февруари 2018г. 17:17ч.

Да, началото на 3 в 1 рубриката ни бе поставено преди 1 година именно от 88-клавишната Вселена на... Пианото – сега То отново е на фокус и в центъра на три албума, които намират най-добрите приятели на 88-те клавиша на нашето време.

 

gogop-coverGoGo Penguin vs ackroyd-coverPoppy Ackroyd vs pash-coverNiklas Paschburg

 

Кой?Крис Илингуърт, Роб Търнър и Ник Блака... или манчестърското трио, което рисува електронна музика с акустични инструменти; Попи Акройд, нежната сила на Hidden Orchestra в соло пиано акция; Никлас Пашбург, немският наследник на Нилс Фрам и колега по 7K! орбита на Лука Д'Алберто.

 

Какво?най-добрите приятели на 88-те клавиша на нашето време – да, и трите албума тук – A Humdrum Star на GoGo Penguin, Resolve на Попи Акройд и Oceanic на Никлас Пашбург – са центрирани около 88-те клавиша на пианото, но това е само изходна точка... портал към Галактиката от звуци, която следва по спиралата навътре...

 

Говорим за Галактика неслучайно, защото Крис, Роб и Ник вземат заглавието на четвъртия си албум A Humdrum Star от цитат именно на космолога Карл Сейгън, а GoGo Penguin формулата за космическа хармония между пиано, контрабас и ударни/перкусии тук достига съвършенството – образци като Raven, Bardo, A Hundred Moons, Strid, Transient State и епичният Reactor рисуват картини с точно толкова цветове, колкото са нужни на въображението ти за да подреди Пъзела на Живота.

 

И Попи Акройд обича да реди пъзели от звуци – видяхме/чухме го при свиренето ù на няколко инструмента на Hidden Orchestra концертите у нас, усеща се и в третия ù соло албум Resolve – да, пианото (в пианино и роял вариации) е в центъра, но около него са подреждат картинни звуци от хартия (в Paper), от винени чаши (в Stems), от ханг (с ювелирния Ману Делаго в Time и Luna), от кларинет и флейта (в The Calm Before и Luna с Майк Лисърдж от Bonobo лайв бенда), от чело (в Quail) и цигулка (в Trains, Light, Resolve...), така че Картинката накрая калейдоскопично и живописно да изобрази... Вселената.

 

Светът на дебютанта Никлас Пашбург пък доста напомня този на неговите сънародници Нилс Фрам (дори двамата споделят едно родно място – Хамбург) и Hauschka, но мечтите му сякаш искат да го доближат до Джон Хопкинс – дебютният албум Oceanic започва с Pier (Intro) точно като Immunity на Хопкинс (с отключване и влизане в студиото), за да се зарее погледа извън студиото (като в обложката на Oceanic, записан на брега на Балтийско море)...

Там, където като вълна след вълна, reverb след reverb, се носят Spark, Sand Whirling, Fade Away, Appear, Magnetic Petrurbation и Journey Among Worlds, а когато се разбият в брега вече напълно да се размие границата между акустично и електронно генерирани портрети на Океана на Живота.

 

Кога? – в зимните следобеди, които обещават среща с пролетта, Новия Живот и... Piano Day.

 

Защо? – защото няма нужда от Думи/Гласове, за да бъде описана Вселената.

 

3 в 1 | Answer Code Request vs Molécule vs Recondite

Неделя, 25 Февруари 2018г. 20:20ч.

Днес, 3 в 1 паролата е... ЕмбиънТехно3 албума, които доказват, че в играта със светлосенките на Техното се ражда портрета на Ембиънт средата на живот на Човека.

 

acr-gensAnswer Code Request vs mole-coverMolécule vs Reconditedaemmerlicht-cover

 

Кой?Патрик Грьосер, Berghain експерт по спектрален анализ на техното; Ромен Делайе, френски техно концептуалист със страст към Полярния кръг; Лоренц Брюнер, немски класик на здрачния техно импресионизъм

 

Какво?Техно Панорама – да, и трите албума тук – Gens на Answer Code Request, -22.7°C на Molécule и Daemmerlicht на Recondite – живеят в техно среда, но съществуват в толкова много ембиънт цветове и светлосенки, че изграждат живописна Панорама на... Звуците на нашия Екзистенц.

 

Още в дебютния си Code албум Патрик Грьосер разкри, че в ДНК-то на неговото техно е закодиран генофонда и на ембиънта, и на брекбийта, но в Gens картинката е сякаш още по-HD изпипана и поставена под микроскоп (както подсказва прекрасния артуърк на Сара Шьонфелд за албума) до съвършенството на най-малкия детайл.

Лупата на фокуса е поставена върху генотипа на човешките емоции и най-вече върху метаморфозата им (погледнете пак крилото на обложката) – ембиънт хармонията в Mora, Orarum, Gens и An Unattainable Distance е следвана от нервните импулси в Sphera, Res, Sensa, Audax и брекбийт играта на адреналина в Tu, Cicadae и Knbn2 (сякаш излязло от албум на Shed), за да се появи под техно микроскопа (Ab Intus неслучайно означава "отвътре" на латински) картинката на генотипа на това, което ни прави... ХораGens означава именно това на френски, неслучайно, ще заяви на чист немски с техно акцент Answer Code Request.

 

От своя страна, френският техно концептуалист Ромен Делайе винаги се е интересувал от това как външната среда влияе/изгражда Хората – дебютният му албум 60°43' Nord бе записан на риболовен кораб при 34-дневно плаване из Атлантическия океан, а сега, с -22.7°C той акостира в Гренландия – да, това е най-ниската температура, измерена при 5-седмичния му престой в малко инуитско селище, а епичната, ембиънт-ледена панорама наоколо звучи навсякъде в -22.7 – пукащият лед в Âriâ, величествено-плаващите ледници в Sila, свистящите ветрове в Délivrance и Qivitoq, полярните бели нощи в Jour Blanc, откъслечните (като на духове) човешки гласове и кучешки лай (в Âriâ, Violence, Artefacts)... и Белота... безкрайно необятна като в епичния финал Inlandsis.

 

Лоренц Брюнер пък винаги е обичал да живее в техно здрача... или в Полумрака (в Daemmerlicht както казват немците) – прочут с дух-техно виденията си в зимен сън, Лоренц (с най-ниско ВРМ темпо от всички Recondite албуми досега) навлиза още по-дълбоко в здрачната бездна на... човешката ембиънт панорама на емоциите... Толкова дълбоко, че Daemmerlicht, Durch Den Hohlweg, Hoehlenlichter, Der Steinmetz, Am Sonntag, Unten са като кинематографично синт-ехо на чистия сантимент, роден от досега с околната среда (Im Holz/В гората, Im Regen/В дъжда...) и стигащ до Вангелис катарзиса във Von Der Kanzel и Immer Da.

 

Кога?в Зимата на Нашето Техно Доволство...

 

Защо? – защото когато в зоната на Здрача (иначе казано Daemmerlicht) термометърът закове -22.7°C все още може да бъдем... Хора... или просто Gens...

Албуми | George FitzGerald

Петък, 09 Март 2018г. 09:09ч.

gfcover George FitzGerald – All That Must Be


Кой?Джордж Фицджералд, почетен британски кум при брака между хаус и поп музиката.

 

Какво?All Pop Must Be – неслучайно Джордж и Bonobo играят заедно в Outgrown от втория албум на Фицджералд – двамата отдавна си разменят на приятелски къс пас ремикси, а и двамата са открили (и споделят) формулата за съвършен брак между хаус, леко геридж брекбийт, соул вокали (и семпли) и даунтемпо бийт за разкош.

Формула, която Фицджералд отигра успешно в дебютния си Fading Love албум и която тук постига гранде картинка (вече и с лайв бенд) на ювелирно упражнение по стил – Two Moons Under, Frieda, The Echo Forgets и Siren Calls (с умилителните си Fruity Loops реминисценции) не биха били чужди на някой хибриден Bicep лайв сет, а Burns, Passing Trains, Nobody But You (с Foals вокалиста Хъдсън Скот), Roll Back (с Lil Silva в различно амплоа) и Outgrown са сякаш излезли от комбо сесии за общ албум на Джордж и Bonobo, но черешката в тортата е... Half Light колаборацията с Трейси Торн (чийто цял нов албум можеше и да звучи така Everything But The Girl-носталгично) – поп шедьовър, който във вещи ремикс ръце може и да се превърне в хит на лятото.

 

Кога? – когато пролет пукне и Джордж Фицджералд, с лайв бенда си, я призове из клубни и фестивални земи.

 

Защо? – защото поп музиката не само може да звучи така, но и... е All That Must Be...

 

Албуми | Young Fathers

Петък, 09 Март 2018г. 16:16ч.

cocosugar Young Fathers – Cocoa Sugar


Кой?Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, соул шамани за колективна екзистенц терапия... или единбургският инди-хоп триумвират, който знае "What you do to feel better, What you do to feel good".

 

Какво?Тремоло Соул Ритуали – ако някога сте гледали Алойзиъс, Кайъс и Греъм G в някоя от ритуалните им Larger Than Life акции, то вероятно сте наясно какво имат предвид с думите "Joy Hates The Pain" в Lord от новия албум Cocoa Sugar – по някакъв магично-шамански начин това инди-хоп трио успява да съчетае (привидно непонасящите и дори "мразещите" се) контрастни емоции като радостта и възхвалата на живота с екзистенциалната болка и тъга от всичко случващо се в съвременния ни свят в едно епично-катарзисно цяло и тяло (не без помощта на адреналиновите перкусии на лайв барабаниста им)...

След (Mercury Prize маркирания) Dead и White Men Are Black Men Too, в третия албум идва време за Tremolo My Soul... или както казва Греъм G (с типичния си сатиричен сарказъм) в Wow: "What A Time To Be Alive..." и наистина, Only God Knows (написано специално за T2 Trainspotting) зададе спиричуъл-хор посоката само за да се развихрят (ох, как само ще звучат на живо, ох) нещата в Lord, In My View, Border Girl и Picking You или да напомнят за ранните Young Fathers времена в Turn и Holy Ghost (и двете звучат така както Боб Дилън би правил хип-хоп в 21 век), а Tremolo, Toy, Wire и Wow ще достигат заветния катарзис със задъханото синт-пиано и метафора-припеви като:"Ego, Giving me What I Need" и "Broken Little Toy".

 

Кога? – в дните когато "This is My Cross to Bear" не звучи като екзистенц проклятие, а като намиране на вътрешен мир... като нощта на 24 юли.

 

Защо? – защото всички сме Broken Little Toy, но Young Fathers знаят как да слепят парченцата в едно екзистенц цяло.

 

3 в 1 | Cray76 vs Essaie Pas vs Bézier

Понеделник, 19 Март 2018г. 14:14ч.

Днес, 3 в 1 паролата е... Parler Electro – да, говорим за електро, говорим за синтове и 3 албума, в които е втъкана |не|видима френска нишка.

 

cray76 Cray76 vs esp npath Essaie Pas vs bezier parlermusique Bézier


Кой?Жоаким Буазиз или модуларното Cray76 алтерего на френския електро master Joakim; Мари Дейвидсън и Пиер Герино, монреалското Essaie Pas дуо, свързано както в Любовта, така и в електро Живота; Робърт Янг, синт-обсебения, тайвански (по произход) герой от Фриско диско квартета Honey Soundsystem.

 

Какво?Parlez-vous Electro – да, и трите албума тук – Play Harder на Cray76, New Path на Essaie Pas и Parler Musique на Bézier – говорят на Електро език със силен синт-френски акцент.

 

Жоаким Буазиз винаги е бил един от личните ни електро герои и все така недооценен master на жанровата еклектика – след като миналата година извади поредното Joakim бижу под името Samurai, кодът на електрочестта го задължи да изчака поне още година, за да събере най-доброто от своето есид хаус|техно алтерего Cray76.

И от Joakim албумите е очебий|т|на страстта на Буазиз към модуларните синт звуци, но именно в Cray76 живота те достигат пълна зрялост и блясък – класики като Call My Name, Servant, NYNYNY, Merce (със семплирания страхотен монолог за танца като форма на изкуство) и Burning Inside (тук влиза с неиздавания The Uri Mix) са достатъчно красноречиви по всички синт въпроси, а новите попълнения като The Holy Mountain, Watchado, Tamaraw и епичното Evangelion могат да те накарат да се обръщаш към Жоаким само с една дума – Master!

 

Освен Любовта си, Мари Дейвидсън и Пиер Герино споделят и една друга обща страст – тази към синт-ноар звуците. И ако от Джармъш знаем, че каквото правят Любовниците, го правят най-добре, то в петия си общ албум Мари и Пиер отново бракосъчетават ювелирно шепнати вокали и здрачно електро (с тук-там препратки от емблематичния фантаст Филип К. Дик и романа му A Scanner Darkly), така че тракове като Future Parlé, Complet Brouillé, Les Agents Des Stups и Substance M не само да опровергаят ироничното сценично име Essaie Pas (на френски казано "Не Опитвай" а.к.а "По-добре Недей"), но и намират New Path към... електро задоволеността.

 

Робърт Янг също най-накрая задоволи старите си аналогови синт-страсти в дебютния соло албум Parler Musiqueда поговорим за Музика както приканва заглавието на френски, но да поговорим за целия бийт спектър и не само на електрото – от тракове като Parler Musique, Organisation Maritime, Myéline и Entr'acte е очебий|т|но, че Робърт Янг има аналогово-синт-въоръжено до зъби студио.

А техно-епохалните Une Salade Oblongue и Un Subalterne Insubordonné, брекбийт-зареденото Téléconférence и jungle-пънкарското L'Ordre Cannibale разкриват защо Янг е член на еклектичното диско крю от Сан Франциско Honey Soundsystem... Да, Музиката (и електрото) наистина е универсален език, който няма нужда от Думи, за да бъде разбран.

 

Кога? – когато Синт удари как Електро се ражда в... Нощта.


Защо? – защото Думата има... Музиката...

3 в 1 | E Ruscha V vs Garden City Movement vs Groeni

Сряда, 21 Март 2018г. 19:19ч.

Днес, 3 в 1 паролата е... Д като Дебют, Д като Даунтемпо – да, говорим за Дебютни албуми, които четат Д като Даунтемпо Доволство.

 

eruschav-coverE Ruscha V vs gcm-coverGarden City Movement vs groeni nihxGroeni


Кой?Едуард Джоузеф Руша V или просто Еди, синът на попарт визионера Ед Руша, който не рисува със символи (като баща си), а с бийтове; Рой Авитал, Йов Саар и Джони Шарони или израелското трио, което се грижи за даунтемпо хаус озеленяването и освежаването в Тел Авив; Александър Грийн, Майк и Джеймс или Groeni триумвиратът от Уелингтън, който доказва, че Нова Зеландия не е само сцена за Fat Freddy's Drop, не е само декор за Властелинът на пръстените и не е само терен за прословутия им отбор по ръгби.

 

Какво?Д като Дебют, Д като Даунтемпо – да, говорим за дебютни албуми – Who Are You на E Ruscha V, Apollonia на Garden City Movement и Nihx на Groeni – но не става дума за дебютни записи, а за дългогодишно даунтемпо шлифоване до достигане на настоящото електро-акустично съвършенство.

 

Да, Who Are You може и да е първия албум, който Еди Руша издава с рожденото си име, но зад него се крие дълъг Secret Circuit алтерего опит и това си личи в прецизно разливащата се даунтемпо хармония в тракове като Carried Away, сливащите се Who Are You и The Hostess или In The Woods.

Да, Еди може и да е син на художника Ед Руша (разликата в имената им е само това IV и V), но Еди е далеч от попарт вибрациите на баща си, а се доближава повече до (бийт)импресионизма като в палитрата му аналогови инструменти (синтезатори, китара, саксофон, перкусии...) и дигитални трикове се сливат в даунтемпо хаус импресии, приличащи на гледани през All Of A Sudden-омара летни пейзажи, с така красноречиви заглавия като Gravity Waves, Lights Passing By и Endless Sunday.

 

Слънцеиграещите колажи не са чужди и на Рой, Йов и Джони – поредицата от силни ЕР-та и хит сингли като Move On, Entertainment, Bengali Cinema и She's So Untouchable закономерно ги отвеждат до Passion Is A Dying Theme, Before I Fall и Slightly All The Time, а МРС-заиграни парчета като Apollonia, Sans Titre, For Tomorrow, Now, Rini, Ueno Park и Zaire разкриват защо Garden City Movement са свирели на една сцена с Bonobo и Caribou. И все пак, електро-акустичното съвършенство се усеща най-добре във Foreign Affair, I Knew Before I Met Her (That One Day I Would Lose Her) и Mediterranea – идеални примери за това, че светът се нуждае от Garden City Movement.

 

Да, и Александър Грийн явно е имал нужда от звук-съмишленици като Майк и Джеймс, за да превърне проекта си Groeni в пълноценен електро-акустичен триумвират (не по-лош от соло проектите на Том Йорк) – о, да, Unrest, The Pharmacist, Nape, Teething, Warborn и I Don't Hold Knives дават нужната доза електротерапия на душата, за да получи Evergreen-мир и Rest на финала.

 

Кога? – когато слънцето плете даунтемпо колажи, с които всеки залез ни приближава до пролетта и лятото.

 

Защо? – защото Д означава... Доволство...

 

онлайн