Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Днес, 3 в 1 паролата е... От Другата Страна3 албума, които измислят саундтрака на един паралелен свят... Онзи, от другата страна на близката-далечна галактика...

 

mapr-coverMark Pritchard vs Monoloc & Beauty of Inconsequenzmonolocbeautyofinconsequenz storyline

                                                                                                vs

                                                                                  DJ Krushkrush-cover

 

Кой?Марк Причърд, британският бийт маестро с дълбоки Warp корени; Саша Борхардт, немски електроника агент с еклектичен Unterland вкус; Хидеаки Иши, легендарен бийт самурай с усет за звуците на заобикалящия ни (и паралелен) свят.

 

Какво?Фонотека-Мета-Галактика – да, и трите албума тук – The Four Worlds на Марк Причърд, Storyline на Monoloc & Beauty of Inconsequenz и Cosmic Yard на DJ Krush – са колкото концептуални (с красноречиви заглавия), толкова и опитващи се да изследват фонотеката на един паралелен (на нашата Вселена) свят... Там, Отвъд добре познатите ни измерения, там, където сай-фай киното е вперило от дълги години камери и идеи...

 

Авантюрата на Марк Причърд с измеренията на заобикалящия ни свят започна още в Under The Sun албума и особено, благодарение на общата концептуална работа с визуалния артист Джонатън Завада – сега, сюрреалния им свят добива още повече цвят, пълнокръвна ембиънт картина с дълбочина и... нови измерения.

Потапянето започва още с епично-откриващото Glasspops, добива концептуална естетика със споукън уърд импресиите на Грегъри Уайтхед в Come Let Us, за да блесне, като изгрев в Нов Свят, всичко в думите под синт-морзов фон на The Space Lady в S.O.S.: "All Friends in All Dimensions... All Friends on Other Planets... All Friends on Other Orbits..." – зов в търсене на The Four World|s| като спасение от познатите ни измерения на Апокалипсиса и The Arched Window, Mên-an-Tol и 13-минутния сюр-кинематографичен The Four Worlds епос на Джонатън Завада Го откриват... Там, Отвъд...

 

Саша Борхардт (познат основно под техно алтерегото си Monoloc) също насочва погледа си Отвъд... или по-точно към Unterland (да се чете Долната Земя) – концептуален лейбъл... Отвъд техното, с концептуални издания и кинематографични измерения – тракове като Nervous System, Flowing, Planet Dagobah и Unterhalb се заиграват със семпли от сай-фай класики (като Матрицата, например) и ембиънт панорами, а броукън-2-step ритмичните Gentle Shift, Thrilling и Baum der Erlösung не само са идеален пример за колаборация с мистъри агента Beauty of Inconsequenz, но и наистина потапят в измерения Отвъд... там, в Unterland царството...

 

От своя страна, Хидеаки Иши или просто DJ Krush, винаги е бродел като блейд рънър по ръба между абстрактен хип-хоп, космо-трип-хоп и акустичната музика в търсене на нови измерения Отвъд... След дълга студио пауза DJ Krush се завърна плодотворно с два албума (Butterfly Effect и Kiseki), но като че ли именно в актуалния трети (за три последователни години) завръщането прилича на... емоцията от откриване на нов Свят – да, в Cosmic Yard отново има гост-музиканти (Binkbeats, Тошинори Кондо, Сюзан Морита и Юкихиро Ацуми), но за разлика от Butterfly Effect и Kiseki всички те са инструменталисти и без думи (само с акустични инструменти) описват светове Отвъд (Law Of Harmony атмосферата напомня това, което правят Иван Шопов и Теодосий Спасов, например)... отново има семплирани природни звуци (Dust Trail, Stellar Wind...) и космически теми (Regulus, Asterism, Emission Nebula, Sporadic Meteor...), а удоволствието от откриването на Law Of Harmony в Habitable Zone под La Luna Rouge е пълно... Време е за този Нов Свят, време е за... Ignition...

 

Кога? – когато до болка познатите измерения на Апокалипсиса около нас зазвучат като S.O.S зов, след който да се озовеш в Cosmic Yard-а на Unterland.

 

Защо? – защото там, Отвъд... всичко е по-по-най... или поне мечтаем да е така...

Албуми | Daniel Avery

Понеделник, 09 Април 2018г. 11:11ч.

davery-coverDaniel Avery – Song For Alpha


Кой?Даниъл Ейвъри, британски кросоувър техно агент с много Phantasy приятели като Erol Alkan, Ghost Culture и Kelly Lee Owens.

 

Какво?Свят измислен, пълен с.... Alpha Centauri – да, всичко започна с DJ-Kicks авантюрата на Даниъл и ембиънт-лиричните Space Echo и A Mechanical Sky, които го отклониха (като синт-завоите с Алесандро Кортини) от клубния хедонизъм в дебютния албум Drone Logic. Сега, Ейвъри сякаш се е загледал в бездънното нощно небе в търсене на пряк път към Alpha Centauri – най-близката звездна галактика до Слънчевата система... и го намира...

Projector, Sensation, Citizen / Nowhere, Slow Fade (чуйте и цялото ремикс ЕР), техно-пропилиращото Diminuendo, ембиънт-засмукващото Embers и рейв-хипнотичните Glitter и Quick Eternity се фокусират в ембиънт-техно трип (прекрасно визуално онагледен от Flat-e) до Alpha Centauri, където нито светът (какъвто го познаваме), нито определенията за него имат някакво значение...

 

Кога? – когато изгрее Вечерницата и... звездите сякаш ни доближат до Alpha Centauri.

 

Защо? – защото винаги търсим... нещо Ново, нещо Alpha-непознато... нещо Отвъд...

 

Албуми | Rival Consoles

Неделя, 15 Април 2018г. 12:12ч.

rc-coverRival Consoles – Persona


Кой?Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.

 

Какво?Персонификация на Техното – да, след като изтръгна Howl в името на синт спасение на Душата, в новия албум на Райън Лий Уест, отново на фокус е спектъра на човешките емоции... или по-скоро граничната зона между различните такива. Да, заглавието е вдъхновено от едноименния филм (и началната му сцена) на Ингмар Бергман, но бийткинематографията на Райън Лий тук се стреми повече към органичното (за разлика от синт одисеята в Howl), повече към акустичните инструменти (и вибрации) като естествено продължение на човешкото тяло и... Душа.

Да, откриващите Unfolding и Persona сякаш катализират надигналите се в Howl (и в последвалото Night Melody ЕР) емоции, за да се открие съвсем нов фин, почти Hidden ембиънт спектър в Be Kind, Untravel, Rest, Dreamer's Wake, Memory Arc и Phantom Grip, което с кристалните си перкусии отваря пътя към ослепителния свят на Sun's Abandon (украсено с вокални семпли) и I Think So.

 

Кога? – не че обичаме да се повтаряме, но Rival Consoles наистина озвучава момента, в който човешките призраци на деня се губят в черните дупки на нощта.

 

Защо? – защото за всяка Персона най-важното е не просто да Иска, а да Бъде... Be Kind... или поне I Think So...

 

Албуми | DJ Koze

Четвъртък, 26 Април 2018г. 15:15ч.

dkoze-cover DJ Koze – knock knock

 

Кой?Щефан Козала, единственият и неподражаем кросоувър хаус факир с 12-инчов хумор и необятен запас от бийт фокуси.

 

Какво?Чук... Чук... Лятото Е... Отвори Му – да, може да говорим с часове за чудното, вечно напипващо гъдела на хумора и Kosi-всичко-Kоз хип-хоп семплиране (което тук е обилно в повече от Amygdala албума), но може и да спрем след мастъркласа в Baby (How Much I LFO You), Lord Knows или след ювелирното използване на соул класиката Neither One Of Us на Гладис Найт в Pick Up-хита на лятото...

Да, може да говорим с дни за Kosi-усета, който винаги открива най-перфектната симбиоза между Гласа (и Душата) на своите гост-вокалисти (списъкът тук е по-дълъг и от лятното слънцестоене) с бийт-пъзела на кефа в амигдалата на хауса, но може и да спрем след броукън-ефектните акции на Роушийн Мърфи в Illumination (и бийт-доближена тук до идола ù Грейс Джоунс в Scratch That), след вокал-жонглирането със София Кенеди (една от перлите в Pampa Records каталога) в This Is My Rock и Drone Me Up, Flashy или след Muddy Funster-модулирането на Душата с Кърт Вагнер...

Може да говорим за мастър семплирането на Bon Iver в Bonfire, за Music On My Teeth разпяването с Хосе Гонзалес или "Circling The Sun"-акцията с Mano Le Tough в Planet Hase... Но, всъщност, във всяко от 16-те knock knock парчета главен герой е... Лятото – като слънчев часовник всяко от парчетата маркира отделен момент от лятното слънцестоене – от Moving In A Liquid събуждането до зенита ("I need a little bit of light here") на слънцето в Illumination, Pick Up и Planet Hase, през залезния кеф в Muddy Funster, Lord Knows и Baby (How Much I LFO You) до звездното небе на Seeing Aliens... Всичко звучи като летен ескейпизъм за спасяване от Хаоса и Ада наоколо... като Holiday-DJ-Kicks-дневника на твоето Лято...

 

Кога? – от изгрев до залез, от здрач до зори... знаем какво ще слушаш това лято.

 

Защо? – защото I Guess Neither One Of Us Wants To Be The First To Say... Goodbye... да, на никой не му се иска DJ Koze албума да свършва, нали... Като Лятото...

Албуми | Cyberian

Понеделник, 30 Април 2018г. 10:10ч.

cyber-cover Cyberian – Limerence

 

Кой?Стефан Бъчваров, мултиБийт агент с много имена и един дигитален WTF is SWAG храм.

 

Какво?БлянБийт – "Днес може да е ембиънт, а утре техно" – тези думи на Стефан при подкаст срещата ни може и идеално да описват дебютния му албум като Cyberian, но дори фокусът в Limerence (може и да намерите подробна Уикипедия дефиниция за това състояние на Духа, но може и да го обобщите като "Блян Любовен") да пада върху ембиънт нойз импресиите (ала Rabit или Бен Фрост), то бийт спектърът тук е по-широк... като самият Блян...

Широк като митологията на човешките емоции, минаващи през Seasons of Grief, Across The Styx и Dragons of Eden (комбото с Калоян Kanz добре сумира вибрациите в албума и припомня техните Dogs of Orion), за да заседне всичко в гърлото на вокалните експерименти в Stuck, Afterburn, Migrene и Found Mountain и да полегне (да, Casper Slate си е, буквално и преносно, трак за матраци, не щеш ли...) Душата в нещо като саунд Marble Park – там, в Limerence, сякаш всичко е мраморно-застинало, но инертно, като лятна омара, се движи във всички посоки, бълбука, диша и търси Sanctuary of Pan от Хаоса и Ада наоколо.

 

Кога? – срещата със Cyberian е ясна – 12 май, Amek Х, а дотогава Limerence може да играе като саундтрак на не един и два хамачни следобеда.

 

Защо? – защото когато дойде Seasons of Grief и минеш Across The Styx, само Dragons of Eden могат да те отведат до Sanctuary of Pan.

 

Албуми | Jon Hopkins

Вторник, 01 Май 2018г. 15:15ч.

jon-cover Jon Hopkins – Singularity


Кой?Джон Хопкинс, британски глич-техно шаман, чиито хай-фай ембиънт ритуали не признават физични закони.

 

Какво?Jon от съзвездие Шаман – да, вярно, че изминаха 5 години от последния Immunity албум, но ако сте присъствали на хай-фай-броукън-техно ритуалите на Хопкинс, то знаете, че времето е относително понятие, а и Джон съвсем не е стоял в безтегловност след като изкара ВВС 1 резиденция, написа саундтрака за съвременен римейк на безсмъртния Хамлет (да, Шекспировия и да, с Бенедикт Къмбърбач в акция) и разказа приказни Late Night Tales.

Да, вярно, че на Singularity обложката грее непознато, фикционално съзвездие, описващо формулата на основното психотропно вещество в аяуаската, този шамански еликсир, водещ до крайни форми на медитация и транс проникновения, но психеделията в хай-фай техно ритуалите на Джон винаги се е криела в... Баланса – онази сингулярна точка в Черната дупка на Музиката, където глич-техно и пиано импресии не действат по познатия начин, а в абсолютна симбиоза като в Singularity, Neon Pattern Drum и епичното Luminous Beings.

Всъщност, тук Хопкинс редува излезлите сякаш от орбитата на Immunity (да се чете Open Eye Signal и Collider), кометните Emerald Rush и Everything Connected с пиано-ембиънт панорамните Feel First Life (със семплирана хорова красота), Echo Dissolve и Recovery, за да се слее Всичко в C O S M-оса на Jon от съзвездие Шаман.

 

Кога? – когато на звездното небе изгрее съзвездието... ШамаJon.

 

Защо? – защото дори да казват, че в сингулярната точка на черните дупки физичните закони нямали Думата – имат я Музиката и...

Албуми | Saturated Pixels

Сряда, 09 Май 2018г. 18:18ч.

saturated pixels mystery Saturated Pixels – Mystery

 

Кой?Ангел Додов и Любомир Брашненков, родно електроакустично дуо със страст към бийт сатурация на визуални пиксели.

 

Какво?Мистерията на Самопознанието – ако помните подкаст срещата ни със Saturated Pixels, то за вас не е мистерия факта, че ексклузивния трак в него Pulse зададе пулса, тона и очакванията за дебютния албум на Ангел и Любо. Не е и мистерия, че най-голямата мистерия винаги е била (и ще си остане) опознаването на Човека и... най-вече, Самопознанието. А всеки дебютен албум е идеално средство, за да разбереш Кой си и Какво искаш...

Затова, още в началото, Ангел и Любо се насочват към "Портите на Самопознанието" в Doors (да, не без помощта на бийт терапевта Иван Шопов, който именно издаде дебютното им Photons ЕР), което заедно с перкусивното Calima надграждат наученото във Photons, а Flaming O и заглавното Mystery (с цял акустичен арсенал в електро-симбиоза) идват, за да напомнят колко важна е китарата в лайв акциите на Saturated Pixels. Да, важно за самопознанието е и да минеш през местата, които обичаш, а Spectre, Forest и Pulse (със семплирания звънец на колело) те отвеждат на такава разходка, за да стигнеш Deeper – там, където се затваря кръга, подет от началното Deep... там, където ще намериш всички елементи, всички сатурирани пиксели на една Персона...

 

Кога? – срещата със Saturated Pixels е ясна – 10 май, клуб Tell Me, където Mystery-то на дебютния албум на Ангел и Любо ще се разплете парче по парче, бийт по пиксел по SpartArt | Спартак Йорданов...

 

Защо? – защото Mystery-то на екзистенца минава през Doors на Самопознанието, за да познаеш тогава из-Deeper смисъла на житието и битието.

 

Албуми | Aïsha Devi

Четвъртък, 10 Май 2018г. 14:14ч.

aishad-cover Aïsha Devi – DNA Feelings

 

Кой?Аиша Деви, родения в Швейцария непалски шаман с магични Danse Noire ритуали.

 

Какво?ДНК-то на Aetherave-а – според самата Аиша, Aetherave-ът (освен четвъртия трак от втория ѝ албум) е "средство за трансцендентално пътуване отвъд гравитацията" и... може би, е най-доброто описание на мантра-рейв музиката, която прави. При нея (също като в ДНК-символизма върху обложката на DNA Feelings) два основни генобийтипа се преплитат като корените на произхода ѝ – от една страна са броукън рейв синт линии и саунд дизайн ала Arca (или на сестрата ѝ по орбита Ziúr), а от другата страна са мантроподобни напеви и ангело-полигласно пеене (точно като в българския фолклор, но вдъхновено тук повече от японски композитори като Кенджи Каваи, обсебени именно от Мистерията на българските гласове)...

Идеални образци са Aetherave, Intentional Dreams, Inner State Of Alchemy, Light Luxury, Cell Stems Spa и борещото се за равноправие на всички нива Dislocation Of The Alpha (с мантра-припева I Love You When You Change)... Всъщност, вечния конфликт между Духа и Материята е на Деви-фокус още от дебютния ѝ албум Of Matter And Spirit, но тук бийт анализът е още по-разширен и стига до ДНК-то на Новия ЧовекTime Is The Illusion Of Solidity казва всичко най-важно, а Aetherave е неговия саундтрак.

 

Кога? – когато търсиш време за DNA ☤ ∞ медитация и отърсване от гравитацията на затискащите проблеми.

 

Защо? – защото никой не може да избира своята ДНК (поне засега), но всеки може да избира своите DNA Feelings.

Албуми | Simian Mobile Disco

Понеделник, 14 Май 2018г. 19:19ч.

smd-cover Simian Mobile Disco – Murmurations

 

Кой?Джеймс Форд и Джас Шоу, британско синтехно-поп дуо с класическо Attack Decay Sustain Release минало.

 

Какво?Deep Throat-Синт Терапия – да, говорим неслучайно за терапия, след като по-рано тази година блондинът (с очилата) Джас Шоу бе диагностициран с рядко заболяване, засягащо тъканите на тялото и се наложи Simian Mobile Disco да отменят част от плануваното световно турне... Да, говорим за лондонския женски хор Deep Throat Choir (чиято вокална естетика доста напомня хоровото пеене на няколко гласа в българския фолклор), оркестриран тук под синт-диригентската палка на Джеймс Форд и Джас Шоу...

И да, говорим за брилянтно използване на човешкия глас като инструмент, а Джеймс и Джас скоро не бяха работили с вокали (след като с последните два албума Whorl и Welcome To Sideways се потопиха в необятните бездни на модуларния саунд)... Явно, обаче, специалното преиздаване миналата година за 10-годишнината на класическия Attack Decay Sustain Release албум и работата на Джеймс по последното Depeche Mode творение си казаха Думата, така че Джеймс и Джас отново дадоха шанс на Гласа...

Всъщност, женските гласове на Deep Throat Choir тук са модулирани като оркестър, който приема най-различни Murmurations – да, онези птичи ята (най-често от скорци), които изписват невероятни (понякога абстрактни, но винаги красиви) графични форми при полета си в небето – от хороводната формация в откриващото Boids, през синт-вокалното жонглиране в Caught In A Wave, We Go, Hey Sister и Defender (о, да, Джас наистина има нужда от имунна защита) до епичната красота в A Perfect Swarm... Всичко тук се рее и рисува магични форми в небесата душевни...


Кога? – когато мистерията на българските гласове се превърне в... A Perfect Swarm.

 

Защо? – защото Джас Шоу има нужда от Murmurations за здраве... изпейте му ги под формата на Defender.

 

Албуми | Oneohtrix Point Never

Сряда, 30 Май 2018г. 14:14ч.

opn-cover Oneohtrix Point Never – Age Of

 

Кой?Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната арт еклектика.

 

Какво?О, Времена... О, Нрави – амбивалентността и контрастите винаги са били основни козове в дигиталната саунд игра на Oneohtrix Point Never. И ако контрастът в артуърка на корицата на новото Age Of творение на Даниъл Лопатин красноречиво намеква за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена с техните всевъзможни музикални жанрове, то заглавието на финалното парче Last Known Image Of а Song като че ли обобщава идеално това към което се стреми Лопатин – да "облече" музиката в образ, да я превърне в арт визуален обект със собствен саундтрак... Като саундтрак на имагинерен филм... Правил го е в аудио-визуални изложби като Ecco, правил го е в озвучаване на филми (за Good Time саундтрака му дадоха дори заслужена награда в Кан 2017)... Прави го и в актуалното MYRIAD лайв шоу... Прави го и в Age Of...

Не че и преди не е рисувал с емблематични синт линии, но Age Of и myriad.industries (и двете с клавесин импресии като от албум на Бенджамин Клемънтайн) и Toys 2 дават нов контекст на дигиталната OPN дизайн игра... Не че и комбината му с Prurient в We'll Take It и Warning не добавя ударни нойз-индъстриъл нива ала Garden Of Delete албума...

Не че и преди не се е заигравал с поп музиката в компанията на ANOHNI (а сега и в триумвират акция с Джеймс Блейк), но нито Black Snow, Babylon и Still Stuff That Doesn't Happen, нито The Station (писано за Usher, не щещ ли) могат да надскочат "дуета" с челистката Kelsey Lu в Last Known Image Of Song и Same – последното не само е идеален образец за модулиране на гласове (тези на ANOHNI и Kelsey Lu), но и само с просто манипулиране и размяна на честоти постига символ-веруюто на пост-всичко-съвременното изкуство – Same Digital Shit Another Контекст.

 

Кога? – когато приемникът даде накъсо и забърка цялата поп култура в една микс-калейдоскоп-центрофуга.

 

Защо? – защото Same Digital Shit Another Контекст е мото и на Днешния, и на Утрешния ден...

онлайн