Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Албуми | Leon Vynehall

Петък, 15 Юни 2018г. 11:11ч.

lv-nothing-is-still Leon Vynehall – Nothing Is Still

 

Кой?Леон Вайнхол, британски мастер на кросоувър хаус трипа.

 

Какво?Всичко Тече, Всичко се Променя – да, често сме казвали, че Животът е най-добрия сценарист, а във фино концептуален албум като Nothing Is Still сценарият е особено важен – да, Леон "облича" в музика (а и в едноименна новела към албума) историята на имиграцията на неговите баба и дядо в Ню Йорк през 60-те... А във всяка история най-важни са онези малки жестове, мимики, погледи, често неуловими за думите/бийтовете, но казващи повече от думите/бийтовете... И Вайнхол (с усета за ритъм, мелодия и пространство ала DJ Koze) е успял да ги улови – зовът на чайките, носени на крилете на струнния ансамбъл (дирижиран от Ейми Лангли) във From The Sea / It Looms (Chapters I & II) и реещите се саксофон (на Фин Питърс) и пиано (на Сам Бест) в Movements (Chapter III) наистина звучат като вперения, презокеански поглед към Земята на Нова Надежда...

Или пък архивното търсене на отговори и решения в Julia (Footnote IV), деликатно преплетено с мелахолията от новата, непозната действителност в Drinking It In Again (Chapter IV) и породения от това сблъсък с беди и предизвикателства за преодоляване (отразен с колапса между ембиънт пиано и саунд дизайн ала Анди Стот) в Trouble - Parts I, II, & III (Chapter V) – всичко води към носталгия като в English Oak (Chapter VII) (което носталгично препраща и към предишното Rojus творение на Вайнхол)... Носталгия като опакованите чувства в стотици (не)изпратени писма – да, Envelopes (Chapter VI) не само събира целия бийт арсенал на Вайнхол тук (надхвърлящ досегашния му опит като продуцент), но и "опакова" целия спектър от емоции, присъщи на всеки човек на кръстопът... Да, Nothing Is Still е нещо повече от концептуално съвършен саундтрак на всяка история за емиграция, както и Леон Вайнхол е нещо повече от денс продуцент, съживяващ тук британския трипхоп от средата на 90-те.


Кога? – когато летния ти трип има нужда от нещо повече от кинематографичен саундтрак.

 

Защо? – защото Всичко Тече, Всичко се Променя и Леон Вайнхол знае идеално как звучи всичко това...

Албуми | Kamasi Washington

Понеделник, 25 Юни 2018г. 14:14ч.

heavenandcover Kamasi Washington – Heaven And Earth

 

Кой?Камаси Уошингтън, американският The Young Giant на тенор саксофона.

 

Какво?Избираш Ти – да, понякога всичко се свежда до прост избор – да изсвириш тази нота вместо онази... решенията в петолинието на живота също стоят на ръба на една нота... А Камаси Уошингтън идеално знае, че именно тази една нота прави разликата и последното му творение Harmony of Difference концептуално го доказа и показа пътя към Heaven And Earth... Да, когато си рекламно лице на нео-джаз вълна, смело скачаща в поп музиката, когато си записвал албуми с Flying Lotus, Кендрик Ламар, Run the Jewels и Ibeyi изборите пред теб изглеждат лесни и предвидими, нали... Да, Камаси избра да повтори The Epic формулата – този път концептуалните три части, на които е разделен двойния албум, са титулувани Heaven, Earth и Choice, а вибрациите в тях отговарят напълно на метафоричните им заглавия...

Да, Ел Ей джаз колективът The West Coast Get Down отново е тук, заедно с братята Брунър, Роналд и Стивън Thundercat (с които Камаси играе комбина още от далечните Young Jazz Giants времена), но хоровата, и въобще, вокалната картинка е много по-Epic от The Epic албума... Да, отново има римейк на класически музикални теми като Hub-Tones (записана от Фреди Хъбърд през 1962) и Fists Of Fury (от едноименния филм с Брус Лий), но разликата между двата двойни албума е загатната още в артуърка им – от едната страна имаш чернобелия, монохромен The Epic арт, а от другата гледаш цветния, мултиколорен и калейдоскопичен Heaven And Earth филм...

Да, от едната страна може да избираш Fists Of Fury, Connections, One Of One и The Invincible Youth като отговор на реалността и Ада на Земята|Earth, а от другата The Space Travelers Lullaby, Will You Sing, Vi Lua Vi Sol, Street Fighter Mas (последните две с осезаеми Thundercat акции) и Show Us The Way разкриват пътя към един възможен Рай|Heaven на Земята... но така или иначе всичко се крие в The Choice – третата част и гореспоменатите Ноти на Избора в Will You Love Me Tomorrow, My Family, Agents Of The Multiverse и Ooh Child... Най-важното е, обаче, коя Нота ще избереш Ти...


Кога? – когато в летните дни и нощи светне надписа: Heaven or Earth...

 

Защо? – защото една Нота решава Избора на най-интересния филм, който някога ще гледаш – собствения ти Живот...

Албуми | Florence + The Machine

Неделя, 01 Юли 2018г. 05:55ч.

florence-high-as-hope-album Florence + The Machine – High As Hope

 

Кой?Флорънс Уелч, нео-хипи кралицата на Великобритания.

 

Какво?Hunger As Hope – да, светът се храни с Надеждата, че може да види по-добри времена... и неслучайно си играе с изрази като "храниш празни надежди"... но и Гладът, и Надеждата понякога наистина не могат да бъдат утолени... като черна дупка са, в която изчезва всичко – Флорънс Уелч идеално знае това и го играе убедително в Hunger...

И ако "Happiness is an Extremely Uneventful Subject" както твърди Флорънс в No Choir финала на четвъртия си албум High As Hope, то тя има Щастието в нейния отбор да играят музиканти като Джейми хх (в епичния Big God хит тук), като Sampha (и пианото му на смирението в одата Grace за по-малката сестра на Флорънс), като Камаси Уошингтън (в Big God, South London Forever и 100 Years)...

И най-вече има Щастието (от дебютния Lungs насам) храненето с болка и тъга да се превръща в епични, жизнеутвърждаващи, универсални оди за Живота, които виждат, чуват и дишат по-Добрите Времена Напред като Hunger, Sky Full of Song, Grace, The End of Love и Big God – да, онзи Big Enough, та да си играе с Глада и Надеждите неутолимо Човешки...

 

Кога? – когато дойде The End of Love и погледнеш с Grace нагоре към Sky Full of Song, където Big God на Щастието ти се усмихва... или в Melt! нощта на 13 юли.

 

Защо? – защото We Need A Big God... Big Enough to Hold Your Florence + The Machine...

 

Албуми | Djrum

Сряда, 22 Август 2018г. 09:09ч.

djrum-cover Djrum – Portrait With Firewood

 

Кой?Феликс Мануел, заслужил dub-2step герой със силно 2nd Drop минало.

 

Какво?Морски Бийт Натюрморти – когато казахме, че с дебютния си Seven Lies албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести, се надявахме продължението да е поне толкова изкусително – и да, ювелирните Creature Pt. 1 и Pt. 2 лежат на дъното на Seven Lies морето, но намерили пианото от детството на Феликс и челото на Зося Ягожинска...

И да, заглавието Portrait With Firewood може и да е вдъхновено от едноименна творба на Марина Абрамович, но бийт портретирането на Мануел няма много общо с пърформанс арта, а по-скоро с лендарта на парчета като Waters Rising, Blue Violet, Sex, Sparrows и Showreel Pt. 3, в които dub-2step линии, вокални импресии от Lola Empire, ембиънт чело и пиано акценти, и традиционните филмови Djrum семпли рисуват натюрморт епопея, сензитивна и всепоглъщаща, като Nothing Is Still панорамата на Леон Вайнхол.


Кога? – по залез слънце, когато Waters Rising и всичко става Blue Violet за среща с Creature на Нощта.

 

Защо? – защото вълните на Лятото са като Djrum трак, който семплирано чурулика: "It's not my Mind... It's not my Body... It's just my Heart... I show you My Scars, You show me the Stars"...

Албуми | Ólafur Arnalds

Петък, 24 Август 2018г. 12:12ч.

arnalds-cover

 Ólafur Arnalds – re:member


Кой?Олафур Арналдс, исландски властелин на нео-класиката, Kiasmos половинка и брат по орбита на Нилс Фрам.

 

Какво? В Stratusферата на Лятото – след третия (и най-поп ориентиран) албум For Now I Am Winter, Олафур влезе в сезона на колаборациите – то не беше Kiasmos денс авантюрата с Янус Расмусен, то не бяха The Chopin Project вариациите с Alice Sara Ott, то не бяха клавишните Collaborative Works игри с Нилс Фрам, то не бяха Island Songs дуети по исландски...

И всичко това оказа влияние (дори в re:member да има само една-единствена вокална unfold импресия от SOHN), затова и в четвъртия албум ще откриете цял струнен оркестър, например, но най-важната комбо акция в re:member се нарича Stratus – пиано-базирания софтуер (разработен от Олафур с дългогодишния му приятел Халдор Илдярн), който от една изсвирена нота може да генерира пъзели от звуци... Stratus може да синтезира и образ на генерираните ноти, и така се ражда и цианотипната обложка на re:member...

Всъщност, процесът на цианотипия (със слънчева UV светлина или кварцови лампи) е като метафора на Stratus-композирането на Олафур тук – една нота | образ може да се разклони в нови, (не)повтарящи се вариации и това надграждане е ювелирно в re:member, brot, inconsist, partial, undir и особено в ekki hugsa – иначе (на исландски) казано – "Не Мисли", а се остави на Музиката | Лятото да генерира нови и нови, (не)повтарящи се емоции...

 

Кога? – идеален епилог на лятото, re:member е като звука от есенно листо, падащо в морската вода.

 

Защо? – за да re:member Лятото...

 

3 в 1 | Ital Tek vs LORN vs Prequel Tapes

Неделя, 09 Септември 2018г. 14:14ч.

Днес, 3 в 1 паролата е... Electronic Body Music – не, не онзи тренди, спряган повсеместно ЕВМ, а просто пост-индъстриъл, който да усещаш с тялото си...

 

ital-coverItal Tek vs LORNlorn-cover vs Prequel Tapespt-cover

 

Кой?Алън Майсън, британски оператор в зоната на броукън-бас-здрача; Маркос Ортега, американски неконвенционален глич-бийт експресионист; Prequel Tapes, немски обсесивен фен на аналоговите синтезатори, запознат с Inner Systems на техното.

 

Какво?Electronic Body Music – да, и тримата – Ital Tek, LORN и Prequel Tapes – имат различно модус операнди за музикално поразяване, но това, което правят в новите си албуми (Bodied, REMNANT и Everything Is Quite Now) е споделянето (без много думи... да, за инструментална музика говорим) на една епична пост-индъстриъл панорама, която няма много общо с тренди ЕВМ пейзажа и корените на индустриалното техно, а е по-скоро плод на ембиънт синт|ез и бас, който да усещаш в недрата на тялото си...

Да, неслучайно, новото творение на Алън Майсън носи името Bodied – с ефирните, вокални дихания в откриващите парчета Adrift, Become Real и Cipher, човек сякаш излиза от външната си обвивка, за да останат само недрата на тялото... Там, в Bodied зоната, където властват Blood Rain, Prima, Lithic и Vanta импулси (да се чете чело + цигулка + китара + Бас), неподвластни на разума... там, където телом и духом са само понятия Across Time, а Hymnal е химнът на Bodied-Човека, преоткрил своето пост-индъстриъл / пост-човешко бъдеще... Както би казал един Блейд Рънър: The Circle Is Complete!

 

Всъщност, Маркос Ортега (или просто LORN) дава на Блейд Рънър право на REPLIKA KOLD MIRAGE, L'APPEL DU VIDE, OUT OF THE FRAME, MEMORY MANAGEMENT и DRAWN OUT LIKE AN ACHE са като саундтрак на хуманоиден силует, бродещ из епичен пост-индъстриъл пейзаж със синт-вперен поглед в бъдещето човешко...

 

Въпросът за миналото, бъдещето и настоящето пък вълнува Prequel Tapes дотолкова, че да заяви Everything Is Quite Now – да, вторият му албум излиза от Inner Systems зоната на индустриалното техно и поема на пост-индъстриъл трип на съзряването – от откриващото Returning Systems, през This Hidden Place и Run Into The Night до Clouds и Core (Red), всичко прилича на ембиънт медитация, с която Блейд Рънъра е приел Съдбата си и търси своя по-добра версия, докато пее Night Noise Lullaby на човечеството.


Кога? – идеален саундтрак за Края на Лятото, когато завали Дъжда на Меланхолията...

 

Защо? – защото Тялото е най-добрия проводник на Музиката...

Албуми | Orbital

Неделя, 16 Септември 2018г. 15:15ч.

orbital-cover Orbital – Monsters Exist

 

Кой?Пол и Фил Хартнол, братята в иконична рейв орбита от 30 години насам.

 

Какво?Legends (Like Monsters) Exist – да, 2019-а ще маркира 30 години откакто във въздуха се разнася Chime – синт-мантра с простичка, но хипнотична до заразителност мелодия... от онези мелодии, превърнали се в запазена Orbital марка... Такива мелодии (наречени Tiny Foldable Cities, P.H.U.K., Vision OnE, The End Is Nigh), каквито има и в деветия албум на братята Хартнол...

В Monsters Exist съществува и другата Orbital емблема – хитро семплираните речи и вокални семпли в комбина с IDM брекбийт за разкош като The Raid и There Will Come A Time (с думите на професор Брайън Кокс), което не е Hoo Hoo Ha Ha-сюрприз за всички запознати със социалната ангажираност на братята Хартнол (неслучайно откриха Параолимпийските игри в Лондон със Стивън Хокинг, нали)... Неслучайно и дизайнерът Джон Грийнууд се завръща в орбитата на братята Хартнол с артуърк, който очебийно да плъзва във визията на класическите Orbital албуми – да, играем си на носталгия (без много нови трикове като в Wonky), но играта се нарича Fun With The System...

Всъщност, 2019-а ще маркира и 20 години от албума The Middle of Nowhere и именно там се намират братята Хартнол – там, в средата между зоната на иконичен рейв ореол, в която няма нужда да до|по|казват каквото и да било (чудим се дали през 2020-а няма да обявят пореден разпад) и зоната на дискомфорт, в която трябва да балансират по ръба на носталгията и новите трикове, така че да не се превърнат в пародийна версия на себе си като The Prodigy и The Chemical Brothers, например... Все пак, колкото и приказките за чудовища да са по братя Хартнол, а не по братя Грим, чудовищата съществуват само докато има и някой, който да вярва в съществуването им, нали...

 

Кога? – когато съня на носталгията те изпрати в нощта на 7 септември 2001 в София... или в горещата юнска вечер през 2009-а в Барселона... когато братя Хартнол ни разказваха чудни приказки с чудовища за лека нощ...

 

Защо? – защото Orbital са по-вечни от Чудовищата (и политкоректните приказки за тях)...

 

4 в 1 | Jungle vs Maribou State vs The Blaze vs Bob Moses

Вторник, 18 Септември 2018г. 12:12ч.

Днес, 3 в 1 става... 4 в 1 – паролата е сменена на Фючър-Поп от 4 дуо формации, които разкриват как звучи настоящето и бъдещето на Поп музиката...

 

jungle-for-everJungle vs Maribou Statemstate-kingdoms-in-colour


                                                             vs The Blazeblaze-dancehall vs Bob Mosesbmoses-cover

 

Кой?Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд, британски буги хулигани и тяхната Jungle банда за неосоул поразяване; Крис Дейвидс и Лиъм Айвъри, британски портретисти на Душата на дансинга; Гийом и Джонатан Алрик, парижки братовчеди по паспорт и The Blaze-братя по видео-електро-поп орбита; Том Хауи и Джими Валънс, канадските пазители на ключа за Клуба на самотните денс сърца.

 

Какво?Поп-минало в Бъдеще време – да, Jungle, Maribou State, The Blaze и Bob Moses имат различен бекграунд и различна мисия, но в албумите For Ever, Kingdoms In Colour, Dancehall и Battle Lines, всички използват поп (да се чете соул, фънк, аренби, рок...) трикове в бъдеще време; Всички залагат на модулирани вокали и мъжки фалцето ефект; Всички (с изключение на The Blaze дебютантите) носят бремето на втория, по-труден албум; Всички (с изключение на диджей сета на Maribou State) са ни разказвали своята история наживо, която звучи като... пищно Поп-минало в Бъдеще време...

 

Да, ако сте слушали великолепната буги седморка на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд край морето, Right on Time, Back by the Beach, то сте наясно, че слънчевата им буги история е Heavy, California, сякаш родена под палмите на House in LA, в която живее Happy Man в ритъма на Beat 54...

Да, вторият албум на Джош и Том започва със Smile препратка към дебютната Jungle авантюра, за да е ясно, че в картинката отново има море, слънце и Cherry | Cosurmyne емоции, които да си припомняш когато в края на лятото се завърнеш у Home... Истината, обаче, е в Mama Oh No и Pray – два носталгични бисера, които (заедно със саморежисурата на Jungle клиповете) вещаят на ретро-буги-шик естетиката на Джош и Том светло бъдеще време... или както се казва, Jungle 4 Ever!

 

Иначе, братовчедите Гийом и Джонатан Алрик дължат част от звездната поп орбита, в която навлязоха с космическа скорост, на саморежисираните си (също като Jungle) брилянтни видеоклипове – Virile зададе тона, после набраха Territory (вайръл подплатено с Cannes Lions награда), за да стигнат до Heaven-а на електро-попа – да, само последното играе и в дебютния им албум Dancehall, който продължава формулата за комбо кръстоска на вокодерно-модулирани вокали с епичен синт-поп ала Justice...

Всъщност, на живо, Гийом и Джонатан Алрик (също като парижките им Justice съграждани) застават един срещу друг (разделени от аналогов инструментариум), а видеоклиповете се превръщат в епични видеостени (с кадри, режисирани пак от самите тях), които да подсилят хит въртележката в Queens, Breath и Places или да компенсират липсата на такава The Blaze яркост в бийт-цветовата гама.

 

Крис Дейвидс и Лиъм Айвъри, от своя страна, никога не са имали проблем с мултиколорния бийт калейдоскоп за портретиране на Душата на дансинга – доказаха го с дебютните Portraits, доказват го и с настоящия Kingdoms In Colour – дали ще е с мед-гласа на абонираната за техните акции Холи Уокър (в Nervous Tics и Slow Heat)...

... Дали ще е с гост-вокали (Kingdom, Part Time Glory) или в ювелирни комбо игри (Feel Good одата с Khruangbin) и изкусно семплиране на акустични инструменти (в Beginner's Luck, в Bonobo-оцветеното, посветено на едноименния лондонски клуб Turnmills, в Kāma и в Glasshouses), картинката за Крис и Лиъм вече не е Part Time Glory, а фул спектър от цветовете на даунтемпо хауса, който обрисува най-добрия портрет на Душата на дансинга, който Maribou State са постигали.

 

Том Хауи и Джими Валънс също умеят да скицират живописни портрети на клубния романтизъм за самотни денс сърца (убедили сте се на живо, може би) – иначе, дебютния им албум Days Gone By така и не успя да надскочи (поне за нас) All in All сборника им с хитове, но колкото повече дни (и концерти) отминават, толкова повече китарата на Том надига глас и се засилва неговия поп фалцет – заглавното Battle Lines и The Only Thing We Know са идеални доказателства, а прогресив хаус миналото на Джими изплува на повърхността в Heaven Only Knows, Enough To Believe и Listen To Me ... Така или иначе, Том и Джими са екстра комбина за самотни денс сърца, която в Back Down и Selling Me Sympathy играе почти перфектно Поп-минало в Бъдеще време.

 

Кога? – докато Припева на Лятото ехти в съзнанието ти... което може да продължи For Ever, Ever...

 

Защо? – защото миналото държи козовете и на настоящето, и на бъдещето...

 

Албуми | Max Cooper

Сряда, 19 Септември 2018г. 12:12ч.

cooper onehundredbillionsparksMax Cooper – One Hundred Billion Sparks

 

Кой?Макс Купър, британски мастер-доктор на броукън техно науките.

 

Какво?Гено-Бийт-Фонд на Човека – да, когато си говорихме с Макс Купър за бийт-формулите на баланс между генетика и музика, неслучайно се питахме дали определени звуци могат да провокират проявлението на определени гени у Човека и да определят неговите начини на мислене, поведение и дори еволюция...

Неслучайно, в третия си албум Макс Купър се завръща към дебютния Human и бийт-теорите за това, което ни прави ХораOne Hundred Billion Sparks е Гено-Бийт-Фонд речник за (техно, брекбийт, ембиънт) проявления на определени гени, които ни превръщат в това, което Сме – първо сме Incompleteness и отговаряме с бурен Reflex на хаоса наоколо, преди да разберем, че сме Emptyset от възможности и избори, който трябва да открие своята Identity чрез Volition и Rule 110...

Дори тогава, когато сме натрупали обилно Platonic и Lovesong емоции, и достатъчно Memories, все още не сме наясно, че всичко е въпрос на Reciprocity, докато не открием златното сечение Phi (гръцката буква φ отбелязва именно него) в отношенията си с околния свят, като ни остава само да имаме Hope, че в утрешния ден ще се роди и по-Добрата Наша Версия...


Кога? – докато чакаш Утрешния Ден...

 

Защо? – защото всеки един от нас е сбор от One Hundred Billion Sparks...

3 в 1 | Emika vs Marie Davidson vs Kittin

Неделя, 21 Октомври 2018г. 15:15ч.

Днес, 3 в 1 паролата е... Electro Class Women3 Electro Lovin' жени, от 3 различни випуска, но от една класа – Висша Електро Класа...

 

em-fallingEmika vs davidsonMarie Davidson vs kittin-cosmosKittin

 

Кой?Ема Джоли, заслужила mir-logo-black-50x25 героиня и виден фемина-бас активист; Мари Дейвидсън, канадска електро-дива с Essaie Pas брак; Каролин Ерве, френската Кралица на електроклаша.

 

Какво?Electro Class Women – да, и трите албума тук – Falling In Love With Sadness на Emika, Working Class Womаn на Marie Davidson и Cosmos на Kittin – говорят на електро език от първо Фемина лице...

 

След като опита почти всички формули в независимия музикален бизнес (от собствения лейбъл Emika Records до Kickstarter-финансираната съвременна симфония Melanfonie), Ема Джоли реши да пробва и с ко-продуцент (да, Ема и преди е играла в тандем, но никога за цял албум) – играта е с Роберт Витшаковски от немския електро проект The Exaltics (с когото делят ремикс минало и общи лайв изяви, като на фестивала Krake в Берлин, например), а синт тандема им се върти между DVA и DREI емоции със спомени като ехо от дебютния Emika албум в Run, Killers и Falling (Reprise)...

Да, Ема винаги е обичала електро поп и това си личи в Close, Promises, Escape и в заглавното Falling In Love With Sadness (неслучайно албумът бе издаден на World Mental Health Day), но това което винаги ù е резервило място в Electro Class Women елита са откровения като Run и Eternity...

 

Мари Дейвидсън, от своя страна, винаги е обичала шепнати референции в музиката си – неслучайно, последния ù Essaie Pas албум със съпруга ù Пиер Герино си играе с романа A Scanner Darkly на Филип К. Дик, както тук заигравката е с Working Class Hero на Джон Ленън...

Working Class Womаn е портрет, къде цинично-ироничен (Work It, Workaholic Paranoid Bitch, The Tunnel), къде болезнено-интимен (Your Biggest Fan, The Psychologist, Day Dreaming и La Chambre Intérieure), но най-вече толкова So Right-електро портрет на Жената в окото на циклона, наречен музикален бизнес... И героинята на Мари, като Lara (да, онази Лара Крофт) разчита само на себе си (и на електро-напомпани трикове), за да излезе от The Tunnel като победител... като Истинска Electro Class Womаn...

 

Каролин Ерве, или просто Kittin, отдавна е заслужил лауреат на Electro Class Women елита... от времето, когато комбината между ню уейва и техното роди електроклаша... Всъщност, Каролин е живо олицетворение на закъснялата дискусия за равноправие на половете в музикалния бизнес и на актуалната фемина р|еволюция – едва сега, тя изоставя представката "Miss", наложена ù с години, за да бъде отново просто Kittin...

Точно толково символно, колкото и думите в откриващото тук Cosmic Address – "I'm Exactly where I should Be / Exactly where I always Wanted to Be" и последващите електро-фемина-откровения в Are You There и Question Everything... Да, настоящия ù Cosmos албум може и да се разглежда сай-фай-буквално като тематично продължение на предшестващия Calling From The Stars, но по-скоро иде реч за вътрешния Multiverse Космос на една Жена, която няма какво повече да доказва, а просто иска да бъде себе си – с всичките ù Atoms клетки, Scanner емоции и Question Everything тръпки до Last Day on Earth... Нещо, за което всяка жена би искала да каже #MeToo, нали...

 

Кога? – на топлината на есенното слънце, когато Electro Class Women цъфтят най-Добре...

 

Защо? – защото в Cosmos-а на всяка Жена, това да бъде Working Class Womаn е като да Falling In Love With Sadness...

онлайн