Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Bonobo
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Bonobo

Бриф: mix

Вторник, 07 Февруари 2012г. 09:34ч.

Какво ни хвана за ушите през първия месец на 2012 – дискоснежна вихрушка от Осло, кросоувър магии в добрия, стар двуетажен Лондон Бас и разходка от каталунската Ла Рамбла до Млечния път и обратно.

 

lindstrom Lindstrøm – Six Cups Of Rebel

Six Cups Of Rebel е:

а) фраза на Боб Дилън от книгата му Tarantula

в) псевдоним на Ханс-Петер Линдстрьом, под който издава Arp She Said EP

с) вторият соло албум на Ханс-Петер Линдстрьом

В този космик диско тест и трите отговори са верни, а като се сумират се получава: албум, маскиран като DJ микс, с много синтезаторна вакханалия, с увертюра ала токата и фуга в ре минор от Бах и (за първи път) със собствените вокали/напеви на Линдстрьом. Резултатът – идеално средство за борба с тежки преспи, депресии и други снегонавявания до достигане на магията на партито – Magik, пиковото парче в албума. Останалото е De Javu!

 

 

 

terje Todd Terje – It's The Arps

Явно освен ски бягането, хокея, викингите, фиордите, сьомгата и космик диското, в Норвегия, на особена почит са и синтезаторите Arp – питай Ханс-Петер Линдстрьом, и най-вече Тод Терйе, който записва, само и изцяло с тях, този миниалбум. Получило му се е и то така, че кръвта ти ще върти суинг из тялото ти дори в сибирския студ навън. А може и да ти се прииска да си спретнеш една одисея в Космоса, като самия Тод Терйе Олсен – кой знае?

 

 

john talabot John Talabot – ƒin

Някъде там сред звездите и тъмната, обгръщаща красота на Млечния път започва и трипа на каталунския продуцент и диджей Джон Талабот, за да усетиш скоро след това как сякаш стоиш на площада на Парк Гюел, а пред теб, в цялата си прелест, като любовници са полегнали Барселона и морето. Това усещане за нещо красиво и смугло ще те гали, докато слушаш парчета като Destiny, Journeys, So Will Be Now, When The Past Was Present и Missing You. А Талабот, колкото и (като каталунски Burial) да пази анонимност, след този прекрасен дебютен албум, ще се сдобие с ято сталкери.

 

 

50weapons Benjamin Damage & Doc Daneeka – They!Live

От Барселона хващаме полета за Лондон, досущ като ято брит рейвъри разцепили на фестивала Sonar. Слушаме They!Live и сякаш случващото се всяка година на Sonar оживява – класен хаус, техно и дъбстеп в абсолютната хармония и симетрия на парчета като No One, Battleships, Creeper и Charlottenburg, а докато кацаме на Хийтроу Halo ни подготвя идеално за мъгливата меланхолия на Острова. Жив е той, жив UK bass саунда, лежи и... се пръска в толкова посоки, колкото милиона жители има Лондон.

 

 

bonobo Bonobo – Black Sands Remixed

Саймън Грийн ни е гостувал три пъти – и трите пъти толкова различно като усещане, колкото различни вариации на неговите парчета има тук, в ремикс албума на брилянтния Black Sands. Всред цялата еклектика и между двете оригинални Bonobo парчета Ghost Ship и Brace Brace, изпод "черните пясъци", блесват преработките на Cosmin TRG, FaltyDL, Mark Pritchard и ARP101. Последният направо пренаписва Eyesdown – най-ремиксираното (4 пъти!) парче в албума, затова сега ще се насладим на сай-фай аниме видеото му към адреналиновия footwork римейк на Machinedrum.

 

 

2 bears The 2 Bears – Be Strong

Инди-денс свежарите Hot Chip може и да са във ваканция, но неуморния им лидер Джо Годар работи под пара – създаде лейбъла Greco-Roman и спретна винтидж хаус проекта The 2 Bears със стария си авер Раф Рандъл. Идеята е – клубен кич, сатира и забава ала брит есид хауса от края на 80-те и началото на 90-те. Получава им се от сърце в парчета като Church, Be Strong, Take a Look Around, Ghosts and Zombies и Work. Да, уърк, уърк, уърк, всички трябва да работим, но с песен труда е лесен – особено когато има "мечешка" хумореска.

 

 

scuba Scuba – Personality

Да, в Пол Роуз живеят много личности. Първо е невръстният тийн, промъкващ се на рейв партита с тонове есид хаус в началото на 90-те, после е осъзнатият денс продуцент, колебаещ се между дъбстепа и техното, познат като Scuba и SСВ и накрая идва просто Пол – зрелият титан на брит бас музиката, който събира всичките си личности и влияния в трети албум. Натам клонеше още миналата година, след страхотното си Adrenalin EP, а сега щом се отвори дума за винтидж есид хаус със солиден бас, рейв носталгиците се кълнат в него – Keep Hope Alive!

Спиритът на...

Сряда, 15 Август 2012г. 00:35ч.

17 август 2008, Централен плаж Бургас

Well we can't change the world, We sure can change the way we live, We can't only take, Also have to learn to give, Sometimes we're lost, Sometimes we're blind, Think with your heart, Read between the linesBonobo си играе със струните на баса, както луната рисува своята пътека върху смокиново синьото на огледалното нощно море. Последен ден на първото издание на Spirit of Burgas е. Сутринта, когато слънцето затанцува на хоризонта срещу Бургаския мост под кривите техно бийтове на Kink, вече нищо няма да бъде същото – нито спиритът на Бургас, нито спиритът на неговите парти хора....

 

3 август 2012

"Well we can't change the world, we sure can change the way we live..." винаги когато влизам в Морската градина на Бургас, по времето на Spirit of Burgas, в главата ми като прибой забушува парчето Вetween the Lines на Bonobo. Морската не е същата градина отпреди 4 години. Сега почти докосва флора и фауна разцвета си от синьото лято на моето детство. Прекрасно. И градът не е същият – шлифован и намигащ като бижу зад лъскава витрина. Явно бургазлии най-накрая са осъзнали, че през август посрещат най-големия български музикален фестивал и вече измерват туристическия сезон в спирити – единица мярка за човекопоток. Наистина, освен през различните издания на Spirit of Burgas, не съм виждал градът по-шарен и клокочещ, откакто, през далечното лято на 97-а, първото морско парти на Metropolis (на Бургаския мост) съвпадна с дет метъл феста в Летния театър. Минаха години... и спиритът на Бургас вече не е същият. Вече няма да чуеш лели и чичовци, мрънкащи, че не могат да спят от тая "дандания", само ще видиш как никнат нови и нови денонощни заведения (каквито преди почти нямаше), хостели, хотели или нови методи за врътване на някой екстра лев около Спирита. Няма лошо.

 

Няма я и еуфорията около входовете при първите издания на Spirit of Burgas. Има само опашки от фест клиенти – там за хора с билети, тук за регистрирали поименни покани, които организаторите пуснаха тази година като мярка за пресичане на всякакви препродажби и злоупотреби, влизащи в графата сива икономика. Сивата икономика, обаче, е навсякъде около теб, на едни клещи разстояние. Като сложиш гривната, обаче, всичко става изрядно – дори ти дават касова бележка на баровете. Иначе срещу централния вход на феста, буквално за няколко месеца, е изникнала сграда пунтираща архитектурата на реставрираното Морско казино, която ще го играе VIP зоната на феста. Кой, как и защо е получил разрешение да строи на плажа и за какво точно ще се използва след това тази сграда не е ясно, но по-забавното е, че тя е толкова далеч от главната сцена, че тези, които са си платили за VIP достъп до фестивала по-добре да си бяха резервирали места на терасата на самото Морско казино. Да му мислят, обаче, така наречените випове, ние завиваме надясно, изнизваме се покрай графити арт зоната с ликовете на всички хедлайнери (определено добър акцент) от тазгодишния фест и се пускаме по централната алея (по нея често може да засечете и колите, отвеждащи артистите до главната сцена) – любимо място, декорирано тази година с LED лампи, фенери и капковидни пластики ала филмов декор на Кубрик.

 

sob1

 

От двете страни на алеята като сфинксове лежат На тъмно Freestyle сцената и Jack Daniels рок арената, а краят ù завършва, като опашка на скорпион, с Bezzo-Brazz-но малката джаз и латино сцена и вече на самия плаж (там, където беше главната сцена на първия Spirit of Burgas) със злощастно прочулата се Solar денс арена. Та тази именно алея тази година получи ново бойно име – Центрофугата – в определени часове там се отваряше Бермудският Spirit триъгълник, в който тотално да загубиш представа за музика и хармония (поради адската близост на различните сцени), но пък имаш и шанса да видиш що за изрод би се получил от клинично кръвобийтсмешение между Светльо & The Legends, Sentimental Swingers и Ъпсурт. За консумиране само след обилна доза упойка с мастика и редбул.

 

"We can't only take, аlso have to learn to give..." шептят Bajka и Bonobo в главата ми и почти заглушават какафонията от всички сцени накуп. Не може да взимаш пари от хората и да ги пускаш след това в такава пералня от звуци. В момента фестът прилича на блок парти, при което във всеки апартамент е издупена саундсистема с единствената цел да бъде надвикано партито на съседа. Да, проблемът с близостта на сцените съществува от самото начало на феста (може би 6 сцени са твърде много за тази площ), но тази година джамбуре центрофугата бележи своеобразен апогей. Отпивам солидно от упойката с мастика и редбул, за да преглътна този извратен бийт миш-маш и постепенно в съзнанието ми изкристализира отговорът на въпроса защо у нас звукът от тупането в гърдите заглушава всички опити за съвместна работа и съществуване. Прекалено много его и желание да изтъкнеш колко по-важен и велик си от другите, нулево взаимно уважение и толерантност и тотално грешно тълкуване на думата "партньорство" в българския речник. Просто сблъсъкът на сцените тази година огледално отразява абсолютното разделение на групички в обществото ни и взаимната непоносимост, която те изпитват една към друга. Когато започнаха проблемите с достъпа до Solar денс арената и неадекватните решения на хората, отговарящи за нея, идиличната родна картинка съвсем се изясни – живеем под един покрив (разделени от огради и стени), правим нещо заедно, а после при срещата си, като враждебни съседи, обръщаме глава встрани сякаш не се познаваме и дори леко се понапсуваме в гръб. Все пак организаторите на Spirit of Burgas (голямо олé за тях) запазиха своя благоприличен тон и спазиха споразумението си със Solar арената да спират звука от главната сцена към 03:00 часа до края на феста, а през това време войната на бийт световете продължи по малките сцени, накачулени една върху друга, отчасти заради наличието на голямата денс арена. Може би най-накрая трябва да осъзнаем, че всеки човек, всяка сцена е важна, точно колкото другите. А може би първо трябва да се научим да живеем в мир със себе си и околните и после да се забавляваме заедно – с други думи "We can't only take, аlso have to learn to give..."


sob2


Иначе първият ден на главната сцена на Spirit of Burgas 2012 не предложи кой знае какво – нямаше нито едно свирене изцяло наживо; Ms. Dynamite излезе да поснима своите фенове, докато къдреше коса и вокалите на своите хитове върху сета на своя диджей; Бъста Раймс се чудеше къде си е загубил гласа и шоуто (какъв ли е бил първият му концерт у нас) и спретна скромно домашно парти с клише коз въртене на сцената. Затова пък Tinie Tempah блесна като доста обигран парти дзвер – бяха като пружинки-близнаци със своето съпорт емси, с когото могат спокойно да заформят британски олимпийски отбор по синхронни скокове на сцена – явно неслучайно една седмица по-късно Тайни закриваше Олимпиадата. За десерт Джанго Зе и Ъпсурт спретнаха страхотни концерти (къде с носталгия, къде със Spirit хъс), което само загатна, че На тъмно Freestyle сцената беше от най-интересните на тазгодишното издание на феста.

 

4 август 2012

Вечерям по традиция в една от любимите ми стари реновирани къщи в Бургас, под нас румънците Sensor подемат фест адреналина, събуден преди това от родните класици Panican Whyasker, а в главата ми се носи "Sometimes we're lost, Sometimes we're blind"... Лесно е да се изгубиш на такъв голям миш-маш фестивал, особено в стелещото се като мъгла тази година изобилие от хип-хоп и дъбкомерстеп. Лесно е, обаче, и да се намериш, стига да прогледнеш за любимите неща, които неизменно ще са тук, колкото и Spirit of Burgas да се промени – морето и неговият нощен дъх, цветните алеи и хора, бандите като Panican Whyasker, които са тук от първото издание на феста... Всъщност Spirit е като тази къща, в която вечерям сега – всяка година ресторантът е с различно име, но храната винаги е вкусна. Организаторите на феста тази година са други, но и в своето меню те са запазили изпитани любими специалитети за родните парти пийпъл. Като The Prodigy например.

 

sob3

 

Максим, Лиъм и Кийт са деликатес, който не хапвам много-много от своите тийн години насам, затова пък точно от тийн носталгия някои хапнаха поп пънкарията на Sum 41 и измисленият бг Ийст Коуст/ Уест Коуст батъл между R&B records и Sniper Records. Но да се върнем на The Prodigy... Бил съм само на техни фестивални участия, три пъти досега, и като изключим бруталният им концерт на Exit в Сърбия (може би неслучайно тази година те правят своя Warriors Dance Festival в Белград), това лято те надскочиха предишната си инвазия на роден Spirit пясък. Може и много-много да не са сменили сценичната си визия, костюми, поведение и вечни бийт класики, обаче все още могат, буквално, да запалят "фитила" на тълпата, както гримираният и забулен в кожа като шаман Максим може зловещо да те убеди, че владее един-два трика от вуду магията.

 

sob4

 

Всъщност The Prodigy нямат нужда да убеждават никого, че владеят електро вудуто, по-скоро организаторите на фестивала искат да те убедят в Spirit традицията – в това, че като се върнеш догодина пак ще откриеш нещо любимо в менюто. Само, че Spirit of Burgas вече отдавна е традиция сам по себе си, набрал е достатъчно инерция и клиенти, така че време е за малко смелост (като от първото му издание) и креативна промяна в менюто. Спокойно, хората ще дойдат. Традицията повелява. Същата традиция, която кара хората по време на феста да ядат бургаски катми в 5 сутринта около хотел България.


5 август 2012

"Think with your heart, Read between the lines" шуми като през рапан в ушите ми, докато реге посланикът на Германия Gentleman лее пот и растафари идеали със своята фънки 8-членна дружина The Evolution. Идеално за залеза.

 

sob5

 

Можеше да мине и без речта за атентата в Бургас (за щастие, незасегнал феста), но Gentleman е истински джентълмен на позитивизма – толкова заразително сърдечен и непринуден е, че когато слиза от сцената за коронната си мир-и-любов обиколка всред публиката вече на всички е ясно, че тази последна вечер ще е по-специална. Защото се е събудил истинският спирит на фестивала.

 

Любовната среща между музика, хора и море се е случила. Chase & Status засилват това усещане като посрещат луната със светещите си като слънца инициали на сцената и с водовъртежно емоционалния си дръменбейс.

 

sob7a

 

Разчупена, карнавална визия и гост вокали по видеостените, скулптури от светлина и... бомбастичен римейк на култа Killing In The Name Of на Rage Against The Machine, изсвирен наживо от Сол Chase и Уил Status, и изпят от тяхното MC RageЧук & Ступор!

 

Всичко сякаш е готово за титаните KoЯn – луната е кървавочервена и сякаш хвърля отблясъци върху обвитата като в религиозен култ и вдъхновена от биомеханиката на Гигер, стойка за микрофон на Джонатан Дейвис.

 

sob9

 

Въпросът е – ще могат ли KoЯn в половината си оригинален състав да направят по-добър концерт от претупания им лайф преди години в София? Отговорът – да, дори с басиста на Mudvayne заменил спешно наскоро Фийлди и новият си барабанист, те звучат като добре смазана машина, която дебаркира на плажа и всява респект. Запазената марка флиртове на Джонатан с микрофона, свиренето му с гайдата, епичните сола на Мънки в още по-епичния римейк на Another Brick In The Wall, който и Pink Floyd биха аплодирали, плюс чутовен брой хитове в сетлиста... и ето, че главната сцена на Spirit of Burgas 2012 е закрита повече от подобаващо.

 

Следва разпръскване на Spirit хората на групички по интереси към по-малките сцени... или иначе казано "Think with your heart, Read between the stages"!

И така, got the Spirit life? Догодина пак.

 

sob8

 

Spirit of Burgas 2012 в снимки тук

 

Албуми | Bonobo

Четвъртък, 12 Януари 2017г. 23:00ч.

 

bonmigration Bonobo – Migration


Кой?Саймън Грийн или броукън бийт мастерът на соул темпо насладата.

 

Какво?на север от границата, на запад от Bonobo – не, във формулата за Migration не влизат нито бежански кризи, нито миграционни политики, нито социални послания. Нито Саймън Грийн има предвид житейската си миграция към Ел Ей или визитацията си на стотиците места (едно от които България) при най-епичното му досега турне The North Borders, въпреки директните ърбан препратки с тракове като Kerala (не че едноименният индийски град има нещо общо с тази Brandy-семплирана Cirrus версия), Ontario и Outlier (по името на фест платформата на Саймън, обиколила Лондон, Рим, Мадрид и Ню Йорк миналата година).

Просто, с Black Sands и особено с The North Borders, Саймън намери зона на безграничен комфорт, в която обича да се връща след околосветски трип и затова формулата се повтаря, но в по-минорен (заради света наоколо ли, що ли) акорд – отново имаме четирима гост-вокалисти: Rhye в медитативното Break Apart, Ник Chet Faker Мърфи в хипнотичното No Reason, Никол Hundred Waters в Surface и най-добрата комбина тук (лайв тур фаворит отсега) Bambro Koyo Ganda с мароканската гнава банда Innov Gnawa;

отново имаме вокални семпли с мантра бийт (Migration, Grains и Figures)... проблемът е, че запазения Bonobo звук вече е толкова копи/пейст-ван и дори доведен до по-голямо съвършенство от други саунд агенти, че в един момент гражданинът на бийт света Саймън Грийн може да се почувства като миграционно дърво без корен.

 

Кога? – когато денят мигрира към нощта, там, където Figures на здрача живеят в Grains сенките на удоволствието.

 

Защо? – шестият Bonobo албум не е за шестица, нооо... Саймън Грийн винаги е знаел как да раздвижи скованите от студа тазобедрени стави... или както нашепва Ник Мърфи: Body Knows!

Албуми | Ólafur Arnalds

Четвъртък, 05 Ноември 2020г. 16:16ч.

arnalds somekindofpeaceÓlafur Arnalds – some kind of peace

 

Кой?Олафур Арналдс, исландски шаман на 88-те клавиша...

 

Какво? – For Now I Am... Peace – неслучайно, описахме предишния re:member албум на Олафур като "звука от есенно листо, падащо в морска вода" – трябва да чуеш наживо медитацията му за 88 клавиша и струни, за да повярваш на какви дзен нива на вътрешен мир е способно съзнанието ти...

Да, точно преди година ни се случи, случва се и в новия му албум, тематично търсещия some kind of peace – заглавието идва от припева на исландската кадифе певица JFDR в Back To The Sky мантрата, която ни връща в атмосферата на For Now I Am Winter албума...

Там ни отвеждат и другите вокални комбо акции тук като шаман-шепнещата Woven Song, Loom с вокалното-трик-семплиране от Bonobo и грациозно-ефимерното The Bottom Line с Josin (липсва само Oceans вълната с Rу X), които в компанията на медитативните импресии (ала re:member) като New Grass, Spiral, Still/Sound, Zero и We Contain Multitudes (помним го от концерта, о, да) сякаш чертаят карта на Пътя (да, за него става дума в Back To The Sky) към Дома (онзи, в който те очаква телефонния монолог в епично-финалното Undone) на... вътрешния Мир...


Кога? – в моментите когато търсиш some kind of Мир...

 

Защо? – защото само когато откриеш Мира в/със себе си, само тогава може да бъдеш в Мир с пандемичния Свят наоколо...

 

онлайн