Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Daedelus – Drown Out
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Daedelus – Drown Out

Джубокс I

Понеделник, 07 Октомври 2013г. 16:27ч.

Музикалният свят е джубокс гигант със заредени милион и едно бийт желания на един клик разстояние – затова новата ни рубрика, всеки месец тематично, ще натиска бутона play на всичко, което се върти в mir-logo-black-50x25 джубокса.

 

 

+ хит минус едно – албумите на repeat mode, за които ще пееш stuck in the middle with me...

 

darkside Darkside – Psychic

Бийт хипнотизаторът Нико Джаар и китаристът Дейв Харингтън са добре позната комбина, смазана като дрийм машина – Дейв е неизменна част от лайв триото на Нико, което логично, миналата година, доведе до издаването на дебютното Darkside ЕР, последвано тази година от упражнението по стил Daftside (или герила ремиксирането на целия RAM албум на Daft Punk), послужило за идеална загрявка преди Psychic. И така общият албум на Нико и Дейв се разлива методично и хипнотично (като цветове в абстрактна живопис) в изпипан лайв ремикс джемсешън с (изненадващо много) шепнати като в сън блус вокали (разтапящите Heart и Paper Trails) и краутрок психеделия (брилянтните Freak, Go Home и The Only Shrine I've Seen), рамкирани от мистъри меланхолията на Golden Arrow и Metatron, за да се получи перфектен саундтрак за филм на Дейвид Линч, когато той все още правеше това, което умее най-добре.

 

 

machinedrum Machinedrum – Vapor City

Добре дошли във Vapor City – мегаполисът от сънищата (ала Генезис) на бийт архитект Травис Стюърт, представил страхотните си интериорни jungle/footwork решения в соло дебюта Room(s), а сега, с втория албум, разгърнал екстериорно бийт дизайна си върху картата на цял сънуван град. Архитектурата на Vapor City събира в еклектичен микс всички стилови метаморфози на Травис – на ухо се набиват детайли и влияния от Sepalcure (проекта с Правийн Шарма а.к.а Braille), JETS (дуото с Джими Едгар) и Dream Continuum (комбината с Om Unit). Тур разходката започва от предградията на Vapor City и гето партитата с Gunshotta, продължава с метрото (Infinite Us и Dont 1 2 Lose U) към центъра на града с китните булеварди Center Your Love, Vizion и любимия Rise N Fall, за да се пуснем по алеите на морската градина (SeeSea и U Still Lie) към кварталите на нощния хедонизъм в неоновото Eyesdontlie и морни да се приберем у дома с Baby Its U. Vapor City – хубав град, хубави хора!

 

 

 

+ носталгия, mon amour – албумите, които сънуват и рециклират доброто старо време за нов живот...


fourtet Four Tet – Beautiful Rewind

Киерън Хебдън лека-полека придобива статут на Дейвид Боуи за електронната сцена – бийт маестро със солиден бекграунд, който няма нужда от излишни рекламни трикове и фанфарен стрийм шум, за да предизвика всемирна еуфория с обявяването/пускането по изпитани олдскул методи на новия си албум. Всъщност герила маркетингът се вписва идеално в концепцията на деветия му албум Beautiful Rewind за олдскул завръщането към пиратските UK garage/jungle/дръменбейс радиа през 90-те в парчета-препратки като Kool FM, Gong, Buchla и Aerial. Все пак Хебдън започна годината със сюрприз фрий албума 0181 (събрал неиздавани записи именно от 1997 до 2001), продължи с преиздаване (по случай 10-годишния юбилей) на класическия трети Four Tet диск Rounds, за да обедини всички елементи в Beautiful Rewind носталгия, а шармантни парчета като Parallel Jalebi (брилянтна симбиоза между хитовите Love Cry и Locked) и Your Body Feels идват сякаш, за да загреят продуцирания от Хебдън албум на сирийската легенда Омар Сюлейман. С две думи – looking Backward, moving Forward.

 

 

mum Múm – Smilewound

Явно в Исландия са намерили златното сечение в отношението качество/количество – на глава от населението се падат ужасно много качествени музиканти. 8-членният броукън поп ансамбъл Múm са поредното олицетворение на това правило – 8 души са успели да постигнат невероятна хармония в шестия си албум, така че да накарат взаимноизключващи се думи като "smile" и "wound" да се леят в едно неделимо цяло като айсберг в океана. Така, над повърхността, като Северно сияние се носят красиви дрийм поп мелодии като Underwater Snow, Eternity is the Wait Between Breaths и The Colorful Stabwound, а отдолу са скрити игриви броукън бийт глич импровизации като в Candlestick, Slow Down, Toothwheels, When Girls Collide и One Smile, сякаш, за да докажат за пореден път, че най-важното е невидимо за очите, както Múm айсберга, в целия си блясък, е видим само със сърцето.

 

 

trentemoller Trentemøller – Lost

Ето, че дойде любимото време от годината на Андерс Трентмьолер – есента (все пак човекът е роден през октомври, нали) с нейните мрачни светлосенки, оловни облаци, барабанещи дъждове, цветен листопад и есенна меланхолия, танцуваща с кинематографичните призраци, останали да витаят от поетичния минимъл техно дебют шедьовър на Андерс The Last Resort. Метаморфозата се случи след Harbour Boat Trips – микс компилация, която разкри, че в сърцето на Трентмьолер туптят здрачен блус, краутрок и крив електропоп, които покълнаха здраво във втория албум Into The Great Wide Yonder, за да достигнат своя апогей в третия, най-вокално обсебен албум, Lost. И така, роуд муувито по изгубената магистрала на психеделичния електропоп започва с отнесените Never Stop Running, The Dream и Gravity, а след мистъри романс отбивките в Candy Tongue, Come Undone и Deceive, епичният катарзис идва със Still On Fire, Constantinople и Trails.

 

 

daedelus Daedelus – Drown Out

Може ли музиката да бъде терапия за преодоляване загубата на близки хора е въпрос почти толкова стар, колкото дилемата за яйцето и кокошката. Бийт обсебеният Алфред Дарлингтън търси отговор за себе си в 12-ти албум, докато терапевтично преживява загубата на баба си и на близкия приятел Остин Пералта. Затова неслучайно 12-те парчета са пропити с минорни синт мелодии и бийт меланхолия – от госпъл молитвеното Tiptoes и жално-потръпващото Frisson, през търсещото сякаш комуникация с отвъдното (чрез семплиран морзов код) At Attentions, до достигане на проникновения за малките тайни на живота в Red-tail & Perigrin и Eureka – заигравка с откритията на Архимед, вдъхновили огледалния Daedelus лайв проект Archimedes Show, но и може би помогнали на Дарлингтън да намери опорна точка и лост за манипулиране на света, в който всичко тече и се променя от една форма на живот в друга.

 

 

nin Nine Inch Nails – Hesitation Marks

Когато говорихме за HTDA (страничният проект на Трент Резнър с жена му и Atticus Ross) като за класно упражнение по стил и влизане във форма с нови идеи преди гранде завръщането на Nine Inch Nails не се шегувахме – от лайв шоуто (някои елементи от него си бяха направо тествани по време на редките HTDA концерти) до парчета като Find My Way, осмият албум Hesitation Marks звучи като здраво тунингована HTDA версия, пропита обилно със саунд носталгия по класическите албуми The Downward Spiral, The Fragile и With Teeth. Както иронично (ала Боен клуб) шепти Трент в Copy of A"I'm just a shadow of a shadow of a shadow always trying to catch up with myself" – сенките на миналото, мастер индъстриъл опита и носталгията се гонят в парчета като Came Back Haunted, Satellite, Various Methods of Escape, In Two и I Would for You, докато новите хоризонти изкушават с Running, Disappointed, All Time Low и ремиксите в deluxe изданието.

 

 

 

+ любов от пръв поглед – първият път винаги е запомнящ се и неповторим... като дебютните албуми...


hemsworth Ryan Hemsworth – Guilt Trips

Бийт след бийт, ремикс след ремикс, ЕР след ЕР, неуморният канадски хитмейкър Райън Хемсуърт методично и баслогично стигна до дебютния си албум. Резултатът – по-добрият хипхоп наоколо се обяснява в любов на всички bounce вариации, с които флиртува през изминалата година – от старата, ама лачена аренби любовница (в Small + Lost, Against A Wall, One For Me и Day/Night/Sleep System), през trap (Weird Life) и неосоул забежки (Still Cold с приятен Baths вокал) до перфектния инструментал романс с Avec Vous, Yaeko Mitamura Is Lonely и Happiness & Dreams Forever. Иначе истинската любов идва със самоироничното Ryan Must Be Destroyed, след което всеки бийт лавър би казал "Ryan Must Be Enjoyed", дори (на сутринта) да е въпрос на Guilt Trips удоволствие.

 

 

forest swords Forest Swords – Engravings

Цяло меломанско щастие е, че британският бийт перфекционист Матю Барнс не изгуби слуха си (имаше такава опасност след издаването на пробивното Dagger Paths ЕР), което го накара да се откаже за кратко от музиката и да се концентрира в работата на графичен дизайнер – дебютният му албум Engravings е абсолютна наслада за ухото, стелеща се кинематографично като мъгла по планински склон или като морски вълни, разбиващи се в скали. Именно усещането за простор и епични панорами (от околностите на родния за Матю Ливърпул), което Барнс създава с композиции като The Weight of Gold и Friend, You Will Never Learn, преплетено с мистични митове (брилянтните Thor's Stone, Ljoss и Irby Tremor), и семплирани като мантри вокали (неговите и на вокалистката Anneka) в Anneka's Battle, Gathering и An Hour, създават магията тук, която ще те разходи из дивни райски кътчета по земята, без тялото ти да е мръднало и на сантиметър.

 

 

liar Liar – Spirewards

Ако имаше изненада в избора на бийт агенти, които да ремиксират ХХ-вия хит сингъл Chained, то това определено бе румънеца Liarрезултатът, обаче, бе толкова впечатляващ, колкото и дебютния му албум, в който висша класа future garage, басхаус и соул се преплитат така експлозивно, че би било логично Liar да е роден не в Букурещ, а в Лондон. Глобализация му е майката, като в откриващото Western Digital (семплиращо Нина Симон вокали и класиката Strangefruit на Били Холидей) или в еклектичните Pygmalion, Vesper, Godcity, Uchronia и бас еуфоричните Gunmother Knows Best, Young Love и Edendrive. Та, Liar хич не лъже като обещава чуден трип за всички от сърце до Обетованата парти земя.

 

 

joywellboy Joy Wellboy – Yorokobi's Mantra

Партньори в живота, партньори и в музиката – белгийците Джой Адигоки и Вим Янсенс са от тези музикални двойки сякаш родени един за друг, които не просто живеят, а дишат музиката заедно. Като Трики и Мартина Топли-Бърд навремето. Всъщност те и така звучат в дебюта си – по онзи сантиментално-шик трипхоп начин в Before The Sunrise, Lay Down Your Blade и Disconnected, със здравословна доза направи-си-сам видеоклипове и самоирония (в Buy Me Flowers, My Heart Ran Away, I Can Handle и What Baby), но винаги чаровни сплетени един в друг като черен/Джой и бял/Вим белгийски шоколад в изкусителни парчета като Mickey Remedy, On The Beach и особено The Movement Song, която може и да звучи така: "I thought I was Tears but then the Joy Wellboy began to flow...".

 

 

londongrammar London Grammar – If You Wait

Ако Florence + the Machine ви липсва напоследък, британското трио на фронтлейдито Хана Рийд, продуцента Dot Major и китариста Дан Ротман е насреща – дебютният им албум е прекрасно олицетворение на идеята, че най-важното нещо в музикалния свят винаги е било да се появиш в точното време, на точното място, с точните хора – Hey Now, както се казва. Хана звучи като по-малката сестра на Флорънс, докато Dot и Дан флиртуват с всички добре познати трикове в бритпопа (чуй Flickers, Hey Now, If You Wait, Strong, Darling Are You Gonna Leave Me и Nightcall), опирайки се на класики в жанра (Metal & Dust е ритъм-близнак с Unfinished Sympathy на Massive Attack), докато над всичко се извисява вселенския хит Wasting My Young Years – повече такива песни и Хана, Dot и Дан, със сигурност, няма да пропилеят младите си години в центрофугата на шоубизнеса.

 

онлайн