Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Ibeyi
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Ibeyi

Best Of 2015: Концерти

Понеделник, 21 Декември 2015г. 20:15ч.

О, да, знаем, че ви е писнало. И от родната, мила картинка, нали! Но сега говорим за безбройните Best Of класации и Топ 2015 еманации... обаче, това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 20 от най-интересните концерти през 2015, така както изглеждат през обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25 (о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития), а ако се чудите защо повечето от тях са извън България, то нито сега му е времето, нито ни е достатъчно мястото, за да разплетем тази не толкова сложна енигма. Може само да кажем, че ако искаме картинката да бъде различна през 2016, то е време да започнем да мислим извън рамките на класации, системи и далавери на делението, въпреки упоритите твърдения, че живеем свободно и щастливо именно така.

 

 

20. Talisco @ Electronic Beats Festival Загреб

taliscoebf

Всяка концертна година крие приятни изненади като триото на Жером Аманди – може да не знаеш нищо за групата му, може да не си слушал музиката, която прави или да я познаваш бегло, защото не е в твоята кръвна група, но когато видиш неистовата енергия и желание, с които Talisco се раздават на сцена, когато усетиш как перфектната комбинация от прашен американа рок и епичен инди поп образува кеф тръпки по тазобедрените стави, то не само ще влезеш във филма им с аплаузи, но и като нищо да преслушаш дебютния им албум Run. Само дето на живо Жером Аманди и компания звучат доста по-агресивно-експлозивно-химново, пробват китарни денс стъпки, разменят роли и инструменти и въобще качват адреналина като че няма да има Утре, защото именно това е Концерът – той се случва Днес и Сега, а Talisco знаят как да изживеят Момента.

 

19. Hidden Orchestra @ Mixtape 5

hiddenol3

И Sofa Surfers, и Hidden Orchestra успешно преодоляха трудности (и необичайна театрална прелюдия) при завръщането си у нас – фючър джаз квартетът на Джо Ейксън отмени предишната си визита след нелепа катастрофа на сръбска магистрала, но сега се носеше гладко и уверено по лентите на двата си албума Night Walks и Archipelago, и ремикс изданията им до достигане на крайната цел – кефът на публиката.

 

18. Dâm-Funk @ Mixtape 5

d-funk1

Когато Деймън Ридик паркира D-Funk кадилака в София, нещата не изглеждаха толкова слънчеви и горещи като в родния му Ел Ей и (може би, затова) започна леко сковано с We Continue, но пък продължи с перфектно синхронизираното си трио да опипва синт фънк почвата с парчета като Floating On Air от актуалния албум Invite The Light, така че когато стигна до O.B.E и Faden Away вече беше намерил G-точката на фънка, а накрая нещата съвсем излязоха от контрол с танци (и от публиката) на сцената, за да се получи това, което Деймън пее: I Suggest We Find a Way to Break All Negativity – а това е целта на всеки хубав концерт, нали!?

 

17. alt-J @ Melt! Festival

altj3

Джо Нюман и компания знаят как да изпълват огромни пространства със своя понякога интимен, понякога епичен саунд. Сценичното осветление и Камерън Найт, новият член на брит инди поп квартета, работят в тяхна полза, както и хитове като Tessellate, Breezeblocks, Fitzpleasure, Taro, Hunger of the Pine, Pusher, Every Other Freckle и Left Hand Free, но ако има нещо, което все още им убягва (с редки изключения) по пътя към славата, то това е градацията на лайв шоуто.

 

16. José González @ Студио Орфей

jg053

Тихо се сипе... Хосе Гонзалес наистина може да изпее непосилната красота на битието, а неговият бенд се е ошлайфал в извеждането на всеки отделен звук до състояние на микрокосмос, така че да се образува вселенската картина на живота и ако изсвириха всичко, което очаквахме от актуалния албум Vestiges & Claws + задължителните кавъри, спечелили слава на Хосе, то (не)изненадата дойде с хитовете на Junip – страничният проект на Гонзалес, с който може да ти пожелае лека нощ, за да се събудиш с Make The Light Lead You Out, а на нас точно такава приспивна песен ни трябваше след едно дълго и изморително пътуване.

 

15. Sofa Surfers @ Mixtape 5

sofasurfl1

Ако предното гостуване на Мани Обея и компания се увенча с мегазакъснение (поради изпуснат полет), то и сега чакането си заслужаваше – здрачното сърфиране из социалните кризи в актуалния албум Scrambles, Anthems and Odysseys по вълните на виенския електротрип валс си беше среща на високо Sofa Surfers ниво.

 

14. London Grammar @ Melt! Festival

londongl1

Тази година концертите на Хана Рийд и компания се броят на пръстите на едната ръка, но истинският бонус дойде със световната премиера на Hell To The Liars = първото лайв изпълнение на парчето (което ще влезе в новия албум на London Grammar) се нареди достойно до хитовете от дебютния албум If You Wait и въпреки, че епичната индъстриъл арена на Melt! Festival не е точно атмосферата, в която вирее замечтаната London Grammar меланхолия, то Wasting My Young Years и традиционното гранде финале с Metal & Dust все още си остават тоталните фестивални класики, с които да изпееш с кеф: Wasting My Festival Years.

 

13. Seinabo Sey @ Melt! Festival

seinabo1

Да, Сейнабо може и да е родена в снежна Швеция, но невероятният ѝ глас носи африканска страст (не само заради баща ѝ Маудо Сей, музикант от Гамбия и Сенегал) и такава плътност (почти като на Сезария Евора), че може да разтапя ледници – хитове като Pretend, Younger, Hard Time и Pistols At Dawn от дебютния ѝ албум го доказват, но черешката на тортата са акапелните ѝ откровения (едни от no comment моментите на тазгодишния Melt!) в компанията на традиционната ѝ червена рокля.

 

12. Santigold @ Melt! Festival

santigoldo

Догодина Санти Уайт ще духне 40 свещи, ще издаде третия си албум 99¢ и ще рулира по сцените на не един и два фестивала – и няма как иначе, защото хип-хоп кабаретното ѝ фен френдли сценично поведение и хитове като Creator, L.E.S. Artistes, Say Aha и Disparate Youth провокират масова инвазия на публиката към сцената и раждането на парти девизи като Can't Get Enough of Santigold.

 

11. Ibeyi @ Melt! Festival

ibeyil1

Има йоруба магия когато близначките Лиза-Кейнде и Наоми Диаз се качат на сцената – ефирната им секси серенада за кахон, електрическо пиано и два гласа е толкова семпла и въздействаща, колкото непосилната красота, която се случва между живота и смъртта, а бисът на емблематичния хит River, при който Лиза-Кейнде и Наоми дирижират публиката като оркестър на Емоцията е звукова картина-перла, която да краси всяка фестивална арена по света.

 

10. Sinkane @ Electronic Beats Festival Загреб

sinkaneebf0

"Това е последния концерт от турнето ни и ще мине доста време преди отново да свирим в Европа" – тези думи на Ахмед Галаб едва ли описват що за екстра бонус ни очакваше, защото афробийт психеделията на Sinkane наистина не е за изпускане. Бенд като фънк машина, джази космична атмосфера, кавъри на Greatful Dead и Уилям Ониабор, вплетени в авторски афробийт на корем и всичко, което може да искаш от един концерт не само на Sinkane.

 

9. Mogwai @ Melt! Festival

mogwai1

През 2015 шотландските построк воини Mogwai отбелязаха подобаващо 20 години на сцена, а за това време Стюърт Брейтуейт и компания са овладели до съвършенство създаването на стена от звук (буквално и преносно), която издухва всичко по пътя си – питайте публиката и рояците насекоми, привлечени като с магнит от мега осветлението на юбер главната сцена на Melt! Festival. Разхождайки се достолепно и с мощ (като добре смазана машина) из дискографията си с акцент към миналогодишния, осми албум Rave Tapes, Mogwai си спечелиха номинация за най-шумна/мощна група на годината, поставяйки епичния финал с подобаващото My Father, My King, чиито последни акорди, претопени в гига вълна от китарен дисторшън, да отекват юбилейно дълго в главата ти.

 

8. Erlend Øye & The Rainbows @ Melt! Festival

erlendo3

Ерленд е като Уди Алън на музикалната сцена – концертите му са шарен калейдоскоп микс от стендъп комедийна акция и карнавална фиеста, в която със слънчева ирония и усмивка се редуват хитове от безбройните му проекти (като Kings of Convenience и The Whitest Boy Alive) и култ колаборации (като Remind Me и Poor Leno с Röyksopp), а соло парчетата от миналогодишния му албум Legao като Garota, Estate и особено Rainman (с припева Loving You Is Like Waiting For The Rain To Come, аха) паснаха идеално на проливащия се в този ден дъжд, така че накрая неслучайно (и метафорично) да изгрее дъга (като името на щурата му бенд дружина), а публика, Ерленд и The Rainbows, вкупом заедно, легнаха на земята, за да отнесат Гранде Момента във вечната концертна памет.

 

7. Dorian Concept + Cid Rim + The Clonious @ Melt! Festival

dorc3

Лайв триото на Оливър Томас Йонсон свързва пресечните точки между електронната музика и свиренето на живо, както го прави и в албума Joined Ends и то с такава лекота и хармония, че когато Dorian Concept, Cid Rim и The Clonious се качат заедно на сцена всичко заприличва на среща на добри, стари приятели, които си казват най-важното... дори без думи. А ние обичаме такива разговори.

 

6. Joy Wellboy @ Melt! Festival

joywell9

Като черен и бял белгийски шоколад Джой Адигоки и Вим Янсенс наистина са родени един за друг, за да създават музика заедно – достатъчно е да видиш обсесията в погледите им и малките скрити жестове, с които общуват на сцената, за да разбереш, че в албумите Yorokobi's Mantra и тазгодишният Wedding няма нищо случайно, а заглавието на втория чудесно описва лайв пърформанса им – свещен съюз, от който е хубаво да си част и Ти.

 

5. Jamie Woon @ Sofia Live Club

jw030

О, да. този Глас...Чакахме завръщането на Джейми Уун не само защото той е важна част от mir-logo-black-50x25 историята, не само защото лее чуден глас с Making Time елеганс и Dedication смиреност, каквито липсват на съвременните поп изпълнители... Да, нямаше я еуфорията и Spirits атмосферата от първия концерт, но имаше добре смазана груув машина (трябва да чуете лайв сливането на Lady Luck с Thunder) и едно Sharpness завръщане, което доказва, че Джейми знае кога трябва да е Walked When He Shoulda Run и кога да е Ran When He Shoulda Walked.

 

4. Lamb @ Студио Орфей

lamb183

Лу Роудс и Анди Барлоу знаят как да дадат на публиката това, което иска – съчетанието между ангелогласната грация на Лу и бийт разюздаността на Анди е досущ като онзи перфектен баланс между стари и нови Lamb хитове, който намират при лайв изявите си, така че всички да искат още и още от онова, което ни прави... хора. А още ще има, защото през 2016 Лу и Анди ще празнуват (надяваме се с нас) 20 години на сцена.

 

3. Fatima & The Eglo Live Band @ Horizon Festival

fatima6

"Свирили сме в жега, в дъжд... но никога всред такъв сняг" ни каза Фатима, но не само тя и нейният The Eglo Live Band ще запомнят този концерт насред снежния Пирин. Супер груувът на дебютния ѝ албум Yellow Memories е заразителен във всякакви атмосферни условия и не само че ни остави чудни (в случая, снежни Ridin Round (Sky High) спомени), но и се превърна в най-готиния концерт на подобна надморска височина, на който сме били.

 

2. Nils Frahm @ Melt! Festival

frahm2

Някаква магия витае във въздуха, когато Нилс Фрам положи пръсти върху 88-те клавиша на пианото. Магия, която може да бъде обяснена с обсесивната му отдаденост към музиката (и на сцената, и зад кулисите), която се изразява и в хиперпродуктивност след като тази година успя да спечели награда за филмовата музика към Виктория, да издаде една от любимите ни микс компилации Late Night Tales, да събере ремикси от свои фенове в Screws Reworked, да продуцира албум с приятели от детството (nonkeen през 2016) и не на последно място да заформи Collaborative Works с исландския си брат по пиано орбита Олафур Арналдс, с когото планират и съвместно турне през 2016. Магия, която никакви думи не могат да опишат, когато епичната индъстриъл Melt! арена се превърне в нещо като космодрум, от който се изстрелва астралната симфония на Нилс Фрам до другата страна на Луната и обратно.

 

1. Young Fathers @ Melt! Festival & Electronic Beats Festival Загреб

yfebf

Ако има лайв пърформанс, който диша и движи духа на времето, в което живеем, то това е шаманският ритуал на Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс. Да, те са шамани и то не защото знаят отговора на въпроса "What you do to feel better, What you do to feel good", не и защото превръщат темите от новинарските емисии в колективна екзистенц терапия, а защото могат да те накарат да признаеш, че "Inside I'm Feeling Dirty, It's Only Cos I'm Hurting..." и след това нелеко признание да намериш пътя към мира в душата си.

yfebf3

 

3 в 1 | Ibeyi vs Sudan Archives vs Kelela

Сряда, 18 Октомври 2017г. 14:14ч.

След като се изгубихме 3 в 1 в Бермудския триъгълник на нео-соула по мъжки, сега се обръщаме към женското Начало и Бъдещето на онези Гласове, сякаш създадени за соул музиката – забравяме клишета като Глас-кадифе-коприна-сатен- и просто слушаме...

 

ibeyiash Ibeyi vs sacov Sudan Archives vs kelelacov Kelela

 

Кой?Лиза-Кейнде и Наоми Диаз или нео-фемина-кахон близначките Ibeyi; Келела Мицанекристос или просто Kelela-гласът на нео-аренби живота; Sudan Archives или момичето от Охайо, което намери решението на уравнението цигулка + глас + бийт = нео-соул.


Какво?No Man Is Big Enough For My Voice – да, не е за вярване, че в края на 2017-а все още говорим за равноправие на половете в музикалната (и не само) индустрия; не е за вярване, че 17 години Бьорк крие (спекулира със) сексуално посегателство от Ларс фон Триер; не е за вярване, че вече говорим за man free фестивали (в Швеция подготвят два такива за 2018-а)... Да, и трите албума тук – Ash на Ibeyi, Take Me Apart на Kelela и едноименният дебют на Sudan Archives – рисуват нео-фемина портрета на силната и независима жена, както в музиката, така и в живота... и в трите албума няма да откриеш кадаиф романтиката, така характерна за соул и аренби музиката...

Всъщност, причината да съберем 3 в 1 тези албуми не се крие в нео-фемина-соул картинката (най-силно изразена при Ibeyi), която рисуват те – по-важно е да разберем дали и защо Sudan Archives ще се превърне в Ibeyi и Kelela, дебютирали като нея силно и оригинално като стил преди години, но поели днес към поп естетиката и модерни, актуални теми (обречени на публично-лицемерно дискутиране) като нео-фемина-Образа и Бъдещето на Жената днес...

Ако в близките години сте били на Ibeyi концерт, то сте наясно, че близначките Лиза-Кейнде и Наоми Диаз постоянно търсят нови музикални хоризонти и културни препратки, така че семплираните заигравки с бг фолклора и не щеш-неволите на мома Драгана (част от ренесанса на интереса към Мистерията на българските гласове) в откриващото I Carried This for Years може и да, а може и да не дойдат като изненада. Не е изненада и, че за разлика от дебютния Ibeyi, вторият албум на близначките е пълен с гост-музиканти (такъв е естествения път на глобалния успех и натрупаното публично внимание) – като се започне от Камаси Уошингтън (в емблематичното тук Deathless) и Chilly Gonzales (в When Will I Learn), мине се през Мишел Ндгочело (в Transmission/Michaelion), та се стигне до хаванската връзка с Mala Rodriguez в Me Voy...

Не е изненада и, че повечето от песните са вече на английски (разширяване на ареала, нали), Но е изненада, че всички са бродирани с болките и раните на Жената днес – от красноречивите No Man Is Big Enough for My Arms (семплиращо прословута реч на Мишел Обама) и Deathless, през I Wanna Be Like You, Waves и Ash до напомнящите първия албум Valé, Transmission/Michaelion и Away Away – всичко тук рисува (като обложката на албума) нео-фемина-портрет... а свещите, които Лиза-Кейнде и Наоми Диаз палят в края на всеки свой концерт в памет на сестра им Янира вече ще горят в трибют за Жената днес...

 

Нео-фемина-Глас на жената дава и дългоочаквания дебютен албум на Kelela – да, няма тотал хитове като Rewind, но има достатъчно бийт теми за размисъл във Frontline, Take Me Apart, Enough, Truth or Dare, Blue Light, Turn to Dust и LMK; да, отборът ко-продуценти е почти същия Fade to Mind и Night Slugs кръг от микстейпа Cut 4 Me, като този път парада води Jam City в компанията на Kingdom, Bok Bok, Kwes...

... Но дори новото саунд дизайн Arca попълнение и лирика приносът на Роми хх Крофт не могат да разсеят усещането (като от Ibeyi албума) за поп шлифоване в името на масовото задоволяване – да, и Ibeyi, и Kelela дават Глас на усещанията на Жената днес от не едно и две поколения, но... доколко лично и интимно е колективното...

 

В този смисъл, нео-фемина играта на Sudan Archives печели със същия свеж баланс от дебютите на Ibeyi и Kelela – женската Душа диша, живее и говори (само трябва Някой да я чуе) за света наоколо през оригинални поглед и Глас – с иновативната комбина цигулка + глас + бийт емблематичното Come Meh Way, както и Paid, Time, Queen Kunta, Oatmeal, Goldencity, Wake Up и актуалното Water поглеждат към вселената на Жената, която знае коя е и каква иска да бъде (и на каква цена) в свят, където публично се лицемерничи с полово равноправие, а в дълбочината на същината нищо не се променя...

Всъщност, никога не сме харесвали делението мъже-жени в която и да е сфера, а фактът, че кариерите на Ibeyi, Kelela и Sudan Archives тръгват след подадена мъжка ръка – Лиза-Кейнде и Наоми Диаз са откритие на Ричард Ръсел, мениджърът на XL Recordings, с когото записват и за актуалния му проект Everything Is Recorded; Келела пък дължи доста на гост-вокалите за тракове на Teengirl Fantasy и мъжките Fade to Mind/Night Slugs крюта, а Sudan Archives стартира не без микс помощта на Matthewdavid – това не само, че не е аргумент в полза на различните права на половете, ами напротив, само подчертава идеята, че обединението и единението е в основата на еволюцията на половете... без предразсъдъци, без злоупотреба с права и идентичност, без страх от нарушаване на личното, интимното... или както пее Melanie De BiasioYour Freedom is the End Of Me...

 

Кога? – когато искаш да видиш Света през очите на Жената днес...

 

Защо? – защото The Measure of Any Society is How It Treats Its Women and Girls не трябва да е просто част от речта на Мишел Обама, семплирана в No Man Is Big Enough for My Arms!

онлайн