Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: London Grammar
A+ R A-
Списък на статии по етикет: London Grammar

Unknown лято

Петък, 20 Юни 2014г. 06:09ч.

Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.

 

Какво?

Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.

moderat juansala

 © Moderat


Кой?

И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.

londong

 © London Grammar


Кога & Къде?

От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.

Билети тук

 

Защо?

Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.

 unknown


Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска

Хвала, Unknown Open 2014

Вторник, 30 Септември 2014г. 05:05ч.

#Step into Unknown... блуждае като призрак в главата ми рекламния слоган на фестивала Unknown, досущ като гъстата (воалираща призрачно черните сенки на средиземноморските дървета) и стелеща се ниско мъгла от изпарения, която ни посреща на влизане в Хърватия призори, в момента когато Марин Чилич забива мачпойнта на хърватския триумф на US Open.

Наистина авантюрата, наречена Unknown фестивал си бе скок в неизвестното – непозната дестинация (Хърватия си е колкото близо, толкова и далеч, особено при бг шансовете за директен полет), непознати места (струва си един трип по цялото Адриатика крайбрежие на Хърватия), непознати хора (които срещаш за първи и, може би, последен път)..., но когато стъпваш за пръв път (нашият Horizon не го броим, нали) на британски чартър фестивал (да, предимно британци на талази, въпреки, че срещнахме и американци, и немци, и швейцарци, и местни герои като хървати, словенци...), то трябва да си наясно с няколко основни закони на хърватската фестфизика:

- чартър британците носят в ръчния си багаж и албионските облаци, и лошото време – да, с изключение на първите (да кажем два) слънчеви дни, всичко останало бе дъжд, вихрушка от облаци и... кал – червена кал (в земите около Ровини и в цялата област Истрия, пръстта е червена като кръв и също толкова плодородна), която оставя такива следи, че не след дълго бе достатъчно само да погледнеш обувките (или босите крака) на туристическия Ровини поток, за да разбереш кой е бил на Unknown фестивал. Но какво е фестивал без малко кален демидж... а и както London Grammar изпяха: Whatever The Weather Keep It Together...

unknown006

- когато си на летен фестивал в Хърватия знай, че: 1) цените на повечето места са като тези в ЕС; 2) малкото е 25 грама; 3) извън фестивалната зона (където английският е господар) властва сърбо-хърватският (може да се разбирате или псувате сносно с хърватите по-добре на български, отколкото на английски) или италианският (повечето обществени надписи са и на италиански) – явно освен влагата, архитектурата, маниерите, тестените изделия, морската храна, джелатото и общата територия в миналото Истрия и срещулежащата Венеция продължават да делят сходни любови; 4) няма да срещнеш, слава богу, мегамонументални хотелски комплекси – всичко е китни вили, двуетажни (най-много триетажни) къщи, къмпинг комплекси, в които природата е максимално усвоена, но без лакомия и с мисъл (да, няма нито един райски и затова дяволски осран пясъчен залив като нашите, нали); 5) повечето музеи и галерии през летния сезон работят от 18:00 до 22:00 часа;

- планирането няма смисъл, оставяй се на Unknown течението – да, вярно, че лошото време прецака доста от яхт и островните партита (затова пък имаше чудно импровизирани такива като на Young Turks с Jamie XX b2b John Talabot), но имаше и доста отпаднали участия в последния момент (като не броим непоявата по unknown причини на първоначално обявените Sohn, Clean Bandit...) и то на специални (поне за нас) артисти като DJ Koze, Forest Swords – явно, обаче, на чартър фестърите не им пукаше особено за Unknown промените в лайнъпа (особено като имат и други фестивали, където да наваксат пропуснатото), защото основното на такива фестове не е следенето под линия на таймтейбъла, а цялостното преживяване... дори то да се нарича кално лимбо парти, оргии с райски газ, дъждобран пого или Just a Little Medina (симпатичната чилаут зона) джамборе...

unknown3085

А как започна всичко ли!?


Be Kind(ness) Rewind The Chic

Изпращането на залеза в открито море под мелодията на Inspector Norse е идеално начало за всеки фестивал, особено когато последните слънчеви лъчи си играят с теб на кея, до скалистия Unknown фестивален бряг, където Kindness мило и скромно снима фотосесия преди да се качи на сцената.

unknown256

Kindness Band © фотография MIR

 

А на сцената Адам Бейнбридж (или Kindness) е същински диско дзвер, готов за World Restart – да, именно с дебютния сингъл от предстоящия му албум Otherness започна неговата калейдоскоп фиеста – бяло и черно, ebony & ivory, полароид в джоба, танци (на които и Том Йорк би завидял) по колоните пред публиката, две заразително-еуфорични беквокалистки, кавъри на Chic и Blood Orange, луди тракове от дебютния албум (като Anyone Can Fall in Love, Gee Up, House, That's Alright) и от предстоящия Otherness, който (по всичко, което чухме) си е задълже...

unknown148

Kindness © фотография MIR

 

Не съвсем задължително, обаче, бе хитовото CHVRCHES трио – да, Recover, The Mother We Share, Gun и Lies звучат и на живо толкова епично, да, имат сценично присъствие и заразителна сценография, но така и не могат да отлепят усещането, че слушаш Crystal Castles за тийнейджъри...

unknown400

CHVRCHES © фоъография MIR


И тук идва ултимативния Everybody Dance карнавал, за мало и голямо, наречен ChicDaft Punk изтупаха от праха на забравата дискошика на Найл Роджърс и компания и сега те владеят фестивал след фестивал – заслужено, защото звучат като идеално смазана фънк машина за масово поразяване, която има в арсенала си (кръшни газели, ошлайфани музиканти и...) евъргрийни като Everybody Dance, Le Freak, C'est Chic, Good Times, I Want Your Love, а съавторството на Найл в I'm Coming Out и Upside Down (за Даяна Рос), в Like a Virgin и Get Lucky превръщат Chic в хитов фестивален плейлист без край...

unknown724

Chic © фотография MIR


... И точно така звучи тяхната ролърбаунс диско въртележка за всеки изживял винтидж диско манията преди 2-3 години... Затова на Like a Virgin вече отидохме да полегнем на хамаците, люлеещи се между Just a Little Medina зоната и The Forest сцената – идеалното място да изслушаш част от прясното FabricLive77 на Erol Alkan в компанията на Daniel Avery, докато дискошамана DJ Harvey със своята винтидж машина на времето не накара небето да се запали от светкавици и да завали пороен дъжд.

unknown750

 Erol Alkan b2b Daniel Avery © фотография MIR

 

Wasting My Festival Years

Дъжд, който продължи (с прекъсвания) и на следващия ден – за да се почувстваш точно като водните същества в градския аквариум на Ровини или просто идеален саундтрак (на залязващото в кърваво червено слънце с надвиснали черни облаци) от Mount KimbieДоминик Мейкър и Кай Кампос започнаха леко неуверено, но след няколко хита от дебютния Crooks & Lovers албум и особено с актуалните Slow, Blood and Form, Break Well, Lie Near и Sullen Ground се развихриха камерно, за да завършат епично с Made To Stray...

unknown2230

Mount Kimbie © фотография MIR


И докато Mount Kimbie ехото се рееше като облаци над морето и брега, на сцената застъпиха Wild Beasts – брит квартетът обиколи (както направиха и CHVRCHES) всички големи фестивали тази година с Wanderlust хита си – неслучайно завършиха сета си именно с него, както неслучайно хем деликатния, хем епичен звук на Nature Boy, Mecca и A Simple Beautiful Truth подготвиха перфектно почвата за London Grammar – ефирни като приказни елфи насред синьото меланхоле море на сцената Хана Рийд и компания могат да те накарат да изживееш Wasting My Young Years.

unknown2590

London Grammar © фотография MIR


Крехкият, кристален глас на Хана може да изпълва морета или да се лее в унисон с процеждащите се капки дъжд в Nightcall, Flickers, Hey Now, Strong, If You Wait, When We Were Young или както те простичко изпяха в Sights: Whatever The Weather Keep It Together... и така до гранде епичния финал с Metal & Dust... Идеално съчетание на музика, кобалтово море, дъждовен прах и светеща във всички цветове на дъгата гора...

unknown2559

London Grammar © фотография MIR


Идеално му се получи и на Страхил Велчев (или просто KiNK) – на единствения бг участник (наред с малкото немски, американски и литовски изключения, разнообразяващи изцяло брит лайнъпа) му тръгна по вода – първо яхт диджей парти в открито море, после обичайно силен лайв сет на сцената с емблематичното име Atlantis. Дали заради името на сцената, дали заради заглавието Cloud Generator нa новото KiNK парче, но още в самото начало на сета му, облаците решиха да свалят ципа докрай и потопиха Atlantis под вода... Буквално...

unknown2654

KiNK © фотография MIR


Не след дълго из фестивалната зона течаха лепкаво-кални реки, докато на The Forest сцената Jamie XX редуваше своя Sleep Sound с вселенските фестивални хитове Can't Do Without You и Bad Kingdom ремикса на DJ Koze, сякаш, за да подгрее настроението за утрешния ден... нещо, за което явно се бяха наговорили с Joy Orbison, който ни изпрати с The Heat ремикса си и надеждата за утрешен ден без дъжд – Right On Time, Back by the Beach, Still gon' bring the Heat...

 

451° по Moderat

Да..., но дъждът трети ден не спира... забавно е да гледаш хора с дъждобрани и якета (лежали полуголи до преди два дни) около трите басейна на покрития комплекс от барове и ресторант във фестивалната зона, който приютява като остров сред морето от дъжд "островното" парти на Young Turks – лошото време не може да изтрие усмивката от лицата на всички, Jamie XX и John Talabot си разменят на къс пас диско класики и хитове ала Music Sounds Better With You... И е така, наистина... Пространството пред главната сцена се е превърнало в кален басейн (въпреки непрестанното насипване на чакълести бели камъчета), но това не спира хората да си спретнат кално лимбо парти и традиционния бой с боя на прах...

unknown3212

Jungle © фотография MIR


Дори дъждът спира, слънцето се усмихва и изгрява заедно с великолепната Jungle седморка на сцената. Бандата диско хулигани на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд наистина може да усмихне всеки и да донесе Heat на всеки фестивал... Right on Time, Back by the Beach акостира големия Jungle кораб на забавата (точно като грандиозния петмачтов платноход, порещ елегантно вълните на отсрещния хоризонт по същото време) и от него се стоварват Mercury Prize номинираните The Heat, Busy Earnin', Drops, Platoon, Julia, Lemonade Lake, Lucky I Got What I Want, за да завършат триумфално с Time...

unknown3160

Jungle © фотография MIR


Да, винаги е време за Jungle time, back by the beach... или пък за essential mix край морето от литовеца Ten WallsМариус Адомайтис (а.к.а Mario Basanov) наистина щурмува за една година всевъзможни класации само с две ЕР-та (Gotham и Requiem), а актуалният му сингъл Walking With Elephants е толкова тотален фестивален фаворит за това лято, че публиката почти седна (в знак на респект) на земята и скочи като едно цяло при бас drop-a – определено Ten Walls си заслужи essential mix дебюта през същата седмица, а и визуалната част (с препратки към Мейбридж, Ман Рей...) на лайв шоуто ошлайфа до блясък репетитивната му бийт концепция.

unknown303

Moderat © фотография MIR


Няма, обаче, по-добра от Moderat концепцията – Герно, Себастиан и Саша са в същата върхова форма от преди 5 години, Rusty Nails все още рулира епично също като химна на протестните ни лета Bad Kingdom, а блицовете синхронизирани до перфектно съвършенство с всеки един бийт и всеки един пиксел на брилянтната Pfadfinderei визия те оставя като след среща с космически кораб (неслучайно"звездите" и "Луната" бяха слезли сред публиката) – затаил дъх, разтресен и чакащ за още...

unknown380

Moderat © фотография MIR


Да, вярно, че напоследък Moderat сетлиста не е много разнообразен, а импровизациите им са предсказуеми, но комбината Moderat + Pfadfinderei се превръща за публиката в нещо, което са самите те – най-добри и верни приятели от дълги години, а с такива винаги можеш да си кажеш нови важни неща и без думи... И така юбер алес вечерта ни продължава с дийп класика Хенрик Шварц, който връща лентата с един ден назад с ремикса си на Wasting My Young Years, вплетен сред любимите му афробийт-соул-джаз-фънк-хаус приказки, които нашепват магичнo в гората край морето, но ние сме прекалено изтощени... направо емоционално банкрутирали (досущ Шварцовия актуален хит We Are Bankrupt) и завиваме към леглото.

unknown469

Moderat © фотография MIR


Последният ден си го запазваме за живописните стар град и пристанище на Ровини, за градския музей-галерия, където на три етажа съжителстват документална експозиция за първия в областта (открит в началото на миналия век) санаториум за рехабилитация на деца с увреждания и малформации в компанията на изложба със съвременни хърватски автори, завършваща на третия етаж с обширна панорама от литографии и илюстрации от епичния цикъл Biblia Sacra на Салвадор Дали... Странно, обаче, и трите етажа описваха по някакъв начин фестивала Unknown – оригиналното място на клиниката-санаториум бе недалеч от фестивалната зона, където сега на рехабилитация бяха чартър фестивални герои, докато съвременното хърватско общество боледува от същите като българските комплекси и проблеми, а целият този пъзел от битие картинки се подрежда в unknown хармония като в сюрреалистична илюстрация на Дали...

Сюрреалистична бе и бурята от светкавици и гръмотевици в открито море, която наблюдавахме от фест зоната в последния ден... сюрреалистичен бе и сетът на John Talabot, който си запазихме за финале гранде – голяма част от неговата брилянтна DJ-Kicks компилация озвучи светещата във всички цветове на дъгата гора, с Anagrama мантри all over, завършващи с монументална версия на неговото хитово Without You, която накара небето отново да заплаче...

unknown200

John Talabot © фотография MIR


Да, без него финалът на феста щеше да бъде различен... въпреки, че е трудно да се дефинира кое маркира мачпойнта на такава фиеста – дали гласът на Роушин Мърфи, долитащ от Just a Little Medina зоната, пеещ ни за изпроводяк под нощния дъжд Bring It Back, Sing It Back to Me сякаш, за да ни върне отново тук догодина или самото ни напускане на Ровини в десет сутринта под звуците на We Are Family, въртяно от неуморния Jackmaster на The Forest сцената във вечно будната Unknown зона...

А може би няма финал... просто Unknown семейството спечели тазгодишния мач... въпреки лошото време успя да прехвърли топката над мрежата на (не)очакваното и... отбеляза мачпойнт. Като Марин Чилич.

 

Галерия от Unknown 2014

Best Of 2015: Концерти

Понеделник, 21 Декември 2015г. 20:15ч.

О, да, знаем, че ви е писнало. И от родната, мила картинка, нали! Но сега говорим за безбройните Best Of класации и Топ 2015 еманации... обаче, това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 20 от най-интересните концерти през 2015, така както изглеждат през обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25 (о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития), а ако се чудите защо повечето от тях са извън България, то нито сега му е времето, нито ни е достатъчно мястото, за да разплетем тази не толкова сложна енигма. Може само да кажем, че ако искаме картинката да бъде различна през 2016, то е време да започнем да мислим извън рамките на класации, системи и далавери на делението, въпреки упоритите твърдения, че живеем свободно и щастливо именно така.

 

 

20. Talisco @ Electronic Beats Festival Загреб

taliscoebf

Всяка концертна година крие приятни изненади като триото на Жером Аманди – може да не знаеш нищо за групата му, може да не си слушал музиката, която прави или да я познаваш бегло, защото не е в твоята кръвна група, но когато видиш неистовата енергия и желание, с които Talisco се раздават на сцена, когато усетиш как перфектната комбинация от прашен американа рок и епичен инди поп образува кеф тръпки по тазобедрените стави, то не само ще влезеш във филма им с аплаузи, но и като нищо да преслушаш дебютния им албум Run. Само дето на живо Жером Аманди и компания звучат доста по-агресивно-експлозивно-химново, пробват китарни денс стъпки, разменят роли и инструменти и въобще качват адреналина като че няма да има Утре, защото именно това е Концерът – той се случва Днес и Сега, а Talisco знаят как да изживеят Момента.

 

19. Hidden Orchestra @ Mixtape 5

hiddenol3

И Sofa Surfers, и Hidden Orchestra успешно преодоляха трудности (и необичайна театрална прелюдия) при завръщането си у нас – фючър джаз квартетът на Джо Ейксън отмени предишната си визита след нелепа катастрофа на сръбска магистрала, но сега се носеше гладко и уверено по лентите на двата си албума Night Walks и Archipelago, и ремикс изданията им до достигане на крайната цел – кефът на публиката.

 

18. Dâm-Funk @ Mixtape 5

d-funk1

Когато Деймън Ридик паркира D-Funk кадилака в София, нещата не изглеждаха толкова слънчеви и горещи като в родния му Ел Ей и (може би, затова) започна леко сковано с We Continue, но пък продължи с перфектно синхронизираното си трио да опипва синт фънк почвата с парчета като Floating On Air от актуалния албум Invite The Light, така че когато стигна до O.B.E и Faden Away вече беше намерил G-точката на фънка, а накрая нещата съвсем излязоха от контрол с танци (и от публиката) на сцената, за да се получи това, което Деймън пее: I Suggest We Find a Way to Break All Negativity – а това е целта на всеки хубав концерт, нали!?

 

17. alt-J @ Melt! Festival

altj3

Джо Нюман и компания знаят как да изпълват огромни пространства със своя понякога интимен, понякога епичен саунд. Сценичното осветление и Камерън Найт, новият член на брит инди поп квартета, работят в тяхна полза, както и хитове като Tessellate, Breezeblocks, Fitzpleasure, Taro, Hunger of the Pine, Pusher, Every Other Freckle и Left Hand Free, но ако има нещо, което все още им убягва (с редки изключения) по пътя към славата, то това е градацията на лайв шоуто.

 

16. José González @ Студио Орфей

jg053

Тихо се сипе... Хосе Гонзалес наистина може да изпее непосилната красота на битието, а неговият бенд се е ошлайфал в извеждането на всеки отделен звук до състояние на микрокосмос, така че да се образува вселенската картина на живота и ако изсвириха всичко, което очаквахме от актуалния албум Vestiges & Claws + задължителните кавъри, спечелили слава на Хосе, то (не)изненадата дойде с хитовете на Junip – страничният проект на Гонзалес, с който може да ти пожелае лека нощ, за да се събудиш с Make The Light Lead You Out, а на нас точно такава приспивна песен ни трябваше след едно дълго и изморително пътуване.

 

15. Sofa Surfers @ Mixtape 5

sofasurfl1

Ако предното гостуване на Мани Обея и компания се увенча с мегазакъснение (поради изпуснат полет), то и сега чакането си заслужаваше – здрачното сърфиране из социалните кризи в актуалния албум Scrambles, Anthems and Odysseys по вълните на виенския електротрип валс си беше среща на високо Sofa Surfers ниво.

 

14. London Grammar @ Melt! Festival

londongl1

Тази година концертите на Хана Рийд и компания се броят на пръстите на едната ръка, но истинският бонус дойде със световната премиера на Hell To The Liars = първото лайв изпълнение на парчето (което ще влезе в новия албум на London Grammar) се нареди достойно до хитовете от дебютния албум If You Wait и въпреки, че епичната индъстриъл арена на Melt! Festival не е точно атмосферата, в която вирее замечтаната London Grammar меланхолия, то Wasting My Young Years и традиционното гранде финале с Metal & Dust все още си остават тоталните фестивални класики, с които да изпееш с кеф: Wasting My Festival Years.

 

13. Seinabo Sey @ Melt! Festival

seinabo1

Да, Сейнабо може и да е родена в снежна Швеция, но невероятният ѝ глас носи африканска страст (не само заради баща ѝ Маудо Сей, музикант от Гамбия и Сенегал) и такава плътност (почти като на Сезария Евора), че може да разтапя ледници – хитове като Pretend, Younger, Hard Time и Pistols At Dawn от дебютния ѝ албум го доказват, но черешката на тортата са акапелните ѝ откровения (едни от no comment моментите на тазгодишния Melt!) в компанията на традиционната ѝ червена рокля.

 

12. Santigold @ Melt! Festival

santigoldo

Догодина Санти Уайт ще духне 40 свещи, ще издаде третия си албум 99¢ и ще рулира по сцените на не един и два фестивала – и няма как иначе, защото хип-хоп кабаретното ѝ фен френдли сценично поведение и хитове като Creator, L.E.S. Artistes, Say Aha и Disparate Youth провокират масова инвазия на публиката към сцената и раждането на парти девизи като Can't Get Enough of Santigold.

 

11. Ibeyi @ Melt! Festival

ibeyil1

Има йоруба магия когато близначките Лиза-Кейнде и Наоми Диаз се качат на сцената – ефирната им секси серенада за кахон, електрическо пиано и два гласа е толкова семпла и въздействаща, колкото непосилната красота, която се случва между живота и смъртта, а бисът на емблематичния хит River, при който Лиза-Кейнде и Наоми дирижират публиката като оркестър на Емоцията е звукова картина-перла, която да краси всяка фестивална арена по света.

 

10. Sinkane @ Electronic Beats Festival Загреб

sinkaneebf0

"Това е последния концерт от турнето ни и ще мине доста време преди отново да свирим в Европа" – тези думи на Ахмед Галаб едва ли описват що за екстра бонус ни очакваше, защото афробийт психеделията на Sinkane наистина не е за изпускане. Бенд като фънк машина, джази космична атмосфера, кавъри на Greatful Dead и Уилям Ониабор, вплетени в авторски афробийт на корем и всичко, което може да искаш от един концерт не само на Sinkane.

 

9. Mogwai @ Melt! Festival

mogwai1

През 2015 шотландските построк воини Mogwai отбелязаха подобаващо 20 години на сцена, а за това време Стюърт Брейтуейт и компания са овладели до съвършенство създаването на стена от звук (буквално и преносно), която издухва всичко по пътя си – питайте публиката и рояците насекоми, привлечени като с магнит от мега осветлението на юбер главната сцена на Melt! Festival. Разхождайки се достолепно и с мощ (като добре смазана машина) из дискографията си с акцент към миналогодишния, осми албум Rave Tapes, Mogwai си спечелиха номинация за най-шумна/мощна група на годината, поставяйки епичния финал с подобаващото My Father, My King, чиито последни акорди, претопени в гига вълна от китарен дисторшън, да отекват юбилейно дълго в главата ти.

 

8. Erlend Øye & The Rainbows @ Melt! Festival

erlendo3

Ерленд е като Уди Алън на музикалната сцена – концертите му са шарен калейдоскоп микс от стендъп комедийна акция и карнавална фиеста, в която със слънчева ирония и усмивка се редуват хитове от безбройните му проекти (като Kings of Convenience и The Whitest Boy Alive) и култ колаборации (като Remind Me и Poor Leno с Röyksopp), а соло парчетата от миналогодишния му албум Legao като Garota, Estate и особено Rainman (с припева Loving You Is Like Waiting For The Rain To Come, аха) паснаха идеално на проливащия се в този ден дъжд, така че накрая неслучайно (и метафорично) да изгрее дъга (като името на щурата му бенд дружина), а публика, Ерленд и The Rainbows, вкупом заедно, легнаха на земята, за да отнесат Гранде Момента във вечната концертна памет.

 

7. Dorian Concept + Cid Rim + The Clonious @ Melt! Festival

dorc3

Лайв триото на Оливър Томас Йонсон свързва пресечните точки между електронната музика и свиренето на живо, както го прави и в албума Joined Ends и то с такава лекота и хармония, че когато Dorian Concept, Cid Rim и The Clonious се качат заедно на сцена всичко заприличва на среща на добри, стари приятели, които си казват най-важното... дори без думи. А ние обичаме такива разговори.

 

6. Joy Wellboy @ Melt! Festival

joywell9

Като черен и бял белгийски шоколад Джой Адигоки и Вим Янсенс наистина са родени един за друг, за да създават музика заедно – достатъчно е да видиш обсесията в погледите им и малките скрити жестове, с които общуват на сцената, за да разбереш, че в албумите Yorokobi's Mantra и тазгодишният Wedding няма нищо случайно, а заглавието на втория чудесно описва лайв пърформанса им – свещен съюз, от който е хубаво да си част и Ти.

 

5. Jamie Woon @ Sofia Live Club

jw030

О, да. този Глас...Чакахме завръщането на Джейми Уун не само защото той е важна част от mir-logo-black-50x25 историята, не само защото лее чуден глас с Making Time елеганс и Dedication смиреност, каквито липсват на съвременните поп изпълнители... Да, нямаше я еуфорията и Spirits атмосферата от първия концерт, но имаше добре смазана груув машина (трябва да чуете лайв сливането на Lady Luck с Thunder) и едно Sharpness завръщане, което доказва, че Джейми знае кога трябва да е Walked When He Shoulda Run и кога да е Ran When He Shoulda Walked.

 

4. Lamb @ Студио Орфей

lamb183

Лу Роудс и Анди Барлоу знаят как да дадат на публиката това, което иска – съчетанието между ангелогласната грация на Лу и бийт разюздаността на Анди е досущ като онзи перфектен баланс между стари и нови Lamb хитове, който намират при лайв изявите си, така че всички да искат още и още от онова, което ни прави... хора. А още ще има, защото през 2016 Лу и Анди ще празнуват (надяваме се с нас) 20 години на сцена.

 

3. Fatima & The Eglo Live Band @ Horizon Festival

fatima6

"Свирили сме в жега, в дъжд... но никога всред такъв сняг" ни каза Фатима, но не само тя и нейният The Eglo Live Band ще запомнят този концерт насред снежния Пирин. Супер груувът на дебютния ѝ албум Yellow Memories е заразителен във всякакви атмосферни условия и не само че ни остави чудни (в случая, снежни Ridin Round (Sky High) спомени), но и се превърна в най-готиния концерт на подобна надморска височина, на който сме били.

 

2. Nils Frahm @ Melt! Festival

frahm2

Някаква магия витае във въздуха, когато Нилс Фрам положи пръсти върху 88-те клавиша на пианото. Магия, която може да бъде обяснена с обсесивната му отдаденост към музиката (и на сцената, и зад кулисите), която се изразява и в хиперпродуктивност след като тази година успя да спечели награда за филмовата музика към Виктория, да издаде една от любимите ни микс компилации Late Night Tales, да събере ремикси от свои фенове в Screws Reworked, да продуцира албум с приятели от детството (nonkeen през 2016) и не на последно място да заформи Collaborative Works с исландския си брат по пиано орбита Олафур Арналдс, с когото планират и съвместно турне през 2016. Магия, която никакви думи не могат да опишат, когато епичната индъстриъл Melt! арена се превърне в нещо като космодрум, от който се изстрелва астралната симфония на Нилс Фрам до другата страна на Луната и обратно.

 

1. Young Fathers @ Melt! Festival & Electronic Beats Festival Загреб

yfebf

Ако има лайв пърформанс, който диша и движи духа на времето, в което живеем, то това е шаманският ритуал на Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс. Да, те са шамани и то не защото знаят отговора на въпроса "What you do to feel better, What you do to feel good", не и защото превръщат темите от новинарските емисии в колективна екзистенц терапия, а защото могат да те накарат да признаеш, че "Inside I'm Feeling Dirty, It's Only Cos I'm Hurting..." и след това нелеко признание да намериш пътя към мира в душата си.

yfebf3

 

Албуми | London Grammar

Четвъртък, 08 Юни 2017г. 19:19ч.

lgrammarcover London Grammar – Truth Is a Beautiful Thing

 

Кой?Хана Рийд, Доминик Dot Мейджър и Дан Ротман, ню скул бритпоп трио, с което вече няколко години подред припяваме Wasting My Young Years по най-добрия възможен начин.

 

Какво?Truth Or Dare – да, всички знаем за тежкия "синдром на втория албум", но на принципа Truth Or Dare Хана, Dot и Дан са се осмелили да го преодолеят с Truth Is a Beautiful Thing. Истина е, че мина доста време от юлското Melt лято 2015, когато чухме на живо световната премиера на Hell To The Liars с обещанието за нов албум, но хубавите неща стават бавно, нали знаете (неслучайно дебютния London Grammar албум се казваше If You Wait).

Истина е, че елф-ефирния глас на Хана все още събужда важните Truth Or Dare решения в Живота, особено в интимни епоси като Oh Woman Oh Man, Hell To The Liars, Big Picture, Rooting For You, Who Am I, Leave The War with Me и Truth Is a Beautiful Thing.

Истина е, че и минималните кийборд, перкусии и китара трикове на Доминик Dot Мейджър и Дан Ротман са достатъчни за масово соул поразяване (като в бонус траковете What a Day, Trials и May The Best), но когато се намесят и гост-продуценти (като Джон Хопкинс в Big Picture) London Grammar картинката става тотално Big & Beautiful като... Истината.

Кога? – в онези Oh Woman Oh Man следобеди, когато е време да кажеш Hell To The Liars и да си вземеш лятна отпуска от дежурното лицемерие наоколо, защото Truth Is a Beautiful Thing...

 

Защо? – истината е, че Хана, Dot и Дан винаги са успявали от малките, интимни, горчиви, болезнени истини да сглобят голямата картинка на насладата от Живота.

unknown2590

London Grammar Live © фотография MIR


онлайн