Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Metropolis
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Metropolis

MIR 34 | Metropolis 2.0

Понеделник, 18 Април 2016г. 08:08ч.

Първо техно парти в голяма зала, първи рейв на морския бряг (незабравимата '98 на Моста в Бургас), първи стрийт парад... и така вече 20 години парти платформата Metropolis не само, че не поляга носталгично на стари лаври, но дори празнува 2.0 юбилей на 22 април с чисто новата парти серия Sonic Voyager с KiNK и Ben Klock. Затова докато Jassen Petrov и Steven ни забъркват по повода специален back2back сет, заедно си говорим за...

 

 

20 години... много ли са... малко ли са? И има ли нещо от денят, в който се роди идеята Metropolis, което прилагате и днес в работата си?

Я: Отлетяха за една секунда.., но иначе, сравнено с всичко, което мина и замина през музикалната сцена за това време, си е цяла епоха.

С: Наистина минаха много, много бързо. Това, което и сега продължаваме да спазваме е да следваме вътрешното си усещане за сцената, музиката, артистите и всичко свързано с тях.

 

Защо след 20 години българската електронна сцена все още се дели на групички по интереси, а не работи Заедно за една обща цел?

Я: Коя е тази обща цел? За съжаление, тук всеки иска да се докаже не с нещото, което прави, а с отрицанието на другите – но всъщност, може би, трябва да е така – дори в будизма един ученик израства когато отрича учителя си. Това е толкова човешко.

С: Ами, това е естествения ход на всяка човешка дейност. Ако си автомонтьор, рано или късно разбираш, че най-вече те влече двигателят с вътрешно горене, или турбо компресията, или окачването и задвижването. А и не всички художници са импресионисти или сюрреалисти:)

 

Какво помните от първото и от последното Metropolis парти?

Я: Усмивките на хората.

С: Магията, която не се описва с думи. Всички толкова различни, сами по себе си, хора са заедно на една честота на вълната.

 

Най-големият риск, който сте поемали като промоутъри е... ? И какво бихте посъветвали всеки, който днес иска да създаде, организира и управлява парти платформа като Metropolis?

Я: Orbital през 2001 година. Това беше и най-голямата ни загуба, но не съжаляваме нито за секунда, че организирахме този концерт със SME. Съвет? Да вярват в това, което правят и да знаят, че доверие се печели трудно, но се губи за миг.

С: Да, най-големият риск беше концертът на Orbital. Едновременно с това беше и едно от най-красивите неща, които сме правили. Ще повторя Ясен – да вярват и да обичат това, което правят. Рано или късно нещата идват на мястото си.

 


Опитвали сте да продуцирате авторска музика, но като че ли марката Metropolis започна и остана преди всичко като парти платформа... Някога съжалявали ли сте, че Metropolis не се превърна в лейбъл, който да издава регулярно музика? И защо, според вас, е толкова трудно да се издава българска електронна музика?

Я: Музиката е нещо, което изисква време. Хубавото е, че за това няма възрастови ограничения. Всеки от нас тайничко готви по нещо... А иначе ние сме трима души – за какво по-напред да намерим време. Да издаваш българска музика е супер лесно когато си направиш лейбъл. Трудно е да издадеш за чужд... Но има българи, които го правят успешно.

С: Имаме студио, човъркаме си разни неща, но нашата долна граница е много висока и изискванията към самите нас са много високи. И разбира се – музиката не е работа от 9 до 5 – изисква се спокойствие на духа, време да стигнеш там, накъдето си тръгнал. Истинското посвещаване на DJ-ството и промоутърството също отнема много време.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Я: На практика всички български артисти се менажират сами, но нека уточним какво означава артист, защото за нас човек, който пуска музика веднъж на два месеца е любител, а не артист. За да се наречеш артист трябва да опиташ да живееш от това, което правиш – другото е хоби. Най-големият проблем в този случай може да се окаже грешната самооценка. Един диджей трябва да знае къде може и къде не може да пуска музика. Ако намери точката си на фокус, той няма да има проблем.

С: Да, за съжаление, артистите се менажират сами в България. Това трябва да се промени и ако някой се интересува от съвет – да заповяда. Все ще е от полза.

 

Като диджеи със солиден опит... кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Я: Ако имаше такъв звук, то всички щяха да го използват и музиката щеше да е едно много скучно и тъжно нещо. Трудното е да накараш хората, които имат различна емоционалност да съпреживеят нещо заедно. Но честно казано за това няма точна рецепта.

С: Това е силно субективно. Имаме общ много добър приятел, който излива цялата си емоция, когато е в погото на някой метъл концерт. Тук може би е най-голямото майсторство на добрия DJ – да постави всички на дансинга пред него върху една и съща емоционална плоскост.

 

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Я: Историята ще си я съчини всеки, който го чуе. Надяваме се да е с щастлив край.

С: Трябва да сложим от най-модерните парчета, да не ни помислят за.. NOT! Пуснахме музика, която ни вълнува в момента, съчетана по начин, приятен, както за танцуване, така и за слушане.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Я: Един велик френски композитор (създателят на минимализма) Ерик Сати казва: Защо трябва да е шумно, за да е хубаво?

С: Дългото шепнене се натрупва и става непреодолима вълна. Но понякога ми се иска да тропна по масата... и го правя.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Я: Да на: Разнообразието; емоцията; енергията.

Не на: Пуризмът; грозните танци – сякаш току-що си усетил, че си настъпил лайно; програмите за миксиране.

С: Да на: Взаимното влияние на стиловете; непрекъснато новите неща, които изскачат; енергията, която обединява хората на дансинга.

Не на: Фалшът на суперзвездите; непрекъснатият стремеж за доказване на собствената си (не)компетентност в социалните мрежи; виртуалната електронна сцена.

 

В дневника на Metropolis следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Я: Работа, работа, 6 август, почивка.

С: Парти, DJ гигове, лятно парти, чилакс.

 

Парти девиз за финал?

Я & С: Нещо, което ни каза Westbam навремето – we'll never stop living this way:)


 

Интервю | Answer Code Request

Вторник, 12 Февруари 2019г. 12:12ч.

В ДНК-то на Патрик Грьосер, иначе казано Answer Code Request, са закодирани 2 албума (Code, GENS и няколко ЕР-та), лейбълът Ostgut Ton, Berghain, Берлин, семейство с 2 деца... но за семейството на музиката и Музиката като Семейство най-добре да ви разкаже самият Патрик преди да се впусне в технокод рикуести в Heroes Total 1.0 играта на 16 февруари...

 

 

Миналата година, за пръв път, посети София... С какви спомени остана и с какви очаквания се завръщаш сега?

Да, за пръв път бях в София и уви, имах възможност да остана само няколко часа, затова и не можах да опозная града... Но пък се срещнах с KINK на вечеря... Познаваме се от дълго време, но все се случва така и да не се опознаем наистина. Ето че се случи, а и останах доволен от партито в този страхотен ъндърграунд клуб, с тези широкоскроени и гладни за още музика хора... Наистина ми се искаше да остана повече, но трябваше да пътувам рано за следващия гиг... Надявам се, че сега ще мога да остана по-дълго време и да събера повече спомени от София... Изглежда електронната сцена при вас се развива и с нетърпение очаквам да се завърна.

 

Най-важното нещо в света на Answer Code Request, днес, е...?

Семейството ми и Музиката!

 

Защо GENS? Каква е историята на създаването на втория ти албум и защо това заглавие?

Определено напрежението при записването на GENS беше доста по-голямо след като първия албум получи толкова страхотни отзиви. Освен това, имам 2 деца, които изискват много грижи и внимание... Така че, докато продуцирах албума постоянно ми се налагаше да лавирам между семейството и музиката... Заглавието GENS произлиза от латинската дума за потекло, за родство... и именно в този контекст говори за албума – като връзка между хора със сходно отношение към звуците, със сходна аура и съвкупност от качества... Музиката като Семейство... Защото, въпреки че са различни социални понятия, музиката и семейството са толкова идентични при откриването на връзките между отделните им елементи... като свързването на отделни звуци в един стил, в едно семейство... и отношенията им с други семейства... GENS открива тази връзка и обяснява любовта към отделните елементи, дори към тези, които, на пръв поглед, не принадлежат към това семейство като UK hardcore саунда, например...

 


Имаш ли любим трак от GENS? Защо точно него?

Често закривам лайв сетовете си с TU... Тракът носи усещането за съспенс, за контраст между пикови и начални моменти... Затова отлагането му винаги уцелва точния момент... Затова и TU работи добре и при диджей сетове. 4/4 бийта при него е в повече от всяко друго парче в албума и винаги връща настроението на дансинга...

 

Как измислихте със Сара Шьонфелд идеята за артуърка на GENS?

Покрай Berghain се познаваме със Сара от доста отдавна... Тя работеше там, на бара... а аз винаги съм се възхищавал от начина по който придава форма на идеите в главата си... Именно тя създаде и обложката на първия ми албум... затова и бе още по-вълнуващо да работим отново заедно. Обаче, идеята дойде от Yusi (Юсуф Етиман), графичният дизайнер на Ostgut Ton, който предложи да пробваме с образи, получени от разливане на бои... Негово хрумване беше и да добавим крилете на цикадата... Сара, от своя страна, също използва доста химични процеси във фотографията, а и обича да тества нови методи... И така, един ден тримата се срещнахме в Panorama Bar и пробвахме различни варианти... Мисля, че именно сиянието на слънцето през прозореца на Panorama Bar ни осигури и перфектното осветление... Виждате го, нали, този червено-жълт нюанс в снимката... След тази снимка, мисля че и тримата се съгласихме, че имаме корицата на новия албум...

acr-gens

Скоро ще се навърши 1 година от издаването на GENS... Как се променя във времето усещането ти за музиката, която си продуцирал в миналото? Как възприемаш/чуваш GENS днес? Или дебютния Code, който излезе преди 5 години?

Всичко постоянно се променя... Времето лети толкова бързо, а и при тези неспирни турнета трябва постоянно да се измисляш наново... Чувам GENS като по-зрялото произведение. Code беше щастливо стечение на обстоятелствата, хитов албум, който получи голямо внимание, защото, може би, звучеше толкова свежо и ново за времето си... Като цяло, много съм щастлив как се получиха и двата албума... Естествено, винаги откриваш нещо, което си можел да направиш по-добре... Но аз не гледам назад, опитвам се да се измислям наново и да мисля за следващия албум, ЕР... Например, сега работя по доста по-клубно, dance floor ориентиран албум...

 

Каква техника използваш когато свириш на живо? А при DJ пърформансите?

В основата на лайв пърформансите ми стои лаптоп с аудио интерфейс... използвам и TR 8 дръм машина за перкусиите, Мoog Miniataur за бас звука, синтезаторът на Еlektron Digitone за FM саунд и няколко други ефекти, което минава през 16-канален миксер... Удобно ми е с подобен сетъп, позволява ми да импровизирам повече, което обичам... Иначе, за DJ пърформансите използвам Allen & Heath Хone92 миксер и 4 CDJ Nexus 2 плейъра.

 

Как изглежда Ab Intus (отвътре) берлинската техно сцена днес? Неща, които харесваш и такива, които не ти допадат в нея?

Берлинската сцена не се е променила толкова много... понякога се усеща като през 90-те, когато и аз започнах да излизам по клубове... Просто има по-ново, младо поколение... Повече хора навлязоха в електронната сцена... А и аз, в сравнение с миналите години, вече не излизам толкова често по клубове... И все пак, Берлин все още е страхотно място за живеене и за нощен живот... Все още можеш да усетиш освободеността и концентрацията върху музиката... забраната за снимане в някои клубове все още се отразява добре на дансинга... Иначе, като във всички големи градове и тук има хора, които сляпо следват трендове... и тук има хора, които мислят само и единствено за себе си...

 

 

Музиката, която правиш, на моменти звучи доста кинематографично... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Преди всичко, аз обичам саунд дизайна... Много често хорър и сай-фай филми и особено техния саундтрак ме впечатляват и вдъхновяват... Но това се случва и с tv сериалите, които гледам когато пътувам от град на град... Освен това, по отношение на ембиънта, доста ми влияе дебютното ми Escape Myself ЕР... Дори в последния ми албум се усеща това влияние – идеи и звуци от музикалното ми минало, които исках да освежа и да измисля наново...

 

Технически погледнато, кой от твоите проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Мисля, че с албумът GENS се изправих пред най-много предизвикателства – напрежението да излезеш с втори силен албум, наситеният график с участия, колебанията дали да следваш познати пътища, или да се ориентираш по-клубно... като в същото време да не изневеряваш на себе си, защото трябва да можеш да свържеш в една идентичност себе си и музиката, която правиш... Трябваха ми повече от 4 години, за да завърша GENS и да избера кои точно от записаните 15-20 трака да влязат в него.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Майката Природа... звуци на дъжд, вода, гръмотевици... но също и чуруликането на птиците сутрин...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако трябва да се избира, нека е Първото...

 

 

Answer Code Request играе Heroes Total 1.0  от 00:00 - 02:00 в Inter Expo Centre на 16 февруари

онлайн