Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Nasekomix
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Nasekomix

Week & Mix #9

Понеделник, 15 Февруари 2016г. 15:15ч.

mir-logo-black-50x25 джубоксът забавя, но не забравя, а новата година отлепи с:

 

 

alexsmokelow Alex Smoke – Love Over Will

Кой?Алекс Минзис, шотландски техно герой с много имена.

 

Какво?техно мантри за душата – да, Алекс експериментира с гласа си в алтерего амплоато си Wraetlic, но тук постига онова, което не е правил досега – използването на вокали като пълнокръвен, психеделичен инструмент за терапия (вдъхновена от спиритуалното учение Thelema), което придава на техносоул поеми като All My Atoms, Lossgain, Dire Need, Dust и Astar Mara онзи необходим акцент, водещ до вътрешен мир в условията на външния Ад на екзистенца.

Кога? – в здрачните часове на самота, когато светът има нужда от повече Любов и повече Воля за промяна.

 

Защо? – "Love is the Law, Love Over Will" е мото, което може да замени третия закон на физиката на световната омраза, нали!?

 

 

 

anchorsong Anchorsong – Ceremonial

Кой?Масааки Йошида, МРС самурай без господар.

 

Какво?бийт поезия без думи – още с първите Eve акорди на втория си албум Йошида подсказва, че е потеглил на афротрип със своя семплер MPC2500 – усещане, което се засилва с фрагментарни поеми като Oriental Suite, Mother, Rendezvous, Butterflies, Last Feast и Ceremony, в които афробийт семпли, вокални изрезки и пръстите на Йошида създават бийт поезия в движение и цвят, превръщайки се в ритуална церемония за възхвала на живота.

Кога? – когато имаш нужда от headbang церемония за рифреш на сетивата.

 

Защо? – японците владеят до съвършенство ритуалните церемонии, а МРС ритуалите на Anchorsong не са за изпускане.

 

 

 

juniorboysbbc Junior Boys – Big Black Coat

Кой?Джеръми Грийнспан и Матю Дидемъс, канадски герои на електросоул меланхолията.

 

Какво?неонова електропоп носталгия – да, Джеръми и Матю вече може и да не са нито Junior, нито Boys, може и никога повече да не напишат класики като In The Morning и Like a Child.

Обаче, все още, идеално знаят как игриви синт линии, броукън ритъм, соул фалцето и нео(н)поп естетика може да работят в перфектното цяло на парчета като Love Is A Fire, Over It, M & P, No One's Business, C'Mon Baby, Baby Give Up On It и And It's Forever, така че всички да искат да носят тяхното Big Black Coat, а Jessy Lanza неслучайно да залага отново и отново на Джеръми Грийнспан продуцирането.

 

Кога? – в нощ на неонови сънища, когато желанията са повече от измамните обещания на утрешния ден.

 

Защо? – защото всеки иска Big Black Coat през зимата, нали!?

 

 

 

ggpenguin GoGo Penguin – Man Made Object

Кой?Крис Илингуърт, Роб Търнър и Ник Блака, манчестърско трио, което рисува електронна музика с акустични инструменти.

 

Какво?пост-джаз панорамаGoGo Penguin концепцията не е нова, дори е до сладка болка позната, но пианото на Крис, ударните на Роб и контрабасът на Ник сякаш са създадени да говорят помежду си и от живописния им разговор без думи неусетно се оформя емоционален портрет на света наоколо, с всичките му нюанси и ремикс цветове от Матю Хърбърт и Dabrye, така че след като чуеш All Res, Smarra, Unspeakable World, Weird Cat, Initiate, Surrender to Mountain и Protest не остава нищо друго освен да извикаш: "Go! Go Penguins!"

Кога? – от зори до здрач, от Луна до Слънце, както всичко тече, всичко се променя в картинката на Man Made Object света.

 

Защо? – защото не се описва с думи туй що говори без думи.

ggpenguinp

 

 

 

nonkeen Nonkeen – The Gamble

Кой?Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд или трима приятели от детството, чиято любов към записването на звуци ръжда не хваща.

 

Какво?пъзел на приятелството – да, 27 години са минали, откакто учениците Нилс, Фредерик и Себастиан са си играли извънкласно на саунд лаборатория в Хамбург, записвайки всичко – от спортни състезания до градски случки и разходки. И ако Нилс израства като реномиран авангард композитор, то нито Фредерик (отговорен за артуърка на албума), нито Себастиан захвърлят страстта към звуците и се събират за спонтанна по детски саунд игра, напомняща реденето на пъзел от различни по емоция ембиънтех парчета с красноречиви имена като Saddest Continent On Earth, Animal Farm, Ceramic People, Re: turn! и Chasing God Through Palmyra.

Кога? – в следобедните часове на залеза, когато е време за this beautiful mess.

 

Защо? – приятелството е като живота – прилича на пъзел от несъвпадащи на пръв поглед парчета, чието точно място и връзка с другите части откриваш чак след като мине известно време.

nonkeenp

 

 

 

6nasekomix Nasekomix – Великани и Джуджета

Кой?Андрония Попова-Рони, Михаил Йосифов, Георги Дончев и Александър Даниел или великански квартет за терапия на джуджански сърца.

 

Какво?екзистенц приказки с поука – "Великан Хей Хей, а Сърцето му Джудже Хей Хей" шепне неподражаемо Рони и ако заслугата за повечето приказки с поука е за фрагментарните нон-ама пълен сенс текстове на Марий Росен, то Насекомикс квартета умее да ги облича в най-подходящия звуков образ, да ги редува (като живота) такива тихи, мъдри като Великан Хей Хей и Грее Нощта с бурни истини като Заспах Дете, Middle Finger Class, Mr God и Тину Нину Пипе, така че да не се чувстваш самотно с разчитането "сам да се разчиташ между редове и думи", а да живееш с надеждата и увереността, че Идва Ново Време по болните родни ширини.

Кога? – в дъждовни следобеди (като концерта им на 11 февруари), когато дъждът разказва чудни приказки в съня на зимата и живота.

 

Защо? – защото повечето хора днес са Великани, а Сърцата им – Джуджета... Уви!

 

 

 

akase AKASE – Graspers

Кой?Хари Еджиъс (или Midland) и Роби Редуей, британски агенти, бродещи по ръба между клубната електроника и поп чартовете.

 

Какво?на юг от хауса, на запад от поп границата – "The Borderlines are Lost" пее Роби Редуей и ако Хари Midland досега ювелирно пресичаше границите между хаус, техно и бас в бийт продукцията си, то сега реши да прекрачи и прага на поп музиката, нещо обичайно за електронната музика в последните 5 години.

Някъде се получава брилянтно (Rust и Is It Because), другаде не толкова (Borderlines и Call), но бавно и с Murmur, Хари и Роби може да стигнат и до сърцето, и до краката ти.

 

Кога? – в залезните часове на зимата, когато Another Day of Your Life Has Turned to Rust.

 

Защо? – да танцуваш по ръба е несигурно, но и сладко, особено когато го правиш с финес, така че да изглежда като детска игра.

 

 

 

martyrloserking Saul Williams – MartyrLoserKing

Кой?Сол Уилямс, американо поет на социалния бунт.

 

Какво?поеми за социална революция – да, Сол Уилямс винаги е имал активна социална позиция – от дебютните му spoken word творения, през участията в кинопроекти до последния му албум с красноречивото и концептуално заглавие MartyrLoserKing.

Словото винаги е било най-силното му оръжие и тук думите му удрят по-силно от тоталната агресия завладяла целия свят като изричат всичко тегнещо в душата на съвременния човек, борещ се за оцеляване и достоен живот – Horn of the Clock-Bike, Burundi, All Coltrane Solos At Once, Ashes, Roach Eggs, Homes/Dones/Poems/Drums и The Bear/Coltan as Cotton са нищо повече от оди за хакване на гнилото политическо, социално и културно съзнание.

 

Кога? – когато осъзнаеш спешната нужда от глобална социална революция.

 

Защо? – защото както казва Сол, всеки от нас е Candle-вирус, който може да опита да промени Системата, която не харесва.

 

 

 

beacon Beacon – Escapements

Кой?Томас Мъларни и Джейкъб Госет, нюйоркско дуо на задушевната електроника ала съседите им от Bob Moses.

 

Какво?бийт екзистенц терапия – ако в дебютния си албум Томас и Джейкъб говореха за The Ways We Separate, то във втория идва време за Escapements – да, тракове като IM U, Running Out, Escapements, Hollow, L1 и Cure водят към изхода от здрачната страна на живота (не без помощта на Tycho барабаниста Рори O'Конър) като мекият баритон на Томас осигурява вътрешен мир и утеха в хармония с лепкавия електросоул бийт за душата.

Кога? – тих, нощен саундтрак за самотни и разбити сърца на дансинга.

 

Защо? – времето и музиката лекува всичко за Better Or Worse.

 

 

 

tortoise Tortoise – The Catastrophist

Кой?Дан Битни, Джон Херндън, Дъг Маккомбс, Джон Макинтайър и Джеф Паркър или чикагски квинтет за ембиънт одисеи.

 

Какво?ембиънт походът на костенурката – първият Tortoise (или костенурка на френски) албум от близо 7 години насам намира чикагския квинтет в интересно време за инструменталната музика, която придоби всевъзможни форми и все по-въздействащи измерения на живо – точно като в композициите The Catastrophist, Hot Coffee, Gesceap, Shake Hands With Danger, Gopher Island и At Odds With Logic, които се нуждаят от точните вокални акценти (в епичния кавър Rock On и медитативното Yonder Blue с гласа на Джорджия Yo La Tengo Хъбли), за да опишат непосилната красота на ежедневието.

Кога? – в зимните следобеди, когато ембиънт дъб ритъмът те понася към съновиденията на нощта.

 

Защо? – понякога животът има нужда само от мелодия и ритъм, за да бъде това, което е.

tortoisep1

 

 

 

etruffazdd Erik Truffaz Quartet – Doni Doni

Кой?Ерик Трюфа, Марсело Джулиани, Беноа Корбо и Артур Натек или джаз квартет за чудо и приказ.

 

Какво?афротрип за тромпет, глас и квартет – ако сте били на първия концерт на Ерик Трюфа в НДК през 2003, то добре знаете, че той може да ви отведе с тромпета си до всяко кътче на душата и света – в случая, посоката е Африка, с мекия глас на певицата от Мали Рокиа Траоре (в Comptine, Djiki'n, Seydou и заглавното Doni Doni) и ърбан граматичната акция на Oxmo Puccino в Le Complement du Verbe, но по стара Трюфа традиция именно инструменталните поеми като Kudu, Szerelem и Fat City обират овациите.

 

Кога? – в следобеда на зимната меланхолия... а защо да не чуем и някои от Doni Doni композициите и на трио концерта на Ерик Трюфа със Зигфрид и Артис Орубс на 13 март в Sofia Live Club.

 

Защо? – защото Трюфа може да ви отведе с тромпета си до всяко кътче на душата и света.

 

 

 

aya Adrian Younge – ...Presents Something About April II

Кой?Ейдриън Йънги, кинематографичен композитор със страст към шейсетарския бигбенд соул, работил с Jay-Z, Bilal и Ghostface Killah.

 

Какво?соул носталгия в зимна нощ – ако чуеш първите акорди на композиции като Sea Motet, Sittin' By The Radio, Winter Is Here, April Sonata и Memories of War нищо чудно да помислиш Ейдриън за преродена душа, работила някога като диригент на европейски бигбенд оркестър, озвучаващ класически филми.

Лесно е, обаче, да влезеш в неговия аналогов соул филм, богат на красиви струнни аранжименти и ретрошик естетика, и неслучайно Bilal и Летиция Садиър (от Stereolab) влизат с дует в Step Beyond и La Ballade, Raphael Saadiq оцветява с Magic Music, израелката Karolina изпява Hear My Love, а оди като Psalms и Hands of God поставят акцент, така че накрая да се получи епична ретрошик соул панорама.

 

Кога? – когато душата ти плаче за соул топлина в зимната нощ.

 

Защо? – защото Ейдриън Йънги прави музика като на кино.

 

 

 

nevermen Nevermen – Nevermen

Кой?Майк Патън + Тунде Адебимпе + Адам Doseоne Дръкър или славен триумвират за иронична и жанрова забава.

 

Какво?бийт вокалпъзел с (не)съвпадащи парчета – мястото никога не стига, ако трябва да се изброяват всички странични проекти на Майк Faith No More Патън.

nevermenp

A колкото и тримата с Тунде TV On The Radio и Адам Doseоne (от cLOUDDEAD формацията) да твърдят, че Nevermen е супергрупа без лидер, в която фронтмени загърбват еготрипа в името на тотално хомогенен и жанров бийт мегамикс (изпълнен на макс в тракове като Hate On, Treat Em Right, Mr Mistake, Shellshot, Non Babylon и Fame II The Wreckoning), то всичко тук напомня на Peeping Tom вакханалията на Майк Патън (където се включва и Адам Doseоne) за разюздана забава с жанрове и клишета.

 

Кога? – в меланхолични зимни следобеди, когато не очакваш, че музиката може и пак да те изненада.

 

Защо? – няма нищо по-хубаво от полифонична забава, лишена от еготрип.

 

 

 

daughter Daughter – Not To Disappear

Кой?Елена Тонра, Игор Хефели и Реми Агийела или интернационално индисоул трио за душата.

 

Какво?балада за самотата – след суперуспешният дебютен албум If You Leave Елена, Игор и Реми изиграха всичките си карти при второто раздаване повече от екстра – не само, че не изчезнаха от поп небосклона (повече от чудесен избор на заглавието Not To Disappear), но и опитите за New Ways и No Care им дадоха ноу-How, за да бъдат Made of Stone и To Belong към нещо, към което се стреми самотното сърце на съвременния човек – Doing the Right Thing в объркания ни свят, така че да не се чувства Alone/With You.

Кога? – във времето, когато "I Hate Sleeping/Living Alone" както Елена иронично намира квинтесенцията на съвременния екзистенц.

 

Защо? – за да дадеш на самотното сърце the Right Thing.

 

 

 

bowieblack David Bowie – Blackstar

Кой?Дейвид Робърт Джоунс (8 януари 1947 – 10 януари 2016)


Какво?реквием за един Starman – когато казахме, че е "най-добре да слушаш какво самият Боуи казва, отколкото някой друг да ти говори за него" не сме и предполагали, че ще ни разкаже и самата си смърт, каквото прави в откровено реквиемни оди като ювелирните Lazarus, Blackstar, Dollar Days и прощалното I Can't Give Everything Away.

И докато светът все още се опитва да разгадае и подреди пъзела, наречен Blackstar, Боуи отвръща иронично със саксофон монолог и реплики като "I've Got Drama Can't Be Stolen, Everybody Knows Me Now" и с планирано (пост-мортем) издаване на записи от сесиите със Sue (Or in a Season of Crime), Tis a Pity She Was a Whore и Girl Loves Me – явно неслучайно предходният Боуи албум носеше името The Next Day, нали!?

 

Кога? – когато искаш да се срещаш отново и отново със Ziggy Stardust сред звездите.

 

Защо? – за да може онази свещ, за която пее Боуи в Blackstar, да не изгасва... никога. Love Is Not Lost!



2016 | Концерти

Четвъртък, 22 Декември 2016г. 14:14ч.

Това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 10 от най-интересните концерти през 2016, така както изглеждат през обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25 – о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития.

Да, 2016 беше ужасна, във всички аспекти, година... никога повече няма да срещнем наживо нито Дейвид Боуи, нито Принс, нито... по дяволите, списъкът е адски дълъг... Все пак, за баланс, няколко изключителни банди се завърнаха на сцена – Radiohead, LCD Soundsystem, Kraftwerk, The Cure, The XX... дори Aphex Twin разцепи тишината. Уви, засега нямахме шанса да ги срещнем, но времето и 2017 са пред нас, така че...

 

 

10. GusGus @ Hippielandia Festival

gushipp1

Защо исландското дискохаус кабаре винаги е добре дошло у нас? Ами, защото, независимо дали се завръщат с един член по-малко или с една-две-три различни песни от предишния им концерт, GusGus правят музика, която те кара да захвърлиш черната кутия на проблемите си и да се пуснеш без предразсъдъци по течението на радостта от живота. Защото Даниел Огуст Харалдсон и Хогни Егилсон така си играят с поп кич естетиката и drama queen страстите на сцената, че всичко се превръща в шарено хепи-хипи-хаус кабаре, от което днешният, потънал в апокалиптична безнадеждност, свят има нужда... За цвят и усмивка.

 

 

9. Skepta @ Melt! Festival

skeptal5

Да, Джоузеф Аденуга прибра Mercury Prize тази година за албума Konnichiwa, но не толкова заради хитовите Shutdown, That's Not Me, Man и Detox всред пълнежа в него... Не и защото за нула време се превърна в Top Bоy на грайма, начело на лейбъл крюто Boy Better Know, и то въпреки или именно заради нихилизма му към поп културата... причината се крие в лайв акциите му – сурови, минималистични (е, не колкото тези на Sleaford Mods, например) с диджей, две емсита и гост-изненади (в случая бе ILoveMakonnen), но винаги напомпани с адреналин, Boy Better Know хъс и социални батъли, така че всичко да звучи просто и ясно: Man shutdown 2016, then I walked home in the rain.

 

 

8. Saul Williams @ The Word – Mixtape 5

saulive4

През тази смъртоносна година светът, повече от всякога, имаше нужда от бийт поемите за социална революция на Сол Уилямс. Концептуалният албум MartyrLoserKing казва почти всичко, за което си струва да си отвориш ушите и очите през 2016, а в пърформанса му наживо Сол и Thavius Beck са като шамани, които знаят как да бъдат проводници на The Message – от класическия List of Demands през Down For Some Ignorance и реверанс към Боуи (неслучайно Сол има албум The Inevitable Rise and Liberation of NiggyTardust!, нали) до ударните Horn of the Clock-Bike и Burundi (а.к.а The Name of the Song is...), след които дълго душата ти ще шепти или крещи: I'm a Candle-вирус, който може да опита да промени Системата, която не харесва.

 

 

7. Peaches @ Melt! Festival

peachesm

Освен всичко друго, 2016 бе и годината, в която transgender културата влезе по-мащабно на фокус, а дискусиите за равноправно присъствие на жените и в музиката, и във всички социални, икономически и политически сфери на живота въобще, получиха заслужения по-широк отзвук – две полета на борба, в които Мерил Бет Нискър е вечен активист и които тя слива натурално и карнавално в хем зрелищното, хем минималистично лайв шоу – от най-въздействащото интро на концерт през тази година (на който сме били) с Four Women на Нина Симон през сексуалните и transgender провокации на танцьорите ù (естествено продължение на неповторимите ù клипове от миналогодишния Rub албум като Close Up, Dick in the Air, Vaginoplasty, How You Like My Cut и I Mean Something) до стейдждайвинга, куфара, с който си тръгва на финала и абсолютната класика Fuck The Pain Away, Peaches диша, играе и живее света, за който се бори.

 

 

6. Bob Moses @ Melt! Festival

bobmo7

Том Хауи и Джими Валънс успяха да стигнат тази година до Essential Mix дебют и Grammy номинация за парчето Tearing Me Up, но по-важното е, че преди това стигнаха до самотните денс сърца с Hands To Hold, It's Gone, Too Close For Comfort, All I Want, Grace и I Ain't Gonna Be The First To Cry. А комбинацията от чувствената им електроника (приятно китарно-агресивна наживо) в дебютния албум Days Gone By със залез слънце е равна на Never Enough кеф. Да, романтичната меланхолия понякога е здравословна!

 

 

5. Бalkansky @ Mixtape 5

balkanskylive4

Както всички идеално знаем Иван Шопов има (пре)много музикални лица, но ако има нещо, което да съчетава всичките му проекти в едно хармонично цяло, то това е триумвирата му с Теодосий Спасов и Иво Христов. Дали заради аурата на смирението на Теодосий на сцената или заради неповторимия му акустичен инструментариум в комбина с тех триковете на Иван, но синергията между тях двамата създава магична картинка, в която няма нужда някой от публиката да подвиква "вдигай, вдигай", за да се извиси душата в реещ се полет високо над гротеската наоколо.

 

 

4. Floating Points @ Melt! Festival

flopo

Неслучайно, освен виртуозен музикален продуцент, Сам Шепърд е и доктор по неврологични науки – той идеално знае как да провокира невроните на музикалното удоволствие с дебютния си опус на безкрайността Elaenia, в който аксоните на кефа се преплитат (като кабелите на корицата му) или като пипалата на медуза (точно като за Medusa Stage на Melt! Festival), така че по цялото ти тяло да премине парализираща вълна от тих екстаз на сетивата. А в тези смутни времена е наложително да откриваме лични минипортали към паралелна, по-добра реалност, нали!?

 

 

3. Jamie Woon @ Melt! Festival

jamiewm

Като заговорихме за портали към една по-добра паралелна реалност, гласът на Джейми Уун отваря такива – вечният mir-logo-black-50x25герой не прилича по нищо на своите съвременници, не търси евтина слава и нет виралност (въпреки тазгодишната Mercury Prize номинация), не залага на провокации и ексцентрично поведение на сцената, а използва само глас, смислени послания и добрия стар груув, за да постига масово соул поразяване. И въпреки малкото сетлист изненади в сравнение с миналогодишния му концерт, неслучайно Джейми е единственият, който попада за втори пореден път в нашата годишна концерт панорама – винаги е хубаво да срещнеш стар приятел на мощно голяма сцена, с епично добра саундсистема, който да разпръсне облаците (буквално) и слънцето да блесне по залез на Melt! Festival.

 

 

2. Nasekomix @ Младежки театър Николай Бинев

nasekomixlive

Да, повечето хора днес са Великани, а Сърцата им – Джуджета, но при Nasekomix е точно обратното – Андрония Попова-Рони, Михаил Йосифов, Георги Дончев и Александър Даниел не само имат музикално-великански сърца, не само, че не те оставят "сам да се разчиташ между редове и думи", не само обрисуват идеално родния болен пейзаж в тазгодишния си албум, но и създават такава магична атмосфера на концертите си (неслучайно техните в Младежкия театър са специални и дано се превърнат в традиция), че имаш усещането и надеждата, че наистина Идва Ново Време наоколо.

 

 

1. Moderat @ Gazi Music Hall, Атина

moderatg4

"This Is Not What You Wanted" приглася тълпата на Саша, Гернот и Себастиан в нещо като вселенски хор на недоволството от това как изглежда Света през 2016 – да, Bad Kingdom от втория албум не само може да бъде химн на изминалата апокалиптична година, не само е епицентър (заедно с вечната класика Rusty Nails с аварийно светещия ù надпис Hell is Above) на технопоп урагана в глобалното Moderat турне през 2016, но и наред с неповторимо епичната Pfadfinderei визия, трите + Moderat албума (тази година берлинските титани издадоха не само последния от трилогията, но и специалния Live албум), изпълнени за два часа, два биса и двойно вътрешно, интимно бийт земетресение на сетивата могат да бъдат описани така: This Is What We Wanted от всеки концерт през 2016.

 

онлайн