Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: One Man Party
A+ R A-
Списък на статии по етикет: One Man Party

MIR 28 by One Man Show

Петък, 03 Април 2015г. 07:07ч.

Ivan Shopov, Cooh, Balkansky, Drum Kid – когато тези имена са изредени едно след друго веднага става ясно, че зад тях стои един-единствен човек, а именно Иван Шопов. Какво става, обаче, когато всички тези проекти са събрани в една вечер – бийт шизофрения или One Man Party? Това ще разберем на 4 април в Студио Орфей, а повече светлина, музика и визия по въпроса хвърля самия One Man Show a.k.a Иван Шопов или...

 

 

Всички знаем, че всяка личност има няколко (поне две) страни, но при теб явно са повече? Как и защо стана така? Има ли някое алтерего, което взима връх над останалите или такова, което обединява всички?

Всичко започна с името Cooh, което си бях избрал още през '98-а, когато за първи път се докоснах до създаването на електронен звук. Тогава стремежът ми беше да създавам основно дръм и бас музика, но с времето се плених и от създаването на други стилове, а вече ме знаеха с дръм и баса под това име, така, че се наложи да измисля и нови псевдоними за всеки отделен стил, за да не се объркват хората. Не мисля, че има алтерего, което да взима връх над другите, но определно Cooh и Balkansky са с най-солидна аудитория, понеже съм издал най-много музика с тези имена.

 

Обичаш да работиш с други музиканти и продуценти, но сега ще си сам зад пулта – така по-лесно ли е, по-трудно ли е и въобще как се роди идеята зад One Man Party?

За мен това е като сбъдната мечта – да мога да покажа всички мои страни в една вечер или по-скоро личните ми проекти, тъй като имам още много други имена, под които работя с колеги от цял свят. Идеята за това парти се роди когато правех уебсайта ми www.ivanshopov.com преди години и там исках да събера всичките ми проекти под един покрив заедно с картините, които рисувам. Когато ги наредих един до друг, проектите ми заприличаха на интересен лайнъп, който реших да превърна в парти с тях, изредени един след друг. След успеха на първото такова събитие се амбицирах да направя още такива и сега времето дойде за още по-изчистена концепция.

 

Какви са предизвикателствата (освен чисто физическите) пред такава концепция за One Man Party? И какво го различава от така наречените All Night Long диджей маратони, които правят някои артисти?

За мен няма физически предизвикателства в това да пускам 7 или 10 часа музика – енергията, която получавам от хората ме държи постоянно в кондиция. Предизвикателствата са основно музикални, минавайки през толкова много различни стилове да успея да задържа вниманието на публиката от начало до край. Обикновено, диджей маратоните, за които съм чувал преминават под един стил музика, докато при мен нещата започват от ембиънт, минават през техно и дъбстеп и стигат до дръм и бас и хардкор.

 

Освен над музикалната страна, работиш и върху визуалната част на нещата, та One Man Party ще има ли и своя специална визуална концепция?

Да, но този път ще е основно насочена в специалното светлинно шоу, което подготвяме от 2 седмици. За следващите издания искам да има още повече от моето изкуство, замесено в изпълнението на визуалната част и така да се получи още по-пълна картина.

onemanshow

Сравнително непозната е работата ти по музиката за танцови театрални представления, какво те провокира да се заемеш И с това? По-различно ли подхождащ към създаването на такава музика? Има ли музика към танцово представление, която би искал и да издадеш като самостоятелен албум?

Провокацията дойде от хореографа Живко Желязков, който ме покани да работя по музиката на неговия спектакъл ARTeFACT, създаден в Дерида Денс Център. Там се запознах с материята на музиката за представления със съвременни танци. Определено ми стана много интересно да навляза в тази сфера на театралното изкуство и да се сблъскам с проблемите на звуковата среда за такова представление. За създаването на музиката към тези представления подхождам повече като художник, създавайки звукови картини и внушения, които да подкрепят визуалната част на спектакъла. За целта много често се налага да записвам най-различни звуци идваши от външния свят, а не само от компютъра. Живко винаги ме изненадва с предизвикателни задачи за намиране на звуци, подходящи за определени сцени и това наистина развива въображенито ми.

Мисля, че едно от любимите ми представления, по които работих се казва Monocrossing. Музиката от него също би била много подходяща за издаване като самостоятелен албум, но това още го обмисляме като опция. За последното представление в Дерида Денс Център работих с дебютиращата хореографка Петя Мукова, като музиката за него е запланувано да излезе в мое EP за лейбъла Abstract Reflections. Четирите парчета от спектакъла ще се появят скоро под името на спектакъла Graviton.

 

Имаш ли усещането, че в България всеки се стреми към one man show, а не търси обединение?

Ами, има го това нещо донякъде, но това е защото всеки иска да е най-отгоре, вместо да иска да развива музиката заедно с другите трудещи се в тази посока. Все пак има много потенциал и аз съм оптимист в тази посока :)

 

Редовно правиш фрий Ableton уъркшопи за споделяне на опит и насърчаване на млади бийтмейкъри, какви са начините според теб за подпомагане и развитие на прохождащите български продуценти на електронна музика? От какво има нужда българската електронна сцена?

Електронната ни сцена има нужда от още повече млади таланти, които да достигнат световно ниво на звук и идеи и така да допринесат за по-добра конкурентна среда, в която да се отворят вратите за още повече хубава музика. Аз помагам с каквото мога – давам всичките си знания безвъзмездно и помагам на всеки, който се е свързал с мен с въпроси или съвет. А за още по-бързо развитие, според мен, е нужно да се отворят още учебни програми за обучение по електронна музика – все пак това е бъдещето за много млади музиканти, а сега те са принудени да се развиват сами, без помощта на учебните заведения.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках микса да мине през някой от вълнуващите ме парчета в момента, създадени от мен в различни състояния на духа. Надявам се това да се усети в микса, който макар и къс като времетраене трябва да даде посока и за случващото се на One Man Party-то.

 

В дневника на Иван Шопов следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Много заети с различни начинания, вариращи от новия ми проект с Айше Денис Гочин, който съчетава виртуозно пиано с моите електронни звуци до нова съвместна изложба с художничката Ели Жотева, където ще експериментираме със смесването на фотография, графика и интерактивен звук и светлина. Също така работим усилено и по третия албум на Бalkansky заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов. Ще е интересна година от много гледни точки за мен :)

 

One Man Party девиз за финал?

Слушайте разнообразна музика и настройте антените си за всичките цветове на света. Вдъхновението е навсякъде!

 

Best of 2015: DJ vs Live

Неделя, 27 Декември 2015г. 15:15ч.

След като върнахме концертната mir-logo-black-50x25лента назад сега е време за среща с хората, предефинирали границите на DJ vs Live пърформанса в електронната музика през изминалата година. 5 диджей акции и 10 електрофилма на живо, които маркират паметните дансинг mir-logo-black-50x25моменти, реколта 2015. Хубаво е, че сред тях има родни герои, които са се доказали, доказват се и ще продължат да се доказват през 2016.

 

 

+ 5 DJ


5. One Man Party @ Студио Орфей & ДНК

oms

2015 беше силна година за Иван Шопов – заформи нов The Third Man проект, озвучи не едно и две танцови представления, направи мултимедийна изложба, каталогът на лейбъла му ABCD продължи да расте и не на последно място се завърна от успешно, дебютно Североамериканско турне (в Щатите и Канада) с триумвирата Бalkansky, но (може би) една от най-интересните му идеи бе да събере (почти) всички свои артистични персонажи в All Night Long DJ маратон. Интригуващо, еклектично (може би трябва да намери начин да прелива различните 4 стила по-динамично и не толкова очаквано в бъдеще), но светът на Иван Шопов е голям и хубав трак дебне отвсякъде.

 

4. Jamie xx @ Melt! Festival

jxx

Джейми Смит използва The xx паузата, за да засили соло проекта си и албума In Colour, тийзван и събиран в продължение на година-две, така че всичко да ескалира в претрупан диджей график, при който Джейми дава на публиката това, което иска – соло хитове и The xx ремикси преплетени с (не толкова) апокрифни диско, хаус и техно класики, така че спектралната In Colour картинка да еволюира в live панорама догодина, която да се доближава до епичните The xx концерти.

 

3. DJ Koze @ Electronic Beats Festival Загреб

kozeebf

Да, DJ-Kicks акцията на Щефан Козала не слизаше от плейлиста ни тази година и ако сетът му в Загреб (в приличащия на Аладинова пещера TeatarTD) далеч не бе толкова авантюристичен и хумористичен, то Щефан пак пласира типични Koze моменти и хитове като ХТС (един от клубните тракове на 2015), така че спокойно да може да кажем: I Haven't Been Everywhere But Koze Is On My List.

 

2. Robot Koch @ Melt! Festival

kochme

2015 ни осигури доста хипермоменти и един от тях определено бе сетът на Роберт Кох на негова родна земя – идеална лятна вечер, перфектна селекция и чудна прелюдия към (неиздадения тогава) нов албум Hypermoment, който през 2016 може да хванете в прекрасно аудио-визуално амплоа на живо.

 

1. Moodymann @ Horizon Festival

moody4

Да започнеш с Portishead, да завършиш с Depeche Mode, а между тях да намериш място за Nirvana, Мерилин Менсън и хип-хоп като цялата тази еклектика се слива и прелива органично и Несамоцелно с детройтски класики и актуални хаус и техно хитове до достигане на хипнотично парти цяло – о, да, Кени Диксън Джуниър е Freeki Moodyfucka, който знае как да намери пресечните точки на всички видове музика, а това е мисията нa всеки диджей, нали!?

 

 

+ 10 Live


10. The Orb + SiriusModeselektor @ Melt! Festival

orbm2

Тази година успяхме да чуем поотделно в диджей амплоа и Герно Бронсер, и Себастиан Цари, но като че ли Monkeytown агентите натрупаха най-много активи с хибридната си лайв акция в компанията на Siriusmo като SiriusModeselektor, разхождайки се из своята дискография, всред мутирал хип-хоп и шарени семпли изненади, а за това същата вечер нямаше по-добра прелюдия от епичната ембиънт панорама на The Orb (перфектната аудио-визуална комбина на Алекс Патерсън и Томас Фелман на снимката), които ни изстреляха от класиката Little Fluffy Clouds до актуалния албум Moonbuilding 2703 AD и обратно.

 

9. Damian Lazarus & The Ancient Moons @ Melt! Festival

dlazarus3

Хубаво е, че Деймиън Лазаръс намери вътрешен мир и баланс в Тоскана, което се отрази и на музиката, която прави, заформяйки своя психеделичен The Ancient Moons лайв бенд, който на живо пръска с шепи мистицизъм, шамански ритуали и карнавална хаус екстраваганца, така че да има забавление както за ухото, така и за окото.

 

8. Egyptian Syrup/1000 names @ Fabrica 126

sl001

През изминалите 12 месеца добре познатите бийт герои Nikko Names и Margg Names опитаха не толкова да мигрират, колкото да мултиплицират своя 1000 names проект след четвъртия им албум Migration Pads – соло диджей акции, парти платформата Slow Low, прясно-парещата още соло авантюра на Нико, наречена Puma & The Dolphin, но ако има нещо, което ги прави това, което са, то това е лайв импровизацията на двамата заедно зад пулта, а именно това е мисията на проекта им Egyptian Syrup – вакханалия от звуци (едни изсвирени, други семплирани), собствените им гласове, карнавални облекла + щипка мистицизъм и всичко това в името на простата наслада от музиката.

 

7. Egyptian Lover @ Horizon Festival

elover

"1984 е годината, в която е издадена музиката, която ме вдъхновява" обяснява Грег Брусар генезиса на актуалния му осми албум 1984 и именно там ни запрати Egyptian Lover – адреналиново прото-електро, винилов ретро-футуризъм, сурови вокали, класическа дръм машина и "египетска денс стъпка", с които олдскул да изтанцуваме Egyptian Lover хитове от дебютния On The Nile до Dance 2 My Beat, She's So Freaky и Freaky Deaky Machine.

 

6. Lone @ Electronic Beats Festival Загреб

loneebf

Парти на покрива на MSU Музея за съвременно изкуство (с размерите на мол) в Загреб не е за изпускане, особено в екстатичната аудио-визуална компания на Мат Кътлър, Konx-om-Pax и албума Reality Testing – тестът бе повече от успешен, а изживяването почти сюрреално.

 

5. Romare @ Electronic Beats Festival Загреб

romareebf

Описахме дебютния албум Projections на Арчи Феърхърст като бийт колаж както за душата, така и за краката, и именно така звучи на живо неговата микс мозайка – семпли от Нина Симон и St Germain, преливащи в афробийт и хаус плетки до пълен хипнотичен колорит и кеф до финала.

 

4. Howling @ Melt! Festival

howlinglive

Всичко му се получаваше на Ry X тази година – и соло влизания (очакваме соло албумът му през 2016), и трио акциите с The Acid, но най-много активи натрупа с Howling (комбото с Франк Видеман) и дебютния им Sacred Ground. Хипнотични хаус мантри и минимъл бийт сънища, които танцуват като нощни призраци в димната мъгла на ръба между свещената клубна земя и зоната на здрачната лайв психеделия – точно така звучат и изглеждат Howling концертите и неслучайно Signs бе едно от клубните парчета на 2015, каквото бе Howling преди две лета.

 

3. Funkstörung @ Melt! Festival

funksto1

Неслучайно Михаел Факеш и Кристиан Де Лука се завърнаха след 10 години с албум именно за Monkeytown – пищната им концертна визия носи белезите на Pfadfinderei мастерите, бийтовете са доволно счупени на ръба между неконвенционалното и поп естетиката, а с тримата вокалисти Anothr, Taprikk Sweezee и ADI не само, че могат да отговорят на въпроса Who Is Who на обилната немска електронна сцена, но и да се доближат до приятелска конкуренция с Moderat през 2016.

 

2. Jon Hopkins @ Melt! Festival

jhopkins4

Да, минаха две години от издаването на албума Immunity, но лайв шоуто на Джон Хопкинс е все така епично и вдъхновяващо – да, може би, по-предвидимо, но все така адреналиново, особено в индъстриъл Melt! панорамата, превръщаща Джон Хопкинс в техно хай-фай шаман.

 

1. KiNK @ Horizon Festival & Melt! Festival

kinkl1

Не е изненада, че Страхил Велчев събра много признания и челни места във всевъзможни годишни класации. Не е изненада, особено за тези, които са го слушали/гледали преди 10-15 години (в дупки като Три уши, например) – да, Страхил все още диша и живее пулса на музиката, която създава/пуска на сцената; да, той все още по същия начин наблюдава реакциите на публиката и дори ги провокира интерактивно; да, все още именно всичко изброено дотук в комбинация с чистото му електронно сърце превръщат Страхил в онова, което е... и създават паметни мигове както на Horizon Festival (да не забравяме и импровизираната b2b емоционална сесия с Nick Nikolov), така и на всяка друга сцена по света. Дори да казват, че човек не е пророк в собствената си страна!

 

2016 | DJ vs Live

Събота, 31 Декември 2016г. 16:16ч.

Обратно броене до 2017... или 10 диджей акции и 10 електрофилма наживо, които кадрират паметните дансинг моменти в обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25, реколта 2016.

 

 

10 от 10 | DJ


10. Kode9 @ Melt! Festival

kode9m

2016 беше силна година за Стив Гудман – миналогодишният албум Nothing се разгърна в пълна live-дигитална резолюция (с инсталацията Nøtel – футуристичният пост-human хотел) и годишната резиденция на Стив в BBC Radio 1. Всъщност, диджей акцията му звучеше точно като онези негови еклектични BBC Radio 1 шоута (с всевъзможни бас мутации от техно до грайм) всред тематичния пост-индъстриъл Melt! пейзаж.

 

 

9. Zomby @ Melt! Festival

zombym1

Адреналинова бас синкопатия, енигматично Zomby без маска, дигитални видеоимпресии – сетът на мистъри UK bass героят беше идеална прелюдия (със свежи тракове) към издадения два месеца по-късно албум Ultra и оправда всичко, което бяхме очаквали от бранда Zomby With Love, че и отгоре.

 

 

8. Helena Hauff @ Melt! Festival

helenahm

Неслучайно Хелена Хауф ще е един от новите резиденти на BBC Radio 1 през 2017 – здрачният ù микс от техно, индъстриъл и електро звучи триумфално добре както в албума Discreet Desires, така и в зоните на здрачната пост-индъстриъл Melt! панорама.

 

 

7. Ben Klock @ Melt! Festival & Sonic Voyager

benkm1

Да, Бен Клок е техно институция, която в рамките на няколко часа (до маратонски сетове) може да направи трибют към Принс, реверанс към есид хауса (като интрото на акцията му в София) и да свърже точките на съвременното техно в мащабен парти пъзел. И да, ако има мизансцена по-подходяща за техно екшъна му от Berghain, то това е епичната Big Wheel сценография от здрач до зори.

 

 

6. The Black Madonna @ Melt! Festival

blackmm

При чикагската хаус Мадона правила няма – в рамките на няколко минути може да се озовеш както в Студио 54, така и в Berghain, но единствено сигурното е, че винаги ще има драма на дансинга, защото Girls Just Wanna Have Fun.

 

 

5. Jamie xx @ Melt! Festival

jamiexm

Джейми Смит знае как да пълни многохилядни арени с винилов арсенал, гигантска диско топка и главозамайващо светлинно шоу – когато първите акорди на Gosh се разнесоха над изпълнената до дупка главна Melt! сцена чувството бе точно толкова епично, колкото видеото към него, а мелодраматичният финал с геридж класиката Gabriel на Roy Davis Jr само подсказва какви ще са емоциите от масовото концертно The xx поразяване през 2017.

 

 

4. John Talabot @ Horizon Festival

johnth2

Третата ни среща с каталунския хаус магьосник потрети усещането – John Talabot има точната дийп бийт мантра за всяко агрегатно състояние на душата и външното ù атмосферно обкръжение – независимо дали се намираш на средиземноморски плаж, или всред бански преспи.

 

 

3. DJ Koze @ Melt! Festival

kozeebf1

Ако има нещо, което Щефан Козала да знае идеално, то това е как да ремиксира изгрева, така че и най-невпечатляващия да звучи/изглежда перфектно – н ако слънцето зад облачния Melt! изгря с ремикса му на Operator на Låpsley, преди това Koze подготви идеално момента оперирайки с Bad Kingdom епоси, афробийт лъчове и неговите Pampa Records класики от тази година.

 

 

2. Nina Kraviz @ Horizon Festival

ninakh

Малки диджей шамански жестове, хипнотичен поглед, тяло, реагиращо на бийт амплитудите... – има особена магия в начина, по който Нина комуникира с публиката и с музиката, което обяснява успеха на сетовете ù (бракосъчетаващи винтидж и съвременно техно), популярността на BBC Radio 1 резиденцията ù, триумфа на лейбъла ù трип (особено с изданията на Bjarki) и еуфорията от компилациите ù като Fabric 91.

 

 

1. Motor City Drum Ensemble @ Melt! Festival

mcdem

Неслучайно първото издание на парти платформата (и вече лейбъл) Dekmantel бе поверено на Данило ПлесоуSelectors 001 не само открива редки записи в пресечните точки между хаус, диско, соул, фънк, джаз и техно, не само послужи за отправна точка в Big Wheel пъзела на Motor City Drum Ensemble, но и хвърля светлосенки върху бийт палитрата на един художник, който създава портрет на дансинга, както никой друг наоколо.

 

 

10 от 10 | Live


10. Disclosure @ Melt! Festival

disclom1

Няма какво да се лъжем – братята Гай и Хауърд Лоурънс не са в нашата концертна кръвна група, но ако сте във фестивално-карнавално настроение, искате да чуете наживо всички хитове от двата албума Settle и Caracal (плюс световна премиера на неиздаван трак) на фона на езеро и надвиснала, като гигантска дискотопка, над него луна в очакване на зрелищен поп спектакъл, Disclosure имат какво да ви предложат.

 

 

9. Virginia @ Melt! Festival

virgim

Решението на техно институцията Ostgut Ton да издаде тази година класически дискохаус албум като Fierce For The Night изглежда странно само до момента, в който го чуете/видите изсвирен с инструменти наживо – симбиозата на сцената между Вирджиния Нашименто, Steffi и Dexter е брилянтна, усещането е като да гледаш филма завръщане в рейв бъдещето, а усмивките и фънки енергията на всички присъстващи доказват за пореден път, че музиката, създадена с/за чист кеф е безценна.

 

 

8. Digitalism @ Melt! Festival

dgtlsm7

Йенс Мьоле и Исмаил Тюфекчи се позагубиха с отлива на електро вълната преди години, но сега се завръщат във форма (като Justice) с албума Mirage и лайв шоу (интересно решение с бялата завеса, скриваща сцената), което играе хем ретро, хем футуристична игра.

 

 

7. One Man Party @ Mixtape 5

oms26

One Man Party концепцията на Иван Шопов се разшири тази година до лайв версии на почти всички негови проекти – като оставим настрана триумвирата Бalkansky (в нашата годишна концерт панорама) комбо лайв авантюрите в електронната музика са нож с две остриета, но One Man Party акциите на Иван с Mytrip (на снимката), Climaxim, Limewax, Kliment, 80's Clash и старият авер Ogonek не само бяха чудесни, но и с нетърпение очакваме развитие в картинката с модуларния сет и съвместния албум с Авигея през 2017.

 

 

6. Modeselektor @ Melt! Festival

mdslktrm2

Да, тази година определено сме на Monkeytown вълна – пикът беше с концерта на Moderat през ноември, но малко неща могат да се сравнят с German Clap грохота на класиката Berlin на два метра от пулта на Гернот и Себастиан и на 100 километра от Берлин.

 

 

5. Fatima Yamaha @ Melt! Festival

fatiyama

Семплата красота на абсолютния хит What's A Girl To Do е правопропорционална на лайв шоуто на Бас Брон – фини синт мелодии, носещи се като лятна омара във въздуха, бийт като пулсиращо залезно слънце и ето, че усмивката ти се разтегля в Borderless II измерения, защото е време за Love Invaders.

 

 

4. Stimming @ Melt! Festival

stimmingm1

Алпийска вила насред езерния плаж Gremmin Beach!? – изглежда странна комбинация, но си беше идеалната сценография за албума Alpe Lusia на Мартин Стиминг с неговите дийп-еко-хаус вибрации, които карат душата ти да се рее и слива с природата наоколо в един истински Tanz Für Drei.

 

 

3. Tiga @ Melt! Festival

tigam1

Канадският мастер на дансинг сатирата си има своите 3 Rules за денс музиката и ако последния му албум твърди, че No Fantasy Required, то хуморът и фантазията са жизненоважни в зрелищното му лайв шоу, приличащо повече на арт инсталация (благодарение на Pfadfinderei), която отразява като огледало съвременното ни общество – умно-закачливо, сатирично, самоиронично, робоеротично, ретро-футуристично или просто Having So Much Fun.

 

 

2. KiNK & Rachel Row @ Horizon Festival & Sonic Voyager

kinkrh1

"С теб, с теб..." може да звучи рефрена на тоталния хит Follow The Step на Страхил и Рахел, и напоследък двамата го доказват все по-често на сцената с брилянтния си тандем – сякаш две сродни души разменят вибрации, усещания, сякаш двама любовника флиртуват по петолинието... Изобщо, когато гласът на Рахел реагира на бийт импулсите на Страхил се ражда магия, в която Едно е повече от Две.

 

 

1. Andy Stott @ Melt! Festival

andstottm

Ако 2016 бе година, в която всички системи (политически, икономически, социални и културни) се разпаднаха на фрагменти, то именно по този начин Анди Стот изпълнява наживо музиката от последните два албума Faith In Strangers и Too Many Voices (абсолютно актуални дори само като заглавия, между другото) – апокалиптична деконструкция на съставни бийт елементи, мутирали версии на звуци, изкарани извън контекста на разпознаваеми парчета, подредени в призрачен пост-human пъзел (всред утопичните машинни силуети на Big Wheel пейзажа), в който не само не предполагаш, но и не знаеш какво следва – точно като живота през 2016.

 

Албуми | Иван Шопов & Авигея

Четвъртък, 16 Март 2017г. 21:21ч.

kanatcover Иван Шопов & Авигея – Канатица


Кой?Иван Шопов, Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова... или мъжкото и женското начало в етнобас хармонията.

 

Какво?крилете на Канатица терапията – да, канатицата е фолклорен символ за вечността, преплитащ женското и мъжкото начало с връзките между минало, настояще и бъдеще – по същия начин както в 10-те композиции тук бийт светът на Иван Шопов се преплита с вокалната вселена (събрала фолклорни техники от цяла България – от Западна до Източна, от Северна до Южна) на момичетата от Авигея;

да, идеята за всичко българско, мило, родно, традиционно и изконно доста се разми и опорочи в последните години (фюжън стана мръсна дума, а дори не е нужно да си припомняме нелепите опити от края на 90-те за всевъзможно комбиниране на български фолклор с "модерна музика" с цел доброто му продаване "на Запад"), но едни от първите, които полетяха наистина красиво на крилете на желанието да дадат нов глас (и ритъм, и визия) на родния фолклор, бяха Бalkansky – не само, че Иван умело използва тук придобития опит, но и въпреки участието на Теодосий Спасов в Яне и заглавното Канатица, те не преповтарят общите им проекти, а си имат своя, собствен полет;

да, усеща се желанието и на Иван, и на момичетата от Авигея да запазят концертната тръпка в записите (все пак Канатица се ражда именно от общото им участие в One Man Party парти концептуалната серия) и ако сте наясно с масовото лайв поразяване в Ено Льо, Трака Трен, Чичовите Конье и Стара Планино (комбинираща пианото на Димитър Бодуров и L 33 акция като от каталога на Hospital), то изненадите тук идват от Либе (доста напомнящо триковете на Макс Купър) и особено интимните епопеи Бело Раде, Момина Молитва (със Стоимен Стоянов от ембиънт проекта NOCKTERN) и Слънце Грее (отново с пианиста Димитър Бодуров);

да, Канатица преплита символно глас и бийт, и акустичен фолклор с електроника, но по-важното е, че търси симбиозата между човека и природата – от средата на албума (Слънце Грее / Трака Трен) започва да се прокрадва нишка от птичи песни, шепоти на вода..., а това, че всичко започва (в Чичовите Конье) и завършва (в Канатица) с жуженето на щурци не само създава рамкова композиция, но и намига към кръговрата на живота... и на душата.

Кога? – когато душата ти сàка надалеко да гледа, нависоко да вижда... или на 18 март в Пространство 108 на ул. Раковски №108 от 22:00 в компанията на Иван Шопов, Авигея, Теодосий Спасов, Стоимен Стоянов (от проекта NOCKTERN), Даян L 33 Куцаров и визията на Elektrick.me.

 

Защо? – крилете на Канатица са като очите на Вайша – едното замахва към миналото, другото към бъдещето, но Иван Шопов и Авигея ги събират в полет на душата в настоящето.

 


Да, всичко това са наши думи, наши Канатица интерпретации... на 18 март и вие ще имате своите, а сега чуйте премиерата на песента Либе от Канатица, защото ето как звучи всичко от извора – имат думата Иван Шопов и Ралица Кирилова от Авигея:

 

Как всеки от вас би представил другия и какво харесвате в него?

Ралица: Иван е много широкоскроен човек, страхотен артист и изпълнител. Има силен творчески импулс в него, въображение и любов към това, което прави. Удоволствие е да се работи с него.

Иван: Авигея са вдъхновяващи музиканти и изпълнители, заредени с любов към българската култура и традиции. Истинско удоволствие е да се твори с тях и да споделяме една сцена.

 

Къде се срещат световете на Иван Шопов и Авигея и как се роди идеята за съвместен албум? Да, всички знаем първата ви среща от One Man Party сериите, но... как започна всичко?

Ралица: Всичко започна преди вече почти две години, когато имахме съвместно участие с Иван на Мини Арт Фест. Творческият ни път ни събра отново на една сцена преди година на One Man Party. Това, което бяхме подготвили се хареса много на публиката и всички искаха още и още. Ние се вдъхновихме също и създадохме още съвместни композиции, които сега са част от Канатица. Така се роди идеята за албума ни.

Иван: Аз винаги съм търсил начин как да съчетая електронния звук с българските магични гласове и когато се запознах с момичетата, видях в това реализирана мечта и нямаше как да не се стигне и до съвместен албум. Взаимното ни търсене на нови посоки и разширяване на кръгозора помогна много идеята ни да се реализира по този начин.

 

Защо Канатица... какво означава тази дума от фолклора и какъв смисъл влагате самите вие в нея?

Дълго време мислехме и търсихме подходящото име. Един ден "канатица" се появи и значението ù събра в едно всичко, което влагаме в този албум, а също и любовта ни към българския фолклор. "Канатица" е древен и универсален символ, разпространен в различни култури по цял свят. Той е преплетен и в българските шевици. Думата се свърза с "крилете" на безсмъртието като интерпретация на вечността... знак, преплитащ женското и мъжкото начало, символизиращ връзката между миналото, настоящето и бъдещето, свързвайки ги в едно цяло. По този начин искахме албумът да увековечи мистерията на фолклора, на времето, измеренията, началото и безкрая.

 

История, с която ще запомните създаването на албума или такава в определена композиция от него?

Ралица: Целият ни път до тук е история. Последната песен от албума, която носи името Канатица, разказва до голяма степен историята и на целия албум. Тя носи свободата в себе си, озвучена чрез крилете на птица, свързва божественото на земята и небето. Това, което си представих, когато всички заедно слушахме албума за първи път и когато дойде ред на тази песен, беше една планета, която виждах много ясно пред очите си.

Иван: За мен най-силния момент от работата по албума си остава създаването на Чичовите Конье. Имахме една версия, която беше създадена за първото ни съвместно участие на One Man Party през 2016, но в процеса по създаване на албума, тя не успяваше да се върже по никакъв начин в него и аз лично дори не исках да влиза в албума. Един ден през декември трябваше да летя до Линц (Австрия) за премиерата на спектакъл със съвременен танц, за който бях създал музиката. В самолета до Виена реших, че ще пробвам да направя нещо ново с тази песен и в нов файл копирах вокалите от предишния вариант и започнах да подреждам нови звуци и мелодии под тях. Вдъхновен от полета, целта на пътуването и влюбен в момента, за по-малко от час създадох новия аранжимент и вид на парчето – такова, каквото го слушаме сега. Всичко зазвуча толкова силно в главата ми, че след като го довърших във влака от Виена до Линц осъзнах как то ще промени облика и посоката на целия албум. Това наложи да променя абсолютно всички аранжименти в останалите композиции, за да се създаде сегашния облик и звук на албума.

Със сигурност, създаването на албума е повлияно от общите ви лайв изяви... искахте ли да запазите това усещане, тази концертна енергия или се стремяхте към друго, други идеи при записите в студио?

Преди да се роди албума в сегашния му вид, ние имахме просто една компилация от парчета, създадени за концерти и партита. За да се стигне до този му вид всичко трябваше да поеме съвсем друга посока и да се навлезе в друг вид процес. За целта бяха поканени и редица гост музиканти, които да добавят правилните нюанси към цялата картина. Така се получи албум, който те кани на едно приятно пътешествие из светове от звуци и музикални картини.

 

Да, в албума присъстват доста гост музиканти, с които записваш по други проекти (като Теодосий Спасов, Даян L 33 Куцаров, Димитър Бодуров, Стоимен NOCKTERN Стоянов, Бурак Малчок)... различаваше ли се по нещо работата ви по този проект в сравнение с предходните... като в Бalkansky, например?

В този албум подходът е сходен с предишните ми проекти, но в случая аз съм продуцент на албума и всичко беше в мои ръце... едно предизвикателство, с което се срещам за първи път в такава степен. Работата по записите мина много леко и вдъхновено. Всеки от участниците беше зареден положително от идеята, че ще се съчетават български гласове със съвременно звучене и всеки беше свободен да експериментира и да даде каквото пожелае в процеса.

 

Как се чувстваха Авигея в тази компания – все пак за първи път работите по подобен мащабен проект... чувствахте се като гласове върху бийт или като част от цялата картинка?

Ралица: Да, това беше нещо ново за нас, но определено ни хареса и ни харесва все още. Това, което се получи в Канатица определено се чувства като едно голямо цяло.

 

Иван, имаш ли любим текст всред 10-те песни в албума?

Момина Молитва ме изпълва с вълнение всеки път когато слушам текста и музиката, която създадохме покрай него.

 

А Авигея имат ли си любим бийт от арсенала на Иван, върху който обичат да пеят?

Ралица: Имам повече от един любим... като почнем от Либе, Трака Трен и така нататък.

ivanshopovavigeya

В съчетанието на фолклор и електроника има много клишета – какво искахте да избегнете при записите на Канатица?

Ралица: Искахме да избегнем комерсиалното звучене. Интересното е, че успяхме да не звучи комерсиално, но същевременно, като изслушаш веднъж албума, те грабва и искаш да го слушаш пак и пак. Различен е...

Иван: Аз исках да създам албум, който да мога да слушам докато се пускам с колелото си от билото на Балкана до родния Троян. Бях много искрен със себе си за това, което наистина искам да създам, без да угаждам на всички вкусове и прищевки на съвременния слушател. Със сигурност не искахме да звучим като детска дискотека, а по-скоро като епична гледка от някой висок планински връх, от която ти секва дъха и не искаш никога да спреш да я гледаш/слушаш.

 

Кой е отговорен за артуърка на албума? И смятате ли, че днес опаковката и цялостната концепция са по-важни от съдържанието на един културен продукт?

За облика на албума се погрижиха фотографът Ивайло Петров и арт директорът Емануела Беловарски от студио Whaleworx. След редица общи срещи в обсъждане на концепцията и посоката на обложката, се стигна до тази версия, за която екипът се увеличи с още много талантливи хора, заставащи зад проекта с огромна радост. Музиката ни водеше в процеса и през цялото време присъстваше в създаването на визията. В днешно време е много важно да заявиш музиката си с ясно изградена визия и концепция. Така можеш да достигнеш до много по-дълбоките културни пластове и да останеш за по-дълго там. Ние стъпваме на българския фолклор, но се чувстваме добре в сегашното ни време и искаме творбата ни да оживее и в бъдещето.

 

Понятията за патриотизъм и усещането за българин, българско... радикално се размиха в последните години... Какво означават те за вас? И как тези разбирания се отразяват в албум като Канатица?

Ралица: Чрез фолклора ни ние се доближаваме по-близо до сърцето на българина. В Канатица сме запазили автентичното звучене на песните. По този начин искаме да запазим нашето, българското.

Иван: В България стъпваме по земя с хилядолетна история и култура, за която ни завиждат по цял свят, но не сме напълно щастливи с това, което имаме, защото не сме имали възможността да го опознаем. Това е и нашата цел с Канатица – да запознаем повече хора с безкрайната красота на корените ни и по този начин да вдъхнем усещане за национална идентичност.

онлайн