Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Rachel Row
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Rachel Row

На Horizonта

Сряда, 12 Февруари 2014г. 14:56ч.

Музикалният фестивал Horizon се завръща на парти хоризонта – малко след финала на Олимпиадата в Сочи, от 8 до 14 март, в Банско за втора поредна година ще се вихри Банскалиада по бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

 

 

Българската делегация – след паметния рейв (при всевъзможни метеорологични условия) на планинската сцена (пред хижа Изворите) миналата година, Страхил Велчев или KiNK се завръща за нови бийт подвизи с дебютния си албум Under Destruction, този път в компанията на партньора си в живота и музиката Рахел Тодорова/Rachel Row. Българският бийт флаг ще развяват също както участници от миналото издание като Nick Nikolov, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq, Vanks, така и нови попълнения в Horizon отбора от родни (добре познати) парти герои като Sirius & Methodikal, StefaK, L 33, Qaseo а.к.а The Bulgarian, Emil Prize... И дано този път звучи повече българска реч по пистите и клубовете на Банско (залято от чартър британци), а не като миналата година да наброяваме точно колкото олимпийския ни отбор в Сочи.

 

kink6   KiNK @ Horizon 2013 © фотография MIR


Парти Интернационал – делегацията от чужди гости този път е пълна с агенти от Висшата лига на електронната музика – от немското дийп хаус дуо Âme (съоснователи на емблематичния лейбъл Innervisions) и хаус легендите Kerri Chandler и Roy Davis Jr, през броукън бийт класика Zed Bias (неслучайно миналогодишния му албум носи името Boss) и дъб естетите Phaeleh, dBridge и легендарната саундсистема Channel One, до ню скул агенти на върха на играта като fLako, холандците Detroit Swindle (които може и да представят премиерно дебютния си албум), полското дуо Catz 'n' Dogz, тийн хаус (ала Disclosure) дуото Bondax... И въобще, тази година, фестивалът акцентира на повече лайв изяви (като джемсешъните на Андрея Триана и на Rachel Row), повече равноправие на половете (със сетовете на диджейките/продуценти Amy Becker, Barely Legal) и промотиране на пробивни бийтмейкъри (които записват сефтето на родна земя) като Josh Butler, My Panda Shall Fly, Moony, Walter Ego... Разбира се, завръщане на Horizon земя (явно им е харесало) ще направят и парти агенти като Eliphino, Klose One, Planas и Cheeba, както и промоутър организации с шоукейс вечеринки като Electric Minds, Trouble Vision, tief, Shapes, Vagabondz, Hit'n'Run и Pack London.

 ame   Âme @ Horizon 2014


Хотпайп Бийтспот – вече споменахме, че дневната планинска сцена (пред хотел Tofana, която ще бъде достъпна и с бусове от Банско) е едно от задължителните Horizon места, а новото е, че тази година ще има две такива сцени – втората (и по-уединена) The Secret Hotel (хижа Изворите) ще бъде в близост до пистата и до първата сцена, където ще бъде изграден сноуборд парк за ежедневни фрийстайл демонстрации от професионалисти. Не са за пропускане и "богатирската механа" (миналата година камък + дърво + Jackmaster беше идеална парти комбинация) на хотел Gardenia, огромният клуб Euphoria или залите на The Club (перфектният фолк клуб за бас фиеста), както и интимния бар Oxygen. Едно е сигурно – хепиенд на Банскалиадата по бордърбийткрос ще има, както няма да има загубили, а само спечелили медали за удоволствие.

 

 

Horizon 2014 е от 8 до 14 март, Банско. Билети тук

- фул пас80 лева

- 3-дневен пас (8-10 март) – 50 лева

- 3-дневен пас (11-14 март) – 50 лева


mir-logo-black-50x25 раздава 2 фул паса за Horizon 2014 на тези, които отговорят (с коментари под статията) на следния въпрос:

- Кои от участниците на Horizon 2014 са се разписвали в нашия  mir-logo-black-50x25 подкаст сериал?


Under KiNKstruction

Петък, 18 Април 2014г. 00:28ч.

"Винаги може и по-добре..." казва Страхил Велчев (или KiNK), докато влизаме в аналогово дишащото му студио "... понякога си мисля, че още не съм постигнал нищо, но... може би не е съвсем така..." – едва ли някой ще отрече, че той е постигнал достатъчно, за да бъде най-успешния български продуцент на електронна музика. Достатъчно с парчета като Bitter Sweet, Е79, Hand Made, Express... и вселенския хит Follow the Step... Достатъчно, за да стигне до дебютния си албум Under Destruction през май и до BBC Essential Mix... , но достатъчно... по-добре самият KiNK да ви разкаже за:..

 

 

Албумът или как след повече от 10 години "Време на Construction" с десетки сингли, ЕР-та се стигна до... Under Destruction...

Идеята за албум винаги е съществувала... Първо Джош Уинк предлaгаше да запиша такъв за лейбъла му... после се стигна до издаване на нещо като дебютен албум от американския лейбъл Kolour Recordings... Казваше се Nostalgia, изпратих им материал за цял албум, но от Kolour, без мое знание, започнаха да издават парчета от него под формата на няколко ЕР-та, което тотално разми идеята за цял албум... В последвалите години, графикът ми с диджей и лайв участия адски се натовари и така и не намерих време да обединя няколко идеи в цял албум... В същото време непрестанно си купувах всевъзможни аналогови машини и в един момент студиото ми се оказа претрупано с тях... някои ползвах в лайв сетовете, други не, а трябваше да им намеря някакво приложение... Затова се заиграх с машинките и записвах всички звуци, които можех да извадя от тях... Сравнително си освободих от участия юли през миналата година и с Рахел (a.k.a Rachel Row) се затворихме в студиото... жега, соц блок, няма климатици... само звуци, десетки часове на запис на 4 канала... и така цял месец... Когато събрах всичко записано в тези сесии, сглобих от него един доооста дълъг микс, който разпратих на няколко приятели (на чийто слух се доверявам) да споделят дали нещо в него ги грабва или не... Имаше доста противоречиви реакции... С общи усилия, взимайки предвид и техните мнения, от целия този микс с раздробени на различни съставки звуци, сглобих 18 демо версии на парчета... Като ги преслушвахме със Стефан Голдман (стар мой приятел и собственик на лейбъла Macro, който издава албума) постепенно отсяхме идеите и стигнахме до 12 завършени трака...

Затова Destruction не е само в негативен смисъл – все пак, за да построиш нещо ново трябва да разрушиш нещо старо... Това ме накара и да представям Under Destruction като дебютен албум – за разлика от Nostalgia (който беше раздробен на части от лейбъла), тук има една цялостна, обединяваща идея. Името на албума дойде случайно... Взех го от заглавието на серия фотографии на моя близък приятел Никола Михов, който е заснел един от кварталите на китайския град Шенджън, строен в началото на 80-те, с блокове в соц стилистика... напомнят ми на този, в който и аз живея... наскоро, обаче, било взето решение този квартал да бъде разрушен и на негово място да бъде изграден модерен градски комплекс, но част от жителите не желаели да продадат апартаментите си... Властите разрушили всичко наоколо с идеята да накарат хората да напуснат... и така се стигнало до тази гледка на разруха на фона на лъскавите, неонови небостъргачи отзад... Чисто визуално ми хареса, а и се доближава до моята идея за музика – да я разрушиш на съставните ѝ части и да изградиш нещо ново.

 

 

Трак Under Destruction или защо повечето KiNK парчета винаги имат заглавия от по една дума...

Харесва ми, когато траковете имат кратки и ясни имена... Първоначално им слагам заглавия като "Вторник" или "Track 25", но впоследствие като ги преслушвам винаги си представям картини, образи... може и художественото ми образование да си казва думата...

Dama – е най-шантавото от албума... отначало напомня на ранни парчета на LFO, Aphex Twin..., в средата става доста буйно и откачено, а накрая остава само дисторшън и запис как пляскам с ръце... на Рахел ѝ дойде идея за вокал, изпят с детски глас и го насложихме няколко пъти... хем весело, хем злокобно звучи... както тя каза: "все едно отвън някакви деца играят на дама"... и така дойде заглавието. Въобще не е свързано с нея, то е доста грубиянско такова,... но ми е любимо, най-силното парче от албума... едва ли някой диджей ще го пуска, де, хаха...

Vodolaz – винаги си представям някакви подводни картини, докато го слушам... има такъв ритъм и енергия и какви ли не заглавия му мислех... като "Подводница", например... но Vodolaz е най-звучното и точното...

Sintezator – е, това е ясно откъде идва... пълен буквализъм, хаха...

Tok – то така и звучи... бълбука, сякаш ток преминава през него... , а парчета с името electricity има толкова много, че... на български не е никак срещано...

Summa Technologiae – това пък е заглавие на един разказ от Станислав Лем...

 

Follow the Step или как Step след Step стана С Теб...

kinkin1

Никога не ми е хрумвало, че повтарянето на Step... Step... звучи като "С Теб"... Може и подсъзнателно да сме го направили така, хаха... Истина е, че ако музиката не ни свързваше, надали щяхме да сме заедно... Запознахме се в края на 1999... Паднах си по нея и известно време я преследвах... в крайна сметка нещата се получиха и музиката ни даде много, за да сме заедно от толкова дълго време, но и ни взима доста... Например, ако искам да се оженя (не че съм тръгнал да го правя, нали) това няма да може да се случи в близката една година... невъзможно е с този график... Опитваме се да бъдем повече време заедно, защото дори и да не записваме, обсъждаме идеи за музика... това малко поглъща отношенията ни и ни отдалечава, затова сега търсим баланса, златната среда... Всичко се случва когато добрата подготовка срещне добрия шанс... Може да се каже, че кариерата ми (и тази на Рахел) е плод на случайности, но и двамата сме работили здраво за това много години преди да се стигне до етапа, в който Follow the Step придоби значителен успех... не е случайно... Направихме го през 2005, тогава записахме доста парчета с нея, но на момента не можахме да го издадем в първата му версия... По-късно, издадох плочата Express за Rush Hour... на Б-сайда е само нейния глас, без текст... плочата беше доста успешна и ми просветна, че от толкова дълго време правим музика заедно, а не използвам гласа ѝ достатъчно... Тогава преслушахме старите неща, които сме правили и тя избра Follow the Step, аз не бях толкова сигурен за него... Коригирахме някои неща, естествено, все пак основата я бяхме записали през 2005, а го издадохме чак в средата на 2012...

Рахел е и единствения външен участник в албума... В момента, повечето артисти записват албуми с възможно най-много колаборации с всякакви звезди... диджеите-продуценти пък искат да включват студийни музиканти в записите, пък ако може и лайв шоу с цяла банда да направят... Аз имам тотално различен подход... камерен... и като инструменти, и като вокалисти... Рахел пее в Dama, най-важното парче от албума, а нейни вокални семпли има в още два-три трака... За мен, за съжаление, текстовете са малко по-второстепенни... Това е нашата драма с Рахел... тя е певица, за нея са важни текста, мелодията... Аз считам, че мога да кажа много повече без думи, само с музика...

 

Hand Made или защо Ограничението носи Свобода...


Ограничението наистина може да бъде много креативно... В днешно време е много лесно да си артист... има информация, има и изразни средства... единственото, което има нужда да притежаваш е усет за естетика, дори просто усет за нещата... В началото, аз просто нямах достъп до информация за това как наистина се прави електронна музика. Сега, с видеолекциите в YouTube, за една седмица човек научава това, което аз съм научил за няколко години на принципа проба-грешка... Това ме научи да мисля, да осмислям нещата и да се справям в най-различни ситуации... И досега ползвам един софтуер, който има ограничения в размерите на бийта... Правех изчисления с какъв процент да забързам темпото, за да направя ритъма по-жив (да се получи така, че вместо 16 ноти в един такт да имам 24)... умножение... деление... имах си груув коефициент за ритъма, хаха... Сега всичко идва наготово като софтуер и на артиста не му се налага много-много да мисли, да се развива, ако иска да прави музика подобна на тази, която харесва... Когато сам извървиш този път, сам решаваш проблеми, оттам ще се родят и идеи как да създадеш нещо оригинално, нещо ново... Има и друг момент... когато си взех първите хардуер машини, тогава настъпи истинското ограничение... купуваш си някакъв инструмент и осъзнаваш, че с него не можеш да направиш точно това, което искаш... в хардуерния свят нещата не са толкова гъвкави и ти трябва да намериш решение... Именно това ми хареса, а когато опознаеш достатъчно добре този ограничен инструмент, това може да те провокира да стигнеш до неща, за които не би се сетил сам... Това беше и водещото за дългите сесии при записването на Under Destruction... имах малък, ограничен setup, който в никакъв случай не е идеален и си казах, че вместо да се чудя коя от хилядите музикални посоки в компютъра да избера, по-добре просто да седна с тези няколко аналогови машини и те да ме отведат в някаква посока... И така се получи...


Teleport техно блок или кое е най-важното за българските продуценти, които искат да пробият...

kinkin2

За съжаление, Музиката, която правиш, не е достатъчна в днешно време... Най-важното за един артист е да притежава индивидуалност, защото всеки има различен път... при мен винаги е било една такава въртележка – рисуване-музика-рисуване-музика... в момента, когато едното нещо като рисуването в училище (учил съм в паралелка с изобразително изкуство и по-късно анимационно кино в НБУ) станеше задължително, преминавах към другото... Те не бяха много различни... Естетика има и в музиката, и във визуалното изкуство... баланс между тъмно и светло, топло и студено... както в цветовете, така и в музиката с различните тоналности... Но страстта към електронната музика и манипулирането на звука продължи най-дълго... от '91, '92-а досега не съм изгубил интерес... дори след като се прибера смазан от участие, все още първото нещо, което правя е да пусна синтезаторите... Това изгради моя характер, моята идентичност, защото когато и другите притежават същите качества като теб, тогава трябва да намериш нещо, което да те отличава... Нещо, с което да бъдеш запомнен... Дали ще си шоумен или ще залагаш на техниката, на любовта към машините като при мен... няма значение... просто трябва да изградиш своя оригинална идентичност, запазена марка, която да те отличава от другите... Аз съм относително срамежлив, даже не бях особено комуникативен в началото, но чрез техниката, машините, с които свиря се чувствам уверен и така успях да намеря нещото, в което се чувствам най-силен... Именно това е нещото, което ме оформи и като човек, и като артист...

 

Уморените коне убиват ли ги или Bitter Sweet истината за шоубизнес изстисквачката...

Да, така е... никой няма нужда от тях... Доскоро не се замислях колко много нашата работа прилича на тази на спортистите (въпреки, че аз въобще не обичам да спортувам) – не може да я работиш цял живот, а колко сезона ще изкараш... В днешно време е възможно колкото бързо си пробил на сцената, толкова бързо и да изчезнеш от нея... Има от всичко по много и за да бъдеш забелязан трябва да си много активен... Ако си дадеш по-голяма почивка, може и бързо да те забравят... В началото изобщо не мислех за това, защото ако едно нещо ти е страст, като музиката за мен, ти така или иначе го правиш без да се замисляш за пари, кариера... И аз не усещах умора допреди миналата година... беше много интензивна... много натоварена... Destruction година, оттам и заглавието на албума, хаха... Истина е, че дори в електронната музика, схемата е така устроена, че да те тласка към мейнстрийма... Например, моите най-успешни (като продажби) парчета, за мен, не са най-доброто, на което съм способен... В същото време ми осигуряват участия, успехи, доходи... Аз не искам да ставам комерсиален артист, който с по-малко усилия и с некачествена продукция да поддържа висок стандарт на живот. Затова, в момента, търся отговор как да се задържа на сцената, без да допускам компромис с музиката, която правя... Не съм го измислил още, но всичко е въпрос на личен избор и подход...

 


Povreda или защо когато толкова много българи искат да напуснат страната, KiNK продължава да работи и живее в нея...

Има много неща, които ме карат да не живея тук... Имам и доста приятели и познати, които напуснаха България, но личното, при мен, винаги надделява – семейството ми е тук... животът ми тук не е кой знае колко труден... има и доста хора, които ми помагат... икономически също е доста по-изгодно, а и половината време от месеца прекарвам в пътуване... И все пак основното е, че се чувствам свързан с България и не искам да забравям, че съм българин, че съм се родил тук... и това, с всички позитиви и негативи, е нещото, което ме е оформило и като човек, и като артист. Това е най-важното за мен, дори и да се чувствам като гражданин на света...

Да, нещата в България не се случиха така, както се надявахме... дори в електронната музика... Може би трудно се радваме на успеха на другите хора, може би ако погледнем по-отгоре на нещата, над ежедневните проблеми, сигурно ще спрем да се делим на групички... В момента, обаче, времето е такова, че всеки се спасява поединично... Разделяй и владей е стара максима, която се потвърждава всекидневно... много по-лесно е хората да бъдат контролирани, когато не са заедно... и много фактори има за това, много по-големи от техно музиката... но всъщност музиката, независимо как я наричаме и на какви стилове я делим, трябва да ни обединява, а не да ни разделя!

Horizonтални игри

Петък, 26 Февруари 2016г. 07:07ч.

В годината на Летните олимпийски игри традицията повелява, през март в Банско, да се провеждат международни игри по бордърбийткрос – четвъртото издание на музикалния фестивал Horizon се пуска по пистите и клубовете на Банско от 12 до 17 март.

 

 

Какво?

Бордърбийткрос фиеста – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

 

Кой?

Ако имаше нещо, което да липсваше на предишните Horizon издания, то това бе солидно представяне на локалната, родна електронна сцена и тази година наваксваме с най-обемната агитка досега от български артисти и парти платформи – освен емблематичните за Horizon, паметни KiNK лайв сесии (тази година, съвсем подобаващо, Страхил Велчев ще открие феста на 12 март в компанията на половинката си Rachel Row) и традиционните (във всички издания досега) акции на Nick Nikolov, в Horizon слалома за първи път се пуска HMSU платформата (с добре известните High Roll, Ogonek, Targy, Exo...) в компанията на вече отлично познаващите Horizon ваксата колективи като Reel Feel (a.k.a Sirius & Methodikal) и Sofia Beats (или Mengeme, Beatbucket, Riddimbox, Bobcat...), които да ударят парти рамо на Horizon дебютиращите Djobry, Onslaught и Kaloo.

kinkh

KiNK Live © фотография MIR

 

Да, фестивалът Horizon расте и се превръща в традиция, затова неслучайно за партислалом из клубовете на Банско се завръщат и Кристиан Бейер а.к.а Âme (за да отбележи на 16 март, в компанията на Dolan Bergin, юбилея на платформата Electric Minds), и бас естети като Congo Natty, Flava D, EL-B, а след суперуспешното предствяне на хип-хоп лейбъла High Focus миналата година Fliptrix, Verb T и DJ Molotov се завръщат за още по-мощна акция (на 16 март) в компанията на експанзивните The Four Owls и Ocean Wisdom.

 

Въобще, както всяка година, международната парти делегация е много силна и завръщане на родна земя (но пък Horizon дебют) ще направят всеобщи любимци като Nina Kraviz (руската ледена хаус кралица в амплоато на лейбъла си трип на 17 март), почетеният с британски кралски орден наскоро Goldie (в компанията на Metalheadz авера си Doc Scott на 15 март), дръменбейс посланици като BCee в шоукейс на лейбъла му Spearhead и еклектични бийт герои като Kutmah и Jane Fitz или МС-та като Flowdan с мастърклас лекции.

ninak2

© Nina Kraviz


Най-важното е, че дългоочаквана първа визита ще направят хаус факирът John Talabot (архивите напомнят, че срещите с него са задълже, така че си маркирайте 13 март в графика), техно специалистът Levon Vincent (на 14 март), братята (Дарио и Марко) по звездна техно орбита Zenker Brothers, чудният парти селектор Gerd Janson, както и геридж легендата MJ Cole, и обичаният дъб класик Mala (на 17 март) в компанията на бас естети като Ellijah & Skilliam, Kahn & Neek, а на лайв сцената с нетърпение очакваме речитатив акцията на Lady Leshurr, импресиите на Henry Wu и дъб рецитала на Gentleman's Dub Club.

 

Къде?

С всяка изминала година фестивалните локации се увеличават пропорционално, но в сърцето на всеки Horizon фен вече има и няколко места със специално значение – двете планински сцени (малката – пред хижа Изворите и голямата The Mountain Stage – миналата година бе разположена до пистата пред бар-хижата Mountain Creek а.к.а Колибата) не само, че идеално доказват Horizon концепцията за бордърбийткрос, но и по нищо не отстъпват на еуфоричната парти атмосфера в подземната механа на хотел Gardenia (камък + дърво + DJ/VJ пир = перфектният хот парти спот за изминалите издания), където е базирана и главната Horizon щабквартира. Не са за пропускане и трансформациите на големия рок клуб Jack's House или бас инвазиите в лъскави клубове като Euphoria и The Club, както и интимните соарета в бар Oxygen или Secret Location партитата, които саунд системно поразяват местни стриптийз барове, хотелски басейни... и въобще, парти изненадите дебнат зад всеки Horizon ъгъл.

 

Кога?

horizon schedule

Horizon 2016 е от 12 до 17 март в Банско. Пълната програма е тук

Билети тук + специални фестивални пакети тук

- фул пас – 100 лева

- 3-дневен пас (11-14 март) – 60 лева

- 3-дневен пас (15-18 март) – 60 лева

 

Защо?

Ако обичаш бордърбийткрос фиеста от зори до здрач, значи Horizon е твоят олимпийски играч.

unknown200

John Talabot © фотография MIR

 

2016 | DJ vs Live

Събота, 31 Декември 2016г. 16:16ч.

Обратно броене до 2017... или 10 диджей акции и 10 електрофилма наживо, които кадрират паметните дансинг моменти в обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25, реколта 2016.

 

 

10 от 10 | DJ


10. Kode9 @ Melt! Festival

kode9m

2016 беше силна година за Стив Гудман – миналогодишният албум Nothing се разгърна в пълна live-дигитална резолюция (с инсталацията Nøtel – футуристичният пост-human хотел) и годишната резиденция на Стив в BBC Radio 1. Всъщност, диджей акцията му звучеше точно като онези негови еклектични BBC Radio 1 шоута (с всевъзможни бас мутации от техно до грайм) всред тематичния пост-индъстриъл Melt! пейзаж.

 

 

9. Zomby @ Melt! Festival

zombym1

Адреналинова бас синкопатия, енигматично Zomby без маска, дигитални видеоимпресии – сетът на мистъри UK bass героят беше идеална прелюдия (със свежи тракове) към издадения два месеца по-късно албум Ultra и оправда всичко, което бяхме очаквали от бранда Zomby With Love, че и отгоре.

 

 

8. Helena Hauff @ Melt! Festival

helenahm

Неслучайно Хелена Хауф ще е един от новите резиденти на BBC Radio 1 през 2017 – здрачният ù микс от техно, индъстриъл и електро звучи триумфално добре както в албума Discreet Desires, така и в зоните на здрачната пост-индъстриъл Melt! панорама.

 

 

7. Ben Klock @ Melt! Festival & Sonic Voyager

benkm1

Да, Бен Клок е техно институция, която в рамките на няколко часа (до маратонски сетове) може да направи трибют към Принс, реверанс към есид хауса (като интрото на акцията му в София) и да свърже точките на съвременното техно в мащабен парти пъзел. И да, ако има мизансцена по-подходяща за техно екшъна му от Berghain, то това е епичната Big Wheel сценография от здрач до зори.

 

 

6. The Black Madonna @ Melt! Festival

blackmm

При чикагската хаус Мадона правила няма – в рамките на няколко минути може да се озовеш както в Студио 54, така и в Berghain, но единствено сигурното е, че винаги ще има драма на дансинга, защото Girls Just Wanna Have Fun.

 

 

5. Jamie xx @ Melt! Festival

jamiexm

Джейми Смит знае как да пълни многохилядни арени с винилов арсенал, гигантска диско топка и главозамайващо светлинно шоу – когато първите акорди на Gosh се разнесоха над изпълнената до дупка главна Melt! сцена чувството бе точно толкова епично, колкото видеото към него, а мелодраматичният финал с геридж класиката Gabriel на Roy Davis Jr само подсказва какви ще са емоциите от масовото концертно The xx поразяване през 2017.

 

 

4. John Talabot @ Horizon Festival

johnth2

Третата ни среща с каталунския хаус магьосник потрети усещането – John Talabot има точната дийп бийт мантра за всяко агрегатно състояние на душата и външното ù атмосферно обкръжение – независимо дали се намираш на средиземноморски плаж, или всред бански преспи.

 

 

3. DJ Koze @ Melt! Festival

kozeebf1

Ако има нещо, което Щефан Козала да знае идеално, то това е как да ремиксира изгрева, така че и най-невпечатляващия да звучи/изглежда перфектно – н ако слънцето зад облачния Melt! изгря с ремикса му на Operator на Låpsley, преди това Koze подготви идеално момента оперирайки с Bad Kingdom епоси, афробийт лъчове и неговите Pampa Records класики от тази година.

 

 

2. Nina Kraviz @ Horizon Festival

ninakh3

Малки диджей шамански жестове, хипнотичен поглед, тяло, реагиращо на бийт амплитудите... – има особена магия в начина, по който Нина комуникира с публиката и с музиката, което обяснява успеха на сетовете ù (бракосъчетаващи винтидж и съвременно техно), популярността на BBC Radio 1 резиденцията ù, триумфа на лейбъла ù трип (особено с изданията на Bjarki) и еуфорията от компилациите ù като Fabric 91.

 

 

1. Motor City Drum Ensemble @ Melt! Festival

mcdem

Неслучайно първото издание на парти платформата (и вече лейбъл) Dekmantel бе поверено на Данило ПлесоуSelectors 001 не само открива редки записи в пресечните точки между хаус, диско, соул, фънк, джаз и техно, не само послужи за отправна точка в Big Wheel пъзела на Motor City Drum Ensemble, но и хвърля светлосенки върху бийт палитрата на един художник, който създава портрет на дансинга, както никой друг наоколо.

 

 

10 от 10 | Live


10. Disclosure @ Melt! Festival

disclom1

Няма какво да се лъжем – братята Гай и Хауърд Лоурънс не са в нашата концертна кръвна група, но ако сте във фестивално-карнавално настроение, искате да чуете наживо всички хитове от двата албума Settle и Caracal (плюс световна премиера на неиздаван трак) на фона на езеро и надвиснала, като гигантска дискотопка, над него луна в очакване на зрелищен поп спектакъл, Disclosure имат какво да ви предложат.

 

 

9. Virginia @ Melt! Festival

virgim

Решението на техно институцията Ostgut Ton да издаде тази година класически дискохаус албум като Fierce For The Night изглежда странно само до момента, в който го чуете/видите изсвирен с инструменти наживо – симбиозата на сцената между Вирджиния Нашименто, Steffi и Dexter е брилянтна, усещането е като да гледаш филма завръщане в рейв бъдещето, а усмивките и фънки енергията на всички присъстващи доказват за пореден път, че музиката, създадена с/за чист кеф е безценна.

 

 

8. Digitalism @ Melt! Festival

dgtlsm7

Йенс Мьоле и Исмаил Тюфекчи се позагубиха с отлива на електро вълната преди години, но сега се завръщат във форма (като Justice) с албума Mirage и лайв шоу (интересно решение с бялата завеса, скриваща сцената), което играе хем ретро, хем футуристична игра.

 

 

7. One Man Party @ Mixtape 5

oms26

One Man Party концепцията на Иван Шопов се разшири тази година до лайв версии на почти всички негови проекти – като оставим настрана триумвирата Бalkansky (в нашата годишна концерт панорама) комбо лайв авантюрите в електронната музика са нож с две остриета, но One Man Party акциите на Иван с Mytrip, Climaxim, Limewax, Kliment, 80's Clash и старият авер Ogonek не само бяха чудесни, но и с нетърпение очакваме развитие в картинката с модуларния сет и съвместния албум с Авигея през 2017.

 

 

6. Modeselektor @ Melt! Festival

mdslktrm2

Да, тази година определено сме на Monkeytown вълна – пикът беше с концерта на Moderat през ноември, но малко неща могат да се сравнят с German Clap грохота на класиката Berlin на два метра от пулта на Герно и Себастиан и на 100 километра от Берлин.

 

 

5. Fatima Yamaha @ Melt! Festival

fatiyama

Семплата красота на абсолютния хит What's A Girl To Do е правопропорционална на лайв шоуто на Бас Брон – фини синт мелодии, носещи се като лятна омара във въздуха, бийт като пулсиращо залезно слънце и ето, че усмивката ти се разтегля в Borderless II измерения, защото е време за Love Invaders.

 

 

4. Stimming @ Melt! Festival

stimmingm1

Алпийска вила насред езерния плаж Gremmin Beach!? – изглежда странна комбинация, но си беше идеалната сценография за албума Alpe Lusia на Мартин Стиминг с неговите дийп-еко-хаус вибрации, които карат душата ти да се рее и слива с природата наоколо в един истински Tanz Für Drei.

 

 

3. Tiga @ Melt! Festival

tigam1

Канадският мастер на дансинг сатирата си има своите 3 Rules за денс музиката и ако последния му албум твърди, че No Fantasy Required, то хуморът и фантазията са жизненоважни в зрелищното му лайв шоу, приличащо повече на арт инсталация (благодарение на Pfadfinderei), която отразява като огледало съвременното ни общество – умно-закачливо, сатирично, самоиронично, робоеротично, ретро-футуристично или просто Having So Much Fun.

 

 

2. KiNK & Rachel Row @ Horizon Festival & Sonic Voyager

kinkrh1

"С теб, с теб..." може да звучи рефрена на тоталния хит Follow The Step на Страхил и Рахел, и напоследък двамата го доказват все по-често на сцената с брилянтния си тандем – сякаш две сродни души разменят вибрации, усещания, сякаш двама любовника флиртуват по петолинието... Изобщо, когато гласът на Рахел реагира на бийт импулсите на Страхил се ражда магия, в която Едно е повече от Две.

 

 

1. Andy Stott @ Melt! Festival

andstottm

Ако 2016 бе година, в която всички системи (политически, икономически, социални и културни) се разпаднаха на фрагменти, то именно по този начин Анди Стот изпълнява наживо музиката от последните два албума Faith In Strangers и Too Many Voices (абсолютно актуални дори само като заглавия, между другото) – апокалиптична деконструкция на съставни бийт елементи, мутирали версии на звуци, изкарани извън контекста на разпознаваеми парчета, подредени в призрачен пост-human пъзел (всред утопичните машинни силуети на Big Wheel пейзажа), в който не само не предполагаш, но и не знаеш какво следва – точно като живота през 2016.

 

Албуми | KiNK

Петък, 03 Ноември 2017г. 09:09ч.

kinkplaycov KiNK – Playground


Кой?Страхил Велчев... или просто род(е)ният King KiNK.

 

Какво?Страхил Бийт Плете, през Три Бийта Преплита – "Едва ли много диджеи ще пускат тракове от албума в сетовете си" казваше Страхил, когато си говорихме за дебютния Under Destruction, който, наистина, пое по модуларен синт път към аванюристичен чуден трип на подсъзнанието. Сега, обаче, няма да е така, защото Страхил се завръща в Началото на Играта – там, в клубния Playground на Нощта и моментите, които му носят няколко години поред титлата #1 Live Act в RA класацията... там, където семплирания ретрошик есид хаус и техно се превръщат в авторски, съвременни клубни оръжия за масово денс поразяване... Да, това е "денс" албума на KiNK, който всички очакваха от него, а той ги изненада с Under Destruction... Да, неведнъж сме казвали, че Страхил играе като малко дете (неслучайно невръстният Страхо ви гледа от корицата на албума) в еуфория от новите си играчки зад пулта...

И ако Играта в Playground започва с мост към Under Destruction в Soar, A Taste of Metal, Peter Plet Plete и завършва подобно с The Universe In Her Eyes, то Samodiva (с Рахел/Rachel Row, естествено), Perth, Yom Thorke, Suncatcher, Organ и Five са играчките за масово денс поразяване, които, в последните две години, се превръщат в епицентър на KiNK лайв акциите... точно толкова епични, колкото моментът, в който The Russian завъртя Big Wheel сцената на Melt! в лудешки танц преди две години.

 

Кога? – в Playground-а на Нощта, когато може да срещнеш Samodiva и The Russian с A Taste of Metal в устата и неусетно да се озовеш в Perth по изгрев слънце и да играеш Suncatcher на плажа.

 

Защо? – защото, който Бийт Plet Plete печели... Samodiva с The Universe In Her Eyes.

kinkl1

KiNK Live © фотография MIR


онлайн