Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Week & Mix
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Week & Mix

Week & Mix #1

Понеделник, 19 Януари 2015г. 19:19ч.

Добре познатата ни рубрика #TweetДжубокс се завръща през новата година в нов формат за нов живот. Започваме с:..



ghostculture Ghost Culture – Ghost Culture

Кой?Джеймс Грийнууд, млад британски продуцент, владеещ културата на умело смесване на техно и електропоп.

 

Какво? – здрачна технопоп разходка на ръба на психеделията – като в задъханите Guidecca, Arms, Answer, Glass, Lucky и успокояващите пулса How, Mouth и The Fog.

Кога? – след залез слънце, когато бродите в мъгла от усещания, докато се питате: аз ли съм или не съм, накъде отивам?


Защо? – отговорите в живота понякога идват на подсъзнателно ниво, следвайки неведоми мистъри пътища – също като в дебютния албум на Ghost Culture.

 

 

 

klavirni Emika – Klavirni

Кой?Ема Джоли, добре позната героиня от втория mir-logo-black-50x25концерт, автор на не една и две ювелирни дъб/техно/соул приказки, активист за равноправие на половете в електронната музика и горд собственик (отскоро) на лейбъла Emika Records.

 

Какво? – интимна, акустична импресия за... двама – пианото Karl Müller и емоциите в душата и пръстите на Ема, водени от семплата красота в творенията на Леош Яначек и Бела Барток, което превръща Klavirni в елегантна увертюра към третия Emika албум по-късно тази година.

Как? – коледно-новогодишните празници (че и рожден ден) в дома на родителите ѝ в Милтън Кийнс, край любимите пиано и котка от детството, се превръщат за Ема в зимна соната на спомените в 16 Dilo части (13 тук и 3 от Klavirni ЕР), както и в покана за споделено удоволствие – не само, че столът пред пианото на Ема е за двама души, но и всяко копие на Klavirni идва със собствена нотна партитура.

 

Кога? – идеален саундтрак за полета на снежинки, капки дъжд и размисли в следобедния залез на зимното слънце.

 

Защо? – животът на всеки има своите контрастни лица, страни и моменти, които обикновено са толкова лични и интимни, че ги споделяме само с най-близките хора – и именно това смело прави Emika.

 

 

 

fabricjimmy-edgar Jimmy Edgar – FabricLive 79

Кой?Джими Едгар, добре познатият герой от втория mir-logo-black-50x25концерт, който улавя целия спектър на техното в кристалната призма на своя Ultramajic лейбъл.

mir5

Какво? – фул парти шоукейс за Ultramajic нощи или иначе казано Джими Едгар е селектирал всички актуални цветове от своя лейбъл каталог през Fabric призмата – от собствените (ала Majenta нюансирани) Fern Portal, Tik Tok и Atlantiz до блиц-неоновите Work It и Be With Me на новата мистъри Ultramajic звезда Crystal Bandito (потенциално, поредно амплоа на Едгар?!).

 

Кога? – от здрач до зори, ултрамагична е нощта..., а каквото се случи на дансинга, остава на дансинга.

 

Защо?техно спектърът на Едгар винаги е бил интригуващ, дори когато, на пръв поглед, цветовата му гама изглежда монотонна и блиц ефектна.

 

 

 

pandabear Panda Bear – Panda Bear Meets The Grim Reaper

Кой?Ноа Ленъкс, лидер на индипоп бандата Animal Collective и почетен носител на ордена "електроника психеделика".

 

Какво? – шарено-трескав разговор със себе си и със света за мястото ни (и страховете ни) в него – от темата за смъртта (Tropic Of Cancer и Lonely Wanderer навяват асоциации със смъртта от мозъчен тумор на бащата на Ленъкс, на когото той посвети и албума си Young Prayer), през откриване на нови места и смисъл за живеене (със своята цветна тропикалия Butcher Baker Candlestick Maker и Principe Real издават новия адрес на Ноа, а именно Лисабон) до справяне с екзистенц проблемите – епичните Boys Latin, Mr Noah и Come To Your Senses, които преоткриват шедьовър албума Merriweather Post Pavilion на Animal Collective.

Кога? – да се слуша в моментите, когато зимното слънце се заиграва с леда, обгърнал земя, дървета и всичко наоколо до получаване на калейдоскоп от хаотични цветове, въпроси и отговори на битието.

 

Защо? – всяка среща (дори със смъртта) носи само повече цветове и начини, с които да възприемаш света наоколо.

 

 

 

theopc Theo Parrish – American Intelligence

Кой?Тео Париш, брилянтен бийт ум, който реди хаус и техно уравнения под общия знаменател на джаза и фънка от старите Motown теореми.

 

Какво? – колкото иронична, толкова и сериозна музикална теория за "изкуствения интелект" на една декаденс нация – за справка идват одата Drive за липсата на идеи и цели; социалният етюд Welcome Back (драма основа в доста от сблъсъците между полиция и афроамериканци през изминалата година); маршовете на декаденса (Fallen Funk, Life Spice, Cypher Delight) и мантри за издигане над (по детински) неориентираността в живота като в Ah и Make No War, до трибюта към местни (превърнали се в глобални) феномени в чикагския Footwork и реквиема за кризата на личността в Be In Yo Self.

Как? – този път, Париш е оставил настрана запазените трикове за хитро семплиране като изсвирва и (на места дори) изговаря първия си албум от 2007 насам, защото е наясно, че надграждането става с авторски провокации, а не с перфектно усъвършенстване на мастер пинизи.

 

Кога? – подходящ за слушане в моменти на равносметки, особено когато навън пада здрач, също като в първите акорди на There Here и Drive до достигане на утрото на здравия разум с Be In Yo Self.

 

Защо? – "интелект – море, глава – шамандура" са казали хората, та хубаво е да откриваш неща, които да те пазят далеч от дълбините на посредствеността и в живота, и в музиката.

Week & Mix #2

Неделя, 08 Февруари 2015г. 18:58ч.

В седмичния ни калейдоскоп джубокс се въртят:..

 

 

koch Robot Koch – Tsuki

Кой?Роберт Кох, берлински бийтмейкър, чийто сайт Robots Don't Sleep го описва най-добре – Like Motown with Lasers.

 

Какво? – нощен трип по Monkeyland Drive... или какво се случва, когато берлински мастер на бас(и)техно здрача се мести под жежкото калифорнийско слънце на Ел Ей – тракове, които се плъзгат по сюрреалната ала Дейвид Линч действителност като Night Drive и Every Motion (и двете с калифорниеца Schwarzmodul), докато Let Me, Erase, September (с куп нови, свежи агент-колаборатори като Born In Flamez, May, Curtain Blue) и бонус бижуто Waking Hour посрещат и изпращат изгрева/залеза край океана.

Кога? – на ръба на зоната на здрача, точно като акордите на Night Drive, посрещащи залеза на Мълхоланд драйв.

 

Защо? – неслучайно гилдията на немските композитори обяви Robot Koch за най-добрия електронен продуцент в Германия за изминалата година, нали?

 

 

 

beatspacek Beat Spacek – Modern Streets

Кой?Стив Уайт, брат на Дарън Уайт (по-известен като dBridge) и заслужил бийт ветеран от ретро-футуристичната комбина Africa Hitech с Марк Причърд.

 

Какво? – една бийт одисея в Лондон през 2015... или в миникосмоса на вселената, наречена Beat Spacek – там, където пост-пънк (I Wanna Know), афробийт (Tonight), дъб (There Is A Love и If You Are My Chalice), бийтс (Gotta Get Some Music), електропоп (Inflight Wave и I Want You), броукън бийт (Modern Streets и Back To School) и фючър соул (Alone In Da Sun и Compact N Sleep) се сливат и взаимодействат (като различните райони на Лондон) до достигане на всеобща бийт теория за ърбан физиката на любовта.

Кога? – "There Is A Love, You Can Find It Anyway That You Go" както пее Стив Уайт, така че нека не държим само D'Angelo отговорен за моментите на прираст на населението.

 

Защо? – във Вселената на всеки един от нас има запазено място за бийт теория на физиката на любовта.

steve-spacek

 

 

 

lne Sherwood & Pinch – Late Night Endless

Кой? Ейдриън Шерууд и Роб Елис (а.к.а Pinch), двама бийт пророци с обща дъб мисия в живота.

 

Какво? – дъб нощ без начало и без край – всъщност началото идва с едно Tectonic соаре (лейбълът на Роб, който кани Ейдриън за шоукейс) във Fabric, за да премине взаимната симпатия между двамата в общ лайв проект, а първите записи като ударните Music Killer, Gimme Some More (Tight Like That) и Africa 138 не се превърнат в Precinct Of Sound, Wild Birds, Different Eyes, Stand Strong и Run Them Away, които да разкажат спиритуално клубната философия и история, основана на дъб митологията.

Кога? – заглавието е достатъчно красноречиво, нали..

.

Защо? – нищо не може да се сравни с дъб сърцетупа на нощта.

pinch sherwood

 

 

 

arcturus Vakula – А Voyage To Arcturus

Кой?Михайло Витик, украински борец за мир и за неортодоксален дийп хаус във Вселената.

 

Какво? – психеделичен синт трип по следите на философския сай-фай роман Пътуване към Арктурус на шотландеца Дейвид Линдзи – всяко от парчетата (19 hours Prior To Arcturus, Maskull's First Day On Tormance, Joiwind, The Wombflash Forest, Liquid Opal, Sullenbode, Muspel...) носи името на глава от книгата, в която главният герой Маскул се лута между доброто и злото на измислената планета Торманс (намираща се в съзвездието на четвъртата по яркост звезда на небосклона, а именно Арктурус) в притчово търсене на смисъла на живота. Като всеки човек на планетата Земя.

vakula

Кога? – идеален саундтрак за моментите, в които си казваш, че Всичко е изгубено – явно такава е била и асоциацията на Михайло, докато миналата година светът рухваше пред очите му в Киев, а нонстоп блог постовете му и този албум са реакцията на случващото се в Украйна и по света.

 

Защо? – изкуството може и да не спаси света (или поне да спре войните в него), но винаги може да покаже светлина в тунела... поне там, където огрява Арктурус.

 

 

 

bjorkover Björk – Vulnicura

Кой?Ледената кралица на авангард попа в компанията на мистичния бийт звяр Xen (познат като Arca) в търсене на изгубената любов.

 

Какво? – реквием за една Любов... или "I better document this", изплаква Бьорк в Stonemilker, докато реди, като пъзел, хрониката на една предизвестена любовна смърт (а.к.а раздялата с визуалния артист Матю Барни) – от спомените за най-съкровените, интимни моменти (History of Touches и Atom Dance), през обвиненията (Black Lake и Lionsong) до мига, в който All is NOT Full of Love.

Кога? – саундтрак терапия за моментите, в които ближеш/лекуваш рани (каквото точно значи латинското име на албума) от поредната Раздяла.

 

Защо?Раздялата е също толкова важна, колкото срещата с Любовта, а сублимирането на това усещане е достойно за emotional respect.

 

 

 

tropics Tropics – Rapture

Кой?Крис Уорд, британски бард на електроакустиката

.

Какво? – поезия на битието под индигото на актуални електро-романтици като Майк Милош и Sohn – да, парчета като Rapture, Blame, Indigo, Kwiat и Home & Consonance звучат като джемсешън между гореизброените трима, а Крис освен, че владее глас-кадифе, куп инструменти и литературата (да, Torrents of Spring е взаимствано от заглавието на едноименния роман на Хемингуей), но умее и да рисува пъстрата картина на живота с минимал естетиката на House of Leaves.

Кога? – сутрин за влизане в кондиция, на обед за добро храносмилане и убиване на стреса, а вечер... It's so quiet, quiet without you, както пее Уорд.

 

Защо? – е, как иначе непосилно леко да ни звучи битието?

 

Week & Mix #3

Неделя, 08 Март 2015г. 08:08ч.

В седмичния ни джубокс зимата на нашето (не)доволство звучи като:..

 

 

romarecover Romare – Projections

Кой?Арчи Феърхърст, лондонски калейдоскоп бийтмейкър, който неслучайно заема артистичното си име от художника, колажист и икона на афро-американската култура Ромаре Беърдън.

 

Какво? – бийт колаж както за душата, така и за краката – да, неслучайно в артуърка на дебютния си албум Арчи прави поклон към творбите на Беърдън, защото на принципа на колажа тук семпли от хаус, техно, афробийт, фънк, соул и джаз се оплитат в брилянтно цяло, така че тракове като Motherless Child, Prison Blues, Work Song, Roots, Jimmy's Lament, Nina's Charm и Rainbow да се превърнат в истински оди на радостта от живота.

Кога? – идеален денонощен саундтрак дори за зимата, а Motherless Child вече звучи като хит на лятото.

 

Защо? – "You Got Money, I'm Your Honey" гласи семпъла в The Drifter, а Romare е бръкнал дълбоко в кацата с меда.

romare1

 

 

 

allin Bob Moses – All in All

Кой?Том Хауи и Джими Валънс, канадско дийп хаус дуо със сантименти към Darkside соула.

 

Какво? best of колекция за клубен романтизъм или както добре го казва заглавието, тук (всичко на всичко) са събрани всички ЕР записи на Том и Джими досега – от зарибяващо дебютните Hands To Hold, It's Gone и Too Close For Comfort, през инди пробивните All I Want, Winter's Song и Stealing Fire до хитовите Grace и I Ain't Gonna Be The First To Cry.

Кога? – като стъпки в снега, траковете тук оставят следи в зимните следобеди до падането на нощта, когато I Ain't Gonna Be The First To Cry на дансинга, нали!?

 

Защо? – "We are Not Alone in the Evening" пее Том Хауи и Bob Moses наистина събират в едно романтично цяло клуба на самотните денс сърца.

bobmoses0

 

 

 

ibeyi Ibeyi – Ibeyi

Кой?Лиза-Кейнде и Наоми Диаз, секси френско-кубински близначки (Ibeyi означава именно близнаци на езика Yoruba), в чийто вени тече кахон кръвта на кубинския перкусионист Анга Диаз.

 

Какво? – йоруба серенада за кахон, пиано и два гласа – да, характерната за Карибите религия Yoruba движи ритъма в дебюта на Лиза (по-малката близначка, каквото означава името Кейнде) и Наоми както в песни-мантри за божества като Ellegua и Oya, така и в реквиемните Think of You, Mama Says и бонус трака Chains (които изплакват загубата на баща им Анга Диаз, когато са на 11) или фаталната раздяла с по-голямата им сестра в едноименната Yanira. Кахон близначките Диаз, обаче, почитат колкото смъртта, толкова и живота в екзистенц оди на радостта като River, Stranger/Lover и Ghosts, които оставят призраците на миналото да почиват в мир и гледат с щастие напред.

Кога? – в следобедния залез на деня, когато духовете на нощта шушнат защо да чакаме следващия ден.

 

Защо? – винаги има място за жизнеутвърждаваща кахон мистика на ръба между живота и смъртта.

 

 

 

joseg José González – Vestiges & Claws

Кой?Хосе Гонзалес, шведският мастер бард на акустичната фолктроника с ореол от куп странични проекти.

 

Какво? – акустична екзистенц мантра за малките неща, които рисуват голямата картина на живота като в интимните Leaf Off/The Cave, Every Age, What Will и Stories We Build, Stories We Tell, които продължават традицията на Хосе триото Junip да задават непосилно леко важни въпроси за битието.

Кога? – "Make The Light Lead You Out" лее като мантра Хосе и именно нещо такова трябва да чуеш сутрин, за да събудиш вярата и желанието за живот.

 

Защо? – колкото повече се питаме за непосилната красота на битието, толкова повече ще разберем What Will Be Our Legacy, както пее Хосе.

 

 

 

theesatisfaction-earthee THEESatisfaction – EarthEE

Кой?Кет Харис-Уайт и Стас Айрънс, дамско инди-хоп дуо от Сиатъл, надянало кадифената ръкавица на афро-бийт-футуризма.

 

Какво? – хипноза сесия за афро-футура феминисти или "сестрите по орбита" на Shabazz Palaces в акция – да, дуото Shabazz Palaces не само стои зад пробива на Кет и Стас като ги канят в дебютния си албум Black Up, не само връщат гост-визитата във втория албум на THEESatisfaction "сестрите" си, но и в парчета като Planet For Sale, Blandland, Fetch/Catch, Nature's Candy, WerQ, Sir Come Navigate и Recognition, Кет изпява, а Стас рапира всичко онова, което е в Shabazz Palaces главите. Само, че от женска гледна точка.

theesatisfaction

Кога? – на предела между деня и нощта, когато нищо не е просто черно или бяло.

 

Защо? – "No Work Goes Without Recognition" шепнат като мантра THEESatisfaction и да, няма как да останат без признание за паметника на Жената в афро-бийт-футуризма.

 

 

 

snowg Snow Ghosts – A Wrecking

Кой?Рос Тоунс а.к.а Throwing Snow и Хана Картрайт а.к.а Augustus Ghost, в компанията (от миналата година) на инструменталиста Оливър Ноулс, в една авантюра от тъмната страна на световните морски легенди.

 

Какво? –. зимното море на нашето крушение – да, още в дебютното си ЕР, Рос и Хана бяха Lost At Sea, темата се прокрадна и в първия им албум A Small Murmuration, но сега и от артуърка на албума, и от самите парчета в него сякаш зловещо свисти прибоя на пустото, зимно море. Онова, което шепти величието си (A Wrecking Part I & Part II и Angry Seas), онова море, което изхвърля на брега истории за отнети животи (The Wreck, On Knives и The Fleet наистина звучат като пукащия метал на погълнатите от водовъртеж кораби), онова море, което определя вечния кръговрат на живота с непреходното темпо на вълните си и песни като Circles Out Of Salt, Bowline и Drought.

Кога? – при пълнолуние, когато само ореолът на Луната показва къде свършва морето и къде започва нощта.

 

Защо? – да, светът ни е в такова състояние, че ако беше кораб, то той отдавна е корабокруширал, така както брилянтно го описват Snow Ghosts, докато накрая не останат само World Ghosts на дъното.

snowghosts1

 

Week & Mix #4

Неделя, 29 Март 2015г. 15:15ч.

В седмичния ни 4x4 джубокс електроника се въртят:..

 

 

porticover Portico – Living Fields

Кой?Джак Уайли, Дънкан Белами и Майло Фицпатрик или еволюцията на Portico Quartet в електро-акустично трио на съвършенството.

 

Какво?бийт-вокална хипноза за преинсталация на екзистенц чакрите – когато Ник Мълви напуска Portico Quartet на Джак, Дънкан и Майло не им остава нищо друго освен да се измислят наново като бенд, а третият им албум (и ремикс изданието му) явно не бяха достатъчни за нов живот. Катарзисът (след като тримата изглеждат чилийския документален филм Nostalgia For The Light), новата обединяваща тема и спомените за промяната идват с Memory Of Newness и техният екс-съквартирант (и наш добър познат) Джейми Уун, който пък ги среща с Джоно Маклиъри, вокалът, който тук фиксира брилянтно новата посока (затова и ще бъде неизменна част от лайв турнето им) с парчета като Bright Luck, Living Fields, Сolour Fading и Where You Are, за да може гласът на Джо Нюман (от Alt-J) да постави финалните щрихи в картинката за нов живот с Brittle, 101 и Atacama.

Кога? – в онези сюрреалистични следобеди, когато зимата за секунди преминава в пролет и обратно.

 

Защо? – и в живота, и в музиката, за да се подредят идеално нещата, първо трябва да се разпаднат на съставните си части или поне така гласи основният закон в Living Fields.

 

 

 

flakover Flako – Natureboy

Кой?Дарио Рохо Гера, лондонски бийтмейкър с чилийски корени и със запазено място в бийт сърцата ни след Horizon Festival 2014 и грууви колаборациите с Fatima.

 

Какво?еко бийт ритуали за сливане с Майката Природа – от дръм шаманското Shipibo Icaro (Shipibo е етнос, живеещ в амазонските гори между Перу и Бразилия) до хипнотичните Shape Of Things To Come, Lyrebird, Payaso, The Odd & Beautiful и With Me Now, всичко напомня на тропикана трип към изгубения рай на човечеството и към южноамериканските корени на Flako – да, кръвта вода не става, ами се превръща в синт потоци, които ни заливат в Kuku, за да се питаме философски накрая Who Do You Think You Are.

flako3

Кога? – идеално за пролетно събуждане на сетивата, които тръпнат за лятото.

 

Защо? – равновесието между човек и природа е особено важно... особено днес... особено когато хората не са просто Солта на Земята, ами направо са пресолили Майката Природа.

 

 

 

shlohmocover Shlohmo – Dark Red

Кой?Хенри Лофър, Ел Ей бийтмейкър и лейбъл бос на колектива WeDidIt, за когото е измислен термина Shlo-Fi ритъм.

 

Какво?бийт реквием за тъмната страна на Живота – една идея по-минорен от дебютния Bad Vibes, новият Shlohmo албум броди из мрачните тунели на скръбта от загубата на близки хора с реквиеми като Buried, Remains и Emerge From Smoke, но ако цялостното усещане е такова сякаш е Rained the Whole Time, то жежкото Ел Ей слънце пробива с МРС лъчи на надеждата в Beams, Fading, Slow Descent и Meet Ur Maker.

Кога? – в дъждовния здрач на нощта, когато изплуват сенките на загубите ни от деня

.

Защо? – няма по-добър начин да погребеш призраците и мъката на миналото от бийт терапията, нали?!

 

 

 

eskmosol Eskmo – SOL

Кой?Брендън Ангелидис, Уест Коуст бийтмейкър със страст към саунд дизайна и епичната визия.

 

Какво? – триединство (Слънце, Луна и Земя) на бийт терапията – да, заглавието на втория Eskmo албум означава (на испански) именно Слънце и звучи като естествено продължение на последното му Terra ЕР – дали ще са ритмичните вокални скици Mind of War, The Sun Is a Drum, Feed Fire и Blue and Grey, или запазената му марка епични инструментали като The Light of One Thousand Furnaces и Combustion, но тук Eskmo рисува картина, в която Слънцето и Луната дърпат конците на живота на Земята.

eskmo1

Кога? – когато Слънцето изгрее и се превърне в The Light of One Thousand Furnaces.

 

Защо? – "It's Good to See You Mind", както пее Брендън или друго си е да излезеш от сянката на Cloudlight и да полетиш като Икар към Слънцето.

 

 

 

pscover Pearson Sound – Pearson Sound

Кой?Дейвид Кенеди, добре познатият герой от първия mir-logo-black-50x25 концерт и оригинален бас вундеркинд.

 

Какво?бас сънища в капана на саунд дисторшъна – ако има нещо, което най-добре описва дебютния Pearson Sound албум, то това е неговата обложка – изкривеният до неузнаваемост портрет на Дейвид разкрива идеално ефекта на кривото огледало, който той прилага тук върху еклектичния си саунд. Фрагментарно вгледани в детайла, абстрактни като форма, траковете тук са родени от здрачното бас подсъзнание на сънищата, от които изплуват Glass Eye, Rubber Tree, Asphalt Sparkle и Headless, за да се превърнат в силно емоционални спомени.

cover1

Кога? – когато падне мрака на нощта и съзнанието ти стои объркано на ръба между реално и сънувано.

 

Защо? – понякога кривото огледало дава по-точен образ от представите ни за реалността... и в музиката, и в живота...

 

 

 

lpvincent Levon Vincent – Levon Vincent

Кой?Левон Винсънт, Ийст Коуст мастер на late night jam-ове на дансинга.

 

Какво?метро техно трип от Ню Йорк до Берлин – с дебютния си албум и гранде опуса в него Launch Ramp To Tha Sky, Левон Винсънт не само свързва две прочути "метробийтстанции" на електронната музика, но и намира дом (в Берлин) по мярка за новата си колекция от спейс синт вакханалия (Woman Is An Angel като намигване за промяна към заявеното нaвремето Woman Is The Devil) и хипнотични дъб мелодии (Her Light Goes Through Everything и Phantom Power), така че слогани като парчето Anti-Corporate Music да му лепват идеално за името и неговия лейбъл Novel Sound.

lvincent

Кога? – в последните часове на метрото, безлюдно и призрачно, когато последната спирка не е това, което е.

 

Защо? – всеки би искал да тръгне на трип, започващ от Launch Ramp To Tha Sky, нали!?

 

 

 

jamcity Jam City – Dream A Garden

Кой?Джак Летъм, британски бийтмейкър, владеещ Classical Curves на дансинга, но с усет към дисторшън соула в битието ни днес.

 

Какво?тайна бийт градина, таен прозорец на (не)доволството – не един и двама са бийт продуцентите, които са Unhappy с електронната сцена в момента и се обръщат към душата на електрониката, изсвирена на живо – Джак (също като Пол Уайт, например) грабва китара и отпуска глас, за да създаде нещо като бас стероидна версия на Kindness албума Otherness, а парчета като Unhappy, Today, A Walk Down Chapel, Crisis и Damage се превръщат в манифест на промяната, маркиращ не само новия Jam City саунд, но и социалните проблеми на съществуването ни – все неща, с изразяването на които Джак Летъм може да се чувства Proud като в едноименното интимно гранд финале на албума.

jamcity0

Кога? – в онези призрачно-мъгливи следобеди, когато социалната грозота на съществуването ни все още избива на повърхността, преди сянката на нощта да я скрие на дъното.

 

Защо? – защото какво е бийт вселената ни без душа и послание!?

 

 

 

vessels Vessels – Dilate

Кой?Лий Малкълм, Мартин Теф, Питър Райт, Тим Мичъл и Том Евънс, електронен квинтет от Лийдс с двама барабанисти (ала Hidden Orchestra) и уклон към пост-рока и бийт плетките на Jon Hopkins.

 

Какво? лайв електроника за нощна наслада – когато свириш адреналинови лайв кавър версии на електронни хитове като The Sky Was Pink на Nathan Fake и Blue Clouds на Modeselektor няма как да не загърбиш пост-рока от предишните си два албума и да не дадеш фул електроника газ напред – именно това правят парчета като Elliptic, Echo In, On Monos, Attica, Glass Lake и Beautiful You Me, които разкриват лайв електроника арсенала, с който Vessels докарват ремикси на Nils Frahm и Rival Consoles до пълна еуфория.

Кога? – по залез слънце, когато световете на деня и нощта се сблъскват... понякога в еуфория, понякога в меланхолия.

 

Защо? – ако харесваш това, което правят BadBadNotGood за хип-хопа, то ще оцениш подобаващо и това, което правят Vessels за електрониката.

 

 

 

model500 Model 500 – Digital Solutions

Кой?Хуан Аткинс или просто една икона на детройтското техно и Моторния град.

 

Какво? ретро-футуризъм за олдскул кеф – първият албум на Хуан Аткинс от 16 години насам звучи като рейв парти, записано на VHS касета – създаден именно като машина на времето, прото-техно модулите в него като Electric Night, Hi NRG, Control, The Groove и Standing in Tomorrow имат една-единствена цел – да те върнат във времето когато електрото се превърна в техно, когато вокодерното ала Kraftwerk пеене все още не бе превърнато в кич от съвременната поп музика, когато Digital Solutions не беше израз лишен от смисъл, а беше мечтана визия за бъдещето...

model500juan

Кога? – когато ви подгони носталгията по доброто старо VHS техно от края на 80-те и началото на 90-те.

 

Защо? – да се връщаш към извора носи особена наслада и Egyptian Lover ни показа защо е така тази година на фестивала Horizon.

Week & Mix #5

Вторник, 28 Април 2015г. 10:10ч.

В седмичния ни (ала месечен) джубокс обороти въртят:..

 

 

yflp Young Fathers – White Men Are Black Men Too

Кой?Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, неортодоксалното инди-хоп трио, спечелило Mercury Prize миналата година.

 

Какво?екзистенц катарзис – когато Young Fathers спечелиха Mercury Prize миналата година с дебютния си албум Dead, веднага заявиха, че ще използват паричното ѝ измерение, за да запишат следващия. И удържаха на думата си. А техните думи тежат на мястото си, удрят право в целта, рисуват от натура картината на живота и въобще са (също като на spoken word артистите) най-силното им оръжие – Shame, Feasting, 27, Rain or Shine, Sirens, Nest, Liberated, Dare Me, Get Started и Old Rock'n'Roll възпроизвеждат адреналиново и искрено света ни с всичките му екзистенц проблеми, пред които всички сме равни или както се казва White Men Are Black Men Too.

Кога? – когато безпомощно се мяташ в мрежата на хаосното битие, а душата ти пее "Inside I'm Feeling Dirty, It's Only Cos I'm Hurting..."

 

Защо? – "What you do to feel better, What you do to feel good" питат Young Fathers и ти изпяват отговора.

 

 

 

roisinmurphylp Róisín Murphy – Hairless Toys

Кой?Роушийн Мърфи, ex-Moloko дива в Огледалния диско свят, майка на две деца и на безброй електро-кабаретни хитове.

 

Какво?приказки за пораснали момичета – идеята за улегналост на Роушийн (все пак вече е майка на две деца) е все едно Питър Пан да се откаже от летенето – може и да забави, но не и да забрави да лети. След майчинството, през което Мърфи с(т)имулира като гост няколко диско хаус парчета и след лиричното ѝ обяснение в аморе към всичко италианско с Mi Senti ЕР (посветено на новата ѝ изгора Себастиано Проперци и детето от него Tadhg), сега Мърфи се завръща към летенето, на крилете на Ruby Blue и Overpowered спомените си – Exploitation, Evil Eyes, Uninvited Guest, House of Glass и Gone Fishing звучат като изкусителна амалгама от предишните ѝ два албума, а Unputdownable и Exile разкриват, че диско играчките ѝ вече са Hairless и ненужни (събрани в кашона на миналото), докато порасналата Мърфи им пее приспивна песен точно като Hairless Toys (Gotta Hurt).

Кога? – идеално за следобедно соаре, на което се срещат порасналите Уенди и Питър Пан (a.k.a кийбордиста ѝ Еди Стивънс), но в това ще се убедим на живо на 17 септември.

 

Защо? – "Who's Exploiting Who" е въпрос с много отговори, а Роушийн Мърфи добре знае дали носталгията дава криле на желанията или ги орязва.

 

 

 

lapaluxlp Lapalux – Lustmore

Кой?Стюърт Хауърд, реномиран британски бийтмейкър от задокеанското Brainfeeder семейство на Flying Lotus.

 

Какво?бийт сън в летен ден – дебютният албум Nostalchic на Хауърд доказа, че владее бийт шика на хамачния живот, потънал в лятна омара (или в психеделия кинотрип), а продължението идва със същата дзен бас естетика, шепната (този път) от изкусителните гласове на Андрея Триана (U Never Know и Puzzle) и Szjerdene в Closure, на фона на бийт игри за нощна разтуха като Push 'n' Spun, Bud, We Lost, 1004, Make Money и Don't Mean A Thing.

lapalux2

Кога? – по залез слънце, когато на хоризонта изгрее житейската бар мантра LustForMore...

 

Защо? – "Lust For Beats, Lust For More" е колкото Lapalux мото, толкова и твоя шик версия на лятото.

 

 

 

mypsf My Panda Shall Fly – Too

Кой?Сурин Сенивирати, британски бийт агент с индийски корени, уважил и нашия Horizon 2014.

 

Какво?бийт мантри за душата Too – въпреки, че изгради реноме на инструментален бийтмейкър, изборът на Сурин за гост-вокалисти никога не е случаен – шепнещите гласове на Deptford Goth, Rudi Zygadlo, Troels Abrahamsen, Katherine Joyce, Finn Ryder се сливат перфектно с неговите броукън ритъм плетки в парчета като True, Light Under The Door, Adhesive, Asylum, No Reason и Nice, така че накрая да се получат хипнотични бийт мантри за полет на душата.

Кога? – по залез слънце, на един хамак разстояние от нощта.

 

Защо? – нищо ново под слънцето, но My Panda Shall Fly с него.

 

 

 

drewlustman Drew Lustman – The Crystal Cowboy

Кой?Дрю Лъстман, по-познат като FaltyDL или иначе казано The Broken Beat Cowboy.

 

Какво?броукън бийт родео – неслучайно второто парче от новото творение на Дрю се нарича Time Machine – точно като с машина на времето той се връща не само към ранните си FaltyDL записи, но и към годините, в които границите между broken beat, jungle и 2step тотално се размиха. И ако в Watch A Man Die, Time Machine, Green Technique и The Crystal Cowboy Дрю обяздва бийтовете със стари, обичани трикове, то ласото му улавя интересни екземпляри (ала последните му албуми Hardcourage и In The Wild) като Onyx, Angel Flesh, Wolves и Blueberry Fields.

Кога? – подходящо за нощен галоп из Blueberry Fields на броукън бийта.

 

Защо? – алтерего имената на Дрю Лъстман може и да се сменят, но бийт качеството му винаги е константа.

 

 

 

braillelp Braille – Mute Swan

Кой?Правийн Шарма, половината от дуото (с Machinedrum) Sepalcure, за когото няма тайни в четенето на бийт азбуката.

 

Какво?крайморска бийт идилия – дебютният соло албум на Шарма наистина се носи грациозно като лебед в бийт морето, улавящ различните крайбрежни течения/жанрове с гласовете на Seafloor, Анджелика Бес, Джеси Бойкинс, Оливия Шолър и куп семплирани вокали – и ако фючър соул парчета като The Cat's Gone Nuts, Better Than Nothing, Ports, It's All Right и I Assume дават крилете на Mute Swan желанията, то Everyone's Crazy, Stop Drop & Roll, An Oceanic Escape и Ended Up In NY задават посоката на Gee Whiz полета – към лятната меланхолия.

braille

Кога? – по залез слънце, когато море, небе и неми лебеди се сливат на бийт хоризонта.

 

Защо? – немите лебеди са моногамни, но полибийтгамата на Braille не е за пренебрегване.

 

 

 

jamespants James Pants – Savage

Кой?Джеймс Пантс, американски мултиинструменталист и бийтмейкър с андроид фънк ДНК.

 

Какво?буги нощи ex machina – маркиран с отброяване в откриващото Draghi Race и с подканящата реплика "time" във финалното Mechanique, новият албум на синт лавъра и бийт факир Пантс сякаш рамкира съня на андроид, който удивително прилича на всички нас, а бийт фрагменти като Designated Driver, Artificial Lover, Shantay, Dreams Be True, Black, Broth и My Body отговарят на въпроса сънуват ли андроидите розови сънища.

Кога? – нощем в дигиталната градина на бийт удоволствията.

 

Защо? – а нима не си искал да знаеш дали андроидите сънуват розови сънища?!

 

 

 

dylans Dylan Stark – Heartland

Кой?Дилън Старк, американски бийтмейкър със страст към семплите и звуците на Природата.

 

Какво?еко бийт колаж – изграден като пъзел от семплирани натура звуци, откъси от видеоигри и детски тв предавания, дебютният албум на Старк рисува по детински-еуфорично пъстра еко панорама на живота ни, в която парчета като Shelter, Heartland, Parade, Daydream, Near Dawn и Now свързват точките на единението между Човек, Природа и Музика, почти като в клип на NG Wild.

Кога? – целодневен еко бийт саундтрак до посрещане на нощта с фойерверки.

 

Защо? – хубаво е да живееш в хармония със сърцетупа на нашия Дом, нашия Shelter, нали?!

 

 

 

hiatuskaiyote Hiatus Kaiyote – Choose Your Weapon

Кой?Ней Палм, Пол Бендър, Перин Мос и Саймън Мейвин, австралийски неосоул квартет за шамански фестивални фиести.

 

Какво?фънк арсенал за фючър соул поразяване – "оръжията" в арсенала на втория албум от Ней Палм и компания не са се променили особено от дебютния Tawk Tomahawk насам – фънк и соул, танцуващи в броукън бийт ритъм, задвижвани от изпетите като заклинание екстатични вокали на Палм, така че парчета като Breathing Underwater, Swamp Thing, By Fire, Borderline with My Atoms, Shaolin Monk Motherfunk, Atari и Molasses да те разходят из емоционалния калейдоскоп на пустинята на живота.

Кога? – следобеден саундтрак за слънчеви разходки.

 

Защо?Choose Your Weapon, Choose Your Life...

 

 

 

blur Blur – The Magic Whip

Кой?Деймън Олбърн, Греъм Коксън, Алекс Джеймс и Дейв Раунтрий, отговорни за Song(or)2 от музикалното ти съзряване.

 

Какво?блърнати в превода – от последния Blur албум Think Tank изминаха 12 години, през които и Деймън Олбърн, и Греъм Коксън завъртяха толкова много странични проекти, че появата на нов албум сякаш можеше да се случи само на магия. И The Magic Whip звучи точно като историята на създаването му – Олбърн и компания прекарват в Хонконг няколко свободни дни (останали им след непредвидено отлагане на фестивал в Токио), през които се реят из азиатския мегаполис и записват в малко студио, като контраста в преживяванията се превръща във фрагментарен (като нахвърляни мисли) и съзерцателен музикален трип, в който класически Blur парчета (Go Out, Thought I Was a Spaceman, There Are Too Many of Us и My Terracotta Heart) се срещат с Коксън носталгия (I Broadcast) и изгубени в превода моменти, сякаш взети от последния Олбърн албум Everyday Robots като Lonesome Street, Ice Cream Man, Mirrorball и особено Pyongyang, което доказва за пореден път страстта на Деймън към Изтока.

Кога? – когато се чувстваш изгубен в превода между днешните времена и онези parklife години през 90-те.

 

Защо? – носталгията е... магическия бич на съвремието ни, нали?

Week & Mix #6

Неделя, 31 Май 2015г. 20:00ч.

Цял месец джубокс обороти при нас въртят:..

 

 

funkstorunglp Funkstörung – Funkstörung

Кой?Михаел Факеш и Кристиан Де Лука, бийт ветерани с верен усет към броукън ритъм кефа.

 

Какво?китна бийт среща след 10 години – да, причината Михаел и Кристиан да се срещнат отново зад микс пулта след последния им албум от 2006 се нарича Bon Djerry, парчето, което записват специално за годишнината на Mouse on Mars.

И ето, че тогава нахлуват хубави студио спомени и се раждат свежи нови тракове – Who Is Who? (с изгряващата вокал звезда на Adi), Fall Into You (изкушава с глас Audego), Killers (със стария им авер Taprikk Sweezee), So Simple (или Джейми Лидъл на груув ниво) и комбините с вокалиста Anothr като Laid Out, Drown In Time и All The Things, които допълват сладко Funkstörung мелбата на лятото.

 

Кога? – от изгрев до залез.

 

Защо?Михаел Факеш и Кристиан Де Лука знаят две и двеста по въпроса Who Is Who на немската броукън бийт сцена.

 

 

 

howling Howling – Sacred Ground

Кой?Ри Къминг и Франк Видеман, или Ry X а.к.а 1/3 от The Acid + ½ от дуото Âme = свещен бийт съюз.

 

Какво?земя на хипнотични мантри и бийт сънища – да, всичко започна от онзи вселенски Howling хит (дал и името на проекта), но Ry X се оказа особено хиперактивен агент и паралелно с дуото Howling задвижи и триото The Acid – неслучайно преработените и добре познати парчета като Howling, Signs, Short Line, Litmus и Stole The Night звучат като близнаци на тракове от Liminal дебюта на The Acid, но това, което тук маркира границата между различните проекти на Ry X носи имената X Machina, Quartz, Lullaby и Forest – дзен-хаус поеми, в които хипнотично шепнатите като мантра вокали на Ри се сливат перфектно с епичните Innervisions мелодии на Франк до постигане на Sacred Ground мир.

Кога? – на свещената земя, лежаща между залеза и изгрева – неслучайно Howling питат Who Stole The Night, нали!?

 

Защо?Sacred Ground е хубав край с хубави хора.

 

 

 

jamiex Jamie xx – In Colour

Кой?Джейми Смит, по-познат като вундербийт Х мастера на The xx.

 

Какво?спектрален бийт анализ – в дебютния соло албум на Jamie xx има всичко – от тракове, очертаващи лимитите на хипер претрупания му диджей график напоследък, като SeeSaw (с Four Tet и Роми хх), добре познатите Sleep Sound, Girl и Gosh (чиято втора част сякаш питчва Orbital класиката Belfast), през кич недоразумението I Know There's Gonna Be (Good Times) и моментите, напомнящи Far Nearer и работата му с покойния Гил-Скот Херън като Obvs и Hold Tight до най-епично поп звучащите The xx песни досега като Loud Places (претендент за летен фестивален хит) и Stranger In A Room (с Оливър хх) – а това означава, че следващият The xx албум ще бъде или техния гранде денс опус евър, или... разочарование.

Кога? – след летен дъжд, когато на хоризонта изплува дъга с целия спектър на бийт цветовете на нощта.

 

Защо? – за да знаем каква окраска придобива следващия The xx албум.

 

 

 

prefuse Prefuse 73 – Rivington Não Rio

Кой? Гилермо Скот Херен, бийт иноватор с глич-хоп ДНК.

 

Какво?триптих бийт прераждане – може да са минали 20 години от първите записи на Гилермо Херен, но те все още звучат актуално, може би, защото стоят в основата на съвременната бийт сцена – специфичното му усещане за ритъм живее нов живот в последното му творение (допълнено от двете ЕР-та Forsyth Gardens и Every Color of Darkness) с тракове като Through A Lit And Darkened Path, Applauded Assumptions, 140 Jabs Interlude, Mojav Mating Call, Ages Upon Ages Upon You, What They Got и Search the Sky, а дзенбийт поеми (изпети от Сам Дю, Роб Кроу и Helado Negro) като Infrared, Quiet One, See More Than Just Stars и Inside разкриват, че Prefuse 73 е открил както нови форми за изразяване, така и вътрешния мир и хармония след раздялата с лейбъла Warp.

prefuse73

Кога? – в моментите на редене на следобедните пъзели на бийт удоволствието в очакване на нощта.

 

Защо?See More Than Just А Beat е картинката, когато звучи Prefuse 73.

 

 

 

herbert Herbert – The Shakes

Кой?Матю Хърбърт, всепризнат концепт гений на хиперреализма в музиката.

 

Какво?летен видеоShake дневник – ясно е, че Матю Хърбърт може да създаде музика от всеки одушевен и неодушевен обект – запазената му марка семплиране на звуци от живота отново е тук (протестни шествия в Strong, използвани куршуми в Safety...), но този път фокусът не пада върху границите на експеримента, а върху денс продължението на албумите му Bodily Functions и Scale.

Фриволната бийбопхаус вакханалия на Smart, Stop, Middle и ефирното Even с кръшни стъпки се покланят пред класики като The Audience, Something Isn't Right и The Movers and The Shakers, докато Strong, Battle и Bed (с гласа на Ade Omotayo) вървят по следите на Moving Like a Train и It's Only. Ако не ви е достатъчно, Хърбърт допълва концепцията с хитър минимъл видеосериал за всеки трак, който пасва идеално на ембиънт наблюденията на живота в Warm, Safety и Silence, за да може пълната The Shakes концепт картинка да изгрее на хоризонта с епичното Peak.

 

Кога? – ако подредиш 12-те парчета (със заглавие от по една дума) в списък с нещата, които правиш през деня, то вече ще имаш (описан в аудиодневник) и един летен ден на...

 

Защо?Матю Хърбърт винаги е знаел как (може да) звучи Живота.

 

 

 

werkha Werkha – Colours Of A Red Brick Raft

Кой?Том Лий, манчестърски агент с кръвна група броукън бийт положителна.

 

Какво?шарен пикник в бийт парка – дебютният Werkha албум прилича на слънчева игра на открито с жанровете на броукън бийта и топлия соул глас на Бриони Джармън-Пинто – от фънк съзерцателните Dusk и City Shuffle, през афробийт игривите Sidesteppin', Dim The Light, Flinch/Quiver и Highwaves до броукън груува на Border Kite и А Revolution Blue, всичко звучи сякаш Том и Саймън Bonobo пускат хвърчила в парка заедно.

Кога? – в следобедните часове на залеза, когато всичко плува в керемиденочервения изгрев на нощта.

 

Защо? – нищо ново под слънцето, но под Werkha слънцето лятото ще звучи още по-добре.

 

 

 

glennastro Glenn Astro – Throwback

Кой? – немски бийтмейкър от Есен, със страст към винтидж хип-хоп, фънк и соул семпли, точно по вкуса на най-добрия му авер Max Graef.

 

Какво?с бийт бриз на море – първите акорди на Gonville, откриващото парче в Throwback може и да звучат носталгично (като музиката от стар български филм-класика), но есенцията от винтидж хип-хоп, фънк и соул семпли в хаус фонотеката на дебютния албум на Glenn Astro служи единствено за отправна точка на носталгията към... лятото – Throwback, Computerkiller, Bochum, You Can't Groove, Long Live Human (One for Sveta), Gonville и Kilometer Disco (последните две в комбо с Max Graef) рисуват така калейдоскопично цветовете и звуците на лятото, че като затвориш очи бриза и морето ще са с теб целогодишно.

glennastro3

Кога? – когато свериш часовника си по лятно хамачно време и си готов за Kilometer Disco през нощта.

 

Защо? – защото You Can Groove в компанията на Glenn Astro.

 

 

 

becomingreal Becoming Real – Pure Apparition

Кой?Тоби Ридлър, британски бийт агент, свързан колкото с пост-грайм вълната, толкова и с всяка кръстопътна бас-техно ситуация

.

Какво?ноктюрно в техно-грайм мажор – от sinogrime мотивите в Tibetan Moves и The Deal Set Adrift, през хибридната техно-грайм игра в Bleach, Sps 7 и Pure Apparition до footwork закачките в D.A.R.E. и Only In Real (вокалният семпъл в него сякаш казва "щастие" на чист български) – всичко в дебютния албум на Тоби Ридлър води към Pure бийт шастие в нощната сянка на града.

Кога? – по залез слънце, когато на парти хоризонта изгрява луната на счупения бийт.

 

Защо? – защото Only In Real със семплираното в него "щастие" е достатъчно за Becoming Real симпатия.

 

 

 

lakker Lakker – Tundra

Кой? Дара Смит и Йън Макдонъл, ирландско дуо, чието хибридно техно влиза като ирландско уиски.

 

Какво?техно хипноза в летен сън – тундрата през лятото се превръща в безбрежно място, където животът кипи и разпуква скованата от лед и хибернация земя за нов битие цикъл – по същия начин звучат вокалните семпли (от женски хор, от гърленото пеене на ескимоси, камбанен звън...), които Lakker използват (ала постхуманистичния груув на Holly Herndon) в компанията на ембиънт техно бас пейзажа на парчета като Milch, Three Songs, Ton'neru и Halite, за да може природните сили да рукнат в Mountain Divide, Tundra и Pylon, оставяйки далеч назад в съзнанието индустриалното ехо на Цивилизацията.

Кога? – на ръба между деня и нощта, на границата между Града и Природата.

 

Защо? – животът е вечен кръговрат и това идеално звучи от музикалната картина на Lakker.

 

 

 

mbos Mbongwana Star – From Kinshasa

Кой?Коко Нгамбали, Тео Нзонза, Ранди Каламбаи, Жан-Клод Камина, Родрик Матузолеле, Лиъм Фаръл a.k.a Doctor L – афробийт ансамбъл за промяна или From Kinshasa to the Moon.

 

Какво?афробийт лятото на нашето доволство – когато Коко Нгамбали и Тео Нзонза изсвирват последния акорд на предишния си проект Staff Benda Bilili, те вече се оглеждат за Mbongwana (или "промяна", както се превжда) и я намират в лицето на бийт продуцента Лиъм Фаръл a.k.a Doctor L (записал Black Voices албума с легендата Тони Алън).

Срещата им се превръща в песни като Malukayi, Kala, Shegue и Nganshe, които гледат на живота през призмата на шарен афробийт калейдоскоп, който събира характерни Конго ритми и мелодии с хип-хоп, електро и постпънк нюанси до оформяне на афропанорама без граници, която (и думичка да не разбираш) пак ще припяваш.

 

Кога? – когато си настроен за авантюристичен трип From Kinshasa to the Moon.

 

Защо? – глобализмът не е това, което беше, време е за Mbongwana...

Week & Mix #7

Петък, 26 Юни 2015г. 07:07ч.

По URL вълните на летния джубокс сърфират:..

 

 

1kozed DJ Koze – DJ-Kicks

Кой?Щефан Козала, кралят на бийт иронията в кросоувър хаус царството.

 

Какво?юбилейно DJ-Kicks лято на нашето доволство – едва ли има по-подходящ разказвач на истории от Kosi Kos, когато става дума за юбилейно 50-то издание на микс серията DJ-Kicks на берлинския лейбъл !К7, който догодина навършва 20 години. А Щефан Козала наистина умее да разказва бийт истории, както никой друг – с неподражаем хумор и ирония (като в типичното Kosi интро I Haven't Been Everywhere But It's On My List), с едит храна за душата (като в брилянтните Holiday и It Hasn't Happened Yet изповедта на Уилям Шатнър/капитан Кърк от Стар Трек), с точните връзки между своето хип-хоп минало и кросоувър хаус настояще (едит тракове от Dimlite, Madlib, Mndsgn, Homeboy Sandman се сливат перфектно с Boards Of Canada, Efdemin, Session Victim, Frank & Tony, Portable...), така че да се получи авторска (като DJ Koze албумите) хем интимна, хем комплексна и универсална бийт история, която ще влезе в DJ-Kicks архивите с етикета класика.

Кога? – от изгрев до залез, идеалният саундтрак за летния Holiday филм, в който се пее: "You call me who You are and say You love me".

 

Защо? – всеки диджей на тази парти земя се кълне, че иска да разказва истории, но малцина го правят наистина... като DJ Koze.

 

 

 

2leftfield Leftfield – Alternative Light Source

Кой?Нийл Барнс, поел управлението на техно кораба Leftfield след напускането на ко-пилота Пол Дейли.

 

Какво?техно здрач носталгия – в годината, белязана от завръщането на 3 банди от голямата UK рейв петорка (Orbital и Underworld пасуват), третият Leftfield албум (точно 20 години след дебютния Leftism) може да се окаже по-добрата оферта от тази на The Chemical Brothers и The Prodigy – със сигурност Head And Shoulders комбината на Нийл със Sleaford Mods хваща повече ухото от тяхната Ibiza авантюра с The Prodigy.

И докато формулата за завръщане и на трите банди включва много гост-вокалисти (в Leftfield случая освен Sleaford Mods влизат Шани от Poliça, Тунде Адебимпе и Ofei), то тук едноличните тракове като Alternative Light Source, Shaker Obsession, Storms End и Universal Everything обират лаврите при липсата на очевадни хитове като в Rhythm And Stealth.

 

Кога? – в здрача на деня, когато изгрява alternative light source.

 

Защо?Levitate For You казва Нийл Барнс на финала и Leftfield го постигат.

 

 

 

3asc ASC – Imagine The Future

Кой?Джеймс Клеменц, британски мастер на дъб-техно пейзажа.

 

Какво?хипноза в дъб зоната на техно здрача – цикличен като самия живот, новият ASC албум започва и завършва с вариации на опус парчето Sunspots, а между тях се разкрива цялата прелест на пейзажа – също като море, което изглежда хем статично, хем в перпетуум мобиле движение, така и в дъб приливи и отливи се носят Dark Matter и Cosm, а бълбукащото под повърхността техно на Bell Curve, Unfriendly Waters и Axis Shift се превръща в носещите ембиънт вълни на Imagine The Future и The Secret Society.

Кога? – в следобедните часове на залеза, когато изгрява бъдещето на нощта.

 

Защо? – винаги е хубаво да имаш визия за бъдещето, особено когато е балансирана на ръба на техно утопията и дъб реалността.

asc

 

 

 

4matrixx Matrixxman – Homesick

Кой?Чарли Дъф, американски техно агент от Сан Франциско с уклон към сай-фай бийтове и теми.

 

Какво?techno ex human machina – дебютният албум на Чарли звучи като сай-фай трилър със заглавие точно като артистичното му амплоа Matrixxman – в него има пост-индъстриъл пейзажи (Packard Plant и Earth Like Conditions), кибер есид забавления (Red Light District, Opium Den и HMU (Hit Me Up)), драми с изкуствен интелект (Annika's Theme и Augmented) до получаване на пълна скенер картина на едно възможно пост-human бъдеще.

Кога? – в кибер нощите на самотното пътуване към тъмните дебри на съзнанието.

 

Защо? – за да излезеш от матрицата, първо трябва да опознаеш Matrixxman измеренията ѝ.

matrixxman

 

 

 

5orb The Orb – Moonbuilding 2703 AD

Кой? Алекс Патерсън и Томас Фелман, двама бийт ветерани в постоянно променящия се Космос (и състав) на The Orb.

 

Какво?до Луната и обратно – точно 10 години след общия им албум Okie Dokie It's the Orb on Kompakt и 20 години след като за първи път работят заедно по Orbus Terrarum, Алекс и Томас отново поемат на ембиънт-спейс-техно авантюра.

В хипнотичните епоси God's Mirrorball, Moonscapes 2703 BC, Lunar Caves и Moonbuilding 2703 AD се преплитат минимъл техно лууп перфекционизъм (специалитет на Фелман) и грууви бийт фантазия ала Патерсън (дори има време за J Dilla трибют с бонус трака Dilla's Moon Quake), така че пътуването в Космоса никога да не ти звучи като занимание самотно.

 

Кога? – когато Луната те погледне в очите, естествено.

 

Защо? – всички сме деца в орбитата на планетата... Луна.

 

 

 

6silkie Silkie – Fractals

Кой?Соломан Роуз, пост-дъбстеп герой със страст към спейс-фънк фантазии.

 

Какво?футура-фънк одисея – когато прозвучат първите акорди на Limits става ясно, че Соломан е загърбил дъбстеп ограниченията от първите си два албума City Limits и се е впуснал в спейс-фънк авантюра (перфектно комиксово визуализирана от аржентинския артист Freshcore), в която има място за ретро-футуризъм (Love Affair, Moda и Escape Route) с пост-дъбстеп отклонения (Majik, Swank и Cascada), но винаги гравитираща към левитиране на тялото с Limits.

Кога? – в орбитата на летните морски нощи, когато звездите изглеждат по-близко.

 

Защо? – въображението е по-важно от знанието, казват някои умни хора.

 

 

 

7fourme Four Tet – Morning/Evening

Кой?Киерън Хебдън, неуморният бийт маестро, абониран за хайп машината.

 

Какво?един ден на... – едва ли има изненадани от факта, че Morning/Evening се появи внезапно и (не)очаквано, също като предишните три Four Tet албума; едва ли някой се изненадва, че съдържа само два опус трака (по 20 минути) със сродни елементи – Morning Side и Evening Side; едва ли е изненада и обилното напояване тук с индийски мотиви, особено като се има предвид индийските корени по майчина линия на Киерън и минорните сантименти след кончината на индийските му дядо (преди години) и баба (току след издаването на Beautiful Rewind);

Затова едва ли е изненада, че Morning/Evening няма нищо общо с jungle/грайма на Beautiful Rewind албума, а е по-скоро роднина на Percussions проекта му. Ако следите отблизо и диджей сетовете на Киерън, то едва ли ще е изненада, че напоследък Four Tet е в live амплоа, както няма да се изненадате, ако с Morning Side посрещнете не един и два летни фест изгрева.

 

Кога? – заглавието на албума е достатъчно красноречиво – от Morning до Evening.

 

Защо? – утрото е по-мъдро от вечерта, особено след Four Tet диджей маратоните.

 

 

 

8url VA – URLife

Кой? – интернационална агитка от бас роднини в нет семейството WTF is SWAG.

 

Какво?URL парти в дигиталния бийт свят – няма как нет лейбъл да не залага на кибер естетика, но в четвъртата WIS компилация тази мрежова обвързаност е най-силна като се започне от хитрото заглавие и се стигне до музиката.

И ако добре познати агенти като Mojo Goro, Drum Kid, Qaseo/Tone Deaf Junkies и Alis офертират на добро технобас ниво, то изненадите идват от Cyberian (с Den Haag), от Kepikei (с Lovely youth), KODEK и Fingalick, чийто Birden може да докара лятото и на твоето РС.

 

Кога? – от логване до разлогване или в каквото там измерваш своя URL живот.

 

Защо? – всички ние живеем в URL свят, нали?!

 

 

 

9nozinja Nozinja – Nozinja Lodge

Кой?Ричард Мтетуа, властелинът на южноафриканското shangaan electro.

 

Какво?shangaan боговете сигурно са полудели – лицемерно или не, факт е, че както светът кърши снага под афроекзотични ритми ала вайръл модата на деня, така и в същото време гони и ограничава милионите мигранти от същите тези африкански страни.

Факт е и, че южноафриканският крал и законодател на shangaan електрото Nozinja създаде от местни Совето/Лимпопо денс ритуали империя от Tshe-Tsha артисти (които продуцира и менажира), за да може бълбукащи афро-калейдоскоп (или просто Makwaya) парчета като Tsekeleke, Mitshetso, Baby Do U Feel Me, Xihukwani, Nyamsoro и Vomaseve Hina да се превърнат от начин на живот във философия и надежда за по-добро shangaan бъдеще.

 

Кога? – в моментите, когато слънцето напича като в Южна Африка.

 

Защо? – винаги има време за ритъм екзотика без виза.

 

 

 

10debruit Débruit – Outside The Line

Кой?Ксавие Тома, френски бийт фаворит с верен усет за екзотични етно мотиви и истории.

 

Какво?афро синт хипноза – когато за пръв път слушах на живо Débruit на Sónar 2009, той започна оттам, където свърши свирилия преди него етиопски титан Мулату Астатке с неговия шарен бенд – да, Ксавие така брилянтно оплита синт линии и бийт плетки с обсесията си по афро перкусии и напеви, че да се получат образци като Separated Together, Stand Up (и характерното свирене с език на берберите), Shock, Percute, MZB, Synthetic Dust и Am Am, с които да изживееш тук (както се казва новосъздадения лейбъл ICI на Ксавие) и сега своята афротрип мечта.

Кога? – в залезните часове на деня, когато усещаш върху лицето си едновременно влажния морски бриз и сухия пустинен вятър.

 

Защо? – хубаво е да живееш Outside The Line на клишетата.

 

 

 

11sonlux Son Lux – Bones

Кой?Райън Лот, американски герой на инди-електрониката.

 

Какво?екзистенц терапия Вдишай-Издишай – четвъртият албум на Райън Лот (този път в компанията на китариста Батия и барабаниста Чанг) не само е рамкиран от импресиите Breathe In в началото и Breathe Out в края, но и лирика фрагментите като "Close Your Eyes, Swallow The Sun" и "This Moment Changes Everything" се повтарят като мантра из целия албум в Change Is Everything, This Time, I Am The Others, Your Day Will Come..., така че заедно с Flight, You Don't Know Me и Now I Want, заедно да се превърнат в амбивалентна поп терапия, в която животът не се измерва просто с броя на вдишванията и издишванията.

Кога? – в следобеда на личния Апокалипсис, когато Change Is Everything.

 

Защо?Are We Fixed or Free е въпрос, който не само Son Lux си задава, а заедно може да стигнете и до задоволителен отговор.

 

 

 

12purple PURPLE – Silence & Remorse

Кой?Луис Дурадо, бийт агент от WeDidIt семейството на Shlohmo.

 

Какво?сто летни нощи самота – записан миналото лято във време на любовни разочарования и изолация в Берлин, дебютният албум на Луис Дурадо звучи като дарк нео-соул изповед, каквато би направил Том How To Dress Well Крел под бийтовете на Shlohmo.

Фрагментарните Extinction, Let Me Stay, Secretly, Never Come Back и заглавното Silence & Remorse звучат точно като заглавията си, пропити с минорния дигитален бас, извиращ от дебрите на душата в дилема.

 

Кога? – саундтрак за дългите часове на The Deepest Night.

 

Защо? – ако "there's a sin in my heart", както шепти PURPLE, то има и лек.

 

Week & Mix #8

Четвъртък, 15 Октомври 2015г. 15:11ч.

В mir-logo-black-50x25джубокса ни есента дойде със:..

 

 

stgermain St Germain – St Germain

Кой?Людовик Навар, култов French Touch агент, който построи House Of Blues, в която живеят вечни класики като Rose Rouge, Sure Thing, So Flute, Deep In It, Alabama Blues...

 

Какво?да си Tourist в Мали – да, 20 години след дебютния Boulevard и 15 години след култовия Tourist, Людовик Навар се завърна от "ваканция" в... Африка, и по-специално Мали. Нещо, което не би било изненада, ако сте запознати с продуцирания от него проект Soel – още там Людовик се заигра с любовта си към африканската музика, но тук афро страстта вече блика в пълно великолепие с помощта на автентични инструменти (балафон, кора...) и музиканти от Мали (китаристът Гимба Куяте и прекрасни вокалисти) в чуден синхрон със семплите и композирането ала запазената St Germain марка – Real Blues, Sittin' Here, Hanky-Panky, Voilà, Mary L и Forget Me Not са като емоционални капсули на времето, които връщат към един позабравен блус хаус кеф, точно какъвто се разливаше по Tourist тялото преди 15 години.

Кога? – когато лятото срещне есента, а слънцето – дъжда – идеално време за малко Real Blues.

 

Защо? – защото St Germain е емоционална марка за цял живот, която не се влияе от години, трендове и стилове.

 

 

 

rivalconsoles Rival Consoles – Howl

Кой?Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.

 

Какво?техносоул трип в нощта – подобно на работата на Олафур Арналдс в комбо проекта Kiasmos, Райън Лий тръгва от акустичните инструменти, за да стигне до емоционално броукън техно, движещо се по спиралата на денс удоволствието – Howl, Ghosting, Afterglow, Walls, Low, Morning Vox и Looming не само са идеални наследници на брилянтните Odyssey EP и Sonne EP, но и описват без думи всички синт състояния на душата.

rc

Кога? – от здрач до зори, когато призраците на деня се губят в черните дупки на нощта.

 

Защо? – понякога инструменталната музика описва по-добре от думите човешките емоции.

 

 

 

kmsf King Midas Sound / Fennesz – Edition 1

Кой? Кевин The Bug Мартин, Роджър Робинсън, Кики Хитоми и Кристиан Фенеш или дрийм тийм квартет с мисия за екзистенц терапия на душата.

 

Какво?дъб приказки за лека нощ – случайно или не, през тази година, Кевин Мартин и Роджър Робинсън станаха бащи за първи път и (може би) неслучайно замениха здрачния бас живот с ембиънт приказки (за приспиване на децата) в компанията на австрийския класик Кристиан Фенеш и вярната им KMS дружка Кики ХитомиMysteries, On My Mind, Lighthouse и особено Loving Or Leaving и We Walk Together наистина разказват съновидения по ръба на нощта, но не за деца, а за зрели хора, които да лекуват рани и грешки от миналото до достигане на катарзис... и до още три KMS концептуални албума, всеки с различен колаборатор и цвят.

Кога? – в мъглив есенен следобед и след залез слънце, когато сенките на нощта разказват приказки за душата и скриват раните от деня.

 

Защо? – няма по-добра екзистенц терапия от музиката и King Midas Sound и Fennesz го доказват брилянтно.

 

 

 

darkstarf Darkstar – Foam Island

Кой?Ейдън Уали и Джеймс Йънг, британски фючър соул агенти с уклон към счупения бийт и счупените социални взаимоотношения.

 

Какво?ърбан бийтдневник на битието – и първите два Darkstar албума North и News From Nowhere носеха референции към живота в северна Англия (където са израснали Ейдън и Джеймс), но в актуалния Foam Island картинката вече е най-пълнокръвна и почти документална (с включване на архивни записи и интервюта с хора от региона на Хъдърсфийлд) – така парчета като Stoke The Fire, Pin Secure и Through The Motions се превръщат в истински саундтрак на битието, допълнени от документалните интерлюдии Javan's Call, A Different Kind Of Struggle, Cuts и Basic Things.

А с помощта на Джейми Уун (в Inherent In The Fibre) и завета на екс-Darkstar вокалиста Джеймс Батъри за това как се постига емоционална драма в поп музиката, гласът на Ейдън в хармония с броукън соул бийт превръщат Foam Island, Go Natural и Days Burn Blue в епични оди на декаденса – и социален, и политически.

 

Кога? – когато искаш да чуеш непосилната лекота на пяната на дните.

 

Защо? – много важно е да не забравяш, откъде си тръгнал, както и да помниш, че музиката не е само забава, а може да бъде и силно социално послание.

 

 

 

damfunk Dâm-Funk – Invite The Light

Кой?Деймън Ридик, посланик на обединените D-Funk щати по света и у нас.

 

Какво?G-точката на фънкаDâm-Funk я е открил отдавна, още като студиен музикант в златната G-Funk ера на Уест Коуст хип-хопа – намира се в златното сечение между P-фънка на Джордж Клинтън, G-фънка на Уест Коуст рапърите и синтезаторния соул – точно в зоната на удоволствие на парчета като We Continue, I'm Just Tryna' Survive (In The Big City) с Q-Tip, Surveillance Escape, Floating On Air, The Hunt & Murder Of Lucifer, O.B.E., Virtuous Progression и емблематичното Just Ease Your Mind From All Negativity, където Snoop Dogg връща жеста от общия им албум 7 Days of Funk.

d-funk3

Каква е разликата от дебютния Toeachizown, ли – ами, Деймън е овладял пеенето (почти) толкова добре, колкото синтезаторите, а това е гаранция за D-Funk шоу във висока резолюция.

 

Кога? – когато слънцето залязва на Sunset булевард в Ел Ей или когато D-Funk кадилака паркира в София.

 

Защо?I Suggest We Find a Way to Break All NegativityDâm-Funk изпява възможно най-добрия отговор на въпроса #Защо.

 

 

 

visionist Visionist – Safe

Кой?Луис Карнъл, бас революционер от южен Лондон, пренаредил кодовете на грайм музиката.

 

Какво?grime-ex-machinaЛуис Карнъл никога не е играл на сигурно и силната серия ЕР-та, предшестващи дебютния му албум са неоспоримо доказателство – запазената му марка от манипулиране на вокали до превръщането им в призрачно ехо от човешки емоции, легнали върху студената, метална операционна бас маса превръщат парчета като Vffected, Safe, Let Me In, 1 Guarda, Sin-cere и Sleep Luxury в събудено от криогенен сън грайм тяло с ново ДНК и нов живот като във филм на Arca.

visionist1

Кога? – в бездната на съня, когато се питаш: "аз ли съм или не съм, кой съм, къде съм и какво от това"...

 

Защо? – винаги е хубаво да има някой, който не следва познати, сигурни пътеки...

 

 

 

lvam LV – Ancient Mechanisms

Кой?Саймън Уилямс и Уил Хоръкс, мултижанрово UK bass дуо, този път в компанията на арменския пианист Тигран Хамасян.

 

Какво?есенна соната за бас и пиано – да, LV концепцията е ясна, семпла и въздействаща – всеки нов албум да поема в различна посока, в зависимост от натурата на гост-артиста, с когото е записан. След ърбан поезията на Джошуа Идехън (в Routes и миналогодишния Islands), сега характерно начупения LV бас ритъм се слива органично с пиано импресиите на Тигран Хамасян до достигане на едно хем познато, хем коренно различно усещане – от Carillon и Ruiselede (записано в Музея на пианата в едноименния белгийски град), през сглобените като грууви аналогово-дигитални пъзели Dansaetstraat, Transition, Hammers And Roses, Dar Souiri и Jump And Reаch до ембиънт поемите Infinite Spring и Yarimo (в които Хамасян, освен с клавиши, се включва и с глас), всичко тук преоткрива древните механизми, с които звукът въздейства на душата.

Кога? – в дъждовен есенен следобед, когато капките и клавишите барабанят еднакво силно по дъното на душата.

 

Защо? – кой не обича пиано и бас в очаквано добра комбинация?!

 

 

 

tman The Third Man – Monochrome Fantasies – Chapter I

Кой?Иван Шопов, Антон и Иван Литовченко или дъб задругата за вътрешен мир на Balkansky, Mloski и Litheo.

 

Какво?дъб сън в есенна нощ – макар, че общият проект на Иван Шопов с братята Литовченко излезе в края на лятото, ако си пуснете монохромните им фантазии, докато наблюдавате как навън пристъпва есента, не след дълго ще забележите, че листата (и капките дъжд) падат в абсолютен синхрон с леещите се дъб и ембиънт бийтове в парчета като Floating, Monochrome Vision, Burn, Shipwrecked, Run и Way Out.

Да, фантазиите им може да напомнят лиричните ембиънт отклонения на Phaeleh или Changes албума на Synkro, например, но тук става дума за вътрешния мир на трети човек, на The Third Man и ние вече очакваме Chapter II от него.

 

Кога? – когато денят целува нощта в здрача на мига преди залез/изгрев, когато е нито светло, нито тъмно или точно времето за монохромни фантазии.

 

Защо? – българските електронни албуми са толкова чести явления, колкото слънчевите и лунните затъмнения, а когато са продуцирани с такава прецизност, хармония и бийт чистота просто не са за изпускане.

tman1

 

 

 

nf Nils Frahm – Late Night Tales + Collaborative Works no

Кой?Нилс Фрам, немски пианист-космолог, открил под клавишите на куп модифицираните си инструменти нови планети и галактики + неговият исландски брат по орбита, душа и звук Олафур Арналдс.

 

Какво?нощни приказки от другата страна на Луната – за пръв път си позволяваме да разглеждаме две различни компилации от един артист под общ знаменател и то не защото Нилс Фрам е толкова продуктивен и креативен през последната година, че не можем да му насмогнем, не и защото перфектния му Late Night Tales микс се слива органично с общите му упражнения по стил с Олафур Арналдс в Collaborative Works, от 2011 до лятото на тази година.

Правим го, защото комбинацията от двете брилянтно (и без излишни думи) описва всички състояние и емоции, през които човек преминава на негов концерт – някъде там, където Майлс Дейвис, Джон Кейдж, Нина Симон, Джордж Отри, Boards of Canada, Baka Forest People, Rhythm & Sound и Колин Стетсън живеят заедно на една планета и слушат Trance Frendz (а.к.а Ólafur Arnalds и Nils Frahm) с техните парчета Four, Wide Open, М, А2 и Life Story/ Love And Glory.

 

Кога? – от зори до здрач и от здрач до зори, докато неусетно се сменят сезоните изпод клавишите на живота.

 

Защо? – защото пиано вселената е толкова необятна, примамлива и мечтана, колкото един астротрип до Марс и обратно.

 

 

 

gwilymgold Gwilym Gold – A Paradise

Кой?Гилъм Голд, британски глас и пианист, играещ важна роля в студийни бенд колаборации, но вече и със соло звезда в алеята на поп славата.

 

Какво?пиано мантра терапия – дебютният албум на Гилъм носи следи от всички артисти, с които някога е записвал – от дългогодишния му продуцент Lexxx (работил по синт композиции на Darkstar и Wild Beasts, и по новия албум на Джейми Уун) до свежи колаборации с Hyetal (адреналиновото Triumph) и Bullion (хипнотичното I Know, I Know), за да се превърнат парчета като Greener World, Breathless и Flex в калейдоскоп поп компилация, в която вътрешният мир носи личен рай в ада на земята.

Кога? – когато денят се сгушва в леглото на нощта, за да се събуди свеж на сутринта.

 

Защо? – ако пътят към Ада е постлан с добри намерения, то пътят към Рая е павиран с екипна работа.

 

 

 

blued Blue Daisy – Darker Than Blue

Кой?Квес Дарко, задгробният глас на британския трип-хоп.

 

Какво?притча за тъмната страна на живота – още в дебютния си албум Sunday Gift, Квес се заигра със смъртта, страховете човешки и мрачните демони, обитаващи най-здрачните кътчета на душата, но сега картинката е още по-контрастна и по-Darker Than Blue Daisy – парчета като Gravediggers, Alone, My Heart, Daydreaming и You & Me бродят по ръба на бездната от светлина и мрак в живота, а участията на Дарко в албуми на Snow Ghosts и Tricky се вият като призрачно ехо в Darker Than Blue, Six Days и We're All Gonna Die.

Кога? – в мрака на нощта, когато зората изглежда по-Darker Than Blue.

 

Защо? – бездната на живота наистина е необятна като черна дупка, но Дарко знае изхода от нея.

 

 

 

aidevi Aïsha Devi – Of Matter And Spirit

Кой?Аиша Деви или позната преди като Kate Wax, здрачната лейди на техно експеримента.

 

Какво?техноар мантра за душата в материалния ни свят – ако има нещо, което най-добре да описва музиката на Аиша Деви, то това е името на собствения ѝ лейбъл Danse Noire, но дори то не може и бегло да обхване калейдоскопичната ѝ амалгама от контрастни звуци и влияния.

aishadevi

Затова пък парчетата от дебютния ѝ албум звучат досущ като екзотичния ѝ швейцарско-непалски произход – Mazdâ, Initiation To An Illusion, Numen J, Aurat (Tool), 1%, Anatomy Of Light и O.M.A съчетават абсурдно техноар бийт с вокали ала непалски мантри, така че душата (и тялото) да стигнат до пълен катарзис или... пълно изтощение.

 

Кога? – в здрача на вечната борба за надмощие между духа и материята.

 

Защо? – ако Initiation To An Illusion ти звучи като ноар римейк на Мистерията на българските гласове, то значи духът и бийт материята на Аиша Деви ще ти легнат на сърцето.

онлайн