Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (185)

Вторник, 01 Октомври 2019г. 19:19ч.

Албуми | Trentemøller

Публикувана в Музика

obverse-coverTrentemøller – Obverse

 

Кой?Андерс Трентмьолер, датският крал на синт-ноар електрониката.

 

Какво? – От Друга|та Страна – да, 10 години изминаха от ключовата трансформация на Андерс Трентмьолер с микс компилацията Harbour Boat Trips – мигът, в който сърцето на Андерс разкри, че минимъл техно поезията на дебютния албум The Last Resort къта любов към здрачния краутрок и синт-уейв – и неслучайно за продължението Harbour Boat Trips Vol. 02: Copenhagen от миналата година Андерс изигра римейка на Transformer Man архив класиката на Нийл Йънг... Да, трансформация, която знаково маркира следващите му албуми Into The Great Wide Yonder, Lost и Fixion, и която в Obverse достига образа на съвършения баланс...

От една страна са превърналите се в Trentemøller емблеми от вокално-синт-кинематографични комбини като Cold Comfort с Рейчъл Госуел (от Slowdive, неслучайно включени от Андерс в Harbour Boat Trips Vol. 02), като One Last Kiss To Remember и Blue September (и двете с играещата в лайв бенда на Андерс и във Fixion хипнотична Лизбет Фрице) или като In The Garden (с Лина Тулгрен) и Try A Little (хубава римейк-среща от Hands Down авантюрата с jennylee от Warpaint)...

От друга страна в Obverse звучат най-епично-прекрасните ембиънт-тех|но панорами от The Last Resort насам – Church Of Trees, Foggy Figures, Trnt, Sleeper и Giants не само създават съвършения баланс с вокалните тракове (5 на 5 са), но и кадрират перфектния мизансцен върху който есенната меланхолия да танцува със сенките на зимата...

 

Кога? – идеален саундтрак за играещи светлосенки, оловни облаци, барабанещи дъждове, цветен листопад и... все пак, Андерс Трентмьолер е роден през октомври, нали...

 


Защо? – защото Животът не е монохромен... Всичко си има и друг Цвят, и друга Страна, и друг Obverse саундтрак...

Вторник, 24 Септември 2019г. 21:21ч.

Албуми | Telefon Tel Aviv

Публикувана в Музика

tta dreamsarenotenoughTelefon Tel Aviv – Dreams Are Not Enough


Кой?Джошуа Юстис, американски мултифункционален ас в пост-IDM играта, съосновател на формациите The Black Queen и Second Woman, и коз-гост агент в албуми на Nine Inch Nails, Puscifer, A Perfect Circle...

 

Какво? – Dreams Arе Enough2019-а е особена и важна година в живота на Джош Юстис – маркира 20 години, откакто, заедно с Чарли Купър, вдъхнаха живот на Telefon Tel Aviv проекта и 10 години от Immolate Yourself, третия им (и последен) като дуо албум, защото 2 дни след издаването му Чарли Купър губи нелепо живота си... И всичко това се отразява като в огледало в Dreams Are Not Enough – ако съберете фрагментираните заглавия на деветте парчета в него в едно изречение ще получите една история или по-скоро кошмарен сън, свързан с детството на Джош и една среща-разминаване-със Смъртта...

Казват, че такива срещи водят до прераждане или преосмисляне на живота, но Dreams Are Not Enough не е такъв албум, въпреки че откриващото I dream of it often и standing at the bottom of the ocean, arms aloft, mouth agape, eyes glaring, not seeing звучат в глич-Духа на първите два ТТА албума Fahrenheit Fair Enough и Map Of What Is Effortless...

Dreams Are Not Enough не е и албум за катарзисно превъзмогване загубата на близък човек, въпреки че на Джош му трябваха 10 години, соло проекти като Sons Of Magdalene или комбини като The Black Queen (усеща се в a younger version of myself тук) и Second Woman (чуйте not breathing тук), за да се върне към Духа на Чарли Купър и Telefon Tel Aviv... Dreams Are Not Enough не е и реквием-албум, а по-скоро е саунд-дизайн-сън, който да те доближи до усещането (почти физическо) за среща със Смъртта... да доближи присъствието на Джош до отсъствието на Чарли... Когато Присъствието става Отсъствие... Такива срещи са знакови, носят ориентири в живота и водят вече до... прераждане, да... Именно в този случай Dreams Arе Enough...

 

Кога? – в бездънна нощ, на място без изкуствена светлина, под небе озарено само от... звезди, падащи като есенен дъжд...

 

Защо? – защото Сънищата са Разговори, които винаги дават интересни Отговори...

Вторник, 25 Юни 2019г. 21:21ч.

Албуми | Goro

Публикувана в Музика

goro-covGoro – Unbound Forever

 

Кой?Горазд Попов, половин Big Tiger и WTF is SWAG законодател на родния клубен деструктивизъм...

 

Какво? – Идентичност Без Граници"Everyone has Power but It will be your Curse until You learn how to Breaks it" реди Исадора Марлоу като философска мантра (екзистенц размислите на Горазд) в Big Boi Tearz и... наистина, дебютният соло Goro албум сякаш надскача границите на проклятието, наречено синдром-на-българския-комплекс-за-културна-малоценност... или поне се опитва да го прави със солидни дози искреност и бийт ирония...

Всъщност, Unbound Forever прилича на средностатистически FB-българин, сблъскал се с глобализма на Европейския съюз (неслучайно има ироничен трак European Union, нали) – от една страна е балканската екзотика а.к.а чалга ритмите в заглавното Unbound Forever (със синтезатор-чупката на Красьо Кристала от ромския, сватбарски хит оркестър Кристал) и в Shining Eyes (със синт-кючека на белгиеца Sattva от бандата Collective Conscience), а от друга страна са европейските хард транс, габа акции и клубен деструктивизъм (ала Sinjin Hawke) в This is a Moment in the Matrix, Always Protected (с холандското дуо Know V.A.) и European Union...

Последното наистина звучи като европейска среща на върха между българина Горазд, белгиеца Sattva и французойката Moesha 13, обобщавайки чудесно що е то глобализъм-бийт в съвременния музикален свят... Българският проблем с глобализационната-бийт-формула, обаче, е че българинът е екзотичен, но не прекалено, за да бъде интересен (светът е свикнал със синт-мазнотията на Омар Сулейман или с араб-техното на Deena Abdelwahed), нито е стандартен (7/8 фолклор плетките в Big Boi Tearz), за да се впише в каноните на евро лейбъли като Fade To Mind, например...

Goro идеално знае това и прави възможно най-доброто... просто е честен и ироничен – като в Unbound Forever припева "They Try to Change Me" (неслучайно, едни от последните му ЕР творения са Remember Who You Are и BEYONCI KIUCHEK)... или като в Raw Feelin, Big Boi Tearz и рамковите Intro (Becoming), Conclusion, където не робува на проклятието балканизация vs глобализация и далеч от границите на предразсъдъци и комплекси търси своята идентичност (както е модерно да се нарича), така че смело да заяви: "I'm Free Now... This Has Been Who I Am All Along..."

 

Кога? – когато Изгрева на Глобализацията срещне Залеза на Балканизацията...

 

Защо? – защото всеки сам трябва да открие своя Път без Граници... Goro го е направил...

Вторник, 18 Юни 2019г. 16:16ч.

Албуми | PTU

Публикувана в Музика

cov-ptuPTU – Am I Who I Am

 

Кой?Алина Изолента и Кемил Еа, молодцы от набиращата скорост руска техно сцена и отличници в пост-техно-трип класа на Нина Кравиц.

 

Какво? – Пост Техно УтопияТот ли, кто я есть | Am I Who I Am е въпрос, който си задава всяко дете, израснало в бившия Източен блок (като Теб... или като Алина и Кемил в руския Казан) след като, само в рамките на няколко години, му се е наложило да изживее пост-соц реалност, пост-интернет революция и пост-истина времена... И ако PTU иронично взимат името си от съкращението на Професионално Техническо Училище (добре познатите техникуми), то Алина и Кемил изкласиха Професионалното Техно Училище (с профил аналогови синтезатори) и сега си търсят място под слънцето – първо бяха самиздат записи и малкия московски лейбъл Incompetence records, после влязоха в трип класа на Нина Кравиц с Taorak от компилацията When I was 14 и левъл-изпитното A Broken Clock Is Right Twice A Day ЕР, а сега е време за дипломиране с Am I Who I Am албума...

Дипломната им работа звучи като намерена, повредена черна кутия, свидетелстваща за изчезнало човешко общество насред декаденс техно|логичен парк – изкривените вокални семпли в Doc 22, Former Me, Оver, Skyscript, Copper Mines, New Machines and the Future Conspiracy и Which Word is the Coldest съхраняват фрагментарна база данни за човешко съществуване, а броукън техно бийта и синт обратите в After Cities, The Pursuit of a Shadow, Сastor and Рollux (чухме го в трип компилацията Don't Mess With Cupid), How Does it Feel и Sirocco осигуряват пост-техно-утопичния пейзаж... докато върху черната кутия не светне надписа Тот ли, кто я есть | Am I Who I Am – може би така се чувства всеки, чийто живот влиза от утопия в утопия и търси своето място под слънцето...

 

Кога? – след пост-техно-залеза...

 

Защо? – защото PTU може да се чете и като Пост Техно Утопия, и като Професионално Техно Училище, а Алина и Кемил го изкласиха с отличие...

Понеделник, 17 Юни 2019г. 10:10ч.

Албуми | Plaid

Публикувана в Музика

cov-plaidPlaid – Polymer

 

Кой?Анди Търнър и Ед Хендли, брит асове в IDM играта.

 

Какво? – Полимери с часовников механизъм – да, също като структурата на полимерите (да се чете като пълен списък на видовете пластмаса) и Plaid албумите са изградени от повтарящи се съставни части (като синкопатен бийт, например), но това изобщо не превръща музиката им в "пластмасова", напротив... Да, макроформулата на десетия, юбилеен Plaid албум се заиграва с пластмасовия/полимерен ковчег, в който живее днешния ни Свят (парчето Drowned Sea брилянтно определя нивата на замърсеност) и ако тази болно-актуална тема е широко дискутирана днес (дори дуото Matmos създаде албума Plastic Anniversary само от звуци, изцяло синтезирани от пластмасови обекти), то Анди и Ед имат своя отговор на синдрома на полимерната свръхконсумация...

Живите инструменти (китари, кларинет, цигулка, мандолина) на Бенет Уолш (с когото Plaid свирят не само по концерти, но и записват отново след албуми като The Digging Remedy и Rest Proof Clockwork) играят в симбиоза със синкопатни бийт плетки и игриви синт линии в Meds Fade, Nurula, The Pale Moth, Crown Shy, Praze... Всъщност, този юни маркира 20 години от издаването на албума Rest Proof Clockwork (неслучайно, парчето Dead Sea в него се превръща в Drowned Sea тук) и Анди и Ед отбелязват юбилея с едни от най-добрите екземпляри в Plaid дискографията като Drowned Sea, Maru, Los, Ops, All to Get Her, Dust и особено Dancers... Така се танцува Апокалипсиса на Полимера с часовников механизъм...

 

Кога? – когато жежкото лято удари градуса на полимерното топене...

 

Защо? – защото музиката на Plaid е вечна и неразградима... като макроформулата на Полимера с часовников механизъм...

 

онлайн