Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (185)

Понеделник, 21 Януари 2013г. 00:03ч.

Бриф: mix V

Публикувана в Музика

Какъв тон за песен ни дава 2013 за начало – къдрави Falty бийт импулси, големият бариерен Flume риф, синьо Nosaj затъмнение, катедрално техно за молитви, Tера Eskmo инкогнита, електроакустичен сън в зимна нощ и всичко в замяна на хипстър бичето y moi.

 

 

faltydl FaltyDL – Hardcourage

След албума You Stand Uncertain вече беше абсолютно сигурно, че нюйоркският бийтбой Дрю Лъстман открадна играта на британците в запазените им дисциплини като 2step, garage, broken beat и сега, с Hardcourage прави още една смела стъпка напред. Тук, само шепота на Ед Макфърлейн от Friendly Fires в She Sleeps напомня вокалните поп хитове като Gospel Of Opal, Brazil и Waited Patiently от предишния албум. Акцентът е върху накъдрените бийт плетки в (Straight & Arrow, Uncea, For Karme, Bells) така характерни за FaltyDL, а с трака Korben Dallas (помниш ли героят на Брус Уилис в Петият елемент) Дрю може и да те разхълца неистово на дансинга.

 

 

flume Flume – Flume

Дебютният албум на 21-годишния австралиец Харли Стретън излезе в края на миналата година (и ще хитне Европа чак през февруари), но няма как да го оставим да мине транзит покрай ушите ни – не че прави нещо уникално или коренно различно от своите "братя по оръжие" като Lapalux, Shlohmo или Ryan Hemsworth, просто го прави с наистина завидна лекота и вече със златен поп статус по продажби. Дали ще са вокални бисери като Left Alone с мощен като коралов риф Chet Faker глас, Sleepless с луупнатите секси напеви на Jezzabell Doran и On Top с вдигащия хип-хоп речитатив на T.Shirt или ще са фънки вокално семплирани инструментали като Stay Close, Change, More Than You Thought и особено Holdin On – сърфирането из всички най-интригуващи жанрове на електронната музика през 2012 е на ниво мастърклас.

 

 

darkstar Darkstar – News from Nowhere

След пробивния сингъл Aidy's Girl Is a Computer, бритбийт дуото Darkstar се превърна в трио при срещата на продуцентите Ейдън Уали и Джеймс Йънг със старата им дружка, певецът Джеймс Батъри, и тримата поеха по пътя на електроакустичното съвършенство. В дебютния North, обаче, силите им стигнаха само до репетиция за настоящия втори албум News from Nowhere, който да разкрие истински потенциала им. Парчета като Timeaway, Armonica, You Don't Need A Weatherman и особено Amplified Ease идеално бракосъчетават фин броукън бийт с психеделичен соул, така че да се отплеснеш в ефирен сън в зимна нощ с широко отворени очи.

 

 

eskmo Eskmo – Terra

В края на миналата и началото на новата година, Брендън Ангелидис запълва празнината след брилянтния дебютен албум Eskmo с две ЕР-та – Language и Terra, което сумарно е равно на цял, нов албум. Наистина, парчета като Buffalo, Push and Pull, We Are All Terrestrial и Giants от Terra звучат като естествено продължение на I Just Want, Soul Music и Oh in This World of Dread, Carry On от Language, така че да разгонят малко облаците на носталгията, надвиснали над очакването на наследниците на хитовите Cloudlight и We Got More. Та, We Want More, Брендън!

 

 

nosaj Nosaj Thing – Home

Вторият албум на Джейсън Чунг разкрива една красноречива тенденция за Ел Ей бийт сцената в последните 6-7 години, откакто избухна като феномен с появата на Flying Кръстника Lotus – използването все повече на вокали, което превръща характерните бийт пъзели в поп ориентирани песни. Eclipse/Blue с хипнотичния глас на певицата Казу Макино и Try с Toro y Moi мантра напевите си, наистина са двете най-интригуващи парчета в Home, но Snap и Glue също не предават без бой стария инструментален бийт фронт.

 

 

pantha Pantha Du Prince & The Bell Laboratory – Elements of Light

Минимал техно меса за маримба, ксилофон и... 50 камбани – Хендрик Вебер и норвежкият квинтет The Bell Laboratory вече са наясно що е то катедрално техно, а композиции като Photon и Spectral Split стават както за нощни интимни молитви, така и за площадни литургии на големи празници. Няма значение за кого бият камбаните, важно е вътрешен/външен мир да има за всички!

 

 

toro Toro Y Moi – Anything in Return

Чаз Бъндик се оказа особено продуктивен агент – по един нов албум (и то винаги в началото - януари-февруари) на година, откакто извади пробивния дебют Causers of This. Хубавото тук е, че Чаз се връща именно към разчупения, фънки звук на Causers of This с парчета като Say That, Harm in Change, Саке и Never Matter, а само за баланс идват интимни моменти като So Many Details, Cola, Grown Up Calls и Rose Quartz, с каквито името Toro Y Moi стана синоним на чилуейв и бални хипстър мелодии на годината.

 

 

Понеделник, 08 Октомври 2012г. 11:51ч.

Бриф: mix IV

Публикувана в Музика

Каква е есенната бийт реколта в началото на октомври – великолепна броукън бийт седморка ала 90-те, древногръцки трагикомедии в дъбстеп балет, подарък за FlyLo рожден ден, вечерен Ultraista танц с меланхолията и афробийт парти на шотландски острови... и всичко това в една hand-made история на блуса.

 

submo Submotion Orchestra – Fragments

Когато Руби Ууд (фронтлейдито на 7-членния фючър соул ансамбъл Submotion Orchestra) пристъпи към микрофона, за да изпълни всички вокални парчета при последната визита у нас на Bonobo, тя звучеше леко плахо, стресирано, но и надъхано, така че в края на концерта вече владееше сцената като истинска дива, окрилена от бийт магията, дирижирана от маестро Bonobo и неговия оркестър. Нещо подобно се случи и със Submotion Orchestra – в първия си албум Finest Hour те шептяха в нощта плахо и джазирано, изненадани, че се получава толкова добре, а във втория си диск великолепната броукън бийт седморка вече има увереността, че може да изсвири всичко наживо – от ефирен дъбстеп (Thousand Yard Stare, Bird of Prey), през геридж поп (It's Not Me It's You, Thinking) и джаз (Snow, Sleepwalker) до запазения им броукън ала 90-те бийт в Blind Spot, Eyeline, Fallen... Да си паднеш по SubMo!

 

 

rudi Rudi Zygadlo – Tragicomedies

Когато си кръстен на велик руски балетист (Рудолф Нуреев), роден си в Шотландия, а живееш в Берлин, най-семплото нещо, което може да бъде казано за музиката, която правиш е, че тя не се вписва в жанрове. В историята на Руди влизат също диплома по литература (любов значи към древногръцките митове и легенди във втория албум с парчета като Melpomene, Persephone, Tragicomedy); пиано трикове ала Франческо Тристано, така че дъбстеп бийтове да звучат като акустична класика или като кинематографичен поп; кристален глас, на който Том How To Dress Well Крел може да завижда и ето, че се получават парчета като Melpomene, Russian Dolls, The Domino Quivers, The Deaf School, On, Various Made Men, след които Джеймс Блейк ще се черви от срам, а ние ще се поклащаме от кеф.

 

 

flylo Flying Lotus – Until the Quiet Comes

Новият албум на неуморния бийт мечтател Стивън FlyLo Елисън дойде като пре-парти подарък за рождения му ден (7 октомври) и в тази сантиментална връзка звучи (почти) толкова лирично и емоционално, колкото 50-минутен ремикс на Lover's Melt – серията от 3 (досега) на брой микстейпа, която FlyLo пусна в търсене на вътрешен мир, след като преживя загубата на майка си в последния си албум Cosmogramma. Та, FlyLo няма какво повече да доказва никому – тук го няма обсесивния и интензивен до крайност футура джаз бийт от Cosmogramma, има ремиксирана носталгия от Lover's Melt – колекцията от разтапящи, сърцетуп класики, които малкият Стивън е слушал в компанията (може би) на майка си, докато е мечтал да създава някога своя собствена музика. Има и рифрешнати бийт идеи от предишни сесии (като продуцирането на албума на Thundercat), има ги и шепнещите като приспивна песен гласове на FlyLo семейството (Лаура Дарлингтън, Том Йорк, Ерика Баду, Ники Ранда), за да може Стивън Елисън да погледне отново през очите на онова невинно хлапе от Ел Ей, за което музиката е била като подарък за рождения ден – просто забава и наслада.

 

 

ultraista Ultraista – Ultraista

Найджъл Годрич (продуцентът на Radiohead) е зает агент тия дни – докато записва с Том Йорк новия Atoms For Peace албум, ето че вади от шапката си поредния страничен проект – психеделично електро поп трио с вокалистката/визуален артист Лаура Бетинсън и барабанистът Джоуи Уаронкър. Резултатът – калейдоскопичен електро колаж от нощни бродения из града и навътре в себе си, малко афробийт за парти трип хоп екзотика и парчета като Bad Insect, Smalltalk, Gold Dayzz, Easier, Party Line, Our Song, които да отвеждат на танц меланхолията, дошла ти на гости в есенните вечери.

 

 

daphni Daphni – JIAOLONG

С какъвто се събереш... Неслучайно Дан Caribou Снейт издаде първия сингъл Ye Ye от новия си страничен, по-денс и афробийт афисионадо проект в съвместен винил с Four Tet – всъщност JIAOLONG е като брат-близнак на Pink, албумът който наскоро издаде и Four Tet. И двата са по-скоро стилен микс от издавани досега само на винил сингли (при Daphni са хитовите Yes, I Know, Ne Noya, Ye Ye, Ahora) и нови парчета като Pairs, Springs, Jiao и Long, които да се споят перкусионно и семплирано с останалите в колекцията, за да се получи едно парти цяло тяло – естествено продължение за Caribou, който напоследък има повече DJ участия (често и общи с Four Tet), отколкото лайв изяви с бенда си.

 

 

hidden Hidden Orchestra Archipelago

Шотландският квартет на Джо Ейксън вече направи една визитация у нас, за да разкрие как се свири електронен ембиънт джаз с двама барабанисти. И ако в първия им албум Night Walks разходката в нощта ни отведе на прожекция на винтидж дадаистки филм, озвучен от Cinematic Orchestra, то тук отиваме на доста по-цветно и фънки място – като разходка с парти лодка, на която Bonobo е диджей, а Джо Ейксън - капитан-диригент. Фънки вълните на промяната се усещат най-силно в парчета като Spoken, Flight, Reminder, Seven Hunters, а като слезеш от лодката на острова от шотландското крайбрежие (както сочи обложката на албума) отново попадаш в достолепния Hidden Orchestra дом, огласян от неговия меланхоле саундтрак, наречен Vorka, Hushed, Disquiet.

 

 

koala Kid Koala – 12 bit Blues

Hand-made история на блуса за олдскул семплер, грамофон, две ръце и душата на дете – Ерик Сан винаги се е забавлявал като малко дете с Лего зад грамофоните, а новата му игра се нарича "направи-си-сам-блус" гид. Как – взимаш олдскул семплера от детските си мечти, пускаш любимите си плочи и ги раздробяваш на съставните 12 бийта в блуса, и един по един ги използваш за нови 12 парчета като добавяш малко скречинг и много въображение. Все едно, в ерата на instagram и всякакви други фото шаш приложения, ти да снимаш с аналогов фотоапарат и без фотошоп накрая да остане само натуралния образ и емоция – то това е сърцето на блуса, нали?

 

Понеделник, 27 Август 2012г. 00:07ч.

Бриф: mix III

Публикувана в Музика

Какво слушахме в края на лятото – делфинови песни за драматично влюбени (дека)денс меланхолета, диско инферно блус и есид тийн фантазии, Everything But The Jessie Ware, блок парти носталгия и карибски дъб пирати.

 

xxThe XX - Coexist

След триумфалния ХХ дебют, Джейми, Роми и Оливър се шлифоваха солово – Роми попя с нюйоркското дуо Creep, Джейми ремиксира всичко хитово през последните 3 години и заформи албум с (уви, покойния вече) титан Гил-Скот Херон – явно това се оказа точната ваксина срещу синдрома на трудния втори албум и ето, че прочутите нощни ХХ балади за драматично влюбени (дека)денс меланхолета отново са тук. Слушайки Angels, Chained, Missing и Tides може и да се озовеш на тотално пуст, крайно тих и леко скалист морски залив, където залезно, вълна след вълна, да преживяваш драмата на своя живот, изпята през рапан от Роми и Оливър. Изведнъж всред вълните, в 4х4 ритъм хаусов, започват да изскачат делфини, перките им блесват на залязващото слънце и ти носят Reunion и Sunset – вярата, че всичко ще се подреди. И така тъгата съвсем е отнесена със Swept Away.

 

 

dear Matthew Dear - Beams

Матю остави зад гърба си техно партитата (и псевдонима Audion), за да се превърне в нещо като съвременен Джони Кеш на електрониката – от носовото, дрезгаво-провлачено пеене през черните сценични костюми до тоталното смесване на мрачен блус с каквото му електро душа сàка. И от сенките на предишния му албум Black City изпълзя Beams – упражнение по диско инферно блус, където психеделични сънища оживяват като в по-добрите филми на Дейвид Линч. Всъщност Her Fantasy, Earthforms, Fighting Is Futile, Ahead Of Myself, Shake Me и Temptation биха били саундтрак бисерите на не един и два мистъри филма.

 

 

teengirl Teengirl Fantasy - Tracer

Ник Уайс и Логан Такахаши знаят как да изберат симпатично име за своето дуо. Знаят и кои точно интересни артисти (Panda Bear, Romanthony, Kelela, Laurel Halo) ще паснат на калейдоскоп забавленията в техния бийт лунапарк. Наистина, парчетата (като EFX, Pyjama, Mist of Time, Eternal) от втория им албум, носят усещане за наивния, но искрен хедонизъм на тийн, попаднал в гигантски лунапарк и прекаляващ със захарен диско памук, есид хаус въртележки, виенски аренби колелета и техно синт ролъркостъри... Накрая не ти остава нищо друго освен да си кажеш Do It – иначе казано да запееш с тях тази Daft Punk версия на най-големия Teengirl Fantasy хит досега, Cheaters.

 

 

jessie ware Jessie Ware - Devotion

Сигурно е имало време, в което Джеси е била позната само на семейството си, приятелите и на SBTRKT. За по-малко от година, обаче, животът ù се врътна на 180 градуса, стана желан гост-вокал на не един и двама алтърнатив денс продуценти, шеметно закатери поп чартове и нищо чудно да завърши годината с BRIT номинация. Заслужено, може би, защото в своя дебют Джеси напипва баланса между смисления, соул поп от 80-те ала Шаде, например, (Devotion, Taking in Water, Swan Song, Night Light) и интелигентната денс музика от 90-те (Running и 110%, продуцирани от геридж хит носталгика Julio Bashmore), за да се получи нещо, което звучи като Трейси Торн в Everything But The Girl – музика както за душата, така и за краката. Или пък просто Джеси е стилния брит отговор на Лана Дел Рей. Със сигурност Джеси поне може да пее.

 

 

bloc Bloc Party - Four

След като достигнаха статуса на стадионна индирок банда, Bloc Party неочаквано излязоха във ваканция, вокалът Келе Окереке записа солов албум The Boxer (ко-продуциран от Hudson Mohawke, уау!) и клише картинката "големите пари развалят всичко хубаво" почти грейна на екрана. Само, че разговорите за доброто, старо време винаги са по-приятни и надъхващи от тези за добрите, стари кинти и ето, че четири години по-късно Келе и компания са готови с четвъртия албум. Парчета като Octopus, Kettling, Team A и Truth наистина намирисват на пораснали индибийт хлапета, които просто се забавляват със старите си трикове и лафове, но без гранде цели да превземат рок света. Което отвсякъде звучи идеално като идея.

 

 

 

mala Mala - Mala in Cuba

Когато кубано бийт афисионадо като Джайлс Питърсън заведе дъбстеп афисионадо като Mala в Куба по проекта си Havana Cultura може да се получи само това – история за карибски дъб пирати (самият Mala е с ямайски корени) в търсене на (не съвсем скритата) перла на кубинската музика, която да обогати зациклилия дъбстеп. В авантюрата по улиците и опушените клубове на Хавана срещаме един куп перкусионисти, пианисти, тромпетисти (в парчета като Cuba Electronic, Calle F, The Tourist, Como Como, Change) и страстни певачки като страхотната Danay Suarez (позната от предните Havana Cultura издания) в Noches Sueños. Иначе казано, имаме нов коктейл – Duba Libre!

Сряда, 15 Август 2012г. 00:35ч.

Спиритът на...

Публикувана в Музика

17 август 2008, Централен плаж Бургас

Well we can't change the world, We sure can change the way we live, We can't only take, Also have to learn to give, Sometimes we're lost, Sometimes we're blind, Think with your heart, Read between the linesBonobo си играе със струните на баса, както луната рисува своята пътека върху смокиново синьото на огледалното нощно море. Последен ден на първото издание на Spirit of Burgas е. Сутринта, когато слънцето затанцува на хоризонта срещу Бургаския мост под кривите техно бийтове на Kink, вече нищо няма да бъде същото – нито спиритът на Бургас, нито спиритът на неговите парти хора....

 

3 август 2012

"Well we can't change the world, we sure can change the way we live..." винаги когато влизам в Морската градина на Бургас, по времето на Spirit of Burgas, в главата ми като прибой забушува парчето Вetween the Lines на Bonobo. Морската не е същата градина отпреди 4 години. Сега почти докосва флора и фауна разцвета си от синьото лято на моето детство. Прекрасно. И градът не е същият – шлифован и намигащ като бижу зад лъскава витрина. Явно бургазлии най-накрая са осъзнали, че през август посрещат най-големия български музикален фестивал и вече измерват туристическия сезон в спирити – единица мярка за човекопоток. Наистина, освен през различните издания на Spirit of Burgas, не съм виждал градът по-шарен и клокочещ, откакто, през далечното лято на 97-а, първото морско парти на Metropolis (на Бургаския мост) съвпадна с дет метъл феста в Летния театър. Минаха години... и спиритът на Бургас вече не е същият. Вече няма да чуеш лели и чичовци, мрънкащи, че не могат да спят от тая "дандания", само ще видиш как никнат нови и нови денонощни заведения (каквито преди почти нямаше), хостели, хотели или нови методи за врътване на някой екстра лев около Спирита. Няма лошо.

 

Няма я и еуфорията около входовете при първите издания на Spirit of Burgas. Има само опашки от фест клиенти – там за хора с билети, тук за регистрирали поименни покани, които организаторите пуснаха тази година като мярка за пресичане на всякакви препродажби и злоупотреби, влизащи в графата сива икономика. Сивата икономика, обаче, е навсякъде около теб, на едни клещи разстояние. Като сложиш гривната, обаче, всичко става изрядно – дори ти дават касова бележка на баровете. Иначе срещу централния вход на феста, буквално за няколко месеца, е изникнала сграда пунтираща архитектурата на реставрираното Морско казино, която ще го играе VIP зоната на феста. Кой, как и защо е получил разрешение да строи на плажа и за какво точно ще се използва след това тази сграда не е ясно, но по-забавното е, че тя е толкова далеч от главната сцена, че тези, които са си платили за VIP достъп до фестивала по-добре да си бяха резервирали места на терасата на самото Морско казино. Да му мислят, обаче, така наречените випове, ние завиваме надясно, изнизваме се покрай графити арт зоната с ликовете на всички хедлайнери (определено добър акцент) от тазгодишния фест и се пускаме по централната алея (по нея често може да засечете и колите, отвеждащи артистите до главната сцена) – любимо място, декорирано тази година с LED лампи, фенери и капковидни пластики ала филмов декор на Кубрик.

 

sob1

 

От двете страни на алеята като сфинксове лежат На тъмно Freestyle сцената и Jack Daniels рок арената, а краят ù завършва, като опашка на скорпион, с Bezzo-Brazz-но малката джаз и латино сцена и вече на самия плаж (там, където беше главната сцена на първия Spirit of Burgas) със злощастно прочулата се Solar денс арена. Та тази именно алея тази година получи ново бойно име – Центрофугата – в определени часове там се отваряше Бермудският Spirit триъгълник, в който тотално да загубиш представа за музика и хармония (поради адската близост на различните сцени), но пък имаш и шанса да видиш що за изрод би се получил от клинично кръвобийтсмешение между Светльо & The Legends, Sentimental Swingers и Ъпсурт. За консумиране само след обилна доза упойка с мастика и редбул.

 

"We can't only take, аlso have to learn to give..." шептят Bajka и Bonobo в главата ми и почти заглушават какафонията от всички сцени накуп. Не може да взимаш пари от хората и да ги пускаш след това в такава пералня от звуци. В момента фестът прилича на блок парти, при което във всеки апартамент е издупена саундсистема с единствената цел да бъде надвикано партито на съседа. Да, проблемът с близостта на сцените съществува от самото начало на феста (може би 6 сцени са твърде много за тази площ), но тази година джамбуре центрофугата бележи своеобразен апогей. Отпивам солидно от упойката с мастика и редбул, за да преглътна този извратен бийт миш-маш и постепенно в съзнанието ми изкристализира отговорът на въпроса защо у нас звукът от тупането в гърдите заглушава всички опити за съвместна работа и съществуване. Прекалено много его и желание да изтъкнеш колко по-важен и велик си от другите, нулево взаимно уважение и толерантност и тотално грешно тълкуване на думата "партньорство" в българския речник. Просто сблъсъкът на сцените тази година огледално отразява абсолютното разделение на групички в обществото ни и взаимната непоносимост, която те изпитват една към друга. Когато започнаха проблемите с достъпа до Solar денс арената и неадекватните решения на хората, отговарящи за нея, идиличната родна картинка съвсем се изясни – живеем под един покрив (разделени от огради и стени), правим нещо заедно, а после при срещата си, като враждебни съседи, обръщаме глава встрани сякаш не се познаваме и дори леко се понапсуваме в гръб. Все пак организаторите на Spirit of Burgas (голямо олé за тях) запазиха своя благоприличен тон и спазиха споразумението си със Solar арената да спират звука от главната сцена към 03:00 часа до края на феста, а през това време войната на бийт световете продължи по малките сцени, накачулени една върху друга, отчасти заради наличието на голямата денс арена. Може би най-накрая трябва да осъзнаем, че всеки човек, всяка сцена е важна, точно колкото другите. А може би първо трябва да се научим да живеем в мир със себе си и околните и после да се забавляваме заедно – с други думи "We can't only take, аlso have to learn to give..."


sob2


Иначе първият ден на главната сцена на Spirit of Burgas 2012 не предложи кой знае какво – нямаше нито едно свирене изцяло наживо; Ms. Dynamite излезе да поснима своите фенове, докато къдреше коса и вокалите на своите хитове върху сета на своя диджей; Бъста Раймс се чудеше къде си е загубил гласа и шоуто (какъв ли е бил първият му концерт у нас) и спретна скромно домашно парти с клише коз въртене на сцената. Затова пък Tinie Tempah блесна като доста обигран парти дзвер – бяха като пружинки-близнаци със своето съпорт емси, с когото могат спокойно да заформят британски олимпийски отбор по синхронни скокове на сцена – явно неслучайно една седмица по-късно Тайни закриваше Олимпиадата. За десерт Джанго Зе и Ъпсурт спретнаха страхотни концерти (къде с носталгия, къде със Spirit хъс), което само загатна, че На тъмно Freestyle сцената беше от най-интересните на тазгодишното издание на феста.

 

4 август 2012

Вечерям по традиция в една от любимите ми стари реновирани къщи в Бургас, под нас румънците Sensor подемат фест адреналина, събуден преди това от родните класици Panican Whyasker, а в главата ми се носи "Sometimes we're lost, Sometimes we're blind"... Лесно е да се изгубиш на такъв голям миш-маш фестивал, особено в стелещото се като мъгла тази година изобилие от хип-хоп и дъбкомерстеп. Лесно е, обаче, и да се намериш, стига да прогледнеш за любимите неща, които неизменно ще са тук, колкото и Spirit of Burgas да се промени – морето и неговият нощен дъх, цветните алеи и хора, бандите като Panican Whyasker, които са тук от първото издание на феста... Всъщност Spirit е като тази къща, в която вечерям сега – всяка година ресторантът е с различно име, но храната винаги е вкусна. Организаторите на феста тази година са други, но и в своето меню те са запазили изпитани любими специалитети за родните парти пийпъл. Като The Prodigy например.

 

sob3

 

Максим, Лиъм и Кийт са деликатес, който не хапвам много-много от своите тийн години насам, затова пък точно от тийн носталгия някои хапнаха поп пънкарията на Sum 41 и измисленият бг Ийст Коуст/ Уест Коуст батъл между R&B records и Sniper Records. Но да се върнем на The Prodigy... Бил съм само на техни фестивални участия, три пъти досега, и като изключим бруталният им концерт на Exit в Сърбия (може би неслучайно тази година те правят своя Warriors Dance Festival в Белград), това лято те надскочиха предишната си инвазия на роден Spirit пясък. Може и много-много да не са сменили сценичната си визия, костюми, поведение и вечни бийт класики, обаче все още могат, буквално, да запалят "фитила" на тълпата, както гримираният и забулен в кожа като шаман Максим може зловещо да те убеди, че владее един-два трика от вуду магията.

 

sob4

 

Всъщност The Prodigy нямат нужда да убеждават никого, че владеят електро вудуто, по-скоро организаторите на фестивала искат да те убедят в Spirit традицията – в това, че като се върнеш догодина пак ще откриеш нещо любимо в менюто. Само, че Spirit of Burgas вече отдавна е традиция сам по себе си, набрал е достатъчно инерция и клиенти, така че време е за малко смелост (като от първото му издание) и креативна промяна в менюто. Спокойно, хората ще дойдат. Традицията повелява. Същата традиция, която кара хората по време на феста да ядат бургаски катми в 5 сутринта около хотел България.


5 август 2012

"Think with your heart, Read between the lines" шуми като през рапан в ушите ми, докато реге посланикът на Германия Gentleman лее пот и растафари идеали със своята фънки 8-членна дружина The Evolution. Идеално за залеза.

 

sob5

 

Можеше да мине и без речта за атентата в Бургас (за щастие, незасегнал феста), но Gentleman е истински джентълмен на позитивизма – толкова заразително сърдечен и непринуден е, че когато слиза от сцената за коронната си мир-и-любов обиколка всред публиката вече на всички е ясно, че тази последна вечер ще е по-специална. Защото се е събудил истинският спирит на фестивала.

 

Любовната среща между музика, хора и море се е случила. Chase & Status засилват това усещане като посрещат луната със светещите си като слънца инициали на сцената и с водовъртежно емоционалния си дръменбейс.

 

sob7a

 

Разчупена, карнавална визия и гост вокали по видеостените, скулптури от светлина и... бомбастичен римейк на култа Killing In The Name Of на Rage Against The Machine, изсвирен наживо от Сол Chase и Уил Status, и изпят от тяхното MC RageЧук & Ступор!

 

Всичко сякаш е готово за титаните KoЯn – луната е кървавочервена и сякаш хвърля отблясъци върху обвитата като в религиозен култ и вдъхновена от биомеханиката на Гигер, стойка за микрофон на Джонатан Дейвис.

 

sob9

 

Въпросът е – ще могат ли KoЯn в половината си оригинален състав да направят по-добър концерт от претупания им лайф преди години в София? Отговорът – да, дори с басиста на Mudvayne заменил спешно наскоро Фийлди и новият си барабанист, те звучат като добре смазана машина, която дебаркира на плажа и всява респект. Запазената марка флиртове на Джонатан с микрофона, свиренето му с гайдата, епичните сола на Мънки в още по-епичния римейк на Another Brick In The Wall, който и Pink Floyd биха аплодирали, плюс чутовен брой хитове в сетлиста... и ето, че главната сцена на Spirit of Burgas 2012 е закрита повече от подобаващо.

 

Следва разпръскване на Spirit хората на групички по интереси към по-малките сцени... или иначе казано "Think with your heart, Read between the stages"!

И така, got the Spirit life? Догодина пак.

 

sob8

 

Spirit of Burgas 2012 в снимки тук

 

Вторник, 26 Юни 2012г. 00:00ч.

Намерени в превода

Публикувана в Музика

Къде е пресечната точка между афроамериканския фънк и японските самураи? Може би в кода на честта и достойнството или... не знам, но изглежда Рио Наката я е открил, защото вече 20 години води умело своите фънк самураи по света под името Osaka Monaurail. Тази събота, 30 юни, те ще посрещнат Джулай морнинг на Sozopol Fest и докато ги чакаме да върнат плажа на къмпинг Градина в невинните шестдесетарски години (трудна задача) когато фънкът беше млад, ние си поговорихме с Наката за Джеймс Браун, земетресения, винтидж и кино обсесии, а накрая неговото чувство за хумор се оказа толкова фънки, че... може и да го наричате The King of Comedy. Сериозно!

 

 

Защо взе името на групата си точно от парчето (It's Not the Express) It's the J.B.'s Monaurail на Джеймс Браун?

Много харесах рисунката на обложката на тази плоча. Някак вдъхновяваща беше със своето ретро-футуристично излъчване, което и аз търсех. Все пак, малко по-късно, разбрах, че песента е издадена в края на 1974, а аз бях решил да се фокусирам повече върху музиката от края на 60-те, не толкова върху тази от средата на 70-те. И наистина, днес ми се струва, че името на бенда не отразява съвсем точно нашата музикална концепция... но все още съм горд, че реших да включа в него и името на моя роден град Осака. Честно казано, през 1992, когато сформирах групата бях само на 19 и наистина не осъзнавах разликата между 60-те и 70-те, хаха.

 

Чувстваш ли се на моменти изгубен в превода, след като вече 20 години се опитваш да превеждаш фънка на езика на нашето съвремие? И какво се промени за тези 20 години, постигна ли това, което желаеше?

Ние сме просто японски музиканти, опитващи се да изучат музиката – естествено, толкова много неща ни липсват. Времето е различно, културният бекграунд е тотално друг и разбира се, Япония, мястото, в което това се случва, е съвсем различно. И все пак не чак толкова много неща се промениха от 1992 досега. Аз все още се опитвам да изуча музиката. Както и всеки един от останалите в бенда. Това, което знам със сигурност е, че съм по-добър. С всеки изминал ден ставам по-добър. Аз обичам да се уча, именно в това минаха тези 20 години. Това, което знам не е много. Това, което мога да изсвиря на пианото не е много. Но... знам много повече, отколкото преди за историята на музиката, по-добре дирижирам бенда си, по-добре пея, по-добре свиря... Финансовото състояние на групата е много по-добро от това преди 20 години... Не мисля, че съм страшно добър в това, което правя. Просто смятам, че сега съм по-добър като цяло.

osakamonaurail pic2h

Като заговорихме за "Lost in Translation" моменти, изглежда освен от музиката, си обсебен и от киното – купувал си права за ексклузивно разпространение в Япония на филмови фънк класики като Superfly, Coffy... – защо?

Когато слушаш музика и я обичаш, следващата стъпка е да я свириш, нали? Същото се отнася и за киното – обичаш един филм, и ако не можеш да направиш такъв, просто купуваш правата за показване. Когато закупих правата за разпространение на такива филми бях на 28 и сега може да звучи като пълна лудост, но тогава бях млад и не се страхувах от нищо, хаха.

 

Кой ти е любимият филм?

О, има толкова много велики филми... Бих казал, че Coffy е моят фаворит. И все пак ми се струва, че Sweetback е най-добрият фънк филм правен някога. Най-вече заради начина, по който е бил финасиран и заснет, а след това се е превърнал в тотален хит.

Иначе, освен всички тези фънк филми, обичам японското кино от 50-те и 60-те. Куросава, Ясудзо Масумура, Crazy Cats, The Drifters... Харесвам и Копола, Мартин Скорсезе... Кралят на комедията на Скорсезе е на върха на моята класация. Намирам нещо много общо между себе си и главният герой във филма Рупърт Пъпкин, игран от Робърт Де Ниро... Напълно съм обсебен от този филм, хаха.

 

img 7026

 

Последният ви албум се казва State of the World, та какво е състоянието на света днес?

Много е зле положението... Постоянно се водят войни – в Средния Изток, в Африка и на много други места... Например, войната в Ирак уж е свършила, а не спира. Много ми напомня за войната във Виетнам. Но няма никаква реакция от страна на младите... Анти-военните настроения през 60-те донесоха толкова много на света – като музика, кино, поезия, фотография, мода... Именно войната във Виетнам е основната причина за огромната арт активност и креативност на младите по това време. Защо ние сега не можем да отключим в себе си същата енергия...?

 

Това значи ли, че си ретро обсебен човек? Ако имаше машина на времето, кога би искал да живееш?

Не съм от хората обсебени от винтидж вещи, инструменти и т.н... Не ги използвам много... Но ще ти кажа какво бих искал да направя един ден – да се събудя една сутрин и да си помисля: "О, хубаво е да се събудиш през 1959!" Понякога ми се иска да кажа: "Те не знаят, че годината всъщност е 1964". Тогава вадя някое от моите DVD-та. Трябва да е с някой филм от 60-те... И вярвам или се опитвам да повярвам, че героинята във филма е най-чаровната жена на света днес... А музиката във филма е най-готината. Ако правиш това всеки ден, ще можеш да превключваш времената, в които живееш като TV канали.

С други думи, опитвам се да бъда способен да поглеждам към 60-те през очите на един 70-годишен старец, който се връща към спомените за живота си през 60-те.

 img 7080

 

А как изглежда вашето лайв шоу тогава? Буквално копирате това, което са правили фънк бендовете през 60-те и 70-те или...?

Обикновено свирим част от авторските си парчета и доста класики от миналото... Да, обичам автентичната музика, но и не изграждам шоуто с идеята да се създава нещо ново, коренно различно от оригинала. Мисля, че някои го наричат "трибют" шоу, но аз не гледам така на него. Когато свиря, просто го правя по начина, по който чувствам, че трябва да бъде правено. А този "начин" идва от моите учители Джеймс Браун, Отис Рединг, Рей Чарлз, Къртис Мейфийлд, Арета Франклин... Много съвременни изпълнители свирят днес соул класики и го правят защото обичат тези песни. Те гледат на тези парчета като на евъргрийни, вечно любими, непреходни за всички времена. За мен обаче тази музика има малко по-различно значение. Аз свиря фънк класики така сякаш са актуални и модерни сега, сякаш са горещата новина на деня именно днес.

 

Знаеш ли колко земетресения е преживяла Япония за тези 20 години съществуване на Osaka Monaurail? Може ли промените и трансформациите на един бенд да се сравнят със земетресения и как ти самият ги превъзмогваш и продължаваш напред?

Не мисля, че има нещо, което някога може да се сравни със земетресение... все пак на 11 март миналата година загинаха 20 000 души!

Да, Япония е остров... имаме земетресения, цунамита, вулканични изригвания, тайфуни и всякакви разрушителни бедствия... дори някои историци посочват Япония като едно от най-трудните места, в които еднн народ да се установи. Ако разглеждате историята в периоди от 10, 20, 30 години назад, ще кажете, че в Япония не е толкова лошо за живеене, но ако погледнете 50, 100, 200, 500 години назад, ще разберете, че страната ми е опасно място. А японците са живели по тези острови хиляди години... От друга страна Япония е пълна с природни богатства в планините и риба в морето. Има японска поговорка, която казва: "щастие от планината, щастие от морето" – японците, за тези хиляди години, просто са запазили вярата си в земята, която им носи както прехрана, така и много бедствия и трагедии.

Както и да е, просто съм щастлив, че отбелязваме 20 години Osaka Monaurail и продължаваме да си вършим работата – да радваме хората.

 

img 7024

 

Osaka Monaurail свирят на 30 юни на Sozopol Fest 2012

Билети тук

онлайн