Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (168)

Неделя, 16 Септември 2018г. 15:15ч.

Албуми | Orbital

Публикувана в Музика

orbital-cover Orbital – Monsters Exist

 

Кой?Пол и Фил Хартнол, братята в иконична рейв орбита от 30 години насам.

 

Какво?Legends (Like Monsters) Exist – да, 2019-а ще маркира 30 години откакто във въздуха се разнася Chime – синт-мантра с простичка, но хипнотична до заразителност мелодия... от онези мелодии, превърнали се в запазена Orbital марка... Такива мелодии (наречени Tiny Foldable Cities, P.H.U.K., Vision OnE, The End Is Nigh), каквито има и в деветия албум на братята Хартнол...

В Monsters Exist съществува и другата Orbital емблема – хитро семплираните речи и вокални семпли в комбина с IDM брекбийт за разкош като The Raid и There Will Come A Time (с думите на професор Брайън Кокс), което не е Hoo Hoo Ha Ha-сюрприз за всички запознати със социалната ангажираност на братята Хартнол (неслучайно откриха Параолимпийските игри в Лондон със Стивън Хокинг, нали)... Неслучайно и дизайнерът Джон Грийнууд се завръща в орбитата на братята Хартнол с артуърк, който очебийно да плъзва във визията на класическите Orbital албуми – да, играем си на носталгия (без много нови трикове като в Wonky), но играта се нарича Fun With The System...

Всъщност, 2019-а ще маркира и 20 години от албума The Middle of Nowhere и именно там се намират братята Хартнол – там, в средата между зоната на иконичен рейв ореол, в която няма нужда да до|по|казват каквото и да било (чудим се дали през 2020-а няма да обявят пореден разпад) и зоната на дискомфорт, в която трябва да балансират по ръба на носталгията и новите трикове, така че да не се превърнат в пародийна версия на себе си като The Prodigy и The Chemical Brothers, например... Все пак, колкото и приказките за чудовища да са по братя Хартнол, а не по братя Грим, чудовищата съществуват само докато има и някой, който да вярва в съществуването им, нали...

 

Кога? – когато съня на носталгията те изпрати в нощта на 7 септември 2001 в София... или в горещата юнска вечер през 2009-а в Барселона... когато братя Хартнол ни разказваха чудни приказки с чудовища за лека нощ...

 

Защо? – защото Orbital са по-вечни от Чудовищата (и политкоректните приказки за тях)...

 

Неделя, 09 Септември 2018г. 14:14ч.

3 в 1 | Ital Tek vs LORN vs Prequel Tapes

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Electronic Body Music – не, не онзи тренди, спряган повсеместно ЕВМ, а просто пост-индъстриъл, който да усещаш с тялото си...

 

ital-coverItal Tek vs LORNlorn-cover vs Prequel Tapespt-cover

 

Кой?Алън Майсън, британски оператор в зоната на броукън-бас-здрача; Маркос Ортега, американски неконвенционален глич-бийт експресионист; Prequel Tapes, немски обсесивен фен на аналоговите синтезатори, запознат с Inner Systems на техното.

 

Какво?Electronic Body Music – да, и тримата – Ital Tek, LORN и Prequel Tapes – имат различно модус операнди за музикално поразяване, но това, което правят в новите си албуми (Bodied, REMNANT и Everything Is Quite Now) е споделянето (без много думи... да, за инструментална музика говорим) на една епична пост-индъстриъл панорама, която няма много общо с тренди ЕВМ пейзажа и корените на индустриалното техно, а е по-скоро плод на ембиънт синт|ез и бас, който да усещаш в недрата на тялото си...

Да, неслучайно, новото творение на Алън Майсън носи името Bodied – с ефирните, вокални дихания в откриващите парчета Adrift, Become Real и Cipher, човек сякаш излиза от външната си обвивка, за да останат само недрата на тялото... Там, в Bodied зоната, където властват Blood Rain, Prima, Lithic и Vanta импулси (да се чете чело + цигулка + китара + Бас), неподвластни на разума... там, където телом и духом са само понятия Across Time, а Hymnal е химнът на Bodied-Човека, преоткрил своето пост-индъстриъл / пост-човешко бъдеще... Както би казал един Блейд Рънър: The Circle Is Complete!

 

Всъщност, Маркос Ортега (или просто LORN) дава на Блейд Рънър право на REPLIKA KOLD MIRAGE, L'APPEL DU VIDE, OUT OF THE FRAME, MEMORY MANAGEMENT и DRAWN OUT LIKE AN ACHE са като саундтрак на хуманоиден силует, бродещ из епичен пост-индъстриъл пейзаж със синт-вперен поглед в бъдещето човешко...

 

Въпросът за миналото, бъдещето и настоящето пък вълнува Prequel Tapes дотолкова, че да заяви Everything Is Quite Now – да, вторият му албум излиза от Inner Systems зоната на индустриалното техно и поема на пост-индъстриъл трип на съзряването – от откриващото Returning Systems, през This Hidden Place и Run Into The Night до Clouds и Core (Red), всичко прилича на ембиънт медитация, с която Блейд Рънъра е приел Съдбата си и търси своя по-добра версия, докато пее Night Noise Lullaby на човечеството.


Кога? – идеален саундтрак за Края на Лятото, когато завали Дъжда на Меланхолията...

 

Защо? – защото Тялото е най-добрия проводник на Музиката...

Петък, 24 Август 2018г. 12:12ч.

Албуми | Ólafur Arnalds

Публикувана в Музика

arnalds-cover

 Ólafur Arnalds – re:member


Кой?Олафур Арналдс, исландски властелин на нео-класиката, Kiasmos половинка и брат по орбита на Нилс Фрам.

 

Какво? В Stratusферата на Лятото – след третия (и най-поп ориентиран) албум For Now I Am Winter, Олафур влезе в сезона на колаборациите – то не беше Kiasmos денс авантюрата с Янус Расмусен, то не бяха The Chopin Project вариациите с Alice Sara Ott, то не бяха клавишните Collaborative Works игри с Нилс Фрам, то не бяха Island Songs дуети по исландски...

И всичко това оказа влияние (дори в re:member да има само една-единствена вокална unfold импресия от SOHN), затова и в четвъртия албум ще откриете цял струнен оркестър, например, но най-важната комбо акция в re:member се нарича Stratus – пиано-базирания софтуер (разработен от Олафур с дългогодишния му приятел Халдор Илдярн), който от една изсвирена нота може да генерира пъзели от звуци... Stratus може да синтезира и образ на генерираните ноти, и така се ражда и цианотипната обложка на re:member...

Всъщност, процесът на цианотипия (със слънчева UV светлина или кварцови лампи) е като метафора на Stratus-композирането на Олафур тук – една нота | образ може да се разклони в нови, (не)повтарящи се вариации и това надграждане е ювелирно в re:member, brot, inconsist, partial, undir и особено в ekki hugsa – иначе (на исландски) казано – "Не Мисли", а се остави на Музиката | Лятото да генерира нови и нови, (не)повтарящи се емоции...

 

Кога? – идеален епилог на лятото, re:member е като звука от есенно листо, падащо в морската вода.

 

Защо? – за да re:member Лятото...

 

Сряда, 22 Август 2018г. 09:09ч.

Албуми | Djrum

Публикувана в Музика

djrum-cover Djrum – Portrait With Firewood

 

Кой?Феликс Мануел, заслужил dub-2step герой със силно 2nd Drop минало.

 

Какво?Морски Бийт Натюрморти – когато казахме, че с дебютния си Seven Lies албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести, се надявахме продължението да е поне толкова изкусително – и да, ювелирните Creature Pt. 1 и Pt. 2 лежат на дъното на Seven Lies морето, но намерили пианото от детството на Феликс и челото на Зося Ягожинска...

И да, заглавието Portrait With Firewood може и да е вдъхновено от едноименна творба на Марина Абрамович, но бийт портретирането на Мануел няма много общо с пърформанс арта, а по-скоро с лендарта на парчета като Waters Rising, Blue Violet, Sex, Sparrows и Showreel Pt. 3, в които dub-2step линии, вокални импресии от Lola Empire, ембиънт чело и пиано акценти, и традиционните филмови Djrum семпли рисуват натюрморт епопея, сензитивна и всепоглъщаща, като Nothing Is Still панорамата на Леон Вайнхол.


Кога? – по залез слънце, когато Waters Rising и всичко става Blue Violet за среща с Creature на Нощта.

 

Защо? – защото вълните на Лятото са като Djrum трак, който семплирано чурулика: "It's not my Mind... It's not my Body... It's just my Heart... I show you My Scars, You show me the Stars"...

Вторник, 31 Юли 2018г. 13:13ч.

Албуми | The Internet

Публикувана в Музика

internet-hm The Internet – Hive Mind


Кой?Сидни Syd Бенет, Стив Лейси, Мат Martians, Патрик Пейдж II и Кристофър Смит или Ел Ей неглиже героите на нео-соул-Odd Future-груува.

 

Какво?Roll Груува на Вечното Лято – "Hey, Melt Festival, hope you don't get Melt-ed" закачаше се Syd с необичайната немска, тотална жега (надскачаща дори летния Ел Ей пек)... и изведнъж решението да пуснеш група като The Internet в 4 следобед на главната сцена (сред пост-индъстриъл панорама от всевъзможно напечени кранове и бетон) започва да ти звучи не толкова безумно...

... защото, да, четвъртият The Internet албум диша, издиша и претопява Вечното Лято – онова хамачно-напевното като в La Di Da, Come Together, It Gets Better (With Time), Beat Goes On и Hold On; онова жадното за грууви закачки (о, да рифовете на Стив Лейси) и авантюри като в Roll (Burbank Funk), Come Over, Bravo, Mood, Next Time/Humble Pie и Wanna Be, които сякаш знаят какво си правил (и ще правиш) това лято...

 

Кога? – под хамака на летния залез, когато с La Di Da припев на уста и Roll (Burbank Funk) чупка в тазобедрените стави очакваш изкушенията на Вечното Синьо Лято...

 


Защо? – защото Syd Бенет, Стив Лейси и компания рулират Melt Mood-а на Вечното Лято като сладолед под палмова сянка...

interlive0

The Internet Live @ Melt! Festival 2018 © фотография MIR

онлайн