Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (172)

Неделя, 09 Септември 2018г. 14:14ч.

3 в 1 | Ital Tek vs LORN vs Prequel Tapes

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Electronic Body Music – не, не онзи тренди, спряган повсеместно ЕВМ, а просто пост-индъстриъл, който да усещаш с тялото си...

 

ital-coverItal Tek vs LORNlorn-cover vs Prequel Tapespt-cover

 

Кой?Алън Майсън, британски оператор в зоната на броукън-бас-здрача; Маркос Ортега, американски неконвенционален глич-бийт експресионист; Prequel Tapes, немски обсесивен фен на аналоговите синтезатори, запознат с Inner Systems на техното.

 

Какво?Electronic Body Music – да, и тримата – Ital Tek, LORN и Prequel Tapes – имат различно модус операнди за музикално поразяване, но това, което правят в новите си албуми (Bodied, REMNANT и Everything Is Quite Now) е споделянето (без много думи... да, за инструментална музика говорим) на една епична пост-индъстриъл панорама, която няма много общо с тренди ЕВМ пейзажа и корените на индустриалното техно, а е по-скоро плод на ембиънт синт|ез и бас, който да усещаш в недрата на тялото си...

Да, неслучайно, новото творение на Алън Майсън носи името Bodied – с ефирните, вокални дихания в откриващите парчета Adrift, Become Real и Cipher, човек сякаш излиза от външната си обвивка, за да останат само недрата на тялото... Там, в Bodied зоната, където властват Blood Rain, Prima, Lithic и Vanta импулси (да се чете чело + цигулка + китара + Бас), неподвластни на разума... там, където телом и духом са само понятия Across Time, а Hymnal е химнът на Bodied-Човека, преоткрил своето пост-индъстриъл / пост-човешко бъдеще... Както би казал един Блейд Рънър: The Circle Is Complete!

 

Всъщност, Маркос Ортега (или просто LORN) дава на Блейд Рънър право на REPLIKA KOLD MIRAGE, L'APPEL DU VIDE, OUT OF THE FRAME, MEMORY MANAGEMENT и DRAWN OUT LIKE AN ACHE са като саундтрак на хуманоиден силует, бродещ из епичен пост-индъстриъл пейзаж със синт-вперен поглед в бъдещето човешко...

 

Въпросът за миналото, бъдещето и настоящето пък вълнува Prequel Tapes дотолкова, че да заяви Everything Is Quite Now – да, вторият му албум излиза от Inner Systems зоната на индустриалното техно и поема на пост-индъстриъл трип на съзряването – от откриващото Returning Systems, през This Hidden Place и Run Into The Night до Clouds и Core (Red), всичко прилича на ембиънт медитация, с която Блейд Рънъра е приел Съдбата си и търси своя по-добра версия, докато пее Night Noise Lullaby на човечеството.


Кога? – идеален саундтрак за Края на Лятото, когато завали Дъжда на Меланхолията...

 

Защо? – защото Тялото е най-добрия проводник на Музиката...

Петък, 24 Август 2018г. 12:12ч.

Албуми | Ólafur Arnalds

Публикувана в Музика

arnalds-cover

 Ólafur Arnalds – re:member


Кой?Олафур Арналдс, исландски властелин на нео-класиката, Kiasmos половинка и брат по орбита на Нилс Фрам.

 

Какво? В Stratusферата на Лятото – след третия (и най-поп ориентиран) албум For Now I Am Winter, Олафур влезе в сезона на колаборациите – то не беше Kiasmos денс авантюрата с Янус Расмусен, то не бяха The Chopin Project вариациите с Alice Sara Ott, то не бяха клавишните Collaborative Works игри с Нилс Фрам, то не бяха Island Songs дуети по исландски...

И всичко това оказа влияние (дори в re:member да има само една-единствена вокална unfold импресия от SOHN), затова и в четвъртия албум ще откриете цял струнен оркестър, например, но най-важната комбо акция в re:member се нарича Stratus – пиано-базирания софтуер (разработен от Олафур с дългогодишния му приятел Халдор Илдярн), който от една изсвирена нота може да генерира пъзели от звуци... Stratus може да синтезира и образ на генерираните ноти, и така се ражда и цианотипната обложка на re:member...

Всъщност, процесът на цианотипия (със слънчева UV светлина или кварцови лампи) е като метафора на Stratus-композирането на Олафур тук – една нота | образ може да се разклони в нови, (не)повтарящи се вариации и това надграждане е ювелирно в re:member, brot, inconsist, partial, undir и особено в ekki hugsa – иначе (на исландски) казано – "Не Мисли", а се остави на Музиката | Лятото да генерира нови и нови, (не)повтарящи се емоции...

 

Кога? – идеален епилог на лятото, re:member е като звука от есенно листо, падащо в морската вода.

 

Защо? – за да re:member Лятото...

 

Сряда, 22 Август 2018г. 09:09ч.

Албуми | Djrum

Публикувана в Музика

djrum-cover Djrum – Portrait With Firewood

 

Кой?Феликс Мануел, заслужил dub-2step герой със силно 2nd Drop минало.

 

Какво?Морски Бийт Натюрморти – когато казахме, че с дебютния си Seven Lies албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести, се надявахме продължението да е поне толкова изкусително – и да, ювелирните Creature Pt. 1 и Pt. 2 лежат на дъното на Seven Lies морето, но намерили пианото от детството на Феликс и челото на Зося Ягожинска...

И да, заглавието Portrait With Firewood може и да е вдъхновено от едноименна творба на Марина Абрамович, но бийт портретирането на Мануел няма много общо с пърформанс арта, а по-скоро с лендарта на парчета като Waters Rising, Blue Violet, Sex, Sparrows и Showreel Pt. 3, в които dub-2step линии, вокални импресии от Lola Empire, ембиънт чело и пиано акценти, и традиционните филмови Djrum семпли рисуват натюрморт епопея, сензитивна и всепоглъщаща, като Nothing Is Still панорамата на Леон Вайнхол.


Кога? – по залез слънце, когато Waters Rising и всичко става Blue Violet за среща с Creature на Нощта.

 

Защо? – защото вълните на Лятото са като Djrum трак, който семплирано чурулика: "It's not my Mind... It's not my Body... It's just my Heart... I show you My Scars, You show me the Stars"...

Вторник, 31 Юли 2018г. 13:13ч.

Албуми | The Internet

Публикувана в Музика

internet-hm The Internet – Hive Mind


Кой?Сидни Syd Бенет, Стив Лейси, Мат Martians, Патрик Пейдж II и Кристофър Смит или Ел Ей неглиже героите на нео-соул-Odd Future-груува.

 

Какво?Roll Груува на Вечното Лято – "Hey, Melt Festival, hope you don't get Melt-ed" закачаше се Syd с необичайната немска, тотална жега (надскачаща дори летния Ел Ей пек)... и изведнъж решението да пуснеш група като The Internet в 4 следобед на главната сцена (сред пост-индъстриъл панорама от всевъзможно напечени кранове и бетон) започва да ти звучи не толкова безумно...

... защото, да, четвъртият The Internet албум диша, издиша и претопява Вечното Лято – онова хамачно-напевното като в La Di Da, Come Together, It Gets Better (With Time), Beat Goes On и Hold On; онова жадното за грууви закачки (о, да рифовете на Стив Лейси) и авантюри като в Roll (Burbank Funk), Come Over, Bravo, Mood, Next Time/Humble Pie и Wanna Be, които сякаш знаят какво си правил (и ще правиш) това лято...

 

Кога? – под хамака на летния залез, когато с La Di Da припев на уста и Roll (Burbank Funk) чупка в тазобедрените стави очакваш изкушенията на Вечното Синьо Лято...

 


Защо? – защото Syd Бенет, Стив Лейси и компания рулират Melt Mood-а на Вечното Лято като сладолед под палмова сянка...

interlive0

The Internet Live @ Melt! Festival 2018 © фотография MIR

Петък, 20 Юли 2018г. 07:07ч.

Интервю | Paul Frick на 180°

Публикувана в Музика

Паул Фрик винаги е знаел какво е да си част от неделимо цяло и тяло с обща идея – и като една трета от нео-класическата формация Brandt Brauer Frick, и дори миналата година, като част от Ансамбъл 180°, специално създадения камерен музикален съюз на фестивала-лаборатория за съвременно изкуство 180°. Сега, Фрик се завръща в София, за да представи предпремиерно (о, да, излиза на 3 август) дебютния си солов албум Second Yard Botanicals на фестивала 180°, затова по-добре самият Паул да ви разкаже за срещите във вътрешния двор на неговото студио, за комбо пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез от школата на Пина Бауш, за братя Карамазови, за Emika, за Джани Версаче, за новия Brandt Brauer Frick албум и...

 

 

Днес... Най-важното нещо в света на Паул Фрик е...?

Студиото ми... И албумът, който издавам е посветен на него.

 

Защо точно Second Yard Botanicals?

Заглавието на албума отдава почит към вътрешния двор на нашето студио, който, през годините, се превърна в прекрасен оазис с всевъзможни растителни видове и дървени конструкции, благодарение на нашия съсед, музикантът и художник Ханс Унщерн. Потапя те в тотално различен свят, толкова далеч от напрежението на улицата, която се намира съвсем близо отпред... Така че, в общи линии, заглавието означава: "Благодаря, че мястото, в което работя е мое Убежище"...

 

Участваш на фестивала 180° за втора поредна година... Какво е усещането и използва ли някои от сесиите в София за създаването на Second Yard Botanicals?

Приятно ми е, че имам възможността да се завърна в София за 180°, защото миналогодишното участие беше много вдъхновяващо за мен... Музикантите и танцьорите, с които си партнирах бяха много различни, но имах чувството, че си паснахме и се обединихме около една идея по много естествен начин... Освен това, в края на пърформанса, имаше част, която изпълнявах съвсем соло, което не ми се беше случвало от векове... от 2010 насам, мисля... И сега, една година по-късно, нещата еволюираха и ще представя абсолютно соло концертно изпълнение.

 

Има ли композиция от Second Yard Botanicals, която обичаш да свириш на живо? Защо?

Особено се забавлявам с Neo Biedermeier – по принцип, албумната версия е кратка и нежна пиано миниатюра, но когато я свиря на живо се разгъва в техно трак с много арпежио лудост, благодарение на Moog Minitaur синтезатора.

 

Споменаваш, че романът Anniversaries на Уве Йонсон вдъхновява отчасти създаването на Second Yard Botanicals, но композиции като Karamasow веднага намигат към Достоевски? Как се получи така и възможно ли е музиката да предава литературни идеи или такива от другите изкуства?

Написах Karamasow в деня, след като бях гледал 6-часовата театрална версия на Франк Касторф по романа на Достоевски в театъра Volksbühne. Отразява част от това, което усетих, но съвсем не е музикален "превод" на идеи... По-скоро е нещо като инстинктивно емоционално размишление. Театралната версия беше много по-агресивна и енергична, като катарзис за Изгубения Човек, който не може да открие своето място в едно променливо и променящо се общество. В моята композиция, тази борба все още се усеща да ври и кипи някъде, но усещането е като упоено с анестезия, което изкривява възприятието и го хвърля към дребните детайли.

 

Кой създаде артуърка за Second Yard Botanicals и защо точно такъв колаж – овца, кола, гълъб... – отразява най-добре албума?

Всъщност, това е случайна снимка от мобилния ми телефон, колкото и странно да звучи... Мисля, че е точно като музиката в албума – естествен и шарен колаж от звуци... А и тази овца изглежда така сякаш знае нещо, което ние не знаем, хаха...

 

Може ли да разкажеш повече за пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез на фестивала 180° – тази колаборация ще бъде ли част от лайв презентацията на Second Yard Botanicals?

Ще бъде страхотно, но... нека бъде изненада... И да, пърформансът е част от концертното представяне на албума.

 

 

Два пъти (веднъж соло и веднъж с Brandt Brauer Frick) си записвал с Emika, която е почетен mir-logo-black-50x25 гост... Как избираш артистите, с които да колаборираш, особено за запис сесиите в Second Yard Botanicals?

О, радвам се, че Emika ви е гостувала... Срещнах я случайно в един клуб в Берлин, през 2010-а... Носех разни плочи и така се разговорихме за музика, после за записи... И, все пак, не съм я виждал от години...

Иначе, в Second Yard Botanicals, съм семплирал звуци от много неизползвани запис сесии, както и от концертни изпълнения на моите камерни музикални проекти... И по този начин се появи дългия списък с музиканти в албума... Някои обичайни заподозрени като колегите ми Ян Брауер и Даниел Бранд от Brandt Brauer Frick и членове от разклонението му Ensemble Adapter, певци от хора Neue Vocalsolisten и много други познати, които се отбиват в двора ни... може да прочетете списъка на гърба на винила или в discogs инфото, ако ви интересува...


Даниел Бранд издаде соло албум миналата година, сега и ти правиш соло дебют... Не е ли време за нов Brandt Brauer Frick албум?

О, да, време е... И, всъщност, е почти завършен... Ще бъде нашия пети и, надявам се, най-добър албум – очаквайте го през ранната 2019-а...

 

Музиката, която правиш е доста кинематографична... има ли филм или друга арт форма, която наистина ти е въздействала в последно време?

Скоро не съм гледал много нови филми, но Blade Runner 2049 ме впечатли... Не само визуално... намирам историята за адекватна и умно изградена с хитри обрати...

 

Технически погледнато, кой от твоите музикални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

През 2016-а, с Brandt Brauer Frick написахме опера заедно с британския режисьор Мартин Бътлър, специално за Deutsche Oper в Берлин... Казваше се Gianni – историята е за Джани Версаче, но още повече за неговия убиец – един лабиринт през хоръра на модата и селебрити индустрията, разказан като гръцка трагедия, която включва дори Voguing... Работата е там, че нито един от трима ни има хубав глас или може, въобще, да пее, но ни се наложи... за пръв и последен път, хаха... Тъй като бяхме подбрали основно певци без класическо музикално образование, които не можеха да четат ноти, ни се наложи да изпеем цялата опера, за да може те да я научат наизуст... Понякога ползвахме autotune или доста монтаж... Цялата работа беше абсурдно смешна и добре, че никой никога никъде няма повече да чуе изпятата от нас версия на Gianni, хаха...

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Не съм баща, все още, но мога да си представя, че това би било когато чуеш писъка на собственото дете... или, може би, гласовете на твоите родители... или на членове на семейството и на близки хора...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш, но много близо до ушите на хората, които наистина са до теб!

 

 

Паул Фрик представя Second Yard Botanicals на 27 юли във Фабрика 126

онлайн