Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (168)

Сряда, 30 Май 2018г. 14:14ч.

Албуми | Oneohtrix Point Never

Публикувана в Музика

opn-cover Oneohtrix Point Never – Age Of

 

Кой?Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната арт еклектика.

 

Какво?О, Времена... О, Нрави – амбивалентността и контрастите винаги са били основни козове в дигиталната саунд игра на Oneohtrix Point Never. И ако контрастът в артуърка на корицата на новото Age Of творение на Даниъл Лопатин красноречиво намеква за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена с техните всевъзможни музикални жанрове, то заглавието на финалното парче Last Known Image Of а Song като че ли обобщава идеално това към което се стреми Лопатин – да "облече" музиката в образ, да я превърне в арт визуален обект със собствен саундтрак... Като саундтрак на имагинерен филм... Правил го е в аудио-визуални изложби като Ecco, правил го е в озвучаване на филми (за Good Time саундтрака му дадоха дори заслужена награда в Кан 2017)... Прави го и в актуалното MYRIAD лайв шоу... Прави го и в Age Of...

Не че и преди не е рисувал с емблематични синт линии, но Age Of и myriad.industries (и двете с клавесин импресии като от албум на Бенджамин Клемънтайн) и Toys 2 дават нов контекст на дигиталната OPN дизайн игра... Не че и комбината му с Prurient в We'll Take It и Warning не добавя ударни нойз-индъстриъл нива ала Garden Of Delete албума...

Не че и преди не се е заигравал с поп музиката в компанията на ANOHNI (а сега и в триумвират акция с Джеймс Блейк), но нито Black Snow, Babylon и Still Stuff That Doesn't Happen, нито The Station (писано за Usher, не щещ ли) могат да надскочат "дуета" с челистката Kelsey Lu в Last Known Image Of Song и Same – последното не само е идеален образец за модулиране на гласове (тези на ANOHNI и Kelsey Lu), но и само с просто манипулиране и размяна на честоти постига символ-веруюто на пост-всичко-съвременното изкуство – Same Digital Shit Another Контекст.

 

Кога? – когато приемникът даде накъсо и забърка цялата поп култура в една микс-калейдоскоп-центрофуга.

 

Защо? – защото Same Digital Shit Another Контекст е мото и на Днешния, и на Утрешния ден...

Неделя, 20 Май 2018г. 16:16ч.

3 в 1 | Skee Mask/SCNTST vs DJ Healer vs The Black Dog

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Двойно Щастие... или 3 х 23-ма артисти, които издават едновременно по 2 албума... И не говорим за двоен стандарт, даже напротив...

 

compro-coverSkee Mask|SCNTSTscntst-cover vs healer-coverDJ Healerhealerp-cover


                                                              vs blackdog posttruthThe Black Dogblackdog blackdaisywheel

 

Кой?Бриън Мюлер, немски двоен агент, влизащ в бийт акции под кодовите имена Skee Mask и SCNTST; Анонимен агент с толкова кодови имена (като DJ Healer, DJ Metatron, Traumprinz, Prince Of Denmark, Prime Minister Of Doom...), колкото нива на иформационен мрак го обграждат; Британското амби-техно трио на Кен Дауни и братята Мартин и Ричард Дъст, играещи под кодовото име The Black Dog.

 

Какво?Биполярен Бийткеф – да, всяко нещо във Вселената си има (поне) две страни... като виниловата плоча... или като двойните албуми – да, Compro и Scenes And Sketches From The Lab на Skee Mask | SCNTST; Nothing 2 Loose и Planet Lonely на DJ Healer; Post-Truth и Black Daisy Wheel на The Black Dog – всички те са албуми, издадени по едно и също време от един и същ артист, но всеки един от тях (Skee Mask | SCNTST, DJ Healer и The Black Dog) подхожда по различен начин към концепцията на Двойния Албум и към... страните на собствения Образ.

 

Да, Бриън Мюлер винаги се е раздвоявал между алтерего-бийт проявленията на своите два образа Skee Mask и SCNTST, но и винаги е успявал да ги съчетае в перфектна симбиоза... Лесно би могло да се каже, че вторият му Skee Mask албум Compro е хармоничен амби-техно компромис с елементи на брекбийт, IDM и дори джънгъл (във Via Sub Mids, Kozmic Flush и Soundboy Ext, например) от Бийт Лигата на Answer Code Request и Shed, но трябва да чуете Flyby VFR, Rev8617, Dial 274, 50 Euro To Break Boost и Calimance (Delay Mix) в комбо акция с Dilettante Fonk, Opus Quod Acidum, '14 Tepéca, Espera и Skip Squad от хаус-синт-медитативните Scenes And Sketches From The Lab, за да усетите, че двата албума тук се събират в нещо като призма, която разкрива целия бийт спектър и калейдоскопичен образ на Бриън Мюлер – мултиколорната перла на немската тех-но-хаус сцена.

 

Да, трудно може да се обхване целия бийт спектър на агент с толкова имена като DJ Healer, DJ Metatron, Traumprinz, Prince Of Denmark, Prime Minister Of Doom..., особено като е обвит в Burial-мистерия, но също като Burial и DJ Healer обича семплирането на видеоигри, речи, филмови монолози, интервюта, телефонни разговори и обилните броукън ембиънт пейзажи...

Също като Burial и DJ Healer обича да закодира ключове за спектрален бийт анализ в музиката си – неслучайно микстейпът Planet Lonely носи името на парче от албума Nothing 2 Loose (който пък е пълен с попкултурни препратки) – получават се мета-бийт ситуации, кодове на разширение за преминаване от една Вселена в друга... От ембиънт спиритуализъм, през броукън хаус терапия до биполярна техно медитация (с Prime Minister Of Doom албума) – да, всъщност говорим не за два, а за цели три албума от DJ Healer (май само Hieroglyphic Being може да го конкурира с продукция на година) – истинско Дърво на Живота на DJ Healer...

 

Корените на бийтродословното The Black Dog дърво на Кен Дауни и братята Мартин и Ричард Дъст поникват още в пред-интернет ерата, но Dust Science (техния лейбъл) разклоненията му идват в пост-интернет времената и този дуализъм ясно личи в класическата им амбивалентна концепция за двоен албум – Black Daisy Wheel е ембиънт съзерцание на Хаоса наоколо (завършващо с медитативно отброяване на чешки от добре познатата ни героиня Emika в Tell Me What You Remember), докато Post-Truth е бурен техно коментар на Ада наоколо...

Ключовата дума е Cognitive (неслучайно, в двата албума се срещат парчетата Cognitive Dissident и Cognitive Dissonance), а именно познанието за това, че всяко нещо има две страни (и не е това, което изглежда) в пост-истина времената, отключва тук причинно-следствените връзки между тракове като Who He Was, We Must Repeat, Bye Thee Bye, Autohoaxer и Shutter Head (от албума Black Daisy Wheel) със Solipsism, MK Future, FWB, Technological Utopians и The Truth Is In The Post (от Post-Truth албума), така че мотото Welcome to Our Disinformation да се превърне в Welcome to Our Ambivalence.

 

Кога? – в дни на дилеми и на биполярни нощи...

 

Защо? – защото не може да продължаваш да водиш Двоен Стандарт на Живот... Живей на пълен Спектър!

 

Понеделник, 14 Май 2018г. 19:19ч.

Албуми | Simian Mobile Disco

Публикувана в Музика

smd-cover Simian Mobile Disco – Murmurations

 

Кой?Джеймс Форд и Джас Шоу, британско синтехно-поп дуо с класическо Attack Decay Sustain Release минало.

 

Какво?Deep Throat-Синт Терапия – да, говорим неслучайно за терапия, след като по-рано тази година блондинът (с очилата) Джас Шоу бе диагностициран с рядко заболяване, засягащо тъканите на тялото и се наложи Simian Mobile Disco да отменят част от плануваното световно турне... Да, говорим за лондонския женски хор Deep Throat Choir (чиято вокална естетика доста напомня хоровото пеене на няколко гласа в българския фолклор), оркестриран тук под синт-диригентската палка на Джеймс Форд и Джас Шоу...

И да, говорим за брилянтно използване на човешкия глас като инструмент, а Джеймс и Джас скоро не бяха работили с вокали (след като с последните два албума Whorl и Welcome To Sideways се потопиха в необятните бездни на модуларния саунд)... Явно, обаче, специалното преиздаване миналата година за 10-годишнината на класическия Attack Decay Sustain Release албум и работата на Джеймс по последното Depeche Mode творение си казаха Думата, така че Джеймс и Джас отново дадоха шанс на Гласа...

Всъщност, женските гласове на Deep Throat Choir тук са модулирани като оркестър, който приема най-различни Murmurations – да, онези птичи ята (най-често от скорци), които изписват невероятни (понякога абстрактни, но винаги красиви) графични форми при полета си в небето – от хороводната формация в откриващото Boids, през синт-вокалното жонглиране в Caught In A Wave, We Go, Hey Sister и Defender (о, да, Джас наистина има нужда от имунна защита) до епичната красота в A Perfect Swarm... Всичко тук се рее и рисува магични форми в небесата душевни...


Кога? – когато мистерията на българските гласове се превърне в... A Perfect Swarm.

 

Защо? – защото Джас Шоу има нужда от Murmurations за здраве... изпейте му ги под формата на Defender.

 

Четвъртък, 10 Май 2018г. 14:14ч.

Албуми | Aïsha Devi

Публикувана в Музика

aishad-cover Aïsha Devi – DNA Feelings

 

Кой?Аиша Деви, родения в Швейцария непалски шаман с магични Danse Noire ритуали.

 

Какво?ДНК-то на Aetherave-а – според самата Аиша, Aetherave-ът (освен четвъртия трак от втория ѝ албум) е "средство за трансцендентално пътуване отвъд гравитацията" и... може би, е най-доброто описание на мантра-рейв музиката, която прави. При нея (също като в ДНК-символизма върху обложката на DNA Feelings) два основни генобийтипа се преплитат като корените на произхода ѝ – от една страна са броукън рейв синт линии и саунд дизайн ала Arca (или на сестрата ѝ по орбита Ziúr), а от другата страна са мантроподобни напеви и ангело-полигласно пеене (точно като в българския фолклор, но вдъхновено тук повече от японски композитори като Кенджи Каваи, обсебени именно от Мистерията на българските гласове)...

Идеални образци са Aetherave, Intentional Dreams, Inner State Of Alchemy, Light Luxury, Cell Stems Spa и борещото се за равноправие на всички нива Dislocation Of The Alpha (с мантра-припева I Love You When You Change)... Всъщност, вечния конфликт между Духа и Материята е на Деви-фокус още от дебютния ѝ албум Of Matter And Spirit, но тук бийт анализът е още по-разширен и стига до ДНК-то на Новия ЧовекTime Is The Illusion Of Solidity казва всичко най-важно, а Aetherave е неговия саундтрак.

 

Кога? – когато търсиш време за DNA ☤ ∞ медитация и отърсване от гравитацията на затискащите проблеми.

 

Защо? – защото никой не може да избира своята ДНК (поне засега), но всеки може да избира своите DNA Feelings.

Сряда, 09 Май 2018г. 18:18ч.

Албуми | Saturated Pixels

Публикувана в Музика

saturated pixels mystery Saturated Pixels – Mystery

 

Кой?Ангел Додов и Любомир Брашненков, родно електроакустично дуо със страст към бийт сатурация на визуални пиксели.

 

Какво?Мистерията на Самопознанието – ако помните подкаст срещата ни със Saturated Pixels, то за вас не е мистерия факта, че ексклузивния трак в него Pulse зададе пулса, тона и очакванията за дебютния албум на Ангел и Любо. Не е и мистерия, че най-голямата мистерия винаги е била (и ще си остане) опознаването на Човека и... най-вече, Самопознанието. А всеки дебютен албум е идеално средство, за да разбереш Кой си и Какво искаш...

Затова, още в началото, Ангел и Любо се насочват към "Портите на Самопознанието" в Doors (да, не без помощта на бийт терапевта Иван Шопов, който именно издаде дебютното им Photons ЕР), което заедно с перкусивното Calima надграждат наученото във Photons, а Flaming O и заглавното Mystery (с цял акустичен арсенал в електро-симбиоза) идват, за да напомнят колко важна е китарата в лайв акциите на Saturated Pixels. Да, важно за самопознанието е и да минеш през местата, които обичаш, а Spectre, Forest и Pulse (със семплирания звънец на колело) те отвеждат на такава разходка, за да стигнеш Deeper – там, където се затваря кръга, подет от началното Deep... там, където ще намериш всички елементи, всички сатурирани пиксели на една Персона...

 

Кога? – срещата със Saturated Pixels е ясна – 10 май, клуб Tell Me, където Mystery-то на дебютния албум на Ангел и Любо ще се разплете парче по парче, бийт по пиксел по SpartArt | Спартак Йорданов...

 

Защо? – защото Mystery-то на екзистенца минава през Doors на Самопознанието, за да познаеш тогава из-Deeper смисъла на житието и битието.

 

онлайн