Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (172)

Петък, 04 Май 2018г. 08:08ч.

Интервю | Max Cooper

Публикувана в Музика

Да, Макс Купър отдавна е открил Баланса в блейд-рънър-техно играта Човек VS Машина или в сай-фай-бийт уравнението Музика + Наука. В ДНК-то на неговите два албума Human и Emergence броукън техно вибрации живеят в симбиоза с визуално маркирани научни методи и теории (все пак Макс е и докторант в областта на генетиката) като всичко това се разкрива брилянтно в първата му евър микс компилация, прясно издадената (днес, 4 май) Balance 30... Затова, сега говорим с Макс Купър за формулите на Баланса между Музика, Генетика и Наука в Balance 30, Emergence и Aether, за ДНК-то на неговия лейбъл Mesh и за...

 

 

Най-важното нещо в света на Макс Купър... днес... е...?

Оцеляването! Не съм голям фен на летенето, а, в момента, на връщане от Берлин, съм насред зверска турбуленция... Единственото хубаво нещо в това регулярно тестване на екзистенциални страхове е, че те принуждава да приемеш Смъртта... Направиш ли го, страхът изчезва, но е мъчително да живееш в такова състояние на духа, особено като трябва да променяш нагласата за основните си биологически функции... Страшно жизнерадостно начало за едно интервю, нали... Обещавам да не съм толкова мрачен по-нататък, хаха...

 

 

Имаш докторска степен в областта на генетиката, нали... кое, Генетиката или Музиката, играе (или ще играе) по-важна роля за еволюцията на Човека? Може ли някое от тях да промени начина, по който възприемаме света или да промени човешките взаимоотношения към по-добро?

Хм, Дарвиновата теория или културната еволюция е по-важна!? И двете не подлежат на сравнение, което директно мога да направя, най-сигурно е да кажеш, че и двете са важни по своему, нали... И двете, по различен начин, определят това кои сме, как мислим, как взаимодействаме със света наоколо... Ако се съмнявате или подценявате ролята на Музиката в това сравнение, то бих ви провокирал да отгатнете типа музика, която всеки слуша на базата на начина, по който се облича, на неговите политически и религиозни възгледи или дори на базата на неговия произход... Изненадващо тясна е връзката на Музиката с всички видове аспекти и проявления на човешката индивидуалност, на това, което Сме... Често, новата Музика расте в унисон с новата Мисъл.

Иначе, очевидно е, че разглеждана в дългосрочен план, генетиката е основната действаща сила, но вземем ли предвид по-кратки периоди от време, тогава културната еволюция е много по-тясно свързана с промените в Музиката. Съща така, не толкова като фактор, колкото като причинно-следствена връзка, но промените в начина на мислене могат да причинят повече промени в Музиката, отколкото Музиката да промени Мисленето.

Колкото до това дали гледаме на Музиката като сила за влияние, то всичко зависи от това колко често откриваме музика, която първо ни харесва, а после търсим връзките ù с определен тип политика, дрескод... или напротив, първо ни привличат идеите, които носи даден вид музика и после започваме да я харесваме, заради това. Дали Музиката може да бъде ключ към промени в начина на мислене... това е въпрос, чийто отговор, може би, могат да дадат някои социолози и то едва след като са провели анкети с достатъчен брой хора, така че да стигнем до подобно заключение... Интересно ми е дали е възможно!?

 

Последния ти албум се казваше Emergence – това търсена връзка ли беше със състоянието на Света в момента?

Идеята на проекта Emergence беше играта с природните закони... за това как тези нечетими драскулки, които физиците пишат на черни дъски, всъщност, наистина могат да доведат до по-голямо облагородяване, напредък и комплексност на Света около нас. Всеки от видеопроектите, за които работих с различен режисьор, беше посветен на основните физични закони и ролята им в създаването на материята на Вселената, в създаването на Живота и еволюцията му... и в надигащия се Хаос, в който живеем в момента. Получи се нещо като история на Вселената в отделни епизоди, всеки според визията и естетиката на режисьорите, с които работих... Беше забавно... изнесох и лекция за проекта в Нийемиген, а всичко най-интересно може да намерите и на сайта Emergence.

 

В музиката, която правиш Звук и Визия живеят в Баланс... как намираш баланса в живота? Какво е ДНК-то на Баланса?

Създаването на музика те научава да използваш и да се изразяваш с ограничени, базови изразни средства, към които, съвсем естествено, се причислява и визуалното разказване. Например, наскоро опитах да опиша няколко музикални откъса с идеята да открия начин да бъдат преведени на визуален език и открих, че всички думи, които бях използвал, за да опиша музиката, всъщност, са си визуални понятия... Днес, когато сядам да пиша музика, винаги имам и визуална идея в главата... което открива и доста пътища пред разказването, пред наратива... също като в Emergence албума, който споменахме. Почти невъзможно е да предадеш детайлно научни идеи само с музика, но когато се добави и визуално изкуство идеята ще проработи...

 

Но как това е свързано с живота ти... Например, създаването на микс компилацията Balance 30 предизвика ли те да откриеш баланс и вътрешен мир... И въобще, къде се намират те?

В Смъртта, хаха... Обещах да не я споменавам пак, нали... Интересен паралел правиш, особено сега, когато общуването и документирането на живота е толкова болезнено преекспонирано... Просто ми се искаше да се отдам на ескейпизъм... Исках началото да бъде като прочистване на мислите, като търсене на този мир, а не просто като преминаване през отделни жанрове музика и удоволствието от това... а може и да е чисто и просто ембиънт начало на един електронен микс – нищо нечувано, нали...

 

Всъщност, в Balance 30, сякаш използваш тракове от Transition EP-то (което издаде през твоя лейбъл Mesh) на Rob Clouth като опорни точки... А при създаването на тези парчета Роб използва алгоритъм, който семплира части от цялата му дискография досега... та Balance 30 твоя алгоритъм за сумиране на музикалната ти история ли е?

Да, напълно съгласен съм с тази интерпретация... това си е дневник на моето музикално пътешествие през последните над 20 години – има елементи от рейв и джънгъл миналото ми, моменти на мелодична електроника, техно, хаус, транс, ембиънт... смешно е да изреждаме жанрове и да делим така Музиката, нали... Да, обичам различните проявления на електронната музика и се опитах да го покажа в този микс. Винаги съм си създавал проблеми със смесването на жанрове, които не би трябвало да се смесват на места, на които не би трябвало да свиря... Толкова се отегчих от клубове и концертни зали, които имат стриктни, ограничителни правила относно това какъв BPM и стил е куул и приемливо да използваш, но за мое щастие, все повече места стават отворени към рушенето на правилата и рядко се случва да бъда арестуван от Техно полицията, хаха...

 

Какво може да очакваме от лейбъла ти MESH... креативните колаборации с Rob Clouth изглежда са само началото?

О, да, задават се няколко страхотни релийза и не го казвам само, за да звучи хубаво, ще се уверите! Издания на нови артисти като Brecon, които присъстват и в Balance компилацията, но и няколко абсолютно свежи включвания, които ще бъдат обявени през лятото. Търся хора, които се интересуват от по-широките, комплексни връзки на музиката с други арт форми, с инсталации, с нови софтуерни и технологични подходи... Технологичният бум, в момента, открива цели нови светове пред изкуствата и Mesh (като мрежа) е тук, за да изследва тези нови взаимовръзки – оттам идва и името на лейбъла.

Случаен ли е факта, че в Balance 30 селекцията влизат повечето от артистите, които ремиксираха твоя албум Emergence... като Rob Clouth, Rival Consoles, Patrice Baumel, Hidden Orchestra, Kimyan Law... ?

Просто всички са невероятни музиканти и продуценти, чиито стандарти в създаването на музика ме вдъхновяват, всеки в своята специална ниша – Tim Hecker, Lusine, Нилс Фрам, Com Truise, Deapmash, Loscil, Brecon, Alix Perez... зад всяко едно парче в компилацията се крият години усилена работа, добре обмислени идеи, които предават емоции и послания по много въздействащ начин. Тук е и мястото да благодаря на всеки един от тях, че ми позволи да използвам работата им в тази компилация.

 

Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Проектът Aether беше интересен в това отношение, защото беше съвсем нова аудиовизуална форма – когато я създавахме нямаше друг, подобен еквивалент, въпреки че сега има няколко подобни системи, но така се случват нещата в живота, нали... Студиото Architecture Social Club създаде този 3D екран, който виси над публиката и може да генерира движещи се холографски образи. Трябваше да разработим нов аудиовизуален език, съвместим с тази система и нейните ограничения, така че промените в изображенията ù наистина да отговарят на променливите музикални форми. А трябваше да помислим и как да разкажем наистина смислена история, а не само да изредим куп случайно генерирани образи. Искахме да обединим база данни и наратив, и това да не изглежда абстрактно, както звучи... предизвикателство си беше, но доведе до прекрасни резултати, които може да видите по-късно тази година, когато Aether ще бъде на турне.

 

Да, музиката, която правиш винаги е била толкова визуална, кинематографична... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Good Time – невероятния саундтрак на Oneohtrix Point Never, един от най-добрите, които някога съм слушал. Изключително въздействащо като музикално преживяване.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Всякакви струнни аранжименти и вариации винаги вършат работа.

 


Max Cooper Live е на 18 май в Control Club, Букурещ

Вторник, 01 Май 2018г. 15:15ч.

Албуми | Jon Hopkins

Публикувана в Музика

jon-cover Jon Hopkins – Singularity


Кой?Джон Хопкинс, британски глич-техно шаман, чиито хай-фай ембиънт ритуали не признават физични закони.

 

Какво?Jon от съзвездие Шаман – да, вярно, че изминаха 5 години от последния Immunity албум, но ако сте присъствали на хай-фай-броукън-техно ритуалите на Хопкинс, то знаете, че времето е относително понятие, а и Джон съвсем не е стоял в безтегловност след като изкара ВВС 1 резиденция, написа саундтрака за съвременен римейк на безсмъртния Хамлет (да, Шекспировия и да, с Бенедикт Къмбърбач в акция) и разказа приказни Late Night Tales.

Да, вярно, че на Singularity обложката грее непознато, фикционално съзвездие, описващо формулата на основното психотропно вещество в аяуаската, този шамански еликсир, водещ до крайни форми на медитация и транс проникновения, но психеделията в хай-фай техно ритуалите на Джон винаги се е криела в... Баланса – онази сингулярна точка в Черната дупка на Музиката, където глич-техно и пиано импресии не действат по познатия начин, а в абсолютна симбиоза като в Singularity, Neon Pattern Drum и епичното Luminous Beings.

Всъщност, тук Хопкинс редува излезлите сякаш от орбитата на Immunity (да се чете Open Eye Signal и Collider), кометните Emerald Rush и Everything Connected с пиано-ембиънт панорамните Feel First Life (със семплирана хорова красота), Echo Dissolve и Recovery, за да се слее Всичко в C O S M-оса на Jon от съзвездие Шаман.

 

Кога? – когато на звездното небе изгрее съзвездието... ШамаJon.

 

Защо? – защото дори да казват, че в сингулярната точка на черните дупки физичните закони нямали Думата – имат я Музиката и...

Понеделник, 30 Април 2018г. 10:10ч.

Албуми | Cyberian

Публикувана в Музика

cyber-cover Cyberian – Limerence

 

Кой?Стефан Бъчваров, мултиБийт агент с много имена и един дигитален WTF is SWAG храм.

 

Какво?БлянБийт – "Днес може да е ембиънт, а утре техно" – тези думи на Стефан при подкаст срещата ни може и идеално да описват дебютния му албум като Cyberian, но дори фокусът в Limerence (може и да намерите подробна Уикипедия дефиниция за това състояние на Духа, но може и да го обобщите като "Блян Любовен") да пада върху ембиънт нойз импресиите (ала Rabit или Бен Фрост), то бийт спектърът тук е по-широк... като самият Блян...

Широк като митологията на човешките емоции, минаващи през Seasons of Grief, Across The Styx и Dragons of Eden (комбото с Калоян Kanz добре сумира вибрациите в албума и припомня техните Dogs of Orion), за да заседне всичко в гърлото на вокалните експерименти в Stuck, Afterburn, Migrene и Found Mountain и да полегне (да, Casper Slate си е, буквално и преносно, трак за матраци, не щеш ли...) Душата в нещо като саунд Marble Park – там, в Limerence, сякаш всичко е мраморно-застинало, но инертно, като лятна омара, се движи във всички посоки, бълбука, диша и търси Sanctuary of Pan от Хаоса и Ада наоколо.

 

Кога? – срещата със Cyberian е ясна – 12 май, Amek Х, а дотогава Limerence може да играе като саундтрак на не един и два хамачни следобеда.

 

Защо? – защото когато дойде Seasons of Grief и минеш Across The Styx, само Dragons of Eden могат да те отведат до Sanctuary of Pan.

 

Четвъртък, 26 Април 2018г. 15:15ч.

Албуми | DJ Koze

Публикувана в Музика

dkoze-cover DJ Koze – knock knock

 

Кой?Щефан Козала, единственият и неподражаем кросоувър хаус факир с 12-инчов хумор и необятен запас от бийт фокуси.

 

Какво?Чук... Чук... Лятото Е... Отвори Му – да, може да говорим с часове за чудното, вечно напипващо гъдела на хумора и Kosi-всичко-Kоз хип-хоп семплиране (което тук е обилно в повече от Amygdala албума), но може и да спрем след мастъркласа в Baby (How Much I LFO You), Lord Knows или след ювелирното използване на соул класиката Neither One Of Us на Гладис Найт в Pick Up-хита на лятото...

Да, може да говорим с дни за Kosi-усета, който винаги открива най-перфектната симбиоза между Гласа (и Душата) на своите гост-вокалисти (списъкът тук е по-дълъг и от лятното слънцестоене) с бийт-пъзела на кефа в амигдалата на хауса, но може и да спрем след броукън-ефектните акции на Роушийн Мърфи в Illumination (и бийт-доближена тук до идола ù Грейс Джоунс в Scratch That), след вокал-жонглирането със София Кенеди (една от перлите в Pampa Records каталога) в This Is My Rock и Drone Me Up, Flashy или след Muddy Funster-модулирането на Душата с Кърт Вагнер...

Може да говорим за мастър семплирането на Bon Iver в Bonfire, за Music On My Teeth разпяването с Хосе Гонзалес или "Circling The Sun"-акцията с Mano Le Tough в Planet Hase... Но, всъщност, във всяко от 16-те knock knock парчета главен герой е... Лятото – като слънчев часовник всяко от парчетата маркира отделен момент от лятното слънцестоене – от Moving In A Liquid събуждането до зенита ("I need a little bit of light here") на слънцето в Illumination, Pick Up и Planet Hase, през залезния кеф в Muddy Funster, Lord Knows и Baby (How Much I LFO You) до звездното небе на Seeing Aliens... Всичко звучи като летен ескейпизъм за спасяване от Хаоса и Ада наоколо... като Holiday-DJ-Kicks-дневника на твоето Лято...

 

Кога? – от изгрев до залез, от здрач до зори... знаем какво ще слушаш това лято.

 

Защо? – защото I Guess Neither One Of Us Wants To Be The First To Say... Goodbye... да, на никой не му се иска DJ Koze албума да свършва, нали... Като Лятото...

Неделя, 22 Април 2018г. 14:14ч.

3 в 1 | Glenn Astro & Hodini vs Mouse On Mars vs Deadbeat

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Един за Всички, Всички за... – да, отборната работа с обща цел е Кауза Пердута за някои, но тези 3 албума не само доказват, че споделената работа е кеф работа, но и напомнят (за пореден път), че... Together Is Better...

 

glennastrohodini-coverGlenn Astro & Hodini vs mom-coverMouse On Mars vs deadbeat-coverDeadbeat

 

Кой?Glenn Astro и Хълк Ход (или просто Hodini), немско броукън-джаз-хаус дуо с обща страст към хамачни фънк/хип-хоп семпли и към комбо играта; Ян Вернер и Анди Тома, немски IDM титани, които знаят 2 и 200 трика за играта в комбина; Скот Монтейт, канадски дъб класик с берлинско техно гражданство.

 

Какво?Together Is Better – да, и трите албума тук – Turquoise Tortoise на Glenn Astro & Hodini, Dimensional People на Mouse on Mars и Wax Poetic For This Our Great Resolve на Deadbeat – произхождат от различен саунд спектър, но и трите следват златните 3 Закона на Комбо-физиката:

- Един за Всички, Всички за... Музиката

- Колкото повече играчи, толкова по-богат идейно и шарен Свят/Албум

- Споделената работа е Кеф работа


Да, малко е да се каже, че Glenn Astro обича комбо играта – дебютния му Throwback албум бе изпъстрен с гост-играчи и фючър соул съмишленици, а фънки импресията тук Malaysian Moped подсказва защо двамата с Max Graef не само играха в Throwback, но и след това издадоха общия албум The Yard Work Simulator.

Сега, обаче, основен комбо агент в броукън-джаз-хаус атаките му е кьолнския диджей и продуцент Hodini с вокал включвания по крилата от Ajnascent, knowsum и MC Pinty – отново получаваме фънки-кеф-хип-хоп семплиране в Malaysian Moped, Found!, Magic America и Beautiful Music, а Viktor And The Quasar, Oha!, El Gato, Funky Dude, Ze Regal, RND_ARP и Earth-Moon-Connection напомнят с Throwback-бриз вибрации за... лятото, морето и... калейдоскопична компания, с която да ги споделиш... Неслучайно, Glenn Astro обича да посвещава тракове – One for Sveta и Viktor And The Quasar идват за справка, нали...

 

Скот Монтейт, познат като Deadbeat, стига още по-концептуално далеч – всяко едно от 11-те парчета в Wax Poetic For This Our Great Resolve носи името на негов колега-продуцент (в играта влизат Томас Фелман, Майк Шанън, Gudrun Gut, T. Raumschmiere...) и приятели от студиото Chez Cherie в Берлин, където е записан Wax Poetic For This Our Great Resolve... Каква е целта ли – всеки от тях му записва послание (същинска Вавилонска кула на 6 езика) за справяне с апокалиптичния хаос и лудост на съвременния свят около нас и така се получава нещо като... интернационална терапия-група или Комуна, в която не само, че всеки отделен глас/език не тръби разнобой, ами е в пълни мир и хармония с дъб, техно, хаус, етно джаз вибрациите тук, същинска Wax Poetic-а.

Me And Marco (напомнящо The Infinity Dub Sessions разговорите му с Paul St. Hilaire) или Momo And Yuzo, или политическите размисли в Steve And Fatima, в Gudrun, в Argenis And Cristobal, или социалните дилеми в Laeticia, Hebatallah And Bashar и Chato And Avril – всичко започва с Espoir|Надеждата в Martin и достига до... мотото Together Is Better...


Ян Вернер и Анди Тома, като Mouse on Mars, са разцъквали формулата Together Is Better до съвършенство – достатъчно е да си припомним юбилейния им 21 Again албум и безкрайно дългия му списък от колаборатори и гост-музиканти... Сега, Ян и Анди, сякаш взимат 21 Again-формулата и я разгръщат брилянтно – в играта с джемсешън импресии влизат Bon Iver, Аарън и Брайс Деснър от Тhe National, Spank Rock, Зак Кондън от Beirut... така че да се получи не просто Музикална Комуна, не просто 50-членен оркестър с двама диригенти... – епос тракове като Dimensional People (Part I, Part II, Part III) и Parliament Of Aliens (Part II, Part III) звучат като бийт размисли и синкопатични страсти на един Организъм, събран хорово във Foul Mouth или пък в Résumé все едно е Sidney In A Cup до момента с Tear To My Eye – да, Споделената работа е Кеф работа, особено когато е Един за Всички, Всички за... Музиката.


Кога? – когато ти е писнало от раздори, разногласия и разнобой и искаш да се увериш, че в Общия Хаос все пак съществуват... Мир и Хармония.


Защо? – защото създаването на комуни, общности и общи групи (по интереси) за терапия е лесна работа... Трудното е да се запази Общата Цел, без да се нарушат Мира и Хармонията.

онлайн