Home / Рубрики / Театър / Животът и смъртта на Душата
A+ R A-
15 Мар

Животът и смъртта на Душата

Оценете статията
(25 оценки)
   
Животът и смъртта на Душата Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано

След сибирската зима, Руски сезон в Народния театър – две пиеси (Животът е прекрасен а.к.а Самоубиецът и Нощна пеперуда) от интригуващи руски автори и двама режисьори (Александър Морфов и Явор Гърдев), които са работили неведнъж в Русия и идеално познават тази необятна, руска шизо душа. И въпреки огромната разлика във времето между двете пиеси (Николай Ердман пише Самоубиецът през 1928, а Пьотр Гладилин пуска в полет Нощна пеперуда 70 години по-късно), въпреки тотално различния подход на Морфов и Гърдев, въпросът е един – спасението на отделния Човек и неговата Душа.

 

И така, какво се получава – българска драма на абсурда с руски прототипи в три действия:


Първо действие – тялото затвор за мойта душа е...

Имаме двама главни герои, чийто души страдат, захвърлени в "затвор" по неволя. В Животът е прекрасен безработният (да живей кризата) от две години Семьон Семьонич (Камен Донев) е осъден на вечен битовизъм и варена наденица, окован сякаш завинаги във веригите на съвместния живот с изтерзаната си женица Маша (Рени Врангова), досадната тъща (Светлана Янчева) и съседите в общата комуналка, смърдяща (усеща се наистина) на пране, пот, пръдня и манджа, докато Душата му иска да свири на боен бас (демек туба) и мечтае за концертни зали.

 mg 3303   Животът е прекрасен  фотография © Фелия Барух

 

В Нощна пеперуда пък, редник Николай Коля Лебедушкин (Весела Бабинова) е окован против волята си (опитал всячески да отърве военна служба) във военен гарнизон (смърдящ на близкия свинарник) в пустинния Север, "там, откъдето започва вечният мраз", докато Душата му на артист (не на убиец) мечтае за театралната сцена, за поезия, балет и... въобще за Изкуството.

 

ИзходътСемьон Семьонич използва убеждението на останалите в неговото желание за самоубийство, за да изживее музикалната си мечта или... поне да се почувства важен и значим "30 минути преди смъртта". Коля Лебедушкин пък се превръща мистично в жена, за да се спаси от гаврещата се с него военна служба или... поне, за да превърне гарнизона в театър, където да напише и изиграе гениалната драма на живота си, досущ като по Шекспир – "светът е сцена и всички ние сме актьори на нея".

photo simon 31   Нощна пеперуда  фотография © Симон Варсано

 

Второ действие – Изкуството... изкуството ще спаси....

Драмата е налице – българинът е затънал до шия в битовизми и пол(ов)итически трансформации, а Душата му (като на Семьон Семьонич и Коля Лебедушкин) плаче, може би, за Изкуство, което поне за миг да го накара да се почувства Човек. То не бяха кастинг риалитита, шоута за таланти, денс и арт конкурси... човек ще си каже, че всеки втори у нас иска да бъде артист или поне псевдо "звезда" под прожекторите... И двата спектакъла наистина се заиграват иронично с артистичните пориви и мечтите за арт живот, но... бачкатора, дребната душица Семьон Семьонич бързо разбира, че тубата/Изкуството не е за всеки и решава да посвети живота/смъртта си на "по-висша цел" – мечтите за признание на Другите. Редник Коля/Наталия Лебедушкин/а от своя страна, отдавна е твърдо решен да се посвети на Изкуството, както суровите воини от великата руска армия са готови да отдадат живота си за родину.

Хубавото и на двата спектакъла е, че в главните роли Камен Донев и Весела Бабинова отдават сърцата си за Изкуството.

 mg 3461   Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух

 

И докато в Животът е прекрасен, Морфов залага на проверените усет за абсурда и комедийна класа на Камен Донев (страхотни гегове и импровизации с моментите на самоубийство, смислени закачки с публиката, танци, "свирене" на туба), то в Нощна пеперуда Гърдев рискува с третокурсничката от НАТФИЗ Весела Бабинова, но докрай оправдано – същинска хала на сцената, която разглабя и сглабя автомати за секунди, танцува класически балет, поема тежки плесници и стопля сърцата, дори "там, откъдето започва вечният мраз".

photo simon 39 Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано

 

Точно в подхода на Александър Морфов и Явор Гърдев е и най-голямата разлика между двата спектакъла, които иначе използват сънищата и танците за прокарване на основната идея. Морфов впряга целият мега зрелищен арсенал от въртящи се сцени, проектори, осветление, вентилации, изпускащи зловонни миризми, фургони, барбекюта, оркестри и простряно бельо по балконите на Народния театър, с огромен актьорски състав, за да изгради умело атмосферата на гранде битова комедия на абсурда, в която всички (освен жената и тъщата) искат от Семьон Семьонич да се самоубие (да бъде техен глас) в защита на техните прозаични, псевдо идеали. В същото време, само с гласа на Наум Шопов (посмъртно, да почива в мир) в началото, с минимум актьори, сценография и осветление, свързвайки хитро два изконни руски символа (армията и балета) с персонажи от Шекспировата драма Отело, Гърдев гради интимна полярна драма на абсурда, в която Коля/Наталия Лебедушкин/а се жертва (като Дездемона) в защита на идеята, че няма нищо по-голямо от Изкуството/Любовта, което променя човешките животи.

photo simon 96   Нощна пеперуда  фотография © Симон Варсано

 

Гърдев стига още по-далеч – докато полковник Андрей Исаевич Кинчин (страхотен Михаил Билалов) и Коля репетират Отело на сцената на гарнизона (нещо като театър в театъра), тогава сякаш Гърдев пита задочно самия себе си и актьорите си за смисъла на Изкуството въобще и мястото им в него с иронични препратки от споровете на двамата герои като "сцената и залата с публика пълна, а душата празна".

 

 

Трето действие – Тъжната истина...

... е, че "някога хората са умирали за идеите си, а сега хората, които имат идеи не искат да умират, а тези, които искат да умрат – нямат идеи", както казва представителят на руската интелигенция (героят на Руси Чанев) в Животът е прекрасен. Истина е и, че когато, през 1928-а, Николай Ердман пише Самоубиецът (поставена от Морфов със заглавието Животът е прекрасен), едва ли си е представял, че това ще бъде единствената му пиеса, а той цял живот ще бъде преследван заради идеите си и дори заточен в Енисейск, заради момента, в който преди смъртта Семьон Семьонич, от пиянски непукизъм, звъни в Кремъл и псува Властта до девето коляно. Истина е и, че хората, които плащат на Семьон Семьонич да се самоубие в защита на техните псевдо идеали, биха платили и на някой друг да живее живота вместо тях, защото са празни, мъртви души.

 mg 3561   Животът е прекрасен  фотография © Фелия Барух

 

Истина е и, че такива пълни с живот и идеи хора като Коля/Наталия Лебедушкин/а, досущ като нощните пеперуди, ще бъдат унищожени именно от това, което най-силно ги влече – светлината/Изкуството, но не и преди да разкъсат пашкулите, в които живеят и най-скованите от мраз, студ и (армейски) правила души.

Истина е и, че всичко може да се окаже просто един сън, както е накрая при Семьон Семьонич, та да се събуди Душата му за прозрението, че Животът е прекрасен когато се бориш за него, а не за варената наденица. Истина е и, че сънищата (очарователно хореографирани в Нощна пеперуда от Виолета Витанова и Станислав Генадиев) могат да се превърнат в смъртна реалност, но дори тогава ще можеш да се изсмееш пред лицето на Смъртта и да завъртиш с нея лебедов танц, защото Изкуството те е научило да се смееш и живееш.

photo simon 89   Нощна пеперуда  фотография © Симон Варсано

 

 

Гледай Животът е прекрасен в Народен театър "Иван Вазов" Голяма сцена на 16 и 17 декември от 19:00 часа


Режисьор: Александър Морфов

Сценография: Никола Тороманов

Художник на костюмите: Марина Додова

Музика: Асен Аврамов и мюзикхол оркестър "Разкърши се" – Веселин Веселинов-Еко, Румен Александров, Нивилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев

Хореограф: Ивайло Иванов


В ролите: Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Албена Колева, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефания Колева, Биляна Петринска, Валентин Танев, Теодор Елмазов и много др.

 

 

Полети с Нощна пеперуда в Народен театър "Иван Вазов" Камерна сцена на 12 и 13 януари от 19:00 часа


 

Режисьор: Явор Гърдев

сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова (да почива в МИР)

музика: Калин Николов

хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев


В ролите: полковник Андрей Исаевич Кинчин – Михаил Билалов

редник Коля Лебедушкин –Весела Бабинова

капитан Багаев – Христо Петков

старши лейтенант Ювачов – Йосиф Шамли

военен лекар майор Морозов – Сава Драгунчев

и специалното гласово участие на Наум Шопов (МИР на праха му)


Напишете коментар

онлайн