Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: Васил Читанов
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Васил Читанов

Напразни илюзии на любовта

Понеделник, 16 Септември 2013г. 16:54ч.

"Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали?" пита настоятелно Маргарет, една от героините в пиесата Илюзии на руския драматург-режисьор-актьор Иван Вирипаев. И да, от едноименните му филми (и пиеси) Еуфория и Кислород насам, има известно постоянство в темите и триковете, които Вирипаев разиграва на сцената на живота – клипово-фрагментарни, кинематографично-натурални истории, изговорени в не(дълги) монолози от фикционални разказвачи с много черен хумор, прецизна като скалпел ирония и... илюзии за постоянство, отвеждащи ни до главния герой тук – непостоянството.

 

Да, всичко тече, всичко се променя в Космоса... дори и в личния Космос на моногамния брак на две семейни двойки (СандраДани и МаргаретАлбърт), въртящи се около орбитата си в продължение на (съответно) 52 и 54 години. Изживели, преживели и споделили вся и всьо заедно за тези 52 години общ семеен живот, един ден не щеш ли, Дани се разболява тежко, ляга и на смъртното си легло прави равносметката и изповедта на живота си (за най-важното в Космоса, а именно Любовта) пред вечната му и единствена любима Сандра. Пауза. Умира.

illusion5

По неписаните правила на Космоса и моногамния брак, останала едва една година без своя половинка, Сандра също се разболява, ляга и опровергава Дани, че няма да има пред кого да направи своята изповед, като извиква пред смъртното си легло Албърт, най-добрият приятел на Дани. Пауза. След първите две изповеди (следват куп други), във въздуха висят ключови думи като отговорност, признателност, взаимна любов и доверие, както ключовата дума, с която Вирипаев описва Илюзии е "комедия".

illusion9

И как няма да е комедия като четирима души, ревностно вярващи в постоянството на взаимната, чиста, моногамна любов живеят във времена на тотален хаос в човешките взаимоотношения, времена на постоянство в безразборния секс, времена на заместители вместо на оригинали... Както самият Вирипаев казва: "Например театърът говори за любовта на Ромео и Жулиета и за да му се намери съвременен ход, режисьорът ги преоблича в костюми от нашия век. Не съм против Шекспир, това е велика пиеса, но когато човек влиза в салона и си купува билет, струва ми се, че не трябва да му се показват фалшиви илюзии."

illusion15

И Вирипаев не оставя никакви илюзии, както режисьорът Младен Алексиев (на принципа на хибридната пиеса Празна история) оставя да тече безмълвно на видеостена драмата на двете възрастни двойки (минифилм с участието на Ваня Михайлова, Юлия Калудова, Русчо Тихов, Христо Буцев...), изговорена къде със съчувствие, къде с деликатна ирония, къде с патос, но винаги емоционално от актьорите-разказвачи – Ирмена Чичикова, Елена Димитрова, Стефан Щерев и Васил Читанов.

illusion12

И ако накрая, след куп (предвидими) обрати, паранормални отклонения и откровения, Маргарет ("шегаджийката", както я наричат героите в пиесата) настойчиво пита: "Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали Албърт?", то спокойно може да си прошепнем наум, че единственото постоянно нещо в този променлив Космос са постоянните опити на хората да дефинират какво е любов.

Всичко останало е... любов и непостоянство.

illusion3

 

Гледайте Илюзии във Варна (Градска Художествена галерия) на 7 юни от 21:00 часа

Серотонин

Събота, 10 Октомври 2020г. 01:01ч.

 

"Ала нищо не може да попречи на все по-честото настъпване на онези мигове, в които абсолютната ви самота, усещането за всеобща празнота, предчувствието, че съществуването ви се доближава до болезнена и безвъзвратна катастрофа, се съчетават, за да ви докарат до състояние на реално страдание." – тези редове принадлежат на дебютния роман По-широко поле за борбата на Мишел Уелбек, но спокойно могат да бъдат цитат от последното му творение, миналогодишния Серотонин, както и да бъдат в епицентъра на случващото се в актуалната театрална версия на Серотонин от Крис Шарков.

serotonin1

Всъщност, екзистенц драмата на специалиста по агрокултури Флоран-Клод Лабруст, разказана в Серотонин, има не една и две пресечни точки както с анонимния герой в По-широко поле за борбата, така и със самия Мишел Уелбек – и те далеч не се изчерпват с автобиографичните нотки в дебютния роман или с фактите, че Уелбек е учил за агроном, а третия му, наскоро сключен, брак е с китайка на половината от неговите години (да, приятелката на Флоран в Серотонин е младата, хиперсексуална японка Юзу, ама нейсе)...

serotonin2

Да, Уелбек винаги е обичал самоиронията (да си припомняме ли кроежа на собствената смърт в романа Карта и територия), но повече от всичко е пристрастен към ниските нива на серотонин... което причинява, в един или друг момент от живота, на неговите герои "усещането за всеобща празнота" по-известно като депресия (от която страда и самия той)...

serotonin3

Вдъхновен от документален филм за хора, доброволно "изтриващи" живота си като изчезват, за да се "рестартират" анонимно в друга среда, Флоран/Васил Читанов напуска високия работен пост, етажа от Tour Totem небостъргача и вагината на Юзу, които "обитава" и заживява изолирано на хотел в търсене на по-високи нива от "хормона на щастието" а.к.а серотонина...

serotonin6

Намира, обаче, антидепресантите и прозрения от типа: "никой вече няма да бъде щастлив в Европа", което го кара да осъзнае, че "няма достатъчно основания да живее, но няма и достатъчно основания да умре" а.к.а проклятието на съвременния човек...

serotonin9

Именно там, във вдлъбнатата гранична линия разделяща огромното, бяло хапче на сцената (олé за сценографа Илияна Кънчева) метафорично на две половини – едната с "достатъчно основания да живее" и другата с "достатъчно основания да умре"... именно там заживява Флоран... именно там, в тази гранична серотонин зона, с поредица от реминисценции, Флоран започва да търси механизма на своето щастие...

serotonin10

Само че, още в дебютния си роман По-широко поле за борбата, Уелбек споделя, че: "Човешките взаимоотношения постепенно стават невъзможни, а това намалява количеството случки, от които е изграден всеки живот. И постепенно лицето на смъртта се появява в цялото си великолепие. Третото хилядолетие изглежда многообещаващо."...

serotonin15

И наистина, историята в Серотонин започва с гръмко посрещане на Третото хилядолетие само, за да завърши с думите, че "То, Третото хилядолетие, идва в повече"... Количеството случки в живота на Флоран пък се свежда до (не)възможно споделено съществуване с актрисата Клер, минава през сравнението с "чуждото щастие" в лицето на Емрик/Ивайло Драгиев, състудент на Флоран, неговата Сесил и техния рухнал "замък на мечтите", за да стигне до възможността за Любовта на живота Камий/Ирмена Чичикова и идеята, че не ниските нива на серотонин, а ние самите прецакваме механизма на щастието си...

serotonin18

Всъщност, колкото по-дълбоко в нивата на Серотонин потъваш, толкова повече историята на Флоран се доближава до последните две фази в живота на всеки осъден на смърт – приемане и депресия... А диагнозата на лекаря на Флоран – "Вие, умирате от умора... буквално... умирате от мъка" – не само се доближава до "състоянието на реално страдание" за което говори Уелбек в По-широко поле за борбата, но и се превръща в диагноза за Човека днес... за Уморения от живеене Свят...

Въпросът е дали Изкуството (и в случая Театърът) може да бъде онова хапче, онзи антидепресант, който да балансира нивата на серотонин или...

serotonin19

 

Ниски | Високи | Нива на Серотонин се измерват на 10 октомври | 19:00 и 5 ноември | 18:30 в Театър Азарян

онлайн