Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: Владимир Пенев
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Владимир Пенев

Дивото зове

Неделя, 25 Ноември 2012г. 20:42ч.

Кой е най-добрият приятел на кучето? Със сигурност не е Човекът. Всъщност кучетата (създадени по образ и подобие на скулптурата The Young Family на Патриция Пичинини) в представлението Терапевтът се "държат" по-човешки от самите хора. Или пък хората се държат като кучета. Както звучеше закона на лейди Мърфи "You are animal, animal not so deep inside... We are animals, animals, one unbroken chain"...


therap5   доктор Мърт и неговата асистентка Диана © фотография Атанас Кънчев

 

Историята в пиесата на Елена Алексиева се върти като куче, което гони опашката си в кабинета на специалиста по кучешки/човешки проблеми доктор Мърт (да не кажем доктор Смърт) – минимал тех ноар менажерия (изпипана до детайл от сценографа Венелин Шурелов), в която доктор Мърт (Владимир Пенев) и неговата асистентка Диана (Илиана Коджабашева) вещо разплитат ясни и неясни заблуди, комплекси за малоценност, фикс идеи и обсесивни мании на няколко собственици на кучета. Да, Човекът е егоцентрично животно и никой не идва при Мърт заради услугите му на кучешки психотерапевт (за кучетата и психопатите е друга история), а за да реши собствените си проблеми. Така докторът и неговата асистентка (с "униформи" като от представление на Явор Гърдев) се сдобиват с шарена глутница от човешки "питомци".

therap1   "питомците" на доктор Мърт © фотография Атанас Кънчев

 

Млада двойка (Цветан Алексиев и Александра Василева) си взимат джак ръсел териер като гала репетиция преди да отгледат собствено дете, но забравят (като всички родители), че фалшивото щастие и проектирането на собствените комплекси, страхове и фикс идеи върху него могат да доведат до... евтаназия на четириногото им дете.

therap3   Константин, "моята съпруга" и любимият джак ръсел териер © фотография Атанас Кънчев

 

Госпожица Фани (Жорета Николова, всеотдайна в тежката роля на опитно зайче/куче в демон експериментите на Мърт) е неомъжена, не съвсем млада жена на ръба на нервна криза, която стяга сексуалността си в строг костюм и прическа, а привързаността ù към булдога Бруно би била любима тема на добрия стар доктор Фройд.

therap4   Госпожица Фани и Бруно © фотография Атанас Кънчев

 

Любовната история между хора и кучета се допълва от драмата на самотен, смачкан от живота, възрастен господин (Марин Янев), който не може да преодолее смъртта на своята кучка Сара (нейният мирис е като ухание на любима жена) и вкопчено живее в спомена за нея. Всъщност това, което обединява шарената глутница "питомци" на доктор Мърт е Самотата... и отчаяните опити да бъде победена със заместители на Щастието.

therap2   В търсене на Сара © фотография Атанас Кънчев

 

И така, вечният въпрос за самотата в бездната на терапевт кабинета Живот (или Мърт) се вихри между два бутона Вход и Изход, на фона на песни ала Лана Дел Рей (аман), караоке хор "Дивото зове" с диригент доктор Мърт (не знам дали този сезон в Народния театър е на Шекспир, но със сигурност е на караокето) и анималистична садо-мазо терапия с ненацелен черен хумор.

therap7   You are animal not so deep inside © фотография Атанас Кънчев

 

И ако накрая не виете като самотно куче срещу пълната театрална луна, то значи режисьорът (набрал популярност след спектакъла Куклен дом, номиниран за Икар) Крис Шарков и актьорите са си свършили терапевт работата. Но ако виете...

 

therap   В кабинета на доктор Мърт © фотография Атанас Кънчев

 

 

Гледайте Терапевтът в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 13 октомври

 

Морето на адаптацията

Сряда, 15 Май 2013г. 22:52ч.

"Адаптирай се или умри!" е крилата фраза, която лаконично може да обобщи цялата еволюция на света, в който живеем. Същото важи с пълна сила и за думите "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем" на Нанси, една от героините в камерната абсурд пиеса Морски пейзаж на прочутия американски писател и драматург Едуард Олби. Познат с класики като Кой се страхува от Вирджиния Улф? и Козата или коя е Силвия? (Морски пейзаж е втората пиеса, за която получава наградата Пулицър), Олби отново хвърля брилянтно и детайлно обрисувани персонажи в тънка абсурд ситуация с часовников механизъм, за да избухнат накрая повече въпроси, отколкото отговори. И като имаме предвид всичко случващо се днес в нашата мила, родна страна, писателят и театрален режисьор Петър Денчев сякаш е избрал точното време за морския пейзаж на д/еволюцията и лятото на нашата адаптация... или на нашето (не)доволство.

 

morski1

 

ИсториятаЧарли (Валентин Ганев) и Нанси (Жорета Николова) са двойка, намираща се в есента на своя живот, почиваща си на морския бряг на пуст залив, далеч от рутината на пенсионираното си ежедневие и порасналите си деца. Чарли (досущ като българския народ) обича да прави "Нищо", защото всички "заслужаваме малко почивка", особено ако (като него) сме се примирили със статуквото, че приливът е минал и сега е настъпил отлива на нашия живот, който сме изживели пълноценно, видели сме Всичко на света и ни остава самодоволно и мързеливо да се крием под шапки, кърпи и плажни масла от слънцето на младостта и буйните спомени, чакайки деня, в който слънцето ще спре да изгрява за нас. За контраст и баланс в семейната двойка, Нанси (Жорета Николова, която е във вихъра си този сезон в куп постановки в Народния) не приема глагола "беше" в пейзажа на своя живот, който тя упорито продължава да рисува (дори и на плажа) като се опитва хиперактивно да стимулира у своя съпруг желание за промяна, за нов живот отвъд бреговете и плитчините на отлива, навътре в морето от възможности.

morski4

И тъкмо когато се е развихрила трагикомедията на семейния живот (която Олби умее брилянтно да рисува с диалог) във всички клишета, прилики и разлики от собствения ти живот, на пустия плаж (защото никога не сме сами във Вселената, нали) долазва ефектно... семейна двойка допотопни земноводни гущери – Лесли (Владимир Пенев) и Сара (Светлана Янчева) са двойката-огледало на Чарли и Нанси, в което нашите герои могат да се огледат взаимно, сякаш се намират в абсурдна паралелна реалност на еволюционното развитие. И се оказва, че двете двойки-близнаци стоят на един и същ бряг на адаптацията.

morski5

Адаптацията, която превръща междурасовата (а и междуполовата) "война на световете" в игра на опознаване на ближния (неслучайно водена тук от Нанси и Сара, които именно търсят промяната за нов живот, какъвто са раждали нееднократно). Адаптацията като преодоляване на страховете от неизвестното и непознатото. Адаптацията като изпитване на нови чувства и емоции. Адаптацията като промяна не винаги към по-добро (както Лесли се обръща към Чарли: "Ти я разплака, а наричаш нас диви зверове!"). Адаптацията, която за едни е осъзнаването на смъртта, а за други преодоляването ù и край на очакването прелитащите над плажа самолети да се разбият в дюните. Адаптацията като осъзнаване на вечния кръговрат на живота от типа "Ние може и да сме мъртви, но пак ще умрем", за да се въртят неумолимо повтарящите се перпетуум мобиле цикли на еволюцията. Адаптацията като просто подаване на ръка....

 

И ако режисьорът Петър Денчев, с екипа от актьори (чудесен квартет) и сценограф (олé за гущер костюмите на художника Чавдар Гюзелев), е успял да адаптира с добра доза хумор и ирония универсалната притча на Едуард Олби за живота и малките му еволюционни тайни, то крайно време е българското общество (в абсурдната си политическа, икономическа и социална ситуация) да поеме подадената ръка на адаптация за промяна към нов, по-различен живот... или поне да спре да чака самолетът да се разбие на брега на морето от възможности.

 

morski9

 

Гледайте Морски пейзаж в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 11, 18 октомври и на 6, 15 ноември

 

Принцът на Смъртта

Неделя, 17 Ноември 2013г. 00:48ч.

"Войната е тук" – тази финална реплика в пиесата Злият принц натрапчиво виси като изгоряла крушка над главите на героите през цялото време. Войната "всеки срещу всеки" (неизменна част от родния не-преходен пейзаж), войната без правила, в която всичко е позволено, войната, в която няма победители и победени, а само участващи живи трупове... Войната, в която всеки ден част от нас умира и се подрежда като поредното парче в пъзела, наречен смъртта на душата – именно този пъзел разцъква умело писателят и режисьор Георги Тенев в новата си нео-ноар (този път без соц елементи) драма Злият принц.

 

prinz

България, наши дни. В полицейското управление на града Х (за феновете на конкретиката е началната фонограма в представлението), криминалната вечер на Комисарят Х (силна главна роля на Христо Петков след второстепенните в Нощна пеперуда и Хамлет) започва със закопчаване на мистериозния Стопаджия Даскалов (Явор Бахаров) и скандал за взет подкуп от негови подчинени полицаи. Идилична родна картинка, толкова натурална и актуална, колкото вечерните новини (за печат "вярно с оригинала" звучат и гласовете на водещи) по телевизията и следващите ги един куп "based on a true story" български сериали – за още цвят и реализъм, в хроничния местен Х пейзаж се появяват поредната скоростно строяща се магистрала в комплект с електроцентрала, управлявана от холдинга Х, оглавяван от господин Крумов, чиято дума е закон в холдинговата губерния.

prinz4

Правилата, определяни от "олигархията", обаче, не са по вкуса (#оставка да искаш) нито на Комисаря, нито на Писателя (Владо Пенев влиза с огромна лекота, ирония и кеф във всяка следваща роля), методично алкохолизиращ се, за да приеме идеята, че се превръща във всичко онова, което е отричал и ненавиждал (хубаво си отворете ушите за прекрасния му и адски верен монолог за "Суетата като начин на оцеляване"), като приеме предложение за влизане в политиката и евентуален министерски пост. Правилата на Крумов не са по вкуса и на работещото на бензиностанцията момиче Стефана а.к.а Сузи (или София Бобчева), която се оказва в центъра на триъгълника от особени интереси на Комисаря, включващ неразкрито зверско убийство, сак с 5 милиона и... Смъртта като вечно преследващ го кошмар от дните му на професионален войник на мисия в Ирак.

prinz2

Да, Смъртта, за която Комисарят казва, че "трябва да усетиш как минава през теб", за да подредиш пъзела от започналите да валят трупове (Тенев мъничко изпуска нишката на логиката на убийствата в името на завързания съспенс). Смъртта като извинение за липсата на етика и морал в днешна България (и тези, които "искат #оставка" от Комисаря са също толкова корумпирани). Смъртта като далата накъсо крушка на човешките взаимоотношения. Смъртта като съдба за вечния аутсайдер (този не-преходен български национален герой), който дава най-доброто от себе си, но вечно губи – остава Принц, а не Цар. Смъртта като сантиментален копнеж към мястото и времето, в които Комисарят знае как се води Война по прости правила, с Добри срещу Лоши, а не като Войната в днешна България – всеки срещу всеки, без правила...

prinz5

Иначе Злият принц е написан и режисиран от Георги Тенев по всички правила на нео-ноар трилъра – заплетена криминална интрига с важни, малки детайли (и не често срещания в съвременната българска драматургия герой с пост-военен синдром); с мрачен реализъм, без бутафория (сценографът Никола Тороманов не само е успял да вмъкне половин полицейска кола на сцената, но и майсторски да усвои малкото пространство, вкарвайки публиката в епицентъра на случващото се); с подходящ музикален фон (само финалната песен не пожелаваме на никой спектакъл) – и така да се получи съвременна съспенс криминална драма ала Дзифт, но без соц утопията.

prinz6 

Всъщност приликите с театъра/киното на Явор Гърдев не са случайни – все пак през 90-те, Георги Тенев заформя Триумвиратус Арт Груп именно с Гърдев и Никола Тороманов. Факт, който обяснява донякъде ноар стилистиката и сцените за накъсване на ритъма (като рекламите в телевизията) с Идиота (едно от трите добри превъплъщения на Цветан Алексиев тук).

И факт, който може да ни припомни емблематичния финал на Дзифт с думите на Христо Петков (Гробарят там и Комисарят тук), които леко перифразирани биха лепнали идеално на Злият принц:...

"Колкото по-голяма Смъртта, толкова по-малка щетата... Моралната, де!".

 

prinz3

 

Гледайте Злият принц в Народен театър Иван Вазов на Сцена на IV етаж от 19:30 часа на 22 и 31 май

онлайн