Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: Иван Юруков
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Иван Юруков

Тенеси Блус

Сряда, 30 Януари 2013г. 17:01ч.

"Това, което може да стане между един мъж и една жена... значи... нищо, ама нищо в цялото царство земно не може да се сравни с него..." пророкува Пилето, един от главните герои в камерната пиеса Царството земно на Тенеси Уилямс в интерпретацията на режисьора Елена Панайотова. И Пилето е напълно прав – с малката разлика, че Тенеси Уилямс пише тази своя не съвсем популярна пиеса (в сравнение с Трамвай Желание, Котка върху горещ ламаринен покрив или Стъклената менажерия) няколко години след смъртта на своя най-обичан любовник Франк Мерло и Тенеси може би има предвид него, както прехвърля свои биографични черти върху другия герой от пиесата Лот (агонизиращ южняк прекарал детството си в семейна къща в Мисисипи), сякаш осъзнал, че веднъж загубил любовта на живота си не ти остава нищо друго в царството земно. Освен смъртта. А на 25 февруари 2013 се навършват именно 30 години от смъртта на Тенеси Уилямс.

 

carstvo

 

Историята – женственият Лот (Дарин Ангелов) и шоугърлата Мъртъл (Нона Йотова) са прясно бракувала се в телевизионно студио двойка, които пристигат (с емоционален багаж и табелката just married) в разпадащото се имение край река (може би) Мисисипи на Лот. Там, в здрача на кухнята и в мрака на семейните тайни, ги чака Пилето (Иван Юруков) – полубрат (от друга майка, но от същия баща) на Лот, груб селски ерген, който се грижи за имението само в компанията на природните стихии и на календар с гола мацка.

carstvo4

В така заформилото се шарено и разнородно трио, наивната Мъртъл се оказва в ролята на невинно глуповатата жертва, оплела се фатално в паяжината на борбата за надмощие между два отровни паяка – Лот (агонизиращ от туберкулоза травестит, обсебен от финеса на майка си и от сантименти към семейното имение) и Пилето – самобитен циник, по-големият брат, който не може да превъзмогне факта, че е бил изместен от "сестричката"(както той нарича Лот) и му се е наложило вечно да живее като прислуга в собствения му дом.

carstvo5

Едничката мисъл, която крепи Пилето цял живот е, че някога, след смъртта на Лот, той ще остане (както го пише в документ, който държи неизменно до сърцето си) единствен наследник и господар на къщата, но пък предсмъртното желание на Лот е именно да отнеме (в памет на изтънчената си, покойна майка) тази последна радост на Пилето, като доведе своя съпруга, която (предвид брака) да бъде сама законен наследник на имение за 500 000 долара.

carstvo10

И ето, че на фона на прииждащата за потоп река (нещо като метафора за края на света) двамата братя разиграват тайни, живот, любов и смърт в морална пинг-понг игра (в която Мъртъл е топката) в търсене на най-ценното в цялото Царство земно.

carstvo7

 

Пиесата – режисьорът Елена Панайотова хитро (без декори, с минимал сценография и на "комиксов принцип", като с балончета, с които актьорите споделят своите емоции и действия като бележки под текст) оставя героите (като зрителите) в това камерно морално кабаре сами да стигнат до изводите. Именно защото пиесата като цяло е базирана не толкова на екшъна, колкото на образите, характерите в нея.

carstvo13

А те са изиграни отлично (дори с неадекватни на места костюми) от актьорите – и Иван Юруков като недодялания селски ерген Пилето с каруцарски възклицания и леки психични отклонения, и Нона Йотова като увяхнала Мерилин Монро, известната също като "малката с големия... характер" бивша кралица на красотата Мъртъл, и Дарин Ангелов като изтънчено плюещия кръв финяга Лот, който малко преди да полегне в леглото и воалите на любимата си майка ще изпише (с червило на огледалото в спалнята) трите ключови думи в цялото Царство земно и... НебесноЖивот, Любов, Смърт...

carstvo12

Точно както ги е осъзнал Тенеси Уилямс и е накарал своя герой Пилето да възкликне (досущ Лео Ди Каприо от Титаник преди потъването) – "Аз съм Цар!"... В царството земно...

 

 

 

 

Гледайте Царството земно в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 8 и 21 април

Заекът на Доброто

Събота, 06 Юни 2015г. 16:16ч.

Животът е всичко онова, което се случва, докато (мислим, че) правим избори – можеше и така да звучи лайтмотива в пиесата Добри хора на американския драматург (и носител на Пулицър) Дейвид Линдзи-Абер, защото както той, така и главната му героиня Марги Уолш (Параскева Джукелова), е наясно, че изборите в живота са неведома магия, при която не знаеш откъде може да изскочи заека на Доброто... или на Злото.

 

dobri

Историята на Марги Уолш звучи като до болка познат (и безкраен) български сериал – обречена на олющен (от лоши обстоятелства) живот без право на замяна в беден квартал; разпъната на кръст между работа за свързване на двата края и самостоятелните грижи за преждевременно родената (и умствено изостанала) своя дъщеря Джойс; упреквана от външните хора, че се е превърнала в озлобена, цинична, груба и вулгарна жена, а обявявана от най-близките ѝ приятелки Джийн и Доти (страхотно комедийния тандем на Вяра Табакова и Жорета Николова) за "добра душа", която трябва да отвръща на злините, причинени ѝ от другите хора със същото; живееща повече в спомените на миналото (обещаващо ѝ избори за по-добро бъдеще), отколкото в настоящето...

dobri2

Единственият и верен спътник в живота на Марги е... абсурдът – като това да бъде уволнена от работата си в бинго залата от сина на своя близка приятелка; като това да търси работа на всяка цена от бившия си любовник Майк Дилън (Иван Юруков), избягал от призраците на квартала и превърнал се във високоплатен лекар; като това да намери финансова помощ и съчувствие от човека, от когото най-малко очаква; като това, че самата Марги не вярва в правото си на избори за нейно добро...

dobri6

Всъщност, Дейвид Линдзи-Абер умее много добре да намира именно онези тънки моменти, онези малки избори, които превръщат живота в абсурд на ръба между доброто и злото. Неслучайно историята на Добри хора се движи в динамиката и ритъма на ситком сериал, което я доближава максимално близо до ежедневието, също както неговата наградена с Пулицър (и адаптирана в едноименен филм) пиеса Заешка дупка се доближава до абсурдите в човешката душа.

Неслучайно колкото Линдзи-Абер описва (ала ироничните расови и социални закачки на Мартин Макдона) битие проблемите на средната класа в Америка (и по-специално в бедняшките квартали на южен Бостън), толкова пред очите изплуват абсурдните радости и неволи на съвременна България.

dobri7

Неслучайно колкото бингото е типично американско забавление, толкова тук то е метафора за българина, който все чака някой да му каже числата на късмета, все чака да удари бингото, все чака отнякъде да изскочи заека на доброто и да подреди живота му пълен със злоба, цинизъм, грубост и вулгарност.

Именно картината на съвременна България успяват да подредят добре на сцената и режисьорът Николай Поляков, и сценографът Огняна Серафимова (с минимъл декори в контраст с работата ѝ по Квартет на Явор Гърдев), и актьорите, които карат (с много хумор и ирония) една американска пиеса да говори наистина на български.

dobri11

Защото и у нас има герои осъдени на правилни/грешни избори до живот без право на замяна като Марги (ролята на Параскева Джукелова съвсем леко се доближава до нейната поддържаща в Съдилището, за която получи и филмова награда); защото и у нас е пълно с невзрачни хора като Стиви (Зафир Раджаб), с малки радости и мечти да уцелят числата на късмета или да хванат за ушите заека на доброто бъдеще; защото и у нас има искрени и комични душици като Доти и Джийн, които винаги са готови със съвет (и празни думи) как другите да подредят живота си; защото и у нас са в изобилие двойки като Майк и Кейт (Елена Телбис), които зад лъскавата фасада на успеха крият призраци от миналото си, чувството си за вина и собствените си комплекси и провали; защото и у нас се питаме колко дълбока е заешката дупка на абсурда и какво означава да живеем като добри хора в нея...

dobri14

 

Защото ако Марги казва на Майк, че "може да изкараш момчето от квартала, но квартала от момчето – Не", то и ние може да изкараме българина от България, но България от българина – Не. За добро или за зло.

 

dobri12


Добри хора е в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 на 24 април, 15 май и 28 юни

NeoДачници

Понеделник, 02 Април 2018г. 14:14ч.

"Човек! Това звучи... гордо!" – да, тази крилата фраза на Максим Горки (от На дъното, да) може и да е до болка позната, но в адаптирания (за 2018-а) от Иван Пантелеев римейк на пиесата Дачници (написана от Горки през далечната 1904-а), Человеците/Героите няма от какво да изпитват Гордост... Не че Животът им се намира на Дъното, не че на сцената на битието не развяват Гордо своето его, не че историите им не са до болка познати на съвременния Човек, който далеч не е просто турист, Неудачно попаднал на непознато място без карта, план и идеи за действие...

 

Не, NeoДачници не говори (само) за това – Иван Пантелеев започва римейка на Дачници със свой текст и автовъпрос колкото към себе си, толкова и към Публиката ("защо хората все още правят Театър и защо хората все още ходят на Театър"), който може и да получи Отговор на финала... Въпрос, достатъчен, за да се огледаш Наоколо – сценографията в спектаклите на Пантелеев винаги е колкото минималистична, толкова и максимално-функционална (в случая, благодарете на Милена Пантелеева) за идеите, които иска да внуши (помните гостуването на В очакване на Годо, нали!?) – пиано, хладилник, купчина пластмасови столове, шарени ленти за стени, режимно светещ надпис Родина |три звезди|... да, намираме се в хотел... въпреки, че хотел Родина вече не съществува..., но и нашата Родина не дава много признаци за Съществуване (за Живот да не говорим), нали...

neodachnitsi

Да, всички "не сме оттук и сме за малко"... туристи/дачници не само в Родината, но и в Живота... да, огледайте съвременния свят – не само Българите се чувстват като туристи в собствената си страна... тази история (може и да) се случва във всяка една страна независимо, че героите носят руски фамилии, ходят да си почиват (и да правят боклук... душевен) в дачи и че са изникнали в съзнанието на Горки преди 114 години...

Да, героите може и да говорят текстове на Хайнер Мюлер, Мишел Уелбек и Бионг Хан Лий (да, на моменти е спорна диверсионната нужда от текст-допълненията в NeoДачници на Пантелеев), но съвременният Човек все още държи Душата си в... Хладилника – неслучайно повечето герои ще имат досег (от всякакъв вид) с хладилника, а в него ще се родят и... доста комични ситуации...

neodachnitsi1

Да, шарени (колкото шарен е Животът) ленти за плаващите стени, с които всеки ден се обграждаме с идеята да създадем своето място под Слънцето, да съградим "своя Дом, своята Крепост"... а всъщност, живеем като ленти полюшвани от всеки порив на въздуха с илюзорната представа, че сме стени със съзнателен, стабилен избор... Да, героите в NeoДачници са такива – изглежда, че се движат по собствено желание, по собствена Удача, а всъщност се полюшват, преплитат, оплитат при всеки порив на...

 

Да, NeoДачници-те не са Неудачници, даже всичко им върви по ноти – пианото на сцената не само служи за естествен саундтрак (изсвирен на живо) от героя на Рашко Младенов | Семьон Двуеточие Семьонич, но и превръща спектакъла в нещо като... фрий джаз концерт, в който всеки герой има соло рецитал, със соловата партитура на Живота си... но само като акцент, детайл от общия, цялостен Пъзел... Да, неслучайно самият Максим Горки слага подзаглавието "Сцени" на пиесата си, намеквайки за фрагментарността ù...

neodachnitsi2

Всеки герой е просто част, парченце, което трябва да съвпадне в Общия Пъзел от любов (не|споделена), лъжи, изневери, тайни, гняв, омраза и страхове в душите|съдбите на писателя Шалимов | Владимир Карамазов, приятеля му Басов | Юлиан Вергов, жена му Варвара | Радена Вълканова и сестра ù Катерина | Стефания Колева, влюбения брат Влас | Христо Петков в Маря | Теодора Духовникова, циничния Замислов | Дарин Ангелов, въртящ на пръстите си Суслов | Иван Юруков и жена му Олга | Александра Василева, и може би, единствените Неудачници в NeoДачници – трагичния Рюмин | Николай Урумов и обслужващия-да им чистя боклуците-персонал Саша/Яша | Деян Ангелов...

neodachnitsi4

Да, неслучайно тези герои са като хор солисти (всеки със свой рецитал) в общия Оркестър/Пъзел на спектакъла... и си партнират прекрасно – неслучайно Пантелеев взима целия ансамбъл от Богът на касапницата, например (дори Юлиан Вергов и Радена Вълканова отново влизат в ролите на брачна двойка с проблеми), а и всички актьори вече са прекарали достатъчно дълго време на сцената заедно с кеф... и това си личи (запомнете добре общата им сцена с вокално-дирижираната Гаргара в NeoДачници)...

neodachnitsi6

И да, неслучайно, с помощта на сценографски трик, всички актьори, в един момент, се превръщат в първия ред на... Публиката – да, историите, които се разиграват на сцената се случват всеки ден и в Живота, да, всички сме актьори в собствената си пиеса – въпросът е дали в един неудачен момент ще се превърнем просто в публика (без право на реплика) в собствената Пиеса | Живот!?

neodachnitsi10

"Как се превръщаме в това, което сме... Днес" – въпрос, който занимава не само всеки от героите в NeoДачници (чуден троен разрез на въпроса и проблема може да гледате и в другата премиера на Народния – Три високи жени с емблематичната Мария Стефанова) – екзистенц въпрос, който (би трябвало) да свети (като надписа Родина) в главата на всеки един от нас...

 

Въпрос, който е по-важен дори от зададения в началото "защо хората все още правят Театър и защо хората все още ходят на Театър", а Отговорът и на двата, може би, се крие в... Самото Случване | Живеене... защото (дори и някои български режисьори да са забравили) Театърът не е Кино... Театърът се Гледа и... с Уши, а спектакли като NeoДачници показват защо това е така.

 

 

NeoДачници са в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 на 28 ноември, 5 декември и 9 януари 2019

онлайн