Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: Ирмена Чичикова
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Ирмена Чичикова

Напразни илюзии на любовта

Понеделник, 16 Септември 2013г. 16:54ч.

"Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали?" пита настоятелно Маргарет, една от героините в пиесата Илюзии на руския драматург-режисьор-актьор Иван Вирипаев. И да, от едноименните му филми (и пиеси) Еуфория и Кислород насам, има известно постоянство в темите и триковете, които Вирипаев разиграва на сцената на живота – клипово-фрагментарни, кинематографично-натурални истории, изговорени в не(дълги) монолози от фикционални разказвачи с много черен хумор, прецизна като скалпел ирония и... илюзии за постоянство, отвеждащи ни до главния герой тук – непостоянството.

 

Да, всичко тече, всичко се променя в Космоса... дори и в личния Космос на моногамния брак на две семейни двойки (СандраДани и МаргаретАлбърт), въртящи се около орбитата си в продължение на (съответно) 52 и 54 години. Изживели, преживели и споделили вся и всьо заедно за тези 52 години общ семеен живот, един ден не щеш ли, Дани се разболява тежко, ляга и на смъртното си легло прави равносметката и изповедта на живота си (за най-важното в Космоса, а именно Любовта) пред вечната му и единствена любима Сандра. Пауза. Умира.

illusion5

По неписаните правила на Космоса и моногамния брак, останала едва една година без своя половинка, Сандра също се разболява, ляга и опровергава Дани, че няма да има пред кого да направи своята изповед, като извиква пред смъртното си легло Албърт, най-добрият приятел на Дани. Пауза. След първите две изповеди (следват куп други), във въздуха висят ключови думи като отговорност, признателност, взаимна любов и доверие, както ключовата дума, с която Вирипаев описва Илюзии е "комедия".

illusion9

И как няма да е комедия като четирима души, ревностно вярващи в постоянството на взаимната, чиста, моногамна любов живеят във времена на тотален хаос в човешките взаимоотношения, времена на постоянство в безразборния секс, времена на заместители вместо на оригинали... Както самият Вирипаев казва: "Например театърът говори за любовта на Ромео и Жулиета и за да му се намери съвременен ход, режисьорът ги преоблича в костюми от нашия век. Не съм против Шекспир, това е велика пиеса, но когато човек влиза в салона и си купува билет, струва ми се, че не трябва да му се показват фалшиви илюзии."

illusion15

И Вирипаев не оставя никакви илюзии, както режисьорът Младен Алексиев (на принципа на хибридната пиеса Празна история) оставя да тече безмълвно на видеостена драмата на двете възрастни двойки (минифилм с участието на Ваня Михайлова, Юлия Калудова, Русчо Тихов, Христо Буцев...), изговорена къде със съчувствие, къде с деликатна ирония, къде с патос, но винаги емоционално от актьорите-разказвачи – Ирмена Чичикова, Елена Димитрова, Стефан Щерев и Васил Читанов.

illusion12

И ако накрая, след куп (предвидими) обрати, паранормални отклонения и откровения, Маргарет ("шегаджийката", както я наричат героите в пиесата) настойчиво пита: "Трябва да има някакво постоянство в този променлив Космос, нали Албърт?", то спокойно може да си прошепнем наум, че единственото постоянно нещо в този променлив Космос са постоянните опити на хората да дефинират какво е любов.

Всичко останало е... любов и непостоянство.

illusion3

 

Гледайте Илюзии във Варна (Градска Художествена галерия) на 7 юни от 21:00 часа

Серотонин

Събота, 10 Октомври 2020г. 01:01ч.

 

"Ала нищо не може да попречи на все по-честото настъпване на онези мигове, в които абсолютната ви самота, усещането за всеобща празнота, предчувствието, че съществуването ви се доближава до болезнена и безвъзвратна катастрофа, се съчетават, за да ви докарат до състояние на реално страдание." – тези редове принадлежат на дебютния роман По-широко поле за борбата на Мишел Уелбек, но спокойно могат да бъдат цитат от последното му творение, миналогодишния Серотонин, както и да бъдат в епицентъра на случващото се в актуалната театрална версия на Серотонин от Крис Шарков.

serotonin1

Всъщност, екзистенц драмата на специалиста по агрокултури Флоран-Клод Лабруст, разказана в Серотонин, има не една и две пресечни точки както с анонимния герой в По-широко поле за борбата, така и със самия Мишел Уелбек – и те далеч не се изчерпват с автобиографичните нотки в дебютния роман или с фактите, че Уелбек е учил за агроном, а третия му, наскоро сключен, брак е с китайка на половината от неговите години (да, приятелката на Флоран в Серотонин е младата, хиперсексуална японка Юзу, ама нейсе)...

serotonin2

Да, Уелбек винаги е обичал самоиронията (да си припомняме ли кроежа на собствената смърт в романа Карта и територия), но повече от всичко е пристрастен към ниските нива на серотонин... което причинява, в един или друг момент от живота, на неговите герои "усещането за всеобща празнота" по-известно като депресия (от която страда и самия той)...

serotonin3

Вдъхновен от документален филм за хора, доброволно "изтриващи" живота си като изчезват, за да се "рестартират" анонимно в друга среда, Флоран/Васил Читанов напуска високия работен пост, етажа от Tour Totem небостъргача и вагината на Юзу, които "обитава" и заживява изолирано на хотел в търсене на по-високи нива от "хормона на щастието" а.к.а серотонина...

serotonin6

Намира, обаче, антидепресантите и прозрения от типа: "никой вече няма да бъде щастлив в Европа", което го кара да осъзнае, че "няма достатъчно основания да живее, но няма и достатъчно основания да умре" а.к.а проклятието на съвременния човек...

serotonin9

Именно там, във вдлъбнатата гранична линия разделяща огромното, бяло хапче на сцената (олé за сценографа Илияна Кънчева) метафорично на две половини – едната с "достатъчно основания да живее" и другата с "достатъчно основания да умре"... именно там заживява Флоран... именно там, в тази гранична серотонин зона, с поредица от реминисценции, Флоран започва да търси механизма на своето щастие...

serotonin10

Само че, още в дебютния си роман По-широко поле за борбата, Уелбек споделя, че: "Човешките взаимоотношения постепенно стават невъзможни, а това намалява количеството случки, от които е изграден всеки живот. И постепенно лицето на смъртта се появява в цялото си великолепие. Третото хилядолетие изглежда многообещаващо."...

serotonin15

И наистина, историята в Серотонин започва с гръмко посрещане на Третото хилядолетие само, за да завърши с думите, че "То, Третото хилядолетие, идва в повече"... Количеството случки в живота на Флоран пък се свежда до (не)възможно споделено съществуване с актрисата Клер, минава през сравнението с "чуждото щастие" в лицето на Емрик/Ивайло Драгиев, състудент на Флоран, неговата Сесил и техния рухнал "замък на мечтите", за да стигне до възможността за Любовта на живота Камий/Ирмена Чичикова и идеята, че не ниските нива на серотонин, а ние самите прецакваме механизма на щастието си...

serotonin18

Всъщност, колкото по-дълбоко в нивата на Серотонин потъваш, толкова повече историята на Флоран се доближава до последните две фази в живота на всеки осъден на смърт – приемане и депресия... А диагнозата на лекаря на Флоран – "Вие, умирате от умора... буквално... умирате от мъка" – не само се доближава до "състоянието на реално страдание" за което говори Уелбек в По-широко поле за борбата, но и се превръща в диагноза за Човека днес... за Уморения от живеене Свят...

Въпросът е дали Изкуството (и в случая Театърът) може да бъде онова хапче, онзи антидепресант, който да балансира нивата на серотонин или...

serotonin19

 

Ниски | Високи | Нива на Серотонин се измерват на 10 октомври | 19:00 и 5 ноември | 18:30 в Театър Азарян

Всичко за Майка ми

Петък, 19 Септември 2014г. 00:16ч.

Има ли такова нещо като Майка България? Добра или лоша Майка е Тя? Живее ли в нея майчински инстинкт? – много такива въпроси намират своите магично-реалистични отговори в пълнометражния дебют на режисьора Майя Виткова.

Историята на Виктория започва гръмко, направо с ядрена експлозия (да, едно зачеване може и да се изживее така) на фона на световна хроника на събитията в навечерието на 80-те – този своеобразен соц кинопреглед, обаче, служи само за документално рамкиране на историята и наблягане на надписа "по действителен случай" в началото, докато бързо става ясно, че интимните (онези съкровени, недоизказани и неподлежащи на документиране) емоции, също като радиацията след ядрен взрив, ще пометат много избирателно само живите същества, а не историческата памет и нейните символи.

viktoria3

Така камерната екзистенц драма на Боряна (блестящо-депресивна Ирмена Чичикова), в чиито планове за живота влизат поклонение пред Статуята на личната свобода (дори само под формата на запалка), Кока-Кола, цигари и бягство без деца от бай Тошова България, внезапно придобива общонационални размери с невинната поява на Виктория, обявена от Майката Партия за "Бебе на Десетилетието" през 1980.

viktoria5

Без пъп (за да се скъса пъпната връв на връзката с миналото и майка ѝ, нали), нежелана дъщеря (също като тоталитарната България, ограничаваща свободата ѝ) от майката Боряна, но "осиновена" от Майката Партия в лицето на дядо Тошо Кръстника (колоритно ала "тази година полупроводници, догодина цели" амплоа на Георги Спасов), малката Виктория (Дария Виткова) започва живот-огледало (буквално и преносно) на прехода, в който и досега всички ние живеем – празнува подменен (също като ценностите и празниците ни) рожден ден на 9 септември (дори Москвича, подарен от Майката Партия носи номера 0909)...

viktoria12

Първо се ползва с куп привилегии и строява чавдарчета, пионери и комсомолци, а после когато всичко рухва, реже пъпната връв, свързваща я с Майката Партия а.к.а телефонът-спешна линия с дядо Тошо (добре намерен епизод, също като смяната на цвета на розичките от тортата за рождения ѝ ден от червени на сини) и се реди на сумрачни опашки за хляб и мляко (като онова мляко, което родната ѝ майка не можа да ѝ осигури) до момента, в който се превръща в голямата Виктория (Калина Виткова), която подрежда пъзела от липси в своя живот (а и в този на майка ѝ), особено когато всичко съвпада с деня, в който и самата Виктория вече може да има деца.

viktoria10

Всъщност режисьорът Майя Виткова винаги е била обсебена от отношенията родители-деца толкова, колкото и от едрия план в пълнометражния ѝ дебют – именно тези семейни отношения са на преден план и в първите ѝ документални опити (като Майки и дъщери, съвместният им филм със Светослав Драганов, който тук играе подмолния агент Сандо) и късометражни продукции като Станка се прибира вкъщи и Моят уморен баща. Факт, който неслучайно (дори и без да бе намесила биографични моменти или близки роднини в главните роли) да я накара да посвети този толкова личен филм на своята майка – филмът, който Майя "ражда" и отглежда с толкова много любов и грижи, които се леят от всеки един кадър.

viktoria15

Все пак, един филм (като всяко дете) може да има няколко бащи – грижовният лекар Иван (педантично-ентусиазиран Димо Димов в ролята на бащата на Виктория), поетичният оператор Крум Родригес (вече с достатъчно опит да превърне и най-тривиалния кадър в радост за окото), перфектният монтажист Александър Етимов (мир на душата на вече покойния най-добър монтажист за последните години в българското кино) и човекът с песен за всеки момент Калоян Димитров (Нашият сигнал на Емил Димитров уцелва в десетката вечната дружба между Виктория и дядо Тошо) – но всеки филм (като всяко дете) може да има само една Майка.

viktoria17

В този смисъл история като на Виктория може да бъде "родена" само от жена – жена, която познава и може да изрази сакралната връзка между Жената и Кръвта (неслучайно филмът е решен в бяло и червено, тези, хм, така български цветове). Жена, която знае какво е да бъдеш Майка – ако изключим метафорите за Майката Партия и Майката Демокрация а.к.а Боряна, както и множеството (млечни) символи и други алегории, които отговарят на въпроса защо съвременна Майка България се държи лошо със своите деца, то Виктория си остава просто изповед за призванието и отговорността да бъдеш Майка.

viktoria16

Майка, която знае, че по-важните неща понякога се казват без думи – неслучайно Дима, майката на Боряна е няма (колкото трудно, толкова и блестящо изпълнение на Мариана Крумова) и не проронва и дума до финала. Майка, която знае, че дори липсата на пъпна връв никога не ще скъса връзката ѝ с нейните деца, които не само може да повторят стъпките ѝ, но и да изживеят мечтите, които тя не е имала смелост да случи цял живот.

viktoria19

Така остава само въпросът дали Виктория ще скъса пъпната връв, свързваща я с българското кино и ще заживее отвъд обичайните скандали и интриги на дребно, за да попълни липсите в голямата битие картинка на Майка България – очертава се сходно детство с това на Цветът на хамелеона – не толкова заради сходна символика и сходен екип (Емил Христов дори е визуален консултант на филма), а по-скоро заради приликите в тънката игра на изясняване на съвременните проблеми на Майка България чрез поставяне на героите в рамките на едно минало, за някои дори утопично време.

Остава, също така, да видим дали Виктория ще изживее и мечтите, които нейната Майка е искала, но така и не е сбъднала досега. Всичко онова, с което Майка България (като всяка майка) би се гордяла...


Виктория е в кината

онлайн