Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: Самуел Финци
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Самуел Финци

Операция Х

Сряда, 03 Април 2013г. 13:52ч.

Въпрос на онаниране ли са българските филми? И колко стъпки делят мастурбацията от епилепсията (а.к.а "болестта на гениите")?

Началото на режисьорския дебют на мастер оператора Емил Христов в Цветът на хамелеона залепя за екрана – комедийните размисли и страсти около онанирането в соц тоналността на Мъжът и жената интимно (или в стила на списание Космос) идват с летящ старт като знак, че тегавата тема по сагата соц/досиета/Държавна сигурност/шпионаж този път ще бъде тънко прокарана с хитра ирония, остра сатира и умело жонглиране с клише асоциации. Нещо, което подсказва, че това е от онези крайно редки нови български филми, които владеят тънката част – а именно, да казват много сериозни неща с лек и забавен тон, но без да прекаляват с дебелашки хумор и първосигналност.

hameleon25

Досие ХБатко Филипов Стаменов (заслужилия брит дипломата си за народен артист Рушен Видинлиев) е обикновен сирак (с нездраво влечение към онанирането и списание Космос), прясно освободен от военна служба по здравословни причини (все пак епилепсията е на една стъпка разстояние от мастурбацията според вещото лекарско тяло Николай Урумов), докато самотно отгледалата го леля (Светлана Янчева) му признава, на смъртното си легло, че е негова майка, малко преди да отнесе девствената си тайна и истината за произхода на Батко в гроба.

hameleon22

Останал пълен сирак, като бяла страница, чакаща да бъде запълнена със смисъл, на хоризонта пред Батко изгряват студенството и тайнственият агент Чисти ръце (а.к.а Руси Чанев в акция), който е по-наясно с миналото на Батко от него самия и му предлага светлото бъдеще на самотен шпионин, който да слухти какви ги върши "будната студентска младеж" и по-специално кръга от политически мамини синчета и дъщери Спекула (страхотни второстепенни роли на Леонид Йовчев, Самуел Финци, Йорданка Йовева и Касиел Ноа Ашер), които се сбират на тайни обсъждания на псевдофилософския роман Цинкограф (оригиналното заглавие на книгата на Владислав Тодоров, по която е сниман филма) – утопична история за фетиш агент, който през деня работи като печатар в Кралската цинкография, а през нощта се отдава на любовни ласки в тайната си квартира, докато върти своя мощна фантомна мрежа от шпиони, която да оплита конците, дърпани от реално съществуващата тайна полиция.

hameleon11

И ето ти го Батко (името идва от Оруеловия Big Brother, ако се чудиш) – новоизпечен агент с кодово име Марципан, с тайна квартира под наем при живописна вдовица (обсебена от корсетите и препарирането на животни а.к.а портиер в НАТФИЗ/страхотно попадение всред непрофесионалните актьори в каста), докато подслушва секс сесии и пише доклади за техники на шпиониране в открития Космос.

hameleon24

Иначе Батко потъва с всяка прочетена страница в света на Цинкограф, докато романа не стане негова втора кожа/живот – намира си работа като печатар (където се натъква на смъркащия охлюви и тайно печатащ подривни материали пореден филмов чешит на Михаил Мутафов след Дзифт и Островът), среща момичето на своя живот (невинните синьо-зелени очи на Ирена Милянкова компенсират неубедителната ù игра като пристрастената към Казабланка и житейските прозрения девойка, работеща в местното кино), а когато бива отстранен от реалната шпионска мрежа, Батко изфабрикува своя собствена такава – моментите на вербуване по "тънката част" на студентите от Спекула за неговата организация "оперираща в тайните зони на оргазма" са сред силните козове на филма, а сатиричното сексуализиране на органите на властта и тайния шпионаж достигат такива висини, че някои от героите ще възкликнат искрено: "Е, тва го нямаше преди!".

hameleon12

Операция Хамелеон – какъв е цветът на хамелеона? Може да го наречеш изпипана сатирична кръстоска между ГДР-досие драмата Животът на другите и шпионската ала Братя Коен комедия Изгори след прочитане с елементи на екзистенц препратки (червеното и синьото шоколадови яйца на Батко) ала Матрицата и намигания към соцлегенди ("отровният български чадър" и сие). Може да го наречеш и другият абсурдно възможен наш сценарий на Истината (а.к.а "сменете истината) за 24-те години преход и взаимно цапане с "кал" (а.к.а досиета), в който политическият зоопарк сменя цвета си по-често и от хамелеона, за да оцелее.

hameleon23

Може да го наречеш и иронично шпионско упражнение по стил (заснето само за 28 дни) от група приятели и сродни души (сценаристът Владислав Тодоров и режисьорът Емил Христов са и съученици от училище, освен че работиха заедно и по Дзифт) с цел забавно разглеждане на въпроси, които вълнуват всички ни, като сатиричната дискусия е изпипана до последния детайл – перфектен оператор Крум Родригес, перфектни костюми и сценография (с миниатюрни, но простени неточности) от Армавени Стоянова и нейната близка приятелка стилист Сандра Клинчева (жена на Емил Христов) и...

hameleon21

... Истината не е само една (дори в списание Космос), но няма да сбъркаш, ако кажеш, че Цветът на хамелеона е и за теб самия – в онези моменти, в които стоиш като бяла страница, чакаща да бъде запълнена със смисъл. Като Батко. Като самата България. Като българските филми. Или както казва любимата на Батко: "Ти си от тези хора, които са имитация на други хора. Съчинен си от други хора.". Само дето и тя имитира емоциите и живота от киното, от любими филми като Казабланка...

hameleon1

Проблемът с идентичността не е от вчера, особено сега, когато сякаш повечето хора не живеят собствения си живот, а имитират това, което се случва във филми, книги, сериали... И доста български филми имитират чужд киноживот в търсене на Истината, а достигат само до... онанирането. Затова е хубаво всички внимателно да чуем какво казва в Казабланка Хъмфри Богарт на бежанката от България (перфектно вмъкнат кадър от Емил Христов): "Go back to Bulgaria!".

Ta... Go back to българските филми!


 

Виж Цветът на хамелеона в кината от 5 април

В очакване на…

Вторник, 17 Май 2016г. 17:17ч.

Платформата Световен театър в София за юбилейна, десета година скъсява дистанцията между българския и интернационалния театър (пълната програма от 31 май до 16 юни е тук), също както специалната селекция от гостуващи международни спектакли скъсява дистанцията между съвременен танц и класически балет, между хибридни, мултимедийни пърформанси и театъра на абсурда, а във всичко това може да се уверите като гледате:..

 

 

Следобедът на един фавн / Пролетно тайнство31 май , 20:00; НДК, зала 1

солов танц/едноактен балет60 мин

концепция и хореография: Мари Шуинар

с участието на: Карол Прийор, Меган Уолбаум (Следобедът на един фавн) и Себастиен Косет-Мас, Пейдж Къли, Валерия Галучио, Леон Купфершмид, Луси М. Мей, Скот МакКейб, Мариуш Островски, Саша Уелет-Дегир, Карол Прийор, Меган Уолбаум (Пролетно тайнство – на снимката)

chouinard-of-spring

В танца, също като в живота, всичко е въпрос на интерпретация – питайте така наречения "шаман на съвременния танц" Мари Шуинар и тя ще ви отговори с версии на класическите за ХХ век балетни спектакли по музиката на Клод Дебюси (Следобедът на един фавн) и на Игор Стравински (Пролетно тайнство). Нейните танцови интерпретации не само създават нова азбука на тялото, което говори открито, провокативно и без задръжки, но и изграждат ярки, запомнящи се образи (които се изучават от други хореографи от 80-те години на миналия век до днес), защото както казва канадската прима Шуинар: "Няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване."

 

 

Много шум за нищо4 юни, 19:00 и 21:00 / 5 юни, 19:00 и 21:00; Червената къща

микс театър50 мин

автор, режисура и изпълнение: Давид Еспиноса

визия и видео: Диего Дорадо / Давид Еспиноса

muchado

В основата си театърът често прилича на детска игра и именно по този магичен начин, използвайки богато въображение и огромен брой миниатюрни фигурки вместо актьори, каталунският артист Давид Еспиноса изиграва почти всички Шекспирови творби, обединени в едно чаровно, вълшебно и необичайно театрално представление, което не само дава нов смисъл на добре познатите Шекспирови завети, но и със смелата си игра с текст, хумор, хореография, визия, кукли, сенки и епичната музика на Рихард Вагнер се превръща в живописно и нетрадиционно почитане на 400 години от смъртта на Шекспир, които отбелязваме именно тази година.

 

 

Илиада8 юни, 19:00, Сатиричен театър Алеко Константинов

микс театър180 мин

режисьор: Йерней Лоренци

с участието на: Юре Хенигман, Нина Иванишин, Аляж Йованович, Грегор Лущек, Марко Мандич, Звездана Новакович, Йете Остан Вейруп, Тина Поточник, Матей Пуц, Блаж Сетникар, Янез Шкоф, Йерней Шугман

iliada2

Явно неслучайно словенският режисьор Йерней Лоренци гостува за трети път на платформата Световен театър в София – неговите епични спектакли Буря и Бесният локомотив очароваха със стилното смесване на похвати и жанрове, с ярки културни препратки и смислови игри, а неговата версия на Омировата Илиада не изневерява на стила му – вечната и универсална история за гърци, троянци и боговете на конфликта оживява под формата на истински музикален концерт (в първата част), с който актьори/певци и оркестър рисуват картинката, която ражда всяка война (не само Троянската), докато на сцената не изплуват обрати и поуки със запазената марка Лоренци.

 

 

Корекция10 юни, 19:00, Театър Азарян

пърформанс/съвременен танц60 мин

режисьор: Иржи Хавелка

с участието на: Вероника Книтлова, Марта Търпишовска, Тереза Ондрова, Мартина Хайдил Лацова, Хелена Аренбергова, Каролина Хейнова, Робо Нижник, Яро Ондруш, Радо Пиоварчи, Петър Опавски, Михаел Воденка

correction

Илюзиите за еволюцията на света са навсякъде около нас – уж светът и животът ни еволюират с всеки изминал ден, а сякаш Човекът стои и тъпче на едно и също място в своето развитие. Чешкият режисьор (и актьор) Иржи Хавелка, танцьорите от компанията VerTeDance и музикантите от групата Clarinet Factory взимат тази идея доста буквално, но много изкусно, с фино чувство за хумор, с богато въображение и оригинална музика наживо изследват липсата на свобода и еволюция пред Човека – в тяхната Корекция телата следват своите рефлекси, извиват се, огъват се, тласкат се напосоки, падат и се изправят, но никога не мръдват и крачка напред... А дали е възможно?!

 

 

Дом14 юни, 19:00, ТР Сфумато

съвременен танц60 мин

режисьор/хореограф: Луис Марафа

с участието на: Луис Марафа, Петра Ван Гомпел, Антонио Кабрита, Марсиа Лиу, Сао Кастро

dom1

След като миналата година изследва границите на личното пространство с Дистанция-та, която живее между хората, сега хореографът Луис Марафа иска да разбере какво е да се почувстваш "у дома" в един глобален свят, където всеки е хем гражданин на света, хем не усеща "дом" никъде – помагат му верните танцьори Петра Ван Гомпел и Антонио Кабрита от компания MARRAFA vzw, които с наситен танц под музика от Луис и от Hauschka може и вече да се почувстват "у дома" на родна земя след миналогодишната визитация.

 

 

В очакване на Годо15 и 16 юни, 19:00, НТ Иван Вазов

театър на абсурда135 мин

режисьор: Иван Пантелеев

с участието на: Самуел Финци, Волфрам Кох, Андреас Дьолер, Кристиан Грасхоф

godot

Емблематичната за театъра на абсурда пиеса на Бекет започва така: "Няма какво да се прави". Може само да се чака, но българският режисьор Димитър Гочев (1943 – 2013), който започва да работи по нея в Дойчес театър, така и не дочаква финала ѝ. "Няма какво да се прави", но всъщност сподвижниците на Гочев в Германия, актьорите Самуел Финци (като Владимир) и Волфрам Кох (като Естрагон), както и режисьорът Иван Пантелеев правят невъзможното и представлението стига до сцената (и до куп награди през 2015), защото както животът не е само чакане, така и говоренето и играта с думите не са единственото спасение от смъртта.

 

 

Световен театър в София е от 31 май до 16 юни

онлайн