Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: Христо Петков
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Христо Петков

Принцът на Смъртта

Неделя, 17 Ноември 2013г. 00:48ч.

"Войната е тук" – тази финална реплика в пиесата Злият принц натрапчиво виси като изгоряла крушка над главите на героите през цялото време. Войната "всеки срещу всеки" (неизменна част от родния не-преходен пейзаж), войната без правила, в която всичко е позволено, войната, в която няма победители и победени, а само участващи живи трупове... Войната, в която всеки ден част от нас умира и се подрежда като поредното парче в пъзела, наречен смъртта на душата – именно този пъзел разцъква умело писателят и режисьор Георги Тенев в новата си нео-ноар (този път без соц елементи) драма Злият принц.

 

prinz

България, наши дни. В полицейското управление на града Х (за феновете на конкретиката е началната фонограма в представлението), криминалната вечер на Комисарят Х (силна главна роля на Христо Петков след второстепенните в Нощна пеперуда и Хамлет) започва със закопчаване на мистериозния Стопаджия Даскалов (Явор Бахаров) и скандал за взет подкуп от негови подчинени полицаи. Идилична родна картинка, толкова натурална и актуална, колкото вечерните новини (за печат "вярно с оригинала" звучат и гласовете на водещи) по телевизията и следващите ги един куп "based on a true story" български сериали – за още цвят и реализъм, в хроничния местен Х пейзаж се появяват поредната скоростно строяща се магистрала в комплект с електроцентрала, управлявана от холдинга Х, оглавяван от господин Крумов, чиято дума е закон в холдинговата губерния.

prinz4

Правилата, определяни от "олигархията", обаче, не са по вкуса (#оставка да искаш) нито на Комисаря, нито на Писателя (Владо Пенев влиза с огромна лекота, ирония и кеф във всяка следваща роля), методично алкохолизиращ се, за да приеме идеята, че се превръща във всичко онова, което е отричал и ненавиждал (хубаво си отворете ушите за прекрасния му и адски верен монолог за "Суетата като начин на оцеляване"), като приеме предложение за влизане в политиката и евентуален министерски пост. Правилата на Крумов не са по вкуса и на работещото на бензиностанцията момиче Стефана а.к.а Сузи (или София Бобчева), която се оказва в центъра на триъгълника от особени интереси на Комисаря, включващ неразкрито зверско убийство, сак с 5 милиона и... Смъртта като вечно преследващ го кошмар от дните му на професионален войник на мисия в Ирак.

prinz2

Да, Смъртта, за която Комисарят казва, че "трябва да усетиш как минава през теб", за да подредиш пъзела от започналите да валят трупове (Тенев мъничко изпуска нишката на логиката на убийствата в името на завързания съспенс). Смъртта като извинение за липсата на етика и морал в днешна България (и тези, които "искат #оставка" от Комисаря са също толкова корумпирани). Смъртта като далата накъсо крушка на човешките взаимоотношения. Смъртта като съдба за вечния аутсайдер (този не-преходен български национален герой), който дава най-доброто от себе си, но вечно губи – остава Принц, а не Цар. Смъртта като сантиментален копнеж към мястото и времето, в които Комисарят знае как се води Война по прости правила, с Добри срещу Лоши, а не като Войната в днешна България – всеки срещу всеки, без правила...

prinz5

Иначе Злият принц е написан и режисиран от Георги Тенев по всички правила на нео-ноар трилъра – заплетена криминална интрига с важни, малки детайли (и не често срещания в съвременната българска драматургия герой с пост-военен синдром); с мрачен реализъм, без бутафория (сценографът Никола Тороманов не само е успял да вмъкне половин полицейска кола на сцената, но и майсторски да усвои малкото пространство, вкарвайки публиката в епицентъра на случващото се); с подходящ музикален фон (само финалната песен не пожелаваме на никой спектакъл) – и така да се получи съвременна съспенс криминална драма ала Дзифт, но без соц утопията.

prinz6 

Всъщност приликите с театъра/киното на Явор Гърдев не са случайни – все пак през 90-те, Георги Тенев заформя Триумвиратус Арт Груп именно с Гърдев и Никола Тороманов. Факт, който обяснява донякъде ноар стилистиката и сцените за накъсване на ритъма (като рекламите в телевизията) с Идиота (едно от трите добри превъплъщения на Цветан Алексиев тук).

И факт, който може да ни припомни емблематичния финал на Дзифт с думите на Христо Петков (Гробарят там и Комисарят тук), които леко перифразирани биха лепнали идеално на Злият принц:...

"Колкото по-голяма Смъртта, толкова по-малка щетата... Моралната, де!".

 

prinz3

 

Гледайте Злият принц в Народен театър Иван Вазов на Сцена на IV етаж от 19:30 часа на 22 и 31 май

#Докога, Богомили…

Петък, 09 Октомври 2015г. 06:06ч.

Има няколко причини един текст да остане в съзнанието на няколко поколения, но когато е даден нов сценичен живот на писаната от Стефан Цанев преди близо 50 години пиеса Процесът срещу богомилите, то въпросът не е доколко (ако въобще) е актуална днес, а по-скоро дали човекът не е обречен да живее (и да се върти) в спиралата на непроменливата същност на своите интереси и нужди. Въпросът е дали има достатъчно памет, за да си признае това и тези няколко реплики от Процесът против богомилите може и да дадат няколко отговора...

 

 

Човек за цар не става – то това е ясно, независимо дали гледаш скалъпения процес против богомилите на цар Борил през Средновековието или още по-скалъпените изборни дискусии на съвременните ни политици днес – все пак, борбата за Власт и Страхът да не я загубиш винаги са били генетично свързани през вековете. И ако днес всеки човек може открито да играе контра срещу властта във всичките ѝ форми (дори да изпее протеста си на площада под формата на хип-хоп речитатив върху индъстриъл бийт като трите черни демона в пиесата тук), то това дали е достатъчно, за да спечели мача на независимостта и справедливостта?!

bogomil

От миналата година насам, режисьорът Маргарита Младенова се опитва да подреди като пъзел пълната картина на съвременното ни общество – първо бяха социалните измерения в опита за документален театър Самолетът закъснява, сега на ред е политическия театър, но и в двата случая сякаш се стига само до сверяване (ала вярно с оригинала) на фактите и странно доволство от това, че вече можеш открито да заявяваш позицията и протеста си. Но картинката е вярна – все пак, българският народ винаги е обичал само да сочи с пръст кое не става, но не и да предлага път за промяна... Въпросът е дали си спомня, че живее именно в това, което е сочил с пръст, че не става?

bogomil3


Този народ не заслужава да бъде управляван – любимата реплика на цар Борил (Деян Донков) и неговите наследници чак до Бойко Борисов. Да, пиесата на Стефан Цанев е изградена като постоянно повтарящо се дежа вю от неслучайните прилики между процесите (от различни епохи), които се въртят като едно цяло в спиралата на непроменливата човешка същност – от Цариградския събор срещу богомилското движение (в свидетелство на Ана Комнина/ Сава Драгунчев), през беседите против богомилите по времето на цар Петър от Презвитер Козма (Христо Петков) и Търновския съд на цар Борил сто години по-късно до актуалната политическа реалност...

bogomil10

"Същото, все същото", както обобщава Палачът (Пламен Пеев), важен персонаж с важни реплики ("да си чувал някога палач да е бил обезглавен") – истинско олицетворение на българския народ, който предпочита да си запази главата, а не принципите и идеалите. Също като Богомилът превърнал се в Инквизитор, избиващ "еретици", също като Отцепникът, симпатизиращ първо на богомилите, а после превърнал се в пръв приятел и съветник в свитата на Царя/Бойко Борисов – все български герои от един народ, който се нагажда според ситуацията, който обича да е със силните на деня, да прилича на тях, докато самият той не се превърне в гротеска на Властта, срещу която преди това е протестирал.

bogomil6


Убихме девет царя, десетият дойде – да, темата за двойниците на цар Борил през вековете е централна в пиесата на Стефан Цанев, но усещането за дежа вю се засилва и материализира най-силно чрез епичната сценография на Никола Тороманов (с когото Маргарита Младенова работи и в Самолетът закъснява) – спираловидните ѝ форми направо крещят идеята, че човек се върти в спиралата на непроменливата същност на своите интереси и нужди, където, като в омагьосан кръг, повтаря все същите грешки, все същите избори, все същите истории... без дори да си спомня, че вече ги е изживял. Бориловците следват един след друг, защото и народът, като Управляващият го, не се променя въобще.

bogomil8


Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич! – днес в България няма нито цар, нито държава, няма и Църква, с която някой да се съобразява, няма и ограничения в свободата на изразяване, но няма и хора, които да знаят смисъла и стойността на думите, които използват, камо ли да разберат що е обич, така че думите на водача на богомилското движение поп Стефан (Иван Бърнев) изглеждат напълно постижими. Но няма и богомили. Няма кой да бъде морален и духовен коректив, защото няма нито морал, нито дух. Няма и сляпа пророчица (Стефания Колева), която да знае какъв ще бъде края на Властта. Но има насилие, колкото щеш и Власт, която въобще не се страхува от богомили.

bogomil18


Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват? Докога ще произнасят говорения жестоки и ще хвалят всички, които правят беззаконие? – #Докога ли?! Ами, докато Народът не започне да помни, за да не повтаря грешките, допускани в миналото. Докато Народът не промени приоритетите, интересите и нуждите си, докато не промени себе си, няма как да промени и Властта.

bogomil14


И нова песен да запеете, ние три пъти по-силно ще я пеем – светът винаги се е делил, дели се и ще продължава да се дели на управлявани и управляващи. Все пак, едните не могат да съществуват без да ги има другите, затова и проблемът с Властта е като проблемът с Историята – тя се определя от този, който я пише, но се нуждае от някого, който да я чете и да я помни, за да се случи. Най-важното е този някой как я чете и как я помни, независимо кой как я е написал. А вие как ще запомните Процесът против богомилите?

 

bogomil22

 

Процесът против богомилите е в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 на 4 май и 16 юни

NeoДачници

Понеделник, 02 Април 2018г. 14:14ч.

"Човек! Това звучи... гордо!" – да, тази крилата фраза на Максим Горки (от На дъното, да) може и да е до болка позната, но в адаптирания (за 2018-а) от Иван Пантелеев римейк на пиесата Дачници (написана от Горки през далечната 1904-а), Человеците/Героите няма от какво да изпитват Гордост... Не че Животът им се намира на Дъното, не че на сцената на битието не развяват Гордо своето его, не че историите им не са до болка познати на съвременния Човек, който далеч не е просто турист, Неудачно попаднал на непознато място без карта, план и идеи за действие...

 

Не, NeoДачници не говори (само) за това – Иван Пантелеев започва римейка на Дачници със свой текст и автовъпрос колкото към себе си, толкова и към Публиката ("защо хората все още правят Театър и защо хората все още ходят на Театър"), който може и да получи Отговор на финала... Въпрос, достатъчен, за да се огледаш Наоколо – сценографията в спектаклите на Пантелеев винаги е колкото минималистична, толкова и максимално-функционална (в случая, благодарете на Милена Пантелеева) за идеите, които иска да внуши (помните гостуването на В очакване на Годо, нали!?) – пиано, хладилник, купчина пластмасови столове, шарени ленти за стени, режимно светещ надпис Родина |три звезди|... да, намираме се в хотел... въпреки, че хотел Родина вече не съществува..., но и нашата Родина не дава много признаци за Съществуване (за Живот да не говорим), нали...

neodachnitsi

Да, всички "не сме оттук и сме за малко"... туристи/дачници не само в Родината, но и в Живота... да, огледайте съвременния свят – не само Българите се чувстват като туристи в собствената си страна... тази история (може и да) се случва във всяка една страна независимо, че героите носят руски фамилии, ходят да си почиват (и да правят боклук... душевен) в дачи и че са изникнали в съзнанието на Горки преди 114 години...

Да, героите може и да говорят текстове на Хайнер Мюлер, Мишел Уелбек и Бионг Хан Лий (да, на моменти е спорна диверсионната нужда от текст-допълненията в NeoДачници на Пантелеев), но съвременният Човек все още държи Душата си в... Хладилника – неслучайно повечето герои ще имат досег (от всякакъв вид) с хладилника, а в него ще се родят и... доста комични ситуации...

neodachnitsi1

Да, шарени (колкото шарен е Животът) ленти за плаващите стени, с които всеки ден се обграждаме с идеята да създадем своето място под Слънцето, да съградим "своя Дом, своята Крепост"... а всъщност, живеем като ленти полюшвани от всеки порив на въздуха с илюзорната представа, че сме стени със съзнателен, стабилен избор... Да, героите в NeoДачници са такива – изглежда, че се движат по собствено желание, по собствена Удача, а всъщност се полюшват, преплитат, оплитат при всеки порив на...

 

Да, NeoДачници-те не са Неудачници, даже всичко им върви по ноти – пианото на сцената не само служи за естествен саундтрак (изсвирен на живо) от героя на Рашко Младенов | Семьон Двуеточие Семьонич, но и превръща спектакъла в нещо като... фрий джаз концерт, в който всеки герой има соло рецитал, със соловата партитура на Живота си... но само като акцент, детайл от общия, цялостен Пъзел... Да, неслучайно самият Максим Горки слага подзаглавието "Сцени" на пиесата си, намеквайки за фрагментарността ù...

neodachnitsi2

Всеки герой е просто част, парченце, което трябва да съвпадне в Общия Пъзел от любов (не|споделена), лъжи, изневери, тайни, гняв, омраза и страхове в душите|съдбите на писателя Шалимов | Владимир Карамазов, приятеля му Басов | Юлиан Вергов, жена му Варвара | Радена Вълканова и сестра ù Катерина | Стефания Колева, влюбения брат Влас | Христо Петков в Маря | Теодора Духовникова, циничния Замислов | Дарин Ангелов, въртящ на пръстите си Суслов | Иван Юруков и жена му Олга | Александра Василева, и може би, единствените Неудачници в NeoДачници – трагичния Рюмин | Николай Урумов и обслужващия-да им чистя боклуците-персонал Саша/Яша | Деян Ангелов...

neodachnitsi4

Да, неслучайно тези герои са като хор солисти (всеки със свой рецитал) в общия Оркестър/Пъзел на спектакъла... и си партнират прекрасно – неслучайно Пантелеев взима целия ансамбъл от Богът на касапницата, например (дори Юлиан Вергов и Радена Вълканова отново влизат в ролите на брачна двойка с проблеми), а и всички актьори вече са прекарали достатъчно дълго време на сцената заедно с кеф... и това си личи (запомнете добре общата им сцена с вокално-дирижираната Гаргара в NeoДачници)...

neodachnitsi6

И да, неслучайно, с помощта на сценографски трик, всички актьори, в един момент, се превръщат в първия ред на... Публиката – да, историите, които се разиграват на сцената се случват всеки ден и в Живота, да, всички сме актьори в собствената си пиеса – въпросът е дали в един неудачен момент ще се превърнем просто в публика (без право на реплика) в собствената Пиеса | Живот!?

neodachnitsi8

"Как се превръщаме в това, което сме... Днес" – въпрос, който занимава не само всеки от героите в NeoДачници (чуден троен разрез на въпроса и проблема може да гледате и в другата премиера на Народния – Три високи жени с емблематичната Мария Стефанова) – екзистенц въпрос, който (би трябвало) да свети (като надписа Родина) в главата на всеки един от нас...

 

Въпрос, който е по-важен дори от зададения в началото "защо хората все още правят Театър и защо хората все още ходят на Театър", а Отговорът и на двата, може би, се крие в... Самото Случване | Живеене... защото (дори и някои български режисьори да са забравили) Театърът не е Кино... Театърът се Гледа и... с Уши, а спектакли като NeoДачници показват защо това е така.

neodachnitsi10

 

NeoДачници са в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 на 3, 12 и 29 април и на 15, 23, 25 май и 6 юни

онлайн