Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: интервю
A+ R A-
Списък на статии по етикет: интервю


Понеделник, 09 Ноември 2020г. 11:11ч.

"The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing." – Reid Willis, a music producer, a classically trained pianist and a sound designer based in New Orleans, has found the universal balance he's talking about in the shape of his forthcoming album Mother Of... A masterfully glued up collage of womb-deep beats and heart-pulling chord progressions, Mother Of is playing with both, creation and destruction, as to represent a real Home In The Void, and to express "every emotion within the emotion"... Just like the one hour mix Reid Willis has stitched up together here... or to put in his own words: "It was sunset when the eye (of the hurricane Zeta) was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment... the brief calmness of the eye before the second wall hit."...



The most important thing in Reid Willis' world is...?

As a person, the people in my life. My partner, my family, and my close friends. And of course music, and sound in general.

As a musician, probably mood, texture, and melody. Each piece needs to be its own world that the listener can inhabit. I want to express every emotion in music, and every emotion within the emotion. Happiness without a little sadness and sadness without a little bittersweet happiness feels empty and incomplete. I want to feel everything, therefore I want to evoke every feeling when I create something. I love an unexpected chord progression or a melodic phrase that surprises and satisfies at the same time.


What's the story of Mother Of? Why this title precisely?

When starting a project, I generally don't have an endgame or overarching theme in place. I write with what is inspiring me at the moment, then when I have a handful of tracks written, I can take a step back and try and piece together what the collection means to me as a whole. The current state of the world and the destructive impact we've had on the environment has played a subconscious role in the writing of this album. The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing.

I kept coming back to the idea of a universal maternal figure, and the womb-like qualities of the universe, and how it can evoke both comfort and fear. I love the idea of sitting with something that is vastly unknowable, and trying to figure out your own individual emotional response to that. It is confusing, terrifying, and unendingly intriguing to me. Sometimes when you sit with the unknowable and figure out how to be comfortable in that state, you're able to hold on to some of the magic that's a part of the mystery.



So, what really Mother Nature means to you?

Mother Nature is a force we should treat with utmost respect. We are at her mercy, and are merely borrowing from her, so we should be thankful and humble. Mother Nature is also a symbol of both comfort and destruction. There's always a balance, and we have to figure out how to coexist and live within that balance.


Favorite track from Mother Of? What's the story behind it?

That's a tough one, as my favorite is forever changing. I believe my current favorite is Memory Ribbons. I wanted to create a track that embodied pure blissful nostalgia. A big part of that for me is late 90s, early 2000s IDM music that provided total escapism from my angsty highschool misery, haha. So I wanted to write something that harkens back to that playfully energetic style. I've included this track in the mix I've put together.



You're a classically trained pianist... what's the setup that suits you best when it comes to creating music? Analog vs Software?

I'm a bit of an extreme minimalist when it comes to my studio setup. Clutter and too many options will easily overwhelm me and cloud my creative intuitions. I'm a software type of guy and my main instrument is my electric midi piano that I play all of my piano and synth parts on. I then like to carefully dissect and manipulate everything afterward.


Who created the artwork for your album? Could you elaborate more on the process, pls?

I created the artwork for this album. I made it by manipulating and layering different photographs. I was inspired by a beautiful photograph of the anatomy of the blood vessels of a heart, and how root-like it all looked. I took various photographs of trees branches and roots to mimic the shape of the human heart and its vessels. I then merged that with more celestial and planetary images.



Why you've chosen Mesh to release Mother Of?

Mesh actually got in touch with me after I'd released my last album, The Longing Device, and asked if I'd be interested in teaming up for my next release, to which I said "absolutely."


The binaural headphone surround sound you've been experimenting with on 3D Reworks EP – a new frequency... is it a way to change our perception of the world, really?

Mesh asked me if I'd be interested in creating a 3D Reworks installment for them like Max Cooper had done earlier this year. This was the first time I'd explored this type of mixing, and it's definitely opened up a bunch of new possibilities with sound and spatial mixing. Music is a structural and environment building creation for me, so the ability to mix in a more 3D setting helps to even push that practice even further. I wouldn't go as far as to say it's world changing, but it's definitely an incredibly immersive experience for the music obsessed!


What's the path to an inner peace in these pandemic times?

Find what keeps your mind stimulated. Stay mindful and present, and try to keep the voices that are constantly shouting at you through your screen at arms length. Also, be respectful and careful to everyone around you and don't put your "discomforts" above others' health.


3 albums/ or pieces of art that shaped you as an artist..?

The Southern Reach trilogy by Jeff VanderMeer – This book series captures the idea of the human response to the unknowable in the most beautiful and profound way I'd yet experienced. The series is dreamlike, baffling, terrifying, and compelling in its study of how connected humans actually are to the world around us.

Evangelion – I'm showing my nerd right out of the gates. This show and story encompasses and communicates existential crises and the human condition in such a mind blowing way. I've been so moved by this series and world that it's permeated into my life and most of my creative output.

Björk | Vespertine – I will admit, it feels a bit simplistic to name one album by one artist, when there has been endless musical inspirations. This one always finds its way back though. Björk created such a fascinating and singular world with Vespertine. The textures, tones, and compositions are so labored over and beautiful, while being incredibly surprising and hard to pin down.



Can you tell us about the idea behind the mix?

This mix is a collection of pieces that I find very compelling and emotionally engaging. They each have a very specific sonic world, and have all been very inspiring to me in my own creative output. I've also included a few of my own tracks that I thought fit well into the lineup.

We were just hit directly by a hurricane, so I wanted to take that experience and structure my mix in a way that mimics it. The intensity is a slow burn, which increases and climaxes in the center. It was sunset when the eye was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment. My track We Become Dust represents the brief calmness of the eye before the second wall hit.


As a producer and sound designer, could you point out the sound that hits most emotionally the Human?

Sounds and our human connections are definitely personal and individual. I think no matter the sound, a wide dynamic range is always important. I personally like to merge the recognizable with the alien. It's really difficult to mimic the emotional complexity and warmth of a real instrument when working with electronics, but I think the two compliment and elevate each other so well. I think it's interesting to start with a familiar sound, to anchor the listener, then throw them into an unfamiliar environment to explore. I want to challenge, but not completely alienate.


What are you up to next?

I'm currently focusing on this album rollout and trying to put all my energy into getting it heard. I'd also love to collaborate with some of my label mates. I'm also always writing new material and trying to expand my sound palette and technique.


Finally, a party credo/slogan you follow? Or a concept for life you follow?

I'm always attempting to follow (and failing at often) Thich Nhat Hanh's teachings of living mindfully. If one can find enjoyment in the mundane, then that's total contentment.




Сряда, 09 Декември 2020г. 20:20ч.

Quelque Chose S'est Cassé или иначе казано Нещо се счупи – с това заглавие ни изпрати своя микс енигматичния французин S8JFOU (да се чете Сюижфу) и... наистина, нещо се счупи през 2020, а S8JFOU далеч не бе единственият, който се питаше "Луд ли съм" (да, именно това означава на френски акронимът, който използва за артистично име) или светът е полудял... Затова решихме да изпратим тази луда година именно с историята на S8JFOU и неговия скоро издаден албум Cynism – записан в условията на самоизолация в хижа (построена от самия S8JFOU) в планината, без в това да са замесени коронавируси, карантини и пандемии, но някак огледално отразяващ Духа на 2020-а... Повече за Less is Мore философията, за Диоген и киническата школа, за максимум живот с минимум инструментариум, за аналоговото презапасяване и дигиталното опростяване... в микс и (с)мисли... има думата S8JFOU...



Защо точно S8JFOU?

Първо трябва да уточня, че на френски името се изписва като suis-Je fou – въпрос е и означава "Луд ли съм"... остана от годините ми на графити райтър, когато го изписвах по улиците. Графити райтърите във Франция обичат да се заиграват с цифри в таговете/имената си, както го правехме като пишехме в телефоните си като тийнове... Просто реших да запазя това име когато спрях другите си дейности и се фокусирах върху правенето на музика и първия ми албум.


Най-важното нещо в света на S8JFOU е...?

Минимализмът... Да правиш големи неща с минимум инструментариум...Изхвърли тъпия си смартфон в тоалетната и отиди в местната библиотека... не знам, Go tinier с две думи...Всъщност, най-важното нещо в моя живот е Max MSP софтуера, но това може да се промени за миг...


Каква е историята на албума Cynism?

Cynism е за правенето на повече с по-малко... Да оставиш хората да си мислят, че имаш студио, фрашкано с аналогови машини, дори и да си продал всичко преди да се изнесеш в планината с най-евтината и малка пластмасова midi-клавиатура, с добри слушалки и своя компютър. Известно време използвах модуларни синтезатори, хардуер секуенсър и каквито аналогови машини се сетите... Но когато построих хижата в гората, продадох всичко и започнах да си майсторя собствени синтезатори, тогава осъзнах, че дигиталното синтезиране е адски по-интересно за мен, отколкото просто да колекционирам хардуер... Така, миналата зима се завърнах в хижата, за да направя този албум. Отделих много време за миксирането и мастеринга, така че албумът да има суровия и топъл аналогов звук, прекаран през лентов магнетофон...

Освен това, миналата Коледа, баща ми ми подари евтин мини-тромпет и започнах да се опитвам да свиря и да записвам разни неща с него... Когато си сам в хижа сред гората, без съседи наоколо, съвсем спокойно може да прекарваш дни и нощи в изучаването на нов инструмент, нали...



Защо точно това заглавие Cynism? Мислиш ли, че светът, в който живеем е циничен или..?

Думата "цинизъм", във философията, преминава през много значения и е различна от смисъла, който влагаме днес... Нарекох албума Cynism по името на най-важния философ от киническата школа – Диоген Циника (или Киник/the Cynic)... бил е човек, който се стремял към пълен аскетизъм, буквално, да живее без нищо... Например, единствените предмети, които носел били дървена пръчка и малка купичка, която да пълни с вода от фонтаните... но един ден забелязал как няколко дечица, които си играели край фонтан, оформяли с дланите си купичка, пъхали ги във фонтана и пиели направо от тях... Диоген с яд отбелязал, че толкова години е разнасял напълно безсмислено тази купичка... Именно по същия начин виждам Музиката сега – всичко без което мога да я правя, няма и да го взимам...

Освен това, напълно споделям неговата философия и нещата, които е изказал за облеклото ни, за педагогиката, за политиката и моралността... и въобще ми допада неговата свободна воля – това е толкова адекватно за днешния ни свят...


Любим трак от Cynism?

Обичам Analog Things – иронично, 100% от звуците в него са създадени с Operator (включително барабаните), а единственият ефект, който използвах бе Echo – и двете са built-in инструменти в Ableton Live Suite. Повечето продуценти днес ги смятат за ограничени и предпочитат да използват външни plug-ини, защото са по естетични... но Operator, за мен, е един от най-добрите синтезатори, които съм ползвал... Можеш да правиш, буквално, всичко с него. Вероятно някой ден ще направя цял албум само с него...

Analog Things е изграден само от 3 лейъра – един за барабаните с 4 различни Operator настройки за drumrack, друг за баса, който просто е леко сатуриран и последния е мощна синт линия, в която тонове Operator параметри и Echo ефект са пренесени в честотата на midi-клавиатура ми. Затова и текстурите, reverb-а, delay-я, и FM честотата се променят изцяло всеки път щом натисна друга нота... С този трак наистина се опитах да постигна суровата топлина на аналоговия звук, прекаран през имагинерен магнетофон, с много шум и нелинеен дисторшън... Затова го нарекох и Analog Things, за да обърквам слушателите, хаха...


Друг трак носи заглавието Happy December 13th – какво празнуваме?

Хаха, анархистите и антифашистите знаят... 13 декември = 13/12 или пресметнато с азбуката 1 = A, 3 = C, 1= A, 2 = B и се получава абревиатурата A.C.A.B = All Cops Are Bastards... и така, анархистите и антифашистите отбелязват всеки 13 декември като A.C.A.B day...


Креативния ти процес доста напомня на карантина по време на пандемия – самоизолация в хижа в планината... дали ограниченията дават повече свобода, наистина?

Както казах, по-Малкото е Повече... Не считам, обаче, по-малкото и ограничението за синоними... Ограничението е нещо, което можеш да преодолееш, да отидеш Отвъд него... По-Малкото е най-вече свързано с вещите, с комфорта или дори с пространството... А тези неща, за мен, са пълна противоположност на Свободата. Всяко едно от тях е в пряка връзка с парите, а парите са пряко свързани с работа... Не искам да работя стандартно и да притежавам прекалено много неща, и да се стресирам постоянно, че обир или пожар ще ми ги отнеме... Затова съм се обсебил само от компютъра ми, където с любимия софтуер да създавам собствени инструменти, които да споделям със света напълно безплатно, без да похарча нито едно евро или да ставам от леглото...

Що се отнася до карантината, самотата е доста приятна или дори понякога необходимост за някои хора, които прекарват месеци наред в града, в непрестанната компания на приятели. Аз, например, губя себе си и креативността си по този начин. Поне три месеца в годината прекарвам в хижата, за да се чувствам щастлив... Това доста помага, за да откриеш важните неща в живота си и да премахнеш ненужното...В гората няма публични норми или хора, които да те съдят... няма реклами, нито други обществени злини, така че, да,... има повече Свобода...


Как се постига вътрешния мир в тези пандемични времена?

Нямам отговор на този въпрос... Да останат сами или да не виждат никого от семейството си е наистина ужасно за някои хора... Но Ableton Suite V10 е фрий за 90 дни... така че може да го пробвате по време на карантината, има хиляди туториъли в Youtube. Не мислете, че Музиката не е за вас, дори и да сте над 50-годишни... Музиката не е само записването на песни и албуми, тя е звуков експеримент и разбирането за процеса ще ви направи по-щастливи и ще ви накара да чуете с други уши любимия ви артист... А някои от вас може и да композират цяла песен... Просто опитайте...


Създаваш собствени инструменти... Каква е техниката, която предпочиташ за създаване на музика? И какви цели гониш в играта Аналог vs Софтуер?

Както вече сте разбрали задълбавам все повече и повече в софтуера... особено в MaxMSP... модулирах си midi-потенциометър, който включвам към компютъра и използвам нано Korg клавиатура... Лаптоп с Ableton и MaxMSP – това е, нямам нужда от друго...

Направих си инструменти за лайв участия, защото и сега Ableton на сцена е дразнещо преживяване за мен и още повече за хората, които са дошли да ме чуят... Но и вече не намирам смисъл в притежаването на аналогови машини... Както стана дума, през 2017-а, имах студио в Париж, пълно с хардуерно оборудване, с което записах почти на 100% албума Before I Move Off... Овладяването на дигиталния синтез, както споменах, ме накара да осъзная, че мога чрез компютъра да синтезирам всеки звук, който търся... дори да пресъздам звученето на легендарен инструмент като Buchla...

Аз съм от поколението, което започна да композира на компютър. Познавам Ableton и Max for Live, както познавам себе си... Обичам идеята за свободен свят, напълно open-source ориентиран и фактът, че можеш да създадеш всичко с минимум инструментариум... А за скептиците – не познавам човек, който да разпознава 100-процентов аналогов трак от 100-процентов дигитален такъв... Беше си голям дебат преди 20 години, но... когато Yamaha пуснаха цифровия синтезатор DX7 през 1983-а всички разбраха мощта на дигиталното...


Защо избра дуото Mary + Jiem да създаде артуърка на албума?

С Jiem живеехме в един град когато започнах да се занимавам с графити, виждах много от неговите тагове по улиците, където израснах... Така и не срещнах Mary, но следя общата им работа с Jiem, която е още по-добра от неговите тийн години. Обичам наив арта, особено наив живописта, а и двамата имат уникален стил, така че просто се свързах с тях с желанието да нарисуват нещо за корицата и те се съгласиха като прослушахме заедно албума... Дадох им пълна свобода, само им казах какво не искам за проекта, и те пресъздадоха хижата ми в планината с акварел върху дърво...


3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Албумът One Day At Home на Saycet – поръчах си го за 12-ия ми рожден ден, след като го бях открил преди това на един летен лагер... Все още го намирам за невероятен и по някакъв начин отговорен за първия път когато се опитах да композирам музика.

Филмът Human Traffic също, със сигурност, ме промени...

Всеки албум на Daniel Johnston и... въобще всичко, което е правил... Самият той беше произведение на изкуството. Не познавам друг завършен артист като него днес... Да не ти пука въобще за маркетинг, да работиш с брат си, който да разпраща тишъртите и касетите, които правиш... а първият път когато се появиш на живо по MTV просто да говориш за жената, която обичаш с касетата в ръце, която си записал за нея... Този човек превръща живота в изкуство... Свободната му воля винаги ми служи за пример.


Историята, която ти се въртеше в главата докато записваше микса е..?

Всъщност, в момента работя по 31 синтезатора, които ми бяха поръчани... което адски забави и подкаста... така че реших просто да събера някои от любимите ми открития напоследък със звуци от новия ми албум, като добавих, както обичам да правя, и неиздавано парче, което записах тази година... Неиздаденото парче съдържа акустично пиано, чиито ноти са авто-генерирани от моя компютър чрез устройството, което създадох и нарекох Pitcho – в превод за хората, които не говорят техническия музикален език... просто "помолих" компютъра да изсвири каквото поиска, но в зададена от мен скала и в определено темпо... и получих Pitcho Concerto...


Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Невъзможен въпрос... всеки от нас има различно усещане и отношение към звуците... Може да бъде звук от детството ви или нещо, което дори не разбирате защо ви докосва... не знам... да чуеш и да видиш как някой плаче, за мен, е най-емоционалното нещо... или пък звукът от приглушено пиано, чиито клавиши са натискани тихо и със задържане... или пък звукът на шепната от детенце тайна... но не мога да обобщавам за цялото Човечество...


В дневника на S8JFOU следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Хаха, тайна е... не мога да споделя за следващия ми проект, защото е нещо, което не е правено преди и със сигурност ще ми отнеме повече от година работа, така че ще го запазя в тайна... Иначе, почти 100% е сигурно, че догодина ще направя още един албум, записан изцяло с Operator & Echo...

Освен това, мисля да си построя мъничка лодка за плаване, изцяло от шперплат...


Парти девиз или философия за живота, която следваш?

Сами бъдете норма и ориентир за себе си...


Lamb is More

Петък, 20 Февруари 2015г. 08:08ч.

"Less is More" – тези думи на Лу Роудс не само добре описват историята на шестия им албум с Анди Барлоу Backspace Unwind, но и идеално разкриват вечната екзистенц философия на Lamb – по-малко медийна суета и повече музика от сърцето, по-малко жанрови ограничения и повече интимна изповед на душата... И така, вече почти 20 години, двамата разказват една история, която звучи като тези на добрите стари приятели, с които винаги има какво да си кажете, дори и да мълчите... или както ни сподели Лу Роудс:



Ако трябваше да направите своя версия на Мълчанието на агнетата, каква щеше да бъде историята, кои щяха да бъдат главните герои и как щеше да звучи саундтрака?

Ние с Анди щяхме да изиграем главните роли, а саундтракът щеше да бъде... тишина.:)


Дали всеки нов албум, всеки нов концерт е Back To Beginning ситуация за вас? Ако е така, то къде е мястото на Backspace Unwind в житието на Lamb?

В известен смисъл, мисля, че е точно така. Важно е постоянно да сменяш пътищата и ориентирите, по които вървиш, за да провокираш творчески собствените си предразсъдъци и идеи. Вярвам, че често първата мисъл, първата идея, първото впечатление е най-доброто, преди егото да се намеси и да започне да дълбае и да анализира. Има такъв будистки дзен термин, Beginner's Mind, който идеално обобщава и обяснява всичко това.

В този смисъл, Backspace Unwind е мястото, където се намираме самите ние във всеки един момент... или по-точно в Each Moment New, ако трябва да цитирам една от моите соло песни: "A wise man said to me, Don't underrate simplicity, So I strip my life away And try to live each day by day And feel Each moment new".

"There's nobody else for me but you" пееш в парчето Nobody Else, но честно ли е да кажем, че именно когато сте заедно с Анди като дуо, тогава творчеството ви е най-добро в сравнение със соловите изяви и на двамата поотделно?

Хаха, мисля, че добре знаете, че това е любовна песен и текстът въобще не е свързан със съществуването ни като Lamb. В случая, не мисля, че има място за понятия като "по-добре" или "по-зле". Нашите индивидуални соло проекти са просто различни посоки по пътя на творчеството, а за нас и като артисти, и като хора е много важно да имаме различни начини да изразяваме себе си.


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

По малко от двете, мисля. Все пак, не може да има светлина без мрак и обратното.


Lamb философията за живота гласи...?

Less is More


Галерия от Lamb Live в Студио Орфей


Петък, 14 Май 2021г. 10:10ч.

Време е за юбилейния 50-ти епизод от mir-logo-black-50x25 подкаст сериала... И тъй като Еклектиката винаги ни е лежала на сърцето времето е идеално за среща с проекта NOCKTERN и дебютния им албум Scavengers, който те ще представят премиерно на 15 май в Пространство 108. Казваме Те, защото от соло проект на Стоимен Стоянов, NOCKTERN бързо се превърна в епичен триумвират, в който еклектиката не е мръсна дума, а повод за стилни експерименти... Повече за Scavengers и NOCKTERN като жив организъм разказва, с думи и музика, Стоимен Стоянов, така че време е за... юбилейно ноктюрно с...



Защо точно NOCKTERN? И каква е историята зад създаването на проекта?

NOCKTERN беше името, което избрах, за да мога да започна нов музикален живот след като няколко години бях активен под друг псевдоним. Исках да заложа нова концепция за музиката си. NOCKTERN идва от Nocturn – музикална форма в класическата музика най-вече за пиано, а в изобразителното изкуство се използва за нощен пейзаж.

След три години работа по първи албум се роди и No Sugar Added. В него експериментирам основно с класически акустични инструменти и на места с електроники, преминавайки от джазова през ембиънт и трипхоп форми.

Две години по-късно излезе и Pieces of Lyla – триптих-портрет на момиче в три различни психологически и емоционални състояния. Този албум е ценен за мен понеже отново ме отвори към пианото като инструмент. Години наред го избягвах и не бях писал основно за този инструмент и по естествен начин той се завърна в палитрата ми от изразни средства.

Започнах работа по нов албум (този път дългосвирещ), в който исках да се потопя повече в електрониките и експеримента със синтезатори, но в съчетание с акустични барабани и електрически китари. Така през 2019-а година се запознахме с Борис Малеванов, който вече участваше в две групи и имаше сериозен опит зад барабаните. Но това, което ни събра беше желанието за експеримент и музициране без ограничения. Така с него започнахме работа по албума и първия сингъл, Dark Water, вече като дуо – измина година работа по следващите парчета и концепцията на албума като част от по-голямата картинка, наречена Scavengers.

Тогава, в началото на 2021-а, се присъедини и Дидо (Деян Пешев) – познат в хардкор средите като част от Last Hope, но и от Them Frequencies, където двамата с него години наред правихме музика и турнета. Освен това е познат и като създател на бранда Barehands Society. Именно с него успяхме да завършим албума понеже ни липсваше точно онова, което той добави в The Great Silence и NoStalgia. Така албумът получи своето крайно звучене. Scavengers преминава през различни епизоди и последните две парчета затвориха арката на цялостната концепция на албума. От поп през рок и индъстриъл до нео-класика. Историята е завършена.


Най-важното нещо в света на NOCKTERN е...?

Да нямаш задръжки и предразсъдъци към музиката. Както за себе си и творчеството си, така и към чуждото. Експериментът е най-важното нещо, което изгражда един артист и за това той трябва да наблюдава и анализира без да се затваря в своите собствени разбирания, а константно да се опитва да е съпричастен с усещанията на другите, както и да се вслушва във вътрешния си глас.

Защо точно дебютния ви албум носи името Scavengers? С каква история ще запомниш записването и създаването на албума?

Scavengers са същества, които оползотворяват намереното и използваното. Понякога за собствени егоистични цели, но и понякога за да създадат нещо за общо благо. Такива са голяма част от видовете в животинския свят. Има грабливи птици, мършояди, но има и такива, които създават нещо ново, което е за благото и на другите видове. Искахме да пренесем тази концепция и в човешкия свят и да наблюдаваме социума през тази призма. Всяко от парчетата е история за среща с такъв индивид. Понякога ни преследват, понякога ние сме хищниците. Накрая завършва с осъзнаване и намиране на себе си.


В парчетата The Hound и The Great Silence определено се усеща бекграунда ти като вокалист на хардкор бандата Them Frequencies – кога и защо реши да превърнеш и NOCKTERN в групов проект с привличането на барабаниста Борис Малеванов, с участитето на Дидо, на SAÍGO в Hollow... и въобще каква формация ще възприеме NOCKTERN на концерта на 15 май?

На 15-ти май NOCKTERN ще излезе като трио с Дидо. Сайго също ще присъства, но като гост-музикант. LilTrip или иначе казано Ангел Mytrip Симитчиев ще открие концерта, а Иван Шопов също ще влезе в акция с диджей сет. В момента трио форматът за нас е перфектен и ще продължим да работим в този състав.


Имате ли любим трак от Scavengers, особено за лайв изпълнение? Каква е историята зад него?

Да, може би The Hound. Тази песен беше експеримент, който искахме да направим – дали след Hollow, което е поп парче с алтърнатив-рок китари и барабани в края, ще можем без песенна форма или популярна структура да направим рок песен без китари. Според нас резултатът е интересен. А след като Дидо се включи в това парче за лайв изпълнението и сложи китарите, тогава на мен ми стана любимо. С Дидо сме свирили много пъти заедно, но никога не бяхме пробвали такова нещо. Съчетанието между синтетичния бас и фъза на китарата особено в последната част при модулацията в хармонията гъделичка точно тези места в мен, които ме карат да искам да правя още музика.


Scavengers завършва със соло пиано парчето Home – пианото ли е твоят "Дом" (освен пиано издания като Pieces of Lyla си правил и Piano Day концерти), откъдето тръгва Всичко... и върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Може да се каже че е мой дом, да. Това е инструментът, с който имам история още от ранна възраст. В каквито и музикални приключения да се впускам накрая пианото е това, което ме връща към началото на музикалния ми път.

В бъдеще пианото отново ще бъде елемент от творчеството на NOCKTERN, но палитрата от придружаващи елементи ще се разширява. Акустичния инструмент в съчетание с електроники е нещото над което ще се концентрираме още повече.


Ако NOCKTERN е жив организъм, каква част от Тялото му е всеки от вас?

Всеки от нас е Всичко. В момента, може да се каже, че основно аз продуцирам музиката, но все пак бандата е млада и тепърва всеки ще си намери мястото. Това което е интересно при нас е, че и тримата имаме инпут като един организъм, но всеки от нас има възможността да бъде главата, да дава началния тон така да се каже или да пренастрои някое парче по такъв начин, че то, като самостоятелен организъм, да си заживее живота, който заслужава. Няма его – целта е музиката да стане възможно най-добре.


Може ли да споделите повече за видеото към Scavengers и въобще колко важна е визуалната страна за музиката на NOCKTERN?

Понеже едноименното парче Scavengers не е песен или трак, който да предполага класически музикален клип заради протяжността, структурата и дължината си, а искахме да имаме визия към него, ние решихме да се насочим към хора, които имат опит във филмовата сфера. Затова се обърнахме към Виктория Караколева, с която бързо се сприятелихме и веднага се вдъхнови от проекта. Тя ни насочи и към екипа на Four Elementz, които взеха присърце сценария на Вики. Така се роди идеята за един късометражен филм с музиката на Scavengers, нещо което не си бяхме представяли че ще успеем да направим. Три дни снимки, всякакви премеждия, трудности и генерално... удоволствие, с което успяхме да заснемем историята, която реално е вдъхновена от музиката. А да видиш на фона на твоята музика такива таланти и професионалисти като Иван Бърнев и Аделия Виктор (в ролите на двата персонажа, за които си писал музиката) е просто мечта, която се сбъдна.

Кой е отговорен за артуърка на албума Scavengers и защо се спряхте точно на тях?

Отговорникът за всичко визуално всъщност е четвъртия член на групата – Лина Иванова. Тя стои зад криейтива и изпълнението. Това което е ценно при нея е, че тя държи на цялостна концепция за албума, лайв шоуто и на усещането за проекта. Отделно тя си намери екип, с който да реализира обложките. Хората, които много помогнаха за това са Анжела Пенчева и Владимир Балканов. А за обложката на първия сингъл и за видеото към него отговорен е Ramble Rattle.

Концертът на 15-ти май ще бъде подплатен с мапинг и светлини, за което е отговорна Поли Герасимова. Това, което ни привлече в нея е, че технологията в нейните спектакли е в перфектна симбиоза с музиката и с цялостното усещане за шоу. Нещо, което искахме да имаме на концерта. Да бъде цялостен експириънс, където музиката е в ядрото, но не е единственото нещо. Така концепцията за концерт придобива завършен вид и се разгръща изцяло.

За нас е важно хората, които са част от NOCKTERN да искат да дадат всичко от себе си и винаги да търсят начини за реализацията на идеята без да си слагат ограничения. Да искат да учат нови за тях неща и да бъдат чувствителни към изкуството.


Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?

Puscifer – The Underwhelming

Deftones – Passenger (Mike Shinoda Remix)

Autolux – Soft Scene


Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация, например, издавайки дебютен албум?

Това е един доста комплексен въпрос. Зависи от ситуацията и целта на дадения артист. В днешно време имаме неограничен достъп до информация, разнообразие от платформи и инструменти, които спомагат процеса и е абсолютно възможно един артист да твори и да менажира дейностите около издаване на сингъл, албум и т.н. Същевременно, има едни камъни по пътя, които биха били отместени от пътеката много по-лесно, ако се намеси професионалист, независимо дали говорим за мениджър, промоутър, буукър, юрист със знания по авторско право и т.н. Ако искаш работата ти да е на ниво и да се развиваш, рано или късно, според мен, намесата на екип от хора, с познания в различни сфери, е задължителна.


Къде се намира вътрешния мир според NOCKTERN? И как се стига до него?

Там където вдъхновението, усилията и хубавия резултат се срещнат.


Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Според мен са два – единият е може би любимия ми инструмент – звукът на ARP Odyssey в басовия регистър с пълен драйв. Това дава усещането за пълнота и мащабност, както и за агресия, каквато има на доста места в музиката на NOCKTERN.

Другият е на пианото. Нежността и интимността, която можеш да извлечеш от него са безгранични.


Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Плоча с албума All Melody на Nils Frahm.


Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Не харесвам: Изкуственият пиар и маркетинг.

Високото его.

Нуждата да правиш лъскав продукт.

Обичам: Технологиите. В момента живеем във времена, в които аналоговата и дигиталната технологии са на толкова високо ниво и много артисти експериментират с новите инструменти, което дава много на сцената и на самата музика. Реално възможностите са огромни.


В дневника на NOCKTERN следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Концертът за дебютния албум, естествено... Работа по нова музика и с нови музиканти за колаборация. Плановете са страшно много, не знам дори дали в следващите месеци ще можем да ги изпълним. Но всички в NOCKTERN сме свикнали да се нагърбваме с повече отколкото можем да носим в името на някаква вдъхновена цел.


Парти девиз/житейско мото за финал?

Аз не съм от най-големите купонджии. Даже предпочитам да си стоя вкъщи и да правя музика или просто да пътувам, но веднъж на 45 месеца излизам и тогава никой не знае как ще завърши вечерта :)

Съвет: прекалявай, но не го прави често :)



През очите на Pearson Sound

Неделя, 01 Март 2015г. 15:15ч.

Дейвид Кенеди, иначе казано Pearson Sound, отново е тук – след паметното участие на първия mir-logo-black-50x25 концерт (което съвпадна с Essential Mix дебюта му), Дейвид се завръща у нас, този път на фестивала Horizon (7-13 март, Банско) и то дни преди излизането на дългоочаквания му дебютен албум. Затова и си поговорихме с мистър Кенеди за корените на дебютния му албум, за нивата на автоцензура, за Hessle Audio философията и за...



Какво ще разкажеш на Ben UFO за България? Какво си спомняш от последната ти визита у нас?

Тогава имах шанса да свиря в среда, различна от тази, с която съм свикнал, тъй като диджействах след живото изпълнение на Джейми Уун, а това не ми се случва често. Спомням си, че хората бяха доста ентусиазирани, така че съм сигурен, че Бен ще си изкара страхотно на Horizon.


При последната ни среща сподели, че слушаш доста странни ембиънт записи на терен от 60-те и 70-те години, оказаха ли те някакво влияние върху създаването на дебютния ти албум и в тази връзка, откъде взе вокалния семпъл в парчето Headless?

Вокалът в Headless открих в някакъв фрий пакет със семпли. Веднага ме привлече, защото ми напомни на семпъл, който Coki използва в един от своите ранни DMZ записи. Звучи доста злокобно, така че от момента, в който го чух вече знаех, че искам около тази основа да изградя цял трак. Иначе, създаването на целия албум е по-скоро свързано с машините, които имах по онова време в студиото и най-вече с новата ми концепция за правене на музика, която започнах да използвам от 2011 насам.


Напоследък се забелязва тенденция артисти, познати с мощни клубни тракове, да издават студийни албуми, изцяло базирани на саунд дизайн, на минималистична естетика, а и твоят дебютен албум не е съвсем клубно ориентиран...?

Да, исках да избегна това, но... като цяло, не мисля, че адски много се отклонява от предишните ми записи, защото винаги съм правил и издавал много различни и разнообразни стилове музика. Освен това, голяма част от траковете звучат доста добре и в клуб, пускам ги от известно време насам и реакциите ме радват... Основната ми идея бе да представя цялостен, подчинен на обща тема, албум, вместо просто да събера няколко парчета или сингли заедно – нещо, което много добре улови в артуърка на обложката и дизайнера Andrew Stellitano.


Как се стигна до създаването на парчета като Glass Eye и особено на Rubber Tree, което ми напомня (като груув и структура) на класиката Timber на Coldcut & Hexstatic... и въобще, налагаш ли си автоцензура, ако усетиш, че в един момент дадено парче ти звучи като твои по-стари работи или като трак на друг артист?

Да, нивото ми на автоцензура в студиото е много високо. Случвало се е, в миналото, да изтривам цели тракове и проекти, ако усетя, че наподобяват или са близки по звучене до работата на други продуценти. Оригиналността е нещо много важно за мен, а и ми се е случвало да бъда от другата страна, когато други хора копират моята работа. Не съм много запознат с парчето на Coldcut, за което говориш, но определено понякога е възможно двама души, дори без да подозират за съществуването на другия, да достигнат до едни и същи заключения и резултати.


През последните 2-3 години имаш доста участия заедно с Four Tet и Caribou/Daphni, изглежда сте добри приятели... Някога хрумвало ли ви е да работите заедно и приятелството с тях оказва ли влияние, по някакъв начин, на твоята визия за създаване на музика?

Страхотно е, че през последните няколко години се опознахме с Дан (Caribou) и Киерън (Four Tet). Те са невероятни хора, които се занимават толкова отдавна с музика и винаги са на линия, ако имаш нужда от съвет или просто от второ мнение. Полезно е за мен, защото всеки понякога има нужда да обмени идеи по проекти в развитие, но не, не работим заедно по какъвто и да било музикален проект.


В тези трудни времена за независимите музикални лейбъли, в които доходите идват от участия, а не от продажба на музика, в Hessle Audio все още ли важи правилото "качество, а не количество" или...?

Да, тази, да я наречем "концепция" не се е променила особено – не прибързваме да издаваме музика, предпочитаме да изчакваме "точната музика", вместо да усещаме натиск да издаваме на всяка цена, за да заявяваме присъствие на сцената. Иначе, всеки един от тримата ни, се занимава паралелно и с други неща, така че не разчитаме само на лейбъла за приходи.


Мислил ли си някога да представяш своята музика на живо? И как би се случило, как би изглеждало това?

Начинът и оборудването, с които правя музика в момента не са съвместими със свиренето на живо и по тази причина аз и не търся такива възможности. Поне засега, може би, в бъдеще. Все пак, мисля, че свиренето на живо трябва да предлага нещо коренно различно от DJ сета, така че хич не бих бил доволен, ако просто си пусках собствените парчета през Ableton.



© фотография MIR Тихомир Рачев

Pearson Sound е на фестивала Horizon 2015 на 7 март в клуб Jack's House

Horizon Round Fatima High

Четвъртък, 19 Март 2015г. 19:19ч.

Най-снежното и най-еклектично издание на фестивала Horizon досега, наистина превърна клубовете в Банско в сцена на изобилие от адреналинови лайв и диджей изпълнения от KiNK, Moodymann, Egyptian Lover, Ben UFO, Pearson Sound, Move D и мнооого други артисти, но това, което го отличава от другите фестивали на родна земя (и се превръща в негова запазена марка) е планинската сцена в лоното на зимния Пирин – снежно-идилично място (тази година сгушено точно до пистата, на няколкостотин метра под Чалин валог, известно като Mountain Creek а.к.а Колибата), перфектно както за бордъркрос емоции, така и за меломански страсти – такива имаше доволно и тази година, затова моментът е идеален за среща с хората, отговорни за най-силните ни спомени от Mountain Creek, а именно Fatima & The Eglo Live Band...


Зимна мъгла пълзи по склоновете под Чалин валог, в ритъм с тихо, но упорито сипещия се сняг, когато Fatima и нейния шарен The Eglo Live Band се появяват на Mountain Creek сцената, загърнати кой в стилно пончо (Фатима), кой в одеяла с южноамерикански мотиви (бендът наистина се бе опаковал като че да се казваше The Igloo Live Band:), сякаш току-що завърнали се от тропикана трип и запазили в багажа си слънчево настроение, заразителни усмивки и екзотични ритъм страсти, с които да борят неочаквания (за тях) пирински студ и снегопад. "Свирили сме в жега, в дъжд... но никога всред такъв сняг" усмихва се широко Фатима, "... но е готино, наистина красиво... мисля, че ще го запомня..." блесват в съгласие златния ѝ зъб, пръстените във формата на слънца, свежозелените ѝ обеци и красиво оплетените (ала принцеса Лея от Перу) кокове.


Fatima © фотография MIR


Започват с Do Better и наистина Mountain Creek атмосферата става само от добра по-добра, а когато зазвучават първите грууви акорди на Ridin Round (Sky High) вече е сигурно, че са донесли слънцето с багажа си – "Обичам слънцето на Ел Ей" неслучайно обясняваше преди това Фатима, "Обичам да пътувам и записах албума между Лондон и Лос Анджелис, където записите в студиото с Computer Jay, Shafiq Husayn, Scoop De Ville, Knxwledge и Oh No бяха наистина страшно забавни. Останалата част от албума записах в Лондон с Floating Points и Flako, с които се усещаме адски добре..."


Усещат се, естествено, то си личи и от целия Yellow Memories албум, затова и я питам дали създаването на дебюта ѝ може да се опише с първите редове на La Neta, в които пее "Standing on the edge of something also very beautiful" – "Да, такова беше усещането, но не през цялото време", разказва през смях Фатима... "Всъщност, когато написах тази строфа нямах предвид създаването на албума... просто си мислех за мястото ни във вселената, в живота като цяло... Естествено, когато записваш албум не всичко е цветя и рози, има си възходи и падения... Постоянна борба си е, един дълъг процес, който се опитваш да превърнеш в нещо, от което ще си доволен накрая... Отнема време да разбереш какво точно искаш, но веднъж открил това, което винаги си търсил... да, тогава определено идва красотата".


Circle, Biggest Joke Of All, Sun Star Solar и Talk се леят на фона на сипещия се по здрач сняг и наистина е красиво, а мелодичното свирукане с уста в Underwater създава такова усещане за лекота, сякаш се рееш над склоновете на планината, че се питаш за какви възходи, падения и борби говореше Фатима при записването на албума. "Възходът е когато всичко сработва и се получава от раз и усещаш, че вървиш по пътя, по който си искал... да работиш със страхотни музиканти и продуценти... Наистина се забавлявах с процеса на създаването на албума... не само с колаборациите, но и с работата по снимките за артуърка на албума... все едно събираш отделните парчета от мозайката... усещаш особено доволство накрая."


"Паденията свързвам най-често с липсата на вдъхновение... все пак, никой не е машина за идеи... а особено хубавите идеи не идват всеки ден... Най-големите изпитания за мен са моментите на пълен блокаж и зацикляне, когато не знам за какво да пиша... Не обичам да позирам и да се преструвам в музиката... мисля, че всичко трябва да бъде органично и натурално, затова когато нещо се случи и ме докосне по някакъв начин, тогава пиша за него. Все пак, става дума за соулфул музика – може да има различни елементи и стилистика, може да бъде хип-хоп, брейк бийтове или просто пиано и глас, но в крайна сметка всичко това, което правя е соул музика, музика от и за душата"...


Fatima @ Horizon Festival 2015 © фотография MIR


Да, душата, която има дом и семейство като в Gave Me My Name и Family, така че нямаше как да не я попитаме дали усеща Eglo Records като свое семейство – "Страхотно е, че имам приятели като тях. Не знам как да го опиша... с тях не се чувствам като в семейство, но определено е като група от добри приятели, с които споделяте обща визия и разбирания и за музиката, и за живота... Нещо като комуна, като общност..."споделя Фатима, за да може когато я питаме кое е най-важното нещо в такова семейство, тя с широка усмивка да отвърне "Във всяко семейство най-важното нещо е... Любовта."


Да, към края на концерта на Fatima и The Eglo Live Band, над Mountain Creek, цареше всеобща мир и любов, както и време за bounce с финалното парче Black Dough – момент, който напомни за продуцента му Flako, който го изпълни на планинската сцена миналата година; момент, който нашепва, че на фестивала Horizon има приемственост, последователност и начини да преоткриваш мира и любовта на всяко издание.


Fatima & The Eglo Live Band @ Horizon Festival 2015 © фотография MIR


Horizon Festival 2015 в снимки тук

Брой до DREI с Emika

Сряда, 29 Април 2015г. 11:11ч.

Обратното броене до DREI, третият албум на Emika, започна и след видеопремиерата на първия сингъл от него My Heart Bleeds Melody, сега Ема Джоли ни разказва искрено и лично за битките за бийт независимост, които стоят зад DREI, продуциран и записан еднолично от Ема или иначе казано: Battles... each one I win... still losing the war...



Нов лейбъл Emika Records, вече с два нови албума през 2015... По всичко изглежда, че Emika е преродена и под пара... харесваш ли тази "нова Emika" и състоянието на духа, в което си в момента?

Да, освободих се от толкова много окови. Сега единствените граници пред мен са тези на моята креативност... А тя винаги може да бъде провокирана отново и отново.


"Battles... each one I win... still losing the war" – коя е тази война и тези битки, за които пееш в откриващото Battles?

Да се бориш срещу неравенството. Не е лесно да си музикален продуцент в тялото на жена. Имам усещането, че печеля това, което искам, но самата война... заклетата представа, че продуцентите са мъже... затова и така трансформирах вокалите си в първата част на парчето Miracles, че да звучат като мъжки... Това е война, която е предопределено да загубя, освен ако повече жени не се включат в борбата за промяна и не започнат да се конкурират с мъжете на бизнес ниво. А музиката е бизнес и повечето жени, опасявам се, не са допуснати до тази страна на играта.


Вторият албум се казваше DVA, третият е DREI, как една цифра може да обхване емоцията на цял албум... и ако DVA подсказваше чешките ти корени, то по какъв начин DREI е свързан тематично с Берлин?

DREI говори от гледната точка на Берлин, с неговата сложна история и желанието му да бъде и да остане либерална и свободна столица. Една цифра и един език могат да обобщят много неща... не толкова емоциите, колкото гледните точки и разказването на истории.


Има ли песен от DREI, с която особено се гордееш? Защо, каква е нейната история?

What's The Cure е такава песен, защото "I'm insecure", както се пее в нея, а успях да споделя тази много лична част от себе си със своята публика. Много лесно е да описваш фантазии, а адски трудно е да бъдеш искрен.


Ако перифразираме тази песен, то What's The Cure за електронната музика днес, какво те провокира в нея?

Ellen Alien, Nina Kraviz и FKA Twigs.


Напоследък еклектиката ти е втора природа... започна да се изявяваш като DJ, издаде пиано албум, свириш на китара в парчета като Without Expression и подготвяш симфония за 70-членен оркестър... Дали тази еклектика не влияе зле на вече изграден и познат стил като твоя?

Музиката не е въпрос на стилове и жанрове, а е въпрос на себеизразяване. Да, имам свой характерен стил, който изграждам и усъвършенствам вече 15 години, но и не искам да се изразявам с една идея и в един жанр през целия си живот.


Какво е Независимостта за теб? В предишните ни интервюта си казвала, че лейбълът ти е осигурявал креативна свобода, така че да мислиш само за създаването на музика, а не за продаването ѝ, но сега със собствения лейбъл Emika records, бизнес страната също е твоя отговорност?

Моят лейбъл е създаден заради музиката. Това е! Няма да захвърлям своите принципи, ако играта загрубее и нещата станат доста по-трудни. Просто ще се опитам да запазя и да усъвършенствам своя любим проект с помощта на моите приятели и семейство.


В DREI има и песен, наречена Rache (или отмъщение на немски), та отмъщението е ястие, което трябва да бъде сервирано студено или...?

Трябва да бъде сладко – с усмивка и без съжаления.


Музиката ти е използвана и в киното, във филми като Петата власт и Mission: Impossible - Ghost Protocol, имаш ли желание да напишеш цял саундтрак и за какъв филм би го направила?

По-скоро бих записала музиката за спектакъл със съвременен балет на някоя страхотна танцова компания.


Emika Live © фотография MIR Тихомир Рачев

Сладко-горчиво с RWJ

Вторник, 05 Май 2015г. 10:10ч.

Времето е относително понятие – когато последния път си говорихме с Royce Wood Junior (или просто RWJ) за дебютния му албум не знаехме, че ще минат 3 години до издаването му. Не знаехме, че когато говори за фолкитех албум The Ashen Tang наистина ще звучи така. Не знаехме, че когато чуваме премиерно парчето Noon, по-късно то ще се превърне в Midnight. Не знаехме, че RWJ ще започне да продуцира песни за изгряващи поп звезди като Kwabs, Denai Moore, Rosie Lowe, Nao... Не знаехме, че...



Noon = Midnight... Шегуваме се, но наистина измина доста време откакто говорихме за дебютния ти албум... Какво те забави в издаването му?

Хаха, да... Бях доста зает да свиря като тур музикант... и с Джейми Уун, и с други банди, но най-накрая направих нужната пауза, за да се фокусирам върху собствената музика и да завърша албума.


Защо го нарече The Ashen Tang? Каква е историята зад създаването му?

Това е просто друг начин да кажеш "сладко-горчив"... Това е вкусът, който остава в устата ти, докато живееш в съвремието ни... Тази странна ера... хем размита и блудкава, хем с остър и пикантен аромат.


Има ли песен от The Ashen Tang, с която особено се гордееш? Защо?

Stickin', последното парче в албума – вложих толкова много елементи в него, истинско изпитание за уменията ми на продуцент. Отне ми доста време, но мисля, че се получи точно това, което исках.



Как избра кои песни да включиш в The Ashen Tang? Наскоро издаде Rover ЕР, преди това Tonight Matthew ЕР, но нито едно от парчетата в тях не е включено, докато сравнително стари песни като Jodie и Midnight присъстват?

Да, така е, защото албумът е базиран на структурата на поп музиката. Двете ЕР-та, които спомена се фокусират върху бийт продуцирането и колаборацията с други музиканти, но сега исках албумът да вади на преден план начина ми на композиране.


Jodie е колаборация с Jamie Woon... работите ли все още заедно... и въобще, какво се случва с Джейми и с неговия следващ албум?

Да, записваме разни неща заедно от време на време...и определено he'll be back, както се казва, хаха...


А как се забърка в продуциране на парчета за изгряващи поп звезди като Kwabs, Denai Moore, Rosie Lowe, Nao...? И дали композирането за тях не се отрази по някакъв начин на твоя стил?

Ами, с някои от тях първо колаборирах в мои ЕР-та, с други просто имах шанса да се срещна и да работим заедно...Всеки един от тях е талантлив по своя си начин и няма как композирането за тях да ми е повлияло, защото похватите и звуците, които използвам за създаване на собствена музика доста се различават.


Доколко важна е визуалната страна на музиката ти? Прави впечатление, че визуално трансформираш добре познати символи – логото на BBC или начина, по който използвате в Rover с Jonny Epstein (човекът, създал характерния графичен Disclosure знак) именно този символ и препратки към инди филма Frank – това визуална ирония ли е или...?

Англичаните сме много саркастични... Обичам тази Englishness... в нея има много чар, въпреки, че на моменти всички изглеждаме доста глуповато и здравословно несериозни... Все пак, днес, американската култура е толкова преекспонирана, че реших просто да бъда... англичанин. И музикално, и визуално.


Имаш вече и собствен бенд, ще представяте ли на живо The Ashen Tang?

Вероятно... Все още го обмислям наистина, така че, може би, ще се случи в бъдеще време.


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Сложна работа... Ако имаш умения (каквито аз нямам) да се самопромотираш, то предполагам, че може да крещиш посланията си... Аз предпочитам музиката сама да говори – ако хората я харесат, значи я харесват, ако не я харесват, еми не я харесват... не бих искал всеки ден да ги зова истерично да я харесат през пет различни социални платформи... Поне така го предпочитам аз.



Време за Woon

Сряда, 21 Октомври 2015г. 21:00ч.

Да, Той отново е тук! Отново с брилянтен глас, отново с превъзходен английски хумор, с чисто нов (алилуя) втори албум Making Time и с нов, втори концерт в България – говорим с Гласът на британския неосоул Джейми Уун за това как се инвестира Време, за това как се влиза в Мача след полувремето и за...



Хей Джейми, помниш ли първия си концерт в София?

О, да, абсолютно. Беше хубав концерт. Необичаен, но хубав – беше в нощен клуб, доста задимен, така че се чувствах като диджей, хаха... като Дейвид (Pearson Sound), който беше с нас. Сега, обаче, няма да е толкова клубно. Идвам с цял бенд, шестима души сме...


Да, може ли да ни опишеш бенда си? Защо избра да свириш точно с тези музиканти?

Въпрос на взаимно доверие, а и аз наистина харесвам начина, по който свирят. Нямам нищо против да прекарвам цял ден с тях, без да ми се прииска да ги убия..., което е много важно, хаха... Барабанистът Дан Сий и басистът Дан Гулино ги познавам от доста отдавна, още преди издаването на първия ми албум сме свирили заедно и е чудесно, че го правим отново заедно. Двамата са намерили и перфектния синхрон, който е много важен за ритъм секцията. Кийбордистът Чарли Плат го познавам още от училище – страхотен приятел и джаз пианист. Нови за мен са двамата беквокалисти, с които работя едва от няколко месеца – Мишак Бродерик и Уилсън Ати, и двамата имат чудесни гласове и добавят нужната по-силна енергия, защото в новия ми албум има доста беквокали, които се чудех как ще изпълнявам на живо, но ето, че сега имам двама страхотни беквокалисти, които пасват идеално на моя тембър и на общия саунд.

Много ми се искаше да взема и Дейв Окуму, който свири в някои тракове от новия албум, но той е зает човек – все пак и с неговата банда The Invisible ще издават скоро албум. Ройс Ууд Джуниър, с когото бяхме заедно предния път, също се включи в албума, но той издаде чудесен дебютен албум и сега се занимава с промотирането му, така че няма възможност да ходи на турнета с мен.


Май се получи, така че You've walked when You shoulda run... защото, днес, всеки, който постигне успех опитва на всяка цена да яхне вълната и кинтите, опитва всякакви трикове, за да запази публичното внимание... Всички освен теб! Защо изчезна в един момент?

Хахаха... Винаги ми се е струвало, че има нещо uncool в това да бъдеш прекалено известен.


Да не би да си олдскул пич, който говори само тогава, когато има да каже нещо?

О, да, не бих могъл да го кажа по-точно. Нямам никаква полза от това да бъда просто известен, заради самата известност. Искам да говоря само чрез музиката, която правя. Опитвам се сам да предизвиквам себе си, за да се развивам музикално, защото ако не поспреш за малко, не се огледаш и не си зададеш някои въпроси, то ще продължиш да правиш едно и също нещо постоянно, а това е доста отегчително за всички.

Хубавото на това да се откъснеш за известно време е, че хората те помнят някак по-добър, отколкото си в действителност, хаха... Все едно си контузен футболист, чието завръщане в отбора, след дълга пауза, всички очакват с голям интерес и не спират да му повтарят: "О, ще бъдеш страхотен!", хаха... Всъщност, щастлив съм, че изобщо на някой му пука, че се завръщам. Благодарен съм, че хората ме помнят и искат да чуят новия ми албум.


Е, все пак не изчезна съвсем... записа парчета за албумите на Disclosure, Paul White, Portico, Darkstar... Не те ли разсея това от записването на втория албум или напротив, даде ти нова гледна точка, нова музикална посока?

Човек трябва да пробва различни неща, а и аз обичам да работя с други хора, особено когато виждам, че се получава добре. Харесва ми да споделям визията за нещата на други хора, да помагам за нейното обогатяване... А и да бъда по-спонтанен, защото в тези случаи трябва да работиш по-бързо, съобразявайки се с чужд график и начин на работа... Все пак, не мога да очаквам хората да го правят за моите албуми, без да познавам обратната страна на монетата, без да познавам какво е усещането за колаборация... С Пол Уайт, например, записахме доста неща за Making Time, но в албума влезе само Thunder. Обаче, със сигурност, искам да работим и в бъдеще заедно... той е страшен, истински експериментатор... един от най-фриволните духове в музиката, които съм срещал.


В първия сингъл от Making Time пееш: Come back, Body's aching, From the want and the waiting... Never been so inside it... така ли чувстваш завръщането си?

Хаха, Sharpness е любовна песен, нали знаеш... За една жена е, но да, и музиката може да бъде любовница, хаха. Има други песни в албума, които говорят за това завръщане. Всъщност, албумът се казва Making Time поради няколко причини – в него обръщам голямо внимание на груува, на ритъма като лично изразяване на усещането за време и на начина, по който минаваме през него. Естествено, заглавието може и да се приеме като заигравка със забавянето на албума, но отделих толкова време на записите, за да се получат такива, каквито исках. Все пак, времето е най-ценния ни ресурс – когато имаш основните неща, когато имаш покрив над главата и храна на масата, тогава трябва да помислиш как да инвестираш времето, с което разполагаш. Времето се превръща в най-големия лукс, но и същевременно в най-ценния ресурс, с който разполагаме днес и трябва да го използваш добре, за да постигнеш нещо. Да създаваш възможности, да инвестираш добре времето – в музика, в моя случай – с надеждата, че тази инвестиция ще ти се отплати добре един ден.


Тази идея за инвестиране на времето промени ли начина, по който правиш музика?

Спрях да се опитвам да правя всичко сам. Започнах да разчитам на хора, които са страхотни в областта, в която работят. Реших, че е време да оставя техническата част в техни ръце, а аз да се концентрирам върху музикалните идеи. Затова по Making Time работих с Lexxх, който е невероятен саунд инженер. Обожавам начина, по който записва и миксира звуците. Оказа се, че споделяме и общ вкус към музиката, която слушаме, към определен тип вибрации в саунда, който търсим, така, че в един момент си казах: "О, боже, точно такъв човек ми трябва, къде е бил през целия ми живот", хаха...


Обложката на Making Time е интересна – сякаш обектите (камъни, листа, дърво...) са замръзнали във времето...?

Да, направихме я с Дънкан Белами от Portico. Искаше ми се по някакъв начин да отразява процеса на създаване на албума – използването на обикновени, семпли елементи, но внимателно подбрани и подредени. А и през цялото време, докато записвах албума, си го представях и исках да звучи като да е част от природата, въпреки, че го записахме в Konk Studios, близо до къщата ми в Северен Лондон. Всъщност, всички тези предмети от корицата ги намерихме в градината на къщата.


Има ли песен от Making Time, с която особено се гордееш?

Няколко са и по различни причини се радвам как се получиха, но съм особено доволен как звучи Dedication. Получи се от един спонтанен джемсешън с моята група, записахме я от първия път... нали знаеш, от онези специални моменти, когато всичко се получава от раз, а след това бързо написах и текста към нея.



На кого или на какво е посветена Dedication?

Посветена е на предците – всички онези, които не са получили признание и сега са забравени, но винаги са правили музика, заради самата музика. Не просто заради слава или пари.


Sharpness, Thunder, Skin, Message, Forgiven, Dedication... продължаваш да държиш песните ти да имат заглавия от по една дума... Защо?

Хм, просто така ми харесва – да са кратки, ясни и запомнящи се. Като медитация върху една дума е. Така повторена, всички различни смисли на една дума добавят ново значение, дори такова подсъзнателно, каквото думата няма първоначално. А и колкото повече думи има в заглавието, толкова по-малко остава за въображението.


Кой е звукът, който влияе най-емоционално върху човека, според теб?

Човешкият глас. Дори и да отнемеш всички инструменти от човека, ще му остане гласа, с който пак може да създава музика. Гласът и ритъмът са тези първични неща, върху които се гради цялата музика.


Да, ти самият използваш гласа си като инструмент... дори можеш да изпееш женски вокални партии като в кавъра на Try Again на Aaliyah? Защо го направи?

Винаги съм харесвал тази песен. Бях тийнейджър, когато излезе, а аз тогава си падах по китарна музика, не слушах подобни неща, а и като цяло, по онова време, в Англия не се слушаха толкова много и различни стилове, колкото сега... Oбаче, още първия път като я видях по MTV, адски ми хареса, без дори да знам защо... Стори ми се от онези специални песни, които като чуеш за първи път и си казваш "уау". Затова, когато от BBC Radio 1Хtra ме помолиха да си избера някоя песен от последните 20 години, на която да направя кавър, веднага се сетих за Try Again.


А има ли глас в съвременната музика, който особено харесваш?

О, да, много са. Джоно Маклиъри, с когото сме добри приятели... Също така Билал, а това, което Омар може да прави с гласа си е направо невероятно.


Имаш песен, която се казва Message, та кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес – да шепнеш или да крещиш?

Аз вярвам в шепота. Но има случаи, в които трябва и да крещиш. Няма правилен или грешен начин, просто защото колкото и ясно послание да имаш, винаги ще има някой, който ще го разбере различно от това, което си желал. Затова, просто общувай колкото се може по-ясно, опитвай се да бъдеш възможно по-добър човек и това, което искаш да кажеш може и да стигне до хората.



Галерия от Jamie Woon в Sofia Live Club на 31 октомври 2015

Хипермоменти с Robot Koch

Петък, 30 Октомври 2015г. 12:12ч.

Неслучайно Роберт Кох получи наградата за най-добър електронен продуцент в Германия за 2014, въпреки че замени родния Берлин за слънцето на Ел Ей – стотиците издания (и соло проекти, и като част от триото Jahcoozi, и ударни колаборации) рисуват брилянтно малките детайли на голямата картина на Robot Koch триумфа, а срещата ни това лято ни осигури един от паметните хипермоменти на фестивала Melt!. Сега, обаче, си говорим с Роберт за онези моменти, които доведоха до новия му албум Hypermoment (излиза на 6 ноември), за смелостта да пее за първи път в песни като Care, Serenade и Fernwood, за киното като флирт между визия и музика и за...



Роберт, какво си спомняш от визитата с Jahcoozi в София преди години?

Промоутърите бяха приятни хора, разведоха ни из града и помня, че София доста ми хареса.


Винаги съм се чудил какво означава Tsuki и беше ли това EP генерална репетиция за албума Hypermoment?

Tsuki на японски означава "Луна", а на санскрит – "Щастие". Мисля, че комбинацията от двете значения описва идеално вибрациите в това първо мое издание за Мonkeytown, което зададе посоката за Hypermoment.


Берлин или Ел Ей? Какво ти даде Лос Анджелис, което Берлин не можеше да ти предложи и обратното?

Всеки от тях има своя магия. В момента, Ел Ей е точното място за мен – намирам се във важен етап на духовно израстване в живота си, а природата на Калифорния е поразителна. Освен това, пред мен се отварят врати, водещи в интересни посоки, като киното, например. Естествено, Берлин си остава страхотното и вечно променящо се място, в което обичам да се връщам – все пак, там имам адски много приятели.


Кои са онези моменти, които определиха създаването на албума Hypermoment? И промениха ли те начинът, по който правиш музика?

О, това е много дълга история. Накратко звучи така: 2013 беше ужасна година за мен и животът ме изрита от зоната ми на комфорт, която в продължение на 13 години беше Берлин. Доверих се на интуицията си, на някакви вътрешни усещания и се преместих в Ел Ей без изобщо да познавам някого там, наистина. Беше си абсолютно ход на сляпо и това промени и начинът, по който работя. Сега съм по-малко предпазлив, вече не премислям излишно нещата по хиляда пъти. Нямаше да мога да издам песен като Сare, ако не се бях преместил в Ел Ей.


Да, има ли песен от Hypermoment, с която особено се гордееш? Защо?

Мисля, че това именно е Сare – първата песен евър, в която пея. Не съм планирал да пея в албума или изобщо в някоя песен, но една вечер тази мелодия просто изплува в главата ми и поисках да я запазя. Мислех да заменя по-късно вокалите с тези на някой "истински" певец, но осъзнах, че песента си беше завършена, че си има всичко, от което се нуждае и я оставих така, с моите вокали.


В Hypermoment работиш с много гост-вокалисти и музиканти като Delhia De France, Julien Marchal, Schwarzmodul, Stephen Henderson... Как избираш с кого искаш да записваш и как протича процеса?

Много внимателно подбирам хората, с които колаборирам, защото в миналото съм си патил от грешни избори ... Просто трябва да харесвам това, което правят и ако интересът е взаимен – ето ти колаборация. Понякога е въпрос на случайни съвпадения, на сходни търсения в саунда, друг път на срещи в soundcloud или по фестивали...


Очевидно е, че един музикален продуцент трябва да притежава широк спектър от изразни средства, за да се изразява по-добре, но как тогава постига музикална идентичност? Ти постигнал ли си я и кой е саундът, който я определя?

Да, мисля, че постигнах една характерна хармония между органичното и електронното в продукцията си. Саунд, който притежава soulful елемент, но не е и не се нарича "соул музика". Мисля, има и един такъв емоционален и кинематографичен елемент в музиката, която правя, затова пасва добре и на визуални разкази като в киното, например – доста тракове бяха лицензирани за TV сериали, а наскоро и за филма San Andreas – хем дарк, хем красиво или поне така казват хората, че звучи моята музика, хаха...


Кой създаде артуърка на Hypermoment и как, според теб, музика и визия могат да се слеят най-добре – все пак имаш подобен опит с аудиовизуалните експерименти в музикалния филм Unpaved?

Самият аз не съм визуален артист, но мисля доста визуално, когато композирам, така че още тогава в съзнанието ми изниква определена картина и състояния, които искам да изразя. За щастие, досега съм работил все със страхотни визуални артисти, които съм открил за себе си, защото работата им резонира с моята, а има и такива, които са се свързали с мен поради същите причини. Визията за Hypermoment дойде от Микаел Льо Гоф, който работи като програмист за добре известна компания за музикален софтуер, но истинската страст са му визуалните изкуства. Беше направил видео към едно от моите парчета, изпрати ми го, аз му казах, че вече има заснето официално видео за него, но толкова много харесах неговата естетика, че решихме да работим заедно по цялостната визия на Hypermoment – той направи обложката и двата видеоклипа досега, а и за мен беше важно цялата стилистика да бъде подчинена на една идея.

Самият аз правя доста записи на терен или първо записвам звуци от аналогови машини и истински инструменти, които след това обработвам или комбинирам с по-дигитален, по-електронен саунд, но така че да се запази органичния звук, за да имаш усещането за нещо живо, което можеш да пипнеш.



А начинът, по който Микаел Льо Гоф създаде визуалната страна на Hypermoment е абсолютно подобен на това, което правя със звука – много практичен и аналогов подход, защото образите, които някои хора оприличават на свръхтехнологична анимация, всъщност са постигнати много просто – боя, която се смесва с вода, заснето в изключително едър план с големи макро лещи на бавна скорост. Колкото простичко, толкова и ефектно.

Сега работя с Микаел и по новото аудиовизуално лайв шоу за Hypermoment турнето като част от новия начин за представяне на живо на музиката ми – визия, вокалисти, струнни секции...


Според теб, като продуцент, кой е звукът, който влияе най-емоционално върху Човека?



А какво намираш все още за вдъхновяващо в дъб музиката? И кой е най-добрият начин да Не прецакаш някое бас парче при продуцирането?

Простотата ме вдъхновява. Басът има нужда от пространство и време, за да диша. Така, че най-добре е да не претрупваш излишно парчето с прекалено много елементи.


Нещата, които харесваш и които не понасяш в електронната музика днес са...?

Харесвам креативността на хора, които откриват начини музиката, в който и да е жанр, да звучи все още вълнуващо и вдъхновяващо.

Не харесвам липсата на оригиналност и всичко да звучи като по калъп.


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Мисля, че вече има толкова много шум около нас, че най-добре е просто да формулираш своето изкуство спокойно и уверено, и с вярата, че ще бъде чуто от точните хора, така че няма нужда да набиваш каквото и да е в очите и ушите на когото и да е.