Home / Рубрики / Театър / Списък на статии по етикет: интервю
A+ R A-
Списък на статии по етикет: интервю

Интервю | Max Cooper

Петък, 04 Май 2018г. 08:08ч.

Да, Макс Купър отдавна е открил Баланса в блейд-рънър-техно играта Човек VS Машина или в сай-фай-бийт уравнението Музика + Наука. В ДНК-то на неговите два албума Human и Emergence броукън техно вибрации живеят в симбиоза с визуално маркирани научни методи и теории (все пак Макс е и докторант в областта на генетиката) като всичко това се разкрива брилянтно в първата му евър микс компилация, прясно издадената (днес, 4 май) Balance 30... Затова, сега говорим с Макс Купър за формулите на Баланса между Музика, Генетика и Наука в Balance 30, Emergence и Aether, за ДНК-то на неговия лейбъл Mesh и за...

 

 

Най-важното нещо в света на Макс Купър... днес... е...?

Оцеляването! Не съм голям фен на летенето, а, в момента, на връщане от Берлин, съм насред зверска турбуленция... Единственото хубаво нещо в това регулярно тестване на екзистенциални страхове е, че те принуждава да приемеш Смъртта... Направиш ли го, страхът изчезва, но е мъчително да живееш в такова състояние на духа, особено като трябва да променяш нагласата за основните си биологически функции... Страшно жизнерадостно начало за едно интервю, нали... Обещавам да не съм толкова мрачен по-нататък, хаха...

 

 

Имаш докторска степен в областта на генетиката, нали... кое, Генетиката или Музиката, играе (или ще играе) по-важна роля за еволюцията на Човека? Може ли някое от тях да промени начина, по който възприемаме света или да промени човешките взаимоотношения към по-добро?

Хм, Дарвиновата теория или културната еволюция е по-важна!? И двете не подлежат на сравнение, което директно мога да направя, най-сигурно е да кажеш, че и двете са важни по своему, нали... И двете, по различен начин, определят това кои сме, как мислим, как взаимодействаме със света наоколо... Ако се съмнявате или подценявате ролята на Музиката в това сравнение, то бих ви провокирал да отгатнете типа музика, която всеки слуша на базата на начина, по който се облича, на неговите политически и религиозни възгледи или дори на базата на неговия произход... Изненадващо тясна е връзката на Музиката с всички видове аспекти и проявления на човешката индивидуалност, на това, което Сме... Често, новата Музика расте в унисон с новата Мисъл.

Иначе, очевидно е, че разглеждана в дългосрочен план, генетиката е основната действаща сила, но вземем ли предвид по-кратки периоди от време, тогава културната еволюция е много по-тясно свързана с промените в Музиката. Съща така, не толкова като фактор, колкото като причинно-следствена връзка, но промените в начина на мислене могат да причинят повече промени в Музиката, отколкото Музиката да промени Мисленето.

Колкото до това дали гледаме на Музиката като сила за влияние, то всичко зависи от това колко често откриваме музика, която първо ни харесва, а после търсим връзките ù с определен тип политика, дрескод... или напротив, първо ни привличат идеите, които носи даден вид музика и после започваме да я харесваме, заради това. Дали Музиката може да бъде ключ към промени в начина на мислене... това е въпрос, чийто отговор, може би, могат да дадат някои социолози и то едва след като са провели анкети с достатъчен брой хора, така че да стигнем до подобно заключение... Интересно ми е дали е възможно!?

 

Последния ти албум се казваше Emergence – това търсена връзка ли беше със състоянието на Света в момента?

Идеята на проекта Emergence беше играта с природните закони... за това как тези нечетими драскулки, които физиците пишат на черни дъски, всъщност, наистина могат да доведат до по-голямо облагородяване, напредък и комплексност на Света около нас. Всеки от видеопроектите, за които работих с различен режисьор, беше посветен на основните физични закони и ролята им в създаването на материята на Вселената, в създаването на Живота и еволюцията му... и в надигащия се Хаос, в който живеем в момента. Получи се нещо като история на Вселената в отделни епизоди, всеки според визията и естетиката на режисьорите, с които работих... Беше забавно... изнесох и лекция за проекта в Нийемиген, а всичко най-интересно може да намерите и на сайта Emergence.

 

В музиката, която правиш Звук и Визия живеят в Баланс... как намираш баланса в живота? Какво е ДНК-то на Баланса?

Създаването на музика те научава да използваш и да се изразяваш с ограничени, базови изразни средства, към които, съвсем естествено, се причислява и визуалното разказване. Например, наскоро опитах да опиша няколко музикални откъса с идеята да открия начин да бъдат преведени на визуален език и открих, че всички думи, които бях използвал, за да опиша музиката, всъщност, са си визуални понятия... Днес, когато сядам да пиша музика, винаги имам и визуална идея в главата... което открива и доста пътища пред разказването, пред наратива... също като в Emergence албума, който споменахме. Почти невъзможно е да предадеш детайлно научни идеи само с музика, но когато се добави и визуално изкуство идеята ще проработи...

 

Но как това е свързано с живота ти... Например, създаването на микс компилацията Balance 30 предизвика ли те да откриеш баланс и вътрешен мир... И въобще, къде се намират те?

В Смъртта, хаха... Обещах да не я споменавам пак, нали... Интересен паралел правиш, особено сега, когато общуването и документирането на живота е толкова болезнено преекспонирано... Просто ми се искаше да се отдам на ескейпизъм... Исках началото да бъде като прочистване на мислите, като търсене на този мир, а не просто като преминаване през отделни жанрове музика и удоволствието от това... а може и да е чисто и просто ембиънт начало на един електронен микс – нищо нечувано, нали...

 

Всъщност, в Balance 30, сякаш използваш тракове от Transition EP-то (което издаде през твоя лейбъл Mesh) на Rob Clouth като опорни точки... А при създаването на тези парчета Роб използва алгоритъм, който семплира части от цялата му дискография досега... та Balance 30 твоя алгоритъм за сумиране на музикалната ти история ли е?

Да, напълно съгласен съм с тази интерпретация... това си е дневник на моето музикално пътешествие през последните над 20 години – има елементи от рейв и джънгъл миналото ми, моменти на мелодична електроника, техно, хаус, транс, ембиънт... смешно е да изреждаме жанрове и да делим така Музиката, нали... Да, обичам различните проявления на електронната музика и се опитах да го покажа в този микс. Винаги съм си създавал проблеми със смесването на жанрове, които не би трябвало да се смесват на места, на които не би трябвало да свиря... Толкова се отегчих от клубове и концертни зали, които имат стриктни, ограничителни правила относно това какъв BPM и стил е куул и приемливо да използваш, но за мое щастие, все повече места стават отворени към рушенето на правилата и рядко се случва да бъда арестуван от Техно полицията, хаха...

 

Какво може да очакваме от лейбъла ти MESH... креативните колаборации с Rob Clouth изглежда са само началото?

О, да, задават се няколко страхотни релийза и не го казвам само, за да звучи хубаво, ще се уверите! Издания на нови артисти като Brecon, които присъстват и в Balance компилацията, но и няколко абсолютно свежи включвания, които ще бъдат обявени през лятото. Търся хора, които се интересуват от по-широките, комплексни връзки на музиката с други арт форми, с инсталации, с нови софтуерни и технологични подходи... Технологичният бум, в момента, открива цели нови светове пред изкуствата и Mesh (като мрежа) е тук, за да изследва тези нови взаимовръзки – оттам идва и името на лейбъла.

Случаен ли е факта, че в Balance 30 селекцията влизат повечето от артистите, които ремиксираха твоя албум Emergence... като Rob Clouth, Rival Consoles, Patrice Baumel, Hidden Orchestra, Kimyan Law... ?

Просто всички са невероятни музиканти и продуценти, чиито стандарти в създаването на музика ме вдъхновяват, всеки в своята специална ниша – Tim Hecker, Lusine, Нилс Фрам, Com Truise, Deapmash, Loscil, Brecon, Alix Perez... зад всяко едно парче в компилацията се крият години усилена работа, добре обмислени идеи, които предават емоции и послания по много въздействащ начин. Тук е и мястото да благодаря на всеки един от тях, че ми позволи да използвам работата им в тази компилация.

 

Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Проектът Aether беше интересен в това отношение, защото беше съвсем нова аудиовизуална форма – когато я създавахме нямаше друг, подобен еквивалент, въпреки че сега има няколко подобни системи, но така се случват нещата в живота, нали... Студиото Architecture Social Club създаде този 3D екран, който виси над публиката и може да генерира движещи се холографски образи. Трябваше да разработим нов аудиовизуален език, съвместим с тази система и нейните ограничения, така че промените в изображенията ù наистина да отговарят на променливите музикални форми. А трябваше да помислим и как да разкажем наистина смислена история, а не само да изредим куп случайно генерирани образи. Искахме да обединим база данни и наратив, и това да не изглежда абстрактно, както звучи... предизвикателство си беше, но доведе до прекрасни резултати, които може да видите по-късно тази година, когато Aether ще бъде на турне.

 

Да, музиката, която правиш винаги е била толкова визуална, кинематографична... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Good Time – невероятния саундтрак на Oneohtrix Point Never, един от най-добрите, които някога съм слушал. Изключително въздействащо като музикално преживяване.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Всякакви струнни аранжименти и вариации винаги вършат работа.

 


Max Cooper Live е на 18 май в Control Club, Букурещ

Интервю | Paul Frick на 180°

Петък, 20 Юли 2018г. 07:07ч.

Паул Фрик винаги е знаел какво е да си част от неделимо цяло и тяло с обща идея – и като една трета от нео-класическата формация Brandt Brauer Frick, и дори миналата година, като част от Ансамбъл 180°, специално създадения камерен музикален съюз на фестивала-лаборатория за съвременно изкуство 180°. Сега, Фрик се завръща в София, за да представи предпремиерно (о, да, излиза на 3 август) дебютния си солов албум Second Yard Botanicals на фестивала 180°, затова по-добре самият Паул да ви разкаже за срещите във вътрешния двор на неговото студио, за комбо пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез от школата на Пина Бауш, за братя Карамазови, за Emika, за Джани Версаче, за новия Brandt Brauer Frick албум и...

 

 

Днес... Най-важното нещо в света на Паул Фрик е...?

Студиото ми... И албумът, който издавам е посветен на него.

 

Защо точно Second Yard Botanicals?

Заглавието на албума отдава почит към вътрешния двор на нашето студио, който, през годините, се превърна в прекрасен оазис с всевъзможни растителни видове и дървени конструкции, благодарение на нашия съсед, музикантът и художник Ханс Унщерн. Потапя те в тотално различен свят, толкова далеч от напрежението на улицата, която се намира съвсем близо отпред... Така че, в общи линии, заглавието означава: "Благодаря, че мястото, в което работя е мое Убежище"...

 

Участваш на фестивала 180° за втора поредна година... Какво е усещането и използва ли някои от сесиите в София за създаването на Second Yard Botanicals?

Приятно ми е, че имам възможността да се завърна в София за 180°, защото миналогодишното участие беше много вдъхновяващо за мен... Музикантите и танцьорите, с които си партнирах бяха много различни, но имах чувството, че си паснахме и се обединихме около една идея по много естествен начин... Освен това, в края на пърформанса, имаше част, която изпълнявах съвсем соло, което не ми се беше случвало от векове... от 2010 насам, мисля... И сега, една година по-късно, нещата еволюираха и ще представя абсолютно соло концертно изпълнение.

 

Има ли композиция от Second Yard Botanicals, която обичаш да свириш на живо? Защо?

Особено се забавлявам с Neo Biedermeier – по принцип, албумната версия е кратка и нежна пиано миниатюра, но когато я свиря на живо се разгъва в техно трак с много арпежио лудост, благодарение на Moog Minitaur синтезатора.

 

Споменаваш, че романът Anniversaries на Уве Йонсон вдъхновява отчасти създаването на Second Yard Botanicals, но композиции като Karamasow веднага намигат към Достоевски? Как се получи така и възможно ли е музиката да предава литературни идеи или такива от другите изкуства?

Написах Karamasow в деня, след като бях гледал 6-часовата театрална версия на Франк Касторф по романа на Достоевски в театъра Volksbühne. Отразява част от това, което усетих, но съвсем не е музикален "превод" на идеи... По-скоро е нещо като инстинктивно емоционално размишление. Театралната версия беше много по-агресивна и енергична, като катарзис за Изгубения Човек, който не може да открие своето място в едно променливо и променящо се общество. В моята композиция, тази борба все още се усеща да ври и кипи някъде, но усещането е като упоено с анестезия, което изкривява възприятието и го хвърля към дребните детайли.

 

Кой създаде артуърка за Second Yard Botanicals и защо точно такъв колаж – овца, кола, гълъб... – отразява най-добре албума?

Всъщност, това е случайна снимка от мобилния ми телефон, колкото и странно да звучи... Мисля, че е точно като музиката в албума – естествен и шарен колаж от звуци... А и тази овца изглежда така сякаш знае нещо, което ние не знаем, хаха...

 

Може ли да разкажеш повече за пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез на фестивала 180° – тази колаборация ще бъде ли част от лайв презентацията на Second Yard Botanicals?

Ще бъде страхотно, но... нека бъде изненада... И да, пърформансът е част от концертното представяне на албума.

 

 

Два пъти (веднъж соло и веднъж с Brandt Brauer Frick) си записвал с Emika, която е почетен mir-logo-black-50x25 гост... Как избираш артистите, с които да колаборираш, особено за запис сесиите в Second Yard Botanicals?

О, радвам се, че Emika ви е гостувала... Срещнах я случайно в един клуб в Берлин, през 2010-а... Носех разни плочи и така се разговорихме за музика, после за записи... И, все пак, не съм я виждал от години...

Иначе, в Second Yard Botanicals, съм семплирал звуци от много неизползвани запис сесии, както и от концертни изпълнения на моите камерни музикални проекти... И по този начин се появи дългия списък с музиканти в албума... Някои обичайни заподозрени като колегите ми Ян Брауер и Даниел Бранд от Brandt Brauer Frick и членове от разклонението му Ensemble Adapter, певци от хора Neue Vocalsolisten и много други познати, които се отбиват в двора ни... може да прочетете списъка на гърба на винила или в discogs инфото, ако ви интересува...


Даниел Бранд издаде соло албум миналата година, сега и ти правиш соло дебют... Не е ли време за нов Brandt Brauer Frick албум?

О, да, време е... И, всъщност, е почти завършен... Ще бъде нашия пети и, надявам се, най-добър албум – очаквайте го през ранната 2019-а...

 

Музиката, която правиш е доста кинематографична... има ли филм или друга арт форма, която наистина ти е въздействала в последно време?

Скоро не съм гледал много нови филми, но Blade Runner 2049 ме впечатли... Не само визуално... намирам историята за адекватна и умно изградена с хитри обрати...

 

Технически погледнато, кой от твоите музикални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

През 2016-а, с Brandt Brauer Frick написахме опера заедно с британския режисьор Мартин Бътлър, специално за Deutsche Oper в Берлин... Казваше се Gianni – историята е за Джани Версаче, но още повече за неговия убиец – един лабиринт през хоръра на модата и селебрити индустрията, разказан като гръцка трагедия, която включва дори Voguing... Работата е там, че нито един от трима ни има хубав глас или може, въобще, да пее, но ни се наложи... за пръв и последен път, хаха... Тъй като бяхме подбрали основно певци без класическо музикално образование, които не можеха да четат ноти, ни се наложи да изпеем цялата опера, за да може те да я научат наизуст... Понякога ползвахме autotune или доста монтаж... Цялата работа беше абсурдно смешна и добре, че никой никога никъде няма повече да чуе изпятата от нас версия на Gianni, хаха...

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Не съм баща, все още, но мога да си представя, че това би било когато чуеш писъка на собственото дете... или, може би, гласовете на твоите родители... или на членове на семейството и на близки хора...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш, но много близо до ушите на хората, които наистина са до теб!

 

 

Паул Фрик представя Second Yard Botanicals на 27 юли във Фабрика 126

Интервю | Answer Code Request

Вторник, 12 Февруари 2019г. 12:12ч.

В ДНК-то на Патрик Грьосер, иначе казано Answer Code Request, са закодирани 2 албума (Code, GENS и няколко ЕР-та), лейбълът Ostgut Ton, Berghain, Берлин, семейство с 2 деца... но за семейството на музиката и Музиката като Семейство най-добре да ви разкаже самият Патрик преди да се впусне в технокод рикуести в Heroes Total 1.0 играта на 16 февруари...

 

 

Миналата година, за пръв път, посети София... С какви спомени остана и с какви очаквания се завръщаш сега?

Да, за пръв път бях в София и уви, имах възможност да остана само няколко часа, затова и не можах да опозная града... Но пък се срещнах с KINK на вечеря... Познаваме се от дълго време, но все се случва така и да не се опознаем наистина. Ето че се случи, а и останах доволен от партито в този страхотен ъндърграунд клуб, с тези широкоскроени и гладни за още музика хора... Наистина ми се искаше да остана повече, но трябваше да пътувам рано за следващия гиг... Надявам се, че сега ще мога да остана по-дълго време и да събера повече спомени от София... Изглежда електронната сцена при вас се развива и с нетърпение очаквам да се завърна.

 

Най-важното нещо в света на Answer Code Request, днес, е...?

Семейството ми и Музиката!

 

Защо GENS? Каква е историята на създаването на втория ти албум и защо това заглавие?

Определено напрежението при записването на GENS беше доста по-голямо след като първия албум получи толкова страхотни отзиви. Освен това, имам 2 деца, които изискват много грижи и внимание... Така че, докато продуцирах албума постоянно ми се налагаше да лавирам между семейството и музиката... Заглавието GENS произлиза от латинската дума за потекло, за родство... и именно в този контекст говори за албума – като връзка между хора със сходно отношение към звуците, със сходна аура и съвкупност от качества... Музиката като Семейство... Защото, въпреки че са различни социални понятия, музиката и семейството са толкова идентични при откриването на връзките между отделните им елементи... като свързването на отделни звуци в един стил, в едно семейство... и отношенията им с други семейства... GENS открива тази връзка и обяснява любовта към отделните елементи, дори към тези, които, на пръв поглед, не принадлежат към това семейство като UK hardcore саунда, например...

 


Имаш ли любим трак от GENS? Защо точно него?

Често закривам лайв сетовете си с TU... Тракът носи усещането за съспенс, за контраст между пикови и начални моменти... Затова отлагането му винаги уцелва точния момент... Затова и TU работи добре и при диджей сетове. 4/4 бийта при него е в повече от всяко друго парче в албума и винаги връща настроението на дансинга...

 

Как измислихте със Сара Шьонфелд идеята за артуърка на GENS?

Покрай Berghain се познаваме със Сара от доста отдавна... Тя работеше там, на бара... а аз винаги съм се възхищавал от начина по който придава форма на идеите в главата си... Именно тя създаде и обложката на първия ми албум... затова и бе още по-вълнуващо да работим отново заедно. Обаче, идеята дойде от Yusi (Юсуф Етиман), графичният дизайнер на Ostgut Ton, който предложи да пробваме с образи, получени от разливане на бои... Негово хрумване беше и да добавим крилете на цикадата... Сара, от своя страна, също използва доста химични процеси във фотографията, а и обича да тества нови методи... И така, един ден тримата се срещнахме в Panorama Bar и пробвахме различни варианти... Мисля, че именно сиянието на слънцето през прозореца на Panorama Bar ни осигури и перфектното осветление... Виждате го, нали, този червено-жълт нюанс в снимката... След тази снимка, мисля че и тримата се съгласихме, че имаме корицата на новия албум...

acr-gens

Скоро ще се навърши 1 година от издаването на GENS... Как се променя във времето усещането ти за музиката, която си продуцирал в миналото? Как възприемаш/чуваш GENS днес? Или дебютния Code, който излезе преди 5 години?

Всичко постоянно се променя... Времето лети толкова бързо, а и при тези неспирни турнета трябва постоянно да се измисляш наново... Чувам GENS като по-зрялото произведение. Code беше щастливо стечение на обстоятелствата, хитов албум, който получи голямо внимание, защото, може би, звучеше толкова свежо и ново за времето си... Като цяло, много съм щастлив как се получиха и двата албума... Естествено, винаги откриваш нещо, което си можел да направиш по-добре... Но аз не гледам назад, опитвам се да се измислям наново и да мисля за следващия албум, ЕР... Например, сега работя по доста по-клубно, dance floor ориентиран албум...

 

Каква техника използваш когато свириш на живо? А при DJ пърформансите?

В основата на лайв пърформансите ми стои лаптоп с аудио интерфейс... използвам и TR 8 дръм машина за перкусиите, Мoog Miniataur за бас звука, синтезаторът на Еlektron Digitone за FM саунд и няколко други ефекти, което минава през 16-канален миксер... Удобно ми е с подобен сетъп, позволява ми да импровизирам повече, което обичам... Иначе, за DJ пърформансите използвам Allen & Heath Хone92 миксер и 4 CDJ Nexus 2 плейъра.

 

Как изглежда Ab Intus (отвътре) берлинската техно сцена днес? Неща, които харесваш и такива, които не ти допадат в нея?

Берлинската сцена не се е променила толкова много... понякога се усеща като през 90-те, когато и аз започнах да излизам по клубове... Просто има по-ново, младо поколение... Повече хора навлязоха в електронната сцена... А и аз, в сравнение с миналите години, вече не излизам толкова често по клубове... И все пак, Берлин все още е страхотно място за живеене и за нощен живот... Все още можеш да усетиш освободеността и концентрацията върху музиката... забраната за снимане в някои клубове все още се отразява добре на дансинга... Иначе, като във всички големи градове и тук има хора, които сляпо следват трендове... и тук има хора, които мислят само и единствено за себе си...

 

 

Музиката, която правиш, на моменти звучи доста кинематографично... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Преди всичко, аз обичам саунд дизайна... Много често хорър и сай-фай филми и особено техния саундтрак ме впечатляват и вдъхновяват... Но това се случва и с tv сериалите, които гледам когато пътувам от град на град... Освен това, по отношение на ембиънта, доста ми влияе дебютното ми Escape Myself ЕР... Дори в последния ми албум се усеща това влияние – идеи и звуци от музикалното ми минало, които исках да освежа и да измисля наново...

 

Технически погледнато, кой от твоите проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Мисля, че с албумът GENS се изправих пред най-много предизвикателства – напрежението да излезеш с втори силен албум, наситеният график с участия, колебанията дали да следваш познати пътища, или да се ориентираш по-клубно... като в същото време да не изневеряваш на себе си, защото трябва да можеш да свържеш в една идентичност себе си и музиката, която правиш... Трябваха ми повече от 4 години, за да завърша GENS и да избера кои точно от записаните 15-20 трака да влязат в него.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Майката Природа... звуци на дъжд, вода, гръмотевици... но също и чуруликането на птиците сутрин...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако трябва да се избира, нека е Първото...

 

 

Answer Code Request играе Heroes Total 1.0  от 00:00 - 02:00 в Inter Expo Centre на 16 февруари

Страница 5 от 5

онлайн