Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (50)

Петък, 14 Май 2021г. 10:10ч.

MIR 50 | NOCKTERN

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Време е за юбилейния 50-ти епизод от mir-logo-black-50x25 подкаст сериала... И тъй като Еклектиката винаги ни е лежала на сърцето времето е идеално за среща с проекта NOCKTERN и дебютния им албум Scavengers, който те ще представят премиерно на 15 май в Пространство 108. Казваме Те, защото от соло проект на Стоимен Стоянов, NOCKTERN бързо се превърна в епичен триумвират, в който еклектиката не е мръсна дума, а повод за стилни експерименти... Повече за Scavengers и NOCKTERN като жив организъм разказва, с думи и музика, Стоимен Стоянов, така че време е за... юбилейно ноктюрно с...

 

 

Защо точно NOCKTERN? И каква е историята зад създаването на проекта?

NOCKTERN беше името, което избрах, за да мога да започна нов музикален живот след като няколко години бях активен под друг псевдоним. Исках да заложа нова концепция за музиката си. NOCKTERN идва от Nocturn – музикална форма в класическата музика най-вече за пиано, а в изобразителното изкуство се използва за нощен пейзаж.

След три години работа по първи албум се роди и No Sugar Added. В него експериментирам основно с класически акустични инструменти и на места с електроники, преминавайки от джазова през ембиънт и трипхоп форми.

Две години по-късно излезе и Pieces of Lyla – триптих-портрет на момиче в три различни психологически и емоционални състояния. Този албум е ценен за мен понеже отново ме отвори към пианото като инструмент. Години наред го избягвах и не бях писал основно за този инструмент и по естествен начин той се завърна в палитрата ми от изразни средства.

Започнах работа по нов албум (този път дългосвирещ), в който исках да се потопя повече в електрониките и експеримента със синтезатори, но в съчетание с акустични барабани и електрически китари. Така през 2019-а година се запознахме с Борис Малеванов, който вече участваше в две групи и имаше сериозен опит зад барабаните. Но това, което ни събра беше желанието за експеримент и музициране без ограничения. Така с него започнахме работа по албума и първия сингъл, Dark Water, вече като дуо – измина година работа по следващите парчета и концепцията на албума като част от по-голямата картинка, наречена Scavengers.

Тогава, в началото на 2021-а, се присъедини и Дидо (Деян Пешев) – познат в хардкор средите като част от Last Hope, но и от Them Frequencies, където двамата с него години наред правихме музика и турнета. Освен това е познат и като създател на бранда Barehands Society. Именно с него успяхме да завършим албума понеже ни липсваше точно онова, което той добави в The Great Silence и NoStalgia. Така албумът получи своето крайно звучене. Scavengers преминава през различни епизоди и последните две парчета затвориха арката на цялостната концепция на албума. От поп през рок и индъстриъл до нео-класика. Историята е завършена.

 

Най-важното нещо в света на NOCKTERN е...?

Да нямаш задръжки и предразсъдъци към музиката. Както за себе си и творчеството си, така и към чуждото. Експериментът е най-важното нещо, което изгражда един артист и за това той трябва да наблюдава и анализира без да се затваря в своите собствени разбирания, а константно да се опитва да е съпричастен с усещанията на другите, както и да се вслушва във вътрешния си глас.


Защо точно дебютния ви албум носи името Scavengers? С каква история ще запомниш записването и създаването на албума?

Scavengers са същества, които оползотворяват намереното и използваното. Понякога за собствени егоистични цели, но и понякога за да създадат нещо за общо благо. Такива са голяма част от видовете в животинския свят. Има грабливи птици, мършояди, но има и такива, които създават нещо ново, което е за благото и на другите видове. Искахме да пренесем тази концепция и в човешкия свят и да наблюдаваме социума през тази призма. Всяко от парчетата е история за среща с такъв индивид. Понякога ни преследват, понякога ние сме хищниците. Накрая завършва с осъзнаване и намиране на себе си.

 

В парчетата The Hound и The Great Silence определено се усеща бекграунда ти като вокалист на хардкор бандата Them Frequencies – кога и защо реши да превърнеш и NOCKTERN в групов проект с привличането на барабаниста Борис Малеванов, с участитето на Дидо, на SAÍGO в Hollow... и въобще каква формация ще възприеме NOCKTERN на концерта на 15 май?

На 15-ти май NOCKTERN ще излезе като трио с Дидо. Сайго също ще присъства, но като гост-музикант. LilTrip или иначе казано Ангел Mytrip Симитчиев ще открие концерта, а Иван Шопов също ще влезе в акция, но с модуларен сет. В момента трио форматът за нас е перфектен и ще продължим да работим в този състав.

 


Имате ли любим трак от Scavengers, особено за лайв изпълнение? Каква е историята зад него?

Да, може би The Hound. Тази песен беше експеримент, който искахме да направим – дали след Hollow, което е поп парче с алтърнатив-рок китари и барабани в края, ще можем без песенна форма или популярна структура да направим рок песен без китари. Според нас резултатът е интересен. А след като Дидо се включи в това парче за лайв изпълнението и сложи китарите, тогава на мен ми стана любимо. С Дидо сме свирили много пъти заедно, но никога не бяхме пробвали такова нещо. Съчетанието между синтетичния бас и фъза на китарата особено в последната част при модулацията в хармонията гъделичка точно тези места в мен, които ме карат да искам да правя още музика.

 

Scavengers завършва със соло пиано парчето Home – пианото ли е твоят "Дом" (освен пиано издания като Pieces of Lyla си правил и Piano Day концерти), откъдето тръгва Всичко... и върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Може да се каже че е мой дом, да. Това е инструментът, с който имам история още от ранна възраст. В каквито и музикални приключения да се впускам накрая пианото е това, което ме връща към началото на музикалния ми път.

В бъдеще пианото отново ще бъде елемент от творчеството на NOCKTERN, но палитрата от придружаващи елементи ще се разширява. Акустичния инструмент в съчетание с електроники е нещото над което ще се концентрираме още повече.

 

Ако NOCKTERN е жив организъм, каква част от Тялото му е всеки от вас?

Всеки от нас е Всичко. В момента, може да се каже, че основно аз продуцирам музиката, но все пак бандата е млада и тепърва всеки ще си намери мястото. Това което е интересно при нас е, че и тримата имаме инпут като един организъм, но всеки от нас има възможността да бъде главата, да дава началния тон така да се каже или да пренастрои някое парче по такъв начин, че то, като самостоятелен организъм, да си заживее живота, който заслужава. Няма его – целта е музиката да стане възможно най-добре.

 

Може ли да споделите повече за видеото към Scavengers и въобще колко важна е визуалната страна за музиката на NOCKTERN?

Понеже едноименното парче Scavengers не е песен или трак, който да предполага класически музикален клип заради протяжността, структурата и дължината си, а искахме да имаме визия към него, ние решихме да се насочим към хора, които имат опит във филмовата сфера. Затова се обърнахме към Виктория Караколева, с която бързо се сприятелихме и веднага се вдъхнови от проекта. Тя ни насочи и към екипа на Four Elementz, които взеха присърце сценария на Вики. Така се роди идеята за един късометражен филм с музиката на Scavengers, нещо което не си бяхме представяли че ще успеем да направим. Три дни снимки, всякакви премеждия, трудности и генерално... удоволствие, с което успяхме да заснемем историята, която реално е вдъхновена от музиката. А да видиш на фона на твоята музика такива таланти и професионалисти като Иван Бърнев и Аделия Виктор (в ролите на двата персонажа, за които си писал музиката) е просто мечта, която се сбъдна.

 


Кой е отговорен за артуърка на албума Scavengers и защо се спряхте точно на тях?

Отговорникът за всичко визуално всъщност е четвъртия член на групата – Лина Иванова. Тя стои зад криейтива и изпълнението. Това което е ценно при нея е, че тя държи на цялостна концепция за албума, лайв шоуто и на усещането за проекта. Отделно тя си намери екип, с който да реализира обложките. Хората, които много помогнаха за това са Анжела Пенчева и Владимир Балканов. А за обложката на първия сингъл и за видеото към него отговорен е Ramble Rattle.

Концертът на 15-ти май ще бъде подплатен с мапинг и светлини, за което е отговорна Поли Герасимова. Това, което ни привлече в нея е, че технологията в нейните спектакли е в перфектна симбиоза с музиката и с цялостното усещане за шоу. Нещо, което искахме да имаме на концерта. Да бъде цялостен експириънс, където музиката е в ядрото, но не е единственото нещо. Така концепцията за концерт придобива завършен вид и се разгръща изцяло.

За нас е важно хората, които са част от NOCKTERN да искат да дадат всичко от себе си и винаги да търсят начини за реализацията на идеята без да си слагат ограничения. Да искат да учат нови за тях неща и да бъдат чувствителни към изкуството.

 


Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?

Puscifer – The Underwhelming

Deftones – Passenger (Mike Shinoda Remix)

Autolux – Soft Scene

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация, например, издавайки дебютен албум?

Това е един доста комплексен въпрос. Зависи от ситуацията и целта на дадения артист. В днешно време имаме неограничен достъп до информация, разнообразие от платформи и инструменти, които спомагат процеса и е абсолютно възможно един артист да твори и да менажира дейностите около издаване на сингъл, албум и т.н. Същевременно, има едни камъни по пътя, които биха били отместени от пътеката много по-лесно, ако се намеси професионалист, независимо дали говорим за мениджър, промоутър, буукър, юрист със знания по авторско право и т.н. Ако искаш работата ти да е на ниво и да се развиваш, рано или късно, според мен, намесата на екип от хора, с познания в различни сфери, е задължителна.

 

Къде се намира вътрешния мир според NOCKTERN? И как се стига до него?

Там където вдъхновението, усилията и хубавия резултат се срещнат.

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Според мен са два – единият е може би любимия ми инструмент – звукът на ARP Odyssey в басовия регистър с пълен драйв. Това дава усещането за пълнота и мащабност, както и за агресия, каквато има на доста места в музиката на NOCKTERN.

Другият е на пианото. Нежността и интимността, която можеш да извлечеш от него са безгранични.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Плоча с албума All Melody на Nils Frahm.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Не харесвам: Изкуственият пиар и маркетинг.

Високото его.

Нуждата да правиш лъскав продукт.

Обичам: Технологиите. В момента живеем във времена, в които аналоговата и дигиталната технологии са на толкова високо ниво и много артисти експериментират с новите инструменти, което дава много на сцената и на самата музика. Реално възможностите са огромни.

 

В дневника на NOCKTERN следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Концертът за дебютния албум, естествено... Работа по нова музика и с нови музиканти за колаборация. Плановете са страшно много, не знам дори дали в следващите месеци ще можем да ги изпълним. Но всички в NOCKTERN сме свикнали да се нагърбваме с повече отколкото можем да носим в името на някаква вдъхновена цел.

 

Парти девиз/житейско мото за финал?

Аз не съм от най-големите купонджии. Даже предпочитам да си стоя вкъщи и да правя музика или просто да пътувам, но веднъж на 45 месеца излизам и тогава никой не знае как ще завърши вечерта :)

Съвет: прекалявай, но не го прави често :)

 

Сряда, 09 Декември 2020г. 20:20ч.

MIR 49 | S8JFOU

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Quelque Chose S'est Cassé или иначе казано Нещо се счупи – с това заглавие ни изпрати своя микс енигматичния французин S8JFOU (да се чете Сюижфу) и... наистина, нещо се счупи през 2020, а S8JFOU далеч не бе единственият, който се питаше "Луд ли съм" (да, именно това означава на френски акронимът, който използва за артистично име) или светът е полудял... Затова решихме да изпратим тази луда година именно с историята на S8JFOU и неговия скоро издаден албум Cynism – записан в условията на самоизолация в хижа (построена от самия S8JFOU) в планината, без в това да са замесени коронавируси, карантини и пандемии, но някак огледално отразяващ Духа на 2020-а... Повече за Less is Мore философията, за Диоген и киническата школа, за максимум живот с минимум инструментариум, за аналоговото презапасяване и дигиталното опростяване... в микс и (с)мисли... има думата S8JFOU...

 

 

Защо точно S8JFOU?

Първо трябва да уточня, че на френски името се изписва като suis-Je fou – въпрос е и означава "Луд ли съм"... остана от годините ми на графити райтър, когато го изписвах по улиците. Графити райтърите във Франция обичат да се заиграват с цифри в таговете/имената си, както го правехме като пишехме в телефоните си като тийнове... Просто реших да запазя това име когато спрях другите си дейности и се фокусирах върху правенето на музика и първия ми албум.

 

Най-важното нещо в света на S8JFOU е...?

Минимализмът... Да правиш големи неща с минимум инструментариум...Изхвърли тъпия си смартфон в тоалетната и отиди в местната библиотека... не знам, Go tinier с две думи...Всъщност, най-важното нещо в моя живот е Max MSP софтуера, но това може да се промени за миг...

 

Каква е историята на албума Cynism?

Cynism е за правенето на повече с по-малко... Да оставиш хората да си мислят, че имаш студио, фрашкано с аналогови машини, дори и да си продал всичко преди да се изнесеш в планината с най-евтината и малка пластмасова midi-клавиатура, с добри слушалки и своя компютър. Известно време използвах модуларни синтезатори, хардуер секуенсър и каквито аналогови машини се сетите... Но когато построих хижата в гората, продадох всичко и започнах да си майсторя собствени синтезатори, тогава осъзнах, че дигиталното синтезиране е адски по-интересно за мен, отколкото просто да колекционирам хардуер... Така, миналата зима се завърнах в хижата, за да направя този албум. Отделих много време за миксирането и мастеринга, така че албумът да има суровия и топъл аналогов звук, прекаран през лентов магнетофон...

Освен това, миналата Коледа, баща ми ми подари евтин мини-тромпет и започнах да се опитвам да свиря и да записвам разни неща с него... Когато си сам в хижа сред гората, без съседи наоколо, съвсем спокойно може да прекарваш дни и нощи в изучаването на нов инструмент, нали...

 

 

Защо точно това заглавие Cynism? Мислиш ли, че светът, в който живеем е циничен или..?

Думата "цинизъм", във философията, преминава през много значения и е различна от смисъла, който влагаме днес... Нарекох албума Cynism по името на най-важния философ от киническата школа – Диоген Циника (или Киник/the Cynic)... бил е човек, който се стремял към пълен аскетизъм, буквално, да живее без нищо... Например, единствените предмети, които носел били дървена пръчка и малка купичка, която да пълни с вода от фонтаните... но един ден забелязал как няколко дечица, които си играели край фонтан, оформяли с дланите си купичка, пъхали ги във фонтана и пиели направо от тях... Диоген с яд отбелязал, че толкова години е разнасял напълно безсмислено тази купичка... Именно по същия начин виждам Музиката сега – всичко без което мога да я правя, няма и да го взимам...

Освен това, напълно споделям неговата философия и нещата, които е изказал за облеклото ни, за педагогиката, за политиката и моралността... и въобще ми допада неговата свободна воля – това е толкова адекватно за днешния ни свят...

 

Любим трак от Cynism?

Обичам Analog Things – иронично, 100% от звуците в него са създадени с Operator (включително барабаните), а единственият ефект, който използвах бе Echo – и двете са built-in инструменти в Ableton Live Suite. Повечето продуценти днес ги смятат за ограничени и предпочитат да използват външни plug-ини, защото са по естетични... но Operator, за мен, е един от най-добрите синтезатори, които съм ползвал... Можеш да правиш, буквално, всичко с него. Вероятно някой ден ще направя цял албум само с него...

Analog Things е изграден само от 3 лейъра – един за барабаните с 4 различни Operator настройки за drumrack, друг за баса, който просто е леко сатуриран и последния е мощна синт линия, в която тонове Operator параметри и Echo ефект са пренесени в честотата на midi-клавиатура ми. Затова и текстурите, reverb-а, delay-я, и FM честотата се променят изцяло всеки път щом натисна друга нота... С този трак наистина се опитах да постигна суровата топлина на аналоговия звук, прекаран през имагинерен магнетофон, с много шум и нелинеен дисторшън... Затова го нарекох и Analog Things, за да обърквам слушателите, хаха...

 

Друг трак носи заглавието Happy December 13th – какво празнуваме?

Хаха, анархистите и антифашистите знаят... 13 декември = 13/12 или пресметнато с азбуката 1 = A, 3 = C, 1= A, 2 = B и се получава абревиатурата A.C.A.B = All Cops Are Bastards... и така, анархистите и антифашистите отбелязват всеки 13 декември като A.C.A.B day...

 

Креативния ти процес доста напомня на карантина по време на пандемия – самоизолация в хижа в планината... дали ограниченията дават повече свобода, наистина?

Както казах, по-Малкото е Повече... Не считам, обаче, по-малкото и ограничението за синоними... Ограничението е нещо, което можеш да преодолееш, да отидеш Отвъд него... По-Малкото е най-вече свързано с вещите, с комфорта или дори с пространството... А тези неща, за мен, са пълна противоположност на Свободата. Всяко едно от тях е в пряка връзка с парите, а парите са пряко свързани с работа... Не искам да работя стандартно и да притежавам прекалено много неща, и да се стресирам постоянно, че обир или пожар ще ми ги отнеме... Затова съм се обсебил само от компютъра ми, където с любимия софтуер да създавам собствени инструменти, които да споделям със света напълно безплатно, без да похарча нито едно евро или да ставам от леглото...

Що се отнася до карантината, самотата е доста приятна или дори понякога необходимост за някои хора, които прекарват месеци наред в града, в непрестанната компания на приятели. Аз, например, губя себе си и креативността си по този начин. Поне три месеца в годината прекарвам в хижата, за да се чувствам щастлив... Това доста помага, за да откриеш важните неща в живота си и да премахнеш ненужното...В гората няма публични норми или хора, които да те съдят... няма реклами, нито други обществени злини, така че, да,... има повече Свобода...

 

Как се постига вътрешния мир в тези пандемични времена?

Нямам отговор на този въпрос... Да останат сами или да не виждат никого от семейството си е наистина ужасно за някои хора... Но Ableton Suite V10 е фрий за 90 дни... така че може да го пробвате по време на карантината, има хиляди туториъли в Youtube. Не мислете, че Музиката не е за вас, дори и да сте над 50-годишни... Музиката не е само записването на песни и албуми, тя е звуков експеримент и разбирането за процеса ще ви направи по-щастливи и ще ви накара да чуете с други уши любимия ви артист... А някои от вас може и да композират цяла песен... Просто опитайте...

 


Създаваш собствени инструменти... Каква е техниката, която предпочиташ за създаване на музика? И какви цели гониш в играта Аналог vs Софтуер?

Както вече сте разбрали задълбавам все повече и повече в софтуера... особено в MaxMSP... модулирах си midi-потенциометър, който включвам към компютъра и използвам нано Korg клавиатура... Лаптоп с Ableton и MaxMSP – това е, нямам нужда от друго...

Направих си инструменти за лайв участия, защото и сега Ableton на сцена е дразнещо преживяване за мен и още повече за хората, които са дошли да ме чуят... Но и вече не намирам смисъл в притежаването на аналогови машини... Както стана дума, през 2017-а, имах студио в Париж, пълно с хардуерно оборудване, с което записах почти на 100% албума Before I Move Off... Овладяването на дигиталния синтез, както споменах, ме накара да осъзная, че мога чрез компютъра да синтезирам всеки звук, който търся... дори да пресъздам звученето на легендарен инструмент като Buchla...

Аз съм от поколението, което започна да композира на компютър. Познавам Ableton и Max for Live, както познавам себе си... Обичам идеята за свободен свят, напълно open-source ориентиран и фактът, че можеш да създадеш всичко с минимум инструментариум... А за скептиците – не познавам човек, който да разпознава 100-процентов аналогов трак от 100-процентов дигитален такъв... Беше си голям дебат преди 20 години, но... когато Yamaha пуснаха цифровия синтезатор DX7 през 1983-а всички разбраха мощта на дигиталното...

 

Защо избра дуото Mary + Jiem да създаде артуърка на албума?

С Jiem живеехме в един град когато започнах да се занимавам с графити, виждах много от неговите тагове по улиците, където израснах... Така и не срещнах Mary, но следя общата им работа с Jiem, която е още по-добра от неговите тийн години. Обичам наив арта, особено наив живописта, а и двамата имат уникален стил, така че просто се свързах с тях с желанието да нарисуват нещо за корицата и те се съгласиха като прослушахме заедно албума... Дадох им пълна свобода, само им казах какво не искам за проекта, и те пресъздадоха хижата ми в планината с акварел върху дърво...

 


3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Албумът One Day At Home на Saycet – поръчах си го за 12-ия ми рожден ден, след като го бях открил преди това на един летен лагер... Все още го намирам за невероятен и по някакъв начин отговорен за първия път когато се опитах да композирам музика.

Филмът Human Traffic също, със сигурност, ме промени...

Всеки албум на Daniel Johnston и... въобще всичко, което е правил... Самият той беше произведение на изкуството. Не познавам друг завършен артист като него днес... Да не ти пука въобще за маркетинг, да работиш с брат си, който да разпраща тишъртите и касетите, които правиш... а първият път когато се появиш на живо по MTV просто да говориш за жената, която обичаш с касетата в ръце, която си записал за нея... Този човек превръща живота в изкуство... Свободната му воля винаги ми служи за пример.

 

Историята, която ти се въртеше в главата докато записваше микса е..?

Всъщност, в момента работя по 31 синтезатора, които ми бяха поръчани... което адски забави и подкаста... така че реших просто да събера някои от любимите ми открития напоследък със звуци от новия ми албум, като добавих, както обичам да правя, и неиздавано парче, което записах тази година... Неиздаденото парче съдържа акустично пиано, чиито ноти са авто-генерирани от моя компютър чрез устройството, което създадох и нарекох Pitcho – в превод за хората, които не говорят техническия музикален език... просто "помолих" компютъра да изсвири каквото поиска, но в зададена от мен скала и в определено темпо... и получих Pitcho Concerto...

 

Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Невъзможен въпрос... всеки от нас има различно усещане и отношение към звуците... Може да бъде звук от детството ви или нещо, което дори не разбирате защо ви докосва... не знам... да чуеш и да видиш как някой плаче, за мен, е най-емоционалното нещо... или пък звукът от приглушено пиано, чиито клавиши са натискани тихо и със задържане... или пък звукът на шепната от детенце тайна... но не мога да обобщавам за цялото Човечество...

 

В дневника на S8JFOU следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Хаха, тайна е... не мога да споделя за следващия ми проект, защото е нещо, което не е правено преди и със сигурност ще ми отнеме повече от година работа, така че ще го запазя в тайна... Иначе, почти 100% е сигурно, че догодина ще направя още един албум, записан изцяло с Operator & Echo...

Освен това, мисля да си построя мъничка лодка за плаване, изцяло от шперплат...

 

Парти девиз или философия за живота, която следваш?

Сами бъдете норма и ориентир за себе си...


 

Понеделник, 09 Ноември 2020г. 11:11ч.

MIR 48 | REID WILLIS

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

"The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing." – Reid Willis, a music producer, a classically trained pianist and a sound designer based in New Orleans, has found the universal balance he's talking about in the shape of his forthcoming album Mother Of... A masterfully glued up collage of womb-deep beats and heart-pulling chord progressions, Mother Of is playing with both, creation and destruction, as to represent a real Home In The Void, and to express "every emotion within the emotion"... Just like the one hour mix Reid Willis has stitched up together here... or to put in his own words: "It was sunset when the eye (of the hurricane Zeta) was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment... the brief calmness of the eye before the second wall hit."...

 

 

The most important thing in Reid Willis' world is...?

As a person, the people in my life. My partner, my family, and my close friends. And of course music, and sound in general.

As a musician, probably mood, texture, and melody. Each piece needs to be its own world that the listener can inhabit. I want to express every emotion in music, and every emotion within the emotion. Happiness without a little sadness and sadness without a little bittersweet happiness feels empty and incomplete. I want to feel everything, therefore I want to evoke every feeling when I create something. I love an unexpected chord progression or a melodic phrase that surprises and satisfies at the same time.

 

What's the story of Mother Of? Why this title precisely?

When starting a project, I generally don't have an endgame or overarching theme in place. I write with what is inspiring me at the moment, then when I have a handful of tracks written, I can take a step back and try and piece together what the collection means to me as a whole. The current state of the world and the destructive impact we've had on the environment has played a subconscious role in the writing of this album. The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing.

I kept coming back to the idea of a universal maternal figure, and the womb-like qualities of the universe, and how it can evoke both comfort and fear. I love the idea of sitting with something that is vastly unknowable, and trying to figure out your own individual emotional response to that. It is confusing, terrifying, and unendingly intriguing to me. Sometimes when you sit with the unknowable and figure out how to be comfortable in that state, you're able to hold on to some of the magic that's a part of the mystery.

 

 

So, what really Mother Nature means to you?

Mother Nature is a force we should treat with utmost respect. We are at her mercy, and are merely borrowing from her, so we should be thankful and humble. Mother Nature is also a symbol of both comfort and destruction. There's always a balance, and we have to figure out how to coexist and live within that balance.

 

Favorite track from Mother Of? What's the story behind it?

That's a tough one, as my favorite is forever changing. I believe my current favorite is Memory Ribbons. I wanted to create a track that embodied pure blissful nostalgia. A big part of that for me is late 90s, early 2000s IDM music that provided total escapism from my angsty highschool misery, haha. So I wanted to write something that harkens back to that playfully energetic style. I've included this track in the mix I've put together.

 

 

You're a classically trained pianist... what's the setup that suits you best when it comes to creating music? Analog vs Software?

I'm a bit of an extreme minimalist when it comes to my studio setup. Clutter and too many options will easily overwhelm me and cloud my creative intuitions. I'm a software type of guy and my main instrument is my electric midi piano that I play all of my piano and synth parts on. I then like to carefully dissect and manipulate everything afterward.

 

Who created the artwork for your album? Could you elaborate more on the process, pls?

I created the artwork for this album. I made it by manipulating and layering different photographs. I was inspired by a beautiful photograph of the anatomy of the blood vessels of a heart, and how root-like it all looked. I took various photographs of trees branches and roots to mimic the shape of the human heart and its vessels. I then merged that with more celestial and planetary images.

 

 

Why you've chosen Mesh to release Mother Of?

Mesh actually got in touch with me after I'd released my last album, The Longing Device, and asked if I'd be interested in teaming up for my next release, to which I said "absolutely."

 

The binaural headphone surround sound you've been experimenting with on 3D Reworks EP – a new frequency... is it a way to change our perception of the world, really?

Mesh asked me if I'd be interested in creating a 3D Reworks installment for them like Max Cooper had done earlier this year. This was the first time I'd explored this type of mixing, and it's definitely opened up a bunch of new possibilities with sound and spatial mixing. Music is a structural and environment building creation for me, so the ability to mix in a more 3D setting helps to even push that practice even further. I wouldn't go as far as to say it's world changing, but it's definitely an incredibly immersive experience for the music obsessed!

 


What's the path to an inner peace in these pandemic times?

Find what keeps your mind stimulated. Stay mindful and present, and try to keep the voices that are constantly shouting at you through your screen at arms length. Also, be respectful and careful to everyone around you and don't put your "discomforts" above others' health.

 

3 albums/ or pieces of art that shaped you as an artist..?

The Southern Reach trilogy by Jeff VanderMeer – This book series captures the idea of the human response to the unknowable in the most beautiful and profound way I'd yet experienced. The series is dreamlike, baffling, terrifying, and compelling in its study of how connected humans actually are to the world around us.

Evangelion – I'm showing my nerd right out of the gates. This show and story encompasses and communicates existential crises and the human condition in such a mind blowing way. I've been so moved by this series and world that it's permeated into my life and most of my creative output.

Björk | Vespertine – I will admit, it feels a bit simplistic to name one album by one artist, when there has been endless musical inspirations. This one always finds its way back though. Björk created such a fascinating and singular world with Vespertine. The textures, tones, and compositions are so labored over and beautiful, while being incredibly surprising and hard to pin down.

 

 

Can you tell us about the idea behind the mix?

This mix is a collection of pieces that I find very compelling and emotionally engaging. They each have a very specific sonic world, and have all been very inspiring to me in my own creative output. I've also included a few of my own tracks that I thought fit well into the lineup.

We were just hit directly by a hurricane, so I wanted to take that experience and structure my mix in a way that mimics it. The intensity is a slow burn, which increases and climaxes in the center. It was sunset when the eye was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment. My track We Become Dust represents the brief calmness of the eye before the second wall hit.

 

As a producer and sound designer, could you point out the sound that hits most emotionally the Human?

Sounds and our human connections are definitely personal and individual. I think no matter the sound, a wide dynamic range is always important. I personally like to merge the recognizable with the alien. It's really difficult to mimic the emotional complexity and warmth of a real instrument when working with electronics, but I think the two compliment and elevate each other so well. I think it's interesting to start with a familiar sound, to anchor the listener, then throw them into an unfamiliar environment to explore. I want to challenge, but not completely alienate.

 

What are you up to next?

I'm currently focusing on this album rollout and trying to put all my energy into getting it heard. I'd also love to collaborate with some of my label mates. I'm also always writing new material and trying to expand my sound palette and technique.

 

Finally, a party credo/slogan you follow? Or a concept for life you follow?

I'm always attempting to follow (and failing at often) Thich Nhat Hanh's teachings of living mindfully. If one can find enjoyment in the mundane, then that's total contentment.

 

 

Неделя, 01 Ноември 2020г. 14:00ч.

MIR 47 | SMYAH

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Да разкажеш една история и в звук, и в образ – на Явор Зографски това му се е случвало и като създател на платформата Sound in Picture, и като продуцент на прясно издадения дебютен албум Splitting Atoms под името SMYAH, и като режисьор на видеоклипа Realms от него... Затова, и в микс, и в думи, сега Явор ще ви разкаже за креативната свобода, за Splitting Atoms, за вълните на руската електронна сцена и за...

 

Защо точно SMYAH?

В началото издавах музика под друг псевдоним, впоследствие реших да разнообразя нещата и от последните 4-5 години съм SMYAH. Не го свързвам със смях... това, което ми харесва е начина, по който се изписва и звучи. Смисълът на повечето неща идва след създаването им.

 

Най-важното нещо в света на SMYAH е...?

Креативната свобода.

 

Създател си на платформата Sound in Picture... как по-въздействащо се разказват истории – с картини или със звуци?

Зависи от историята. На някои им стига само музика, на други просто снимка, на трети комбинацията от двете създава атмосфера, която ни пренася другаде, стимулирайки въображението от няколко места. Целта на Sound in Picture е да представи една различна форма на изразяване чрез звук и картина и в сърцето ù стои колаборацията между артисти от различни сфери. И точно там се случва интересното.

 

Как би разказал историята на Splitting Atoms? Защо точно това заглавие? Любим трак от него и историята зад създаването му?

Не мога да определя дали имам любим трак. Повечето от тях са от последната година, определено се забавлявах, докато правех инструментала на Realms... помня че го направих за 1-2 часа и всичко се нареди на мястото си сравнително бързо. Смятам, че този инструментал най-точно описва моя звук и това, което се опитвам да пресъздам като атмосфера – флорални елементи, джунгла и цветове (тъмни).

 

 

В албума участват трима (и то доста контрастни) вокалисти... Защо реши да работиш със C-MO, Grigovor и Emphis – работата с глас ли е на фокус при теб в момента? И върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Определено обичам да работя с други изпълнители и хората в албума са все авантюристи готови да експериментират извън зоната на комфорт. А и са много добри. Определено в бъдеще бих работил с повече вокалисти, също бих пробвал музика за кратък филм – едно от нещата в списъка ми. Симо си бях набелязал още когато направих песента с Волен преди 2 години, а с Григовор се канехме да работим от вече година (spoiler alert: няма и да е последното ни съвместно парче). Също така обожавам музика от рускоговорящи артисти и затова когато ми се отвори възможност да работя с Emphis много се зарадвах. Влияния от руската сцена определено са Ishome, Kedr Livanskiy, Луна, масло черного тмина (Казахстан), АИГЕЛ.

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Използвах няколко хардуерни машини за създаването на някои от звуците в албума, особено преобладаващи са в инструментала към песента с Григовор. Бих казал, че е 50/50 – използвам и дигитални синтезатори заредени в софтуера, и хардуерни. Ефектите, с които миксирам звука си (EQ, компресори, ривърби) са все дигитални емулации на хардуерни машини от 70-те, 80-те, 90-те и определено носят своя отпечатък. Говоря за Teletronix, Fairchild и Pultec.

 

Кой е отговорен за артуърка на дебютното ти издание?

Картината е на Анна Йорданова. Познаваме се от вече 10 години покрай един общ приятел. Прави 3D мапинги на сгради, визуализации и сцени за фестивали (често и за чуждестранни), рисува и каквото друго се сетите.

Скоро пускаме и тениски с арта от албума, следете за тях в бендкамп страницата ми.

 


Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Как да интегрирам траковете си с останалите. Разнообразни са откъм темпо, а и когато миксирам моя музика с чужда съм доста по-съзнателен в действията си. Контрастно, когато правя миксове без мои продукции почти не мисля, а се отдавам на потока и интуицията.

 

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

Commodo – Crooked Law

Workforce – Overnight Express

Hyroglifics – Stone Rose

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Постижимо е, да. Екипната работа определено би могла да ускори процеса, но трябва да е с правилните хора, иначе има и риск да възпрепятства.

Най-големият проблем е баланса с времето и фокуса – между това да си движиш нещата сам и всъщност да правиш музика. Когато дойде време за първото, обикновено правенето на музика остава на заден план. Но ситуацията е такава и положителната страна на това е, че научаваш много повече за начина, по който се случват нещата, създаваш нови контакти и това е изключително ценно. За мен е важно да развивам различни умения и да не разчитам само на едно нещо. В България няма индустрия за тази музика, но стремежът ми, така или иначе, никога не се е ограничавал локално.

 

Къде се намира вътрешния мир според SMYAH? И как се стига до него?

Когато съм с правилните хора и когато мога да работя по нещата си без да се ограничавам в решения или планове.

 

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Вълните от море/океан.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Пластмасова бутилка.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Харесва ми как някои вече утвърдени в техния стил артисти поемат по различна посока и на практика създават нови сцени и стилистики. За нещо, което не харесвам не се сещам, важното е да има подкрепа, солидарност и разбиране и да не позволяваме на егото да възпрепятства в стремежите.

 

В дневника на SMYAH следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Правене и преподаване на музика и повече време за развитие на Sound in Picture.

 

 

Понеделник, 28 Септември 2020г. 08:08ч.

MIR 46 | OTHERR

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Сънищата винаги са били оther прочит на реалността – това идеално го знае и Стив Кенфийлд, американски музикален продуцент и саунд дизайнер, и неслучайно, неговият проект Otherr и дебютния албум Floating Stones се появяват насън... Чудните Floating Stones излизат наяве на 2 октомври през българския лейбъл MOZYK, затова Стив ще ви разкаже повече за механизмите на IDM сънуването, докато ви разхожда из Otherr вселената от звуци (да, в микса се крият жокери от Floating Stones и не само), която е безгранична – от Lorn и Lakker през Clark и The Mars Volta до Oneohtrix Point Never...

 

 

Защо точно Otherr?

Преди Otherr да се появи си бях дал почивка, в продължение на година, от правенето на музика и предишните свои соло проекти, за да опитам нещо ново... Искаше ми се да оставя вдъхновението само да дойде при мен, а не да натискам и насилвам нещата, което се е случвало в миналото, както го осъзнах наскоро... С течение на времето се научих да бъда търпелив и със себе си, и с креативния процес, и така бродейки в празнината получих просветление, на което трябваше да дам име и да го оставя да се прояви чрез мен...

 

Най-важното нещо в света на Otherr е...?

Семейството ми.

 

Как би разказал историята на Floating Stones? Защо избра точно това заглавие за дебютния албум?

Всички идеи в този албум дойдоха като сънища, докато сънувам... Събуждах се сутрин, а понякога и посред нощ, включвах компютъра, приготвях инструментите или това от което имах нужда, за да запиша идеите, които бях сънувал... Почти нямам спомен как съм създал повечето от звуците в албума или споменът се губеше веднага след записването им... Заглавието Floating Stones дойде по същия начин, насън, и струва ми се отразява чудесно целия процес...

 

 

Имаш ли си любим трак от Floating Stones?

Парчетата принадлежат едно на друго, в една цялост... всяко от тях се е появило с определено значение и смисъл, така че наистина няма как да откроя любимо. Този албум е като молитва, в която не може да разграничиш кое е по-важно и по-лично...

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Удоволствие е постоянно да изучавам и да използвам както аналогови инструменти, така и софтуер... Обикновено кръстосвам между тези два свята по 3-4 пъти преди да завърша някой трак.

 

Защо се довери на Sorin Paun | Randomform за артуърка на дебютния албум?

Мартин от MOZYK го предложи и ми показа негови неща... Наистина много ми допаднаха и когато му разказах как съм сънувал албума всичко се получи от само себе си...

 

 

А защо избра точно MOZYK да издадат албума?

Известно време търсих точния лейбъл и помолих приятеля ми Vytear да предложи някакви... От неговите предложения, MOZYK беше един от първите лейбъли, с които се свързах – отговориха ми светкавично, крайно ентусиазирани за издаването на албума... и засега работата с тях е невероятно удоволствие.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Ами... не считам себе си за "DJ", както ще разберете и от микса, така че не събирам толкова много музика като някои... Просто има тракове от новия албум, има мои стари и чужди, неиздавани неща, има тонове от изкривени звуци, които създадох специално за микса плюс някои песни, които са ме радвали през годините... Нещо като all over the place...

 

otherr


Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Човешкият глас.

 

Има ли otherr начин за клубен живот в тези пандемични времена, освен онлайн | виртуалната му версия?

Не и в Америка, за съжаление... А аз определено съм заклещен тук за известно време...


В дневника на Оtherr следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Ще се опитам да не пипна COVID, да композирам и да правя саунд дизайн за няколко филма, да смесвам и мастерирам албуми на други артисти, както и да запиша повече собствена музика... В момента, обаче, съм заклещен в задължителна двуседмична карантина в една къща на Хаваи...

 

Парти или житейски девиз за финал?

Do Nothing in Moderation


 

онлайн