Home / Рубрики / mix:mir
A+ R A-
mix:mir

mix:mir (46)

Понеделник, 28 Септември 2020г. 08:08ч.

MIR 46 | OTHERR

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Сънищата винаги са били оther прочит на реалността – това идеално го знае и Стив Кенфийлд, американски музикален продуцент и саунд дизайнер, и неслучайно, неговият проект Otherr и дебютния албум Floating Stones се появяват насън... Чудните Floating Stones излизат наяве на 2 октомври през българския лейбъл MOZYK, затова Стив ще ви разкаже повече за механизмите на IDM сънуването, докато ви разхожда из Otherr вселената от звуци (да, в микса се крият жокери от Floating Stones и не само), която е безгранична – от Lorn и Lakker през Clark и The Mars Volta до Oneohtrix Point Never...

 

 

Защо точно Otherr?

Преди Otherr да се появи си бях дал почивка, в продължение на година, от правенето на музика и предишните свои соло проекти, за да опитам нещо ново... Искаше ми се да оставя вдъхновението само да дойде при мен, а не да натискам и насилвам нещата, което се е случвало в миналото, както го осъзнах наскоро... С течение на времето се научих да бъда търпелив и със себе си, и с креативния процес, и така бродейки в празнината получих просветление, на което трябваше да дам име и да го оставя да се прояви чрез мен...

 

Най-важното нещо в света на Otherr е...?

Семейството ми.

 

Как би разказал историята на Floating Stones? Защо избра точно това заглавие за дебютния албум?

Всички идеи в този албум дойдоха като сънища, докато сънувам... Събуждах се сутрин, а понякога и посред нощ, включвах компютъра, приготвях инструментите или това от което имах нужда, за да запиша идеите, които бях сънувал... Почти нямам спомен как съм създал повечето от звуците в албума или споменът се губеше веднага след записването им... Заглавието Floating Stones дойде по същия начин, насън, и струва ми се отразява чудесно целия процес...

 

 

Имаш ли си любим трак от Floating Stones?

Парчетата принадлежат едно на друго, в една цялост... всяко от тях се е появило с определено значение и смисъл, така че наистина няма как да откроя любимо. Този албум е като молитва, в която не може да разграничиш кое е по-важно и по-лично...

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Удоволствие е постоянно да изучавам и да използвам както аналогови инструменти, така и софтуер... Обикновено кръстосвам между тези два свята по 3-4 пъти преди да завърша някой трак.

 

Защо се довери на Sorin Paun | Randomform за артуърка на дебютния албум?

Мартин от MOZYK го предложи и ми показа негови неща... Наистина много ми допаднаха и когато му разказах как съм сънувал албума всичко се получи от само себе си...

 

 

А защо избра точно MOZYK да издадат албума?

Известно време търсих точния лейбъл и помолих приятеля ми Vytear да предложи някакви... От неговите предложения, MOZYK беше един от първите лейбъли, с които се свързах – отговориха ми светкавично, крайно ентусиазирани за издаването на албума... и засега работата с тях е невероятно удоволствие.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Ами... не считам себе си за "DJ", както ще разберете и от микса, така че не събирам толкова много музика като някои... Просто има тракове от новия албум, има мои стари и чужди, неиздавани неща, има тонове от изкривени звуци, които създадох специално за микса плюс някои песни, които са ме радвали през годините... Нещо като all over the place...

 

otherr


Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Човешкият глас.

 

Има ли otherr начин за клубен живот в тези пандемични времена, освен онлайн | виртуалната му версия?

Не и в Америка, за съжаление... А аз определено съм заклещен тук за известно време...


В дневника на Оtherr следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Ще се опитам да не пипна COVID, да композирам и да правя саунд дизайн за няколко филма, да смесвам и мастерирам албуми на други артисти, както и да запиша повече собствена музика... В момента, обаче, съм заклещен в задължителна двуседмична карантина в една къща на Хаваи...

 

Парти или житейски девиз за финал?

Do Nothing in Moderation


 

Четвъртък, 24 Септември 2020г. 10:10ч.

MIR 45 | EORN

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Идеално знаем колко важни са първите пъти, знае го и Андрей Христозов, който дебютира при нас с документалния филм Дебют... Сега, Андрей се завръща, но този път в ново, музикално амплоа – проектът му Eorn току излезе с дебютното издание Aponama, затова сега Андрей ще разкаже повече за музата в несъществуващите думи, за Космоса на електронния звук, за Малайския кожокрил и... очаквайте свежо намигване към Айзък Азимов във финала на микса – както казва Андрей: "Траклистът е чист Бенджамин Бътън", нали...

 

 

Защо точно Eorn?

Зад името няма реален смисъл или история. Харесвам как звучи – криво, игриво и някак си чуждоземно, а и не е заето в Discogs, което е плюс!

За период от три години бях изгубил желанието си да създавам музика. Все още изпитвам трудност да дефинирам ясно причината за това, но за моя радост музата ме намери отново и ме ритна здраво по задните части. Докато се усетя в харддиска ми започнаха отново да се натрупват готови тракове.

Ритъм секциите на новите композиции са изградени от сурови и механични електронни звуци, но мелодиите и атмосферичните елементи са топли, емоционални и интроспективни. Взех решението да окомплектовам труда си и да започна процес на разпространение. Обратно на това което очаквах, изпитвам голямо удоволствие когато видя някой друг да се поклаща на музиката, която ме кара да танцувам когато няма никой наоколо.

 

Най-важното нещо в света на Eorn е...?

Сънната парализа.

 

Режисираш документални филми, записвал си музика/саундтрак за късометражни филми... как по-въздействащо се разказват истории – с картини или със звуци?

Субективното ми мнение, е че в дадената подредба медиумът и творческите средства са второстепенни. Най-важното е съдържанието на историята и искреността в намеренията на разказвача.

 

Как би разказал историята на Aponama? Защо точно това заглавие? И върху какви елементи би искал да се фокусираш при бъдещи записи?

Обичам несъществуващи думи с повече гласни. Заглавията звучат сюрреалистично и абсурдно когато биват изговорени на глас.

Записите, които предстоят да бъдат издадени имат още по-дуалистичен характер. Някои от траковете, които чакат бяла светлина са чист дрон-ембиънт, а други са тежки композиции, които намират своето място в граничните райони на техно музиката и брейк-кора.

 

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Eorn се осъществява с помощта на стара звукова карта и миди клавиатура. Въпреки, че в миналото съм работил с живи инструменти и аналогови синтезатори, не мога да сложа знака VS между тях и дигиталните технически средства. Всеки твори с каквото иска, с каквото може и най важното – с това, което му доставя най-голямо удоволствие.

 

Кой е отговорен за дизайна на дебютното ти издание и за Eorn логото?

Визуалната идентичност на проекта е мое дело. Създаването на обложка, лога, шрифтове и видеоклипове са занимания, които могат да отнемат доста ценно време, но рисуването с прашния ми графичен таблет е важен и удовлетворяващ елемент от работния процес.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Всички изживяхме странен период на усамотение и интроспекция. Селекцията ми е пряко отражение на това странно явление. Миксът започва с новоиздадени техно и електро композиции и завършва с класически транс парчета, които не спирах да слушам в тийнейджърските си години.

Траклистът е чист Бенджамин Бътън.

 


Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

1. Eorn – Aiwa

2. Visonia – Antarctic Love

3. Mittelstandskinder ohne strom – Coming


Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Предполагам, че и двете страни на монетата имат своите плюсове и минуси. Възможен е щастлив край и в двата наратива в зависимост от характера на главните персонажи. Важното е хората, които слушаме и създаваме тази музика да се подкрепяме и да се ценим.

Понеже не съм особено клубна натура, чак след издаването на Aponama научих за много български артисти, лейбъли и заобикалящите ги кръгове. Според мен вече не можем да говорим за потенциал, а за осъществена реалност. Всичко друго е въпрос на време и гледна точка.

 

Къде се намира вътрешния мир според Eorn? И как се стига до него?

И аз си задавам постоянно този въпрос... Може би в звездите. С реактивен двигател.

 

eorn1


Според теб, като продуцент и режисьор, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Човешкият глас.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Гледал съм няколко филма с подобен сюжет и мисля, че това не е добра идея. В моята глава д-р Елинор Ароуей прави фатална грешка. Ако обаче се намирам в ситуация, в която съм задължен да изпратя нещо, бих изпратил един Малайски кожокрил. Да си ги вземат обратно!

 

В дневника на Eorn следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Работа, музика, рисуване, танци... На 3 октомври правим промо парти на сингъла в пловдивския Wunderbær – зад пулта ще сме аз и железния резидент Denitza. Ще изпратим топлото време и злите духове както подобава!

 

Парти девиз за финал?

Kосмирай се!

 

 

Петък, 22 Март 2019г. 03:03ч.

MIR 44 | Milesh

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Между Русе и Букурещ, между фотографията и музиката, между брекбийта и минимал хауса... животът на Павел Анастасов, или иначе казано Milesh, е въпрос на избор... или въпрос на Jedi Mind Design – тракът с това заглавие наскоро дебютира в RV Trax серията на R&S Records, като до края на годината ни очаква и негово самостоятелно EP, също със щампата на емблематичния белгийски лейбъл... За Mind Design-а на успеха, за приликите и разликите в електронната сцена на двата бряга на Дунава, за радостта от простите неща и за всичко най-важно в света на Milesh разказва именно Павел, докато забърква микс трип за сутрешното ти кафе...

 

 

Защо точно Milesh?

Преди Milesh бях Miles. Това име го измислих преди повече от 10 години, когато се подвизавах в Русе и бях резидент на клуб Insomnia (част от топ клубовете на България по онова време – Showroom Insomnia). Milesh дойде след един афтър на rooftop party в Букурещ – имаше едни румънци, които цяла нощ ми викаха Milesh... и така с времето си станах Milesh.

 

Най-важното нещо в света на Milesh е...?

Семейството, приятелите и яката музика.

 

Каква е историята на създаване на трака Jedi Mind Design – твоят дебют за голям лейбъл като R&S Records... Как стана връзката с лейбъл боса Renaat Vandepapeliere, все пак парчето е издадено в серията RV Trax с негови лични фаворити?

Историята зад този трак е доста интересна. Бях на едно парти, но цяла нощ вървеше музика, която не ме грабна по никакъв начин, затова като се прибрах, седнах и направих Jedi Mind Design... защото исках да слушам дадена музика, но не я открих и реших сам да си я направя. С Renaat имаме комуникация от доста време, понеже той е човек, който търси различното и запомнящото се в музиката, един вид избягва комерсиалната вълна. Първо гласяхме едно друго парче за RV Trax, но след като създадох този трак Renaat реши това да е първия избор.

 

 

А какъв трябва да е Mind Design-а, който води към успех?

Mind Design-а на успеха за мен е в правенето на музика с чувство, а не за да се харесаш на хората... и тази енергия да бъде предадена в клубовете, за да могат и хората да се насладят на момента, както ти си се наслаждавал, когато си правил парчето.

 

Роден си в Русе, а живееш и работиш в Букурещ? Кой от двата бряга на Дунава те тегли повече и защо?

Да, роден съм в Русе и живях там допреди 6-7 години, след това се изместих в Румъния. Първо бях 1 година в Клуж, за да уча фотография и след 1 година се преместих в Букурещ, за да продължа учението, но в един момент реших да се оттегля от снимането и да се отдам изцяло на музиката. Повече ме тегли Румъния, защото е голяма държава, оценяват качествата на хората и има повече перспектива.

 

В музикалната ти продукция също се усеща раздвояване между брекбийт и (румънско) минимал хаус/техно... Може ли да сравниш електронните сцени в България и Румъния – прилики, разлики... и коя предпочиташ...?

Да, главно наблягам на минимала и брекбийта, понеже това е музиката, която най-много ме дърпа и се върти почти навсякъде около мен. Няма база за сравнение между двете сцени. В Румъния, хората оценяват качествата на диджея и има място за всички. Също така има партита всеки ден от седмицата с пълни клубове и с румънски, и с чужди музиканти, а за петък и събота няма смисъл да се коментира, понеже има по 5-6 ивента минимум. Изборът е огромен и сцената се е превърнала в индустрия. Електронната сцена в България е малко по-различна и по-слабо развита, но все пак се намират и добри артисти, които помагат за развитието ù. За мен топ диджеи в България са Alexandar Kyosev, Deyan Dimitrov, Toi, Vescou и още двама-трима. Лично аз предпочитам румънската сцена.

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Преди създавах музика само на Ableton. Сега комбинирам програмата с машините, защото имам няколко на Roland и съм правил и няколко live пърформанса, но главно само пред приятели в тесен кръг от хора. Не гоня някакви цели с правенето на моята музика. Както казах по-рано, важно е човек да предава енергията си и емоцията чрез музика. Аз също правя така и, ако това докосне и се хареса на някой друг, се чувствам невероятно.

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Има много артисти, които сами се оправят, но според мен това е до време. Като достигнеш едно определено ниво е време да влязат и други хора, които да ти помагат с нещата, които те откъсват от музиката.

 

Трите парчета, които не излизат от сетлиста ти напоследък са... ?

Objekt - Theme From Q

Milesh - Pulse (unreleased)

iO & Silat Beksi - Dub Ass

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Няма история, просто един минимал трип със сутрешното кафе.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Викай докато не те чуят през девет планини в десета.

 

Къде се намира вътрешния мир според Milesh? И как се стига до него?

Вътрешният мир е в това близките ти хора да те подкрепят докрай, непознатите да оценят музиката ти и да не се влияеш от мнението на хейтърите, защото без тях няма да е интересно.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Щях да изпратя плоча с нечовешка музика, която е създадена на Земята.

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Бас и пиано. Радвайте се на простите неща от живота и се отпуснете.

 

В дневника на Milesh следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Скоро, през април, ще съм в София за участие в клуб Micro. Имам и замислени няколко ивента в Букурещ, за които чакам дати. Готвя и няколко проекта за различни лейбъли. Също така, в края на годината трябва отново да се появя в R&S Records, но този път със самостоятелно EP.

 

Парти девиз за финал?

И нека Силата бъде с теб!


 

Понеделник, 07 Май 2018г. 07:07ч.

MIR 43 | OOHS!

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Greetings From The Tropic Of Cancel – тази микс картичка за празнуването на Amek Х-тата годишнина получавате от OOHS! или, иначе казано, от новия комбо проект на Маргарит Margg Names Алексиев и Максим Мокдад. Да, миналата година Amek издаде техния дебютен албум Tropic Of Cancel (ще го чуем на живо на 12 май, о, да), чиято бриз-синт-психеделия те отправя към вектора на лятото, морето и... за всичко най-важно от света на OOHS! говорим с Максим и Маргото на дрийм поп фона от...

 

 

Защо точно OOHS!?

Максим: Името беше почти неизбежно, предвид че по-голямата част от времето за записи прекарахме в наслагване на слой след слой хармонии... и малко по малко множеството ууу и ааа вокали се превърнаха в име на групата.

От друга страна ми допадна факта, че името е ономатопично и звучи като ooze, защото ми се иска музиката да се "просмуква" бавно през порите... да е нещо, в което би искал да се потопиш.

 

Най-важното нещо в света на OOHS! е...?

Максим: Безупречния вкус, тоталното незачитане или, може би, непознаване на правилата и нездравия интерес към тъмните сенки, които неотлъчно съпровождат слънчевите моменти.

 

Как всеки един от вас би описал другия? И защо решихте да играете заедно?

Максим: Марго е алергичен към клишета и изключително интуитивен, което прави комуникацията ни толкова по-лесна.

Събрахме се почти на шега, преди почти две години, когато се самопоканих да подгрявам Ken Stringfellow на концерта, организиран от Blood Becomes Water. Това беше добър повод да се съберем и посвирим с Марго, както често си обещавахме и начин, за мен, да избягам от вечното клише на singer-songwriter с китара.

Маргг: С Макси се общува много леко и с него се носим в дълги вдъхновяващи разговори за музиката. Приятно ми е да имам събеседник, интелигентен и интересуващ се от същите стилове музика, които вълнуват и мен. Целият процес го усещам като много органичен.

 

Как се стигна до Tropic Of Cancel – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? Защо това име и с какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Максим: След второто ни свирене, подгрявайки VVhile и Mnenje по покана на Indioteque, Ангел Симитчиев ни предложи да издадем касетка за Amek, което приехме с най-голямо удоволствие.

Основен гръбнак на концепцията станаха двете части на Beachbum Blues, които дотогава бяха нахвърлени в демо вариант. От тях се зароди идеята за албума като пътешествие към мистериозния и в началото безименен, Tropic of Cancel, както и цялостната арка на касетката – първата, и по-динамична, страна, която да отразява романтичната еуфория на пътуването и притегателната сила на неизвестното, и втората, по-меланхолична, страна да отразява преходността на всеки момент и облаците отвъд слънчевия хоризонт.

Оттам, целта беше да намерим подходящите песни, които да изградят арката. Някои от тях, като Suave Gear Changers, бяха вдъхновени от минимални музикални фрази или прогресии, записани в "дневника" – стар семплер, използван за улавяне на случайни идеи. Други, като Supersonic Satellite се появиха спонтанно, в почти завършен вид. Трети, като Luminescent Deep (Coda), представляват съкратени версии на импровизации от "дневника", които така и не успяхме да повторим.

Работата по Tropic Of Cancel запълни голяма част от свободните моменти през лятото и се превърна в единствения начин да отпътуваме, макар и само във въображението си. Въпреки това спомените от това "пътуване" са толкова ярки, че Tropic Of Cancel се превърна в психогеографска реалност, поне за нас.

 

Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... може ли събития като Amek Х да променят това?

Максим: Колективната работа никога не е лесна, особено когато е с "идеална" цел, затова OOHS! е в толкова минимален състав, колкото и да ни се ще да можем да се "разгърнем" на живо. При все това основната пречка за нас е по-скоро липсата на време, отколкото липсата на ентусиазъм или каквато и да била икономическа обосновка.

Както вече споменах, причината OOHS! да съществува се дължи, до голяма степен, на ентусиазма на местни DIY лейбъли и колективи като Amek, Blood Becomes Water и Indioteque, които с неимоверни усилия създават алтернативната реалност, в която всичко това може да се случи. Мисля, че без подобни събития, за много от нас, стимула да напуснем спалните или репетиционните ще е минимален.

А това, че Tropic Of Cancel беше записан за Amek Collective ни даде възможност да поемем в посоките към които съм се стремил от години, освободени от класическия контекст на поп, фолк или рок група. Като издатели Amek имат таланта да обединяват под един покрив строги индивидуалисти, без да им налагат ограничения, но и без да компрометират цялостната си визия.

 

Кой е Харуоми Хосоно и защо парчето Beachblum Blues е посветено на него?

Максим: Ако цитирам Уикипедия, Харуоми Хосоно е японски музикант, основател на Happy End и Yellow Magic Orchestra, както и автор на безброй солови проекти. Част от тях, издадени в средата на 70-те години, бяха в постоянна ротация по време на записите.

Начинът, по който музиката му толкова образно пресъздава и заема от чужди за него култури, без да затъне в плитките води на културния туризъм, кича и имитаторството, беше достатъчен повод да посветим Beachbum Blues на него, предвид че се стремим да постигнем подобен баланс.

Маргг: Харуоми Хосоно е един артистите, за които съм научил от Макси и чийто стил много харесвам.

 

Имате ли любим трак за лайв изпълнение от Tropic Of Cancel? Защо точно той...?

Максим: Ако трябва да избирам, може би Supersonic Satellite, защото изпълнението на живо включва безценното Juno 60, лап стийл китара и антична дръм машина, което би трябвало да е нещо като Светата-dream pop-Троица.

Маргг: Аз много обичам да свирим Mutually Assured Distraction, но и Supersonic Satellite поради същите причини.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Максим: Предполагам, че някои успяват да плуват, други се давят... Ние все още сме в детския басейн, с пояси.

Маргг: Според мен е добре един артист да си има агент, който да се грижи за комуникацията и турнетата.

 

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Максим: ... че може би е време да резервираме обратния полет от Tropic of Cancel.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Максим: Вярвам, че най-въздействащите послания намират начин да се прокраднат и загнездят в подсъзнанието ни, без особено много шум и трясък.

Крещенето може и да помогне да бъдеш чут, но надали ще помогне посланието ти, ако изобщо има такова, да бъде възприето.

 

Къде се намира вътрешния мир според OOHS!? И как се стига до него?

Максим: Искрено се надявам да не е крайна дестинация, която достигаме, защото звучи някак статично и ... задгробно. Ако все пак имам успех в тази посока, непременно ще споделя... или поне ще си спретна собствен new age култ.

Маргг: Стига се с много влакчета и измити чинии.

oohs

OOHS! © фотография Михаил Новаков


Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Максим: Бих номинирал себе си, ако е възможно. В противен случай, бих изпратил старо, сдъвкано копие на роман на Thomas Pynchon, с касетка на Randy Newman за отметка на страниците. Поздрав от една объркана и обречена форма на живот, но с дълбоко чувство за самоирония.

Маргг: Аз също бих изпратил Макси, но ще ни липсва тук, така че нека бъде буркан с туршия.

 

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Максим: Предполагам, че това е напълно индивидуално. Аз лично имам инстинктивна ASMR реакция към звука на аналогови осцилатори и филтри, и звука на китари, звънтящи изпод слоеве лентово свистене.

Общо взето, звуци в земни или топли неонови тонове, ако подобно заключение звучи логично.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Максим: Марго със сигурност има повече стаж в електронната сцена и най-вероятно може да каже много повече по темата.

Що се касае до OOHS!, основно виждам позитивите от факта, че електронната сцена ни приема за "свои". Добрият гост не би коментирал суфлето на домакинята!

 

В дневника на OOHS! следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Максим: Amek X, може би един "прощален" Tropic Of Cancel концерт в София, ново издание за Amek към края на пролетта... и, надявам се, записи през лятото.

 

Парти девиз за финал?

Максим: "I'm picking up good vibrations" – цитирам Mike Love, защото "Ще може ли да намалите музиката?!" не звучи толкова добре.

 

 

Петък, 27 Април 2018г. 00:00ч.

MIR 42 | Evitceles Х Mytrip

Публикувана в mix:mir От Станимир Евлогиев

Трудно откриваме причина да работим Заедно, трудно намираме Обща Идея, около която да се обединим... намерим ли я, трудно запазваме смисъла, вложен в нея, но пък Съхранението е по-лесно когато има Protective – специалния нов проект между Етиен Славчев | Evitceles и Ангел Симитчиев | Mytrip. Двамата не само са готови с чудния колаборативен албум Protective, но и на 12 май, специално за Х-тата юбилейна годишнина на музикалния колектив Amek (чийто съосновател е Ангел), те ще влязат и в лайв акция. Затова, сега влизаме в Protective фаза на българската експериментална музика и...

 

 

10 години... много ли са, малко ли са за един лейбъл... Изпълни ли се първоначалната идея на Amek и... Защо точно Amek?

Mytrip: Десет години са достатъчно, за да промениш реалността, в която съществуваш и създаваш. Първоначалната идея на Amek, което, все още, е по-скоро колектив отколкото лейбъл е все същата – да показваме и издаваме музика, на която никой друг не би дал шанс. Мартин Луканов (gokkun), който е създателят на Amek, може би, все още помни какво означава Amek. За мен абревиатурата няма значение, важни са изданията, които сме оставили зад себе си и тези, които предстоят.

 

Най-важното нещо в света на Amek е...?

Mytrip: Аналогови носители и шумни концерти.

 

Как всеки един от вас би описал другия?

Evitceles е безкомпромисен проект.

Mytrip e като огромна вълна, в която се рееш.

 

Как и защо се стигна до Protective – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? С какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Mytrip: Идеята за Protective се появи и осъществи в рамките на три сесии, в които за около 10 часа общо записахме музика, която не бихме могли да направим сами. Няколко синтезатора, един компютър, и болно зимно слънце, което едва пробива през завесите на студиото. Не сме подхождали по специален начин, музиката свърши цялата работа.

Evitceles: Познавам Ангел от момента, в който ме покани за съвсем първия ми лайв. Дотогава мислих, че съм на прекалено ранен етап за изпълнения на живо. Впоследствие се сприятелихме и проектът, който сега осъществяваме е много сантиментален за мен. Ще го запомня с тези сесии, които Ангел спомена, в които съчетавахме безумни идеи. Въпреки сравнително тъмния тон на музиката, беше мега забавно.


Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... как може да се промени това и това ли е единствената цел на събития като Amek Х?

Mytrip: Не само в България е трудно да обединиш хора около дадена идея. Индивидуализмът създава характери, егоизмът е зараза... Целта на Amek и Amek X е една единствена – да представим всичко, което част от артистите в колектива са постигнали сами и заедно.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Mytrip: Някои могат, други не, всички обаче трябва да опитат и да не чакат феята на техното да дойде да ги покани в Berghain.

 

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Mytrip: Миксовете са като дневници, които се разхождат в териториите на това, което слушаш, това което обичаш, това, от което имаш нужда. Историите са винаги различни, съвременната и хубава електронна музика е претъпкана със смисли.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Mytrip: Аз идвам от хардкор сцената, доста време съм прекарал в крещене от сцената и в студиото. И в шепненето, и в крещенето има доза безсилие. Най-добре е да действаш, тогава най-добре си личи, че се бориш за нещо.

 

protective

Protective © фотография Силвана Илиева


Къде се намира вътрешния мир според колаборацията Evitceles Х Mytrip? И как се стига до него?

Evitceles: Това, което искаме да достигнем с общия ни проект е далеч от откриването на вътрешен мир. По-скоро изследва неспокойствието и нуждата от запазването му като начин за достигане до нови територии в музиката.

 

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Mytrip: Бих изпратил послание някой да взриви най-накрая тва лайно, в което сме превърнали света.

 

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Mytrip: Най-въздействаща, в момента, е тишината, защото не можеш да я откриеш почти никъде в естествената ù форма. Всичко е замърсено от шума, затова и хората са все по-малко чувствителни към музиката, защото сетивата ни вече са увредени от постоянните ни опити да заглушим света.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме разнообразието, свободата и приятелствата.

Не харесваме бизнеса, лошия вкус и драмите.

 

В дневника на Evitceles и Mytrip следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите месеци ще се погрижим Protective да стигне до възможно най-много хора – на плоча или на живо.

 

Парти лейбъл девиз за финал?

Дисторшън, биткръш и ривърб на всичко.


 

онлайн