Home / Рубрики / mix:mir / MIR 22 by Big Tiger
A+ R A-
25 Ное

Колко голям е Big Tiger знаят, може би, единствено двете негови половини – Mojo Goro и Hempsta, двама бийт обсебени продуценти и създатели на нет лейбъла WTF is Swag. След две силни ЕР-та Interworld/Outernet и Music From Planet Earth, и Barefoot Dance ръмжене в прясно издадената компилация Eat Dessert Only, годината беше повече от успешна за Big Tiger, но по всичко личи, че 2014 може да се окаже и годината на Тигъра, а не на Коня. Готви ли се Тигъра за скок, среща ли се и в Австралия, и яде ли крем-карамел... всичко това може да разберете лично от Горазд Попов а.к.а Mojo Goro / а.к.а ½ от Big Tiger.

 

 

Защо точно Big Tiger и как се стигна до този общ проект?

Big Tiger е най-голямата и най-силно гърмящата пиратка (или поне беше преди години), която можеш да си купиш легално. Проектът съществува от известно време насам, просто тази година излезе наяве. Някъде през 2011, ако не се лъжа, направихме няколко live сета по разни партита... тогава наричахме стила си post-crunk, преди термина trap да го има, но в момента нямаме нищо общо с него – пояснявам това за тези, които не са чували двете EP-та, които издадохме тази година.

 

С какво се храни Big Tiger и кое е най-важното нещо в неговия свят?

Най-важното е да бъдем себе си, а всичко да е позитивно и приятно a.k.a. "positive and based". Има, разбира се, и неприятни неща, но те идват, всъщност, от старанието да ги избегнеш, а истината е, че те са неизбежни. Така, че Big Tiger се храни с всичко това – нещата от външния и вътрешния свят, от мистерията и дълбочината в тях. Всяко едно нещо, което ти се случва е супер важно и зад него стои истинска причина, изпълнена със смисъл. Музиката е универсален език, чрез който се опитваме, както в индивидуалните си проекти, така и с Big Tiger, да споделим най-прекрасните неща, които сме изпитали, било в резултат на късмет или на личен стремеж. Затова и проектът съществува от много време, но не сме издавали нищо – просто не е имало нещо достатъчно стойностно и истинско, което да кажем преди.

 

Второто ви ЕР Music From Planet Earth бе издадено от австралийския лейбъл DRTY SHDWS PRJKT, а не от WTF is Swag – това разширяване на ареала на Тигъра ли е или затвърждаване на идеята за музика без граници от първото Interworld/Outernet ЕР?

И двете, разбира се. Нашата музика не идва от идеи от сорта на "хайде да направим това, защото е модерно или искаме да сме различни", а е отражение на вътрешния ни свят. Искахме да издадем Music From Planet Earth за друг лейбъл, защото нашият има какво да издава и винаги ще промотира нас самите, поради доста ясни причини. Освен това, аз лично се кефя на Австралия и бих искал да я посетя в някакъв момент – сигурен съм, че и Стефан a.k.a Hempsta не би отказал.

 

Прясно издадената компилация Eat Dessert Only е трета поред за WTF is Swag и прави впечатление, че все повече и все по-разнородни артисти започват да гравитират около основното ядро на лейбъла – това ли е концепцията за развитие на WTF is Swag семейството и какво би казал на всеки, който иска да създаде и движи нет базиран лейбъл?

В тази, както и в предната касета, просто събрахме някои не чак толкова известни артисти (а има и някои доста напреднали като My Panda Shall Fly, Acre, Fingalick, 1000Names и други) – приятели, познати и непознати, на чиято музика да се кефим. Например, аз може да харесвам нещо, но ако то не се одобри от другите двама, значи не влиза в касетата. Гледахме да сме доста строги за Eat Dessert Only, за да се получи наистина по-добре и не чак толкова random като предната, затова отказахме и доста парчета, без значение кой какъв е. Имахме и няколко версии за подредбата до последния момент, но аз лично съм доволен от финалната.

Иначе, всеки, който иска да започне нет лейбъл, трябва да е наясно с няколко неща – може в днешно време това да изглежда като нищо работа, правиш bandcamp, някво лого и готово, обаче, истината е друга. Ако смяташ, наистина, да правиш нещо както трябва, то има страшно много работа, която отнема страшно много време – трябва да си сигурен , че ще го имаш това време, иначе няма смисъл да започваш да си го губиш. Другото е, че ако нямаш концепция за лейбъла и истинско желание да го започнеш, имам предвид, да го усещаш в себе си, примерно, сутрин като се събудиш, тогава по-добре не започвай наистина. Това, бих казал, важи за всичко, с което се занимава човек.

 

 

А каква е идеята зад серията компилации Eat Dessert?

Когато стартирахме лейбъла, той сам еволюира по естествен път – от серия партита, които в заглавието си имаха думата swag, която не значеше нищо за никого в София и ние бяхме решили, че можем да си я присвоим. Та, Lew Boo (а.к.а Parallel Concept) имаше друга идея за име на лейбъла, но решихме да използваме името на първата компилация, която раздавахме на парти със същото име, за да е ясно, все пак, кои сме. Имаше ефект. В крайна сметка, името, което Lew Boo бе измислил за лейбъла излезе под формата на касета – Eat Dessert First означава да вземеш най-сладкото, каймака, а другото, само ако остане място за него. Това име символизира свободния живот, извън общоприетото, където първо трябва да направиш това, пък после онова – ако искаме, ще си изядем крем-карамела първо, или дори само него – няма кой да ни каже, каквото и да било, защото ние имаме допирни точки само с хората, които мислят като нас.

 

Самият ти се занимаваш и с графичен дизайн, та доколко важна е визуалната страна на музиката за WTF is Swag и кое влезе първо в живота ти – визията или музиката?

Аз лично се занимавам повече с музика, а от време на време, графичният дизайн сам напира да излезе, та нямам избор. То, ако се замисли човек, двете неща си вървят едно с друго – ако искаш да направиш добро парче, трябва да имаш въображение и визия за нещата, иначе оставаш прашинка в морето от артисти, в която си решиш там вълна. Чрез музиката изразяваш своята индивидуалност, а тогава ти не си само един звук, защото в случая с музиката визуалната ù форма не може да бъде избегната – тя просто е част от концепцията и ако се отнесеш с пренебрежение към нея, то значи си се отнесъл с пренебрежение и към самата музика. Това е като да възпееш визуално песента си – просто помага за по-доброто разбиране на слушателя, така сме свикнали. Не може да има хит без клип. Мозъците ни са свикнали да пируват в ерата на медията, чийто край започва да интригува въображението ми.

Занимавах се с графити още от 7-годишен или нещо такова. Помня колко бях свикнал с идеята, че ще се занимавам с визуално изкуство, та когато на 12 години някъде, се зарибих по музиката, се наложи да си обещавам, че няма да зарязвам рисуването заради музиката, хаха... и може би, заради това обещание, от време на време, се занимавам и с дизайн, хаха.

Ако трябва да бъда честен, нито съм кой знае какъв музикант, нито художник, но съм роден във време, в което това не пречи, за да правиш музика и графичен дизайн. Все пак, ако наистина искаш да правиш нещо, трябва да го правиш както трябва, затова и от 2 години насам уча пиано и композиране, а от известно време и пеене. И наистина, това оказва огромен ефект върху цялостното ми разбиране за правенето на музика.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

В момента, всяко едно, което стига до финалния микс е такова. Ако зуумнем елементите в едно парче, то не спирам да го цъкам, докато не си кажа "Това е! Това исках, когато започнах да правя това парче", което, може би, е най-приятното чувство... Затова правя музика.

 

 

Учиш и живееш в Манчестър – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или няма никакво значение в Interworld-а, в който живеем? Какво би казал за парти серията WHP (The Warehouse Project) и за смъртните случаи на едно от събитията им наскоро?

Има значение всичко, разбира се, може ли да няма. От една страна, бих казал че много неща се промениха, откакто съм тук. Сигурен съм, че този град ми помогна много в музикална насока. Имам някои приятели, които са доста напред с нещата тук, а е готино да джиткаш в такава среда. По принцип, много е важно да се пътува, за да може да имаш широк кръгозор за нещата.

Тенденциите да го духат, без извинения, не вярвам да се обиди някой, така или иначе. Така казват там, където се раждат новите "тенденции". Примерно, тук хората са "културни патриоти". Вземете Детройт, Чикаго, каквото си искате... гледали ли сте интервюта с детройтските легенди... тия хора не слушат нищо друго освен детройтска музика. Така се ражда история. По същия начин и тук – защо да се интересуват от нещо друго, след като имат супер сцена? Ще кажете, еми да, ама имат, нали... еми имат, защото са я създали, тя не е паднала от небето. И са я създали точно по този начин. Не следвайки тенденции, а като са си държали на своето. Това е много интересно, защото е единственият случай, когато определен вид консервативност и страх от непознатото създават нещо велико. Обаче трябва да знаеш накъде да насочиш този консерватизъм. Ако в едно поколение има трима велики диджеи от един град, дали няма всички деца от следващото поколение да искат да бъдат такива? От това, което съм виждал лично, моят отговор е "Да". Затова, стига сте я гледали тази чужбина, казвам аз, който съм там. България има брутален културен Потенциал, който за жалост е доста пренебрегнат, но който, рано или късно, ще излезе наяве... представям си, че скоро ще се случат нещата.

Иначе WHP, както всички видяхме, много се изложиха тази година с лайнъпа. Когато дойдох миналата есен и ми попаднаха някакви флаери, си казах:"леле, кво е тва"... преди имаше лайнъп, който представляваше, примерно, артистите от тогавашния ми сет, събрани на едно парти накуп. Тази година искат да привлекат повече новодошли 18-годишни студенти, които боготворят Swedish House Mafia и истинските ценители остават сгъчкани в няколко партита, които се опитват да обхванат много артисти накуп... В сравнение с миналия сезон... не, така и не отидох там, някакси не ме привлича идеята да бъда част от маса потни тела на MDMA, макар и да звучи "чаровно". За инцидента... кво да кажа, кофти работа, тва си е крайност. Трябва да можеш да се забавляваш без никакви субстанции... и Това е. Защо ти трябва да слагаш нещо в тялото си, за да можеш да се отпуснеш и т.н... Нека се замислим, ако искаме да създадем по-добър свят, дали наркотиците да бъдат част от него, или ще останат в стария, като работенето "от 9 до 5" на професии, които хората мразят? Дали двете неща не са свързани?...

 

mojogoro Mojo Goro © фотография Горазд Попов

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Бях концентриран в микса и не си мислих за нищо друго. Има скрити истории за онези, които могат да ги намерят... Включил съм парчето на 1000Names от Eat Dessert Only, любими тракове на познати и непознати, най-добрият grime от старите на Dizzee, Elephant Song na AFX и... няколко мои, нечувани преди, трака като Xeper Ra, който ще излезе през една нова платформа, в която ще издавам само мои (и може би Big Tiger) неща. Първият релийз ще е free EP с няколко парчета и два ремикса – от Hempsta и 1000Names. През последната година се концентрирах над собственото си отношение към музиката и бих искал да го изразя индивидуално, но това определено не означава, че WTF is SWAG спира – по-скоро ще се засилва още повече.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

По-скоро нито едното, но ако говориш от сърцето си, тогава говориш истина и хората винаги ще извъртат глави към теб. Гледай да имаш нещо стойностно за казване, а дали шепнеш или крещиш – на кой му пука! С моята музика гледам да не шепна, нито да крещя, а да има баланс между двете.

 

Къде може да се чуе рева на Big Tiger в следващите няколко месеца?

Правим парти в София на 21 декември, в Jules Verne – доста ще е пълно и малко ме е страх, моля ви не идвайте. Колкото до релийзи, ние всъщност не работим по интернет – просто като се видим, работим много бързо (но ефективно), така че когато се прибера в България, се надявам да направим колкото може повече тракове за цял албум. Иначе, за първата половина на 2014, имаме приготвена касета с ремикси на траковете от Music From Planet Earth, отново издадена през нашите австралийски приятели DRTY SHDWS PRJCT, а в личен план, освен free EP-то, за което споменах, на 1 декември излиза моето Crop Circles EP с ремикс от Stephan Panev, с което ще стартира и неговия нов лейбъл Mood Unit.

 

Парти девиз за финал?

WOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOORRAAAWRRRRRRRRRRRRRR BIIIIIGGGGGTIGERRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRRR BABY!


MIR 22 by Big Tiger by Mir on Mixcloud

 

01. John Coltrane – OM

02. JD800 Legowelt Sample Kit Infomercial

03. Mojo Goro – Xeper Ra  free EP download

04. Omar S – Rewind

05. Alex Agore – Got Me Burning Dub

06. Alex Coulton – Murda

07. Mojo Goro – Curtains

08. Jam City – How We Relate To The Body

09. Dreams – REALITY CHECK

10. Vissacoor – Spectral Evidence

11. Mumdance – Dragon Egg

12. Moleskin – PULSKIMO

13. Mojo Goro – Shapeshiftr

14. Visionist – Snakebite

15. Aphex Twin – Elephant Song

16. Kanye West – Blood On The Leaves (DJ Sliink Remix)

17. Matic808 & Brenmar – High Art

18. Mojo Goro – Impulse

19. DJ Mike Gip - Deep Inside (#BBMG RMX)

20. Samename – Okishima Island

21. 1000Names – Clothes Right Around

22. Ian Isiah - Private Party (Prod. by Sinjin Hawke)

23. Aaliyah – One In a Million (Visionist Edit)

24. Dizzee Rascal – Win

25. Three 6 Mafia – Playa Hataz

26. oOoOO – Stay Here

27. Mojo Goro - Phoenix

 

Напишете коментар

онлайн