Home / Рубрики / mix:mir / MIR 23 by Nick Nikolov
A+ R A-
16 Дек

В края на всяка година всичко живо обръща поглед към миналото/изминалата година, затова ние ще погледнем към бъдещето/следващата година – там ни чака Nick Nikolov за второто си поред участие на фестивала Horizon (Банско, 8-14 март 2014). Може би познавате Ник като част от резидент триумвирата на Elevate парти задругата, може би сте слушали неговите издания за гранде хаус лейбъла Liebe Detail, може би знаете, че Ник е само на 20 години и бийт бъдещето е пред него, но не знаете...

 

 

Кое е най-важното нещо в света на Nick Nikolov?

Хората, с които се обграждам от една страна и от друга, идеята, че искам това, с което се занимавам, да е смислено. Рядко ми се получават нещата, ако правя нещо, в което не вярвам или го правя заради грешните причини – без значение дали е музика или нещо друго.

 

Какво остана от Surrealism (дуото ви с Калин Тодоров), когато започна соло проекта си? И как всъщност музиката влезе в живота ти?

В интерес на истината, започнах соло проекта си известно време преди Surrealism. Тогава издадох едно EP в колаборация с 16 Bit Lolitas и разни други парчета – общо взето, това бяха първите ми опити да се занимавам сериозно с електронна музика. След периода ми с Калин, отново започнах да правя музика под името Nick Nikolov.

Иначе музиката навлезе доста естествено в живота ми. Голямо влияние върху това, което слушам, имаха родителите ми. Немалко бяха моментите, когато попивах от компилациите на Miguel Migs (и повечето артисти от лейбъла му Naked Music), на Ben Watt и други, на задната седалка на колата ни. Когато ми подариха първия MP3 плеър, бил съм сигурно на 10, нямах търпение да сложа Daft Punk албума Homework на него и да не махам тапите от ушите си. Честно казано, трудно ми е да се сетя наистина откъде започна всичко, но покрай популяризирането на DJ културата по това време, както и многото електронна музика, която слушах, ми се струваше забавно, почти като игра, да започна да се занимавам с това. Не ми отне дълго време да се докопам до разни програми. Забавно е, че най-първите ми опити бяха на една Steinberg дръм машина, в която имаше само семпли от старите Roland модели – TR909, TR808 и може би TR707, не си спомням вече.

 

В контраст с българските артисти, които дълго време диджействат, докато започнат да издават собствена продукция, ти започна с продуцирането – по-добрият вариант ли е това, според теб, и как се стига, всъщност, до договори с лейбъли като Liebe Detail? И колко голяма е границата между диджея и продуцента на електронна музика днес?

Има го момента, в който много диджеи, известни и не толкова известни, започват да инвестират време и пари в продукция с цел увеличаване на участията си. Но за мен тези две неща са толкова директно свързани. Винаги съм правил и ще правя музика, защото обичам да го правя. Ако впоследствие се случи така, че хора, които харесват музиката ми, искат и да ме поканят като диджей – още по-хубаво! Просто, не това стои в основата. До договори с хубави лейбъли се стига много трудно и доста често се нуждаеш от приятели, които да ти подадат ръка. А що се отнася до границата между диджея и продуцента – най-вероятно тези две дисциплини вече са по-тясно свързани, отколкото са били преди 10-15 години.

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

По-скоро не. Идеологията ми не се състои в определна крайна цел. Всяко парче има своето значение за периода и обстоятелствата, в които съм го направил. Тогава съм имал такава идея, такива цели, съответно съм гонел някаква естетика. С някои парчета успявам да постигна до някаква степен, това, което искам, с други – не толкова. Но оттам нататък продължавам само напред.

 

 

Учиш и живееш в Лондон – така по-лесно ли е да следиш тенденциите и да създаваш контакти в електронната сцена или това няма никакво значение? И наистина ли винтидж jungle саунда е завладял всичко живо на UK електронната сцена или...?

Уча Sounds Arts & Design. Със сигурност има огромно значение къде живееш. И това не се отнася само за музика. Лондон е град, в който всяка ниша си има своята сцена. Общо взето, градът ти дава перспектива, както никъде другаде. Относно саунда в момента... не знам за джънгълa, но гериджът направи голямо завръщане под различни форми, а дийп хаусът се комерсиализира до някаква степен, естествено, след успеха на Disclosure. Един от интересните феномени е как много bass продуценти свалиха BPM-a и преминаха към хаус и техно. Но трябва да призная, че не следя чак толкова отблизо всички трендове, така че картината, която описвам със сигурност не е пълна.

 

Участва на първото издание на Horizon фестивала – кои са плюсовете и минусите, какво би трябвало да се промени/подобри на този фестивал? И защо се връщаш за второто му издание през март?

Мястото, атмосферата, музиката и комбинацията от всички тези неща прави фестивала изключително атрактивен. Един от неуспехите на първото издание беше, че привлече предимно хора от Англия и не толкова от България. Тази година лайнъпа е по-разнообразен, така че се надявам и хората да го последват. Иначе съм оптимист. Завръщам се, защото се чувствам късметлия да бъда част от страхотния лайнъп и мисля, че Horizon има своето светло бъдеще.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Идеята зад микса е същата, каквато стои зад всички миксове, които съм правил досега. Винаги се опитвам да смеся всички типове хаус, които харесвам и слушам, да сложа парчета излезли онзи ден и да ги смеся с тракове, правени преди 15-тина години. Съответно, винаги, миксовете ми са леко разхвърляни.

nickn

 

Какво и кой те интригува и провокира в електронната сцена днес?

Интригуват ме артисти, които имат силно индивидуален саунд – например, Axel Boman, Tessela, Oneohtrix Point Never...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Всичко зависи от посланието. Хората трябва да се притесняват повече дали идеите им са достатъчно нови и свежи, а не толкова кой ще ги чуе.

 

Какво пише в дневника на Nick Nikolov за следващите няколко месеца?

Очаква ме доста работа и доста учене, участие на Horizon фестивала... и с малко късмет – нов релийз:)

 

Парти девиз за финал?

Bottoms Up !


 

 

01. Axel Boman - Can't Find It

02. Oleg Poliakov - Subterranean Rivers

03. Jus-Ed & Fred P - Ed & Fred Project

04. Automan - Tawhid

05. Newworldaquarium - Trespassers

06. Axel Boman - Hello

07. Nina Simone - See Line Woman (Kerri Chandler Remix)

08. Francesco Tristano - The Melody (C2 Remix)

09. Jacob Mikesh Filburt - Philipp Dolphia

10. Theo Parrish - Falling Up

11. Mr. Beatnick - Synthetes

12. Osunlade - Dionne

13. The Field - Cupid's Head

14. Robert Dietz - Common

15. Tom Demac - Chasing Shadows

16. SCNTST - For Forest Play Only

17. Holden - Renata

18. Kelpe - Astrolomy (Mike Slott Remix)

 

Още в категорията: « MIR 22 by Big Tiger MIR 24 by Qaseo »

Напишете коментар

онлайн