Home / Рубрики / mix:mir / Списък на статии по етикет: парти
A+ R A-
Списък на статии по етикет: парти

Jamie Woon и Pearson Sound в София

Петък, 16 Септември 2011г. 10:22ч.




Четвъртък, 18 юни 2009, Барселона


                                                      

 

"While we have oceans, rivers that still bring us life, reasons to live in the moment, hold onto your time..." Времето сякаш бе спряло по някаква каталунска магия, докато тези думи се лееха от устата на юноша бледен с черна коса и черна Fred Perry тениска, застанал смирено на мини площада пред МАСВА (Музеят за съвременно изкуство на Барселона) извън тоталната лудница на откриващата дневна сесия на фестивала Sonar.

 

"Let your heart go where the wind takes it..." редеше младежът, а бийтът под думите водеше някъде... там, над покривите, над града, на по-приятно място... или поне на по-малко потно и задушно. Младежът се казваше Джейми Уун. Тих, скромен, с обрани и леко сковани сценични движения, но гласът... в гласа му имаше сила и увереност. И дълбочина. О, да. И нещо, което идваше от сърцето. Звукът на сърцето. Туп-Туп-Туп...

 

 

Октомври, 2010

                                                     

 

"... space to breathe it, time to savour.." Мдаа, Джеймито вече диша и вкусва популярността. Големи лейбъли тичат по петите му. Всички говорят за него. Всички въртят до откат сингъла Night Air. Сред феновете му е и мистичния дъбстеп титан Burial, с когото именно записват Night Air. Всъщност именно Burial с вълшебното си дъбстеп фенерче изкарва Джейми на светло. Извън малките, задимени лондонски барове, които Уун обикаля с акустичната китара и римейка си на Wayfaring Stranger – блус класика, изпълнявана и от Джони Кеш. Burial превръща версията на Джейми от 2007-а в призрачно епичен нощен химн, а към него Уун добавя своите красиви, сърцетупкащи духове в Spirits и ето че приказката за Джейми, душата и нощта се ражда. В този момент в приказката влиза още един герой, накарал хората по света да заговорят за пост дъбстеп бум със заразително перкусивния си и еклектичен саунд, размиващ границите между дъбстеп, геридж, джънгъл, грайм и хаус. Той се казва Дейвид Кенеди, но всички го наричат с бойните имена Ramadanman, Pearson Sound и Maurice Donovan. Неговият съблазнително хипнотичен ремикс на Night Air, узаконява завинаги съчетанието „емоционален дъбстеп" в клубните речници, докато денс продуцентите се чудят има ли пресечна точка между дъбстепа и дийп хауса, и дали въобще жанровете имат някакво значение за добрата съвременна музика.

 

 

Сряда, 7 декември 2011, София


                                                     

 

Jamie Woon и Pearson Sound са в Sofia Live Club тази вечер. Джейми идва с прекрасния си дебютен албум Mirrorwriting, за да те разходи през нощта и нейните духове, изкушения, смехове, страхове, болки, прегрешения, шизофрении, и други странности на нощните птици, бродещи из града. Завършил е четвърти в бягането на 100 метра, наречено Sound of 2011 – класацията на ВВС за изгряващите "звезди" на годината. Обаче Джейми знае, че трябва да е "walked when He shoulda ran". Затова прави невероятен маратон през годината, скачайки от фестивал на фестивал, от клуб на клуб, срещайки се с милионите си фенове в YouTube, разказвайки бавно и търпеливо своята приказка.

 

Историята на Дейвид Кенеди не се развива много по-различно, докато той развява знамето на своя отбор Hessle Audio (лейбълът, който движи със своите братя по оръжие Ben UFO и Pangaea) по света, а и у нас, водейки британската бас музика напред, към нови, неизследвани територии. Като България.

Интересното е, че той е от онези британски артисти, участвали в Switch On! ремикс инициативата на British Council в България, при която британски продуценти ремиксираха хитови парчета на български групи. Негово дело е римейка на класиката на Уикеда ... А ние с Боби двамата пием кафе, изманипулирана в хипнотично-перкусивно брекбийт парче с пречупени до неузнаваемост вокали. Подход, превърнал се в негова запазена марка и създал такива пост дъбстеп класики като Don't Change For Me, Work Them, Grab Somebody, Blanked.


Днес обаче този британски герой вече се подвизава само с името Pearson Sound и като такъв тази година завъртя страхотния микс FabricLive 56 – прочутата серия микс компилации на Fabric, клубът-Мека на прогресивния звук. Прави и все по-емоционални и вокални парчета (Higher, Down With You), но не забравя и експлозивната денс енергия с римейк на рейв класики като Deep Inside на Hardrive или пречупени до невъзможност ремикси на парчета като Morning Mr Magpie на Radiohead.

 

Така, че те очаква една изключително приятна вечер, изпълнена с малко меланхолия, с малко прозрения за душата и нещата от живота, малко тъга, малко секс, много денс стъпки и едно такова приятно гъделичкащо усещане под лъжичката на сутринта...

 

И звукът на сърцето. Туп-туп-туп...

СMIRени духове

Неделя, 11 Декември 2011г. 22:30ч.

В началото...

Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият mir-logo-black-50x25 концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в mir-logo-black-50x25. Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и mir-logo-black-50x25 идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на mir-logo-black-50x25 партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?

 img 0317   фотография Тихомир Рачев © MIR

 

7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас

Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.

 

Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна мини тиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан с кукуригу на главата. От друга страна, Дейвид също е пълна провоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.

 

Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.

 

Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.

 

Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.

 

Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.

 

Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.

 

zi1k5735   фотография Тихомир Рачев © MIR

 

И накрая...

Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!


Тук може да видите снимки от mir-logo-black-50x25партито.

Vamos a La Sónar

Сряда, 18 Април 2012г. 15:24ч.

И замирисва на лято и... фестивали. Започваме обратното броене на лятната фест лудница с....


Какво?

Sagrada Familia-та (Светото семейство) на електронната музика свири сбор във ВавилонскатаSónar кула или иначе казано: случва се един от най-престижните световни фестивали за електронна (и не само) музика.

 

Кой?

Списъкът е по-дълъг от Стария завет, но да обобщим в секции по интереси:

Премиери на албуми – кросоувър денс агентите Hot Chip ще представят новия си албум Why Make Sense?, докато Джо Годар ще има време да попее и с другия си проект The 2Bears; Squarepusher също премиерно ще отвинтва очи и уши с новото си лайв шоу за новия албум, а конкуренция ще му прави хитовият Jamie xx с пресен-пресния си дебютен соло албум In Colour на фона на винтидж вакханалия с марката Róisín Murphy и визуалния пир на Flying Lotus и неговата футура джаз игра със смъртта.

 

flylo2   Flying Lotus ©

 

На гребена на вълната – неповторимите Siriusmodeselektor (Modeselektor + Siriusmo) ще играят бас вариации ала Moderat, докато Аrca обуздава митичното си алтерего Xen в компанията на старата си дружка FKA Twigs, диско звера Kindness, технобас факирите JETS (Jimmy Edgar + Machinedrum), синт триото на Dorian Concept, Floating Points, The Bug и zef-шок-хип-хопърите Die Antwoord.

 roisinmurphy0   Róisín Murphy ©

 

Легендите – всяка година Sónar отделя специално внимание на живите икони в музиката – този път това ще са единствените и неповторимите The Chemical Brothers, денс уейв титаните Duran Duran, IDM пионерите Autechre и техно иконата Laurent Garnier.

 chemicalbrothers   The Chemical Brothers © Sónar Image

 

Надежда нова – бъдещите силни на деня съшо имат своя хит парад – Red Bull Music Academy водят своята орда стипендианти начело с хитовото грайм дуо Mumdance & Novelist, WIFE, Zebra Katz, Teengirl Fantasy, Ossie, Adda Kaleh и супергрупата Nazoranai (Stephen O'Malley + Oren Ambarchi + Keiji Haino). А като добавим инди хип-хоп перлите BadBadNotGood, хаус титаните Ten Walls, Henrik Schwarz и нео-техно кралиците Holly Herndon, Maya Jane Coles и Helena Hauff бъдещето изглежда доооста бляскаво.

 

 

Къде?

Дневна сесия– из шарените архитект и исторически околности на хълма Montjuïc.

Нощна сесия – в гранде залите, двора и лунапарка с блъскащи се колички на панаирната палата Fira Gran Via.

 

Кога?

Основната бийт вакханалия е на:

18, 19 и 20 юни – Барселона

 


Защо?

Нали искаш да чуеш на живо любими музикални артисти, които пасват точно в момента идеално на всеки бийт на твоето сърце, а не да ги слушаш... хмм, след 10 години когато ще се питаш – Защо, по дяволите, бях луд по това парче!?! А и Барселона не е за изпускане през лятото, особено в Sónar седмицата, когато в целия град се вихри денонощна бийт фиеста.

 

Билети тук

 squarepusher

Squarepusher ©


MIR 11 by Funktool

Понеделник, 15 Октомври 2012г. 09:42ч.

Бургас, морето и... неговите парти хора. Ивайло Funktool Минчев е дете на морето и винила, един от основателите на парти серията Seavents, но и действащ барман в бургаския фънки клуб Barbossa – затова като идеален аперитив за второто Seavents събитие тази събота (20 октомври) с гръцките "братя по оръжие" Kill Emil и Billa Qause, Ивайло ни сипа в шейкъра класики от Freddie Cruger, The Herbaliser, ODB, Mr. Scruff, Kraak & Smaak, Gipsy Brown и... няколко лични признания за себе си.

 

Защо точно Funktool?

Доста интересна история. Като хлапе слушах много една банда Planet Funk, а на обложките им беше много готино изписано името им. В някакъв час в училище като всеки ученик, който скучае си рисувах разни неща в тетрадката. Та, пробвах да изпиша името им със същия шрифт и се заиграх с буквите, някакси естествено добавих tool след funk... И оттогава започнах да го ползвам като онлайн никнейм. Впоследствие, след като започнах да пускам музика, си ми остана като псевдоним.

 

Какво или кой натисна бутона Play на авантюрата ти с Музиката?

Честно казано, не знам дали има някой конкретен човек или причина. Може би любовта ми към музиката сама е подтикнала това мое начинание.

 

Бургас е твоят роден град, имаш ли по-особено отношение към морето? Влияе ли това по някакъв начин на музиката, която обичаш и пускаш?

Естествено, обичам морето страшно много. Има една неуловима енергия в него, която винаги ме е карала да се чувствам добре. Може би и то ми дава вдъхновение за музиката. Трудно ми е да си представя да не съм близо до него.

 

Оттам идва Seavents, така ли? Каква е концепцията ти за тази клубна парти серия?

Seavents е нашата скромна и млада организация. Реално сме няколко души – диджеи, фотографи и дизайнери. Първото ни събитие беше колаборация със солунската организация Root Boot, с които направихме третата част от техния проект Ring The Alarm, който е доста интересно мултижанрово събитие. На живо рисуваха някои от водещите гръцки и български графити артисти, а зад пулта бяхме аз, Funkusion и гръцките диджеи от Root Boot. Иначе всичко се гради с времето и идеите идват спонтанно. Със сигурност ще каним гост артисти от чужбина, които все още не сме слушали на родна земя. На 20 октомври предстои второто ни събитие – поканили сме Kill Emil и Billa Qause от Гърция в малката зала на Mixtape 5 за лайв и диджей сетове след това. Доста интересни и добри млади продуценти, които си струва да се чуят на живо.

 

 

 

Ако можеше да пуснеш песен в бутилка в морето, то тя ще е...?

The Black Seeds – Make A Move, защото има хубаво послание.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Първоначалната ми идея беше да запиша микса изцяло на винил, но след няколко опита, след които разбрах, че явно някои плочи не са в добро състояние и имаше кофти звук, реших да го запиша на дигитален формат. Исках миксът да е разнообразен – да е с нови и стари парчета, и да е танцувален.

 

Саундтракът на деня ти е...?

През деня обичам да слушам по-леки неща. Даунтемпо, реге, трип-хоп, боса нова... Вечерта обръщам плочата – фънк, диско, хип-хоп... И все пак това е константа.

 

Идеята за създаване на собствена музика е...?

Преди време имах опити със софтуер като Cubasе и Reason. Бях започнал да правя прилични неща, но в един момент преустанових уж временно, а то така и остана. Имам все още желанието, така че е напълно възможно.

 

Освен за музика, обичаш да говориш с часове и за...?

Футбол, дизайн, брейк и какво ли още не.

 

Къде хората могат да те срещнат и чуят тия дни?

В събота откривам партито с Kill Emil и Billa Qause. След това имам дата и в бургаския бар Barbossa, където работя и като барман. Надявам се да има повече покани за пускане през есента, пък ще видим.

 

Парти девиз за финал?

Слушай музика, танцувай, забавлявай се, обичай и бъди добър човек!

 

 

01. Freddie Cruger - Pushing On

02. The Herbaliser - The Turnaround

03. JD73 - Happy People

04. Gofrilab - Cafe

05. Mister T. - How Deep Is Your Funk

06. ODB - Got Your Money (feat. Kelis)

07. Mr. Bird - Future Retro

08. Mr. Scruff - Come On Grandad

09. Quantic & Mr. Scruff - Donkey Ride

10. Ralph Myerz - Think Twice

11. Kraak & Smaak - Squeeze Me (Lack Of Afro Remix)

12. Liberty Klaud & Alex Cable - My Lawyer

13. Yosaku - Ain't It Funky

14. Captain Planet - Samba Radiante (Chris Read Remix)

15. Gipsy Brown - Life Is A Trip (Mo' Horizons Remix)


Скачай At джаза

Петък, 12 Октомври 2012г. 11:00ч.

Музика за душата, както и за краката... или първа сбирка от клубната парти серия на DJ Ilko и George QuestMagnetik Musik.

 

Какво?

Дийп хаус, афробийт, електронен соул... в една история за летни танци в октомврийска нощ.

 

Кой?

atjazz1

Наричат го Мартин Айвсън по паспорт и Atjazz по призвание. Иначе казано, от 1996-а досега, Мартин продуцира 3 авторски албума с участието на невероятни вокалисти като Робърт Оуенс, Клара Хил, Амалия...; ремиксира стотици сингли на артисти като Jazzanova, Incognito, Zed Bias, Omar, Nitin Sawhney...; менажира своя лейбъл Atjazz Record Company и диджейства по света като преплита с финес дийп хаус, афробийт, соул и джаз, така че винаги да намира краткият път към душата на дансинга.

 

Кога & Къде?

26 октомври, клуб Culture Beat – 23:00 часа; билети на входа на клуба - 10 лева

 

Защо?

Гризе ли те носталгия по отминалото, безгрижно лято? Душата ти вие ли за танци в ритъма на музика с изтънчена чувствителност и дълбочина – е, това е твоята парти вечеринка!

 

 

Буги нощи

Неделя, 10 Февруари 2013г. 17:01ч.

70-те, ролкови кънки, фънк, соул, диско, афро прически... или още една Roller Bounce вечер в клуба.

 

Какво?

Буги нощи на колела или римейк на класическите кънки дискотеки от 70-те. Да, също като онези прочути Soul Skate партита на детройтската легенда Moodymann, но с родни герои. Симпатягите от Roller Bounce организрат за трети път своята ролкова буги фиеста, така че... грабвай "колелцата".

 

roller

 

Кой?

Ти, ролковите кънки/ ролерите (задължително е само да са със силиконови, а НЕ с пластмасови колелца) и музиката на Ramsey Hercules – естествено, както повеляват традициите, ще се лее обилно афро фънк-соул-буги-диско...

 

roller1

 

Кога & Къде?

20 февруари – клуб Mixtape519:00 часа

Входсвободен, само трябва да си носиш ролковите кънки/ ролери


roller2

 

Защо?

Защото светът на колела е шарена калейдоскопична въртележка за малки и големи... защото време е (както пеят любими Мадагаскар герои) за...Раттататаратата... Afro Circuuus!!!


На вълните на Phaeleh

Петък, 01 Ноември 2013г. 00:00ч.

Отраснал край морето и култовите бийт брегове на Бристол, Мат Престън идеално познава магичното сливане на кинематографични даунтемпо вълни и величествени бас скали, като във втория му албум Tides. Затова тази седмица ще ни припомни на живо безгрижното бриз бас лято, докато си говорим за Horizon-та на зимата, Snow Ghosts, чай, jungle, класическа музика и...

 

 

Защо точно Phaeleh?

Нищо специално, просто ми хареса комбинацията от букви една до друга. Изглеждаха и звучаха добре заедно, а аз точно това исках.

 

Не успя да се включиш в първото издание на фестивала Horizon в Банско, но явно имаш приятни спомени от първото си гостуване преди година в България и ще се върнеш на Horizon догодина...?

Да, изкарах си чудесно първия път и затова ужасно съжалявам, че заради болест пропуснах Horizon тази година, но това ме кара с още по-голямо нетърпение да очаквам второто издание през март догодина.

 

Tides е значително по-ембиънт и кинематографичен от дебютния ти албум, свързано ли е това и с интереса ти напоследък към класическата музика и участието ти в ремикс проекта на пианиста Ludovico Einaudi?

Записах Fallen Light за около 6 седмици, докато Tides се разля във времето и ми отне над година и половина, за да го завърша. Затова и се получи по-разнообразен, по-комплексен албум с много и различни емоции и състояния. Затова и съм много по-доволен от резултата, отколкото с Fallen Light, въпреки че искам значително да подобря нещата в следващия албум, който вече започнах да нахвърлям и записвам. Това, обаче, няма връзка с участието ми в ремикс проекта на Ludovico Einaudi – просто ме помолиха да се включа с ремикс и аз го направих, защото съм голям фен на неговия тип музика.

 

 

Как така се случи, че по едно и също време двамата с Рос Throwing Snow Тоунс започнахте да работите с Augustus Ghost и той заформи с нея Snow Ghosts, а ти замина на турне с нея в Щатите?

Имаме общ приятел, който ни запозна, защото и двамата търсехме вокалист с опит в музиката, изпълнявана на живо. Турнето, което направихме с нея беше много приятно, но беше планувано специално за Щатите и няма да го повторя, защото е твърде ограничено като лайв проект – все едно някой просто стои пред лаптоп. Следващият път, когато изпълнявам лайв шоу, се надявам то да включва много повече музиканти и много по-малко компютри.

 

Днес, всеки използва видео, дори късометражни филми, за да промотира сингли, албуми, турнета... как избираш с какво да визуализираш своята музика – кое парче (от Tides, например) да бъде изведено като сингъл, с какъв тип видео...?

Обикновено оставям публиката или други хора да решат това. Честно казано, понятието "сингъл" доста промени значението си през последните години – за мен това е просто парче, което първо качваш в Youtube или Soundcloud. Естествено, стремиш се да е нещо зарибяващо, което феновете да харесат. В това отношение, Storm бе очевиден избор за сингъл от Tides, докато останалите видеоклипове от албума бяха повече въпрос на щастливи случайности, отколкото част от някакъв грандиозен план.

 

 

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Много съм доволен как се получиха Journey и Tides от новия албум.

 

Какво мислиш за възкресението на jungle музиката от 90-те? Къде беше и какво правеше по онова деведесетарско време?

Хората винаги са слушали и пускали едни и същи всевъзможни жанрове през годините. Просто медиите пренебрегват с години един жанр за сметка на други, после решават, че отново е cool, фаворизират го и хоп – ето ти възкресение. През 90-те... хм, трябва да съм свирел в най-различни банди, да съм се забавлявал с приятели... Тогава започнах и да продуцирам музика.

 

Кое е най-важното нещо в света на Phaeleh?

Чаят.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

 

Какво пише в дневника на Phaeleh за следващите седмици?

Пътувания от България до Бристол като междувременно ще се опитам да завърша няколко парчета, ще погледам малко фойерверки, ще изнеса лекция в стария ми университет и... отлитам към Австралия!

 

 

 

Phaeleh + Dub Phizix + MC Strategy са на 1 ноември в Mixtape 5 от 22:30 часа

MIR 38 | K▲NZ

Сряда, 10 Май 2017г. 10:10ч.

K▲NZ е Калоян Гаврилов, бийт агент с издания за лейбъли като WTF is SWAG, KOMPONENTI, Mahorka и е половината от лайв техно дуото 80s Clash. Именно страстта му към лайв електроника акциите ще го събере на 12 май в Studio EW с добре познати герои като Goro, Cyberian, Mytrip, Evitceles за всеобща бийт вакханалия наживо, така рядко срещана в родната клубна флора и фауна. Затова, докато наоколо се лее ембиънт и дъб техно с марката K▲NZ, си говорим с Калоян за вечната Live vs DJ дилема в електронната музика, за морето на бийт несигурността, за Космоса на вътрешния мир и за...

 

 

Защо точно K▲NZ?

K▲NZ е прякор, който имам много отдавна. Когато почнах да правя опити за създаване на някакви тракове просто кръстих първия си файл kanz-xxx (не помня кой беше точно, но е бил хип-хоп инструментал със сигурност). Някъде от 2004-та съм с него и някак си не мисля, че мога да го сменя вече.

 

Най-важното нещо в света на K▲NZ е...?

Да не губя искрата, да имам вдъхновение и да мога да правя това, което обичам. Понякога е много трудно.

 

Как се отнасяш към вечната дискусия Live vs DJ в електронната музика? И какъв е лайв сетъпа, с който обичаш да работиш?

За мен, двете неща са напълно различно изкуство и трябва да се разглеждат като такива. Винаги се забавлявам когато свирим с Дики (Димитър Славков от 80s Clash) или някой друг приятел, защото емоцията е много по-силна. Хората разбират когато на живо се опитваш да ги отведеш някъде и проявяват разбиране при грешките например, това му е чара. За лайв имам много семпъл сетъп: MacBook с Ableton Live и два Launch Pad-а, които ползвам за тригери. Много от нещата съм записал предварително в студиото. Забавата започва когато свършат и трябва да изкарам някой синтезатор и да почна да свиря акорди с клавиатурата на лаптопа.

 

Когато се гмурнеш в Sea Of Uncertainty... несигурността или сигурността дават повече творческа свобода?

Аз съм зодия Водолей, тоест ходещ въпрос "защо". Никога не си казвам, че конкретен трак е добър или завършен, а че следващият ще е по-добър. За това конкретно съм uncertain* дали ще се хареса на хората. Uncertainty is the name of the game.

 


Част си и от техно дуото 80s Clash... пътят към успеха за българските продуценти минава ли през коалицията или...?

Ами, наскоро четох една статия, че повечето колаборации са пряк път за посредствени резултати. Има нещо вярно в това, защото повечето ми приятели музиканти са тежки интроверти и нихилисти и трудно може да ги изкараш от домашното студио, където се чувстват най-добре и съответно дават най-добрите резултати. Музиката е нещо персонално. От друга страна аз имах късмета да срещна много талантлив музикант като Дики, от когото съм научил много. Нашата сила е, че сме на една вълна винаги когато свирим. Разбираме се с един поглед какво трябва да стане в даден момент от лайва. Хубаво е да имаш приятели продуценти, които ти дават градивна критика, която може да не е положителна всеки път.

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Ами, възможно е. Мога да дам примери като Страхил Велчев (KiNK) и Иван Шопов (COOH/Balkanskу). Според мен, те успяват да се менажират сами и да се борят с дедлайни и тур дати развивайки се в това, което правят. Мисля, че най-трудното е да се издържаш с работа, докато можеш да си позволиш да го правиш само от музика. Балансът семейство-работа-музика е много труден.

kanz

В музиката гониш ли целта "дебютен албум" или предпочиташ ЕР-то като изразно средство?

Дебютен албум със сигурност. Много се надявам да го направя в някакъв момент, тъй като това е голяма крачка за всеки артист. В албума имаш пълна свобода да покажеш всички цветове и лица, които имаш. Албум се прави с визия и идея, а моите идеи са спорадични на моменти. Може би ми липсва самодисциплината, но ако бях подреден човек сигурно щях да съм счетоводител (No Disrespect към професията).

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Няма история, това са цветове, които харесвам. Напоследък доста слушам ембиънт и експериментална музика и съм се придържал в тази стилистика. Просто подбрах парчета, които са ми интересни, надявам се и на слушателите.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да бъдеш себе си. Когато правиш нещо истинско то стига до хората.

 


Къде се намира вътрешния мир според K▲NZ? И как се стига до него?

Вътрешният мир... Може би в годините на себеусъвършенстване. Ако успееш да си най-добрия за теб самия, неминуемо си такъв и за околните.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Пластмасова бутилка от Coca-Cola. Тя е обект, който може да даде ясна представа за настоящото състояние, в което се намираме. Агресивен маркетинг, консумеризъм, пластмаса от петрол и малко поп арт.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Харесва ми това, че е много достъпна за хората, които искат да започнат да се занимават. Има много компании, които бълват нови и интересни софтуер и хардуер инструменти, които помагат за вдъхновението и те карат да подхождаш към продуцирането по различен начин. Няма как да не споменем и безбройните онлайн платформи, благодарение на които формираме вкуса си и намираме нови артисти. Преди години това не беше така, а качествената музика се намираше много по-трудно.

Това, което не харесвам е малко контрадикция на гореспоменатите три неща. Достъпността свали качеството (има много посредствени лейбъли в момента). Не харесвам изкуствено създадения хайп около някои артисти от типа 3 note wonders. Не харесвам и това, че много малко артисти имат идентичност напоследък.

 


В дневника на K▲NZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Лайв среща на 12 май в Studio EW. И после отново студийни записи. Имам ново студио и ще се фокусирам върху правенето на нови тракове там.

 

Парти девиз за финал?

Quality Over Quantity.


 

онлайн